Разлика между версии на „До скончанието на века“

Текуща версия към 10:00, 19 октомври 2010

Неделни беседи

Неделни беседи - 1926 г.

Заведоха Исуса, VIII серия (1925-1926)

8. До скончанието на века

Беседа, държана от Учителя на 3 януари 1926 год. в гр. София.

“И учете ги да пазят всичко,

що съм ви заповядал; и ето

аз съм с вас през всичките

дни до скончанието на века.

Амин!”

Няма по-страшно нещо в света от пресищането. Най-страшната отрова в света, това е пресищането. Даже и най-хубавите неща, най-красивите неща могат да произведат пресищане. Пресищането често произвежда втръсване. Втръсването произвежда отвращение. Отвращението произвежда бездействие. Бездействието произвежда смърт. Смъртта произвежда разлагане, а разлагането произвежда воня. Онези хора, онези християнски културни народи, които се мислят за много учени, някои от които имат по 2-3 дипломи, а някои нямат нито една, аз бих желал, всички тия народи и хора да имат по четири диплома, а именно: да имат един диплом, че са свършили факултета на разумността; да имат един диплом че са свършили факултета на честността, да знаят какво нещо е човешкото достойнство; да имат трети диплом, че са свършили факултета на справедливостта, да знаят, какво нещо е морален устой и какво нещо е морален остен, и най-после да са свършили последния факултет на университета, да знаят какво нещо е интелигентността.

Казва Христос: “Идете и учете ги.” На какво? На съвременния свят се втръснало вече от учение! Учение, учение, учение, но какво е това учение? То е цяла галиматия! Кое най-напред да учиш? Има специални училища, в които се учи, как да се готви: как да се готвят кокошки, гъски, как да се кълца и приготовлява агнешко месо, как да се готви свинското месо, по кой начин да се консервират ябълки и разни други плодове. После, има други училища, в които се проповядва, как да се шият дрехи, най-красивите, най-изящните, с които да се самоизмамваме. Онази млада мома, вместо да се накичи с най-хубавите добродетели на разумност, на честност, на справедливост, на въздържание, на скромност, се накичила с онези красиви парцалки и перца. Всичко туй е хубаво, но това не са добродетели. Тези краски, тези перца са само за птиците, само за пеперудите, но не и за хората. Това са добродетели за тях, а за хората трябват други добродетели. Имате ли вие добродетелта на гълъба? Имате ли неговата устойчивост, неговият характер, който преодолява всички условия и мъчнотии в живота? Гълъбът от памти века, от незапомнени времена, е единствената птица, която не се е съблазнила от месото. През всичките мъчнотии, през които гълъбът е минал, той имал доблестта да си остане вегетарианец. Той никога не е казвал: условията на живота са тежки и аз трябва да си хапна малко месце. Напротив, той казва: “Каквито и да са условията на живота, аз ще ги преодолея. Понеже Бог е разумен, и аз съм разумен, ще ям зрънца – и нищо повече.” И когато Господ създал света, повикал гълъба и го посочил на всички като емблема на твърдост в убежденията. Тогава Бог казал: “Понеже гълъбът устоя на своите убеждения, аз го поставям като символ на Духа Божий.” И досега гълъбът седи като емблема. Когато искат да покажат, че върху някой човек слиза някой гений, или някой велик дух, винаги представят, че върху този човек слиза гълъб. Питам: ако, обаче, речете да сравните главата на гълъба с тази на човека, колко пъти главата на човека е по-голяма от главата на гълъба? Главата на човека е много пъти по-голяма от главата на гълъба. Измерено е, че мозъкът в човешката глава тежи 1 ½ кг., а някъде и до 2 кг. Мозъкът на слона пък тежи до 9 кг. Някои хора мислят, че човешката интелигентност може да се тегли. Действително, право е донякъде, че тежестта на мозъка оказва известно влияние върху интелигентността на човека, но голямо влияние има и това, как е организиран този мозък, как е организирана онази вътрешна разумност в човека. Природата е толкова внимателна към всека придобивка! Тя е отбелязала всяка една благородна черта, всяка наша придобивка. И когато човек направи някое добро в света, когато извърши един разумен акт, в Невидимия свят настава голямо тържество. Когато човек завърши някаква своя работа, или някое свое добро начинание, ангелите издават един указ, една похвала за него. Някой беден човек извърши някое благородно дело, той и не подозира даже, че на небето става такова голямо тържество заради него.

