Разлика между версии на „Ако говоря 2“

Текуща версия към 16:28, 20 декември 2013

Неделни беседи

Неделни беседи - 1926 г.

Затова се родих, IX серия, I том (1926)

3. Ако говоря

Беседа от Учителя, държана на 24 октомври, 1926 г. в гр. София.

„Ако говоря с человечески и ангелски езици, а любов нямам, ще съм мед, що звънти, или кимвал, що дрънка.“ (I Коринтяни 13:1)

“Ако говоря”. Всяко нещо, което става в живота или в природата, има свои причини. Причините могат да бъдат първични, вторични, третични, до десетични. Значи, за да може известно явление или известен факт да съществува, има десет причини. Затова, когато някой иска да знае причината за нещо, питам го, коя причина иска да знае: първата, втората, третата, четвъртата, петата или десетата? Сегашната философия започва с първата причина на нещата. И съвременната наука засега е казала само първата буква на нещата - буквата “А”. Въпреки това сегашните учени казват: “Голяма наука имаме ние!” Така и майката казва за своето дете: “Знаете ли, какво е научило моето малко детенце?” - Какво е научило? - То знае да пише буквата “А”. И вие виждате това малко дете, по цели дни все тази буква пише. Буквата “А” е символ на проявения човек.

Едно време, когато Господ решил да създаде света, извикал на разговор при себе си всички букви. Те се представили пред Господа, Който запитвал, всяка една по отделно, различни неща. Всяка буква искала да се представи първа пред Господа, че дано с нея започне началото на света. Всяка буква имала свои добри черти, но същевременно имала и свои дефекти. Като се явила буквата “А” при Господа, помолила Го да започне създаването на света с нея. Също така тя пожелала и човекът да започне своите работи с нея. Господ изпълнил желанието й. Той започнал с нея създаването на света. И човек, на същото основание, каквато работа и да започне, все казва: “Аз!” Аз ще направя това, аз ще направя онова. Обаче, това “Аз” ражда най-големите злини в света. Защо? - Защото то не може да храни света. В буквата “А” няма растене, няма размножение. Днес Бог наново извиква буквата “А” при себе си и й казва: “Понеже ти внесе злото в света, сега ще направя втори опит за пресъздаването на света и за начало на новия свят ще взема буката “Б” - Битие. Тази буква крие в себе си условия за развитие, за размножаване и хранене на света.

Мнозина ще кажат: “Всичко това е хубаво, но и ние имаме свои възгледи, свои научни теории за създаването на света.” - Ние не отричаме съвременните теории и възгледи, но когато разглеждаме света с всичко което става в него, трябва да имаме положителна философия, положителна наука, която правилно да обяснява всички тия неща. Според тази наука човек трябва да знае, че всяко нещо има свое велико предназначение. Когато рибите излезли от водата, те си казали: “Тази вода донесе големи злини в живота ни. Тя ни лиши от говор, от къщи, от дрехи и от ред други удобства. Не искаме повече да мръзнем във водата, натеглихме се вече!” Водата им отговорила: “Не забравяйте, че аз съм необходимо условие за вас. Като пресъхнат гърлата ви, ще ме търсите. Вие не можете без мене.” Рибите казват: “Водата е голямо зло за нас.” Казвам: Каквото зло да е донесла водата за рибите, все пак тя е единствената среда, в която те могат да живеят. Значи, тя е необходимо зло за тях.

Питам: Коя е причината за съществуването на злото в света? Що е злото? - Злото е спирачка в живота. Когато човек се намира пред голям наклон, Господ му туря спирачка, за да не падне. В такъв случай злото е особен род търкане, което предпазва човека от падане. Това е философията на злото, с която всички съвременни хора трябва да се справят. Една българска пословица казва: “Ела зло, че без тебе по-зло!” То значи: понеже се намирам пред голям наклон, ела зло, че без тебе по-зло!” Казвате: “Не може ли без зло в света?” Питам те: “Ти, който тръгваш за Варна, не можа ли да пътуваш без трен, ами трябваше да се разправяш с купуване на билет от първа класа.” Казваш: “За по-удобно пътуване си взех билет от първа класа.” При това, когато тренът спира на една или на друга станция, нали употребява спирачката си? Какво ще бъде положението на пътниците, ако тренът, с който пътуват, няма спирачка? - Те непременно ще претърпят някаква катастрофа. Значи, всеки трен трябва да има спирачка! Някои питат: “Не може ли трен без спирачка? - Може, но тогава непременно ще дойдат катастрофите, ще дойде и злото в света. Следователно, злото е влязло в света тогава, когато не са съществували никакви спирачки.

