Разлика между версии на „Речи само реч“

Текуща версия към 14:02, 25 март 2011

Неделни беседи

Петимата братя (1923-1938)

Речи само реч

Беседа от Учителя, държана на 8 юли 1923 г. в София

Отговори стотникът и рече Му: „Господи, не съм достоен да влезеш под стрехата ми, но речи само реч, и ще оздравее момчето ми“. (Матей 8:8)

Ако попитате търговеца в какво се крие тайната на неговото забогатяване, или учения – за тайната на неговите способности, или силния – за тайната на неговата сила, все ще получите някакъв отговор. Ще кажете, че търговецът става богат, защото мисли много. Всъщност някои търговци мислят много и пак объркват сметките си. Значи колкото повече мислят, повече се объркват. Истинският търговец има едно вътрешно чувство, наричат го „нюх“, по който се ръководи в сделките си. В това отношение той прилича на ловджийско куче, което отдалеч помирисва зайците и ги преследва. И ученият със своето вътрешно чувство определя направлението на своите сили и способности. Чувствата и способностите на човека не са нищо друго, освен възможности, скрити в неговата душа.

„Не съм достоен да влезеш под стрехата ми, но кажи само реч.“ Защо стотникът се считаше за недостоен да влезе Христос в неговия дом? – Има причина за това. Също така някои хора се считат за недостойни да бъдат богати. Докато нямат пари, те са добри. Щом забогатеят, стават лоши. Например докато е далеч от слънцето, човек се чувства добре; колкото повече се приближава към слънцето, състоянието му се влошава. Стотникът разбра, че не е готов да издържи на силите, които излизат от Христа, затова каза: „Кажи само реч!“ Той не можеше да издържи присъствието на Христа в своя дом, но можа да чуе Словото Му. Голяма привилегия, голямо благо е за нас да ни посети някой велик човек – учен, музикант или проповедник. След това ще показваме на хората стола, дето е седял видният гост, или приборите, с които се е хранил. Това е истинска радост за нас. Стотникът, макар и езичник, имаше по-дълбоко разбиране от обикновените хора. Ако ви зададат въпроса: Какво предпочитате – видният учен да дойде при вас, или да каже само реч, и момчето ви да оздравее. „Кажи само реч! Нека твоята дума остане в моя дом“ – това избра стотникът. Той каза: „За другото не съм достоен, но кажи само реч!“ Христос отговори: „Нито в Израил съм намерил толкова вяра“.

„Речи само реч!“ Значи речта, т.е. думата, крие мощна сила в себе си. Има силни, има и слаби думи. Така и човек е някога силен, а понякога отслабва и по ум, и по сърце, и по воля. Някога и ние казваме: „Господи, не искаме твоето присъствие, но кажи само дума, и ще бъдем силни и по ум, и по сърце, и по воля“. Има известни положения, известни максими, които човек трябва да знае. Това са максимите на новия живот. В стария живот те не са имали условия да се проявят. Много естествено. Ако днес изнесете най-добрите правила за морален живот, някъде ще ги приемат, а някъде ще ги отхвърлят. – Защо? – Защото всички хора не мислят и чувстват еднакво. Ето едно твърдение, върху което може да се води спор. Йоан, ученикът на Любовта, казва: „Ако първо не любиш брата си, т.е. ближния си, когото виждаш, как ще любиш Бога, Когото не виждаш?“ И евангелистите поддържат това твърдение. Според мен то е вярно 50% и невярно 50%. Например не е вярно, че първо ще любиш ближния си, а после Бога. Безверниците, за да възстановят своето вътрешно равновесие, започват първо с любовта към ближния. Йоан, като разглежда света като грешно състояние, намира, че хората на безверието трябва да започнат от любовта към ближния.

И тъй, естествено състояние на човека е да започне с любовта си към Бога. Така е в новия живот. Така проповядва новото учение. Това, което майката може да даде на детето си за една година, близките му, както и окръжаващата среда, ще го дадат за 20 години. Статистиката показва, че деца, които са расли до 20-годишна възраст в любовта на родителите си, са по-благородни от онези, които са били лишени от родителска любов. Питате: „Защо боледуваме? Защо сме лоши?“ – Защото сте далеч от Бога. Закон е: Колкото повече боледуват децата, толкова любовта на родителите към тях е по-слаба. За да бъдеш здрав, любовта на майка ти трябва да проникне дълбоко в твоята душа. Щом любовта е носителка на живота, щом майката люби децата си, трябва ли те да боледуват и умират?

