Разлика между версии на „В своите сили“

Текуща версия към 10:51, 19 октомври 2010

Неделни беседи

Неделни беседи - 1926 г.

Заведоха Исуса, VIII серия (1925-1926)

33. В своите си

Беседа, държана от Учителя на 27.06.1926 г. в гр. София.

“В своите си дойде и своите му го не приеха.”

Ще се спра само на няколко думи от единадесетия стих: в своите си дойде. Първата част на стиха е положителна – дошъл, а втората част на стиха е отрицателна - не го приеха.

Човешкият дух върви, т.е. едновременно се проявява в три посоки. Като казвам човешкия дух, подразбирам човека в неговата първична проява, тъй наречения космическия човек, създаден по образ и подобие на Бога. Първият стремеж на духа е към живота. Животът е условие, а не среда за проявлението на човешкия дух. Вторият стремеж на човешкия дух е към знание, към мъдрост. Той има потреба от светлината, вследствие на което светлината е външната страна на знанието. Когато духът придобива знание, светлината се проявява като резултат. Следователно, светлината, която съществува сега в света е резултат на една излишна енергия, която не е употребена за умствена деятелност и затова ние се ползваме от тази светлина. Значи, космическият човек е придобил толкова знание, че от него има излишък, който се проявява във вид на физическа светлина. Третият стремеж на човешкия дух е към свобода, вследствие на което се създава време и пространство. Когато човек се намира в утеснение това показва, че пространството, мястото, където живее е тясно за него. И всичката философия на живота седи в това, да се даде повече място на всеки човек, който е недоволен. Пратете един недоволен човек на месечината или на Юпитер, или на Марс, или на коя и да е друга слънчева система, неговото настроение веднага ще се измени. Някои хора казват: какво трябва да правим при тия ограничени условия? Дайте простор на духа си! Когато ние говорим за простор, разбираме да оставим духа си да действа, да се проявява тъй както трябва. Човешкият дух действа по същите закони, по които действа и материята. Когато вземете един свредел и започнете да правите с него дупки, той среща известно съпротивление. Защо среща това съпротивление? По причина на гъстата материя. Тази материя е неорганизирана, в нея няма никаква разумност. По аналогия на това и неразумната страна или неразумната природа на човека представлява също такова съпротивление за проявата на човешкия дух. Например, има хора, които не вярват в Бога, не вярват в друг свят, освен този на земята и казват: няма друг живот, освен този на Земята. Те приемат, че в един лешник има живот, а на Слънцето няма живот. Те приемат, че на Земята има живот, а в други по-висши системи няма живот. Според тия хора излиза, че Земята е разсадник на живота. Това е една привилегия, която те й приписват.

От друго гледище пък за Земята се мисли, че тя е най-ниското място. Всички останали ученици на окултните школи са пратени именно на Земята да довършат своите знания, да държат своя поправителен изпит. На Земята има пратени хора от всичките видове и произхождения: като започнете от най-високото и свършите до най-низкото произхождение. Разбира се, тъй поставен въпросът, той става неясен. Какво може да интересува нас, или какво може да интересува вас това, кои сте или какво сте? Хората казват: хлябът, храната е най-важното нещо за нас. Добре, питам ви: какво се ползва онази риба, която е хванала един червей и го изяде, а после се намери на въдицата на човека? Какво е спечелила тя? Или какво печели онзи, който се опитва да провери съдържанието на една търговска или на една банкерска каса, след което го турят в затвора? Какво печели онзи химик, който прави ред опити за да се домогне до откриването на някои елементи, но при тия си изследвания става някакъв взрив и той изгубва зрението си? Какво печели онзи музикант, който свири на цигулка пред пияни хора и в резултат на всичко това те го набиват, счупват ръката му и строшават цигулката му? Какво е спечелила онази майка, която родила една красива, хубава мома, но в разцвета на своята красота умира? Какво е спечелил онзи проповедник, който обърнал много хора към Бога, но след време всичките се разубедили и станали безбожници? Какво е спечелил онзи банкер, който след дълги усилия изгубва всичкия си капитал? Какво е спечелил онзи поет, който след усилена работа изгубва своята поезия? И най-после, какво е спечелил онзи чистия човек, който след няколко години изгубва своята чистота?