Някой пише с перо на хартия, но перото дращи, стърже по хартията. Той се дразни, иска да захвърли перото настрана. Казвам му: “Не се дразни, не хвърляй перото! В дадения момент това дращене е спирачка, която иска да ти каже: “Не пиши това писмо сега. Остави го за друг път, когато обмислиш въпроса по-добре!” Представи си, че без тази спирачка ти напишеш едно лошо писмо! Знаеш ли, какво може да стане? - Какво може да стане от едно или няколко лоши изречения? - Цяла пертурбация може да стане и в тебе, както и в този, до когото си изпратил писмото. Напишеш ли едно писмо без спирачка, лекарят трябва да дохожда след това да превързва счупения ти крак или счупената ти ръка. На следния ден всички вестници ще пишат, че еди-кой си човек счупил крака или ръката си. Обаче, това се отнася до външната страна на живота.

“Ако говоря.” - Как трябва да се говори? Павел казва: “Ако говоря с человечески и ангелски езици, а любов нямам, ще съм мед, що звънти, или кимвал, що дрънка.” То значи: ако езикът ми не е пълен с любов, ще бъда неорганическо вещество, каквото е медта, без разумност в себе си. Нима удрянето на клепалото, на камбаната е говор? Какво говори камбаната? Казват, че тя свиквала богомолците на молитва. Откога се научи тя да говори? Хората сами бият камбаната, а после казват, че тя ги свиквала. Вярно ли е това? - Камбаната даже не подозира, че съществува Господ в света. В този и в ред други случаи хората употребяват фигуративни изрази. Те казват запример: “Красиво говори това перо.” Питам: може ли перо да говори? - Не може. Или: “Силна ръка има този човек, всичко може да направи.” Вярно ли е, всъщност, че ръката може да направи всичко? Някой художник казва: “С тази ръка аз мога всичко да нарисувам.” - Не, ръката сама не може да рисува. Колкото камбаната може сама да вика богомолците на молитва, толкова и ръката сама може да пише и да рисува. Ако действително ръката можеше сама да рисува, тогава отделете тази почтена ръка от тялото и я накарайте да нарисува нещо. Друг някой казва: “Аз видях това със собствените си очи.” - Какво си видял? Очите сами могат ли да виждат? Ако очите сами виждат, защо слепи хора, на които очите външно са здрави и отворени, не могат да виждат? Всъщност с какво виждаме? Казвате: “Според съвременната наука процесът на виждането става чрез нервите, които предават външните впечатления на главния мозък.” - Не, това не е никакво знание, никаква философия. Трети пък казват, че сърцето боли. - Как, може ли сърце да боли? Какво нещо е болката на сърцето? - Болката на сърцето е спирачка. Някой човек намисли да направи някакво зло, но за да го предпази от последствията на злото, Господ му туря спирачка - сърцето го заболява.

Следователно, когато човек концентрира своя ум вътре в себе си, той се спира от извършването на някакво зло. Човек трябва да знае, че болестите в живота му са спирачки в неговия път. И ако лекарите, при сегашните условия на живота, успяват да премахнат болестите, с това те ще създадат най-голямото зло за човечеството. Най-важната служба, която може да се отдаде на съвременните лекари, е да научат хората да не слагат спирачките си, дето и когато не трябва. Когато колата им отива нагоре, те не трябва да употребяват спирачките си; когато колата им слиза надолу, те трябва да употребяват спирачките си. Когато колата им се качва нагоре, те трябва да отвъртват спирачките си; когато слиза надолу, трябва да ги завъртват. Тъй щото, злото е развързване на спирачката, когато човек слиза надолу; доброто е отвъртване на спирачката, когато човек се качва нагоре. Казват за някоя мома: “Тази мома е завъртяла ума на еди-кой си момък.” - Много добре е направила, като е завъртяла ума му. Това подразбира, че тя е поставила спирачка в неговия живот. Ако тя не беше завъртяла ума му, т.е. ако не беше турила спирачка на пътя му, той щеше по цели нощи да ходи по кръчмите, да пие и да гуляе с другари. По този начин тя го е спряла пред едно зло, пред един наклон, да не падне. Момъкът казва: “Тази мома така завъртя ума ми, че дори сърцето ме заболя!” - Значи, търкане се е образувало. От това търкане се образува топлина. Ако топлината е достатъчно голяма, образува се горение, при което се отделя светлина, дим и пепел - зависи какво е горението, дали е пълно или непълно. Изобщо, хората наричат горението любов. Не, това още не е любов, то е малко търкане, което предизвиква слабо горение. Съвременните хора нито са виждали, нито познават още истинската любов. Онази мома, която се е научила да завъртва спирачките на момците, мисли, че познава философията на живота. Не, тя знае само да завъртва спирачките, но не знае, кога да ги завъртва: дали когато колата се качва, или когато слиза. Среща някой момък, който иска да прави добро, или да служи на Бога и се качва нагоре, но тази мома завъртва спирачката му и го спира. В този случай вече не става горение, не се отделя топлина и светлина, а се образува студ и тъмнина. Когато някой човек казва, че еди-кой си му изстинал от сърцето, това показва, че този човек, именно, го е спрял в движението му към доброто. Когато спирате човека от движението му към доброто, или от пътя му към Бога, той непременно ще ви намрази. Омразата между някои хора се дължи именно на това, че когато те са отивали нагоре към Бога, тия хора са завъртвали спирачките им и са ги спирали от този път. Всички хора, които в желанието си да вървят към Бога, са срещнали някакво препятствие, като не могат да вървят вече нагоре, започват да се занимават със строене на къщи, с правене на дрехи, с различни забавления, докато от всичко това се образува една каша, в която те се обезличават.