Сега, вие като ме слушате, ще кажете: де е този разумен свят? – Във вашата глава. Де е вашата глава, обаче? Мислите ли, че тази глава, която носите е вашата глава? – Не. Някои мислят, че всичко, което вършат, вършат все под влияние на тази си глава, която виждат и затова казват: е, глава камък! Казвам: ти не знаеш още де е главата ти. След 50-60-100 години главата ти ще се изпразни. Не, това, което може да изчезне, да се изпразни, не е глава. Казват: главата е начало на нещата. Значи, туй което никой не може да ти вземе, то е глава. Следователно, ако моята глава може да се изпразни, ако моята глава може да я вземе някой, ако моята глава може да се мени по 20 пъти на ден, каква глава е тя? Казала ли е много нещо тази глава? Питам тогава: нима една патка не може да каже, че и тя има глава? Че и свинята казва: знаеш ли, че аз имам глава, и тази глава ми заповядва да ровя? И волът казва: знаеш ли, че аз имам глава, и тази глава ми заповядва, да бода с рогите си? И конят казва: знаеш ли, че аз имам глава, и тази глава ми заповядва да ритам? Питам: коя от тези хиляди глави в света, които заповядват, трябва да се слуша? Коя е разумната глава? Някои от вас ще кажат: животът е създаден тъй, условията в живота са такива. Какво подразбирате вие под думите, че животът е създаден така? Според мене, животът никога не е бил създаван, а животът само се проявява от Бога. Животът не може да се създаде, той не е нещо механическо, той излиза от Бога, той е велико проявление на една висша разумност. И всеки от вас, който иска да живее, на първо место трябва да бъде разумен, и то не в обикновената смисъл на думата “разумен”, но в пълната смисъл, разумен тъй, както гълъбът е разумен.

И тъй Христос казва: “Учете ги да пазят това, що съм ви казал.” Кой Христос? Аз не ви говоря за онзи Христос, Когото евреите разпнаха преди 2000 години. Този Христос беше много слаб човек. Аз ви говоря за един Христос, Който никога не е бил разпъван в света. Него може да наричат Христос, но Той има друго име, свещено име има Той, което вие трябва да знаете. Казвате: вие ни говорите за Христа. Не, слаб човек беше този Христос, Когото евреите разпнаха. Апостол Павел гонеше този, именно, разпнатия Христос и си казваше: “Аз зная този Христос.” Не, той видя, какво нещо беше Христос, видя Го като светлина и падна от коня си с лицето на земята. Видя той тази светлина! Светлината не може да се разпъне, светлината не може и да се изгаси. Хората, обаче и тази светлина изопачават, използуват я за зло. Ще кажете: как? Ами този човек, който гони неприятеля си, не използува ли светлината, за да го намери някъде по пътя и да го убие? Как употребяваме ние светлината, която Бог ни е дал да използуваме като разумни човеци? Срещнеш своя неприятел в гората, теглиш му куршум и го убиваш. Казват: тъй е писал Господ. Не, не говорете така! Това не говори онзи Христос, който е бил разпъван, а говори онзи Христос, който никога не е бил разпъван.

Христос, Който никога не е бил разпъван, казва: “Учете ги да пазят благото, което съм ви дал, и ето, аз ще бъда с вас до скончанието на века. Амин!” То е името на онзи Бог, Когото египтяните знаеха. Те Го наричаха “аминъ”, но то не е така. “Амин “ го наричаме ние. И когато някой човек бактиса, както българите често казват бактисах от живота, употребяват думата “аман!” Като каже българинът “аман”, той се обръща към Бога и казва: “Господи, помогни ми Ти в тази беда, никой не ми помага!” Като каже “аман”, избавлението идва. “Аман” е името на Бога. Едно време в Сирия имаше някой си Аман, носеше свещеното име на Бога, и той искаше да избие евреите, но този Аман окачиха на една бесилка за едно престъпление, с което се наруши Божия закон. И съвременните хора, които се кръщават с името на възкръсналия Христос, които носят свещеното име на Бога, а проповядват смърт, ще увиснат горе на въжето, като този Аман. Онази бесилка, която сте приготвили за другите, сами ще увиснете на нея, сами ще паднете в собствената си клопка.

Вие ще кажете: кажете ни нещо ново! Ето, ново ви казвам: никой няма право да разрушава онова, което Бог е създал! Никой няма право да позори чистия и светия живот, който Бог му е дал! Никой няма право да изопачава и да осквернява своя ум, който носи светлина и свобода за неговата душа! Никой няма право да опетнява и опозорява своята чиста душа! Никой няма право да греши! Никой няма право да безобратствува, да върши престъпления, да осквернява своите братя и сестри! Никой няма право да осквернява, да обезчестява своята майка и своя баща! Де е този морал на съвременните хора, които казват, че това учение, което се проповядвало не било право? Аз викам днес тези хора на съд пред Господа! Де е моралът на съвременните хора? Де е моралът на съвременната църква? Защо изпрати Господ на земята тези свещеници, да се облекат в златни дрехи ли? Най-после, защо ви изпрати и вас Господ? Ние всички седим пред престола на великия Господ, Който ни даде живот. Защо седим ние тук, да служим на хората ли, или да служим на Бога? Първо трябва да служим на Бога, да знаем, че имаме един чист и свят живот, че имаме един велик идеал, който трябва да постигнем. Какъв е този идеал? Да, велик идеал е да дойде за вас този тържествен ден, да се стопли вашата душа и да почувствувате, поне за половин час от живота си, поне за един момент, какво нещо е великата Божия Любов, която може да ви разшири толкова, че да обхванете в себе си целия свят. Велик момент е това, да почувствувате тази висша интелигентност, да почувствувате връзката между всички същества, от най-малките до най-големите, да почувствувате това Великото което наричаме “Амен”, или “Амин”, или както индусите го наричат “Аумен”, или както други Го наричат “Аум”, или както евреите Го наричат “Иехова-Иаве”. Българите пък казват “наяве”, значи всичко разумно трябва да бъде наяве, всичко разумно трябва да стане, пред онази разумна виделина, която носи топлина в себе си, която носи още светлина и свобода за човешката душа.