И тъй, отдалечаването от Бога води към лишения, страдания, мъчнотии, нещастия, болести и смърт. Колкото по-големи са страданията, толкова по-голямо е отдалечаването. Следователно, за да се махне аномалията в живота, вие трябва да се върнете към първичния живот и да кажете като стотника: „Господи, кажи само реч!“ Това значи да се върнете към разумното, към Божественото начало в себе си. Християните говорят за обръщане към Бога, като ни дават всевъзможни тълкувания. Обръщането може да бъде физическо: вървиш в западна посока, но трябва да се обърнеш на изток, т.е. да направиш един полукръг. Обръщането подразбира да се приближиш към Бога. Ти си се отдалечил и трябва да се приближиш. С други думи казано: Да се обърнеш към Бога значи да се обърнеш от човешката любов към Божествената.

По какво се отличава Божествената любов от човешката? – Божествената Любов е безгранична и необятна. Тя не ограничава никого. Човешката любов е ограничена. Сама по себе си тя ограничава. Божествената Любов ражда свободата, а човешката – робството. Божествената Любов води към живота, а човешката – към смъртта. Божествената Любов носи светлина за хората, а човешката носи тъмнина. Божествената Любов няма начало, няма и край, а човешката – има и начало, и край. Докато мислиш, че животът има край, ти си в човешката любов. Казваш за нещо, че ще продължи хиляда години и мислиш, че говориш за безграничното. И хилядата години имат край. Следователно, и то е човешко. Божественото няма край, няма и начало, затова в него е вечният живот. Всяко нещо, което няма граница в мисълта и в съзнанието ни, е Божествено, и като такова – безгранично. То носи радост за човешката душа. Щом туриш граница или преграда на своята мисъл или на своя живот, ти започваш да страдаш. Казваш: „Ще живея 120 години“. – После? – „Ще отида на небето.“ – Какво има зад небето? – „Нищо няма, там е краят на живота.“ – Щом мислиш така, ти влизаш в ограниченията на живота, в робството.

Сега както и да сравняваме земния живот с Божествения, мъчно можем да ги разберем. Те са диаметрално противоположни един на друг. Най-хубавото, най-красивото на земята е най-лошо на небето. И обратно: най-лошото на земята е най-красиво на небето. Едно се иска от човека: докато е на земята, да изучава земния живот във всичките му прояви, да не изпада в положението на растенията и животните, да живее като тях, в ограничено съзнание. Ако питате животните за кого е създаден светът, те ще кажат, че светът е създаден за тях. И хората ще кажат същото. Човек се мисли за венец на творението, следователно светът е за него. Ангелите казват, че светът е за тях. Всъщност никой не знае за кого е създаден светът. Никой не знае замисъла на Бога. Ето защо, според твърдението на някои, Вселената е създадена първоначално по един начин, но тя постепенно се изменя, докато един ден ще се разруши и отново ще се създаде. Защо се руши и създава, никой не знае. Това е детинско разбиране. Вселената нито се е създавала, нито се е разрушавала. В Битието се казва: „И стана ден, и стана нощ.“ Това подразбира, че земята е обърнала едната си половина към слънцето – ден; после обърнала другата си половина – нощ. Питам: Като се оглеждаш в огледалото, създаваш ли нещо? – Не, твоят образ съществуваше и преди оглеждането. Реален ли е твоят образ в огледалото? – Не е реален. Следователно, човешките разсъждения са образи в огледалото, т.е. сенки на действителността. Ако всички разсъждения на философите, на учените, на духовниците носеха истината, светът трябваше да се оправи. Защо не се е оправил досега? Защо животът на хората не се е подобрил? Ще кажете, че хората са станали по-лоши. – Не са станали по-лоши, но и по-добри не са станали. Човек трябва да изправи своите криви възгледи за живота. Докато още се държи за тях, мъчно може да се изправи. Ако ви питам защо страдате, ще кажете, че причината за страданията се крие в икономическите условия на живота, в борбата за съществуване. Според мене няма никаква борба за съществуване. Сам по себе си човек съществува и без борба. Има една борба в живота на хората, но тя се заключава в желанието им всеки да има предимство над другите. То пък подразбира развитието на човека. Развитието има отношение към силата, силата – към проявите на човека, а проявите – към доброто и злото като фактори на човешкия живот. Ако светлината минава през вдлъбнато огледало, как ще я възприемете? За да имате истинска представа за светлината, трябва да я прекарате през такава плоскост, да не претърпи големи пречупвания. Човешкото сърце представлява вдлъбнато огледало. В него мир не съществува. Следователно, като минава през сърцето, Божията Любов вместо да твори, разрушава. Хората плачат за тази любов, търсят я, но докато не очистят сърцето си, тя всякога ще руши. Ще дадете сърцето си на Бога. Той да го очисти. И тогава, като влезе Любовта Му в него, човек ще се радва на дълъг живот. Значи на земята ще останат само онези хора, в сърцата на които живее Божията Любов. В чистите сърца Любовта твори и съгражда. – Защо само чистите по сърце ще живеят на земята? – Много естествено. Може ли ябълката да вирее на високите планински върхове?