Питам: кое е същественото у човека? Същественото, това е духът. Същественото, това е животът. Същественото, това е светлината. Същественото, това е свободата. Само тия неща са реални в живота. Защо е нужна свободата? Да учиш. Ти не можеш да добиеш знания, ако нямаш свобода. Ти не можеш да добиеш светлина и знания, ако нямаш живот. Това е положението, на което вие, като стари и млади, като учени и прости, като хора, като пеперудки и като рибки, ще се натъкнете. Вие неизбежно ще се натъкнете на тия три положения, които трябва да разрешите разумно. За да се разреши живота, трябва да се изучат всички негови форми, в които той се проявява. Ако не изучите живота на всички форми, в които той се проявява, ще бъдете нещастни. Да допуснем, че вие имате дъщеря, която обича да носи хубави обуща, направени от камилска кожа. Представете си, че обущарят ги направи рогообразни, тесни и при всяко обуване тя се чувства неразположена, понеже й убиват и правят мазоли на краката. Обаче, за красота, за хубост, според нейните разбирания, тя ги носила 2-3 дена. Питам: такива обуща ще я направят ли красива? Обущата не правят хората красиви. Ами ако вземете един болен човек и го заведете със златен автомобил при някой лекар, този автомобил ще даде ли повече знания на лекаря, ще го направи ли по-велик, по-знатен? Не. Сега пък обратното: ако заведете един болен човек с най-проста кола при някой велик, прочут лекар, тази проста кола ще отнеме ли нещо от знатността на лекаря? Не. Следователно, външната обстановка нито придава, нито отнима нещо от човека. Колкото условията са по-лоши, т.е. колкото материята е по-неорганизирана, толкова повече човешкият дух трябва да прояви своите знания. В този смисъл лоши условия в света няма, но когато човек не знае как да използва живота, тогава се раждат лошите условия. Отива едно малко дете и хваща едно куче за опашката. Кучето се обръща и го ухапва. Защо? Защото детето не е знаело къде да хване кучето. И този герой, детето, се връща от бойното поле с разкървавена ръка. Ако детето беше отишло при кучето с малко хлебец и го помилваше по челото, кучето нямаше да го ухапе. Съдбата, това е кучето, с което вие се разправяте. Ако го стиснете за опашката, то ще ви ухапе, ако му дадете хляб, то ще се радва. Съдбата, това е кармата, закона на причини и последствия, които ние сме създали.

Казва се в Писанието: "В своите си дошъл." Това е хубавата, красивата страна. “Но те не го приели” Защо? В света дошъл и не го познали. Защо? Светът нямал познания. Своите не го приели, защото били бедни, користолюбиви едва имали храна за себе си и казали: ние сме бедни, имаме храна едва за себе си. Когато религиозните хора не искат да приемат Божествените истини, аз считам тия хора за най-страшни материалисти. И в църквата съществува такъв религиозен материализъм. Там хората говорят за Бога, но дават пари под лихва с 20-25%. Казват: така е писано в закона. В бъдещата култура тия анормални състояния на човешкия дух трябва да изчезнат. И човешкият дух си има свои болести. Вземете, запример, с какво се занимава съвременната медицина? Тя изучава само болезнените състояния на човека. Според мене, човешкият дух трябва да започне само със здравословните състояния. Ние днес навсякъде започваме само с отрицателното. В религията пак започваме с отрицателната страна. Ние изучаваме, например, как е паднал човекът, кои са причините за неговото падане и т.н. И в агрономията, и в земеделието също се изучават отрицателните прояви. Не е ли по-добре да изучаваме здравословното състояние на една лоза, отколкото да изучаваме как е пострадала тя.

И тъй, животът е първото проявление на човешкия дух. Вие не можете да се проявите, ако нямате живот. В този смисъл, животът е материалът, чрез който духът ще може да изяви своето знание, т.е. да съгради основите на своето знание. Някой запитва: защо трябва да живея? Ти трябва да живееш, за да въплътиш своето знание в живота. Самото знание ще стане условие за проявление на свободата. Без знание свободата не може да дойде. В какво седи пък познаването на Бога? Вие трябва да познаете Бога най-първо в живота. Някой казва: аз съм говорил с Господа. А, говорил е той с Господа! Той няма още живота, а с Господа говорил. Ние трябва да имаме първо живота, да познаваме неговия език и тогава да говорим, че познаваме и разбираме Бога. Как ще познаваме Бога, ако не разбираме езика му? Бог не говори на друг език, освен чрез езика на живота. Цял свят се моли на Господа, но той не го слуша. Защо? Защото не знаят езика, на който трябва да му говорят. Ние някой път си правим илюзии, че знаем всичко и казваме: аз се молих на Бога, но той не отговори на молитвата ми. Втори път няма да се моля. Вие мислите, че Бог е невежа, не знае какво искате и не може да ви отговори. Той като е създал света, предвидил е всичко за тебе, но ако се молиш тъй, както трябва, ще ти даде повече знания, да видиш, какво е отредил за тебе и да можеш да използваш всичко разумно. В това отношение молитвата ще ти даде тези знания.

