Разлика между версии на „Ни мъж, ни жена“

Текуща версия към 16:56, 20 октомври 2010

Неделни беседи

Неделни беседи - 1927 г.

Ни мъж, ни жена, X серия, II том (1927-1928)

1. Ни мъж, ни жена

Беседа от Учителя, държана на 20 ноември, 1927 г. София. – Изгрев.

„Ни мъж, обаче, без жена; нито жена без мъж, бива в Господа.“ (I Посл. към Коринтяните 11:11)

В прочетената глава апостол Павел подбужда тогавашните християни да бъдат негови подражатели, както и той е подражател на Христа. Тук се разглеждат ред въпроси, които и до днес още остават неизяснени. Това показва, че в успеха на хората, от преди две хиляди години насам, се забелязва малък напредък, много малък прогрес. Прогресът на съвременния свят се измерва с хилядни от милиметъра. Например, ако в един квадратен сантиметър се съберат сто милиона вълни от червената светлина, вие ще можете да изчислите, колко такива вълни ще се поместят в един милиметър от целия квадратен сантиметър. При това, между тия вълни има празни пространства. Питам: можете ли да измерите, колко голямо е разстоянието от едната до другата вълна? Като наблюдаваме светлинните вълни, те ни се виждат в вид на прави линии, а в същност са криви, вълнообразни. Причината затова е, че нашето око не е в състояние да схване и най-слабото извиване на светлинните лъчи, вследствие на което ни се виждат прави. На същото основание, много неща в живота ни се виждат прави, а в същност те са криви. И обратно: много неща ни се виждат криви, а те са прави. Обаче, съществува една максима, която определя истинското положение на проявите в живота. В широк смисъл на думата, правата мисъл представя най-късото разстояние между две разумни същества. С други думи казано: права линия е тази, на двата края на която седят две разумни същества.

Много от съвременните хора говорят за науката, разискват върху известни научни теории, като за нещо установено. Едно трябва да се има пред вид: Знанието е нещо относително, а не абсолютно. Това, което учените знаят днес по даден въпрос, утре техните знания по същия въпрос ще се различават от вчерашните. Науката всеки ден се обогатява с нови и нови факти, по-близо до истината. Или, ако науката не е познавала днес едно явление, утре ще го познава. Например, в миналия век планетата Уран не била позната на учените, обаче, съвременните астрономи знаят вече за нея. Те знаят, на какво разстояние се намира тя от слънцето, от земята и т.н. Те знаят още, че тази планета принадлежи към слънчевата система, но какво е нейното вътрешно състояние, не знаят. Това още не е абсолютно знание. Може ли да се каже, че познавате човека, ако само чуете нещо за него? Например, четете в вестниците, че в София е дошъл някой германски или френски дипломатически консул, но какъв е този човек, какъв е неговият характер, не знаете. Значи, вашето знание е относително. Ако отидем още по-дълбоко, ще дойдем до въпроса за душата, върху който и досега хората спорят, съществува ли душа, или не. Онези, които отричат съществуването на душата, са в положението на учените астрономи, които наблюдават през своите телескопи, но не са могли още да видят душата в полето на своите тръби, Докато не я видят, те ще я отричат. Обаче, един ден, когато тя попадне в полето на тяхното зрение, те ще поддържат съществуването на душата, както всички астрономи днес говорят за съществуването на планетата Уран. Ще дойде ден, когато съществуването на душата ще бъде свършен факт за всички хора. Но всички души не са на земята. Те се движат из пространството, обикалят из слънчевата система, а някои от тях обикалят и другите системи, и периодически слизат на земята. Като слязат на земята, те посещават хората, влизат в телата им, оставят им своите благословения и отново отиват в безпределните пространства. Какво е движението на душите? Те се движат във вид на кръг, но спиралообразно. Как ви се вижда, приемлива ли е тази теория? И вие, като турците, ще кажете: „Ола-билир!" И така е, за всяко нещо, което не може да се докаже, казваме „ола-билир" – възможно е. Защо? Защото не можем да го докажем, но не можем и да го отречем. Да кажем за нещо, че е възможно, или абсолютно да приемем неговата възможност, това са две различни неща. Това, което казвам за душата, е вярно, то не подлежи на съмнение. Сама за себе си, душата представя малка вселена, която се движи из голямата вселена, из безграничното пространство.

Когато се говори за време и пространство в духовния свят, тия две понятия се коренно различават от понятията за време и пространство в физическия свет. Следователно, понятията за време и пространство в духовния свят могат да послужат само като въпроси за размишление, и за тях можете да кажете „ола-билир." Ако влезете в духовния свят със съзнанието, което сте имали на земята, както и със земните си познания за слънцето, за звездите, за разните планети, вие ще се намерите в голямо противоречие. Например, в духовния свет слънцето изгрева някога от изток, някога от запад, някога от север, а някога и от юг, то мени посоката на изгряването си. И ако не сте запознати с истинското движение на земята, вие съвършено ще се объркате, ще се намерите в чудо. За онзи, който разбира духовния свет, никакви противоречия не съществуват. В аналите на окултната наука са запазени бележки, в които се споменава, че преди хиляди години слънцето е изгрявало от запад. Сега аз няма да се спирам върху този дълъг процес, защо и за какво става това, но който иска да знае самата истина по този въпрос, нека отиде на северния полюс и види, как се движи слънцето, в вид на спирала, и как слиза надолу. Като наблюдаваме слънцето от земята, на нас се вижда, че то изгрева от изток и залязва на запад, като обикаля северния полюс. Северният полюс е място на Истината. Там денят и нощта продължават по шест месеца, когато на другите места денят и нощта са обикновено по 12 часа. В умерения пояс, обаче, денят и нощта понякога са повече или по-малко от 12 часа. Привидно, това са известен род противоречия, които се явяват и в човешкия живот. Тия противоречия не са нищо друго, освен новите положения в живота, на които човек се натъква, и които не е готов още да си изясни.

