Разлика между версии на „Абсолютна чистота 2“

Текуща версия към 19:17, 17 април 2011

Беседи

Съборно слово

Пътят на ученика - съборно слово 1927-1930 г.

КНИГА: По Бога направени

1929

АБСОЛЮТНА ЧИСТОТА

Думата „чистота" е понятна на всички хора. Тя има външен и вътрешен смисъл. Казваме: външна и вътрешна чистота. Външната чистота всеки я разбира и вижда. Когато се говори за външна чистота на къщата, подразбираме да бъде тя измазана, отвън и отвътре, подовете на стаите изметени и измити, прахът навсякъде изчистен. Когато се говори за външна чистота на някоя дреха, подразбираме: ако дрехата е бяла, да бъде добре изпрана; ако дрехата е черна, да няма никакви петна по нея. Когато се говори за чистота на маслото, то трябва да бъде прясно, бистро и без всякаква миризма. Значи, всяко нещо е чисто до тогава, докато в него няма вмъкнати или примесени никакви странични елементи. Това показва, че в природата съществуват известни елементи, които произвеждат нечистота.

Що е нечистота? – Нечистотата е контраст на чистотата. Докато човек живее, докато е здрав, той се отличава с чистота. Започне ли елементът на нечистотата да влиза в живота, смъртта веднага прави крачка напред; колкото повече се увеличава нечистотата, толкова повече смъртта навлиза в живота. Смъртта и нечистотата се намират в прави отношения. Значи, нечистотата е свързана със смъртта. Щом се знае това, първото правило в живота е да пречисти човек своята мисъл. Пречисти ли мисълта си, той ще има ясна и чиста представа за Бога. Бог не е никаква форма вън от нас. Той е източник на живота. Какво по-хубаво имаме от живота? Всички подтици, всякаква радост у нас се предизвикват от това вътрешно чувство, че съществуваме, че живеем. Станеш сутрин бодър, здрав, погледнеш към изгряващото слънце, зарадваш се, че имаш някаква малка идея за работа през деня. Това е резултат на първите издънки от дървото на живота. Някой казва: животът е тежък, от ранна сутрин трябва да мислим за храна, какво ще ядем, колко ще спечелим и т. н. Казвам: въпросът за храната е елемент на физическия, на материалния живот. Физическата храна не е необходим елемент за духовния живот на човека. Да бъде човек духовен, това не подразбира, че той трябва да яде много, нито пък яденето да бъде много вкусно сготвено. Приправките, които се прибавят към яденето, са странични елементи. Ако всички разумни същества се съберат на едно място, каква храна биха им дали? – Различна. Защо? – Защото всяко същество възприема такава храна, която е необходима за неговото развитие. Обаче, между всички същества, между всички организми на земята, има нещо общо в храненето. Например, дойдем ли до водата, всички живи същества, без разлика, я употребяват. Първоначално живите същества са приемали храната си от въздуха, после от водата и най-после от твърдата материя. Така е било и с човека. Някога човек се е хранил и със светлина. Съвременният човек е забравил изкуството да се храни със светлина; само очите му са запазили тази наука и до днес. Ако очите на човека дълго време не се хранят със светлина, те ще се атрофират.

Следователно, първата задача на човека е да си състави ясна представа за Бога. Говори ли се за Него, трябва да включвате в съзнанието Му всички същества, от най-малките до най-големите, за които Той еднакво се грижи. Няма друго същество, като Бога, по-добро, по-възвишено, по-благородно, по-отзивчиво, от което да изтича животът. Животът на цялата Вселена се крие в Бога. Той няма равен на себе си. И най-големият грешник, и най-големият глупец, като помислят за Бога, някъде дълбоко, трепва нещо в тях. Ако човек не разбере същината на това трепване, той ще мине и замине през живота, без да схване, какво представлява Великото Начало. Той ще каже: трепна нещо в мене, като че мечка видях. Да, приятно е човек да види мечка, но понеже трепването е силно, той се плаши и загубва и ума, и дума. Често и най-големият герой се уплашва от погледа на красивата мома. Този герой казва: видях една красива мома, но сърцето ми трепна. Защо е трепнало сърцето му? – По единствената причина, че този юнак не може да носи благото, което му се дава. Всяко благо съдържа в себе си една опасност.

Мнозина казват: какво нещо е страхът? – Страхът показва границата, местото, дето човек се е отделил от Бога. Обаче, дойде ли човек до правата, чистата мисъл, страхът се превръща в разумна сила. Който разумно мисли, той от нищо не се страхува. Ето защо, докато не си съставите ясно понятие за Бога, вие не можете да се облагородите, не можете да постигнете истинско знание. Ако не придобиете тази определена идея, всичко, каквото постигнете, в скоро време ще го изгубите. Например, до известно време вие може да прогресирате: учен човек ще станете, изкуства ще научите, богатство ще придобиете, сила ще развиете и т. н. Започнете ли да остарявате, вие ще губите постепенно по нещо от себе си: днес ще изгубите знанието си, утре – изкуствата си, на третия ден – богатството си, на четвъртия ден – силата си. В края на краищата вие ще се намерите в положението на човек, изгубил всички свои възвишени идеи, без всякакво вдъхновение за работа, и ще кажете: само една идея ми остана. – Коя е тази идея? – Че бях богат човек, а сега съм последен сиромах. Какво представлява човек с такава една идея?

Сега някой ще каже: щом човек изгуби всичко, тогава той не трябва да мисли, да чувствува, да действува. Казвам: ако мислите и чувствата на човека са. неправилни, те създават тревоги, безпокойства, от които той остарява преждевременно. Ние говорим за трезвите мисли, за чистите и благородни чувства, които свързват човека с Бога и дават простор и полет на неговата дейност. Например, тревожни са мислите, когато се смущаваме, как ще прекараме живота си, дали ще бъдем здрави, ще имаме ли достатъчно средства и т. н. Питам: когато царският син постъпва в училище, трябва ли той да мисли, кой ще го поддържа, колко пари ще му се изпращат, кой ще му прислужва ? и т. н. – Той не трябва да мисли по тия въпроси. Веднъж изпратен на училище, от него се иска само да учи, а за всичко останало, бащата поема грижата. Ако синът е мързелив и не учи, той ще понесе последствията на своя мързел: големи нещастия ще се струпат върху главата му.

Казвам: вие сте такива царски синове, пратени на земята да учите. Благодарете на Бога за всичко, което имате: светлина, въздух, вода и хляб. Какво ви трябва още? – Да учите! Един ден, като се върнете от тази голяма екскурзия на земята, вашият Баща ще ви запита: какво научихте досега? Така ще ви питат и вашите познати, като се научат, че сте били на седемте рилски езера. Ще кажете, че сте ходили на върха Дамка, на Харамията; ще кажете, че сте видели седемте езера. Това, обаче, не е всичко, което сте могли да видите и да научите. Всички върхове, всички тия езера са символи. Важно е, какво прочетохте от книгата на природата. Колко листа научихте и какво разбрахте от тях? Какво от това, че сте се качили на един висок връх? Защо се качвате? Да гледате отдалеч, кой ще мине или какво носи – този ли е смисълът на изкачването по високите върхове? Ще кажете, че на връх Харамия се качвали разбойници да причакват богати пътници, които обирали. Дълбок смисъл имат екскурзиите, а специално изкачването по високите върхове!

И тъй, като се говори за обиране на богатите хора, трябва да се знае, какво представляват те. Богатите хора са богатите идеи в света. Доброто е богатият човек, когото трябва да оберем. Злото пък е бедният човек, когото трябва да оставим да мине и замине. Какво ще вземем от бедния? Писанието казва: „Не се противи на злото!" Защо? – Защото злото е беден човек, за когото ще трябва да плащаш. Това изречение от Писанието е една важна економическа формула. Значи, на злото, на бедния човек ще сториш път да мине. Не постъпиш ли така, спреш ли го в пътя му, то ще проси от тебе пари, дрехи, обуща, и ти трябва да му даваш всичко, каквото иска. Злото е беден човек, който разчита на милостта на другите хора. Който влиза в Божественото училище да учи, той трябва да се освободи от просията.

Казвам: искате ли да разберете Бога, трябва да бъдете чисти. Казано е; „Само чистите по сърце ще видят Бога". Страдания, мъчнотии, нещастия ще дойдат. Вие сте в морето, а в него стават големи бури. Тия бури ще се предават и на кораба: Те ще го клатят ту на една, ту на друга страна, но в него трябва да цари вътрешна хармония, вътрешен мир. Влязат ли морските вълни през най-малката дупчица в кораба, той е изложен вече на разрушение и загиване. По същия начин влизат и отрицателните – нечисти мисли, от които трябва да се пазите. Ами вие, като пътувате из природата, не цапате ли? Колко слуги трябва да работят след вашето заминаване, докато премахнат нечистотиите ви! Някои хора се мислят за чисти, за свети, но оставят нечистотиите си: тук ядат, там ядат, навсякъде боклуци оставят. Докато носите нечистотиите си във вас, вие още не сте нито свети, нито чисти хора. Ако пазите чистота във физическия свят, чисти ще бъдете и в умствения, и в духовния свят. Ще ми разправя някой, че вярва в Бога, че има висок идеал, а при това не спазва и най-елементарната чистота във физическия свят. Не, от всякого се изисква чистота във всяко отношение: чистота физическа, чистота умствена и чистота духовна.

Казвате: всичко зависи от нас. – От вас зависи да пазите абсолютна чистота в целия ви живот. Самият живот, обаче, зависи от Бога. Искате ли да бъдете здрави и весели, нека всяко ваше чувство, всяка ваша мисъл и всяко ваше действие да бъдат проникнати от идеята за чистотата. Само по този начин вие ще имате Божието благословение. Сега, каквото Господ ви изпрати, вие го разваляте, но с това се излагате на явна смърт. Време е човек да се отрече от своето дребнаво честолюбие. Какво от това, че някой казал нещо лошо за вас или че ви оплюл? Не се интересувайте от отрицателните неща. Не ги внасяйте в ума си! Нека всички хора те почитат, но работи, докажи, че си човек с достойнство, с честолюбие. Работи десет години непрекъснато, да развиеш сила и мощ в себе си, за да докажеш на хората, че си човек. Влез в някое село, вдигни един голям камък, тежък цял тон, че да учудиш всички селяни. Като видят, че проявяваш такава сила, те сами ще кажат: не закачайте този човек. С него шега не бива. Силен човек е той! А ти влезеш в някое село, и най-малкото камъче не можеш да дигнеш , сам се нуждаеш от най-малки услуги, а отгоре на това ще искаш хората да те почитат. И след всичко това ще разправяш, че с Господа разговаряш. Онзи, който се разговаря с Господа, той е силен човек, планини може да пренася от едно място на друго. Не можеш ли планини да пренасяш, не се заблуждавай. Всеки друг може да ти е говорил, но не и Господ. Когато Господ проговори на Мойсея, той дигна тоягата си, удари канарата, и вода от нея протече. Господ проговори на Мойсея, и манна падна от небето. Господ проговори на Мойсея, и той води еврейския народ цели 40 години през пустинята. Този човек пък себе си не може да прехрани, а разправя, че Господ му проговорил.

Питам: как ще познаете, кога Господ говори? От книгите ли ще научите това? – Не. Всеки човек има своя специфична вътрешна опитност, чрез която е дошъл до познание на Божия глас в себе си. Много са. начините, по които природата може да се разбере, но един е пътят, по който може да се влезе в света на Истината. Истината е най-чистият свят, в който Любовта се проявява. Истината е най чистият образ на Любовта. Тя е Вечният Живот. Значи, Истината е най-чистият образ на Любовта. Що е Любовта? – Най-чистото съдържание на този образ. Истината е висшето проявление на Любовта? Най голямата свобода се придобива чрез Истината. Най-голямата светлина се придобива чрез Любовта. В окултен смисъл Любовта се замества с Правдата. Ако искате топлина, горещина, търсете Правдата. Дойде ли Правдата в света, тя нагорещява. Правдата е най-голямата горещина на Любовта, а Любовта е същината на живота. Дойде ли до живота, ще знаете, че по-високо нещо от живота няма. Следователно, Любовта, Мъдростта, Истината, Правдата са области, светове, чрез които животът се проявява.

Засега, под думата „живот" се разбира онова съзнание на човека, в което се крие постоянен, непрекъснат стремеж към постижения. Кажем ли, че живеем, ние разбираме един постоянен стремеж към нещо, което искаме да постигнем. Щом се роди детето, веднага в него се пробужда съзнанието, и то започва да желае, да иска нещо от обективния свят. Дойдем ли до чувствения свят, и там търсим известен обект. Дойдем ли до умствения свят, искаме да учим – и там търсим някакъв обект. И в духовния, и в Божествения свят има живот. Значи, животът се проявява във всички области, във всички светове, но в различни форми. Едно е важно: в каквато форма и да се проявява животът, без чистота той не може да функционира.

Питам: как може да се поддържа тази чистота? – Чрез служене на Бога. Когато се говори за служене, подразбирам, че човек може да служи само на Бога, само на Любовта. Казваме: „Бог е Любов". Значи, може да се служи само на Любовта. Що се отнася до живота, ние казваме: и роби можем да станем, само живота да придобием. Следователно, три неща са важни в. живота на човека: на Бога ще служиш, себе си ще почиташ, ближния си ще обичаш. Да обичаш ближния си, значи да се разтовариш от непотребния товар, който носиш на гърба си. Да почиташ себе си, значи да схващаш смисъла на живота. Почита се само красивият, умният, добрият човек. Това нещо човек вижда първо в себе си, а после в другите. Ако виждате доброто, интелигентността, разумността в себе си, ще ги виждате и в другите хора. Това значи: туй, което виждате в себе си, се отразява и в останалите. Ти уважаваш хората за съзнанието, което имаш в себе си; ти обичаш хората за хубавото, възвишеното, благородното, което виждаш в себе си. Виждаш ли го и у тях, ти ги обичаш вече. Защо бащата обича сина си? – За почитта, която има към себе си. Тази почит се превръща в любов към сина. Какво нещо е обич? – Да видиш себе си в другите. Що е почит? – Да съзнаваш достойнството си като човек. Що е служене на Бога? – Да съзнаваш, че всичко иде от Бога и няма равен на Него. Кажеш ли в себе си, че за Бога всичко е възможно, ти ще бъдеш готов на всичко. На Бога може да се служи само идейно. Под думата „служене" се разбира, че всичко, което правиш в името на Бога е възможно. Тогава някой ще те запита: можеш ли да носиш земята на гърба си? – Аз и сега я нося. – Ами Слънчевата система? – Нея отдавна нося. – Ами вселената можеш ли да носиш? – Аз съм господар на вселената.

Сега, всеки човек с дребни идеи, ще-каже: чудно нещо! Как се осмеляват хората да казват, че носят земята и Слънчевата система на гърба си, или че са господари на вселената? Възможно ли е това? Да кажеш. че си господар на вселената, това подразбира да си я пропътувал от единия край до другия. За разумния човек разстоянието от главата до краката му представлява цялата вселена. Следователно, когато той казва„ че е господар на цялата вселена, това подразбира, че той познава своето тяло от главата до краката. Значи, той носи вселената в себе си. И колкото време му е нужно да простре ръцете си от главата до краката,. също толкова време ще му е нужно да пропътува вселената от единия край до другия. Достатъчно е само да мръдне ръката си, и той моментално ще измине вселената от единия край до другия. Нещата са далечни само тогава, когато са отделени от общия организъм. Щом всички са заедно в организма, те са близо. Под думата „близост" се разбира организиране на всички разумни същества в едно цяло. Не организирането е отдалечаване. Когато казвате, че някой ви е обидил или ви е напакостил с нещо, тогава, или това същество, което ви е обидило, е вън от общия организъм, а вие сте вътре в него, или и двамата сте вън от този организъм. Щом и двамата сте в общия организъм, между вас не може да съществува никакво противоречие. Може ли да има някакво противоречие между пръстите на ръцете? Какво от това, че едни пръсти са на лявата, а други – на дясната ръка? Дали едни пръсти са на лявата, а други – на дясната ръка, това е безразлично; те могат взаимно да си помагат.

Казвам: много от съвременните хора са дошли до една област на живота и там са спрели. Те трябва да направят крачка напред, да влязат в областта на новото, което иде сега в света. Ако вървите по стария път, пак същото ви чака: ще умрете, свещеници ще ви опяват, надгробни речи ще ви държат, че сте свършили три факултета, че имате големи заслуги към отечеството. – Да, този човек има заслуги към отечеството, но към Бога няма. Че, наистина, няма заслуги към Бога, ние виждаме от това, че е умрял. Казано е в Писанието: „Това е живот вечен, да позная Тебе Единаго Истинаго Бога". Към този стих аз прибавям: това е живот вечен, да позная Бога и да Му служа. Има опасност, да не би хората, в своето служене, да изпаднат в друга крайност, да се отегчат и да напуснат работата си. Наистина, много причини има, които могат да ги доведат до това положение. Обаче, имат ли хората правилни разбирания за живота, нищо не може да ги извади от техния път; нищо не може да наруши тяхното равновесие.

Ще взема един пример от селския живот, понеже той е по-близо до природата, и ще обясня, защо понякога хората излизат от релсите на своя живот. Един млад селянин, много работлив, става всяка сутрин рано, преди изгрева на слънцето, впряга воловете си, отива на нивата да оре. Гледаш , колата му добре стъкмена, воловете му – загладени, грижливо причесани. Той сам – весел, засмян, тихо си напява нещо, към живота се стреми. Цял ден до късна вечер работи и не се уморява, доволен е. Връща се дома си, пак весел и засмян, разпряга воловете, дава им храна, прибира колата си и с радост очаква другия ден, наново работата си да продължи. Тъй вървят дните един след друг, незабелязано се нижат, докато един ден той среща красива мома и се захласва по нея. Не му се работи вече: сутрин късно излиза и вечер рано се прибира. Колата си напуща, воловете невчесани, не се чува песен, нито се вижда усмивка на устата. Ходи захласнат натук - натам, казва: натеглих се, не ми се работи вече. На мене ли падна тази съдба, цял живот да робувам? Досега работих, отсега нататък искам да си поживея. Облича се хубаво, туря калпака на главата си, препасва нов пояс на кръста, забожда китка на дрехата си и хайде из селото: ту в тази, ту в онази улица, докато спре пред градината на красивата мома и, като войник, караули от единия край на другия. После спира за момент през градината, иска да види този престъпник, който се крие нейде из дърветата. Нетърпението се изчерпва, той влиза в градината, но градинарят е затворен, няма го там. Вътре седи той и се усмихва, наблюдава, какво прави този млад момък. Какъв е този престъпник? Какви са букаите му? – Интересува се момъкът, всичко иска да знае. Зер, за него той е напуснал и нива, и волове. Този престъпник – момата – седи вътре, накичена с венче на главата си и се подсмива.

Сега вече се заражда в момъка идеята да вземе китката на момата. Защо иска да й вземе китката? – Той иска да я обере и казва: досега работих, орах на нивата, но с оране работа не става. И той започва: днес взема една китка от момата, утре втора, и като вземе десет китки, взима и момата. Тази е първата магия, с която момъкът започва. Той знае, че момата, като се кичи, влага в китката нещо от себе си. Днес вземе нещо от нея, утре вземе нещо, докато най-после и момата отива да си вземе китките от него, но там остава.

Това са отношения, които съществуват във всички прояви на живота. Това са символи, които ние привеждаме на човешки език. Момъкът се жени за красивата мома, но колко време те могат да бъдат щастливи с такива разбирания за живота? Година - две те могат да бъдат щастливи, но след това щастието им изчезва. Защо? – Защото нито момъкът, нито момата имат Вечния Живот в себе си. Докато жената има нещо Божествено в себе си, мъжът може да я обича. И докато мъжът има нещо Божествено в себе си, жената може да го обича. Изгубят ли Божественото в себе си, и обичта на единия към другия изчезва. С други думи казано: докато човек е чист, той може да бъде обичан. Влезе ли в него един елемент на нечистота, и обичта към него постепенно се намалява, докато съвършено изчезне. Следователно, безлюбието се явява като естествено последствие на нечистотата в живота. Когато хората не ви обичат, ще знаете, че причина за това сте вие сами. Кой не обича да се окъпе в един чист извор? Но ако ти си локва, или блато, кой ще влезе да се окъпе в тебе? В чистия извор всеки иска да измие лицето, ръцете и краката си, но в блатото – никой.

Сега, като се разбере значението на чистотата в най-широк смисъл, тя трябва да се постави като основа на физическия живот. Защо? – Защото здравето на човека зависи от неговата вътрешна и външна чистота. Идейна чистота се изисква от човека! В това отношение, като казваме, че човек не трябва да се занимава с недъзите на хората и да ги критикува, подразбираме, че той не трябва да нарушава чистотата на своя живот и да се излага на смърт. Да се занимавате с недъзите на хората, това е зараза, която разрушава организма. Какво ще спечелите от това? – Не само че нищо няма да спечелите, но всичко хубаво в себе си ще загубите. Тогава защо трябва да се занимавате с чуждите грехове? Една турска поговорка казва: „Остави пияния, не го дръж, нека падне, да се научи!" Българинът по-лесно се напива от турчина. Турчинът, изобщо, е по-трезв. Като се напие той, върви, пада – става и сам си говори: хайде, върви Хасане! Защо си се напил толкова, че краката не те държат? Пак падне. Ходи, Хасане! Защо пиеш толкова? Така си говори той, и си отива дома. Като влезе в дома си, започва да се извинява пред жена си, че се напил, защото, според законите на Мохамеда, не се позволява на човек да се напива. Българинът пък, като се напие, първо ще покаже изкуството си, че знае да бие. Понякога и жената е силна. Като види мъжа си, че е пиян и се хвърля да я бие, тя го блъсне, и той падне на земята. Той стане и пак започне да се хвърля върху нея, да я бие. Като го блъсне три – четири пъти на земята, той казва: какво искаш да кажеш с това? – Че си пил много. – Е, човек трябва да си поживее малко. Той счита, че виното е дадено от Бога, и човек трябва да си пийне, колкото му се иска. Като се напие турчинът, счита, че е направил грях. Рано сутринта той отива да се изповядва пред ходжата. Казвам: пиянството е нечистота. Лакомията е нечистота. Одумването е нечистота. Завистта и ред още пороци са нечистота.

Следователно, от чисто хигиенично гледище, нечистотата трябва да се изхвърли навън, ако искаме да бъдем свободни. Ако искаме да бъдем учени, в широк смисъл на думата, трябва да бъдем чисти. В своите научни изследвания, ученият човек пресява нещата, докато абсолютно ги пречисти. Като говорим за чистотата, това се отнася за ония хора, които са усърдни в работа върху себе си. Това се отнася за онези, които имат силен стремеж към чистота. Останалите няма да разберат това, което им се говори, и ще кажат: тази работа е много мъчна. За тези, които вървят в правия път, се иска да направят само една крачка напред и да влязат в областта на чистотата. След това на тези хора може да се говори за идейни работи. Докато човек живее в нечистота, за идейни работи не може да му се говори, защото те ще изгубят своята чистота. Има известни области, в които царува абсолютна чистота. За тях нито може да се говори, нито може човешки крак да стъпи. Влезе ли човек там, той всичко ще изцапа и разбърка. Там не се позволява абсолютно никакво разбъркване, абсолютно никакво разместване на нещата. Там нямате право едно камъче да бутнете. Като отидете при един от свещените извори на Вечния Живот, ще гребнете с една чаша вода и ще я изпиете до дъно. Там не се позволява капка вода да се разлее. Какво правите, като отивате при изворите във физическия свят? Наливате цяла чаша вода, изпивате 2 – 3 глътки от нея, а останалата хвърляте. В Божествения свят това абсолютно не се позволява.

Когато на съвременните хора се говори за свети, за чисти неща, те се смеят. Те не съзнават, колко важни неща са свещените работи. Съвременният човек става сериозен само при най-тежки, при най-трудни положения в живота си. Тогава той се замисля за Бога, за онзи свят и започва да вярва, че има нещо друго, което той не разбира. Окачат ли го на въжето, дойде ли свещеникът да му чете молитва, тогава той става много сериозен: гледа, мисли, дали няма да дойде от някъде помощ. И ако в този момент го освободят, той изпитва голяма благодарност, че животът му е подарен. Сега вече той разбира, какво нещо е животът. Въжето, с което бесят хората, представлява лошите мисли. Врагове, неприятели на хората са тези, които стават причина да ви турят на въжето. Те ви дават днес лош съвет, утре – друг, докато увиснете на въжето. Пазете се да не увиснете на въжето, като онзи светия, който бил излъган от дявола. Този светия живял в пустинята, дето прекарвал в пост и молитва и в дълбоко съзерцание. Дяволът намислил да го изкуси и решил да го направи цар. Той опитвал по един начин, по втори начин, докато най-после успял да постигне целта си. Светията, наистина, станал цар, но в скоро време дошъл до положение да го бесят. Дяволът му казал: разчитай на мене, аз ще те освободя. Когато турили въжето на врата на светията, дяволът пак се явил и му казал: гледай в далечината, ще видиш там едно видение. Светията погледнал към местото, дето му посочил дяволът. – Виждаш ли нещо? – Виждам едно магаре. – Друго нещо не виждаш ли? – Виждам още едно магаре. – Още нещо не виждаш ли? – Виждам и трето магаре. – Носят ли нещо на гърба си? – Да, натоварени са с цървули. – Това са цървулите, които аз скъсах, докато те туря на въжето. Който слуша съветите на дявола, въже го очаква. Ще го турят на въжето, и после ще го свалят оттам.

В живота се забелязва една малка присадка на лъжливи отношения. Това са отношения на нечистота. За да се избегне този живот, човек трябва да бъде точен: каквото добро намисли, каквото обещае, трябва да го направи. В Божествения живот, дето владее абсолютна чистота, няма забравяне. Там всичко става точно на време. Точността е качество на чистия живот. Който не живее в чистота, той замъглява хоризонта на своето небе, както облаците замъгляват слънцето. И затова, често слушате някои хора да казват; тъжно ми е нещо. – Да, твоето небе е облачно. Искаш ли да се изясни небето ти, трябва да се научиш да служиш на Бога, да почиташ себе си и да обичаш ближния си. Същите формули ще приложиш по отношение на себе си по следния начин: ще служиш на духа си, който те ръководи; ще почиташ душата си, която съдържа всичко ценно в себе си; ще обичаш тялото си и всички същества, които ти служат, заради великата идея, която живее в тебе. Отнасяте ли се към себе си така, вие ще имате ясна представа за Бога, и тогава всичко ще бъде възможно за вас. Не служите ли на Бога, всичко около вас ще бъде мъртво. Ако вие познавате Бога, ако имате ясна представа за Него, всички канари в природата ще могат да се движат и ще бъдат леки, като перца. В същност те са тежки и страшни за този, който не служи на Бога. Достатъчно е да види той, че тия канари се движат, за да настръхнат косите му от ужас. За този, който служи на Бога, всичко в света е живо и в движение. Той може да направи опит и да се увери, че всичко в природата е живо.

Ако виждаме много тела в покой, това става по единствената причина, за да можем днес да проявяваме живота, т. е. за да живеем ние. Един ден, когато хората завършат своето развитие на земята, всички същества, които днес са в покой, ще напуснат това състояние, и те ще проявят живот. Мнозина искат още днес да разберат, какво ще стане с канарите. Този въпрос е лесен. Важно е, какво ще стане с вас. Когато придобиете Вечния Живот, вие пак ще посетите земята, и тогава ще видите всички промени, които са станали с нея. Ако съзнанието на хората е постоянно будно, те ще бъдат в течение на всички промени, които стават на земята. Сега, при това прекъсване на съзнанието, съвременните хора очакват всичко от учените, те да им обясняват всички геологически промени, които са ставали в миналото на земята. Хубаво е и това, но време е да се пробуди човешкото съзнание, активно да заработи неговата мисъл.

И тъй, ние препоръчваме на всички съвременни хора абсолютна чистота. Тази идея за много хора е непонятна още. Това зависи от положението, в което те днес се намират. След чистотата иде светостта. Те са синонимни думи. След светостта иде служенето. Ако човек не е чист и свет, той не може да служи. И най-после, след служенето иде Любовта. Ако човек не знае да служи, той не може и да люби. Ако не знае да люби, той не може и да учи. Ако пък не знае и да учи, той никога не може да придобие свобода. Тези възможности са тясно свързани една с друга. Който е започнал с чистота, той е направил вече крачка напред. Този е естественият, нормалният път в живота. Някой казва, че е остарял вече, но не се е наживял. В какво, именно, седи животът? Допуснете, че някой човек живее 100 000 дена на земята. От какво се нуждае той през това време? Ако яде по три пъти на ден, трябват му 300 000 яденета. Яко пие по пет пъти на ден вода, и всяка чаша съдържа по 250 грама, значи, трябват му 125 000 кг. вода. И ако всеки ден къса по един костюм, той има нужда всичко от 100 000 костюма. Някои учени казват, че на всеки седем години човек напълно променял клетките на организма си; други учени казват, че на всеки три месеца ставала тази промяна в организма. Значи, според едни учени човек променя дрехата си през всеки седем години; според други учени – през всеки три месеца, а според мене – всеки ден. Един нов костюм трае от изгрев до залез на слънцето. Както виждате, много разноски струва човек, ако е живял на земята 100 000 дена. Как ще оправдае този човек разноските си, ако не е служил на Бога, ако не е почитал себе си и ако не е обичал ближния си?

Казвам: ония хора, на които съзнанието е будно, нека държат в себе си идеята за чистота на мисълта. Чистотата нека остане в ума на всички като норма, като мярка, с която да си служат във всички случаи на живота. Чистотата е магическата пръчица за всеки съзнателен човек. Ставате ли сутрин, ставайте с идеята за чистота. Нека тази идея стане тъй любима на всички хора, както е желана и любима красивата мома, като идея в ума на момъка. И виждаме, как момъкът я очаква, търси, на другия край на света отива заради нея. Нека идеята за чистотата бъде възлюбената мома, която всеки търси и на край света. Чистотата да бъде възлюбената на всеки мъж! Чистотата да бъде възлюбеният на всяка жена! Намери ли я, отдалеч да се спре пред нейния свещен образ и само да я изучава и съзерцава. Придобиете ли тази чистота, вие сте във връзка с висшия свят, с Първичната Причина. Само в този свят има постоянство и устойчивост. За вас са важни постоянните и устойчивите неща. Какво по-хубаво от това, да знаете, че има едно разумно същество в света, което ви обича всякога: и когато спите или сте будни, и когато сте болни или здрави, и когато сте учени или прости, и когато сте богати или бедни. Няма по-хубаво нещо от това, да знаете, че отношенията на това същество към вас са всякога едни и същи. Ако служите на Бога, всеки ще ви обича.

Някой казва: аз искам да служа на Бога и не искам да се женя. Казвам: ако решиш този въпрос без Бога, ти ще бъдеш нещастен човек. Ако пък се жениш без Бога, ти ще бъдеш два пъти по-нещастен. Ако не се жениш, но се свържеш с Бога, ти ще бъдеш щастлив. Ако се жените със съгласието на Бога, и двамата сте във връзка с Него, ще бъдете два пъти по щастливи. Тази идея, изказана на ваш език, означава следното:всяка работа, всяка замислена идея, в която участвува Божественото Начало, тя е чиста, свята, възвишена. Само тогава човек може да бъде доволен. Каква е целта на групирането? Защо две души се групират да живеят заедно? – Те стават два полюса, през които Божественият живот се проявява. Когато някой каже, че не иска да се жени, това подразбира, че областта, в която той се движи, е нечиста. Когато някой пътник минава покрай много извори и не пие вода от тях, това показва, че те са нечисти. Пие ли вода от тия извори, те са чисти. Питам: като отидете на небето, ще се жените ли? – Няма. Значи, женитбата е страничен въпрос. Ако става въпрос за женитба, първата идея, която трябва да се има пред вид, е човек да се жени за чистотата. Това е истинска женитба. Който не се е женил за чистотата, той е вдовец. В този смисъл, когато някой каже, че не иска да се жени, той сам се осъжда на смърт. Да се жениш за чистотата, това е женитба в духовен смисъл на думата. Който се жени на земята, във физически смисъл, той умира; не се ли жени, не умира. В духовния свят пък процесът е обратен. Тъй щото свързването с чистотата е условие за подържане на живота.

Съвременните хора трябва да освободят съзнанието си от всички нечисти образи. Те трябва да създават в себе си чисти представи, чисти образи за момата, за момъка, за брака и безбрачието, за Любовта, за Вечния Живот, за децата и т. н. На всички предстои едно коренно вътрешно пречистване, като за Великден. На всички случки и явления в живота давайте красиви обяснения. Когато ми кажат, че някой плаче, аз не се спирам върху човека, който плаче, но казвам, че вън вали дъжд, който полива цветята в градинката на този човек, и те се радват. Когато ми кажат, че някой е радостен, аз разбирам, че слънцето е изгряло за този човек, и цветята в неговата градинка цъфтят и разнасят благоуханието си. Кажат ли ми, че някой бие жена си, разбирам, че в този дом вършеят житото, за да го приберат в хамбара. Стремете се и вие да заменяте лошите образи с чисти, картинни образи, за да запазите чистотата на вашето съзнание.

Сега, като се говори за чистотата, има една опасност, да не спрете само върху едната й страна, само върху външната чистота. Ако някой млад, но мързелив момък, който не иска нищо да работи, се стреми само към външна чистота, той ще иска всеки ден пари от баща си, да си купува нови дрехи, обуща, парфюми, разни гребени и четки, с единствената цел да се харесва на момите. По този начин той ще разруши и себе си, и баща си, но и целта си няма да постигне. Момите ще го виждат всеки ден докаран и чист, но ще има нещо, за което няма да го харесат. Те не виждат в него истинския човек. Без дрехи не може, но дрехите не правят човека. Хубавите дрехи имат цена само тогава, когато са облечени от умен човек. Знанието, силата представляват за нечистия човек такова нещо, каквото представлява окачването звънец на свиня.

Казвам: първото необходимо условие за придобиване Божествения живот е чистотата. За нея душите копнеят, за нея се молят, нея търсят. От единия до другия край на Библията се говори пак за чистота и святост. И тогава, пред чистия човек се откриват много възможности. Не може ли човек да се освободи от своята нечистота, възможностите остават затворени пред него. Прогресът, светлината, знанието, силата и свободата във физическия свят зависят от чистотата, а в духовния свят – от светостта. Колкото по-свети са духовете, толкова по-силни са те. В Божествения свят всичко зависи от Любовта. Когато слизате отгоре надолу, ще работите върху идеите: служене, почит и обич; качвате ли се отдолу нагоре, ще придобивате чистота, святост и любов.

Днес всички присъствувахте на трапезата на чистотата, но ще внимавате сега нито една троха да не падне на земята. Ще съберете всичкия хляб и когото срещнете ще раздавате. Някой казва: нека хората възприемат нашите идеи, нашето верую. Питам: какви са вашите идеи? – Чисти бъдете! Какво е вашето верую? – Чистота! Всеки от вас трябва да се отличава със силен стремеж към чистота. Нека посветим този ден на чистотата. Ще кажете: всичко ли се крие в чистотата? – Тя е първото стъпало от летвицата на Вечния Живот. Като се качите на второто стъпало, пак ще прочетете „чистота". Тя е обширен, неизчерпаем свят. Самата дума „чистота" не е силна дума, но ние си служим с нея по нямане друга по-силна, която да я замести. Така постъпва и всеки добър момък от село, когато иска да се жени. Той търси, избира най-добрата, най-красивата мома и като не намери, каквато иска, взима най-добрата, която има в това село. Питат го: защо взе тази мома? – Нямаше ли по-добра, по-хубава от нея? – Тази е най-добрата от всички. По нямане на такава, каквато желаех, взех тази. И от нея съм доволен. И ние сега по необходимост си служим с тази проста, скромна дума „чистота", за да изразим един красив, величествен свят. Думата „чистота" на земята не е много красива, не е силна дума. Тя не е царска дъщеря. Баща й не е богат, но е почтен човек; майка й също не е богата жена, но трудолюбива. Значи, чистотата е родена законно, от добри родители.

За да се осъществи идеята за чистотата, трябва да й се дадат благоприятни условия. Сега тя е в положението на малко семенце, което трябва да се посади в почвата, за да се развие. Нека няколко души вземат от това семенце и се групират по двама, трима, петима или десетина и работят върху идеята за чистотата. Само по този начин светът може да се реформира. Мнозина подържат идеята, че Господ може всичко да направи, че ангелите Му помагат и т. н. Значи, щом Господ може всичко да направи, вие не трябва да работите. Това е лъжлива идея, от която трябва да се пазите. Господ има свой план на действие. Той ще дойде на земята, но ще намери ли тогава готови хора за работа? Всеки трябва да работи, да се развива и усъвършенствува. Знаете ли, какво ще бъде положението на онзи, който очаква щастлив живот, а нищо не работи?

Ще приведа един пример, да схванете добре положението на човека, който очаква добър, щастлив живот, а не работи. Той ще мяза на онази мома, която с години очаква своя възлюбен да й създаде щастлив живот, но в момента, когато той пристига, тя ляга болна и лежи цели три години. Какво трябва да прави той? – Или да си замине, или да чака да оздравее тя. Какво щеше да бъде нейното положение, ако кракът й е счупен, а възлюбеният й предлага да я разхожда с автомобил из града? За да се разхожда с автомобил из града, краката на тази мома трябва да бъдат здрави. Всеки човек, който е лишен от добродетели, се намира в положението на момата със счупените крака. Краката на всички хора трябва да бъдат здрави! Това ще се постигне само тогава, когато хората изменят своите стари възгледи и разбирания. Сега, като се изнесе една нова идея пред хората, те се стряскат. В това отношение те приличат на онези малки деца от старо време, чиито учители влизаха в училището с тояги. Щом виждали, че техният учител носи пръчка в ръката си, те знаели, че ще има бой. Като влезе при децата, учителят вижда, че те са вдигнали прах, но не знае, кой е истинският виновник. И тогава той започва наред: този удари по ръката, онзи по главата, всички набива и излиза навън. Обаче, сегашните учители не влизат с пръчка при децата. Съвременното възпитание не прилича на старото; сега има нови методи и начини за възпитанието на децата.

Казвам: когато изнасям някаква нова идея пред вас, по стар навик, вие се плашите, мислите, че аз нося пръчка в ръката си. Не, без тояга, без пръчка влизам аз. Този метод не е за препоръчване, той не е икономичен. Когато учителят влиза в клас с пръчка, голяма част от енергията му отива в нея. Учителят не трябва да влиза в клас с пръчка. Днес тази пръчка е заместена с перо, с молив. Тя е магическата пръчка, която всеки ученик трябва да държи в ръката си, когато учителя преподава.

И тъй, с тази магическа пръчица ще напишете в съзнанието си идеята за абсолютната чистота. И като ви запита някой, какво ви се говори при петото езеро, ще кажете: ухо не е чуло и око не е видяло това,за което ни се говори. Говориха ни по въпроса за хигиената от гледището на абсолютната чистота.

Беседа от Учителя, държана при петото рилско езеро, на 21 август 1929 г.