Казвам: Съвременният религиозен човек трябва да знае две неща. Първо: той трябва да знае, че водата е среда, в която живеят рибите и необходимо условие за целия органически свят, тя символизира живота, а животът сам по себе си, е необходимо условие за развитието на всички същества. Водата е проводник на електричеството, а стремежът на електричеството е към центъра на земята.

Павел казва: “Ако говоря.” Кое трябва да се говори? - Разумното трябва да се говори. “Ако говоря с человечески или ангелски езици, а любов нямам, ще съм мед, що звънти, или кимвал, що дрънка.” - Да, в Любовта трябва да има говор, но ако в говора на човека няма любов, този говор ще мяза на мед, що звънти, или на кимвал, що дрънка. Какъв е стремежът на човека при сегашните условия на живота? Задавали ли сте конкретно въпроса, какво желаете? Всеки човек има поне едно конкретно желание, или една конкретна мисъл в себе си, която се стреми да реализира. Никой човек не може в даден момент да има две конкретни желания, или две конкретни мисли. Поставили в ума си две мисли, или в сърцето си две желания, той непременно ще се раздвои.

Ето защо съвременните хора трябва да изучават закона на единството. Всеки човек трябва да има една основна мисъл в ума си, едно основно желание в сърцето си и едно основно действие във волята си. Всеки трябва да намери тази основна мисъл, това основно чувство и действие в себе си. Обаче, при сегашната култура на човека основната му мисъл се движи все около неговото “аз” - дотам е спрял той. И животните и растенията са спрели дотам. Значи този принцип съществува във всички живи същества. Ние виждаме грамадните форми, остатъци от миналото, които е създал “аз”-ът в човека. Ние виждаме и грамадните форми от животни и растения, остатъци от миналото, създадени все под влиянието на същия закон. От тези грамадни форми на миналото разумната природа е приготвила дебели пластове каменни въглища, с които си служи съвременният културен свят. Значи, културата на миналото днес се използва в нашите фабрики. Вследствие на това, съвременните хора, в своите стремежи, преживяват стремежите на съществата от предпотопните времена. Войните, избиванията на хората днес се дължат, именно, на културата на въглищата, които са главният двигател на съвременната техника.

Сега мнозина казват: “Знаете ли, какво е допринесъл съвременният фабричен век за културата на човечеството?” - Този век освободи всички духове, всички души на същества, умрели още в далечното минало. Те бяха затворени във въглищата, и с употреблението им като гориво, дойде и тяхното освобождение. Затова днес хората наляво-надясно се бият. И когато някои ме запитват, кога се роди злото в света, аз им казвам: “Злото в света се роди за пръв път, когато се образува и първият дим.” Казвате: “Възможно ли е това?” - Възможно е. Ще ви обясня, каква връзка съществува между злото в света и първият дим. Когато братята Каин и Авел принесоха жертва на Бога, огънят на Каина гореше с много дим, който се разстилаше по земята, а огънят на Авела гореше с хубав пламък, без дим, и пламъкът възлизаше нагоре към небето. Това разгневи Каина, и от този момент той намрази брата си и го уби. И двамата братя трябваше да произведат огън без дим. Някои питат: “Кога ще настане Царството Божие в нашите домове?” Казвам: Царството Божие ще настане между хората само тогава, когато те престанат да кладят огньове, или когато комините им престанат да горят. Дето има дим, кадеж, там има и дрънкеш, като мед, що звънти, или кимвал, що дрънка. Ще кажете: “Значи, дом в който има кадеж, там Царството Божие няма да дойде.” - Да, но днес почти навсякъде има кадеж. Комините на всички хора кадят. И жената кади, и мъжът кади, и децата кадят. Всички хора, които живет в този кадеж, знаят, какво представлява той.