Сега вам се вижда противно да се молите. За мене е по-противно, като ви гледам как дъвчите храната си, отколкото да се молите. Вземете онзи професор, който свършил четири факултета и той дъвче като вола. Няма нищо лошо в това, но казвам, че професорът по този начин учи първата наука за придобиване на живота. На този човек дават една малка задача за проява на висшия живот. Този професор има учител, който му казва: ще дъвчиш. И горко на онзи професор, който не дъвче! Ще дойде учителят му със своята тояжка и ще го пита: защо не изпълни моето предписание? Какво ще стане, ако не дъвче? Професорът ще се хване за корема си от болки по същия начин, както се хваща и най-простият. Тъй щото, знаете ли колко пъти трябва да дъвчите храната си? Това поне е най-елементарното нещо, трябва да го знаете. Определено е математически, колко пъти трябва да се дъвче. И ако дъвчеш повече или по-малко пъти от определеното число, правиш престъпление. Днес ние дъвчим повече отколкото е определено. Защо? Взимате твърдо биволско месо, което не ви е предвидено и затова го дъвчете повече, употребявате за него повече енергия, отколкото е нужно. Някой път употребявате само картофена чорба и мислите, че можете да живеете изключително с нея. Не, не се лъжете. С картофената чорба можете да живеете само толкова, колкото ви е нужно. Тя е храна за децата, а биволското месо е за грешните хора. Когато Бог иска да накаже някой грешен човек, той му дава да яде биволско месо, да го дъвче като пастърма. Вземете, запример, факта, от 2 000 години насам дъвчем все едни и същи въпроси: дали има Господ или няма? По кой начин Господ е спасил света, дали по благодат или по закон? Тия и ред други въпроси се предъвкват постоянно. Това предъвкване не представлява ли биволското месо, което хората днес дъвчат? Учените хора пък предъвкват въпроса, дали микробът е произлязъл от човека или човекът е произлязъл от микроба? Богословите, както и учените хора, предъвкват въпроса как е направен човекът от кал. Никой още не сдъвкал тия въпроси. Човекът съществува като факт, като продукт, но ние трябва да намерим истинския факт, как е създаден човека. Какво ще ходим да разглеждаме човека единично? Изследвайте всички същества пред човека и след човека и ще намерите истинския начин, по който е създаден. Някой запитва: защо ни е мозъкът? Ако разглеждаме мозъка сам, като орган, няма да можете да отговорите на въпроса, но ако разглеждате какво произвежда той, ще видите, че всичкото знание е написано в него, всичките материали и закони за проявяване на нашите чувства също тъй са написани в него. Само така ще разберете какво нещо е мозъкът и защо ни е той. Мозъкът е един малък свят. Аз съм правил опити с човешкия мозък, измервал съм го. Основата му, измервана от едното до другото око има около 16 см., дължината му е около 20-21 см., широчината му 17 см. Колкото височината на мозъка е по-голяма, толкова по-силно развити са и моралните чувства. Някои хора не могат да намерят това съответствие между развитието на мозъка и моралните чувства у човека. Вземете змията, например, тя е много жестока. Затова у нея липсват моралните чувства. Тя хваща живи рибки и ги гълта цели като казва: аз не съм толкова глупава да ги дъвча, цели ще ги гълтам. Тя знае, че Господ ще я държи отговорна за дъвченето. Има хора, които също тъй гълтат цяла храната си. Те казват: ние не сме нито материалисти, нито духовни. Те са хора от рода на змиите, нито биволското месо дъвчат, нито картофената чорба ядат. У змията главата е свързана направо с гръбначния мозък. Когато казвам за някой човек, че е двуличен, подразбирам змията, защото лицето й е отзад. У кучето пък главата по отношение земната ос е под ъгъл равен на 90, а у човека главата е успоредно със земната ос. Вследствие на тази успоредност човек е стъпил на два крака. Той постепенно, в продължение на хиляди години е трябвало да издига главата си докато най-после се изправил на два крака. Тежестта на мозъка в предната част на главата му е заставила човека постепенно да реформира краката и ръцете си да се изправя и да започне да мисли като човек. Ето защо, когато в живота ни се яви някакъв факт, има някакъв въпрос, който не можем да си обясним, той ни поваля на Земята. Казват: малкото камъче прекатурва цялата кола. Тази пословица не е напълно приложена в живота. Тя е вярна само по отношение на човешките мисли. Как е възможно едно камъче да обърне твоя живот, да го измени напълно? Ако ти имаш истинска любов и вяра в Бога, каквото и да ти се случи, това малко камъче няма да прекатури твоята кола. Ти казваш: аз имам любов и вяра в Бога. Имаш любов и вяра в Бога, но като изгубиш имането си, казваш: не вярвам повече в Бога. Ето, че твоята кола се прекатурва. Ти имаш 1 000 лева, но някой приятел ги взима и не ги връща назад. Ето твоята кола се прекатурва. Кажеш някому една горчива дума. Ето твоята кола се прекатурва. По отношение на живота една горчива дума може да прекатури твоята кола. По отношение на целия живот малките камъчета могат да прекатурят колата на човешкия живот.

