Разлика между версии на „Заветът“

Текуща версия към 17:21, 20 октомври 2010

Неделни беседи

Неделни беседи - 1928 г.

Ни мъж, ни жена, X серия, II том (1927-1928)

9. Заветът

Беседа от Учителя, държана на 15 януари, 1928 г., София – Изгрев.

„Господ Бог ваш направи завет с нас в Хорив." *)

Петата глава от Второзаконието представя един скъпоценен камък, заровен дълбоко някъде в земята. Всичко, което е писано в Стария Завет, не е валидно за всички времена и епохи; обаче, в него има истини, които са надживели времето си, вследствие на което, когато и да се четат или казват, те имат своята цена и своето значение. Те са валидни за всички времена и епохи, за всички хора и народи.

„Господ Бог ваш направи завет с нас в Хорив." Няма по-велик акт в света от този, да се направи завет, договор между две разумни същества. Това, което осмисля живота, което внася радост и мир в човешката душа, са разумните отношения между всички живи същества. Аз взимам думата разумност в широк смисъл. Разумният човек е съвършен в постъпките си. И ако понякога се забелязва някакво несъвършенство в него, това се дължи на материалите, с които работи. Когато вещият писар пише, и дойде някой отвън, бутне ръката му, той направи някаква погрешка; но вината не е в него. Причината за погрешката е външна. Някое неразумно същество е бутнало ръката му. Обаче, този вещ писар, е в състояние сам да изправи погрешката си. Следователно, разумният човек всякога изправя нещата, а глупавият – разваля. Каквото и да дадете на глупавия човек, в края на краищата, той все ще го развали: и най-хубавата дреха да му дадете, той ще я развали; и най-доброто управление да му дадете, той ще го развали; и най-разумната религия да му дадете, той ще я развали; и най-добрата наука да му дадете, той ще я развали. И обратно: каквото дадете на разумния човек, той ще го запази и усъвършенства.

„Господ Бог ваш направи завет с нас в Хорив." От времето на Мойсея, до днес, са се изминали повече от три хиляди години. Какво представят тия три хиляди години? Те са три Божествени дни. Значи, от времето на Мойсея, до днес, са се изминали три Божествени дни. Тъй щото, за Бога хиляда години са като един ден, но колко интензивен трябва да бъде този ден, в който може да се внесе опитността на тия хиляда години! Това показва, че пътят на човешкото развитие е дълъг. Питам: какво се разбира в съвременната наука под думата "развитие" или "еволюция"? Под думата "еволюция" се разбира – изминаване на дълъг път, с цел, да се придобие нещо. Обаче, от придобивка до придобивка има разлика. Ако някой човек, в своя еволюционен път, е успял да развие едно грамадно тяло, като това, на предпотопните животни, де ще се ползва от тази придобивка? Или, ако в своя еволюционен път, човек успее да намали тялото си толкова, че да се превърне в микроб, който, съвременната наука едва с микроскоп може да разглежда, какво се ползва от тази придобивка? Какво ще се ползва човек, ако има грамадно, или пък, ако има малко тяло? Ако тялото на някое животно е грамадно, но същевременно е разумно, това, разбирам. При това положение, то ще принесе голяма полза на човечеството. Обаче, ако тялото на някое животно е микроскопическо, но същевременно неразумно, то ще принесе голяма вреда на човечеството. Вземете, например, бубоническата чума. Микробът на тази болест е много малък, но причинява големи пакости и вреди на хората. Това микроскопическо същество е в състояние да вдигне на крак цяла култура, като съвременната: всички лекари, всички учени, всички религиозни хора се въоръжават – навсякъде поставят карантина. Де се крие силата на това малко същество? И след всичката тази тревога, хората ще се примирят и ще кажат, че болестите били за тях. Не, болестите не са за всички хора, но само за онези, които се отклоняват от Божия път. В този смисъл, лекарите са необходими само за грешните хора, но не и за праведните. Праведният е лекар сам на себе си, а грешният се нуждае от много лекари около себе си, и то, все специалисти. Ще кажете: Когато хората станат праведни, няма да има вече нужда от медицина, от никакви лекари. Не, и тогава ще има лекари, и тогава ще съществува медицина, но за праведните, за добрите хора.

Наскоро, дохожда при мене един наш приятел, който ме запита: Какво да правя, за да сполуча в живота си? – Ако искаш да сполучиш, не ставай нито нож – да те точат, нито точило – ти да точиш другите, нито пък, да носиш голям чук в ръцете си. Защо? Ако си нож или точило, от дългото употребление, един ден сьвсем ще се изхабиш, нищо няма да остане от тебе. Ако носиш голям чук в ръцете си и не можеш да си служиш с него, както трябва, този чук ще стане причина, един ден да те пребият с него. Какво ще спечелиш от тези положения? Нищо няма да спечелиш. Аз наричам съвременната култура – „култура на ножа, на точилото и на големия чук." Казвате: Точилото трябва да се върти, ножът трябва да се точи, а чукът трябва да се вдига и слага. Точилото се върти, но се изхабява; ножът се точи, но се изтрива; чукът се вдига и слага, но и пакости върши. И човешкият живот се върти като точило, но със своите мисли и чувства, човек изхабява мозъка и сърцето си, и като достигне 80 годишна възраст, казва: Остарях вече, свърши се моят живот, но не разбрах смисъла му. Какво разбираме под думата "старост"? Тъй както хората разбират старостта, тя е резултат на напразно изразходване на Божествената енергия в човека. Който пилее тази енергия безразборно, той преждевременно остарява. Какво остава на този човек? Не му остава нищо друго, освен да излезе от тялото си, т.е. да съблезче старата си дреха и да облече нова, както змията съблича старата си кожа и се облича в нова. Щом се види гол, съблечен, този човек ще каже: Всичко се свърши с мене! – Да, с грешника всичко се свършва.