Един мой познат ходил на Мусала и ми разказваше, че там направил една малка станция за измерване силата на ветровете. Не се минало много време и половината от дъските били изкъртени от ветровете. Те са по-силни от дъските, пък и от цялата постройка. В своята гордост човек прилича на планински връх, дето вилнеят бури и ветрове и рушат всичко, каквото срещат на пътя си. Всеки се качил на своя висок връх и оттам наблюдава живота. Когато дойде Божията Любов, като силно течение, силен вятър, ще каже: „Долу, тук не може да стоите“. Ако е въпрос за разнообразие, може да останете само един-два часа, но не повече. Скоро долу, в долината! Не е позволено да стоите повече на върховете, да ги петните. Как смеете да се качвате на върховете и да оставяте своите извержения? Гордостта е човешко извержение. Когато ангелите видят, че на високия връх се е качил горделив човек, те веднага ще го свалят долу. Ако не слуша, те ще го изхвърлят с главата надолу. Високите места са чисти и свети. Те принадлежат на Божествения свят. Обикновеният човек няма право да живее там, да си оставя нечистотиите. Човек може да живее в долината, там е неговото царство. Като се качваш на висок връх, ти ще оставиш стомаха, черния дроб и бъбреците си долу, няма да ги взимаш със себе си. Те са носители на материя, която се разлага и гние. Те крият в себе си известни слабости и пороци. Затова е казано в Писанието, че който отива при Бога, трябва да бъде абсолютно чист. Казано е още, че чистият по сърце ще види Бога.

Под „чистота на сърцето“ разбирам живот без разлагане, без гниене. Най-слабото гниене в сърцето показва, че човек е водил нечист, грешен живот. Новият живот, т.е. Божественият, изключва всякакво гниене. Дето няма гниене, там е Божественото, там е вечният живот. Ако всеки ден човек погребва своите Божествени желания, какво може да очаква той? Погребението е смърт. Дето е смъртта, там е гниенето. Казваш: „Това желание не ми трябва, онова желание не ми трябва. Тази мисъл е непотребна, онази мисъл е непотребна“ – и ги заличаваш. – Има ненужни мисли и желания в човека, но всички не са такива. По формата им ще познаеш кои са нужни и кои не. Мислите и желанията приличат на самия човек: и те имат форма, свои органи, свой ум, сърце и воля. Те са живи, имат свой самостоятелен живот. Ако всеки ден убиваш по няколко свои мисли и желания, може ли сърцето ти да бъде чисто? Такова сърце не е ли гробница? Бог на мъртвите ли е, или на живите? На умрелите мисли и желания ли е, или на живите? Казано е: „Бог е Бог на живите, а не на мъртвите“. Пазете се от мисли и желания, които умират. – Защо? – Защото ги очаква гниене. Сами по себе си желанията не са грешни и нечисти, но те умират от глад, от липса на храна. И мислите умират от липса на светлина. Ето защо, като възпитавате децата си, учете ги как да любят, как да отглеждат своите мисли и желания. Как ще научите детето да люби, ако в него няма разположението на стотника. Той казва: „Господи, кажи само реч!“ Това подразбира стремеж към разумното слово, което щом влезе в човека, повдига го и лекува. Детето расте и се развива под влиянието на разумното слово. Затова стотникът казва: „Кажи само реч, и момчето ми ще оздравее“.

„Кажи само реч!“ – Каква реч? – Разумна. Само разумната реч разрешава социалните въпроси. Значи има социални, т.е. външни въпроси, както и духовни – вътрешни въпроси. Социалните въпроси подразбират любов към ближния, а духовните – любов към Бога. Такава е любовта на детето към майката. Който иска да има Божието благословение, трябва да започне с любовта към майка си и баща си, т.е. от любовта към Бога. После ще дойде любовта към ближния. Първият закон е любов към Бога, вторият – любов към ближния. Като любиш Бога, ще проявиш любовта си към всички твои мисли, чувства, желания и действия. Без тази любов не можеш да обичаш ближния си. За да люби, старият трябва да се откаже от своите стари разбирания. Вървят двама млади, брат и сестра, и се разговарят. И двамата интелигентни и добре възпитани. По пътя те срещат една стара 80-годишна жена. Тя едва върви, пъшка. Сестрата казва: „Братко, да помогнем на старата жена. Да ѝ покажем своята любов“. Те се приближават към нея, хващат я за ръка и заедно поемат пътя. Тя поглежда към тях и дълбоко въздъхва. – „Защо въздишаш, бабо?“ – „Мъчно ми е, че не съм млада като вас.“

