Разлика между версии на „На своето място“

Текуща версия към 15:54, 16 юни 2011

Беседи

Общ Окултен Клас - ТРИНАДЕСЕТА ГОДИНА (1933-1934)

КНИГА: Вечният порядък

НА СВОЕТО МЯСТО

Сряда, 5 часа сутринта

(Небето е прошарено с облаци.

Времето е тихо и топло)

Добрата молитва

Пета глава от Второ послание към коринтяните, от 1-ви до 10-и стих.

Духът Божи

Ще направим едно малко упражнение:

1. Ръцете пред лицето, спуснати при лактите. Пръстите са обърнати нагоре, събрани. При такова положение на ръцете, без те да се местят, пръстите ту се отдалечават един от друг, ту се събират отново. Това се повтаря три пъти. Последното положение на пръстите остава да бъдат събрани. 2. 3. Ръцете отиват отпред на гърдите. Пръстите на всяка една ръка са събрани. Пръстите на двете ръце са насочени едни срещу други и са допрени. Ръцете се отдалечават в хоризонтално отношение настрани и постепенно се разтварят, после пак идват в първоначалното си положение. Това се повтаря три пъти и пак идват събрани един срещу друг пръстите при гърдите. 4. Движенията от 1 се повтарят 10 пъти.

Движенията от 2 се повтарят 10 пъти.

Ръцете се поставят отпред на височина на долния край на гърдите с пръсти, обърнати надолу, и пак са събрани пръстите. При такова положение на ръцете, без те да се местят, пръстите ту се отдалечават един от друг, ту пак се събират. Това се повтаря три пъти. След това ръцете се свалят надолу.

Има някои основни положения, които всички трябва да изучавате. Нещата постоянно трябва да се проучват. Нещата трябва да се повтарят, за да се закрепват. Ходенето човек постоянно трябва да го поддържа, понеже ходенето е един неустойчив процес: при най-малкото губене на равновесие може да паднеш. Друг неустойчив процес е говоренето: ако не внимаваш, може да пропуснеш нещо и да си създадеш цяло нещастие. И спането е неустойчив процес: можеш така да се мърдаш, че да се задушиш. Ако не знаеш как да туриш юргана, може да се задушиш и можеш да имаш разни сънища и да се мъчиш. Ти трябва да се научиш как да спиш. С това човек вече трябва да се освободи от някои свои превзети възгледи. Има превзети възгледи различни – мислиш това, което не е. Има превзети възгледи обществени, научни – пак мислиш това, което не е. Някой път мислиш, че знаеш много. Можеш да знаеш за себе си, можеш да мислиш, че знаеш много, но трябва да имаш една мярка. Например един мисли, че знае много, че може да ходи много. Нека сравни. Всякога сравнението е необходимо. Възрастният човек знае да ходи повече, отколкото детето. Детето едва пъпли, а пък възрастният ходи вече с двата крака. Това е знание вече. Детето не знае. В сравнение с детето възрастният има по-солидни знания при ходенето.

И следователно всеки, който знае как да уреди живота си, знае повече, отколкото онзи, който не знае как да го уреди. Той може да е завършил четири факултета, но не му върви. Казват: "Късмет." – Никакъв късмет не е, но не знаеш как да говориш, не знаеш как да мислиш право и не знаеш как да постъпваш. А ти мислиш, че знаеш. После, често се заблуждават някои с наследствени черти. Човек може да има някои наследствени черти. Всичките наследствени черти са второстепенни фактори в живота. Основно е онова, което ти е вложено първоначално от Бога. Когато Бог те е пратил на Земята и ти е дал право да съществуваш, Той ти е дал всички възможности. След това има други неща, които са второстепенни. Те не са ти толкова потребни. Например у птицата е наследствено да хвърчи. Човек е хвъркал като птицата. Сега е изгубил това – и сега хвърка, но по механически начин. Човек не е така майстор да хвърчи, както птицата. Птицата е пò майстор при хвъркането. Хвъркането на птицата се различава от хвъркането на човека. Върху тези неща аз си правя сравнения.