И тъй, съвременните хора трябва да се домогнат до правата философия на живота. Само тази философия ще им даде истински разбирания за живота и за смъртта. Когато водата в няжоя река замръзне и се превърне в лед, тази река може да каже: Свърши се моят живот! До кога? – Докато дойде пролетта. Щом пролетта дойде, и слънцето започне по-силно да пече, животът на реката отново дохожда. Тогава пък ледът ще каже: Всичко е свършено с мене! До кога? – Докато дойде зимата. Значи, при специални условия, водата има свойството да замръзва при студ, при ниска температура; и от лед, да се превръща в течност, при слънчевата топлина, или при висока температура. Какво лошо има в това, че водата може да замръзва, да се превръща в лед, ледът пък да се разтопява, да се превръща в течност, и после течността да се превръща в пара? Когато тези процеси са физически и стават само с материята на телата, те са добри, никой не се оплаква от тях. Обаче, когато тези процеси стават в психиката на човека, тогава не е добре. Тези промени причиняват известни болки на човека. Причината за тези болки се дължи на външните енергии, които нахлуват в организма, но срещат известно вътрешно съпротивление. Това съпротивление, именно, причинява болезнено състояние в организъма. Когато външните енергии влизат свободно в човешкия организъм, без никакво вътрешно съпротивление, човек изпитва в себе си пълна хармония. При това положение, никакви болки не съществуват.

„Господ Бог ваш направи завет." Значи, най-важното в живота на човека е договорът, заветът с Бога. Този договор не е нещо като 14-те точки на Уйлсона. Когато Уйлсон излезе пред света със своите 14 точки, всички казаха: Ето една сигурна работа! – Колко сигурна излезе тази работа? Колко от тия точки се приложиха? И германският император даде някакви обещания на българите, но колко от тия обещания се изпълниха? Какво показва това? Това показва, че договорите, които двама души си дават на земята, не са нищо друго, освен сапунени мехури. Колкото сапуненият мехур може да живее, толкова и обещанията на тия хора ще се реализират. Аз бих желал да зная, откак светът съществува, колко от договорите между разните държави са оцеляли. Египет е правил договори, Асирия е правила договори, но де са тези държави днес? Не само договорите им са изчезнали, но и самите държави вече не съществуват. Не само Египет и Асирия, но и държавите в новите времена са правили и правят договори, които също така не са оцеляли. Обаче, установи ли се договор между Бога и човека, той непременно оцелява. Силата на еврейския народ се дължи на договора, който Бог е направил с тях в миналото. Този договор лежи дълбоко някъде в неговото подсъзнание. И ако може да се почерпи един добър пример от еврейския народ, той се заключава в това, че основата, ядката на еврейския живот се опира здраво върху принципите, които Мойсей им е дал. Тази е една от добрите черти на еврейския народ. Колкото лошо да се говори за еврейския народ, статистиката, обаче, показва, че развратът между този народ е само 5%. От друга страна, при каквито климатически условия да го поставят, той издържа. Евреите не са много напредничави, но са много издръжливи. Издръжливостта им се дължи на това, че спазват всичко онова, което Мойсей им е оставил. В това, именно, седи тяхната сила. Докато човек остава верен на идеала на своята душа, дотогава той ще запази своята издръжливост. Щом измени на този идеал, с него заедно ще изгуби и своята издръжливост. Следователно, ако еврейският народ изгуби някога своите вярвания, той ще изгуби и своята издръжливост.

Въз основа на това, казвам: всеки човек трябва да има известни възгледи, известни убеждения, на които никога да не изменя. Какви ще бъдат тези възгледи, какви имена ще носят, не е важно. За човека е важно, неговите убеждения да го повдигат, да му дават сила, правилно да расте и да се развива. Запример: ще срещнете в живота разбойници – материалисти и религиозни хора – също материалисти. И едните обират и крадат, и другите обират и крадат. Каква полза от това, че първите не вярват в Бога, а вторите вярват? Ще срещнете безверници, които колят говедата, овцете и ги ядат; ще срещнете и вярващи, които правят същото. Ще кажете, че по-добре е за вола, да го заколи и изяде вярващ човек, отколкото безверник. Вие казвате това, но я запитайте вола, какво е неговото мнение по този въпрос. Волът ще отговори: Аз бих желал никой да не пипа кожата ми – нито религиозните, нито материалистите. Нека и едните, и другите, да ме оставят на свобода и да уважат моите идеи. Казвате за някой човек, че е материалист. Питам: вие какви сте? – Ние сме религиозни, набожни, вярваме в Бога. – Вярвате в Бога, но колите вола по същия начин, както и материалистите, които не вярват в Бога. При това, религиозните знаят, че Бог е казал: „Не убивай!" Който коли вол, прави същото, както онзи, който убива човек. Съвременните християни, които от преди две хиляди години са тръгнали след Христа, а от преди три хиляди години знаят заповедите Божии, казват за вола: Вол е той, животно е, не чувствва нещата като човека. С тези думи те се успокояват и продължават да колят воловете. Не е само това. Днес, хората са дошли до положение, да се убиват едни други като мухи и после казват: Няма нищо, избиха се много хора, но други ще се родят. – Значи, нека майките раждат и отглеждат деца, а другите да ги убиват. Не, това не е правата философия на живота.