“Ако говоря.” С какво? - С Любов. Мнозина казват, че Любовта е горение. - В Любовта няма абсолютно никакво горение. В нея не се забелязва никакъв излишък, никакъв кадеж и дим, каквито има при обикновеното горение. Когато хората заживеят в периода на организиране на човешкото сърце, само тогава ще разберат, какво нещо е Любовта. Бъдещата култура е на Любовта, и тя представлява организиране на човешкото сърце и проявление на човешката душа. Тогава ще става горение без огън, без дим. Можете ли да си представите култура без огнища? - Може. Такава култура съществува. Как се пекат плодовете на дърветата? Как се пекат картофите в земята? Как се пече бобът? Ако хората живеят по закона на Любовта, същият този боб, от който днес всички се оплакват, че разстройва стомасите, би им доставял много енергия. Надали има друго растение, което съдържа толкова много хранителни вещества, както бобът. Той казва: “Когато шестата раса дойде на земята - културата на братство и равенство - тогава само, аз ще дам на хората всичката си енергия. Дотогава ще им давам малко енергия, ще развалям стомасите им, защото те ме пекат на огън.” И наистина, когато се вари боб, първата му люспа се напуква, и всичко хранително, както и голяма част от енергията, която се съдържа в нея, отлетява, излиза навън, а от боба остава главно онова, което надува стомаха, без да го ползва много. Как ще се разбере това нещо? Вие трябва да знаете, че бобът, както и всички зърнени и плодови храни, които употребявате, представляват колективни същества. Те са образувани от множество живи, съзнателни същества, подчинени на една централна клетка, на една централна монада, която представлява индивидуалната душа на всяко растение. За пример, бобът има своя индивидуална душа; ябълката, крушата, гроздето, черешата също така имат своя индивидуална душа. Светът е пълен с такива души, а хората мислят, че само те имат души. Питам някого: “Ти разговарял ли си с душата на черешата например?” - Не съм се разговарял с нея, но съм ял череши. - Ами с душата на картофите разговарял ли си? - И с нея не съм разговарял, но съм ял варени картофи, супа от картофи, приготвени по най-модерен начин - без масло.

Съвременните учени хора, като слушат някого да говори, казват: “В думите на този човек няма никаква логика, никаква мисъл.” Същото казват и за мене. Чудни са хората! Тогава какъв смисъл намират те в избиването и осакатяването на милиони хора във време на война? Да се избиват на бойните полета хиляди и милиони хора, да се откъсват ръце и крака, да ослепяват и оглушават, а след това да ги възнаграждават с ордени и кръстове за храброст, в това имало смисъл! Ако избиването и осакатяването на хората е правилно и разумно, защо, когато един апаш обере или убие някой богат човек, не закачват на гърдите му одрен за храброст? Де ли не стават кражби и убийства в съвременния свят? Почти навсякъде хората крадат, само че едни крадат много, а други - малко. Много или малко, кражбата, сама по себе си е престъпление. Ако кражбата е някаква добродетел, защо подир крадците вървят стражари? Защо ги преследват и затварят? Щом хванат някой крадец, веднага му турят белег, че е такъв, и го завеждат в затвора. Защо правят това? - Защото светът гледа на кражбата като на порок. Щом кражбата е порок, защо се върши тя? В такъв случай хората не трябва да крадат, не трябва и да убиват. Когато хората се убиват, това показва, че техните спирачки са развъртени - нищо повече!

“Ако говоря.” Като ме слушате, мнозина ще кажат: “Този човек говори против нас.” - Аз не говоря против вас, но от невидимия свят отдавна са заговорили против вас. Те изпращат срещу вас голяма армия, от 500 милиона духове, добре въоръжени, със своя модерна артилерия. Знаете ли, какво ще стане с вас, като излезе тази армия насреща ви? - Огнищата, на всички хора по лицето на земята, ще изгаснат; дърветата ще престанат да раждат и по цялата земя ще се образува такова силно течение, че нито една здрава къща няма да остане - всичко в света ще бъде пометено! От философията и религията на съвременните хора помен няма да остане, и те няма да имат време да облекат своите одежди, с които извършват службите си. И от хората, които мислят само за забавления - също тъй помен няма да остане. Какво ще остане тогава? - Ще останат само пашкулите на хората. Ще кажете: “Страшно нещо е това, да останат само пашкулите на хората!” - Да, така ще бъде. Хората ще се излюпят и от тях ще останат само проядените пашкули. Някои ще кажат: “Дано това нещо не стане в наше време!” - Именно, във ваше време ще стане. Казам: Светът няма да се свърши, но ще се преобрази. Ние не говорим за свършване на света, но казваме, че светът ще се преобрази и прероди. По същия закон и хората няма да умрат, но ще преминат от живот в смърт, и от смърт в живот. Те ще преминат две състояния: първо ще съблекат физическата си дреха, ще излязат от гъстата материя и ще влязат в по-рядка материя, дето ще облекат духовната си дреха, т.е. духовното тяло. И тогава всички противоречия от човешкия ум ще изчезнат и ще се родят нови, хармонични действия.