Някой път вие си задавате въпроса: „Защо в живота не ни върви?“ Каква е идеята сега? Според вас, как мислите вие? Как да ви върви? Казваш: „Искам да ми върви!“ – Как? – „Като по вода да ми върви.“ – Водата за да върви, трябва да има наклон; ако няма наклон, няма да върви. Ти трябва да вземеш водата като емблема. Но тя върви, защото има наклон. Тебе не ти върви. Какво показва това? Не ти върви като водата и нямаш наклон – значи в хоризонтално положение си. Не ти върви. Защо? – Не искаш да направиш най-малката жертва. Защото жертвата е един наклон. Не искаш да обърнеш внимание на някого. Искаш всички неща да се втичат към тебе като към езеро. Някои хора искат да станат като фокус. Добре е да станеш фокус, но след като станеш езеро. И всичката вода се събира в тебе и тогава какво ще се ползваш? Какво ще бъде преимуществото, ако приличаш на река или на езеро? Какво ще те ползва езерото? Ако приличаш на езеро, какво ще се ползваш, и ако приличаш на река, какво ще се ползваш? Да направя едно сравнение. Ти казваш: „Без слава, без богатство в света животът не може да бъде щастлив, също така и без много учение.“ – Съгласен съм. Да ви приведа тогава едно сравнение. Кой човек може да ходи по-бързо – който носи един килограм на гърба си или който носи 20 килограма? Следователно при многото знание мозъкът е една голяма раница. И тогава освен че няма да ходиш добре, но и ще се спъваш. Ти искаш да имаш много жени. Но многото жени искат да имаш едно такси, едно превозно средство. Но като го нямаш, тебе не ти трябват много жени. Можеш да вземеш само един килограм на гърба си: ако нямаш превозни средства, ще вземеш един чувал на гърба си, така че да не загазиш.

Има известни знания, които са опасни и всякога могат да заблудят. Да допуснем, че ти си учен човек. Завършил си четири факултета и си свободен. А пък друг не е завършил четири факултета, завършил е четири отделения и има 10 милиона на разположение. При сегашните условия кой е по-силен? – Който има знание или който има пари? – Който има пари. Нищо повече. Ти, човекът със знанието, ако си цигулар, ще свириш на онзи, който има пари. И ще му свириш, както той иска. Като ти плати 100 лева, ще свириш. Като ти плати 1000 лв., ще му свириш повече. А пък при повече пари ще му свириш всички класически парчета. Ако си проповедник, ако не ти плащат, говориш, но без сърце. Ако ти плащат за една проповед 100 лв., ти ще говориш. Ако ти плащат 200 лв., 300 лв., 400 лв., ще говориш по-хубаво. Но ако ти плащат 1000 лв. за една проповед, тогава? – Ще говориш и за Небето, и за ада, и за атомите, и за молекулите. Ще събираш от деветдесет и девет места разни теми. Колкото повече ти плащат, толкова по-добре ще се изказваш. Добре, допуснете, че всички тези хора знаят колкото тебе. Тогава какво ще им разправяш? Представи си, че си един проповедник и ще им разправяш нещо. Но после те не искат да те слушат. Но ти искаш да те слушат. Като вземеш да говориш, те ти казват: „Това го знаем.“ После речеш да им говориш – те пак казват: „Това го знаем.“ Тогава какво ще им говориш, като знаят толкова, колкото ти знаеш?

Нещастието в живота всякога иде от това, като се намериш в една среда, която знае толкова, колкото и ти знаеш. Тогава ти се чувстваш нещастен. Ти си нещастен поради едно неразбиране. Тогава идат ограниченията, когато хората всичко знаят. Да кажем, че всички са еднакво музикални. Тогава трябва да разпределят музиката. Има вече разни области и всеки трябва да вземе една специфична част. Могат да се разделят на четири части: един ще свири бас, друг тенор и пр. Ще разправят и всеки ще вземе известна функция в тялото. Така е. Всичките органи, които вземат участие в тялото, са все учени. Като учени същества всеки ще вземе известна функция, известна работа в цялото. Ръцете са взели една функция, очите – друга, краката – трета, и пр., и пр. И всеки е взел специфична работа, която трябва да извърши. В дадения случай те са полезни на себе си.