Питам: Защо трябва да въздиша; не е ли била и тя млада като тях? Коя е причината, че тя е остаряла? Всъщност бабата скрива истината. Тя не страда, че е остаряла, но като погледнала към младия момък, домъчняло ѝ, че няма такъв момък. Следователно мнозина решават въпросите като тази баба. Тя не съжалява, че не е млада, за да работи, но да има момък, който да я люби. Значи тя търси едно благо в живота, без да разбира закона. Тя си казва: „Защо не съм на мястото на тази млада мома?“ Поглежда към тях и сълзи капят от очите ѝ: Защо плаче сега? – Защото съзнава, че като била млада, не проявила любов към ближния, както тези брат и сестра. Тя си казала: „Когато бях млада, ядох и пих с момците. Моята любов беше егоистична. Но ето дойде старостта и ми показа, че не съм живяла правилно“. Често религиозните казват, че сегашните форми на религията са остарели. Как няма да остареят? Всяка религия, която прилага Божествените правила само за себе си, като старата баба, непременно ще остарее. Обаче религия, която прилага Божествените правила като двамата млади, никога не остарява. Любовта всякога подмладява. Алхимиците поддържат мисълта, че човек се подмладява само чрез закона на Любовта. Следователно всеки има възможност да се подмлади. Не е въпрос да се лекува човек, за да се поправи. Ние не говорим за лекуване и поправяне, но за обновяване и подмладяване. Човешкият живот трябва коренно да се измени. Не говоря и за морала. Външният морал не може да гради. Той е стар, изтъркан морал. Старият живот може само да се подкрепи, а новият живот носи в себе си морала на беззаветната вяра в Бога. Новият живот изисква изпълнение на Божията воля. Новият живот се стреми да въдвори Царството Божие, което е било и ще бъде през вековете. То няма нито начало, нито край. Следователно всички хора, дошли на земята, се стремят да въдворят Царството Божие. – Кога ще дойде това царство? – Когато минем през Божествения огън. Той ще изгори всичко старо и нечисто; той ще помете целия свят. Защо идат болестите, защо има толкова нервни болести? Защо съществуват войни, недоразумения, крамоли, раздори, омраза? – Това са прояви на човешката любов. След всичко това вместо да се оправят, хората проклинат съдбата си, роптаят против живота; искат да живеят както те разбират. Какъв живот искат те? – Всеки ял кокошки, агнета, прасета, а иска да бъде щастлив. Нека се вслуша да чуе какво говорят закланите животни. Нека чуят как се оплакват те на Бога. Не, не може да градиш щастието си на гърба на другите. Защо ще бъдеш недоволен при този живот? Да не се мислиш за божество? Какво си направил за човечеството? Един автор написал една малка книжка и съжалявал, че не го признавали. Той искал всички да заговорят за неговата книга. Бог, Който е дал всички блага на света, всеки ден, по няколко пъти, е игнориран и отричан. Може ли след това всички да говорят за твоята книга?

Що е Бог? – Бог е Любов. Бог е мир. Бог е радост. Бог е истина. Той носи безграничния живот в себе си. Той никого не ограничава. Той няма никаква форма, никакъв външен образ. Смешно е малкият, обикновен човек да си представя Бога като себе си. Де е истината? Казват, че Бог се изявил на земята като стар човек. Под „стар човек“ разбираме проявленията на Бога, проявление на известен принцип. Под „проявление на принципи“ разбираме старост, в смисъл – Мъдрост. Невъзможно е да си представим Бога в една ограничена форма като стар човек, с бяла коса, бяла брада и мустаци. Човек може да е стар, без да е умен. Бог е принцип на Любовта. Затова, дето се изяви Той, всичко се подмладява. Що е младостта? – Проява на първоначалния Божествен живот. Бог изисква от всички свои деца да бъдат свободни, да се обичат, да не използват користно Неговите блага. Ако двама души се дърпат за косите, то е само за тяхна сметка. – Какво да правим? Как да се примирим? – Кажи като стотника: „Господи, не съм достоен да влезеш под стрехата ми, но речи само реч, и момчето ми ще бъде здраво“.

Днес мъже и жени не се разбират, братя и сестри – също. – Какво да се прави? – Кажете само една реч и всичко ще се нареди. Свещениците също не се разбират. Нека и те кажат: „Господи, речи само реч!“ Нека всички хора се обърнат към Бога, да пожелаят само една дума от Него. Като влезе тази разумна дума в живота им, те ще се разберат. Нужно е вътрешно разбиране на живота и тогава военните, като силни, няма да вадят ножовете си да режат глави, но ще поддържат реда и порядъка в живота. И тъй, като братя и сестри, ще хванете бабата под ръка и ще ѝ помогнете. Силните хора са военни. Силата им е дадена от Бога. Затова трябва да я използват разумно. Сабята не им е дадена да убиват с нея, но за ред и порядък. Така трябва да се възпитават младите. Те трябва да служат на Бога, т.е. на Любовта.