“Ако говоря с человечески и ангелски езици, а любов нямам, ще съм мед, що звънти, или кимвал, що дрънка.” С тези думи апостол Павел иска да каже, че и най-ученият човек, най-видният философ, ако говорят с ангелски език, а любов нямат, нищо не са. Хубави неща има и в съвременната култура, ние не я отричаме, но казваме, че в сърцата на мнозина от съвременните учени и философи няма любов. Като четете съчиненията на видни философи от миналото и сега, виждате мисъл, разсъждения, знания, но в тях липсва топлина. Например, новите физици казват, че когато светлината минава през пространството, претърпява известно отклонение. Според тях, това отклонение става, когато светлината минава покрай някое голямо небесно тяло. Казвам: В света съществува само една реална и положителна физика - Божествена физика, според която светлината никога не се отклонява. Има един идеален свят, едно идеално пространство, дето светлината не претърпява никакво отклонение. Ако става въпрос за отклонение на светлината, такова отклонение става само на земята, а не когато светлината минава през пространството, както твърди новата физика. Когато нося запалена свещ, светлината й се отклонява на една или друга страна, но причината за това не е тази, за която говорят най-новите учени. Съвременната наука и философия са подложени на ред изменения, докато дойдат до положителната, Божествена наука.

Някой казва: “Всичко в света изчезва, и човекът ще изчезне. И аз, като човек, ще умра.” Питам: Кой човек, след като е умрял, може да знае, какво нещо е смъртта? Кой човек, след като е живял много време на земята, може да каже, какво нещо е животът? Казват някои: “Животът е движение.” - Да се движа, да се местя от едно място на друго, това още не е живот. Аз карам краката си да се движат, да ходят, но животът не седи само в това движение. Казвате: “Клетките в човешкия организъм са свързани по особен начин и с това стават причина за движението на човека. - Не, клетките не са причина за движението на човека. Човекът сам е свързал тези клетки. От хиляди години насам той е запознат с тези клетки, работил е с тях и днес пак ги извиква на работа в своя организъм. Той сам ги организирва и влиза с тях в съдружие. И ще дойде след това някой учен да разправя, какво нещо е стомахът. Какво ще разправя за стомаха? Аз, човекът, съм взел участие в създаването на стомаха и съм по-велик майстор от този, който ще ме учи. Кой е по-велик художник: онзи, който е рисувал дадена картина, или този, който я тълкува и критикува? Ще дойде този голям критик да разправя, какво искал да представи художникът с тази картина. И започва той да обяснява, че художникът искал да постави главата на образа в картината малко на дясно или на ляво, но не излязло така. Казвам: Я извикайте художника, да каже сам той, как искал да постави главата на образа, и дали е поставена добре.

Днес много филолози разглеждат критически посланията на апостол Павла и разискват върху това, защо някъде употребил определения член, а някъде - неопределения. Когато е писал своите послания, Павел не е мислил върху това, кой член да употреби, пълния или непълния. Той е употребявал единия или другия член в зависимост от положението на думите в изреченията. Във всяка реч има три основни неща, които трябва да се спазват. Първата важна дума е подлогът, т.е. предметът, за който се говори. Той е проявеното в света. Втора важна част в изречението е сказуемото, т.е. глаголът, който показва, на каква основа трябва да се постави проявеното в света. Глаголът подкрепя проявеното. Между подлога и сказуемото има една съединителна частица, която се поставя като връзка. Преведете тия думи сега. Какво означава подлогът и какво сказуемото в духовния живот на човека? - Подлогът е сърцето, сказуемото, т.е. глаголът е умът, а съединителната връзка, частицата “е” , т.е. спомагателния глагол е душата, която свързва ума и сърцето на човека. Всички съвременни хора говорят за сърцето. Понеже душата на човека седи далеч от ума и сърцето, тя не ги разбира добре. За да ги разбере, трябва да дойде близо при тях; затова тя се явява като съединителна връзка помежду им. Душата се намира на такова разстояние от физическия свят, на каквото разстояние се намират много звезди от земята. Дисковете на много звезди никак не се виждат, даже и с най-силни телескопи. Защо? - Защото те са толкова далеч от земята, че съвременните телескопи не са в състояние да уловят техните дискове. Това остава да се открие в бъдещите времена.