Сега у вас се заражда мисълта: вие мислите, че ако всичко знаете, ще бъдете щастливи. Вярно е, че ако всичко знаете, ще бъдете щастливи. Какво подразбираш под думите: „Всичко да знаете.“ Възможно ли е всичко, каквото Природата е създала, вие да го знаете? – Невъзможно е. Физически е невъзможно. Някой човек тук, от Земята, със своето собствено око иска да види какво става на Слънцето. Невъзможно е със собственото си око да вижда Слънцето така, както си е. Ти казваш: „Аз видях Слънцето.“ Но каква микроскопическа част от това слънце си видял. Ти си видял Слънцето така малко, че искаш да го пипнеш и да го носиш. А пък това слънце, което учените представят като милиони пъти по-голямо от Земята, какво си го видял? – Почти нищо не си видял от него. И с милиони години да го гледаш, пак много малко ще видиш от него. Почти нищо. Сега аз правя едно сравнение: като мислиш за Бога, какво знаеш за Него? И цяла вечност да мислиш за Бога, пак ще знаеш малко за Него. Ти казваш: "Аз искам да имам една ясна представа за Него." Какво подразбирате вие под думите: „Ясна представа за Бога“? Кое е ясната представа за Слънцето? Що е да имате ясна представа за Слънцето? Коя е основната черта на Слънцето? – Топлината и светлината. Тогава коя е ясната представа за Бога? – Любовта! При Любовта и Мъдростта ясна представа ще имаш за Бога. Ако ти разбираш знанието, което произтича от Бога, знанието носи светлина. Любовта носи топлина. Любовта носи живот. Знанието носи сила. За да бъдеш ти благоприятен на Бога, какво трябва да вършиш? Представете си, че вие сте учител по музика. Кога един ученик ви е благоприятен? – Когато свири хубаво, без погрешка, тоновете му са ясни. И това, което сте му преподали, свири го добре и тебе ти е приятно. Ако този ученик не може да свири хубаво, не взема вярно тоновете, вие казвате: „Той не е благоприятен, не е даровит ученик.“ Че ако ученикът иска да стане като учителя си, да го надмине, това е погрешната страна. В Природата един предмет никога не може да вземе мястото на друг предмет. Има заместване, но да вземе в дадения случай същото място, това не е възможно в Природата. Невъзможно ти е да повториш едно и също нещо два пъти. Например в твоето детинство един ден, когато си бил на 6 месеца или на 5 години – този ден не можеш да го повториш вече. Но ако го повториш, то няма да има същото съзнание и същото разбиране. Твоето съзнание ще се различава.

Някой път ти облажаваш своето дете – колко е било весело! Ако е било хубаво детинството, защо не останахте като дете, а станахте възрастни? – Защото не зависи от вас. Че сте възрастни, пак не зависи от вас – друг ви е направил възрастни; че не сте деца, пак не зависи от вас. Дадат ти корона на цар, но цар не ставаш. Онзи, който е писал драмата или пиесата, е определил така. Ти ще станеш такъв, какъвто авторът е писал. Някой ще стане слуга, защото така е писано: докато си играеш ролята, ти си такъв. Щом се свърши театърът, ти ще бъдеш такъв, какъвто си бил. Но докато се играе драмата, ти ще вземеш тази роля, която ти е дадена.

Сега например аз да ви кажа: ще играете следната роля – ще дойде дегизирането, ще дойде старостта, косата и брадата ви ще побелеят, после ще се преструвате, че не можете да ходите, и ще понакуцвате. Ще станете аристократи. Няма да искате да отидете някъде, но ще кажете: „Те нека дойдат!“ Ще ви вземат от кревата. Няма да искате да отидете при трапезата, но ще кажете: „Да ми донесат!“ Ще се разсърдвате. Както и да ви увещават, няма да се съгласявате. Това ваше състояние, което ще имате, ваше ли ще бъде? То ще бъде като състоянието на онова дете, което обича да бара в меда. И господарят бил много свидлив, че пратил един слуга да пази меда с дърво. И като рекло детето да опита, слугата го ударил. Детето било много сериозно. То искало да опита меда, но ще го бият. Та често вас ви бият за бръкването вътре в меда. Някой дойде и бръкне в някоя медена каца, в някоя каса. Той е едно лакомче, но хванат го и го бият като крадец. Отидеш в някоя градина, откъснеш един плод най-малко: хванат те и пак те набият. Защо? – Защото буташ забраненото. Кражба е това. Сега всички искате да бъдете щастливи. Питам: можете ли да бъдете щастливи в един такъв свят, който е ограден и всичките блага се пазят от пазителите? Сега да оставим това. Противоречията не помагат, само преувеличават. Страхливият, когато минава през гората, всякога мисли, че някой вълк или мечка минават. В България ако сте, може да ви е страх от вълк, от мечка или от някоя голяма свиня. В тропическите места ако сте, ще ви е страх от някоя голяма боа, от някой слон, тигър, лъв, от някой носорог.

Сега да са върнем към същността. Вие искате да живеете. Сега имате един живот. Ако ви попитам защо сте недоволни от сегашния живот, какво ще отговорите? Вие сте недоволни от живота, понеже господарят, на когото служите, не е добър господар – не ви плаща, а пари ви трябват, Той каквото обещава, изяжда го, не ви го плаща. Как ще бъдете доволни? После не ви дава да ядете това, което искате. Не ти пази свободата, но те ограничава в работата за него. И какво е вашето желание? Апостол Павел казва: „Да се освободим от временното това селение!“ Той подразбира, че човек е влязъл в тялото. Това е едно здание, което е взето под наем. Това е временно селение. И от това селение, от този господар, който постоянно взема, той иска да излезе и да влезе в друго селение – Небесното селение. Да премине от старото селение в новото.