И този живият Христос, Който никога не е бил разпънат, се обръща днес към вас и ви запитва: “Вие, които ме слушате днес да ви проповядвам, какво направихте заради мене откак сте дошли на земята? Опазихте ли моето Слово, опазихте ли моя закон? Просветнаха ли вашите дела пред человеците?” Някой ще каже: Е, братко, остави тази работа! Не, аз питам всички ви, няма да гледаме, какво са направили другите, няма да се съдим, но всеки от нас трябва да си даде отчет, какво е направил. Аз не искам да ви съдя, но този живият Христос на справедливостта ви пита! Той казва: “Братя върнете се от този път! Не е този пътят който води към Бога, към Любовта. Върнете се и погледнете към Бога, Който още преди 2000 години е казал: “О, Израилю, върни се към мене!” Той се обръща към онзи Израил, който вършеше всякакви престъпления. Прочетете цялата свещена история, да видите, какъв разврат, какво насилие е съществувало тогава! “Върнете се към мене, обърнете се към мене и живи ще бъдете!” И днес този живият Христос се обръща към цялото съвременно християнство и казва: “О, вие, които се именувате синове на светлината, върнете се към мене!” И аз чета по вашите лица тревога, недоволство, смущение за дребни работи. Някой написал някоя книга и книгата му не се разпродала много, той е смутен. Някой не е произведен в по-висок чин, смущава се. Някой изгубил службата си, смущава се. Някой мъж не живее добре с жена си, смущава се. Някой ваш близък е болен и умира, смущавате се. Някой проповедник се смущава, че не искали да го слушат. За тия и за много още неща се смущавате, но единствената тревога за вас трябва да е тази, че не вървите в правия път. Единствената тревога, която действително може да ви смущава е тази, че вие сте се отбили от Божия път. Туй отбиване не е постоянно, но във вас има едно лъкатушене, ние искаме да примирим злото с доброто; ние искаме да примирим безобразието с красивото; ние искаме да примирим любовта с омразата; ние искаме да примирим мъдростта с безумието. Примирие може да съществува само между двама разумни хора. Любов може да съществува само между двама интелигентни, честни, справедливи, благородни хора. Между безумни хора любов не може да съществува. Това трябва да знаете! И сега, ние трябва да изменим това направление на живота си и да искаме да се научим от този живият Христос, Който ни говори. Чудни са хората, когато някой казва: аз чух гласа Божий. Да, чул гласа Божий. Пророк Илия чу гласа Божий, но се възнесе на небето. Този живият Христос чу гласа на Бога и възкръсна от гроба. И всички онези апостоли, пророци, светци, праведници, които чуха гласа Божий възкръснаха, станаха и напуснаха земята и сега живеят на небето. Някой казва: аз чух гласа на Бога. Не, приятелю, ако ти беше чул гласа на Бога, ти нямаше да бъдеш един обикновен човек, ти нямаше да бъдеш човек на условията, ти щеше да възкръснеш. Ти щеше да бъдеш човек на какво? Аз ще ви оставя сами да си разрешите въпроса, на какво щяхте да бъдете хора.