В този смисъл, казвам: ако мъжът е начало на правата линия, крайният предел на тази права непременно ще бъде жената. Следователно, според тази максима, правата линия винаги се определя от един мъж и от една жена, но никога от двама мъже, или от две жени. Тъй щото, правата линия, като проекция на известна природна сила, винаги е по-активна в началото си, отколкото в края. В началото се проявява мъжкият бит, или мъжката, положителната сила, която в края, поради съпротивлението, което среща на пътя си, постепенно намалява и се превръща в негативна сила, т.е, в женски принцип.

Същите промени стават и със слънчевия лъч. В началото слънчевият лъч е положителен, активен, но понеже минава през много малки междини, той постепенно губи от своята енергия, намалява силата си и става негативен. Като знаем законите за движението на светлината, както и пътя, който минава, докато дойде до земята, ние можем да изчислим, след колко време тя ще достигне до нашите очи. В трептенията на светлината се забелязва по едно качване и слизане. Всяко качване и слизане съставят пък едно цяло завъртване на светлинния лъч, което се състои от 800 билиона трептения, по 400 билиона трептения на едно слизане и на едно качване. Може би след хиляди години учените ще виждат движенията на светлината и ще се уверят, че тя се движи в кръгове, но спиралообразно. Светлината е проводник на енергия, но същевременно и всеки светлинен лъч е проводник на друг род енергия. В това отношение, слънчевият лъч е толкова материален, колкото е материална тръбата, през която тече вода, или жицата, през която тече електрическа енергия.

Ще кажете: Дали всичко това, което се говори, е вярно? Умният никога не пита, дали дадено нещо е вярно, или не. Защо? Защото той познава тоновете на цигулката и разбира, дали един тон е правилно взет, или не. Когато чуе тона “до” на цигулката, той го познава. Ако тонът “до” се повиши с половин тон, за да не се изгуби хармонията на цялото, и другите тонове трябва да се повишат с половин тон. Обаче, има случаи, когато само тонът “до” се повишава с половин тон, а другите тонове остават същи, без да настане дисхармония в цялото. Тогава човек се намира пред друго положение, което също, като първото, може да даде своите добри резултати. От човека зависи, за какво и как може да употреби разните гами в живота си. Има хора, които не могат да търпят високите тонове. Тяхното ухо не е свикнало към вибрациите, към енергиите на високите тонове. В това отношение, всеки музикален тон представя цев, тръба, през която минава неговата енергия. Това показва, че всеки тон има известно съдържание. Ако цигуларят свири, без да знае, какво съдържание да влее във всеки тон, неговото свирене представя удряне върху кюнците на празна канализация. Никой не обича такова свирене. Този цигулар свири без вдъхновение. Това е мъртво свирене. Значи, има мъртва, има и жива музика. Жива музика е тази, на която тоновете са пълни със съответно за тях съдържание. На същото основание, можем да кажем, че имаме мъртва и жива светлина, мъртва и жива мисъл. В духовно отношение, всяка мисъл е носителка на нещо по-велико от това, което представя външната й форма, но ние не сме дошли още до положението да различаваме мислите по тяхното съдържание. Ние казваме, че мисълта твори. Мисълта, наистина, твори, защото носи сила, енергия в себе си. За да може да използува творческата сила на мисълта, човек трябва да разбира нейните закони, да знае да я разтваря, да види, какво е вложено в нея. Щом разберете съдържанието, което Първата Причина е вложила във всяка мисъл, вие ще можете да отдадете слава на тази Първа Причина, на Господа. Какво значи да отдадете слава на Господа? Когато познавате добре приятеля си, вие го възлюбвате и сте готови да направите заради него всичко, каквото той пожелае. Това значи да отдадете слава на Господа. Слава без любов не съществува. Този закон е познат на всички хора. Забележете, даже и онези, които не вярват в Бога, и те са готови да си отдават един на друг слава.