Представете си, че вие влизате в съвременна модерна гостилница. Аз обяснявам от друга порода противоречието. Вие сте облечени, влизате и веднага гостилничарят, като ви погледне, той мисли, че вие разполагате със средства, с пари, които вие нямате. И веднага той ви донася едно ядене – най-хубавото. И казва: „Моля, заповядайте!“ Много услужлив е и всичко ви дава – и вилица, и нож, и кърпа, и казва: „Ще видите, че нашето ядене е хубаво!“ – Ако нямаш пари, не пипай яденето. Сега как да се изкопчиш? Кажете ми, по кой начин вие ще се изкопчите? И пари нямате. А той ви донася ядене. По кой начин ще се изкопчите от гостилницата, за да не го обидите, пък и вашето достойнство да не падне – да не се покажете, че нямате пари в джоба си? По кой начин вие ще излезете, кажете ми? По кой начин трябва да кажеш, че нямаш пари? Единият начин е да кажеш, че нямаш пари – той е най-простият начин. И така вие ще се изкопчите, но гостилничарят ще каже нещо. Вторият начин кой е? Ще кажете: „Заболя ме коремът, трябва да пазя диета, много съжалявам. Ще ме извините.“ А третият начин кой е? – Мислете, да го намерите! Създайте го! Може да създадете третия начин – по кой начин човек ще излезе от една мъчнотия?

В Природата съществуват две противоречия. При малкото ние страдаме от едно лишение, при изобилното всякога се образува една умора. При малкото вода ти ще жадуваш, а пък като влезеш в многото вода, ти ще се удавиш. В дадения случай от двете крайности коя е по-добра? – Да се удавиш ли, или да жадуваш? Да жадуваш е по-добре. Хубаво. За да не се удавиш, какво трябва да правиш? – Трябва да се научиш да плуваш във водата. А пък за да не жадуваш, какво трябва да правиш? – Трябва да икономисваш водата.

Добре. Вие толкова години сте учили. Каква е разликата между един човек и друг човек? По какво се различават хората? Аз ще ви дам един пример. В древността в една от окултните школи съществувало едно правило, един закон: ученикът, когато е минавал през последното си изпитание, той е трябвало да се пази, като излезе, да не би да попадне сянката на една жена върху него. И като попадне, всичко изгубвал. Инак може да я срещне, да се ръкува с нея – няма никакво престъпление в това. Но ако сянката на жената попадне отгоре му, тогава изгубвал. Какво ще разберете от това? Та на последния изпит който не претърпявал катастрофа, е бил един от най-видните ученици. Трябвало винаги учениците да гледат откъде иде светлината, откъде идат жените. Ученикът е трябвало така да ходи, че да не падне сянката на жена отгоре му. Но един ученик веднъж попаднал между две жени, между две сенки. Питам: като попаднете между две сенки, какво трябва да правите? Това е един ребус и аз ще ви оставя да си мислите върху него. Често нереалността, сянката спъва човека.

Като оставим този пример настрана, често ти седиш и имаш една сянка в ума си и не можеш да работиш. Ти си фантазираш и си казваш: „Да имам сега един милион, 10 милиона, 20 милиона и повече" – в ума си гадаеш. Направиш си един палат, градини, такси – всичко това! И след като мислиш 3-4 часа, въздъхнеш си силно – направиш дълбока въздишка и си кажеш: „Кога ли ще дойде това блажено състояние?“ Ти седиш като християнин, като верующ, и си въобразяваш нещо за Небето – как живеят светиите, ангелите. Напъваш се, молиш се, но при светиите и при ангелите да отидеш не можеш. И пак казваш: „Ох!“ Молиш се на Бога и казваш: „Бог е милостив!“ Но Небето не е странноприемница – Небето е място за хора достойни, които са изпълнявали през всичките векове Волята Божия и живеят по законите на Небето напълно. Които не живеят така, те ще живеят на Земята, ще гледат нагоре и ще въздишат. Но колкото и да въздишат, колкото и сълзи да пролеят, ни най-малко това няма да подейства. Там е само за съвършените!