Павел казва: “Ако говоря с человечески и ангелски езици, а любов нямам, ще съм мед, що звънти, или кимвал, що дрънка.” Той определя, какво нещо е истинският говор, какво нещо е Любовта. Любовта дълготърпи, не завижда, не дири своето, не се дразни и т.н. Някои хора искат да добият тия качества на живота без любов. - Това е невъзможно. Най-първо човек трябва да постави Любовта като основа на живота си. Любовта трябва да се влее в живота като велико условие, и след това ще дойдат всички нейни качества, които искаме да развием в себе си. Тогава всичко в живота ни ще върви нормално, без противоречия. Придобиването на Любовта трябва да бъде стремеж на всяка душа. Сега някой иска да го уважават, да бъде учен човек, да знае математика и ред други науки. Ако е въпрос да знаете математика, всички сте я знаели едно време, когато сте работили върху създаването на своето тяло. Днес, обаче, сте забравили тази висша математика и се занимавате с извличане квадратен корен от числата, с подигане числа в разни степени и т.н. Каква валидност има едно число, ако не се вложи съдържание и смисъл в него? Когато напиша единица, в моето съзнание вече изпъква идеята за живата клетка, която отговаря на числото едно, на единица. Следователно, щом напиша единица, веднага определям, към коя категория спада това число, коя от десетте причини е подействала върху неговото проявление и т.н. Наптимер, като напиша единицата, спомням си, че имам да давам на някой човек един лев, или един грош. Тази причина, именно, ме е заставила да напиша единицата. Някои ще кажат: “Тия неща ще научим за бъдеще, когато дойдат по-добри условия в живота ни за нашето развитие.” Що е бъдещето? - Бъдещето е там, където човешкото съзнание не е проникнало. Миналото е там, дето човешкото съзнание е загаснало вече, а настоящето е там, дето съзнанието сега иде и се разгорява. В това отношение, животът, в който съзнанието се разгорява, ще използва и миналото, и бъдещето.

Казвам: Всеки, който не използва живота на настоящето, в който съзнанието се разгорява, ще се натъкне на големи противоречия. Тези противоречия създават нещастията на хората, вследствие на което и майките, и бащите, и братята, и сестрите ни умират. Всички лекари се борят усилено срещу смъртта, но те не са намерили пътя, по който могат да достигнат безсмъртието. Всички съвременни хора - учени, философи, релегиозни - са изубили пътя. Ако проследите живота на хората от най-стари времена до днес, какво са придобили? Христос казва: “Аз съм Пътят, Истината и Животът.” Намериха ли те този Път, тази Истина и този Живот? Придобиха ли те безсмъртието? Казвате: “Ние имаме наука, литература, философия, изкуство, имаме велики хора, които са оставили видни съчинения, велики книги.” - Ние не отричаме всички тия неща, но казваме, че има по-велики книги от тия. На човешката ръка, на човешкото лице, на човешката глава са написани по-велики неща от тия, които срещаме и в най-видните книги. Написаното в книгите ще изчезне, а написаното вурху човешката глава ще остане за вечни времена. Следователно, това, което остава за вечни времена, е реално, а физическото, което не остава, е нереално. Нереалните неща са забавления в живота на хората. Ще бъде смешно, ако момата, която се жени, събере всички кукли от детинството си и ги тури в сандъка, като започва да ги брои, да им се радва, да ги показва на възлюбения си! Тия кукли са изживяли времето си, днес те не са реално нещо за тази млада мома.

По същия начин и много от съвременните теории мязат на тия детински играчки. Те са отлични, но само за децата. Момата, която се жени, трябва да отвори сандъка си и каквато играчка намери вътре, да я изхвърли навън и да каже: “Отсега нататък аз преставам да се занимавам с всички тия играчки, с тия кукли на живота.” Тази мома трябва да напълни сандъка само с дрехите си, да отиде при своя възлюбен и да каже: “Аз ще говоря със своя възлюбен за великата наука на живота.” - Кой е нейният възлюбен? - Великият Божествен Дух, Който е създал всичко в света. Отидеш ли веднъж при Него, ще застанеш с всичкото си смирение и ще Му кажеш: “Господи, говори ми сега! Аз напуснах своите кукли и мога вече да Те разбирам.” Всички съвременни хора трябва да се обърнат към Господа и да напуснат своите стари кукли и играчки. Те са тяхното минало, което е загаснало. Пътят към Бога е тяхното бъдеще, което не е още проникнало, а моментът, в който се отправят към Бога е тяхното настояще, което сега се разгорява и в което се разпалва малката искрица на Вечния Живот.

Идва при мене един млад студент, отчаян, обезсърдчен и ми казва: “Мрак е в съзнанието ми, навред е тъмнина, животът ми е безсмислен.” Започвам да му говоря, че това са външни влияния, на които не трябва да се поддава, че животът има смисъл, красиви и велики неща има в него и т.н. След като ме изслуша внимателно, той се поусмихна малко и каза: “Благодаря ви, виждам вече малка светлинка, съзнанието ми се проясни.” - Иди дома си и гледай втори път да не загасваш тази светлинка на съзнанието ти. Тя е божественото в тебе, което никога не трябва да загасваш.