Мнозина идат отвън да слушат беседите ми с цел да разберат дали не говоря нещо против държавата. Ако съдията не реши делото правилно, това не говори ли против държавата? Ако служителите на държавата не прилагат правилно законите ѝ, това не говори ли против нея? Значи злото иде отвътре, а не отвън. Всички хора трябва да прилагат Любовта в своя живот по нов начин. Казва се, че хората на Любовта са глупави. – Не са глупави те, но малцина разбират Любовта, за която аз говоря. Че не я разбират, вижте как се произнасят за младите, които се женят. Казват, че те се женят, защото е дошла сляпата събота за тях. Чудно е как може да се мисли така! Има нещо сляпо в човешкия живот, но то не се отнася до Любовта. Тя е с отворени очи. Някои хора са слепи за погрешките си, а будни за доброто в себе си. И обратно, някои са будни за погрешките си, а слепи за своето добро. Когато вижда доброто в себе си, човек е в деня на своя живот. Когато не вижда злото, в съзнанието му настава нощ. Значи виждаш доброто – ден е; не виждаш злото, нощ е. И обратно, не виждаш доброто, нощ е; виждаш доброто, ден е; не виждаш злото; нощ е. Едни хора са оптимисти, а други – песимисти. Оптимистите виждат розовата страна на живота, а песимистите – мрачната, тъмната страна. Оптимистът вижда само доброто, песимистът – злото. Обаче човек трябва да бъде едновременно и песимист, и оптимист, да вижда и доброто, и злото в себе си. Това е истинското разбиране на живота. Стотникът отговори: „Господи, не съм достоен да влезеш под стрехата ми, но кажи само реч, и момчето ми ще оздравее“. – Защо този човек не е достоен да приеме Христа в своя дом? – Защото не е изпълнил законите, дадени от Бога. Христос му каза: „Нито в Израил съм намерил толкова вяра.“ Сега и вие слушате какво говоря, но си казвате: „Добро е това учение, но е неприложимо“. Ако съвременните хора мислят, че ще дойдат по-благоприятни времена от сегашните за прилагане, те се лъжат. Дошло е времето на Христовото учение. Днес в Англия, във Франция, в Германия, в Далечния Изток – навсякъде се ражда нещо ново – иде новото в света; идат нови, благоприятни условия. Кое е новото, в каква форма ще се изяви, малцина могат да го разберат.

Има един силен пример в Стария Завет, когато се проявила Божията воля в света. Това се случило още във времето на Аврама. При него дошли двама ангели, изпратени от небето, да решат присъдата над градовете Содом и Гомор. Те искали да проверят вярно ли е това, което се говори за тях, и да решат трябва ли да съществуват, или да се заличат от лицето на земята. Аврам се разговарял с Господа и казал: „Господи, ако има 50 души праведни, ще пощадиш ли тия градове?“ – „Ще ги пощадя.“ – „Ако са 40?“ – „Ще ги пощадя.“ – „Ако са 30?“ – „Пак ще ги пощадя.“ Най-после Аврам казал: „Ако са 10, Господи, ще ги пощадиш ли?“ – „Ще ги пощадя.“

Обаче оказало се, че там нямало и десет души праведни, поради което Божественият огън слязъл от небето и изгорил тези градове. И днес Господ слиза в света, прави ревизия да види как живеят хората. Знаете ли какво е решил Господ? – Да помете целия свят, да изгори всичко нечисто. На земята ще остане една малка част от хората, само за семе. Как мислите, кои хора ще останат: учените, богатите ли? Бог не гледа на лице, но на сърце. Той ще каже на тия, които имат Любов и подтик в сърцето си: „Минете отдясно!“ На другите, които нямат Любов, ще каже: „Минете отляво!“

Казано е в Писанието: „В съдния ден Бог ще раздели баща от син, майка от дъщеря“. Единият ще тури надясно, другият – наляво. Това ще стане по закона на Любовта. За да отиде човек наляво или надясно, това зависи от една дума, която Бог може да му каже. Тя е думата, която стотникът очаквал от Господа. Той казал: „Господи, кажи само реч!“ Вие мислите, че вашият живот е осигурен, а не виждате, че той виси на паяжина. Де са силните, великите хора? Де е тяхната сигурност? Силен човек е онзи, който има Любов в сърцето си и в душата си. Всички трябва да проповядваме сигурността на Любовта и на истината. Аз говоря за онази истина, която изключва всякаква лъжа. Днес Христос е на земята. Той носи друго име, а не Христос. Едно време Христос дойде на земята в името на Любовта, да спаси човечеството. Той проповядваше Словото Божие. Днес Господ не говори много на хората. Като иска да спаси някого, Той казва: „Хвърлете го в пещта с 35 милиона градуса топлина“. Като влезеш от едната страна на пещта, излизаш от другата съвършено чист и обновен. Който те види подмладен и чист, казва, че си възкръснал. Всички хора трябва да минат през пещта на Божествената Любов. Който не мине през тази пещ, той е осъден на смърт. Въпреки това хората се страхуват от страданията. Без страдания човек не може да се развива. Чрез тях той развива ума, сърцето, волята и душата си.