Тогава се задава въпрос: може ли човек да бъде съвършен? – Може! Вие сте все учени хора, но нито един от вас не е измерил досега да види колко е голямо окото му. Вие не знаете колко е голямо окото. Нито един от вас досега не е мерил, за да знае точно от единия ъгъл до другия ъгъл на окото колко е разстоянието. И после, каква е широчината му. Па даже нямате мярка и за ръста си. От пръстите на краката до главата горе каква е дължината? Някои от вас имат 156, други имат 155 см височина; 165 е една норма. После имате 170, 175, 180, 181. От тези числа кое бихте изброили: между 165, 170, 180, 181? Височината всякога показва онази действаща сила. Височината всякога се дължи на положителните сили в Природата, които са действали, за да освободят човека от известно ограничение, на този стремеж, който човек има към Слънцето. А пък широчината на човека е във връзка със смелостта. Широчината на човека при рамената не е еднаква. Вие за да бъдете смели, това зависи от вашите рамена. Каквито са рамената, такава ще бъде и вашата смелост. Под смел разбирам не така временно смел. Има някои, които са смели, но после отпаднат и обърнат на бяг. Смелият човек е при всички положения смел. Той не се плаши. Зависи в какво положение са вашите рамена. И затова трябва да си създадете един навик. Като станете, всяка сутрин да знаете как да съпоставяте, как да възстановите широчината на вашите рамена. Да вземете такава поза, че да привличате смелостта. Към смелостта вече принадлежи и човешкият Дух. И ако ти не можеш да привлечеш онези влияния на Духа си, ако не можеш да привлечеш тази смелост, ти не можеш да работиш! Само смелият човек ще учи, ще предприема, ще работи. Който не е смел, той винаги ще отлага. Но смелостта е в следното: не смелост, която е за придобиване, но има една естествена смелост в човека, която дава подтик за дейност. Науката в човека е сега един подтик, за да се освободи той от най-големите противоречия, които съществуват. И рамената показват при какви мъчнотии се намираш. И ако ти не знаеш как да манипулираш със своите рамена, то и с външните мъчнотии не можеш да се справиш. Това напълно зависи от рамената ти. А пък движението на рамената зависи от човешката интелигентност вътре.

Човек трябва да има познания как да се движи. Например как да движи ръката си, какво трябва да бъде действието й? Вие искате да се покажете, че сте добър човек. Как ще подвижваш ръката си, за да покажеш, че си добър човек? Ако искаш да покажеш своето милосърдие, така ще подвижиш ръката си? Или искаш да покажеш, че си силен. Как ще покажеш това със самото движение? Някои искат да покажат, че са силни, като покажат юмрук. Ако някой в края показва с юмрук, че е силен, а пък започне със слабо движение, той не е силен. Трябва да има една равномерност в движенията. Как ще покажеш с движение, че си силен? Има една норма. В Природата има едно движение: щом започнеш с основния тон, ти веднага ще усетиш в ума си една смелост. Ако имаш едно обезсърчение, веднага, щом направиш движението на смелостта, ти ще се насърчиш. Когато човек е обезсърчен, той е наведен. Когато си самостоятелен, гледаш пред себе си и си изправен. Каква е ползата на смелия човек? – Смел е онзи човек, който в дадения случай знае, че при каквито условия да работи, на това място, на което се намира, никой не може да го замести. Представете си, че един човек носи цялата Земя на гърба си. Може ли той да се плаши от жителите на тази Земя, които дигат отгоре му шум? Могат ли да го заплашат? Той във всеки случай може да ги респектира и ако много кряскат, той като рече да ги пораздруса, всички ще млъкнат и ще се научат. Той като ги погледне, всички ще замлъкнат и ще им каже: „Мълчете, че пак ще дойде раздрусването!“

Аз казвам така: смелият човек е под и над всичките мъчнотии. Питам: ако вие плачете при мъчнотиите, какво е вашето положение? Ако се яви една мъчнотия и вие почнете да плачете пред нея, вие от смелите хора ли сте? Или когато се яви едно малко изкушение и вие плачете пред това изкушение? Или че дяволът е дошъл и той? Аз питам: дяволът ще даде ли на вас внимание? Ще обърне ли внимание на вашите сълзи? Дяволът ще дойде някой път като кавалер, облечен най-модерно, с хубави черни обуща, с диаманти на пръстите – красив, хубав! Ще ви погледне. Джобът му е пълен с пари, а пък ти си сиромах. И ще каже: „Вие имате нужда, аз ще направя нещо за вас.“ – И почва да прави, но 5 ще внесе, а 50 ще завлече. Да оставим сега дявола настрани, понеже ако го турим и него в лекцията, ще му стане мъчно. Дяволът си има своите разбирания. И той както разбира, прав е от своето гледище. Като види хората, казва: „Будали са те, простаци са, те нищо не разбират – хора няма да станат!“ И като хванат някого в някое престъпление, дяволът го бие. Той му казва: „Ти правù престъпление, без да могат да те хванат. Това е майсторлък в това учение. Щом могат да те хванат в престъплението, тогава ти си голям простак!“ Онзи ще пита: „Могат ли да се правят престъпления и да не те хванат?“ Дяволът ще му каже: „Може, мен не са ме хванали още в престъпление.“ Дяволът е майстор, никой не го е хванал в престъпление. Той е коректен. Вие само имате една крива представа за него. Той има привички, маниери, толкова фини. Той казва: „Заповядайте, какво обичате!“ Пък ако отидете в неговия апартамент, той ще ви държи палтото да се облечете. Фин е той вече в това. Ти ще се чудиш на неговата деликатност, на неговото внимание, на неговото почитание. Но и той всякога има това, никой не може да хване дявола. Някои, които чертаят дявола, ще му турнат рог. Той казва: „Рогата са ваши, а не мои!“