Та ние съвременните хора трябва да изучаваме законите на живата природа. Туй, което е писано в свещената книга на Стария и Новия Завет, както и туй, което е писано в главите на учените хора, един ден ще се посее. Това знание е един чист ред от тази велика книга на живата природа. Всичкото знание за живота ще бъде написано в тази велика книга. Днес всички учени, всички велики хора правят преводи от книгата на живата природа. Всички учени хора са ангажирани с това, да правят тия преводи. Всички астролози, химици, астрономи, биолози, геолози, богослови, всички правят такива преводи. Богословите са малко готовановци. Те чакат да видят, какво ще каже този – онзи и тогава правят готови преводи. Учените хора не са доказали още нищо положително. Нима един учен човек трябва да ми доказва, че аз трябва да живея? Нима един учен човек трябва да ми доказва, колко знания имам? Аз сам зная, колко знания имам. Нима един реформатор може да ми доказва, колко свобода имам? Ние, съвременните хора, още нямаме гражданска свобода. Нас жените ни заповядват в къщи. И съвременните жени искат да имат свобода. Каква свобода ще имат те, когато още мъжете им заповядват? Каква ще е тази свобода, ако жената след като отиде на избор, трябва да дава сметка на мъжа си, кой е бил този мъж, с когото се разговаряла или пък какво е разговаряла? Какъв избор е този, когато след като се върне яде тоягата на мъжа си?

Следователно, ние трябва да разрешим първите въпроси в живота, а именно: самият живот, светлината, свободата и знанието. Разрешим ли тези въпроси, тогава мъжете и жените ще се намерят пред една по-висока фаза на любовта. Гражданската свобода не е нищо друго освен любов, проявена в по-висока степен. Аз не съм виждал нито мъже, нито жени, които да имат гражданска свобода в пълния смисъл на думата. Други казват: да сме равни пред закона. Казват го, но равни ли са? Равенството подразбира доброта и честност. Аз не съм срещал честен човек в живота си, освен един инженер, който ми разказваше: да ви се изповядам! Искат да ме подкупят за една работа. Дават ми като подкуп 100–200 000 лева, но аз не продавам свободата си за толкова. Ако е за един милион, съгласен съм, но за 200 000 лева не се продавам. Издържах до един милион лева, но те не ми дадоха толкова. Честен човек е той, защото не продава съвестта си за 100–200 000 лева, но за един милион я продава. Опасни са тия положения, в които човек може да попадне. Някой учител има известни убеждения, но за да не го уволнят и да не изгуби хляба си, той ги продава. Какви ли не компромиси се правят в света? Това са решения на задачи, но правилно трябва да се решават те. Например, аз казвам: ние трябва да се обичаме, трябва да жертваме всичко един за друг. Но като допре до моята кожа, започвам да се гърча, да се извивам, да философствам и т.н. Аз зная, че който философства много, малко върши. При приложението на Божия закон, никаква философия няма. Онзи гладен пътник, който идва уморен от път, аз го виждам и му казвам: приятелю, заповядай, влез в дома ми. Аз имам едно свободно легло за тебе. Тази вечер ще те нахраня, ще си починеш при мене, а според Божия закон утре аз отивам на работа. Имам две мотики, едната ще дам на тебе, да работим заедно. Първото нещо в света е, че всеки трябва да работи. И всички трябва да се стремим да създадем условия за работа. Никого не трябва да лишаваме от работа. Трябва да заставяме хората да работят, колкото Бог изисква.