„Речи само реч и момчето ми ще оздравее.“ Идат нови условия, нова форма на живота. Трябва да се освободим от старата форма. Сегашните ни тела ще останат на земята. Даже Христос, Който имаше добре оформено тяло, трябваше да мине през смъртта и да остави тялото си на земята. Със старото си тяло Той можеше да ходи по земята и по водата, но с новото си тяло Той свободно влизаше и излизаше през затворена врата. Сегашният човек изучава изкуството да трансформира тялото си. Питам: Как ще ви завари новият ден? Той е настъпил вече.

Като слушате да говоря така, ще кажете, че това е мистификация. Кой философ, кой социолог е казал истината на хората? Кой човек е щастлив на земята? Кой е свободен от заблуждения? Земята не е ли пълна с гробища? Какво направиха досега културните хора за доброто на човечеството? Какъв е смисълът на живота? Ще кажете, че човек трябва да стане силен, да управлява. Държавата също трябва да се усили. – Как се постига това? Каква култура е тази, в която се раждат например 100 хиляди души и умират толкова? Културен народ ли е този, в който хората отиват като овце на заколение и стават тор на земята? Днес хората спорят за храната, коя е по-добра: месната или вегетарианската? Някои наричат вегетарианците „тревопасни“. Едните са тревопасни, а другите – месоядни. Казваш, че си силен, защото ядеш месо. – И вълкът е силен, яде месо, но не върши работа. Тревопасните животни работят на нивата; овцете, кравите, биволиците дават мляко, от което правят сирене; овцете дават и вълната си. Какво получавате от вълка и от мечката? Какво е донесла вълчата култура? Ако вълкът и мечката са толкова ценни, защо ги убивате? Ако откраднат вола на някого, веднага завеждат дело. Всеки пази вола, кравата си. Докато те са в двора му, той е доволен и радостен. Влезе ли вълк в двора му, той търси начин да се освободи от него. Значи културата на тревопасните е за предпочитане пред културата на месоядните.

Днес всички казват: „Да обичаме народа си, да се жертваме за отечеството“. – Добре е това, но защо никой не казва да не лъжем? Каква култура е тази, която допуща лъжата? Ще кажете, че лъжата се допуща за неприятеля, за противника. – Кой ти е противник или неприятел? Всички трябва да говорим истината в името на Единния, жив Господ. Както Бог е един, така човек има един ум, едно сърце, една душа, един дух. Само по себе си едното не съществува. Кажем ли, че то съществува, ние го ограничаваме. Значи, Бог не е едно. Той е нещо безгранично. Щом се прояви едното, веднага се проявяват и неговите части, между които има известна съразмерност. Дървото е едно, а частите му – много: листа, клончета, цветове. Големината на всяка част е точно определена. Всеки човек представлява част от великото дърво на живота. Като част от дървото ти се питаш, какъв е смисълът на човешкия живот. – Смисълът на човешкия живот е да станеш ангел. Следователно питай какъв е смисълът на ангелския живот. Докато станеш човек, минали са милиони години. Още много години ще минат, докато станеш ангел. И като ангел пак ще питаш, какъв е смисълът на живота.

Какъв е смисълът на целокупния живот? – Да станем като Бога. – После? – Да влезем в безграничния живот, който е без начало и без край, без никакви ограничения. Този живот крие в себе си безконечни възможности, които се проявяват във вечността. Никоя човешка глава не може да побере тази велика истина в себе си. Влезе ли в някоя глава, тя ще престане да живее. – Искам да разбера истината. – Ще я разбереш, но ще умреш. Много естествено, и най-здравата машина не може да издържи на максималното напрежение. Тя непременно ще се пръсне. Такова нещо представлява великата, абсолютната истина. Тя никога не се открива на човека. Всеки може да се домогне до относителната истина, но не и до абсолютната.