Едно трябва да се знае: има един вътрешен закон, който държи отговорни всички народи, общества и хора за техните постъпки. Има един вътрешен договор, сключен в живота, за неизпълнението на който всеки човек ще бъде съден. Един ден, когато човек напусне земята, ще дава отчет за всички свои дела. Невидимият свят е определил два вида ангели, които да посрещат хората от земята. Едните ангели са светли, а другите – тъмни, черни. Делата на човека определят, кои ангели да го посрещнат. Светлите ангели водят човека в двореца, при царя, дето му дават богато угощение. Тъмните ангели го водят в обществената безопасност. И в обществената безопасност угощават човека, но само след като го прострат на земята, с лицето надолу. Като стане от земята, той казва: Втори път, не искам да помисля за такова угощение. При всички престъпления, хората пак ще намерят нещо, с което да се оправдават. Те казват: Такава е културата! – Не, това не е култура, нито цивилизация. Това е греховно състояние, в което хората са изпаднали и от което малцина могат да излязат. Ако е въпрос за култура, хиляди години преди падането на човечеството, е съществувала такава, но тя е била култура на радост и веселие. Всички живи същества са се къпели в радост и веселие, всички ангели са пеели и хвалели Господа.

Коя е причината, че тази култура днес не съществува? В тези времена е станала някаква вътрешна катастрофа, вследствие на което, всички планети в слънчевата система са изменили своята ос. И земята е изменила оста си, наклонила се е на 23°. Числото 23 е символ на размирие. Значи, земята е място на размирие. В никоя друга планета не съществува такова размирие, каквото в нашата земя. Когато същества от други планети искат да разберат, какво нещо е размирието, те слизат на земята. Който иска да научи тия специфични разбирания, нека дойде на земята, да прекара един четиригодишен курс по правните науки. Само на земята може да се изучи размирието, във всичките му подробности и вариации. Съвременните учени констатират само, че земята е наклонила оста си на 23°, но повече нищо не казват. Как се е отразило това наклонение на земната ос върху живота на хората, по това нищо не говорят. Обаче, между наклонението на земната ос към нейната еклиптика и моралния живот на хората, съществува известна зависимост. Това наклонение на земната ос е създало един упадък в моралния живот на хората. На какво се дължи този упадък? Той се дължи на обстоятелството, че при това отклонение на земната ос, земята се намира в такова положение, че чрез особена събирателна леща привлича само отрицателните космически енергии от пространството, а отблъсква положителните. Според наклона на своята ос, земята днес няма възможност да привлече положителните, възходящите космически енергии. Тази е причината, поради която, хората днес са повече лоши, отколкото добри. Един ден, когато земната ос се изправи, земята ще има друга събирателна леща, чрез която ще привлича положителните енергии на космоса.

Сега, ако разглеждате лицето на вълка и това на овцата, ще видите, че ъглите на лицата им са съвършено различни. Вълкът е груб, жесток, защото ъглите на неговото лице събират отрицателните сили в природата. Ъглите по лицето на овцата пък са такива, че събират главно положителните сили в природата, затова тя е кротка. Казвате: Бог създаде вълка и овцата; следователно, те не са виновни за ъглите на своите лица. Това не е вярно. За сегашното устройство на главите на вълка и на овцата има ред вторични причини, които са във връзка с развитието на битието. Като се разглеждат тия неща, ще се разбере, защо вълкът е станал вълк, и овцата – овца. Вълкът и овцата впоследствие са станали такива, каквито днес ги срещаме. Когато искат да кажат нещо лошо за някой човек, казват: Той е цял вълк. Значи, в овълчаването има нещо разумно, което е работило в противоположност на Божествените закони. Когато казват, че някой човек е цяла овца, това показва, че и в овчедушието има нещо разумно. Казвате: Човек не трябва да бъде овца. Да, не трябва да бъде овца, но още повече не трябва да бъде вълк. Ако имате общества само от вълци, каква култура ще бъде тяхната? Тези вълци трябва да се хранят с нещо, но с какво? Те не обичат трева, месо обичат, и то, главно овче. Какво ще правят тия вълци, ако няма достатъчно овце за всички?

Съвременните хора са дошли до една дилема, до един кръстопът и нито напред вървят, нито назад се връщат. Евангелистите казват: „Повярвайте в Господа Исуса Христа, и ще бъдете спасени." Питам: какво се ползва вълкът от своята вяра, че, за да измени характера си, трябва да се храни с овце? Тази вяра не може да го спаси, не може да го видоизмени. За да не бъде вълк, лицето му трябва коренно да се измени. Ако срещу някой човек насочите една пушка, той непременно ще пострада от нейните куршуми. Дали знае действието на пушката, или не, тя не се интересува от това. Веднъж направена, нейната задача е да убива. И вълкът е построен така, че дето срещне овце, напада. Тъй щото, ако в дадено общество се проповядват известни принципи, които подтикват хората към правене на пушки, на разни огнестрелни оръдия, за това има ред причини. Пушката крие в себе си известна динамическа сила, която всеки момент може да се изяви навън, както бомбата – при най-малкото сътресение може да експлодира. Също такава динамическа сила се крие и в човека. Тази сила е гневът. По-разрушителна сила в човека от гнева няма. Гневът е неестествена сила, която руши. Гняв и негодувание не са едно и също нещо. Негодуванието е естествена сила, която не руши, но изправя работите. Обаче, като се разгневи, човек моментално кипва и е готов да разруши всичко, което се изпречи на пътя му. Ако някой човек е причина за неговия гняв, той казва: Аз ще ти дам да разбереш, кой съм! – Какво ще направи? На кого ще напакости? На себе си. В самият него се предизвиква пожар, експлозия, след която, със седмици не може да дойде на себе си. Питам: защо тази сила, гневът – не се впрегне на работа, да извърши нещо полезно? Ако човек се гневи по един път през годината, както и да е, но ако се гневи по десет пъти на ден, този гняв не е на мястото си. Съвременните хора са станали неврастеници поради това, че често се гневят. И след всичко това, те търсят лек против неврастенията. Лекарите препоръчват инжекции и разни лекарства против неврастенията, но в края на краищата, нищо не помага. Казвам: ако искате да излекувате неврастенията си, престанете да се гневите! – Как? – Ще приложите волята си. – Не можем с воля да преодолеем себе си. – Думата „не мога" е илюзорна. В разумния свят тя не съществува. Казвам някому: преплувай тази река и мини на срещния бряг. – Не мога да я преплувам. – Ще видиш, че можеш. По едно време се образува хайка срещу този човек и десетина души започват да го преследват. Той хуква да бяга, дохожда до същата река, хвърля се във водата, преплува я и веднага се намира на другия бряг. Значи, това, което в първия случай беше невъзможно, във втория случай стана възможно.

И тъй, понеже Господ вижда, че доброволно хората няма да влязат в Царството Божие, затова е турил разбойници, да ги гонят, да ги заставят насила да влязат в Царството Божие. Днес и праведният служи на Бога, не толкова от голяма любов към Него, но защото разбойници го гонят. Като премине реката, той казва: Слава Богу, че можах да мина на другия бряг на реката. Бог ме спаси от тия разбойници. Според мене, праведният преплува реката, благодарение на разбойниците, които го гониха. Той повярва в тяхната сила и можа да преплува реката. Казвате: Без страдания, не може ли да се служи на Бога? – Без страдания не можете да преплувате реката. Страданията правят хората смели и решителни. В първо време, страданията ги правят малодушни, но като пострадат повече, те уякват и стават герои. Такъв пример имаме в борбата на нашата лоза с филоксерата. В първо време, филоксерата изсушаваше лозата, но в 12 годишната й борба със своя неприятел – филоксерата, лозата придоби имунитет, уякна и днес вече не се подава на нейното действие. Дълго време нашата лоза се бори с филоксерата на научна почва, докато най-после си изработи серум против нея. При това положение, филоксерата се отказа да преследва лозата. Българите направиха грешка, като замениха нашата лоза с американската. Те трябваше да почакат 12 години, докато лозата мине през процеса на страданията, през което време, тя щеше да уякне и да се приспособи към трудните условия на живота. Обаче, те прибързаха, заместиха я с американска лоза, която, наистина, много грозде дава, но и много труд и работа изисква.

Съвременните културни хора се намират в положението на американската лоза, присадена на българска почва; но щастието, блаженството и здравето, по този начин не могат да дойдат. И като не могат да постигнат това, което желаят, те казват: Като отидем в другия свят, там ще придобием всичко, каквото ни трябва. – Кой е другият свят? И този, и другият свят са все Божествени светове. Щом тук не можете да придобиете това, което търсите, и на другия свят не ще можете. Веднъж сте дошли на земята, вие трябва да направите опит, да видите, можете ли да живеете добре на земята, в този грешен свят. Ако на земята живеете добре, и на онзи свят ще живеете добре. За да живеете на другия свят, вие трябва да имате органи, съответни за онзи свят. Ако влезете в този щастлив свят, без съответните за него органи, вие непременно ще умрете. За изяснение на мисълта си, ще приведа следната аналогия. Наблюдавате живота на рибите и казвате: Страшен е животът на рибите във водата! Те са изложени на самоунищожение, на пълно безправие, на отсъствие на всякакъв духовен живот. Те нямат никаква писменост, никаква книжнина. И най-после, решавате да извадите една от тия риби, извън водата, да я поставите при условия, при които човек живее. Какво ще стане с рибата? При щастието, което й давате, тя непременно ще умре. Защо? Тя няма органи, с които да използва новите условия. Следователно, ако влезете неподготвени в другия свят, както рибата – в човешкия, вие непременно ще умрете в своето щастие.

Първото нещо: ако искате да влезете в новите условия и да се ползвате от тях, вие трябва да разполагате с органи, съответни на тези условия. Тъй щото, като говорите и се стремите към един свят, по-висок от физическия, вие трябва да сте го опитали, да знаете, какво ви е нужно за този свят. Не е достатъчно само да вярвате, че там по-добре се живее, но трябва да знаете, какво се изисква от вас, за да влезете в този свят и да се ползвате от него. Ще кажете, че баба ви и дядо ви са вярвали. Не, това не е достатъчно. Щом отивате в този свят, вие предварително трябва да сте го изпитали и проверили. – Там ще ни ръководят. – И това не е достатъчно. Опити се изискват. Следователно, онзи свят, или задгробният живот, както мнозина го наричат, е живот на опити. Щом е опитал нещата, човек може вече да вярва. Без опити никаква вяра не може да съществува. Щом е опитал нещата, човек може да вярва и на хора с по-големи опитности от своите.

Мнозина поддържат мисълта, че в света живеят същества, по-напреднали, по-културни от хората на земята. Че това е така, виждаме от ред примери в живота. Запример: за да се води разумна политика, на първо място е необходима висшата математика. А ние срещаме в живота видни, добри политици. В това отношение, хората не подозират даже, какво голямо значение играе математиката в политическия живот. Ако не е така, как ще си обясните, защо сполуката, победата във войните се движи ту към една, ту към друга страна? Вземете, например, Наполеон. Защо той, който във военно отношение беше гениален политик, изгуби своето главно сражение? Той изгуби, защото не издържа на обещанията, които беше дал пред невидимия свят. Те го изпратиха на заточение на остров Св.Елена, там да размишлява, да намери погрешката си. В този случай, англичаните бяха само изпълнителната власт, а невидимият свят – законодателната. Невидимият свят издаде закон, по силата на който, Наполеон трябваше да отиде на остров Св.Елена. Невидимият свят заповяда на англичаните, да определят такова място на Наполеона, дето той да размишлява върху неизпълненото обещание. Мислите ли, че ако дадете някакво обещание пред невидимия свят и не го изпълните, няма да се намерите на остров Св.Елена? Наполеон имаше познания за съществуването на невидимия свят и за отговорността за делата си пред него, и затова казваше: „Само прадедите ми могат да ме съдят за постъпките ми, дали правилно съм постъпил, или не." Казвате: Гениален беше Наполеон! Наполеон беше гениален, преди да отиде в Русия, но след това, той изгуби своята гениалност, след което настана голям обрат в действията. Кой човек не храни в себе си идеята, да отиде в Русия, да побеждава. Защо отиде Наполеон в Русия? Той искаше да победи цяла Европа и да застави руския цар да му се поклони. Такива и ред още неща станаха причина, войната да вземе нежелателен край. Наполеон искаше да покаже на руския цар, кой е той, и какво може да направи. Руският цар не се поклони на Наполеона, заради което последният навлезе в Русия. По този начин, Наполеон научи следния закон: когато военачалникът се отдели от базата на прехраната си, неизбежно го очаква катастрофа.

Питам: ако и ние се отделим от Бога, какво ни очаква? Катастрофа. Някой казва: Аз не вярвам в Бога. – Каква нужда има Бог от твоята вяра? Дали вярваш, или не, това е за тебе; ти или ще се ползваш, или ще губиш. Друг казва: Аз не искам да ям. – Твоя работа, ти ще губиш от това. Обаче, като изгладнееш, щеш не щеш, ще ядеш. Като влязоха в обществената безопасност, дето ги биха на общо основание, много материалисти, безверници, станаха вярващи. Как станаха вярващи? Като ги биха толкова много, те се обърнаха към тия хора, с молба, да ги не бият, но никой не ги послуша. Обаче, като не можаха повече да издържат боя, те се обърнаха към Бога, с молба, да заповяда на тия хора, да ги не бият. За тях, това щеше да бъде доказателство, че Бог, наистина, съществува. Те се обърнаха тогава към онези, които ги биеха, помолиха да ги не бият повече, и този път молбата им беше чута. Така повярваха те в Бога и се обърнаха към Него. Който вярва в Бога, и в обществената безопасност да попадне, и там няма да го бият. През последните години, в Русия имаме един такъв силен пример. За някаква измяна, болшевиците осъдили 250 офицери на смърт. Като дошъл определеният ден за изпълнение на присъдата, всички тия офицери, един след друг, излезли пред екзекутивната комисия, която ги застреляла. Като дошъл ред на последния, той излязъл пред комисията, прекръстил се и казал: „В името на Господа Исуса Христа"...Те му казали: Ти ли единствен се намери да вярваш в Бога? Щом имаш такава вяра и упование в Бога, ние не можем да дигнем ръка върху тебе. Бъди свободен! Този офицер е запазил своя договор с Бога. Който пази договора си с Бога и не го нарушава, при каквито изпитания да се намери, той благословен ще бъде. Вярата в Бога не е достояние само за богати и учени, но и за сиромаси и прости. Всички хора могат да вярват в Бога. Както слънцето еднакво грее за богати и за бедни, за учени и за прости, така и Божията Любов, Божията Мъдрост и Божията Истина са еднакво достъпни за всички.

Много религиозни хора изпадат в лековерие и казват: Наистина, за нас ли изгрява слънцето? И като изгрява, мисли ли за нас? – Не, слънцето ни най-малко не изгрява специално за вас, но като изгрява, то ще даде и на вас, и на всички същества толкова, колкото искате и колкото можете да възприемете. Като изгрява и залязва, слънцето има предвид – да изпълни своята длъжност. Покрай това, то казва на всички: Който е слаб, скръбен, недоволен, нека дойде при мене; аз ще му дам, колкото иска. Да се запитвате, дали Слънцето ви обича, то е все едно, да питате, дали Бог ви обича. Като се обърнете към Него, дали ви обича Той, или не, не е важно. Той ще ви даде толкова, колкото ви е нужно. Слънцето дава еднакво и на овцата, и на вълка. Тъй щото, не е важно, дали Бог мисли за вас, но дали вие мислите за Него. Бог е съвършен, важно е, дали вие сте съвършени. И религиозните, и светските хора се съмняват. Донякъде вървят добре, но после се сепнат, спрат се и казват: Дали сме в правия път? След това, започват да разискват върху въпроса за създаването на света. Казвам: този въпрос е второстепенен. Ако мислите първо да разрешите този въпрос, а после да повярвате в Бога, нито в едното ще успеете, нито в другото. Вие искате първо да разрешите този въпрос, а после да повярвате в Бога. Това е невъзможно. То е все едно, първо да вземете от приятеля си пари назаем, а после да повярвате в него. Не, ще вярвате в приятеля си, преди още да сте взели от него пари назаем. Защо? – Защото, като вземете пари от него, вие вече сте пред свършен факт, няма какво повече да вярвате. Впрочем, един факт, една постъпка, добра или лоша, не определят още човека. Някой може да ви даде пари назаем, а след това, да ви обере. В какво ще вярвате тогава?

Сега, ще приведа един случай из действителния живот, който е станал някъде в Европа. Един първокласен апаш обрал няколко банки и избягал. Тайната полиция влязла в следите му, тъкмо когато той се готвел да обере друга банка. Преди да дойде до касата на тази банка, тайната полиция решила да му устрои една примка: тя турила на всички банкноти в касата някакви особени белези, по които да го уловят. Като напипал парите, апашът веднага забелязал знаците по тях и затова, като излязъл на улицата, започнал да раздава парите на бедни хора, без да задържи нещо за себе си. Като гледали, как щедро раздава пари, тия хора си казвали: Чудно нещо, колко щедър човек! Да, но не след много време, всички тия хора били разкарвани от полицията, да дадат сметка, отде имат тия пари. Казвам: и вие можете да се натъкнете на такъв благодетел, който да ви даде пари, да си направите къща, но когато полицията види, че тези пари са белязани, ще ви разкарва по участъците, да пита, отде сте ги взели. Както виждате, съвременните хора лесно се лъжат. Обаче, апашът бил умен човек. Като забелязал знаци по банкнотите, той щедро ги раздал на бедни хора, и по този начин, лесно се изплъзнал от ръцете на полицията. Той избягал от нея, както заекът бяга от хрътката.

Мнозина искат да знаят, какво ще стане със заека, като достигне по-високо развитие. Най-високата форма, до която заекът може да достигне, е магарешката. Между магарето и заека има известна прилика. Забележителното в заека е, че може да бяга много, а в магарето – способността му да реве. Във времето на Христа, магарето беше на почит. Христос изказа почитта си към магарето, заради хулите, обидите и оскърбленията, които светът му създава. Той му каза: Аз ще ти покажа смисъла на страданията, за да се домогнеш до великата истина, че обезчестеният от света, ще се благослови от Бога. – Господи, всички ми се смеят. – Няма нищо, дерзай, напред върви! Аз ще докажа на света, че и от тебе може да излезе нещо. Моите бъдещи проповедници ще проповядват като тебе: и навреме, и без време. – Това са тълкувания, но може да е така, може и да не е така. Факт е, обаче, че хората предпочитат едни животни пред други. Магарето има една лоша черта – упоритост, но то има и добри черти в себе си. Първата буква от името на магарето – "М" означава – закон на жертва. С качването си на магаре, Христос искаше да каже на света, че трябва да се даде някаква жертва. Буквата "А" показва, че тази жертва трябва да бъде разумна. Буквата "Г" означава – закон на вечността, по който се сменят, т.е. трансформират силите. Като спазва този закон, човек ще преодолее всички страдания. Когато магарето стигне крайния предел на своето развитие, всички гонения, всички преследвания срещу него ще престанат. При каквито условия да го поставите, магарето винаги ще намери пътя си. Затова, именно то води и овцете, и камилите. Ако искате да знаете, где има хубава вода, оставете магарето да води. То винаги пие чиста вода. Покрай упоритостта си, заради която черта е станало за посмешище, магарето крие в себе си известни добродетели.

И тъй, който иска да се повдигне в живота, той непременно трябва да има завет с Бога. Този завет е връзка на човека с Бога. Той е тил в живота му. Българската поговорка казва; „С какъвто дружиш, такъв ще станеш." Значи, ако искаме с Бога да дружим, непременно трябва да направим завет с Него. За да направим този завет, трябва да бъдем разумни.

Сега, ще приведа една случка из живота, станала пак в Европа някъде, в последно време. Един княз поканил един селянин на гости, като му дал богато угощение. Като седнал пред трапезата, селянинът, като всички свои братя селяни, турил настрана вилицата и ножа и започнал да си служи с трите пръста, според техния обичай. Като видял това, князът веднага заповядал на слугите си, да вдигнат от масата всички вилици и ножове и започнал да яде като селянина, с трите си пръста. Защо? Благоразумието изисквало това. Князът може да каже на селянина: Слушай, братко, ти си поканен в моя дом, на гости и трябва да се подчиниш на реда в моята къща. Обаче, това щеше да бъде съблазън, изобличение за селянина. Затова, князът си казал: Ние ще ядем по правилата и обичаите на нашия гост, защото пръстите предшестват вилицата и ножа.

Питам: трябва ли да употребявате вилици и ножове, или не? Нещастията на съвременните хора се дължат на това, че те режат хляба с нож. Здравият човек не трябва да реже хляба с нож. Защо? – Когато човек реже хляба с нож, желязото, от което е направен ножа, пък и самият нож, предизвикват в него желание да клъцне, да пореже някого. Той казва: Както мога да режа хляба с нож, така мога да мушна някого с този нож. Значи, вилиците и ножовете не оказват възпитателно въздейстие върху здравите хора.

Тъй щото, когато дойдете до положение, да служите на Бога, вие трябва да изберете разумен метод, който да съответства на това служене. Следователно, ако трябва да си служите с ножове и вилици, те трябва да бъдат златни, а не железни. Чиниите, в които ядете, трябва да бъдат от най-фин порцелан, а тенджерите, в които готвите – от чисто злато. Калайдисаните съдове, в които днес се готви, не са за препоръчване. Калаят е допринесъл големи злини на човечеството. Хората от новата култура ще си служат със златни, или поне със сребърни тенджери, вилици, лъжици и ножове. Желязото ще бъде заместено със злато или със сребро. Само ралата ще бъдат железни. Кога ще дойде това време? Когато хората направят завет с Господа. Не е въпросът, че вилиците и ножовете трябва да бъдат златни, но това подразбира, че в човека трябва да се внесат нови чувства, които да имат устойчивостта на златото и на среброто. Устойчив човек е онзи, който, при най-големите страдания, изпитания и мъчнотии, не губи присъствието на духа си. Представете си, че някой е внесъл 500 000 лева в Банка Гирдап и както се храни, съобщават му, че тази банка е фалирала. Ако запази присъствието на духа си, благодари на Бога за станалото и продължи да яде, като че нищо не е било, той е устойчив характер – човек с велик морал.

Казвам: в света има науки, едни от които издигат хората, а други ги снишават. Също така има и числа, положителни и отрицателни: едни от тях издигат хората, а други ги убиват. Запример: някой човек изгуби голяма сума, отчае се, иска да се самоубие. Среща го един негов приятел и го запитва: Де отиваш? Защо си толкова отпаднал духом? – Остави се, изгубих всичкото си богатство, дошъл съм до самоубийство. – Чакай, не бързай! Ето, вземи тази торба, в нея има две хиляди златни монети, оправи работата си с тях! Той взима торбата с парите и веднага се отказва от намерението си да се убива. Значи, в първия случай, едно число поставя човека в положение – да се убива. Във втория случай, числото две, с три нули накрая – го спасява от смърт. Това показва, че числата имат смисъл; те играят важна роля в живота на човека. Ако едно число е в низходяща степен, може да убие човека. Ако е във възходяща степен, същото число, може да съживи човека. Също така, една дума може да убие човека, може и да го възкреси. Ако някой каже, че ви обича, че е готов на всякакви жертви заради вас, вие ще си въздъхнете спокойно, ще се зарадвате и ще кажете: Значи, има човек в света, който ме обича. Срещате друг човек, който казва, че ви мрази, и вие веднага се наскърбите. Защо трябва да скърбите? Какво лошо има в това, че някой произнесъл буквите "м", "р", "з"..? Дали някой казва, че ви обича, или че ви мрази, вие трябва еднакво, с едно и също разположение, да приемете и едното, и другото. Благодарете на Бога и когато ви обичат, и когато ви мразят. Ако и при двете положения благодарите на Бога, вие сте здрави хора. Докато правите разлика между омразата и любовта, вие сте между точилото и ножа, и пред вас стои един голям чук, с който всеки момент могат да ви ударят. Устойчив човек е този, който еднакво приема и омразата, и любовта. В някои отношения, омразата ражда любов, а любовта ражда омраза. Омразата към едного ражда любов към другиго; любовта към едного ражда омраза към другиго. Следователно, ако някой ви мрази, кажете си: Омразата към мене ражда любов към друг някой човек. Когато пък някой ви обича, ще знаете, че тази любов произвежда омраза към другиго. Значи, когато вие страдате, други се радват; когато вие се радвате, други скърбят. Страданието на едного е радост на другиго; радостта на едного е страдание на другиго. Това е Божествен закон, който всеки ще опита.

Следователно, като разсъждавате по този начин, вие ще се домогнете до новата, до положителната наука, която ще ви покаже нов начин за създаване на общества; тя ще ви донесе нова религия, без форми, без външни обреди. Всичко ново може да се опита. – Как ще се справим със старото? – Както дърветата през есента се справят с изсъхналите листа, така и вие ще се справите със старото. Старите, изсъхналите листа окапват и остават около корените на дърветата като тор, а напролет излизат нови, млади листа. Значи, старите идеи ще турите около корените, за тор, а новите ще поставите на дървото на живота, като листа, чрез които ще дишате. Всичко старо в света трябва да се замести с ново! Следователно, старата любов ще турим при корените, на мястото на окапалите листа, а новата любов – на дървото, на мястото на новите, млади листа. Това показва, че има стара любов, има и нова любов; има стара мъдрост, има и нова мъдрост; има стара истина, има и нова истина. Ние не вярваме вече в старата любов, в старата мъдрост и в старата истина, но вярваме в новата любов, в новата мъдрост и в новата истина. Любовта, мъдростта и истината на миналото не са за нашия век. Вярванията на миналото не са вярвания и за нашия век. Нима учението на вълците може да бъде учение на хората? Нима учението на вълците може да бъде учение на растенията? Ние трябва да знаем, как да посаждаме растенията. Нови начини се изискват за посаждане, за култивиране на растенията. Смешно е, да дойде днес човек, да ви учи да живеете като овцете! Вие сте надрасли живота на овцете, няма защо да се връщате назад. Няма защо да се оставяте да стрижат вълната ви и да доят млякото ви. Веднъж сте влезпи в човешкия живот, нов път ви чака – път с нови методи, за ново разбиране и прилагане.

Сега, от всички хора се изисква будно съзнание, да разберат, че омразата и любовта са две сили, с които Бог еднакво си служи. Бога можете да опитате и в омразата, и в любовта, но по съвършено различни пътища. Нима хирургът, който туря болния на операционната маса и тегли ножа по тялото му, го мрази? Не, той не мрази болния, но като му причинява страдания, мисли неговото добро. В случая, страданията ще спасят болния. Това не е ли любов? Любов е, защото спасява живота на човека. Срещате на улицата човек, който е тръгнал да убива някого, да му отмъсти за нещо. Удряте този човек с бастона си през крака му и го счупвате. Лошо ли направихте на този човек? Вие му дадохте добър урок, да знае, какво значи да убива. Ако той жали за своя счупен крак, колко повече трябва да жали за живота на един човек! Ако беше извършил убийството, той щеше да изгуби не само единия си крак, но и живота си; той щеше да погуби не само живота си, но и душата си.

И тъй, ако разглеждате нещата по този начин, ще разберете, че всичко, което става в света, е разумно. Нямате ли това разбиране, ще мислите, че животът върви назад. Когато някой казва, че работите му не вървят добре, той не разбира нещата право. Само той мисли така, всъщност, животът му върви напред. Както мисли, така излиза. За доказателство на това, че ни върви напред, служи факта, че всички ядем и растем. Казвате: Как ще познаем, че Бог съществува? Когато умрелите започнат да гният, това показва, че Бог съществува. На водата казвам: когато се размразиш, от лед се превърнеш във вода и започнеш да течеш, ще познаеш, че Бог съществува. На растенията казвам: когато започнете да растете, това показва, че Бог съществува. На животните казвам: когато живеете и не умирате, това показва, че Бог съществува. Най-после и на човека казвам: когато мислиш право, това показва, че Бог съществува. Да мислиш право! – Ето истинското верую в света. Да мислиш право и да прилагаш своята мисъл право – ето новата наука, новата философия, новата религия в света! Новото, във всички области, във всички направления, осмисля живота. Старата култура трябва да падне при корените на дървото и да изгние. Същото това дърво трябва да изсмуче соковете на окапалите листа, да ги преработи и напролет да се накичи с нови листа, с нови цветове, с нови плодове, по-сладки и по-красиви.

Време е вече, всички да възприемем новото, което иде отгоре! Жалко ще бъде, ако чувате някой да казва, че новото разрушава. Старото разрушава, а не новото. Малките деца разрушават ли живота? Малките деца съграждат живота. Реките, които текат и прииждат, съграждат живота. Старият живот, старият човек е пресъхнала река. Новият живот, новороденото дете е река, която постоянно приижда и носи със себе си Божествената енергия, Божиите блага. Затова Христос казва: „Ако не станете като малките деца, не можете да влезете в Царството Божие." Съвременните хора и досега още не могат да разберат смисъла, който Христос е вложил в този стих. Детето представя новия живот, новия човек, който носи в себе си Божествените елементи. Вие трябва да имате такова понятие за Бога, каквото детето има за своите майка и баща. Ако така се свържете с Бога, тогава можете да очаквате и Неговото благословение. Божието благословение ще дойде и без да искате. Кога? Когато се свържете с Бога. Това подразбира стиха: „Идете да повикате всички слепи, куци, хроми, да насядат на царската трапеза." Ще дойде ден, когато куци, слепи, хроми ще насядат на царската трапеза и ще се благословят. Канените ще се откажат, а неканените ще насядат, заедно с Бога, около Божествената трапеза.

И тъй, всички трябва да направите тази нова връзка, този нов съюз, нов договор, нов завет с Бога!

Новият завет с Бога ще бъде „Заветът на Божията Любов." Тази Любов ще обедини всички хора в едно общо братство.

Беседа от Учителя, държана на 15 януари, 1928 г., София – Изгрев.

• Второзаконие 5:2