Казва Христос: “Учете ги да пазят!” Какво трябва да пазят? Какво трябва да пазим на първо место? Настана вече ден, когато трябва да осветим Любовта. Ние трябва да се повърнем, мъжът към жената, братът към сестрата; всички хора, от най-малкия до най-големия, трябва да определим един ден на освещение на Любовта. Нали е казано, че Бог е Любов? Любовта винаги се отличава със закона на изобилието и примирието. Дойде ли Любовта ние ще почувствуваме, че сме в един велик свят красив сам по себе си, свят на мир и изобилие. За да има мир, всички трябва да отворят хамбарите си, и то доброволно, а не с насилие, не с остен. С морален остен и волът оре, и проповедникът проповядва, и свещеникът служи, и войникът се бие на бойното поле, и жената готви в къщи, навсякъде има ред и порядък, но това не е живот. Ние знаем този остен. Не, морален устой трябва да има! Този остен е за полуразумните хора. Тоягата е за полуразумните хора. Любовта, Мъростта и Истината, това са за пълно разумни хора, които разбират тия закони, защото само те ще осмислят нашия живот, и ние само така ще възкръснем. Сега всички говорят, че трябва свобода. Всички хора по света, във всички камари, търсят начин за придобиване на свободата, търсят начин за създаване на една истинска вътрешна връзка в домовете; всички търсят начин, за да живеят добре, по един любовен начин, майка със синове и дъщери мъжът с жената си, братът със сестрата и т.н. Слугата търси начин, как да угоди на своя господар. Има един начин. Кой е той?

“Идете и научете ги да пазят всичко, що съм ви рекъл; и ето, аз ще бъда с вас до скончанието на века. Амин!” Някой казва: до скончанието на века ли? Да, този живия Христос, Който никога не е бил разпъван, казва: “Понеже разпънаха онзи човек, когото бях пратил на земята, за да им каже моята заповед, идете вие сега да проповядвате, и аз ще бъда с вас до скончанието на века. Всичкия този ред и порядък аз ще го изменя. Ще скончая този век.” Вие днес сте свидетели, ние сега сме пред скончанието на този век. Иде сега новата епоха! Всички хора искат да задържат старата култура. И ако някой се осмели да каже, че иде нещо ново, те са в състояние да го обесят. Новото ще донесе спасението на човечеството. Новото ще доведе онова истинско братство, не да се подкупват хората, но онова истинско братство, което ще даде условия на всеки да се прояви тъй както трябва.

Та казвам: всеки от вас трябва да събуди в себе си Божественото. Той трябва да се запита: защо съм пратен на земята? При първата спънка вие ще си кажете: аз съм пратен да оправям света. Господ не ви казва да оправяте света, но ви казва: “Идете и се учете!” На какво? – Да пазят това, що съм ви казал. Да кажем, че някоя сестра не може да живее с мъжа си. Какво трябва да направи? Тя трябва да повика своя възлюблен и да му каже: “Слушай, Господ те създаде по образ и подобие на себе си. Той внесе Любовта, Мъдростта и Истината в твоята душа, ти трябва да пазиш всичко това, което Господ ти е дал, което е вложил в тебе. Доста си се перчил пред мене с тия панделки, доста си ме плашил със своя остен и със своята тояга! Този остен може да показваш на воловете, а на мене покажи тази Истина, която е вложена в душата ти. Ако ти не искаш да ми покажеш това нещо, втори път няма да ме видиш.” Веднъж каже ли това нещо, тя трябва да го направи. Сегашните жени са големи герои. Тя каже това нещо на мъжа си и си излезе, но не се минават и 4-5 дена, тя вече праща сватове до мъжа си да го уговарят. И мъжа прави същото. Напусне жена си, но след 4-5 дена и той се връща. Това са героите на съвременния свят. Не, не е така. Когато една жена напусне дома си и каже на мъжа си, че повече няма да я види, какво означава това? От туй тя иска да му каже, че такава, каквато ме знаеш, да се карам и сърдя, повече няма да ме видиш. Ако дойда втори път, ще дойда с Любовта, с Мъдростта и с Истината, и ти няма да ме познаеш. И мъжът като напусне жена си и й каже, че втори път няма да го види то значи, че такъв, какъвто съм бил до сега, както съм те бил хукал, няма да ме видиш вече, но втори път ще дойда при тебе с Любовта, с Мъдростта и с Истината, а ти няма да ме познаеш. Ти ще ме видиш вече по образа на Любовта. И когато светът каже на баща си: татко, ти няма да ме видиш повече, то значи: аз изядох и изпих богатството ти, но втори път ще ме видиш с Любовта, с Мъдростта и с Истината. Това е новото учение! За да може да се разбере учението на живия Христос, Който никога не е бил разпъван, изисква се една свещена душа, чиста като кристал. Някой казва: какво нещо е моралът? Аз ще ви кажа, какво нещо е моралът.

Има два вида морал. Ще ви дам сега една максима, тъй, както аз схващам морала. Аз взимам числото 10. Представете си, че имате 10 извора, които дават чиста, хубава вода. Първият извор е този, който дава нектара на живота. Като пият хората вода от него възкръсват. Всички останали извори са малко или много опетнени. Ако някой е пил от първия извор и дойде да пие от останалите, той върши едно морално престъпление. Той е изгубил своята духовна интелигентност. Той няма право да пие от другите извори! Хора, които не пият от другите извори, освен от първия са идейните хора в света. И Писанието казва: “Първият извор е Бог.” Той е единственият, от който като пият хората възкръсват. Онзи, който се учил от Бога, и отива да се учи от хората, той се опетнява вече. Наученият от Бога, няма защо да се учи от хората. С хората той може само да се разговаря по един разумен начин, може да им покаже любовта си.

Сега ще ви представя другия морал, по който светът върви. Аз започвам пак с числото 10. Има 10 извора с хубава вода. Човекът в света започва да пие от десетия, после от деветия, осмия, седмия, докато най-после достигне до първия. Дойде ли до първия, повече няма право да се връща назад. Вие сте пили вече и от десетия извор, пили сте някога и от първия. Сега отново дойдохте до кой извор? – До първия. Там седят ангели със своите мечове. Казвате: страшни мечове! Да, онзи, който дойде да пие от този извор, ще мине през огън. Той трябва да се пречисти и да покаже, че неговата душа е абсолютно чиста и е готов вече да извърши всичко за Бога, за своя ближен и за себе си. Той е готов за славата божия и за доброто на своя ближен да извърши всичко, което се изисква от него.

Та казвам: ако ние бихме слушали Този живият Христос, неразпънатия Христос, лесно бихме постигнали всичко това. Някой казва: защо не се оправи света? Че как ще се оправи света? Ние и до сега още се молим на разпънатия Христос, а не на живия. Ние навсякъде виждаме все разпънатия Христос. Не се лъжете! Време е вече да се снеме от кръста разпънатия Христос! Апостол Павел казва: “Ние вече не познаваме Христа, както по-рано Го познавахме.” Някой казва: ти вярваш ли в Христа? В кой Христос? В разпънатия Христос ли? Не, аз вярвам в онзи Христос, Който никога не е бил разпъван. Аз зная, че онзи посланик на Христа, когото хората разпнаха, дойде да им покаже, че техните сърца са развалени, затова Го разпнаха. Той беше един пробен камък, който показа, че хората още не бяха готови за тази велика Любов. Туй е, което може да ни съживи и да ни покаже, че време е вече да приложим това учение. Някои от вас са чели Библията и Евангелието, някои не са ги чели, но всеки може да разбере, дали е истина това, което ви говоря, или не. Има една велика Истина в света, тя е следната: вие живеете. Има една велика Истина в света, тя е следната: вие мислите. Има една велика Истина в света, тя е следната: вие страдате. Великата Истина е това, че вие живеете, но за кого? – За Любовта. Велика Истина е това, че вие мислите, но за кого? – За Мъдростта. Великата Истина е това, че вие страдате, но за какво? – Че сте се отклонили от Божия път. Следователно, страданията ви показват, че между вашия живот и вашата мисъл няма единство. И сега, като естествено, психологическо последствие от това иде законът, че навсякъде по света, в Германия, във Франция, в Англия, в Америка, се явяват ред писатели, философи, учени, които посочват на хората ред несгоди и правила, как трябва да се постъпва, как трябва да се живее. Но с всички тия методи се е злоупотребило и днес се вършат престъпления повече от колкото когато и да е било друг път. Тогава хората се запитват: какво трябва да вършим, за да не правим престъпления? – Всички трябва да бъдем разумни! Всички трябва да обичаме поне същество в света. Ние не можем да обичаме себе си. Човек не може да има себе си като обект. Трябва да има една жива душа в света, която да обичаме, но не както сега се обича. Вие трябва да обичате една душа тъй, както обичате Бога. Образец да е вашата любов! Онзи, когото обичам, трябва да бъде за мене идеал. Идват някои при мен и ми казват: “Учителю, ти трябва да ни обичаш.” Аз казвам: аз мога да обичам само онези хора, които са чисти, идеални. Чудни са хората, когато говорят за Любовта! Аз не зная, какво мислят за Любовта, какво понятие имат за нея! Дойде при мене някой, който е пил от десетия извор и ми казва: пийни малко от тази вода! Казвам: не мога да престъпя свещения закон на числото едно. Мога да извикам други някой да пие заради мене, но такъв който още не е пил от числото едно. Има начини, чрез които мога да угодя на нашите желания. Но кога? – Когато не съм пил от чистата вода, когато не съм пил от извора на числото едно. Но когато съм пил, не мога; колкото да ме викате и молите, не идвам. Следователно, онази душа, онзи човек, който мога да обичам, трябва да е пил от извора на водата от числото едно. Казвате: каква е тази Любов? – Ще я познаете. Друг някой казва: аз те много обичам и за тебе имам високо мнение. Да, но ако в стаята ми влезе някоя млада мома и остане при мене цяла нощ, този същият ще каже: аз измених мнението си за този човек. Снощи при него имаше една млада мома.

Тогава, аз ще ви покажа един друг, морал, по който да съдите нещата. Вие, които ме съдите, ще ви дам да изпиете една чаша с чиста вода и ще ви накарам да проверите, дали тази вода излиза от вас тъй чиста, каквато е влязла през устата ви. Ако водата излезе така чиста, както е влязла, тогава аз приемам прегрешенията си, но ако не излезе така, тогава какво ще кажете? Тогава вие ще си носите греховете. Разбирате ли ме? Аз имам морал, аз имам норма, по която съдя. И когато някой ми каже, че еди кой си брат е крив, аз ще си кажа: преди да се произнеса, трябва да видя тази вода, която ще изпия, дали ще излезе чиста от мене, или не. Дали един човек е грешен, или не, аз веднага мога да проверя. Следователно, когато вие се произнасяте за престъпленията на някой човек, спрете се в себе си и си кажете: Божествената вода, която ще изпия от чашата, чиста ли ще излезе от мене? Този опит ще направят и ангелите с вас. Аз не говоря за обикновеното наше тяло, не говоря и за обикновените наши чувства, мисли и действия, но говоря за нашето духовно тяло, за нашата душа, която е толкова чиста, но по някой път и по нея се намират прашинки, и тя трябва да се чисти. Туй учение, значи, не е за нашите тела, то е за нашите умове, за нашите сърца.

Преди няколко време аз посетих една млада, неженена сестра, болна, която казвала, че Господ й говорил. Господ я поставя на изпит, дава й една болест, заболява я силно корем. Тя употребява всички методи, които знае, прави си молитви, но нищо не помага. Най-после казва: викайте Учителя! Отивам при нея, казвам й: вяра трябва! Тя ми казва: моята вяра не помогна, но дано твоята вяра помогне. Пита ме: Ти ще се молиш ли за мене? – Нищо не й говоря. Казвам й само: вяра се изисква, вярата на онзи живият Христос. Ти си поставена на изпит. Ще обикнеш болестта, ще й дадеш едно голямо угощение, ще й дадеш един банкет, ще й покажеш любовта си, а ти искаш тъй изведнъж да я изпъдиш навън, но тя е по-силна от тебе. Болестта казва: не излизам от тук! Решиш ли да я приемаш, ще се разберете с нея. Тази сестра ме пита: компреси да си турям, топли или студени? – Топли компреси, защото студенината е омраза, а топлината е любов. Покажете й любовта си и работата ще тръгне добре. Всички съвременни лекари, обаче, препоръчват студени компреси. Те казват: клин клин избива. Действително така е, но то се отнася при цепене дърва, но не и при болестите. Клин не може да урежда човешките работи.

Сега, в света се изисква едно учение, според което да знаем, как да уреждаме живота си. Има правила за това. На всички съвременни хора, които се родили вече, както и на тия, които в бъдеще ще се раждат, ние можем да им покажем начини и методи, чрез които грехът никога да не стъпва в тях. Всека жена, която иска да стане майка, която иска да роди едно Божествено дете, което да служи на Бога, никога не трябва да допуща нито едно лошо чувство в сърцето си, нито една лоша мисъл в ума си, нито едно лошо действие в душата си. Тя никога не трябва да се съблазнява! Е, как мислите, ние съвременните хора не се ли съблазняваме в Бога, не се ли съблазняваме в този живия Христос? Всички хора казват: защо Господ направи такъв света? Не, Господ ни изпитва. Мислите ли, че всичките престъпления, които се вършат в света, се вършат все от този живия Христос? Казват: Господ е наредил нещата така. Не, аз, доколкото зная на Господа никога не е дохождало на ум да измъчи някоя душа, нито да извърши някакво престъпление. Да, когато някой човек греши някога, Господ ще му изпрати страдания, но за да го спаси. Иди, когато някой човек е болен и Господ го лекува, ще му изпрати страдания, но те са необходими за неговото лекуване.

Та казвам: туй учение трябва да се приложи! Къде трябва да се приложи? Христос казва: “Идете и научете ги да пазят всичко което съм казал.” И вие, които излязохте от нашия дом знаете ли преди колко години сте излезли? Ще кажете: ние сега се родихме. Че как тъй, ако сте се родили сега, за толкова кратко време се огрешихте? И вашата философия ще мяза на разсъжденията на онзи турчин, който като слушал един грамофон да пее турски песни, казал си: “Че кога дойде този грамофон тук и вече се научи турски език?” Не, онзи, който е накарал този грамофон да говори и да пее, той е знаял турски, а не тази плоча. Плочата само нищо не знае. Така също и онзи, Който е написал всичко в нашите мозъци, онзи Който е написал всичко в нашата душа, Той всякога е вътре в нас, Той никога не е идвал на земята, Той никога не се е въплотявал. Мнозина са идвали на земята, мнозина се въплотявали и са носили Неговото име, но Онзи абсолютният, на когото хората не знаят името, никога не е идвал в човешка форма на земята. Той само се е проявявал. И нас сега искат да ни убедят, че Онзи непостижимият, Който е създал всичко в света, ще се облече в една човешка форма и ще дойде на земята да го хванат хората и да Го разпнат. Не, това е несъвместимо с Божествените закони. Писанието казва: “Ще се всели Бог, но няма да се въплоти.” Как ще се всели? – Той ще живее между човешките души, ще живее и между ангелите. Той може да живее навсякъде. Той изпълва всичкото битие, изпълва всичките светове, изпълва всичките слънчеви системи, и все пак остава още една непроявена част от него. Има още нещо непроявено в този велик Господ и в цялата вечност Той не може да се прояви. Следователно, вечността е един начин, чрез Който Господ може да се прояви, но и в тази вечност пак няма всичките форми, чрез които Господ може да се прояви напълно. То е най-красивото в света.

“Идете и ги научете!” – казва Христос На какво? – Че Бог е Бог на Любовта. Идете и ги научете, че Бог е Бог на Мъдростта. Идете и ги научете, че Бог е Бог на Истината. Идете и ги научете, че този Бог обича милосърдието, обича кротостта, обича въздържанието, обича всичко онова, което е възвишено и благородно, обича всеки подтик, колкото и да е малък. Някои от вас, които ме слушате, казвате: речта на този човек е тъй впечатлителна, той иска да запечати нещо в нас. Не, пазил ме е Господ от това! Аз не съм някой печатар, та да запечатвам. Ако запечатвам във вас, вие ще замязате на някоя книга. Аз съм от онези, които пиша свещената книга, но пиша тъй, както пише светлината. Моето писане не се отпечатва, но събужда, то е живото слово. Казвам: проявете онова, което е всадено във вас! То е Божественото във вас. Всички имате в себе си нещо добро. Облечете тази Божествена дреха! Всички вие търсите любовта, нали? Проявете се в любовта си! Най-първото нещо в света: всички трябва да дойдем до този закон – да обикнем Бога! Всички казват, че Бог не може да се обича. Питам тогава: кое обичаме ние в света? Нали обичаме светлината? Нали обичаме топлината? Защо обичате Бога? Вие казвате: ние направо не можем да обичаме Бога, но Го обичаме чрез светлината, чрез топлината. Щом е тъй аз ще си отворя очите на четири, за да възприема светлината, ще си туря после ръцете срещу топлината, за да възприема повече топлина. Всичко, което носи живот се обича. И сегашните хора казват, че Бог не може да се обича! Може да се обичат само онези души, които обичат огъня на Любовта. Ние казваме: нека влезе тази топлина в мене, аз съм готов да я възприема. Мога ли да обичам онзи студен камък? Мога ли да обичам леда? Мога ли да прегърна студения труп и да кажа: ох, колко те обичам? Вие сте чудни! Отива някой и целува мъртвия труп. Казвам: не целувай мъртвия труп! Казвате, какво непочитание към мъртвия! Някоя жена измъчвала мъжа си, пържила го на шиш, а като умре, ще отиде да го целува по десет пъти и ще казва: ох, колко много скърбя! Ако ти действително обичаше мъжа си, ако наистина скърбиш за него, той нямаше да умре, но щом умрял, значи ти не го обичаш, нито скърбиш за него. Някоя жена плаче, скубе си косите за мъжа си, но аз казвам: ако ти го обичаше, той нямаше да умре, а това сега са само далавери. Ти ще обичаш този твой мъж, този твой брат, докато е жив! Ще го прегърнеш, ще му дадеш една свещена целувка, като на брат, ще му кажеш, че в тебе Бог живее и ще му кажеш: “Братко, аз искам ти да живееш и аз да се радвам с тебе.” И той да й каже същото: “Сестра, аз искам ти да живееш, и аз с тебе да се радвам.” А какво прави днес някоя жена? – Пред хората си скубе косите, плаче за мъжа си, а вътре казва на своя любовник: добре че умря мъжа ми, та да сме свободни. Вие ще кажете, че не трябва да се разправят тези неща. Да, но тези неща се разправят горе на небето. Там говорят, че хората не пазят Божия закон тъй, както трябва.

Днес, като аз държа тази беседа, какво ли ще кажете? Този човек иска да ни сметне нещо. Не, аз като говоря, имам страх. От какво се страхувам? – Да не би да кажа нещо, което да не е вярно. Аз се страхувам да не кажа нещо, което да не е съгласно с Божията Любов, с Божията Мъдрост, с Божията Истина. Само пред Бога имам страх, затова претеглям своите думи. Всички трябва да имаме един свещен страх! Та когато казвам, че трябва да бъдем герои, повтарям: нека бъдем герои, нека имаме пред себе си един меч, нека бъдем военни, но за да защищаваме Истината! Нека Истината бъде за всички на едно бойно поле, на което да се подвизаваме! Тя е една велика наука за живота. В туй учение всички можем да се подвизаваме. И всички съвременни науки, и всички съвременни изкуства, и всички съвременни занятия трябва да минат през този свещен огън, за да се облагородят. Всичко това трябва да се прояви в нас.

И казва този живия Христос на своите апостоли: “Идете и проповядвате!” Вие вярвате ли в това? Аз не казвам, че вие не вярвате, но питам: съвременният християнски свят вярва ли в това? Съвременните християни пият от водата на тия извори. Те са започнали от десетия извор, но до първия номер още не са дошли. Съберете из целия свят разните християни и вижте, колко различни вярвания имат, на колко различни езици говорят, та като се съберат, цяла галиматия става между тях, не могат да се разберат. Като дойде някой съботянин, той ви говори за съботата. Като дойде някой православен, той ви говори за иконите, за светиите. Като дойде някой евангелист, той ви говори, че трябва да слушате Писанието и от Него да не се отделяте нито на йота. Като дойде някой баптист, той ви говори, че ти трябва да бъдеш кръстен, и то от някой баптистки проповедник, но не като дете, а на 33 годишна възраст. Аз не казвам това за упрек, но това са човешки схващания.

И този живият Христос днес казва: “Идете и учете!” И аз турям думите на живия Христос и казвам: “Научете себе си на Божията Любов, научете себе си на Божията Мъдрост, научете себе си на Божията Истина! Възприемете Божествения живот и живейте в съгласие с Бога!” Това е, което живият Христос днес говори на сегашния свят. Щом възприемем това учение, всички страдания, които имаме, всички неволи които сега съществуват, всички терзания, ще изчезнат. А те са действително ужасни. Разгледайте съвременните болести и вижте, каква язва представляват те за човешката душа и как я разяждат. Ако гледате като ясновидец ще видите, че в човешката душа, туй духовно тяло на човека, човешкото сърце и човешкия ум, са пълни с такива язви, които ги разяждат. Те са резултат на човешките мисли, чувства и желания, които правят човека неспокоен, недоволен от себе си. Единственото нещо, което може да ни излекува, то е Божията Любов, която трябва да проникне цялото ни същество. Някой казват: Божията Любов е само за стари хора, не и за млади. Божията Мъдрост е само за умни хора, не и за млади. Значи Божията Любов и Божията Мъдрост е за тези, които сега умират. Не, Божията Любов е за всички! Тя е за млади, които са родени чисти и стари, които са изживели своята младост в един разумен живот. Тя е за младите, които носят сега тази чиста вода. Нека пият от нея. Тя е и за стари, които са запазили до края на живота си този възвишен идеал. Нека всички пият от това чисто учение!

Този Христос, Който трябва да възприемем в себе си, ще стане едно звено между всички ни. Той ще се всели във всинца ни. И тогава някой казва: да видим Христа! Можете да Го видите. Ще кажете: ние сме много грешни. Нима онези хора, които гледат слънцето, са праведни! В сегашния свят, това , че много хора не могат да видят и да чуят Господа, то е защото техните господари са ги затворили. Когато някои крадци открадват овце от стадото на някой овчар, те затварят тия овце някъде на дълбоко за да не могат да чуят гласа на овчаря си, та като го познаят да тръгнат подире му.

И тъй, спасението на света ще стане само тогава, когато ние от душа извикаме към Бога: “Амин!” Когато и цялото човечество извика същото, тогава Господ ще го чуе и ще спаси света. Няма да кажем: Аман, бактисахме от света! Не, трябва да кажем: “Господи, Ти, Който създаде света, спаси ни и ние ще живеем от сега нататък само за Тебе!” И сега, аз няма да кажа, че живият Христос иде отвън, но Неговата светлина прониква навсякъде. Няма животно в света, което да не чувствува Неговата Любов. Има известна мъртва материя, която още не е почувствувала Любовта на Бога, но тя тепърва ще я почувствува. Всички живи същества, които имат любов в себе си, ще почувствуват тази Любов. Тогава ще се създаде един нов организъм, едно ново тяло. Старото ще изчезне, ще мине, а новото се трансформира като буба.

Следователно, всички хора ще се трансформират вътрешно, духовно и по мисъл, и по чувство, и по воля. И тогава, питам: кое е най-хубавото в света? Не е ли най-хубавото да имам познанството с този Христос на живота! Има ли нещо по-хубаво от това, да бъдеш в съприкосновение с Любовта, която стопля сърцето ти? Има ли нещо по-хубаво от светлината, която осмисля всичко? Има ли нещо по-хубаво в света от свободата? – Няма!

И тъй, като се върнете сега дома си, аз ви поканвам да научите себе си на три неща: да имате Любов без омраза; да имате светлина без сенки и да имате свобода без ограничения!

Беседа, държана от Учителя на 3 януари 1926 год. в гр. София.