Питам: в какво седи възвишеното и благородното в света? В живота. Ние боледуваме от нямане на живот. Някои искат знание, но трябва да знаят, че първо трябва да се добие истинския живот и тогава ще дойде истинското знание. Ще ме запитате: тогава как се добива живота на безсмъртието? Животът на безсмъртието се добива чрез ядене на чиста, винаги прясна храна, без никакъв дефект. Никога няма да ядеш нечиста, гнила храна. В такава храна има бацили, които могат да предизвикат някакви болезнени състояния. Всеки, който иска да разреши въпроса за безсмъртието, трябва да яде абсолютно чиста храна. Ще кажете: къде ще намерим такава храна? Онзи, който иска да реформира, да организира своето тяло, най-първо трябва да се храни с жито, ориз, царевица, а после с плодове. Ечемикът не е за препоръчване. Той предизвиква затлъстяване на организма. Ръжта е хубава за ядене. Разправяше ми един господин, който се лекувал от неврастения по методите на Кнайпа, че цели шест месеца ял само грах. Това били най-щастливите му дни в живота. Усещал се духом разположен, със светлина в ума и напълно се излекувал от неврастенията. Някой казва: имам неврастения. Яж грах. Друг казва: страдам от ипохондрия. Яж жито! Казват за някого: този човек е много сприхав. Дайте му да яде царевица! Еди–кой си не обича да устоява на своите задължения. Дайте му да яде ръж! В ръжта има нещо идеално, тя расте на високо. Тя като влезе у човека, създава висок идеал. Дребните растения създават хора с дребни идеали, а едрите растения създават хора с висок идеал. Селяните в софийско трябва да се хранят само с ръж, за да станат по-големи идеалисти. Всичко това, обаче се отнася само до външната страна на въпроса. При това, човек трябва да урегулира и чувствата си в живота. Настроенията у човека не представляват нещо възвишено. Животът на настроенията се занимава с една неорганизирана материя, а чувствата представляват организиран живот. В чувствата има отношение между живите клетки. Най-после иде третата фаза на живота, душевният, разумният живот, в който взима участие съзнанието на човека. Следователно, ти най-първо ще минеш през настроенията. Те са ветропоказателят на твоя живот. После ще минеш през чувствата. Те показват количеството на влагата, която трябва да се даде на живота и най-после ще дойде светлината, която трябва да въздейства върху всичко благородно и възвишено у нас. И тъй, ако вие едновременно сте радостни и весели, вие сте в живота на настроенията. Ако нещо ви засегне дълбоко и се обидите, не можете да простите, вие имате влага повече, отколкото ви трябва. Това показва, че сте в живота на чувствата. Ако пък пътят ви е ясен и вие можете да учите добре, това показва, че вие сте в разумния живот. Тогава съзнанието ви се развива по един правилен начин.

Сега вие, които ме слушате, ще кажете: дали този човек говори истината, или не? Истината винаги е свързана с пространството. За да ви докажа, че говоря истината, трябва да ви дам един постоянен билет до Слънцето, с който да отивате и да се връщате, когато искате. Да отидете до Слънцето, това е истината. Аз обичам истината и всякога говоря истината. Когато дойде някой при мене, не му доказвам, какво нещо е истината, не му говоря нищо за истината, но изваждам един чек от 10 000 лева златни и му го давам. Той го взима и очите му светват. Питам го: вярваш ли, че говоря истината. Аз ти давам тези пари без никаква лихва. Можеш да ми ги върнеш, когато искаш. Онзи, човек, който може да ви направи добро без никаква користна цел, това е човекът, който обича истината. Всеки човек, който може да даде знание на хората, да внесе светлина в умовете им, той е дошъл до третата фаза на живота.

Сега всички вие трябва да използвате светлината, която имате. Без светлина човек не може да мисли. Някой път умът ви е потъмнял, съзнанието ви е мрачно. Защо? Изгубили сте светлината си. Днес всички майки, които раждат трябва да изучават закона на светлината. Иначе те ще раждат хилави деца. Затова именно и съвременните хора не са идеални. От изследванията, които правим, виждаме, че днес всички хора боледуват. Казват за някого: този човек е гениален. Що е геният? Казват за Шекспир, че бил гениален човек. Не, той е обикновен човек. Толстой бил гениален. Не, и той е обикновен човек. Ако поставите Шекспир и Толстой в един висок, възвишен свят, те ще бъдат в забавачницата на този свят. Толстой казва на едно място: съвременните хора не могат ли да разберат, че войната няма да разреши въпросите на живота? Ами кое ще ги разреши? Любовта. Хората трябва да имат любов към Бога. Едно дете казвало на майка си: мамо, не трябва да ме съдиш, но да ме облечеш. Любовта разрешава всички въпроси. Когато говорим за любовта разбираме най-възвишения живот, в който може да се прояви човешкия дух. Обикновената любов всичко използва. Виждам един човек, искам да го използвам. Виждам една хубава кокошка, искам да я заколя, да я туря в гърнето да ври. Каква философия има в това, да готвя кокошките и да ги ям? Бог създава кокошките, а аз ги ям. Тогава аз взимам думите на Христа, който е казал: аз съм живият хляб, който е слязъл от Небето и който ме яде, ще има живот вечен. Учениците му като чуха това съблазниха се. Тогава Христос им каза: слушайте, това не е моята плът, за която ви говоря. Това е словото Божие, което ако приемете като мощна храна в себе си, ще ви даде живот. Следователно, трябва да говорим живото слово на един понятен език. Ако аз ви говоря за една религия, да отидете външно да правите обряди или да палите повече свещи и да се греете на тази светлина, това е заблуждение. Онзи, който иска да ви запознае със светлината, трябва да ви заведе на Слънцето, да ви запознае с неговата светлина. Онзи, който иска да ви запознае с истинската религия, трябва да ви говори за Бога. А всички свещеници днес са хора на обикновения живот. В старо време всички езически жреци са разбирали, че не е достатъчно само да бъдат свещеници, но думите, които те изговарят, трябва да имат сила да лекуват. Някой е болен, викат свещеници да му четат молитви. Викат три попа, четат му молитви, не оздравява човекът. Викат баба Драгана, хвърля тя своя боб, туря ръцете си отгоре му, казва три думи и болният оздравява. Поповете казват: това е дяволска работа. Чудно нещо! Те работят с Бога, нищо не могат да направят. Значи, според тях дяволът може да направи нещо повече от Бога. Не, баба Драгана именно е с Бога. Казва три думи и човекът оздравява.

Сега казват, че човек трябва да има свидетелство, че е свършил, за да може да лекува. Не, лекарят се ражда, той не се създава сега. Университетът дава само условия на човек да се прояви. Философът се ражда, не се създава сега. Вие трябва да се стремите да развиете това, което е вложено у вас. Кое е вложено у вас? Да кажем, че вие остарявате и умирате. Къде ще отидете след това? Казвате, че ще отидете на онзи свят. Какъв е онзи свят? Онзи свят е свят на здравето. Ами ако аз съм един болник със счупени крака и ръце, какво ще правя като отида на онзи свят между здравите? Какво ще ме ползва този свят? Аз трябва да зная законите на здравето, че като отида между здравите да мога да се ползвам от това здраве. Задгробният живот не е живот на умрелите, той е най-красивият живот. Задгробният живот е живот на свобода, а не живот на ограничения и смърт. Затова именно някои хора искат да умрат. Когато някой човек не иска да умре, той се бои да не влезе в някой по-лош затвор. Той казва: лош затвор ме чака след смъртта. Да седиш тук, на Земята, какъв по-лош затвор от този? Няма човек в света, който да не желае да го пуснат от затвора.

И тъй първото условие за развиете на човешкия дух е животът. Как ще го добиете? Младата мома го търси като гледа да намери някой момък да се ожени за него. Майката търси живота в детето си. Бащата търси живота някой път в парите като казва: пари, пари трябва да има човек! Земя трябва да има! Прави са хората, но това са само условия. Когато една мома хвърли око върху някой момък, който е свързан с източника на живота, тя действително ще намери живота, но ако той е хилав, ако мозъкът му не е организиран, какво ще спечели тази мома? Нищо няма да спечели. Тя ще се намери в положението на английския реформатор Йоан Веслей, който три дни след женитбата си казва на своите приятели: не струва човек да се жени. Това не говори зле за женитбата, но той попаднал на една жена, която не съответства на неговия умствен и духовен уровен, както и на неговите разбирания. Той имал дълги коси. Един ден жена му го хваща за косите, развъртява го из стаята и му казва: не ти позволявам нито да ходиш, нито да се разговаряш или кореспондираш с разни жени. Научил той урока си. Отива един млад момък при Иоан Веслей и му казва: Учителю, влюбих се в една млада мома, добра християнка. Искам да се оженя за нея. Какво ще ми кажете? Да, тя е много добра християнка. С Христа може да живее, но не и с тебе. Казват за някого: той е много добър човек, отличен християнин. Да, отличен християнин е, с Христа може да живее, но не и с тебе. Това е факт. Ние не можем още да живеем с хората. Защо? Защото не знаем законите, как да живеем. С Бога можем да живеем, но като се съберем едни с други, започваме да се хапем помежду си и тогава чувам всеки да казва: мене не ме обичат хората. Движа се в еди–кое си общество, но там хората не ме обичат, не ми отдават нужното почитание. Казвам: кому са отдали нужния почит? На онази кокошка отдадоха ли почит? На онова прасе отдадоха ли почит? На онази овца отдадоха ли почит? На руския император отдадоха ли почит? На германския император отдадоха ли почит? И сега този последния император дърва реже. Защо? От зор. До вчера заповядваше на една такава голяма и силна империя, а днес дърва реже. Съдба е това! Учи се човекът. Питам ви: мислите ли, че един ден Господ няма да ви тури на мястото на германския император да режете дърва? Ще режете и оттатък ще минете. Германският император трябваше да нареже тия дърва още преди войната, но и сега не е късно. Учи се човекът и казва: който постъпва като мене, тъй ще реже дърва.

"При своите си дойде и те го не приеха."

Това показва, че Божественото се проявява у нас. Някой път Господ дойде, хлопне на вратата ни и казва: днес е твоят ден, приеми ме! Ти казваш: нямам време сега, искам да довърша науките си или имам една много взискателна жена, трябва да й услужа малко. И тъй се извиняват, господарят с жена си, държавникът с поданиците си, ученият с науките си, а Господ все чака. Питам: кой е свършил досега своята работа? Никой. Цялата Земя навсякъде е покрита само с гробища: еврейски гробища, индийски гробища, православни гробища и ред други. Цялата Земя днес представлява един голям паметник. Защото науката е изучавала онези начини и методи, по които се добива живота, светлината и свободата. Намери ли ги? Не ги намери.

И сега ние сме пред прага на една нова култура. От старата култура не очаквайте нищо. Смешно ще бъде старият човек, който едва се повдига де се хване на хорото и да играе. Той казва: синко, моята работа е свършена вече, вие гледайте да си поживеете. Аз наричам млади хора онези, които имат живот, знание и свобода. Стари хора са онези, аз взимам думата стар в ограничен смисъл, които нямат живот, знание и свобода. Това са стари разбирания. Според новото учение, взето в широк смисъл на думата и старият човек може да има живот, знание и свобода в себе си. И той може да се подмлади. Как? В окултизма има един начин за подмладяване, който ако изнесем навън ще шокира целия свят. Правени са такива опити. Взимат стария човек, турят го в една реторта, херметически затворена, турят вътре известни елементи и нагорещяват ретортата отдолу. Така го задържат цели шест месеца. Старият човек рита отвътре, плаче, вика и най-после като го извадят, той се подмладил вече, станал е малко детенце. Туй правят алхимиците, които знаят законите за подмладяването. Ако те приемат в своята школа, те ще те приемат като стар човек. Като те прекарат през ретортата и се новородиш по техния начин, ти ставаш ученик. И тогава като те запита някой, защо вярваш в това учение, ти ще им кажеш: ти влизал ли си в реторта? Не съм. Аз съм влизал, зная, какво значи да прекараш там. Тези хора имат знание! Като те извадят от ретортата, ти вече си се подмладил. И за в бъдеще няма да се чака, щото баща ти или майка ти да умрат и тогава да се подмладят, но ще ги турят в ретортата и да прекарат шест месеца, откъдето ще изникнат като малки семенца. А хората ще кажат. Бог да ги прости! Това са празни думи. Няма какво да ги прощава Господ, те са вътре в ретортата. Господ е за живота. Той не е за смъртта. Като говорим за смъртта, ние подразбираме да умре всичко онова, което ни спъва: безверието, злобата, омразата, съмнението, подозрението и тем подобни. На всичко онова, което внася щастие и блаженство в нас трябва да се даде живот. Вие сега чакате да умрете. Не, не не искаме да умирате. Ако имаме музиканти, те трябва да свирят за живота. Има случаи, където животът може да се добие чрез музиката. Знаете ли, колко е силна музиката? Има известни тонове, известни съчетания в музиката, с които може една канара да се разчупи на части. Например, трябват някому няколко камъка от дадена канара. Той отива с един цигулар при някоя канара и цигуларят свири, взима такива силни тонове, които са в състояние да разпукнат канарата. Той свири около ½ час и канарата се разпуква. Отделят се няколко камъка от нея. След това цигуларят прибира цигулката си и си отива вкъщи. Както виждате, много нещо прави цигулката. Не е вярна поговорката: цигулар къща не храни. Той къща не храни, но къща гради. Цигулар дом не гледа, но той сближава хората и ги жени. Без цигулар хората могат ли да се женят. Той като засвири, всички се хващат на хорото и заиграват. Цигуларят има мощна сила в света. Аз бих желал цигуларите в България да имат новите цигулки и да изпълняват новата музика. Ако имаше десетина такива цигулари, много нещо щеше да се направи. Искат ли някой път да се реформира българския кабинет, веднага ще извикат тия цигулари пред първия министър на кабинета. Те ще му засвирят тъй хубаво, че със своето свирене ще внесат нова светлина и нова разбиране в ума на този министър. След като му посвирят около ½ час, той ще извика другите министри на съвета, ще разгледат въпроса и положението ще се уреди. Цигуларите ще разрешат и въпроса за религията в България.

"В своите си дойде и своите му го не приеха." Защо? Страхуваха се, че този човек ще донесе нещо, което може да развали всичко дотогава съществуващо. Не, този човек ще донесе живот, знание и свобода. Животът носи радост. Знанието носи светлина. Истината носи свобода. Казват: защо ни е истината? Да внесе свободата. Свободата пък ще внесе в нас простор, ще ни отвори великия път за живота. Какви теории са развивали старите учени от преди хиляди години? Аз не зная. Те са поддържали, че в света има седем принципа, които и сега се проявяват. Първият принцип е, че всички прояви на Вселената в основата си са разумни. Основата на цялата Вселена е човешкия ум. В тази разумност има съответствие между всички части, които се допълнят взаимно. Освен това, всички противоположности вибрират еднакво и се стремят едни към други. Светлината, запример се предава чрез вибриране.

Най-първо ще се убедите, че Вселената е разумна. После ще виждате, че между твоята глава и всички слънца има съответствие. Съвкупността на всички Слънца представляват човешката глава. И ние като гледаме звездите, виждаме космическия човек. Тялото му не виждаме, но всички запалени слънца представляват главата му, която мисли. Чрез тия органи той изпраща светлина в света. Представете си сега, какво ще бъде онзи, който е създал космическия човек! И тогава хората са подобие на космическия човек. В тяхната глава има светящи клетки, както звездите. И в тях има едно вътрешно слънце, по подобие на външното, вследствие на което по някой път отвън е студено, а вътре у нас е топло. По някога обратно: отвън е топло, а отвътре студено. Когато пък между външното и вътрешното слънце у човека има хармония и подобие, тогава казваме, че човек се намира в състояние на пълно здраве. Ето защо, когато човек има да изучава хигиената, той трябва преди всичко да изучава законите на тази енергия, която е вложена в него. Във всички неща има полюси, противоположности. Мъжът и жената, това са полюси. Светлината и тъмнината, това също са полюси.

Друг принцип в живота е, че във всички неща има ритъм. Вследствие на това всяко нещо иде на своето време. Ти не трябва да бързаш, приливи и отливи има в света. Твоето щастие, твоето благо ще дойде на своето време, стига да имаш знанието и мъдростта. Всяко нещо има своя причина. Всяко нещо има свое име, с което можеш да го означиш. Първото нещо, което човек иска да изучава е любовта, но той трябва да започне отгоре, а не отдолу. Той трябва да знае името на любовта. Аз бих желал да зная какво ще кажете вие. Какво е името на любовта? Съвременните хора не знаят името на любовта. Днес, на който език и да произнесете думата любов, тя няма ефект, не реагира върху човека. Ако влезете в един театър и произнесете думата любов, всичката публика става и започва да бяга. Защо? Те разбират смисъла на тази дума. Ако, обаче влезете всред тази публика и произнесете думата любов, всички ще кажат този е смахнат. Защо? Те не разбират смисъла на тази дума. Някой наричат Христа “Син Божий”. Ние не можем да разберем Сина Божий, докато не разберем любовта. Думата “Син” подразбира любовта. Тя крие в себе си един от Божествените методи в света. И когато Христос дойде в света, той донесе един велик метод за проявление на любовта. В тази любов именно е връзката на безсмъртието. Тази любов започва най-първо със закона на самопожертването, със закона на самоотричането. Да се пожертваме, това е само един метод. И който не разбира любовта, който не разбира закона на жертвата ще се уплаши. Той ще каже: как, да се откажа от живота си? Христос казва: "Който обича живота си, ще го изгуби и който се откаже от живота си ще го намери."

Аз не говоря за любовта в нейния обикновен смисъл. Няма какво сега да придобиваме любовта. Ние трябва да я носим със себе си. И този човек, на когото аз искам да направя едно добро, от дълго време го очаквам. Като го видя, казвам: много се радвам, че дойде. Това е законът на любовта. А сега като дойде някой човек да му направите едно добро, казвате: откъде се намери да дойде този човек? И при това, толкова пари ми задигна! След всичко това вие минавате за културни хора, които се молят по три пъти на ден, четете: “Отче наш” и ред други молитви, кръстите се. Като говоря така, някои ще кажат: той се противопоставя на българската църква. Аз вярвам само в една църква, която носи безсмъртието на своите членове, в никоя друга църква не вярвам. Българските свещеници трябва да престанат да погребват мъртвите. Христос казва: оставете мъртвите да погребват своите ближни. Ако задачата на свещениците е да погребват мъртвите, аз ги съжалявам. Като им се каже истината, те казват, че говоря против църквата. Против коя църква? Вие сте си направили едно здание и го наричате църква. Това не е църква. Църквата е нещо много красиво. Тя представлява един от възвишените ангели. Църквата, това е човешкия дух. Бог живее в нея. И тогава всички свещеници, проповедници, владици от тази църква ще служат на великото, на възвишеното. Тъй трябва да разбирате тия велики идеи. Не ги ли разбирате така, ще живеете само в заблуждения.

И тъй, всички ще минете през ретортата. Аз съм бил в тази реторта, пръв съм влязъл в нея, зная, какво нещо е тя. Гробът не е ли една реторта? Христос казва: аз всички ще възкреся. И наистина, всички хора ще минат през възкресението, само че някои седят с хиляди години в ретортата.

"В своите си дойде." Своите, това са онези, които го обичат, но не тъй както го обичаха евреите. Ние трябва да бъдем готови да приемем Бога с всичката си любов, която имаме в душата си и да кажем: Господи, ние приемаме живота, който ни даваш. Ние приемаме светлината, която ни даваш. Ние приемаме свободата, която ни даваш. Това трябва да бъде задачата на младото поколение. Свещено да пазят живота, светлината и свободата и всичко да жертват за тях. Това разбирам религия, това разбирам държава, това разбирам обществен строй. Това са закони, без които всичко друго е празнота.

И така, вие ще възприемете онази велика любов, която иде сега в света. И всеки от вас да стане образец на нея.

Беседа, държана от Учителя на 27.06.1926 г. в гр. София.