Но казвам сега: защо плачете в мъчнотиите? Кои са причините, че плачете за това? – Причините са вашите рамена. Не можете да преодолеете една мъчнотия. Гладни сте. Не ви дават това, което искате, и ви е мъчно. Имате нужда от пари и нямате ги – и стане ви мъчно. Искате да постигнете нещо и не можете да го постигнете. Не е лошо, че плачете. Ако светът беше направен от въздух, можеш да разрешиш въпроса – ще го стопиш; но когато е направен от желязо, със сълзи не става. Едно време сте живели в друг свят и сте измислили тогава изкуството да плачете. Животът тогава отиваше лесно. Поплачете малко и хептен гевезен – веднага получите това, за което плачете. Сега животът е направен от желязо. Със сълзи не става сега, но огън трябва сега. Огън! Тогава сълзите работеха, водата, но сега за желязото трябва огън. Има изменение на човешкото естество. И в човека има някои твърди елементи. Искаш да направиш нещо и нещо ти противодейства като желязо. Огън трябва тогава.

Та сега сте дошли до фазата да изучавате свойствата на огъня. Вие още не сте учили, вие говорите за огъня, но не сте изучили неговите свойства. Ако знаехте свойствата на огъня, той щеше да ви помогне. Както едно време сълзите ви помогнаха, така и огънят ще ви помогне. Сега вие ще кажете: „Кажете ни ясно – какво подразбирате под думата огън?“ – Ум! Какво подразбирате под думата ум? По кой начин сега познавате, че човек е умен? Допуснете, че вие сте умен човек. Някой неприятел е хванал някого, турил го е в окови и букаи. И той не може да се освободи от букаите си. Седи този човек и вие минавате. Вие сте умен човек. Вие веднага бутнете и отворите букаите, освобождавате го от известни мъчнотии – вие сте умен човек. Някой боледува, бутнете малко и веднага болестта си замине – вие сте умен човек. Някой не знае как да направи къща. Вие му направите къщата. Умният човек не само знае как да преодолее мъчнотиите, но знае каква посока да даде на работите. Той разбира добре нещата.

Някой път ви нападне едно мрачно състояние. Много от мрачните състояния, през които сега минавате, се дължат на атмосферните промени. Това се дължи на свойството на водата. Когато сте много чувствителни, има едно налягане върху вашия астрален двойник. И вследствие на това вие усещате неприятно състояние. Неразположен сте духом. След това се подобри атмосферното налягане и вие сте по-спокойни. Вие трябва да се научите правилно да разбирате нещата. Когато ви дойде неразположение, трябва да знаете, че това е атмосферно налягане. Научни изследвания ще правите. Или заболял ви е пръстът – това се дължи на атмосферното налягане. Или имате болка на главата си, или на врата си, или на крака си. Това се дължи на атмосферни причини. Когато една болка изчезне след един-два дена, това се дължи вече на атмосферната промяна. Тогава тези промени, които се дължат на атмосферните промени, вие ще ги знаете. Щом ви заболи пръстът, вие ще знаете какви ще бъдат промените в атмосферата. Ако ви заболи кръст, ще знаете какви промени ще има Природата. Вие ще бъдете учен човек. Ще предсказвате времето. Всички хора ще се ползват. Че във вашето тяло, в него вие имате барометър, с който може да определяте през годината какво ще бъде времето: ще бъде ли годината плодородна, ще има ли дъжд, на кои места ще падне повече, ще има ли много градушка през годината, житото ще стане ли, или няма да стане? Даже това показва и други неща – ако годината е плодородна, непременно търговията ще бъде по-добра, хубава и хората ще имат повече блага, ще бъдат по-щедри, ще имат повече да ядат и ще бъдат по-здрави, ще има повече сватби, женитби. И ще предсказвате през годината колко женитби ще има. Казваш: „Аз искам да се женя.“ – Какво ще се жениш, тази година ще бъде бедна и баща ти ще умре от глад. И тази, за която ще се ожениш, и тя ще умре, ще си замине. Ще се жениш, ако годината е плодородна, ако условията са добри. Хората мислят, че могат да направят нещо, а те могат да направят нещо само при благоприятни условия. Ти казваш: „Аз ще направя това!“ – Да, вярно е това, но само при благоприятни условия.