По същия начин и съвременните хора са изоставили Божествената светлина на своя живот и говорят за малките работи, които донасят нещастията в света. Обаче, те трябва да знаят, че колкото и да намират погрешките си, по този начин няма да се спасят. Да се търсят погрешките в човека, това не е някаква философия. - Философията на живота седи в това, човек да намира, както в себе си, така и в другите хора, хубавите, красивите неща и да ги посажда и разработва. Истински философ е този човек, който може да насажда в себе си хубавите неща и да ги култивира. Добър, силен човек е този, който никому не прави зло и не туря спирачка на своите благородни пориви и желания. Някой човек иска да направи едно добро, но изведнъж туря спирачката и казва: “Не е сега време за правене добри дела.” Защо? - Защото е турил спирачката си.

Често старите хора казват на младите: “Вие не трябва да се занимавате с правене добри дела, дето трябва и не трябва, тия неща ще ви осакатят, преждевременно ще остареете.” - Това не е никаква наука, никаква религия. Бъдещата религия ще почива върху три основни положения: върху Любовта, върху Мъдростта и върху Истината. Любовта дава законите, по които може да се живее свободно, разумно с всички възможности на великия живот. Мъдростта е носителка на Божествената светлина, която създава най-благоприятните условия за развитието на човешкия ум и човешкия дух. Истината пък осмисля живота. Това са три велики свята, които съдържат всички възможности на Вечността. Любовта е плод на Вечността. Вие всякога може да бъдете близо до нея, но никога в самата нея, никога не можете да я достигнете. Никой не може да реализира своята любов. Любовта, Мъдростта и Истината са непостижими неща. Те представляват вечния стремеж на човешката душа. Вечно се стремете към Любовта, но никога в нея! Вечно се стремете към Мъдростта, но никога в нея! Вечно се стремете към Истината, но никога в нея! Който иска да влезе в Любовта, ще попадне в мрежа, както рибата попада в мрежата на рибаря. И затова Любовта, като велика майка, казва на своите деца: “Излезте вън от мене, аз ще бъда само условие за вашия живот!”

И тъй, не се стремете да влезете в Любовта, но се ползвайте от нея, като необходимо условие за вашия живот. Какво е положението на онзи човек, който иска да влезе в Любовта? - Той се намира в положението на всяка мома или на всеки момък, които са влезли в Любовта. Най-първо момата подава главата си от прозореца да види своя възлюбен, когато минава по улицата. Той мине, погледне я, и тя го погледне. На другия ден пак минава, подхвърля й едно цветенце; тя го взима, усмихва му се и благодари. На третия ден той пожелава да я види по-отблизо, да си поговорят. И тя пожелава същото. Дойдат ли, обаче, по-близо, Любовта изчезва. Изгубят ли Любовта, и двамата са недоволни един от друг. Така става с всяка мома или с всеки момък, които излизат от бащината и от майчината си къща и отиват да живеят при своите възлюбени. Чудни са хората, като мислят, че двама души могат да живеят добре, ако са близо един до друг! Съберете два коня заедно и вижте, как ще започнат да се ритат.

Някои казват: “Този човек ни обижда, като говори така за нашата любов.” - Така мислят само ония хора, които имат извратени понятия за Любовта. Любовта подразбира възвишеното, великото и вечното начало в живота. Някой говори за Любовта, казва, че има любов, а след това разплаква хората. Това не е любов, то е обикновено човешко схващане, човешко чувство. По същия начин и много религиозни хора казват, че обичат Бога, но не се минава много време и виждаш, че те обидили едного, огорчили другиго, изнасилили трети и т.н. Питам: Как е възможно да обичаш Бога, а в това време да създаваш страдания на толкова души? Когато отидеш в дюкяна на някой търговец, който наистина, обича Бога, ще видиш, че този човек, само като си помисли за Бога, веднага е готов на жертви. Щом влезеш да пазаруваш нещо от дюкяна му, той казва: “Слушай едно време аз обичах да оскубвам своите клиенти, както малките деца оскубват перата на патиците, но сега вече взимам толкова, колкото ми струва стоката, като задържам за себе си само 5% от печалбата, колкото да прекарам един скромен живот.” Такъв човек е готов да говори Истината. Дойде мъжът в къщи, иска да яде, но жена му малко прегорила яденето. Слага го на масата, но се смущава, че направила малко пакост. Ако този човек, наистина, обича Бога, докато е готов да се кара и сърди, веднага трябва да омекне и да каже: “Няма нищо. Заради Господа и прегоряло ядене мога да ям.” Сегашните хора мъже и жени, са готови да се карат при всяка грешка, направена от кого и да е наоколо им. Тогава, какво трябва да се каже на всички ония, които изгарят свещите, или дърветата в огъня? Казвате: “Не може без огън!” Казвам: Наистина, без огън не може, но без горение може. Без огън не може, но без дим може. Днес и при най-доброкачествените електрически крушки, след известно употребление, се образуват сажди. При всяка неправилна мисъл, при всяка мисъл лишена в основата си от Любов, в мозъчните клетки се натрупват сажди, които пречат на Божествената светлина да прониква през тях.