„Речи само реч, и момчето ми ще оздравее.“ С други думи казано: Кажи само една разумна дума. – Коя е тази дума? – Всеки сам ще си я намери. Наблюдавал съм проявите на учениците в училището с цел да изуча техния вътрешен живот. Учителят вдига един ученик на урок. Ученикът плаче, не знае урока си. – „Седни на мястото си!“ Вдига друг ученик. Той казва: „Не съм учил, не зная урока си.“ – „Седни си!“ Третият ученик се мъчи да изкара нещо, но не му върви. – „Седни на мястото си!“ Четвъртият излиза и разказва целия си урок. Някой от вас става на урок и започва да плаче. С плач работите не се нареждат. Друг нищо не знае, казва, че е грешник. – И с това признание не се оправят работите. Ще разкажеш урока си добре, без спиране. Казваш, че Христос е Син Божи, че пострадал за човечеството. – Това не е важно. Питам: Имаш ли връзка с Христа? Ето важния въпрос. Ще кажеш, че Христос дошъл на земята да ни свърже с Бога. – Може ли човек да се свърже с Бога? – Може, разбира се. Единственото същество, най-достъпно за всички хора, е Бог. – Тогава защо хората се отдалечили от Бога? – Поради философията на учените. Те са объркали умовете им, объркали са техния път. Откажете се от старата философия и пожелайте да познаете Бога така, както сте Го познавали. Вие Го познавахте като Любов, Мъдрост, Истина; като милост и благост. Ето защо, който се стреми искрено към Бога, всякога ще го намери. Такъв човек е достоен за Бога.

„Господи, не съм достоен да влезеш под стрехата ми.“ – Кой е достоен да приеме Бога в дома си: богатият или бедният, ученият или простият? – Онзи, който е приел Христа в себе си, т.е. който е приел Любовта. Днес и богатият, и бедният не знаят как да живеят. – Защо? – Защото нямат Любов в себе си. – „Аз зная как трябва да се живее.“ – Щом знаеш, дай ми ръката си и кажи първата дума на новия живот. Кажете ми първата дума на новия живот, на новата философия, на новата религия. Христос е вече на земята, между хората. С какво ще Му се похвалите? С каквото и да се хвалите, всичко е чуждо. В това отношение вие приличате на онова магаре, което трябвало да пренесе златните кръстове и икони на една църква от едно място на друго. Така натоварено, то минало през главната улица на града. Които знаели какво носи, спирали се пред него с благоговение, кръстели се и отминавали. Магарето се възгордяло, вдигнало опашката си и започнало да реве от доволство. Господарят му го ударил няколко пъти с камшика си и казал: „Глупаво магаре, не мисли, че тази почит е за тебе. Хората се кланят на иконите и на кръстовете, с които си натоварено.“

И тъй, човек има сила и цена, докато добродетелите са в него. Щом изгуби добродетелите си, той играе роля на четвороного. Де е истинският човек, ако нямаш Любов в душата си, Мъдрост – в ума си и проява на Истината във волята си? – Де е истинският човек, ако не можеш да кажеш в себе си: „Господи, не съм достоен да влезеш под стрехата ми, но кажи само реч!“ След това ще цитират мисли и стихове, какво казал еди-кой си учен, философ или писател. Според мене, истински поет или писател е този, който може да е написал само една дума, но с кръвта, която изтича от сърцето му. Тази дума е израз на неговия дълбок вътрешен живот. Напиши една дума, но тя да изразява истината. Който я прочете или чуе, да възлюби тази истина. Ако говориш за Любовта, кажи само това, което си преживял и опитал. Дето влезе Любовта, там всяка ревност, гордост изчезват. В душата на любещия настава дълбок вътрешен мир. – Кой е ревнив? – Старият. – А горделив? – Младият. Старият събира богатства, прави къщи, следователно ревнив е към това, което има. Младият, който няма нищо, търси правото си, затова е горделив. Щом кажат за някого, че е ревнив, аз зная, че той разполага с пари, къщи – богат човек е. Кажат ли за някого, че е горделив, аз зная, че той е беден, нищо няма. – Как да примирим гордостта с ревността? – На горделивия ще дадем част от богатството на ревнивия и ще ги съберем да живеят заедно. Така няма да има нито горделив, нито ревнив човек, но всеки ще живее разумно. – Коя е причината за съществуването на отрицателните качества в човека? – Изопачаването на любовта. Мъжът казва на жена си: „Искам да бъдеш честна, да не гледаш чуждите мъже“. – Прав е мъжът, но изисква ли същото от себе си? Само своята жена ли гледа той?

Новият морал и новият живот имат еднакви изисквания и за жената, и за мъжа; за майката и дъщерята; за бащата и сина. Майката казва на детето си: „Ти не трябва да лъжеш“. – Спазва ли тя същото правило? – „Майката има право някога да излъже.“ – Не, никой няма право да лъже: нито майката и бащата, нито синът и дъщерята. Не се позволява абсолютно никаква лъжа! Какво значи да не гледаш чужд мъж или чужда жена? Христос казва: „Всеки, който види жена и я пожелае в сърцето си, той е прелюбодействал“. Това е Божествен закон, който се отнася еднакво и за мъжа, и за жената. – Защо човек не трябва да пожелава чуждото? – Много естествено, може ли двама души да седят на един стол? – Не може. Човешкото сърце е направено така, че в него може да влезе само един човек. Такъв е законът. Значи в женското сърце може да влезе само един мъж. Влязат ли двама, ще стане цяла катастрофа. И мъжкото сърце може да побере само една жена. Щом влезе втора жена, непременно ще стане катастрофа. Малко е човешкото сърце. Бог го е направил такова. – „Широко трябва да бъде човешкото сърце!“ – Това е невъзможно. Щом се говори за любовта на сърцето, законът е строг: в него може да влезе само една жена или един мъж. Дойдем ли до Любовта на душата, там законът е друг. Засега ще се задоволявате с човешкото сърце, в което може да влезе само един човек. Жената казва: „Защо да обичам само един мъж? Не мога ли да обичам всички мъже?“ – Не можеш. Ще обичаш само един мъж. И ако можеш да го обичаш както трябва, герой ще бъдеш. Ти имаш един мъж и не можеш да се справиш с него, че ще обичаш всички мъже. Същото се отнася и до мъжа. Той има една жена и по цели дни се кара с нея, че ще заобича всички жени. Сърцето ти е толкова тясно, че едва една жена се побира. Как ще събереш в него две или повече жени?

Мнозина, като не разбират естеството на сърцето, казват: „И Бог е като нас“. – Не, Бог не е като вас. Той е слязъл на земята да помогне на хората. Като вижда колко тясно и малко е човешкото сърце, Той казва: „Сине Мой, дай Ми сърцето си да го разширя“. Той казва още: „Ще отнема каменните им сърца и ще им дам ново, от по-добра материя“. Законите на човешкото сърце са каменни, написани на каменна плоча. Бог ще даде ново сърце на човека, направено от фина, чувствителна материя. На нея Той ще напише ново знание, нова мъдрост, по която да живеят всички хора и да се разбират като братя.

Като наблюдавам хората – мъже и жени, виждам какъв страх се явява у тях, какво недоверие ги движи. Млада, красива жена, устойчива по характер, върви с мъжа си и се разговарят. Те срещат един мъж, с приятен вид, сериозен човек. Жената погледне към него и за момент образът на мъжа потъмнява. – Защо се безпокои той? – Страхува се да не изгуби жена си. И тя се смущава, пита се защо този човек ѝ направил силно впечатление, защо ѝ обърнал внимание. Защо се смущава тя? Ще признае факта както е, без да крие нещо от себе си. Ще си каже: „Срещнах автомобила на един човек и като минах край него, окалях се малко“. След това тя трябва да каже и на мъжа си, че този човек ѝ направил силно впечатление. Ако е разумен, мъжът ѝ ще я изслуша и ще каже: „Бъди спокойна, аз имам доверие в тебе“. Друг път мъжът ще срещне една жена, която му прави впечатление и ще се вгледа в нея. И той ще се опита да скрие истината от жена си. Но колкото повече крият един от друг, толкова повече отношенията им се развалят. Мъжът и жената са части на цялото, т.е. части на Бога. Те не са отделни личности. Следователно обичай Бога в жената и мъжа, а не самите тях като личности. Докато обичаш мъжа и жената като отделни личности, като самостоятелни части, всякога ще живееш в морала на греха. Щом разбереш, че Божият дух прониква в умовете и сърцата на всички хора, ти ще застанеш на здрава, сигурна почва. Ще кажеш: „Господи, няма да се поколебая в Любовта Ти! Винаги ще нося в ума си образа на Твоята Любов и светлина“. Това значи да живее Бог в сърцата и умовете на хората.

„Кажи само реч!“ – Каква е тази реч? – Речта на новия живот. Когато новороденото дете влезе в новите условия на живота, първият поглед, първата усмивка и първата дума идват от майка му. Същото можем да кажем и за онзи, който влиза в новия живот. Той ще види първо Бога и на Него ще уповава. Две мощни, велики ръце ще го пазят. Каква по-голяма сигурност и безопасност може да очаквате? – Защо, като се роди детето, заплаква? – Защото не усеща ръката на майка си, която трябва първа да го поеме. Днес бабата първа поема детето, а не майката. В Божествения свят майката първа поема детето си. Под „майка“ разбирам Любовта. Докато има баби, хората всякога ще бъдат хилави. В бъдеще никакво бабуване, никакви баби! Горко на онзи, който за всяка мисъл и желание, което предстои да роди, има нужда от баби! Когато родя една мисъл или едно желание, пръв аз ще го поема.

Беседа от Учителя, държана на 8 юли 1923 г. в София