Всеки един от вас трябва да развива своята интуиция: да може да усеща в каква атмосфера той навлиза, при какви условия се намира, да може сам да разреши мъчнотиите, при които се намира, и да не се сърди. Защото, ако той не разбира работите, ще дойде до страха. Сълзите не са нищо друго, освен че сте изненадани. Страхът е същото нещо. Най-първо силният се сърди, че е изненадан, а страхливият се оплаква, че е изненадан. Страхливият не трябва да бъде изненадан. Преди да са дошли мъчнотиите, опасността трябва да замине далече, на километри, за да бъде човек свободен. Та казвам: някой изучава окултните науки, иска да знае той те какво говорят, какво му е писано. Може да са писани много работи. Освен това, което е писано, няма да те ползва, ако ти не знаеш как да го съчетаеш, как да го използваш. Сега ще ви приведа един пример. Това е било в Америка: на един американски говедар му се паднали милиони долари наследство. Той напуснал говедарството. Шест месеца правил разходки, давал угощения и пр. И след шест месеца пак се връща говедар.

Сега аз искам да ви наведа на онова, което Бог е вложил във вас. Вие сте отговорни за него. Ако не го изявите, вие ще страдате. От него вие ще създадете вашето бъдеще, своето щастие, или ще си създадете своето нещастие. Всякога, когато човек не се подчинява на онези закони, които Бог е турил, той ще страда. Всеки човек има специфична служба, която той трябва да изпълни в света. И ако той не я изпълни, ще дойде страданието. Най-първо всеки човек трябва да бъде верен на онова място, на което Бог го е турил, и да не излиза от него. Всеки човек трябва да знае своето място, на което Бог го е турил, и да не излиза от него. Не напущайте местата си! Не мисли, че в света можеш да намериш по-добро място от това, което Бог ти е дал! Накъдето и да ходиш, най-после ти пак ще се върнеш на същото място, на което Бог те е поставил. Можеш да се движиш, можеш да отидеш надалече, но трябва да се върнеш пак на мястото, където Бог те е поставил. Понеже ти си на служба, ще те върнат. Ти казваш: „Аз съм свободен!“ – Не си свободен. Вие сте свободни извън службата. Ще ви повикат да извършите някоя работа. Успехът ти зависи от работата, която вършиш. Ако я вършиш добре, ще ти върви. Ако я вършиш зле, ще бъдеш нещастен. Сега много богатство не ви трябва, много знание не ви трябва. Малкото, което имате, трябва да знаете как да го употребите. Тогава ще ви оставя с мисълта: никога не разчитайте на неща, които не са във вашата възможност. Например ти отиваш на планината. Някои приятели са отишли там, запалили са огън, а ти отиваш като гостенин. Не! Вземи кибрит, вземи си и бакраче, тенджерката си носи и хлебец носи. Носи си всичко онова, което ти е потребно, че ако няма никой, запали си огъня. Ти всякога си имай на ума, че сам ще си донесеш вода, че сам ще си запалиш огън, а пък ако намериш запален огън и вода готова, това са изключения. Ти не поставяй живота на изключенията. Сега най-умните хора имат толкова изключения някой път. Те са привилегии само за най-умните хора. А пък при онези, които не разбират закона, затова идва разочарованието: ти очакваш това, което не могат да ти дадат в дадения случай. Ти не очаквай нищо. Ти уповавай на онова, което Бог е вложил в тебе. А пък ако дойдат хората да съизволяват в това, което искаш, то е вече едно съчетание, аз го наричам едно изключение. Изключенията в живота не са правила. Правило е това: разчитай на онова, което е в тебе!

Вие казвате: „Но хубаво е човек да стане одарен, даровит!“ Дарбата на човека в един живот не идва. Тя е един резултат на много съществувания. Дарбата на човека е един резултат на миналите условия, които той е направил. Не може в един живот да станеш даровит. Трябва работа, трябва да работи човек. Аз не казвам човек да се мъчи. Само умните хора работят, обикновените се водят, а глупавите се мъчат.

Та ще изучавате как е построен човек: вашето сегашно селение и бъдещото селение. Вие се намирате някой път в трудно положение и в изкушение. Вие не сте седели да мислите как идват изкушенията. Вие не сте изучавали закона защо идват мъчнотиите. Вие не сте изучавали даже защо идват болестите. Болестите си имат своя произход вътре в Природата. Те не са нещо случайно. Даже болестите при умните хора съвсем друго явление произвеждат. Енергията на една болест ти можеш да я впрегнеш. Всяка една болест можеш да я впрегнеш и да изореш цялата си нива. Но ако не знаеш как да я впрегнеш, тя ще те впрегне и ще си вземе всичкия данък. Сега казвате: „Как да впрегнем болестите?“ – При една болест се развива една температура от 40 градуса. Ако си учен човек, ти можеш да впрегнеш тази температура на работа. Сърцето ти ще почне да бие силно. Това движение ще го впрегнеш на работа. При мъчнотиите ти ще станеш малко по-кисел, по-гневен. Това е една енергия – ще я впрегнеш на работа. Всяко едно болезнено състояние, ако то не се случи с човека, то нещо много по-лошо ще се случи на човека. Много пъти, за да не се пречупи човек, ще дойде болестта. Болестта е едно огъване вътре в живота – ще чувстваш болестта. Но огъването е за предпочитане, отколкото да се счупят краката. По-добре е да се огъне гръбнакът, отколкото да се счупи. Тогава болезнените състояния не са нищо друго, освен да се учи човек от тях.

Когато дойде болестта, винаги човек прави гимнастически упражнения. Аз ви гледам: когато вие правите упражненията, правите ги от немай къде. (Учителя прави упражнения много неестествено.) Така ги правите, като че ли ви канят с девет бъклици. При упражненията ще влезнеш в контакт със силите в Природата. Ако с левия крак си в контакт със законите на ума, с десния ще си със законите на сърцето. А пък ти правиш неестествени движения. Не се правят така упражненията. Помнете едно: при упражненията всякога ще влизаш в контакт със силата на Природата. Ти туряш съвсем хлабаво ръцете си над главата. Не, ръцете трябва да бъдат обтегнати! Най-първо трябва да се научите да стъпвате на пръстите си. Първо стъпвайте на пръстите, после на целия крак и най-после на петата си. Като стъпвате на пръстите си, може да събудите известни центрове в себе си. Щом стъпиш на пръстите си, твоят крак мисли. Трябва да се научите да туряте крака си на пръстите, за да турите разумната страна в действие с петата. Това е волята на човека. Ти, ако удряш постоянно на своята пета, ще повредиш гръбнака си. И големите страдания на гръбнака са от ударите на вашата пета. Тогава, за да се излекува вашият гръбнак, за да не страдате от гръбнака, не стъпвайте на петата си. Когато сте сам, в гората, ходете така – ходете на пръсти. Ще се повдигаш като на пружина. Там никой не те вижда. Съзнателно ще ходиш, за да произведеш известен ефект. Защото ако това не го произведеш ти сам, то после ще те заставят и ще дойдеш до обратните резултати. Ти ще се повдигаш като на пружина и на пръстите си ще ходиш. Как? – Ще трябва да спазвате един ритъм. Този е начинът, за да държи човек своята младост и да не остарява преждевременно. Защото ако вие не сте господар на своята нервна система, то тази нервна система ще почне да не се съкращава, когато вие искате. А ако почне да се съкращава, както тя иска, тогава ще остареете. Вие сте млади, докато тези действия на вашите крака и ръце са под вашата разумна воля. Почнете ли да вървите по произволен начин, ще остареете. Разумност трябва сега: разумност в движенията, разумност в яденето, разумност в говоренето. Всяка дума като кажеш, съзнанието ти винаги трябва да присъства и да бъде будна мисълта ти. И никога не допущай ненужни погрешки.

Отче наш

Сега, като ви говоря, в ума ви има една мисъл, че нещата са недоизяснени. Нека да остане една мисъл. Всякога дръжте едно нещо в себе си: дръжте мисълта, че трябва да се върши Волята Божия.

Три неща има, които човек трябва да знае:

Първо, той трябва да познава Бога! А за да познавате Бога, трябва да Го обичате!

Второ, трябва да славите Бога. А за да можете да Го славите, вие трябва да сте във връзка с Неговата Мъдрост, да имате знание.

Трето, трябва да Му служите, а за да Му служите, вие трябва да сте свободни. Трябва да знаете Истината. Само при свободата можеш да Му служиш.

Да познавате Бога, да Го славите и да Му служите! Дали знаете как, или не, всякога да имате това желание!

6 часа и 25 минути

Четиридесет и шеста лекция на Общия окултен клас

29 август 1934 г,. София, Изгрев