Значи, всеки човек, който иска да има правилни мисли, трябва да тури Любовта за основа на своя ум. Някои казват: “Това учение е непостижимо.” - Турете в ума си на първо място идеята за Бога и не мислете, че Той е непостижим. Ще възразите: “В коя култура може да се приложи Божественото учение?” - Оставете този въпрос настрана. Поставете в ума си идеята за Великото Начало на живота като свой идеал, и новата култура ще дойде. Съвременната култура е отживяла своето време, а сега иде вече Божествената култура на хората от шестата раса. Едно е важно за всички хора днес: да задържат в себе си всички нови схващания, които са придобили досега. Ако можете да задържите енергията, която днес имате, вие много ще се ползвате. Някой казва: “Аз искам да израста високо, голям човек да стана!” Питам: Какво ще те ползва този ръст, тази височина, ако след 20 години я изгубиш? Ако е въпрос за височина, за ръст, душата трябва да бъде висока, мощна, да преодолява на всички мъчнотии в света. Умът трябва да бъде толкова светъл, че никаква тъмнина да не го засенчва. Сърцето трябва да бъде толкова силно, че никаква буря да не преломява клончетата му. Днес навсякъде в света говорят само за огорчени, за скършени сърца. Щом се говори за огорчени, за скършени сърца, това подразбира, че говорим на человечески и ангелски езици, а любов нямаме.

Сега ще ви дам следното алхимическо правило. За десет дни наред повтаряйте в себе си стиха: “Ако говоря с человечески и ангелски езици, а любов нямам, ще съм мед, що звънти, или кимвал, що дрънка.” Не прекъсвайте ежедневната си работа, но живейте и работете със съзнание. Старите ви кукли показват пътя, по който трябва да вървите. Какво липсва на вашите кукли? - Разумен живот. Те могат да отварят и затварят очите си, могат и да говорят, но им липсва разумност. Българите имат такива бъклици; като ги натиснеш през средата, ракията изтича. Децата имат такива кукли: като ги поставиш легнали, затварят очите си; като ги дигнеш, отварят очите си; като ги натиснеш на коремчето изговарят някои думи. Това е добро и правилно за куклите, но човек не трябва да издава глас само когато го натиснат. Това не е правилно за човека. Той трябва да говори, да издава глас и без да го натискат. Казвате: “Човек трябва да страда много, за да поумнее.” Това е старата философия на живота. Казвам: Според новата философия човек трябва да поумнее и без да страда. Той трябва да дава и без да го натискат. Той трябва да влиза в положението на другите хора, да разбира страданията им, да страда за тях, без да има свои собствени страдания. Щом влиза в положението и страданията на другите хора, той ще се учи от тях.

Казвам: Оставете вече настрана вашите страдания и се занимавайте със страданията на другите хора! Приготовлявайте се за бъдещата култура! Тази култура има свои органи, свои инструменти, които все повече и повече ще се развиват. С тия органи, с тия инструменти нещата вече ще могат да се проверяват, и по такъв начин всякакво съмнение от умовете на хората ще изчезне. Един ден, когато вашите деца постъпят в новите училища и университети да се учат при видни, опитни професори, щом се заемат да изучават астрономията, например, професорите ще кажат: “Хайде сега да направим една екскурзия до слънцето!” Познатите ще излязат да ги изпращат, да им пожелават добър път и т.н. Ще запитате: “Възможно ли е това?” - Възможно е, но не с този организъм, който имате сега. За в бъдеще, когато изработите новия си организъм, с него ще отивате до слънцето, до месечината, дето ще направите своите точни изчисления и ще се върнете назад с нови знания и придобивки. Ако някой от съвременните професори би се осмелил да каже пред хората, че е ходил със студентите си на екскурзия до слънцето, как ще се произнесат за него? Ще кажат, че този професор е кандидат за някое от отделенията на Александровската болница, че заблуждава студентите и т.н. Ако днес някой човек каже, че е говорил с дядо си, който е заминал за другия свят, ще го вземат за умопобъркан. Не говори ли нищо по тези въпроси, той минава за сериозен, за здравомислещ човек. Ако някой човек казва, че вярва в Бога, той минава пред другите хора за малко умопобъркан. Не вярва ли в Бога, той е здравомислещ човек.

Питам: Ако тази философия е права, защо хората се радват на пълната кесия и само я потупват и поглаждат самодоволно? Защо не се радват и на празната кесия? - Между празната кесия и безверието има такова отношение, каквото и между пълната кесия и вярата. Пълната кесия и вярата са подобни величини, както са подобни помежду си празната кесия и безверието. Материализмът е празната кесия; духовният живот е пълната кесия на човека. