Разлика между версии на „Домовит човек“

Текуща версия към 10:20, 19 октомври 2010

Неделни беседи

Неделни беседи - 1926 г.

Заведоха Исуса, VIII серия (1925-1926)

17. Домовит човек

Беседа, държана от Учителя, на 7-ми март, 1926 г., София.

"Имаше някой си человек, домовит, който насади лозе и огради го с плет, и изкопа в него жлеб, и съзида стълб, и даде го под наем на земледелци, и отиде".

В този стих има две положения: "насади лозе" и "даде го под наем". Софиянци разбират това изкуство - градят къщи и ги дават под наем. Главният въпрос е, какъв наем ще вземат. По някой път, има спор между хазяи и наематели. Хората казват: това са инцидентни, случайни неща. Аз наричам тия неща съвпадения.

Сега, под думата "домовит", аз разбирам - разумен човек, който насажда лозе. Само разумните хора садят. Само разумните хора градят. Само гениалният скулптор, който разбира, може да извае от непотребните камъни, нещо хубаво. Само гениалният майстор може да съпостави няколко дъски така, че те да издават звуци, да направи от тях един инструмент. Само разумните хора могат да направят от нищо - нещо, а глупавите хора, каквото им дадеш - и най-доброто да им дадеш, ще го развалят. Те са като малките деца. И тъй, този домовит човек насадил лозе. Лозето е емблема на духовният живот, който съдържа в себе си условия за прогрес и развитие. Лозата се отличава с качеството - да пуща надлъж своите клонища. Нейните корени са по-къси, а клонищата й са по-дълги, докато у другите растения има една съразмерност между корените и клонищата: колкото са дълги корените, толкова и клонищата. У лозата, пък, е обратно. Тя се взима, изобщо, като емблема на живота. Затова Христос казва: "Аз съм лозата". Той не казва: аз съм крушата, или ябълката, или смокинята, или маслината, а казва: "Аз съм лозата, а вие пръчките". Христос е разбирал много добре естествените науки. Съвременните естественици имат едно схващане за растенията, но то е повече механическо. Те разделят растенията на известни категории, но какво се крие в тези категории, това за тях е "терра инкогнита". "Терра инкогнита" не е българска дума; означава - непозната земя, нещо непознато, незнайно. Учените хора наричат това нещо "инкогнито". Те го произнасят различно. Можеш да туриш ударението на първия, на втория слог, или накрая на думата. В английски език има думи, у които, ако произношението е малко меко, турят накрая буквата t или d. Често окончанията дават противоположно значение на думата. Мнозина от вас сте чели този стих: "Имаше един домовит човек, който насади лозе и го даде под наем". Ще кажете: защо го дават под наем? Защо учителят съгражда училището и вика учениците си? - Той дава училището под наем на учениците си и преди да е дошъл той, те дигат шум до Бога, но щом дойде, утихват. Значи, училището не е за учителя, но за децата, за учениците. Всички чинове, карти, дъски, всички пособия са все за учениците. Тъй че, този домовит човек е насадил лозе и го дава под наем на наемателите, те да го работят. Вие ще кажете: какво отношение има между този домовит човек, който насадил лозето и между нас? - Вашето тяло е една лоза, насадена от самите вас. Всяка ваша клетка, всяка ваша мисъл, всяко ваше чувство, всяко ваше волево движение, тава са силите в това лозе, които са дадени под наем. Като четете този стих, ще кажете, че тези наематели не са били добросъвестни хора, че не си плащали данъка навреме.

Казва се в Евангелието: "А когато наближи времето на плодовете, проводи слугите си до земледелците, да вземат плодовете му. И земледелците уловиха слугите му, едного биха, другиго убиха, а върху другиго камъни хвърлиха. Пак проводи други слуги, по-много от първите, но сториха и тях същото. Най-после, проводи при тях сина си и думаше: - Ще се засрамят от сина ми. Но земледелците, като видяха сина, рекоха помежду си: - Този е наследникът, елате да го убием и да усвоим наследството. И като го уловиха, изведоха го, вън от лозето, и го убиха. И тъй, като дойде стопанинът на лозето, що ще стори със земледелците? Казват му: - Злите зле ще погуби и лозето ще даде под наем, на други земледелци, които ще му въздадат плодовете на времето си". Вашият живот, това е лозето, което е дадено под наем. Всички вие, които ме слушате тази сутрин, сте наематели. Бог ви е дал едно лозе, да го обработвате. Въпросът е, дали вие си давате наема навреме. Вие ще кажете: много жестоки са били тия хора, които са били слугите на своя господар. - Хубаво, когато една възвишена и благородна мисъл дойде във вас и вие я изпъдите; когато едно благородно желание дойде във вас и вие го изпъдите и най-после, когато и Духът дойде във вас и вие го изгасите, не сте ли и вие в положението на тия слуги? Какви ще бъдат последствията? Писанието казва: "Ще отнема Духа си". Какво става тогава? Ще дойде най-после господарят, умният човек, и ще ви изгони.

Това е всичката философия на верующите и неверующите в света. Някои казват, че са верующи. За да познаеш, дали един човек е верующ, той трябва да има едно вътрешно, а не външно схващане за Бога, защото всеки човек, който има едно външно понятие за Бога, той е идолопоклоник, той е човек от една стара култура. Щом един човек има една външна форма, един външен образ за Бога и мисли, че той може да го наказва; такъв човек е идолопоклонник. Казвам: вие ще познаете верующия, когато е болен, когато е на смъртно легло. Ако роптае, когато е болен, той няма никаква вяра. Съмнява ли се, никаква вяра няма. Няма ли мир в душата си, той няма никаква вяра. Ама той може да казва, че е роден от Бога няколко пъти - това са лъжи, това са преструвки от негова страна. В такова раждане ние не вярваме. Той не може да изнесе най-малките изпитания в света, не може да прояви най-малкото търпение. Ние не вярваме на такава вяра. Величието на човека в света, трябва са се прояви в неговия характер. Величието на човека се показва, само във време на страдания. Кога се показва ученият човек? - Когато решава най-мъчните задачи. Лесните задачи и децата могат да решават. Колко правят едно и едно? - Две. Колко правят две и две? - Четири. Колко правят три и четири? - Седем. Тия задачи и децата решават. Кой от вас не знае да събира?

Но, ако ви задам една задача, например: след десет хиляди години, на кое място ще се намери земята при своето движение? Или, в кой полюс ще се намери земята след седем хиляди години? Ще можете ли да решите тия задачи? Тук има дума ученият човек. Значи, само ученият човек, в пълния смисъл на думата, или мъдрецът, както аз го наричам, може да реши тия задачи. Само той може да определи, какво ще бъде вашето положение, вашия живот след хиляда години, например; онзи човек, който е заучил наизуст някои неща от Писанието, или от други някои книги, не може да решава такива задачи. Истинско знание е това, което изтича отвътре на човека и изисква външни условия, за да се прояви. Знанията трябва да изтичат от човешкия дух, т.е. трябва да излизат отвътре - навън. Външните условия са пак от Бога. Бог е мислил дълго време отвътре, после се проявил навън. Така и ние, когато мислим дълго време отвътре, после се проявяваме навън.

Следователно, има две реалности в живота: едната навътре, а другата - навън. Какво образуват, най-после, те? - Образуват един творчески принцип. Значи, когато Бог е започнал да мисли, светът се е създал. Казват някои, че Бог е създал човека. Под думата "човек" аз разбирам, че Бог е създал света, т.е. цялата Вселена, чрез Мъдростта. Човек без мъдрост не е човек. И ако ние говорим за човека, подразбираме Мъдростта. И в Писанието се казва: "Веселях се в обитаемата Негова земя със синовете на Мъдростта." Следователно, Бог е създал Вселената заради синовете на Мъдростта. Като създал света, той дал под наем земята и слънчевата система. Слънчевата система дал на ангелите, а земята - на хората. Значи, има едно съвпадение, има допирни точки във вселената.

Сега, вие си мислите, защо сте дошли на земята. - Дошли сте, за да обработвате вашето лозе. Може да кажете: Най-после, ние не трябва ли да живеем? Че в какво седи животът? - Животът седи в разумното съчетание на онези елементи, с които трябва да градиш, да създаваш себе си. Ако от ден на ден ти не ставаш по-здрав, по-умен и по-изобилен с живот, какво разбираш от живота. Аз често ви говоря за Любовта, но не за онази Любов - от картошки, не и за онази Любов - от мамалижена каша. Вие трябва да ме разбирате добре - аз нямам нищо общо с такава любов. Любовта, за която ви говоря, това е една велика сила, това е едно свещено чувство - най-свещеното, най-мощното чувство, Божествено чувство, което твори в света и пред което, ангелите се прекланят с благоговение. Когато Бог заговори на някой човек, той става силен, мощен и никога не отпада. Любовта никога не отпада. Всички слънчеви системи могат да изгаснат, целият космос може да изчезне, всичко може да се измени, но чувството на Любовта остава за вечни времена и от него произтича всичко в света. Не ми говорете за каша, от която хората умират. Има религии, които са направени от просена каша или от картофена каша. И тия каши, хората наричат, любов към Бога. Някой ти говори днес за Бога, а утре ще те обеси на въжето. Онзи съдия ти говори днес за Бога, а утре ще те осъди за кражба. Той те съди за кражба, а сам краде. Друг някой те съди за престъпване на закона, а сам той, десет пъти на ден, го престъпва.

Всеки Съдия, който подписва една присъда, трябва да има чиста ръка, трябва да бъде чист като светия. Нека такъв човек те съди! Но, когато един престъпник подписва присъдата на другиго, той сам си е заличил живота.

Някои от вас често казват: "Господ е благ". В какво седи Божията благост? - Благост в Бога има, Той всякога е благ, но когато ние сме разумни. Между Бога и нас трябва да има известно съотношение. Ако ние не зачитаме това велико и свято чувство, което съществува в Бога, с което Той се проявява, как ще разберем Божията благост? Ако не се отнасяме с дълбоко уважение към онова лозе, което Бог ни е дал, да обработваме, как ще разберем Божията благост? Казва се в Писанието: "Ползувайте се от благата и каквото ви остане от изобилието, това ще пратите на мен." Вие ще ми кажете: "Господ има ли нужда от това"? - Разсъждавайте разумно! Когато онази велика река изтича от своя мощен извор и влезе в твоята каца, за да я напълни, питам: трябва ли да спреш тази вода в своята каца, или да я пратиш в морето, отдето е излязла? Всяко благо, което си приел и използвал, трябва да оставиш, да се върне към Бога. Ти ще вземеш от всяко благо толкова, колкото ти трябва. Вземеш ли повече, ще си създадеш най-голямото нещастие. Колко ти трябва днес, за да преживееш? - Трябва ти 1 кило хляб, 3 глави лук, 2 - чесън, 3 ябълки, 2 круши, 5 сливи, 20 гроздени зърна, 3 портокала, 1 лимон, 2 банана, 1 плод от хлебното дърво, 1 алабаш, 1 зелка, 3 глави праз лук. Друго какво ти трябва? Вие ще кажете: "Ами много малко нещо е това". Не, не бързайте, че като наредя още 20-30 такива неща, това малко ли е? Колко трябва на човека? - Малко му трябва, като се има предвид, че от всеки чешит ще вземе по малко. Разнообразие трябва на човека, а лакомията всякога разбира еднообразие. Така хранят прасетата. Дойде тяхната господарка, тури им в едно корито трици и те, пъхнат муцуните си, ядат ли ядат и благодарят, като казват: много добра е нашата господарка! Казвам: това е свинска мамалига!

Сега, някои, като ме слушат, докачат се. Не, приятели, вие трябва да се докачате от онези низки сващания, които имате за Бога! Вие трябва да се докачате от онези низки добродетели, които проявявате. Вие трябва да се докачате от онази слаба интелигентност, която проявявате. Вие трябва да се докачате от онази слаба вяра, която имате в живота. Какви трябва да бъдете тогава? За вас има само едно, велико бъдеще. Казвам: кой от вас, като онзи добър майстор-благодарник, знае условията, при които растат пръчките? Всеки от вас трябва да изучи всички видове пръчки. Добрият майстор трябва да знае условията, при които всяка пръчка расте и се развива. Но, когато дойдем до човека, имаме вече друга една наука. Наблюдавали ли сте, вие по себе си, при какви условия могат да растат чувствата у човека? Наблюдавали ли сте, при какви условия се развива ума в човека? Наблюдавали ли сте, при какви условия се развива волята у човека? Вие ще кажете изведнъж: е, както даде Господ. Не, това е едно външно, повърхностно схващане за нещата. Господ не дава нещата отвън; отвътре трябва да дойде всяка проява. Най-първо, подтикът е отвътре, а после иде оттвън. Когато подтикът дойде отвън, ние имаме един механически живот. Това е животът на пясъка, на скалите, на кристалите; а когато подтикът иде първо отвътре, а после отвън, ние започваме с онзи разумен, вътрешен живот. Питам ви: вие, като интелигентност, разглеждали ли сте вашия мозък, да видите, в какво се проявява неговата сила? Например: знаете ли, на кое място във вашия мозък седи добродетелта? Тя се намира в мозъка ви, но на кое определено място, именно?

Всяка добродетел е като пръчка във вашия мозък. Знаете ли, на кое място в мозъка ви се намира милосърдието? Знаете ли, на кое място в мозъка ви се намира твърдостта? Знаете ли, на кое място в мозъка ви се намира чувството на приятелство? Знаете ли, на кое място в мозъка ви се намира майчината любов или Любовта ви към Бога? Знаете ли, на кое място в мозъка ви се намира центъра на разсъдъка, или центъра на паметта и ред други центрове? Кажете ми, де се намират всички тия чуства? Не само вие не ги знаете, но и най-видните философи, като Канта или други някои, не ги знаят. И те са били невежи в това отношение. Кант е знаел толкова, колкото и вие. Той е написал една отлична книга за чистия разум; но преди да я напише, трябваше да напише, на кое място в мозъка се намират всички тия пръчки.

Съвременните хора искат да възпитават децата си, но как ще ги възпитават? Ако вие окопавате лозата си, но не обрязвате пръчките й, какво ще стане с вашата лоза? Пръчките на самата лоза не се окопават, те се обрязват, а самата лоза се нужде от окопаване. И колкото повече окопавате, т.е. обработвате лозата, толкова повече растат и бурените около нея, защото имат по-добри условия. Същото нещо се забелязва и у добрия човек. Едновременно с развиването на добродетелите му, се развиват и някои лоши качества. Туй зле ли е? - Не е зле. И злото в човека също тъй има право да расте, както и доброто. Аз няма да се спирам, да обяснявам, какво нещо е злото. Злото е един живот. Според моите схващания, злините, които сега съществуват в света и у нас, са неизползвани добродетели на миналото. Следователно, сега трябва да се навлезе в един нов период, дето добродетелите имат условия да растат. Те са взели обратно движение в нас. Злото не може да се изкорени сега, но за в бъдеще. И когато Христос говори за бъдещето, за свършека на света, Той подразбира, че за в бъдеще ще дойде една нова вълна и туй, което сега е зло в света, ще мине в друга фаза на своето развитие. Туй е едно условие, една възможност за ония хора, които днес са лоши, за в бъдеще да станат добри. Всеки човек, който закъснее в своя път на развитие, става лош. Това може всеки да провери. Например: представете си, че вие имате условия да спечелите, но като се изгубят тия условия, у вас се заражда едно недоволство и като дойде сиромашията, вие започвате да крадете и казвате: ние можем да бъркаме тук или там, Господ позволява това. Да, Господ позволява всичко, може да бъркаме навсякъде, Господ дава щедро, но онзи, който е дал да му обработват лозата, той не дава. Когато аз вляза в някоя чужда градина, да си набера ябълки, Господ казва: "Много добре направи!" Но онзи, на когото съм дал тази градина под наем, ще дойде да те хване и ще те набие. Всички казват: Господ дава щедро! Да, така е; и ние казваме, че Господ дава на всички щедро, но дали хората са разделили земята си право, това е друг въпрос. И затова днес хората казват: Господ дал на този в изобилие, а на онзи нищо не е дал.

Господ е дал право на всички същества да живеят, но аз взимам онази кокошка и казвам: Господ ми дава право да я коля. Не, това не е в съгласие с Божията воля. Ще дойде ден, обаче, когато хорото няма да ядят кокошки. Защо? - Защото кокошки няма да има. Ще дойде ден, когато хората няма да ядат агнета. Защо? - Защото агнета няма да има. Ще дойде ден, когато хората няма да се избиват. Защо? - Защото вълци няма да има. Е, кой ще остане в света? - Само разумните хора, които ще се разбират помежду си. Те ще разбират и ще прилагат правилно Божиите закони. Кога ще настане това време? - Когато храната и водата бъдат в тях и няма да имат нужда от тия елементи отвън. Храната ще бъде вътре в хората и тогава те ще се хранят отвътре, тъй, както Господ се храни. Следователно, Царството Божие ще дойде на земята. Когато се проповядва Царството Божие, подразбира се, да живеем по този вътрешен начин. И днес хората, като са налучкали този закон, започвот да ядат по-малко и казват: малко трябва да се яде! Идват при мене такива светии и ми казват: аз не ям зехтин, не ям готвено с масло, а само картофена чорбица. Този човек няма да яде зехтин, но оттук ще направи една търговска сделка, оттам ще направи една търговска сделка и погледнеш, изкарал толкова много, че и с кравешко масло може да се храни. Не, ние не схващаме така религиозния живот, ние започваме отгоре. Сега, слушайте ме, аз ви говоря за недъзи, които съществуват даже и в най-святи и чисти хора.

Ние трябва да ядем всичко, с благодарност. Ако ти ядеш само маслини, но с благодарност, това е едно благословение. Ако ти ядеш с неблагодарност, това често се явява и като отрова за вас. Всеки от вас трябва да знае, какво трябва да яде днес. Някой си, до вчера ял кокошки, а днес вече проповядва - че не трябвало да се ядат кокошки, защото образували някакви си отрови в организма, които, изобщо влияят зле. Не, според мене, религиозният човек не трябва да се спира върху това, как му действа една храна, но трябва дълбоко в себе си да съзнава, че не трябва да причинява никакво страдание, комуто и да е; било на някоя кокошка, или на някое агне. Защо? - Понеже, туй страдание, по обратен път, ще се върне и към него. Той не трябва да изкоренява тази пръчка. Бог е създал всичко в света; ние нямаме право да изкореняваме пръчките, които Той е посадил.

Знаете ли, на какво се дължи упадъка на днешната култура. Днес се избиват най-малко 40 - 50 - 100 000 милиона същества. Това са един голям брой живи същества, които всяка година стават жертва на хората. В тях се зараждат чувства на страх, на омраза. Тия същества, като влязят в невидимия мир, създават много лоши условия за развитието на всички хора на земята. Не казвам, че ние трябва да плачем за изкланите говеда, но казвам, че ние сами, в миналото си, създадохме лоши условия за нашето развитие. Ние сами сме причина за нашите нещастия. Нещастията, които идат в света, не са за говедата, но за нас, за човечеството. За съвременната култура иде едно израждане, едно голямо нещастие, иде един порой. Ние трябва да знаем законите, чрез които да се примирим с Бога. Казвате: това е за грешните. Не, всеки от нас трябва да изправи своите отношения към невидимия свят. Питам ви: ако един велик цигулар отиде при Ниагарския водопад и започне да свири там, какво ще чуете вие? Какво ще разберете от неговото свирене? Или, ако някой виртуоз започне да свири при някое здание, което се гради, какви звукове ще се чуят? Какъв концерт ще излезе от неговото свирене? Или, ако вие сте устроили един концерт, за някакво благотворително дружество, но отвън хората се бият и се чуват само топовни и пушечни гърмежи, какъв концерт ще излезе?

Аз правя сега следната аналогия: всички бурни страсти, всички противоречия в живота - това са неблагоприятните условия. Те трябва да се премахнат и да дойдат онези меки, тихи влияния, които са подобни на първите слънчеви лъчи. Само тогава ще можем да мислим правилно. Всички ние трябва да утихнем, да станем тихи и спокойни в душата си. Когато Христос седна в лодката със своите ученици и навлезе в Генисаретското езеро, как укроти бурята, която се яви? - Той простря ръката си и повеля на вятъра - да утихне. Затова, когато вашето море се развълнува, прострете ръката си върху вашия ум и кажете: защо трябва да скърбя? Господ не скърби, ангелите не скърбят, само малките деца скърбят, само малките деца плачат. Не е лошо да плачеш, но, казвам - ако плачеш върху ръцете на своя ближен - този плач има смисъл. Плачи, за да измиеш ръцете му! Но, ако твоите сълзи падат на софийските прашни улици, ти си първокласен глупак. Тръгнала някоя жена из улицата, турила кърпа на очите си, плаче, не иска да я видят хората. Казвам: защо трябва да проливаш сълзите си по улиците? Изгонили някой чиновник от служба; и той тръгнал по улицата, плаче. Казвам - ти си първокласен глупак! Защо трябва да плачеш по улицата? Не, аз искам да цените сълзите си! И после, вие казвате: да любим хората! Как да любим тия грешни, мъртви хора! Не, нашата любов е за онези, които сега живеят. Нашата любов е за Божиите деца, които сега са на лозето. На тях трябва да изпратим Божиите лъчи, както слънцето изпраща нам лъчите си. Казвате: да се любим един друг. Разбирате ли, какво нещо е Любовта? - Любовта трябва да се изрази с едно велико, свещено чувство и тогава, да изпратим заедно, моето свещено чувство и вашето свещено чувство, из цялата вселена.

Но, ако моето свещено чувство и вашето свещено чувство не са пробудени, как да дойде Любовта? Любовта се изразява чрез онова свещено чувство, което никога не умира, с онази сила, която никога не отпада и с онази мисъл, която винаги е светла. Това е Божественото в нас. И всеки от вас може да бъде силен, само по този начин. Аз ви се чудя, като ви гледам - някой заболял от хрема и виждаш, веднага тръгнал да търси лекар. Дойде лекарят, но и той хремав. И той сам страда, но предписва лекарства. Не, не викайте никакъв лекар за вашата хрема. Даже и треската си не лекувайте. Защо? - Болестите, това са чисто вътрешни процеси, върху които ще приложиш волята си. Ще кажеш на хремата си: слушай, аз съм господарят тук! Давам ти всичко 7 дни срок; през това време можеш да се считаш като моя гостенка, за което ще ти окажа всичкото внимание и след този срок, ще си излезеш! На седмия ден ти й даваш един банкет, угощаваш я добре и след това й казваш: хайде сега, носи си много здраве; друг път, пак можеш да ми погостуваш. На треската пък ще кажеш: на тебе давам срок от 21 дена, през което време, ще ти давам по два пъти на ден угощение; значи, за всичкото време ще ти дам 42 угощения, но след това, ще си излезеш с много здраве, вън от мен. Хремата, треската - това са живи същества, които са яли и пили, разполагали са на мои разноски. След като си излезе треската, ще дадете още едно угощение. Тя ще ви направи слабичък, сухичък като светия. Ако изпъдиш треската преждевременно, ти ще се намериш в още по-опасно положение, ще вземеш да мислиш, дали няма да умреш - ще остане в тебе един страх. Не, ти ще знаеш, че и при треската можеш да живееш, и при хремата можеш да живееш. Чудни сте вие! Ако една треска може да ви умори, ако една хрема може да ви умори, какви служители ще бъдете? Каква служба ще можете да принесете на Бога? Ако една треска може да ви умори, от вас нищо не може да стане. Лекарят има друго предназначение. Той трябва да научи болния, как трябва да се лекува, как трябва да се бори с болестта.

Той трябва да му даде такова лекарство, което да усили неговата воля, да облагороди ниговите чувства и да просветли неговата мисъл. След това лекарят трябва да пристъпи към лекуване на болестта. Тъй, разумно, трябва да бъде лекуването. За да лекуваме един човек, ние трябва да го освободим от всички чужди елементи, от всички утайки, които са се наслоили в него. Цели 20 години, той живял един нередовен живот и в него се натрупало: излишно желязо, олово, мед и ред други отровни соли, които се образували при окислението на тези метали. Всички тия отрови трябва да се изхвърлят навън и да остане само онова, чисто, органическо злато и сребро; да остане само азотът и водородът, в онова чисто състояние, каквото е било първоначално в човека. Само тогава, човек ще може да възприеме онази Божествена светлина, която твори в него. Ако, след като изляза оттук, вие почнете да се питате - дали всичко това, което говоря, е Истина, казвам ви: ако вие мислите добре за мене, това е добре и за вас; ако вие мислите лошо за мене, това е лошо и за вас. И за мен е същото - ако аз мисля добре за вас, и за мене е добре, ако пък мисля зле за вас, и за мене е зле. Такъв е законът! Никой никого не може да увреди! Всеки човек сам себе си уврежда. Следователно, аз сам трябва да се грижа за туй лозе, което ми е дадено и да не оставям другите, да злоупотребяват с него.

Та, казвам: между нас трябва да съществуват само разумни отношения. Като четете Свещеното Писание, главно Стария Завет, той се отличава с ред примери. Прочетете живота на Давида, или на Якова, или на Аврама, или на Исака; вие ще видите, че техният живот е един отличен пример и за другите. Прочетете, най-после, живота и на други велики хора и там ще видите, че има примери за подражание, за поука. Давид беше едно малко овчарче, което ходеше да пасе овцете и развиваше силата си. Един ден, сам той се хвали, вълк нападнал една от неговите овци и той се хвърлил да я спасява - борил се значи, с вълка и надвил, спасил овцата си. После, според неговите твърдения - тогава имало и лъвове; той се борил и с лъвовете, за да освободи една овца от устата на лъва. Доколко е вярно всичко това, трябва да се питат ония ясновидци на времето, които виждат в миналото, но нека вярваме и на думите на Давида. Той беше един смел и решителен човек, който се борил с лъвовете и с вълците. Не само това, той бил и добър музикант. И когато Саул бивал нападан от лоши духове, викал Давида да му свири. Когато Давид започвал да свири, Саул изпитвал добро разположение на духа си. Щом Давид преставал да свири, Саул имал пак своето лошо разположение на духа. И това разумно, малко дете, след като прекара една дисциплина, дойдоха срещу него гонения от страна на Саула. И този млад овчар, след като стана цар, забрави, че Саул го гони, забрави, че е бил овчар и каза: "Не съм ли аз цар, не съм ли минал през толкова страдания, нямам ли право и аз да си поживея!" Един ден, Давид видя една хубава, красива жена, която била женена и той я пожела за своя жена. И заповяда на слугите си, да турят мъжът й на първата бойна линия, та дано бъде убит в сраженията. И наистина, мъжът й бива убит. Давид взима тази красива жена за своя и заповядва на придворните си - да казват, че той направил едно благодеяние на тази бедна вдовица. Тази жена зачева от него. Но окото на Господа вижда всичко. Той знае самата Истина, затова праща пророк Натан при Давида, да му каже, че не е направил добре. Натан разказва на Давида следното нещо: "На един богат човек дохождат гости. Той иска да ги нагости, но за това угощение, не взима някоя овца от неговото стадо, а взима единствената овчица на един беден човек - и нея закаля." Давид, като чува това нещо, извиква: "Осъждам този човек на смърт!" Натан му казва: "Знаеш ли, че този човек си ти!" По същият начин постъпвате и вие. Дойде, някои път, при вас Натан - пророкът и ви казва: "Вие направихте такива и такива престъпления!" Изрежда ги той в една или в друга форма и вие казвате: смърт на този човек! Този човек сте вие самите! Вие издавате строга присъда за другите, но това престъпление е ваше. Като четете 51 Псалом, виждате, че у Давида е имало смирение, доблест, да признае своите погрешки и затова казва: "Господи, съгреших пред Тебе! Аз бях едно малко дете, Ти ме взе, възпита ме и сега съзнавам греха си, няма да греша повече така! От сега нататък няма да правя такива престъпления!"

Вие казвате: Давид направи такова голямо престъпление! Я ми кажете, кой човек е чист от престъпления? Чисти са само светиите. Те са абсолютно праведни хора. Аз не поддържам слабостта на Давида, но казвам, че не трябва да го осъждаме, защото, който и да беше на мястото на Давида, щеше да сгреши, щеше да направи едно такова престъпление. Ами, когато минавате покрай къщата на някой богат човек и видите неговото богатство, въздъхвате си и казвате: ах, защо не е моя тази къща? Това не е ли онази красива жена, която Давид взе за себе си? Ами, когато вие, които имате една млада, хубава дъщеря, минете покрай къщата на вашата съседка, която има млад, хубав син, си въздъхвате и кажете: ах, да ще този момък, да вземе моята дъщеря! Това не е ли красивата къща? Това не е ли хубавата жена, която Давид видя? Тази къща ще бъде за вас едно изкушение. Бог ще ви даде друго нещо. Зарадвай се, че този човек си е направил една хубава къща! Най-първо, като ведеш тази къща, обърни внимание - накъде са поставени прозорците - на изток или на юг; и ако е така, зарадвай се! Кажи: аз се радвам, че Господ е дал такава хубава къща на този човек. Нека Бог му даде повече имане, та да зарадва и децата си. Не минавай покрай къщата му със завист и не казвай: ах, защо не е моя! Господ е предвидил за тебе нещо много хубаво! Зарадвай се на богатството на своя ближен!

Казвам: в едно събрание седят много хора, свързани с една и съща идея, но като им се направи една малка забележка, те веднага се докачват. Аз не съм срещал досега нито един човек в България, на когото, като кажа някоя по-строга дума, или, като му направя една бележка, да не ми се разгневи. Даже и на най-близките си, като кажа нещо, сърдят ми се. Казвам някому: приятелю, ти не можеш да свириш с мене, ако нямаш ухо. "Ама, кажи ми някои велики работи!" - Какви велики работи? Аз не мога да се спра с тебе, да обмислям великите работи. Ако ви кажа някоя велика мисъл, нищо няма да разберете от нея и ще кажете, че това са "празни работи". Да, но, ако извадя кесията си и я поразмърдам малко, това ще е пълна работа! Имам 10 златни монети в нея, давам ви ги и вие казвате: а, това, сега разбирам, това е философия! Казвам: това са задачи за малките деца. Ученият всякога може да си достави тия златни монети, когато и в който момент му потрябват. Как? - Той ходи със своята магическа пръчица по земята, разхожда се и чукне някъде с нея. Веднага, отдолу му се обаждат: "Какво има"? - "На мен, ученият човек, ми трябват 10 златни монети. Тия златни монети веднага изскочат и хоп, в джоба му. Дойде другаде някъде, пак тропне с пръчицата си. - "Ало! Какво има"? - Трябва ми една книга! Този учен, идва в София като непознат и пожелава да отиде на някое представление. Пак тропне с пръчицата си. - "Какво има"? - Искам един билет от първо място, за еди-кое си представление! Веднага билетът се доставя и този учен е на първо място в представлението.

Пътят му е отворен навсякъде. Аз наричам учен човек този, на когото пътят е отворен навсякъде. Туй разбирам - учен човек - средно място не приемам. Туй е идея! Например, задайте си задачата - цяла година да не боледувате от нищо. Или, задайте си задачата, да направите опит за цяла една седмица: да не минава в ума ви - нито една лоша мисъл, в сърцето ви - нито едно лошо чувство и във волята ви - нито едно лошо действие. За да не се лъжете, направете този опит поне за един ден, или за един час, да видите, за колко време ще можете да издържите. Някои мислят, че са много силни. Не, трябва да бъдете тъй чисти, като един ангел, като един светия. Ако пък можете да издържите за един час, или за един ден, или за една седмица, или за една година, това ще бъде още по-добре. Ето една велика наука! Ако постигнете това нещо, Небето ще се отвори за вас и вие ще разберете степента на онези велики съзнания, които минават през ума ви.

Аз зная, че в растенията има съзнание, в кристалите също има съзнание. Може да мислите за мене, каквото искате, но казвам ви: аз разбирам съзнанието на растенията, аз разбирам съзнанието на кристалите, аз разбирам съзнанието на животните - на всички риби, на всички птици и най-после - разбирам съзнанието и на всички хора. Всички тия съзнания се хармонизират по особен начин. Има един велик закон, който ги хармонира. Външно, между хората и животните има само една допирна точка, но вътрешно, духовно, има три допирни точки. И с растенията, външно има само една допирна точка, но вътрешно, има три допирни точки.

Та, казвам: отде ще започнем нашето верую? Казва се, че един домовит човек насадил лозе и го дал под наем. Ако вие, през целия си живот, не сте могли да моделирате вашия нос, ако, през целия си живот, не сте могли да изправите мисълта си, какво сте направили тогава? Когато те засърби носа, това показва, че искаш да кажеш някоя лъжа, искаш да направиш някоя дяволия. Какво трябва да направиш? - Няма да се дразниш, да чешеш носа си, но ще го хванеш и ще си кажеш: ти ще мислиш тъй, както мисли един разумен човек. Сърби те ухото; ще го хванеш и ще си кажеш: ти ще слушаш и ще разбираш тъй, както разбира един разумен човек. Щом искате да се самовъзпитавате, тъй трябва да постъпвате! Сега вие ще кажете: този човек ни говори смешни работи, забавлява ни. Като отидете на кинематограф, или на някое представление, не ви ли забавляват? Само тук ли ви забавляват? Бих предпочел, хиляди пъти повече, да се хвана за носа си, или за ухото си и да си повеля, да разбирам нещата правилно; отколкото да ходя по кинематографи, или представления, или даже да слушам най-хубавите концерти на Паганини.

Като си потегля носа или ухото, аз слушам неразборията на целия свят. Като искам да проявя един жест, аз пак ще хвана носа си и ще си кажа: слушай, ти си турен тук, горе, помни, че трябва да изразиш Божията мисъл! Сърцето ти затупа по-силно и ти веднага казваш: олеле, заболя ме сърцето, скоро инжекция! С това туптене, сърцето ти иска да каже: господарю, дойде време и аз да се проявя. Туй лозе иска да цъфне и да узрее. А ти, като не разбираш закона, казваш: олеле, заболя ме сърцето! Като те заболи главата, пак казваш: заболя ме главата, какво да правя? С тази болка, главата ти иска да каже, че трябва да мислиш. После, ще се хванеш за двете уши и ще си кажеш: слушай, време е за работа, трябва да се опретнем на работа.

Ами, ако онзи скулптор не вземе чука и не удря своята статуя, тя, сама по себе си, може ли да стане? Трябва да вземе чука и майсторски да удря. Онзи художник, също трябва да вземе четката и да рисува, но да знае как. Онзи, който иска да пише, също трябва да знае, как да пише. Носът само за секнене ли е създаден? Аз, като държа кърпата на носа си, казвам: Господи, пази ме, да не наскърбя този мой приятел! Нека мисълта ми бъде тъй светла, тъй чиста, като тази кърпа! Някои, като гледат моята кърпа, казват: този човек прави някаква магия. Да, магия правя, но на себе си. Казвам си: слушай, ще говориш на тези хора Истината, тъй, както и Господ на тебе я говори! Тези са външни неща, но има и един вътрешен живот. Един ден, ние ще се освободим от това тяло, няма да има нужда да се секнем с кърпите си. Животът ни ще бъде идеален, няма да имаме никакви излишъци и ще бъдем напълно свободни.

И тъй, Този, Който е насадил лозето, това е Господ. Наемателите сме ние, а слугите, които Господ ни е пратил, сме ги набили. Духът сме изпъдили и сега се питаме: какво ще правим, като дойде наемателят? Няма какво да ви обвинявам, но казвам, че вие сте възприели този начин на действие, като правило. Тъй постъпвате вие, но от вас се изисква, да обработвате лозето, което Господ ви е дал и да Му изпратите от плодовете. Плодът на Духа, това е Любовта. Любовта е първият плод, който трябва да изпратим на Господа. Бог, като одобри този плод, ще каже: дайте този плод на децата! Той ще прати един ангел при нас, който ще ни даде право, да раздаваме от плодовете си на всички хора.

И всички, които ядат от нашите плодове, ще станат добри хора. Като разберете тази притча по този начин, сега, като се върнете у дома си, хванете се за ухото и си кажете: да работим! Когато се продължава надолу ухото и животът се продължава. Когато ухото се продължава нагоре, чистотата се увеличава. Когато ухото се разширява и активността в човека се разширява. Когато ухото се скъсява и животът става хилав. Ето, затова, вие трябва да си теглите ушите. Забележете, на онези хора, които умират рано, ушите се скъсяват. Някой пита - колко години ще живее; като измеря ухото му, тогава ще му кажа, колко години ще живее. Понякога е страшно да се каже, на някой човек, колко години ще живее. Забелязано е, че хора, у които ушите са дълги, живеят дълги години; а хора, у които ушите са къси, живеят малко време. Това е така, природата никога не лъже!

По същия закон - интелигентността на хората се изявява в лицето им. Природата е поставила по лицето на интелигентните хора повече бръчки. Техните очи също изразяват интелигентността им. Ще бъде смешно, силната свещ да не изразява силна светлина. Ученият човек се познава по своята светлина. Добродетелният човек се познава по своето сърце. И ние, хората на земята, можем по същия начин, да живеем с онова възвишено и свято чувство на Любовта.

Желая сега, като се върнете дома си, всички да мислите за Бога. Не искам да мислите за мене, но, ако любите Бога, ще мислите и за мене; ако не любите Бога, няма да мислите и за мене. Приди всичко, Бог, Който живее вътре в нас, по някой път се оттегля. Когато идват страданията, Бог се оттегля от нас. Значи, щом Бог се оттегли, това показва, че Той не е доволен от нашия живот. Ти можеш да се оправдаваш, както искаш, но Господ казва: "Този човек е грешен, трябва да се накаже, за да почувства своите прегрешения!" Ето, и Христос дойде до дъното на ада, за да се изпита и Неговата Любов. Христос каза: "Господи, аз предавам Духа си в Твои ръце, да става с мене, каквото ще. Аз искам, тия хора да опитат това, което и аз съм опитал и познал. Искам, щото всички хора да познаят Твоята Любов!" Христос е човека на беззаветната Любов. Аз искам и вие, да не сте малодушни, а смели и решителни. Какво от това, че ви изпъдили от тази или онази къща? Какво от това, че в еди-кой си вестник писали нещо за вас? Щом имат мастило, нека пишат. За нас е важно друго нещо. Човекът се познава във време на изпитанията си. Няма по-голямо изкуство от това, когато някой човек ти предложи, да му платиш един дълг и ти веднага повярваш на думите му и кажеш: ще го платя. Това аз считам велик характер.

Или, когато някой човек се обърне към Бога и Му остане верен през целия си живот, това също считам велик характер. Ако един банкер се обърне към Бога и Му остане верен през всички времена, аз наричам този човек - велик; но, ако един религиозен човек се обърне към Бога и каже, че е писано наистина, в Писанието: да раздаде човек всичкото си имане на сиромасите; но не и аз мога да направя това, защото трябва да оставя и за себе си; този човек не е велик. Когато един човек дойде при мене, аз съм длъжен да му дам хляб - щом той е нуждаещ се; но не съм длъжен да му дам и маслини, или друго нещо. После, аз съм длъжен, ако няма где да нощува, да му дам легло; но не съм длъжен да му давам юрган и разни меки завивки. Тъй е писано и в Господнята молитва "хляб наш насъщний"... Щом хората ме приемат с любов, това ми е достатъчно, нямам нужда от юрган или от каквито и да са други завивки и удобства. Щом влезеш в моята къща и те обвия със своята любов, нямаш нужда от юрган. Тогава и 10 юргана да ти дам, нямат смисъл за тебе. Но и 10 юргана, без любов, не струват нищо, ти пак ще трепериш от студ.

Разумна Любов трябва на всички ви! Ние не трябва да чакаме тази Любов нито от Индия, нито от Америка, нито от Европа. Тази Любов е в нас. Всички трябва да кажем: Да бъде благословено името Божие! Да се слави името Божие! И Господ, който ни даде това лозе, нека изпрати Сина Си, да Го приемем, да Го угостим и да Му кажем: "Каквото ни даде, ето го!" И след това, да Го изпратим като "добре дошъл" или да Го задържим, пак като "добре дошъл". Сега, какво мислят в България? Ще дадат ли, каквото трябва, или ще изпъдят слугите Божий? Можете да опитате и едното, и другото. Ако дадат своята дан на Бога, ще бъдат велик народ, пък, ако играят на боб - като евреите, и това ще опитат. И вие сте българи, нали? Българин, значи, човек на Духа!

И тъй, нека остане във вас мисълта - всички да бъдете като този домовит човек; да има връзки между Бога и вас, та Божието благословение, което пада върху лозето ви, да дойде и върху вас!

Беседа, държана от Учителя, на 7-ми март, 1926 г., София.

• Матей 21:33