Като говоря за вярата, аз не разбирам официалната вяра, с която е трябвало отдавна да се простите. Съвременният културен човек трябва да има нова, вътрешна вяра, без да счита, че трябва да се отрече от старата вяра, както младият не трябва да се отрече от стария. Новото, само по себе си, ще измести старото. Старият и младият съществуват в света, като два противоположни полюса, както на земята, така и в Божествения свят, но се различават само в отношенията си. Тъй щото, когато се говори за нова и стара вяра, за млади и стари хора, тези въпроси не трябва да се разглеждат само в техния буквален смисъл, но и вътрешно. Ако разглеждат нещата само в техния буквален смисъл, хората могат да дойдат до ред заблуждения. Например, казано е в Писанието: „Ни мъж без жена, нито жена без мъж, бива в Господа." Този стих представя само външната страна на въпроса. Който го разглежда буквално, той ще дойде само до неговата външна страна. Но разгледан и в неговата вътрешна страна, мъжът и жената представят два принципа, две части на едно цяло. Кое е цялото? Самият човек. Двата полюса, двете части, това са неговият дух и неговата душа. Душата може да живее отделно самостоятелно от духа, както жената може да живее отделно от мъжа, всеки за себе си, в своя физическа форма. Значи, душата може да живее отделно, както жената, в своя специфична форма. И духът може да живее отделно, както мъжът, също тъй в своя специфична форма. Ето защо, много хора носят в себе си само мъжкия принцип , само духа. За такива хора се казва, че имат дух в себе си, но нямат душа. Други пък носят в себе си само женския принцип, душата. За такива хора се казва, че нямат дух в себе си, но имат душа. Има ли някакво противоречие в това? За нас е важно човек да има или душа, или дух. Дали тия души или духове са от този, или от онзи свят, това не е важно. За нас е важно, обаче, и едните, и другите да вървят в Божествения път, да се ръководят от Божествените закони, за да изгладят противоречията, които съществуват между тях. Само при това положение вие ще можете да разрешите мъчнотиите във вашия живот. Например, ставате сутрин, чувствувате, че нещо ви липсва. Какво ви липсва? Душата. Де е отишла тя? Душата е напуснала тялото ви, защото се е обидила нещо от духа, и във вас е останал само духът. Някой път се случва обратното: духът напусне тялото ви, и във вас остава само душата. Има случаи, обаче, когато и душата, и духът напущат тялото, и то остава само със своето сърце и със своя ум, и човек се намира в голямо смущение. Защо се смущава тогава човек? Той се смущава, защото сърцето и умът му, неговите деца, са напуснати от душата и духа, т.е. от майката и от бащата. Децата се уплашват и казват: Де е майка ни, кой ще ни готви сега? Де е баща ни, кой ще ни купува дрехи? Децата са напълно зависими от своите родители.

Питам: как се създаде в умовете на хората идеята, че трябва да се женят? Те искаха да създадат и на земята такъв институт, какъвто съществуваше и на небето, но като не разбираха законите, на които той почиваше, те го изопачиха. И действително, отношенията между съвременните мъже и жени са толкова изопачени, че не е останало сянка, нито най-малко подобие от това, което съществува на небето. Като казвам, че душата е напуснала тялото на някой човек, понеже се обидила от неговия дух, това е на човешки език казано. Всъщност, понеже душата и духът се стремят към абсолютна свобода, духът е дал свобода на душата, да отиде някъде да се разходи, да посети някои места и, като свърши работата си, да се върне обратно. Същото прави и духът. Каквото душата и духът правят, никога не го съобщават на своите деца, на ума и на сърцето. Обаче, каквото правят майката и бащата на земята, всичко съобщават на своите деца. Понеже душата и духът не съобщават на децата си, какво вършат, умът и сърцето на човека са в постоянно смущение. Под думата „деца" ние разбираме хората на ума и на сърцето.

Когато питам никого, има ли душа, това значи, има ли майка. Много нещо е да има човек майка! Който има майка в себе си, той е истински човек. Когато питам никого, има ли дух, това значи, има ли баща. Много нещо е човек да има баща! Някой казва: Моят баща умря. Не, истинският баща никога не умира. Значи, думите душа и дух трябва да се разбират в техния вътрешен смисъл, според както е казано в Писанието. Например, там е казано, че първият Адам стана душа жива, т.е. стана жена. Последният Адам пък е бил животворящ дух, т.е. мъж. Обаче, нито първият Адам е бил истинска жена, нито последният е бил истински мъж. Това показва, че иде нов период в света, когато тази история трябва да се преповтори, да се създаде онзи човек, в когото и жената, и мъжът да бъдат хармонично съчетани. Значи, когато душата се проявява, в живота става повторение на събитията, но в съвършено нова форма и по съвсем нов начин. Когато пък любовта се проявява, тогава и животът иде. Животът не е нищо друго, освен прииждане на енергия.

В прочетената глава Апостол Павел говори на тогавашните християни, че мъжът е глава на дома, че първо той е бил създаден, а после жената. Като казва, че пръв е бил създаден мъжът, той подразбира създаването на първия човек. Има ред теории за създаването на света, на Адам, от които са взети само няколко куплета и са поставени в сегашната Библия. Всички теории са събрани в една голяма книга, която можете да четете и на небето, и на земята. Дълго време трябва да четете тази книга, за да я разберете. Мнозина ще пожелаят да намерят тази книга, да я преведат. Обаче, никой език не е в състояние да я преведе. Такъв род книги не могат да се превеждат. Защо? Защото умовете на съвременните хора не са достатъчно чисти, за да могат да приемат всички образи в тяхната първична чистота. Например, като се говори на съвременните хора за мъжа и за жената, те разбират съвсем други неща, а не това, което е истински мъж, или истинска жена. Под думата „мъж", в прав смисъл, се разбира онова възвишено и благородно начало, което се отличава с чистота и светост. Това начало изключва всички криви разбирания, всякакви престъпления от себе си. И под думата „жена", в прав смисъл, се разбира чистата дева, свободна от всякакви криви, изопачени образи в ума си. Тя е независима, не се влюбва в никого, не минава за героиня пред хората. Изобщо, всяка душа и всеки дух любят само Бога. Духовете и душите се влюбват само в Бога, като Първоизточник на нещата. Следователно, духът първо люби Бога, а после жената, т.е. душата. И душата първо люби Бога, а после мъжа, т.е. духа. Обаче, хората на земята искат да създадат нови връзки. Те напущат първоначалната си връзка с Бога, а създават нови връзки, между мъже и жени, които не са трайни. Тези нови връзки не са трайни, защото не са естествени и не почиват на основния закон на любовта. Момък среща една млада, красива мома, влюбва се в нея и започва да й говори: Ела да живееш при мене. Аз ще те гледам, като писано яйце, на ръце ще те нося. Гледам, баща ти, майка ти не се отнасят добре с тебе. Баща ти, особено, е много груб. Ако дойдеш при мене, нов свят ще се разкрие пред очите ти. Момата го поглежда, слуша, като че някакво откровение се отваря пред нея. И след всичко това тя се решава да напусне бащиния си дом, за да разбере на другия ден още, че всичко това е било измама. Така може да се излъже момата, така може да се излъже и момъкът. Казвам: тия неща са познати на всички, затова няма да ги доказвам, нито пък вие ще ги отречете. Дъщерята, както и синът трябва да благодарят на родителите си, че те са станали причина да дойдат на земята, да учат, да се развиват, да познаят Бога. Дъщеря или син, които казват, че родителите им не са добри хора, не разбират законите на живота. Всеки човек трябва да запази в душата си свещен образ за своята майка и за своя баща.

И тъй, като говорим за душата, ние разбираме, че тя е първото необходимо условие за проявяване на любовта. Без душа любовта не може да се прояви. Първичната душа, за която всеки копнее, е най-великото, най-съвършеното същество. Всеки човек иска да обича някого. Кого, именно, иска да обича? Той иска да обича тази първична душа. Щом търсите любовта, това показва, че вие търсите душата. Щом търсите знанието и мъдростта, вие търсите духа. Умът не може да даде знание на човека, нито сърцето може да му даде любов. Има нещо в сърцето, което хората наричат любов, но тази любов мяза на временния магнетизъм, който лесно се придобива и лесно се губи. Ако намагнитизирате парче желязо, то временно само ще привлича железните стърготини към себе си. Утре това парче желязо ще изгуби магнитното си свойство и трябва отново да се намагнитизира. Същото може да се каже и за сърцето. Колкото и да го магнетизирате, след няколко дена то ще изгуби свойството си да привлича. Ако пък вземете парче черно желязо и го нагорещите до зачервяване, то започва да свети. Оставите ли го в това положение два-три часа, то ще изгуби червения си цвят, ще изгуби светлината си и отново ще стане черно. Същото става и с ума. Кой човешки ум не е светвал за няколко часа и след това не е потъмнявал? Когато казваме, че някой човек има светъл ум, подразбираме, че духът присъствува в този човек. Присъствието на духа създава непреривна светлинна енергия в човешкия ум.

Следователно, душата и духът са два велики принципа в живота. С влизането си в живота, материализмът е направил отклонение в неговото правилно развитие. Как е създал това отклонение в живота? Като внесъл в света идеята, че душа не съществува, а всичко е материя. Що се отнася до съществуването на духа, материализмът не е могъл да го отрече, защото той сам го е идентифицирал с ума на човека. Тъй щото, когато кажат за някой човек, че има мощен дух, материалистите подразбират силен, светъл ум. Обаче, те напълно отричат съществуването на душата, а едновременно с нея отричат и съществуването на Любовта, като Велик принцип. Не само материалистите отхвърлят този принцип, но още първите хора в райската градина отхвърлиха Любовта. Казвате: Как отхвърлиха Любовта? – Като изказаха не-послушание към нея. Законът на Любовта е свързан с послушанието. Същият закон, обаче, дава истински знания на човека. Който няма любов в себе си, той не може да учи, не може да придобива знания. Истинското знание може да се придобие само чрез Любовта, Това всички хора трябва да знаят. Който изгубва любовта си, той губи и знанието си. Щом изгуби знанието си, той ще изгуби и смисъла на живота. Човек не трябва да се спира върху знанието, него да търси, но трябва да се стреми към Първичната Причина, в която всички действия са непреривни. Иначе, човек може да изпадне в същото положение, в което се намерил ангел Зерфил.

Още в древността, ангел Зерфил бил изпратен на земята, с цел да посети египетския фараон Амон-Ра. Като отишъл при царя, той видял неговата дъщеря, която била толкова красива, че веднага се влюбил в нея и пожелал да я повдигне, да я запознае с ангелския свят и да я занесе там, да покаже на всички същества една душа, която се е заинтересувала от небето и пожелала да го посети. И царската дъщеря се влюбила в ангела. Тя много се радвала на красивите му крилца, и един ден пожелала да й ги даде той, да направи с тях една разходка, както хората хвърчат днес с аероплани из въздуха. Той казал: Страхувам се да не паднеш някъде, защото не знаеш да хвърчиш. – Не, аз ще хвърча лесно, искам да се разходя малко с твоите крилца. Ангелът не могъл да откаже на молбата й и се заел да я упражнява в хвърчене. Тази работа му отнела доста време: давал й ред напътвания, как да манипулира с крилата, докато най-после тя се научила свободно да хвърчи. Един ден взела крилцата на ангела и вече самостоятелно хвръкнала с тях. Първата й разходка с крилцата била до нейния възлюбен. Като се върнала от разходката си, ангелът я запитал: Де ходи днес с крилцата? – Ходих при един свой приятел. Като се научила свободно да хвърчи с крилцата на ангела, красивата царска дъщеря започнала често да излиза на разходка с тях, да прави посещения, и ангелът бил принуден да я чака, докато се върне. По тази причина той се забавил дълго време на земята. За да освободи този ангел от връзката му с царската дъщеря, невидимият свят бил принуден да унищожи целия Египет, да тури край на фараоновата династия. Като се върнал на небето, всички запитвали ангела, какво е научил на земята, като прекарал толкова време там. Той отговарял; Едно нещо научих. – Какво? – Никому да не даваш крилцата си на заем.

Казвам: не давайте никому любовта си на заем! Човек трябва да знае, за какво да употребява Любовта – най-великото, най-святото нещо в живота. Не е лошо, че ангелът дал крилцата си на заем на красивата царска дъщеря, но това говори за нестабилност в характера. Питам: за какво употребявате вие любовта си? Аз не искам да ви упреквам, но нека всеки си отговори, защо търси любовта и за какво мисли да я употреби, след като я намери. Любовта носи живот, а животът осмисля всичко. Без живот човек е подобен на сухи кости. Мъдростта пък носи знанието, а знанието дава израз, красота, образ и подобие на нещата. Следователно, правилни, разумни отношения между хората могат да настанат само тогава, когато земният живот се изрази в образ и подобие на небесния, на Божествения. Това подразбира, че човек трябва да се прояви в две форми: една рационална и една – ирационална, т.е. в едно измеримо и в едно неизмеримо число. Това няма защо да се доказва. Математиците лесно ще разберат тази работа. Неизмеримите числа не се подават на нашите мерки. Например, едни учени казват, че разстоянието от земята до слънцето е равно на 92 милиона мили, а други казват, че е 93 милиона мили. Обаче, и двете изчисления са верни. Тези изчисления са верни по закона на вероятностите. Едното изчисление е правено на физическия свет, а другото – в духовния свят. Всеки учен, който работи на земята, непрекъснато се коригира, защото едновременно с него работи и друг учен от небето. Тъй щото, с всеки математик от земята работи и друг от духовния свет. А с този, който работи на земята, едновременно работи и още един, пак на земята. Значи, всеки въпрос се решава едновременно от трима души: единият работи с рационалните числа, другият – с ирационалните, а третият поправя погрешките и на първия, и на втория. Когато математикът се домогне до две различни мерки или числа за едно и също нещо, той се намира в противоречие и търси начин да изправи тия числа, т.е. да излезе от това противоречие.

Следователно, ако не можем да примирим някоя мисъл с една мярка в живота си, ще я примирим с друга. Например, някои хора търсят спасението си в Евангелската църква. Като не намерят там спасение, отиват в Православната. Ако и там не го намерят, отиват в Мохамеданската и т.н. Значи, главният въпрос се отнася до спасението, а де ще се намери спасението, това зависи от мярката, с която човек ще си послужи. Когато някои казват, че човек може да се спаси само в Православната църква, това е според закона на вероятностите, това е само една вероятност. Когато други казват, че човек може да се спаси само в Евангелската църква, това е друга вероятност. Казвам: човек може да се спаси навсякъде – и в религията, и в науката, и в поезията, и в изкуството, и в музиката. Мнозина твърдят, че човек може да се спаси само чрез Христа. – Това е буквоядство. Какво представя Христос? Христос е символ на Божията Любов. Следователно, щом вярвате в Любовта и живеете според нейните изисквания, вие можете да се спасите. Всичко добро в света е плод на тази любов. Така трябва всяка душа да разбира любовта. Любовта изключва всички догми. Казвам: с догми човек се спасява само на едно място. Без догми той се спасява навсякъде. Без любовта човек се спасява само на едно място. С любовта той се спасява навсякъде. Кое е това едно място? – Адът. Без любов човек се спасява само чрез мъчнотиите, и то в ада. Ако някой ми каже, че има само един път за спасение, аз зная вече, че този път е адът. Когато казвам, че с любовта човек може да се спаси „навсякъде”, аз разбирам Първичния живот, Първичния език, Първичната Любов на голямото разнообразие, в която и невежият може да се спаси. Много философи, както и много обикновени хора в света, се спасяват все чрез любовта. Какви бяха Христовите ученици, които проповядваха на света Неговото учение? Повечето ученици на Христа бяха рибари, но показаха на хората, как могат да се спасят. Много съвременни учени, както и тия на миналото, са вярвали в Апостол Петра, други – в Апостол Павла. Петър държеше за старото, Павел беше човек на ума, а Яков беше човек на волята, той препоръчваше тоягата. Иоан пък проповядваше Любовта Христова. За да избави първото християнство от тази голяма опасност, на която се намираше, благодарение на вярата им в Павла, в Петра, в Йоана или в Якова, Божият Дух подложи Апостолите и тогавашните християни на големи гонения. По този начин Той ги избави от заблужденията, в които бяха изпаднали. Ако не беше това гонение, мнозина от християните щяха и до днес още да се придържат в Стария Завет.

Казвам: и сега има такава опасност за съвременните учени, които вярват, че науката ще спаси света. За да се говори, че науката ще спаси света, преди всичко хората трябва да бъдат спасени. Съвременната наука е наука на болни хора. Щом хората се спасят, те ще се домогнат до здравата, до положителната наука. Тогава вече може да се говори, че и науката, и философията могат да спасят света, но ще разбираме здравата наука, здравата философия. Много от съвременните хора се поддават на чувството на национализъм, което се отразява болезнено върху тях. Срещате някой голям националист, който поддържа своя народ, милее за него, и от голяма ревност го тикне в някаква война. В края на краищата, войната излиза несполучлива, хиляди хора се избиват и заробват, а народът се съсипва, омаломощава. Какво е допринесла любовта на този човек към народа? За спасението на всеки народ, или на всеки човек има един Божествен начин, при който никой не може да пострада. Всеки народ съществува като отделна единица, и той може да бъде или рационална, или ирационална величина. В този смисъл, за да изпълни своето предназначение, всеки народ трябва да се възпитава според Божиите закони. Ако духовенството, управляващите, учителите и родителите живеят за Бога, те ще могат да създадат помежду си такъв здрав народ, който, от своя страна, ще представя нещо подобно на Божествения организъм. И наистина, в духовния свят всеки народ поотделно представя едно плодно дърво от общата Божествена градина. В това отношение, българският народ представя плодно дърво, плодовете на което са доста киселички. Който е вкусил от плодовете на това дърво, той има вече голяма опитност, знае, какво значи кисело. Затова, именно, и българите обичат да ядат кисело: чушки, зеле, краставици и др. Причината, задето българите ядат повече кисело е, че те живеят в гъста материя, за разработването на която са необходими киселини. И наистина, всеки българин казва: Много работа имам за в бъдеще. Всичките ми работи са все недовършени. За да станат плодовете на българите сладки, те трябва добре да се наторяват. В духовен смисъл, под наторяване се разбира възпитание.

Съвременните педагози говорят за индивидуалното възпитание, обаче, според мене, не съществува индивидуално възпитание, но колективно. Например, достатъчно е човек да полее едно растение, или едно плодно дърво и да го остави само на себе си: то знае, как да възпита всички свои клетки, от които да изникнат корени, листа, стъбло, клончета, да цъфнат цветове, а най-после и да узреят плодове. Неуспехът в съвременния свят се дължи на това, че всеки иска да се възпитава индивидуално. За тази цел, човек трябва да се познава добре, да разбира своето естество, да разбира своя народ и присъщите на него качества. В този смисъл, всеки ще може да се определи, дали е българин, например, или не. Не всеки, който е роден в България и от българско семейство, е българин. Днес народностите са размесени, както са размесени разните плодове чрез присаждане. Често ще срещнете круша или праскова, присадена на слива. На едно английско дърво можете да намерите френска присадка. Англичанин ли е този човек? Не, той си остава французин, а дървото – английско. На същото английско дърво може да е присаден един български клон и т.н. Външно този българин минава за англичанин, но когато България се намери в някакво политическо затруднение, този българин, израсъл на английско дърво, пръв ще се отзове на нуждите на България. Той ще каже: Българите имат право, трябва да се задоволят исканията им. Българите казват: Този англичанин е високо хуманен човек. Той е готов да се жертвува за България. Не, този англичанин е българин, той милее за България, боли го, защото българска кръв тече в него. Същото става и в България. На българско дърво е присадено едно английско клонче, и този човек, при всички условия на своя живот, все англичанин си остава. Щом чуе нещо за Англия, той веднага дава ухо, готов е да й се притече в помощ. Които не разбират тия неща, те се чудят, какви велики хора има в света, които са готови да се жертвуват за други народи, но ние знаем истината по този въпрос и казваме: Хората са присадени на разни дървета, вследствие на което днес има голямо смешение на народите.

Следователно, като се погледне на живота от това гледище, между всички хора трябва да съществува любов. В това отношение, цялото човечество представя велик Божествен организъм, върху който всеки народ, всяко общество и всеки човек расте, развива се, цъфти и дава свой плод. Бог прониква в този организъм и държи в съзнанието си всяка душа поотделно. Той държи в ума и в сърцето си най-хубави мисли и чувства за нас. Ето защо, когато се намирате пред някоя трудна задача в живота си, оставете настрана всички заблуждения, всички криви разбирания и понятия за Бога, и като деца, свободни от външни влияния, обърнете се с молба към Него, да ви помогне в този труден час. Имайте готовността да изпълните всичко, каквото ви се каже. Няма да мине много време, вие ще чуете в себе си тихия глас на Любовта. Не само ще чуете гласа на Бога, но ще можете и да Го видите. Много примери из живота потвърждават тази истина. Във време на големия глад, когато Толстой обикалял Русия, да помага на гладни, на страдащи хора, той се натъкнал на много интересни случки из живота на хората, дето Бог се е проявявал. Той разправя следния интересен случай. В едно руско село гладът бил много голям: хляб не дохождал отникъде. Стотици хора от това село измрели от глад. Едно семейство от същото село било осъдено вече на смърт, три деня гладували, а при това нямало изглед да дойде отнякъде хляб. Най-малкото дете в това семейство, което било най-духовно, казвало на родителите си: Не се безпокойте, ние ще бъдем спасени. – Как ще бъдем спасени, когато отникъде няма възможност да се донесе хляб? – Ще видите. Какво се случило на другия ден? Някакъв богаташ тръгнал да разнася хляб по селата, но се явила голяма виелица, сняг, и той изгубил пътя. Като се лутал доста време, далеч някъде съзрял малка светлинка и се отправил към нея. Като наближил, видял, че тази светлинка излизала от една малка колибка. Потропал да му отворят. Влязъл вътре, постоплил се и веднага извадил от торбата си хляб да нахрани своите спасители, които едва се държали на краката си от глад. Това било същото семейство, чието дете предсказало на родителите си, че ще бъдат спасени. Всички се подкрепили с хляба, но детето отказало да яде и заминало за онзи свят.

И съвременните хора се безпокоят по същия начин, как ще прекарат живота си, но човек трябва да знае, за какво е дошъл на земята, и как трябва да работи. После, той трябва да си зададе въпроса, как трябва да мисли, да чувствува, да постъпва и най-после, как трябва да изпълнява волята Божия. Щом разреши тези въпроси, всички други неща, сами по себе си, ще се наредят. Вечер, преди да си лягате, вие трябва да си дадете отчет, какво сте свършили през деня. Като заспите, ще отидете дома си, в невидимия свят, и там вашите бащи и майки ще ви питат, какво сте научили, като сте били в странство. И Христос казва на своите ученици да събират богатства, които да занесат на небето, защото там никой не може да отиде с празни ръце. Мнозина казват, че човек се спасява даром. Вярно е, че спасението става даром, но даром не можете да отидете на небето. Питам: може ли човек да каже за себе си, че е беден, че е грешен, след като Бог го е изпратил на земята с толкова способности, с ред дарби и вътрешни заложби? Че е грешен човек, вярно е това, че не е работил, както трябва, и това е вярно, но Бог казва: „Ти имаш възможност да изправиш грешките си, да работиш, да разбогатееш." – Тежък е грехът ми. – Ти можеш да го разделиш на 15 – 20 купчинки, и така да го пренесеш. – Нямам много време на разположение. – Ако е до времето само, аз мога да ти дам време, колкото искаш, стига да работиш. – Нищо няма да излезе от мене. – Да, днес не може да излезе нищо, но след десет, или най-много след сто години, ще излезе нещо от тебе. – Кой ще чака толкова години? – Щом не искаш да чакаш, ще те пратя на топло място, там да научиш урока си.

Някои казват, че човек трябва да има топли чувства. – Друго нещо се изисква от човека: топлина в живота, а не топлина в чувствата. Аз не говоря за онази топлина, която гори, която разрушава, но за топлината, която възраства. Като говоря за топлина в живота, подразбирам онази топлина, която не иде от човешката, но от Божията Любов, която преобразява човека и му дава условия да познае себе си. Любовта на съвременните хора мяза на сладкото вино, което опива, довежда хората до положение да не се познават. Като не познава себе си, човек е готов да се унижи, да се постави в положението на слуга, без да съзнава, какво богатство, какви дарби и способности крие в себе си. Аз пък казвам: човек може да бъде слуга, но същевременно той може да бъде философ, и музикант, и писател. Външно човек може да заема най-долно място в света, но по ум, по сърце, по душа и по дух, той може да заема първо място. Ето, Христос, Син Божи, беше дърводелец. Дълго време Христос изучаваше при баща си дърводелство, но Той изучаваше и вътрешното дърводелство. Мнозина знаят външното дърводелство, но вътрешното не познават. Мнозина знаят външното писателство, но вътрешното не познават.

Мнозина знаят външната граматика, но вътрешната не познават. Вътрешната граматика почива върху принципите на Любовта, Мъдростта и Истината. Значи, всяка наука се крепи върху известни принципи, които са общи за всички науки. Като спазвате тия принципи, вие ще дойдете до общата наука, до науката на живота. Казвате: Като придобием тази наука, какво ще правим? – Ще влезете в лабораторията на живота, и там ще работите. В тази жива лаборатория ще прилагате знанията си и ще ги коригирате. За тази опитна наука, човек трябва да има душа и дух. Който има душа и дух, той не се нуждае от доказателствата на философите и на учените за съществуването на Бога, на душата. За него този въпрос е решен, той не се нуждае от никакви доказателства. Когато някой казва, че можем и без Бога, той е прав. Защо? Това значи, че можем и без хляб. Вярно е, че можем и без хляб, но кога? – Само когато сме се нахранили. Когато някой казва, че не можем без Бога, и той е прав. Това твърдение подразбира, че не можем без хляб. Вярно е, че не можем без хляб, но кога? – Когато не сме се нахранили, т.е. когато сме гладни. – И без вода можем. – Кога? – Когато сме се напили, когато сме уталожили жаждата си. – Без вода не можем. – Кога? – Когато сме жадни. Които не вярват в Бога, те са богати хора, пълни кесии. Кои хора са вярващи? – Бедните. Кога човек обеднява? – Когато изгуби майка си, баща си, децата си, приятелите си, богатството си.

Красиво е да срещнете в живота си богат, учен човек, който да прилага своите богатства и знания в живота, а при това да има абсолютна вяра в Бога. Този човек не говори на хората за Бога, не ги убеждава да вярват, но като срещне някой безверник, той го поканва на гости у дома си, и през всичкото време се грижи за него да го нахрани, да го нагости, както трябва. Той дава свобода на госта да говори, да изкаже своите убеждения. Като поседи известно време при този учен, гостът казва: Не зная защо, но аз започнах някак да се разколебавам в своите убеждения. Защо стана така, не разбирам. Казвам: причината за положението, в което гостът изпада, се дължи на обстоятелството, че неговата наука, неговите убеждения са външни, без корен, и щом ги изнесе на слънце, те изсъхват. Щом убежденията му пресъхват, той изпитва жажда, глад, и търси някой да го нахрани. Тъй щото, който търси Бога и започва да вярва в Него, той е гладен човек. Щом се нахрани, той започва да отрича Бога. Който отрича съществуването на духа, това показва, че той иска да заеме местото на баща си. Който отрича съществуването на душата, това показва, че той иска да заеме местото на майка си. Помнете: никой в света, бил той човек, или ангел, не може да заеме местото на душата, нито да я обсеби. Душата има Божествен произход и принадлежи само на Бога. Когато една душа слезе на земята, всички възвишени същества, които разбират законите, започват да творят цяла система от сватове, защото те знаят, че всяка душа носи нещо ново в себе си. Значи, идването на една душа в света символизира създаването на нещо ново, велико, красиво. Като не разбирате, какво представя душата, вие често казвате: Смущава се душата ми. И Давид е казал на много места: Смутена е душата ми! Душата не може да се смущава. Това е Давидово разбиране. Смущавало се е нещо в Давида, но не душата му. Имало е защо да се смущава Давид. На времето си той е извършил много грешки, за които е трябвало да се смущава. Ако дойде днес на земята, той ще разбере, де е грешил, ще се изповяда и ще каже пред всички, че е бил на крив път. И Господ му каза: „Докато не се пречистиш от греховете си, ти не можеш да ми съградиш нов храм. Твоят син ще съгради новият храм." След Давида трябваше да дойде друг някой, с чисто сърце, със свят и възвишен живот, който да изправи погрешките му. И наистина, Христос излезе от Давидовото коляно, за да изправи погрешките на целия Давидов род. За Христа се казва, че е син Давидов.

Сега, онези от вас, които искат да придобият истинското знание, трябва да възстановят връзката си с Бога, да им се открият дълбоки, вътрешни познания за нещата. Това знание, което съществува днес, е само въведение в истинското знание. Дълбоки знания има, които не могат още да се дават на хората. Те не с готови за тия знания. Защо? Тези знания могат да възгордеят, или да обезсърчат човека, ако той не е готов за тях. Ето защо, съвременните хора знаят само отчасти нещата. Това не трябва да ги обижда, нито обезсърчава. Човек не може да знае всичко. Красотата на живота седи в това, да знаете само някои неща, някои неща да не знаете, а други пък съвсем да забравите. Например, според индуската теория за прераждането, вие сте минали през формата на вълк, на мечка и като такива, сте вършили ред престъпления. Трябва ли да помните тези престъпления? Ако ви каже някой, че като вълк сте правили много престъпления, вие ще кажете, че не е вярно това, че нямате нищо общо с вълка и т.н. Значи, има положения в живота на човека, които непременно трябва да се забравят. Злото трябва да се забрави, а доброто трябва да се помни. В това отношение, злото е рационално число, а доброто – ирационално. И ако всички числа, с които работите днес, са рационални, вие непременно ще направите ред погрешки в живота си. Същото нещо важи и при гаденето. Ако някой гадател работи само с рационални числа, той непременно ще направи погрешки в гаденето и няма да каже истината. Например, някои баби, които гледат на боб, си служат и с четно, и с нечетно число бобови зрънца и сами казват, че всичко зависи от броя на зрънцата и от начина на нареждането им. Много баби, обаче, умеят да хвърлят добре зрънцата и казват истината. Други пък си служат с разтопен восък и по него гадаят. Които умеят да гадаят вярно, те си служат повече с ирационални числа. Някои гледат с презрение на бабите, които гадаят, било на боб, било на восък.

Казвам: ако е въпрос да ви се каже истината, вие трябва да я приемете и от баби, и от деца, и от възрастни, и от прости, и от учени – безразлично от кого. Някой казва: Как, от дете да слушам истината! Чудно нещо! Ако си жаден и видиш на пътя си едно малко чучурче, от което тече вода, няма ли да коленичиш и да пиеш от тази вода? Ще пиеш, разбира се. След това няма ли да благодариш на Бога за тази чиста, хубава вода, макар че тече от малко чучурче? Като намериш по-голям извор, ще пиеш и от него, но докато го намериш, благодари за малкия. Бъди доволен на малкото! Човек може да придобива знания отвсякъде. Тъй щото, който говори истината, той трябва да бъде приет от всички. В дадения случай, този човек може да ви даде добър съвет. Всеки добър съвет е скъпоценност за човека. Който е готов да приеме истината от всеки човек, той има в себе си душа и дух.

И тъй, желая на всички да служите на душата и на духа в себе си! Този е пътят, по който можете да намерите Първичния Принцип в живота и да се свържете с Него. При това положение, вие ще бъдете носители на новата култура в света. Казвате: Можем ли да участвуваме в тази култура? – Можете, разбира се. Няма по-велик момент за човека от този, да бъде носител на тази велика култура, която иде сега в света! Преди хиляди години още Псалмопевецът е казал: „От всичко в света най-много предпочитам да съм пред вратата на Божия шатър." Сега и аз казвам: За предпочитане е да си разсилен пред вратата на Божия шатър, отколкото да бъдеш пръв министър в Англия, или във Франция. За предпочитане е да бъдеш разсилен в новата култура, отколкото – пръв министър в старата култура, в старата цивилизация.

И тъй, желая всички да бъдете разсилни в новата култура!

Беседа от Учителя, държана на 20 ноември, 1927 г. София. – Изгрев.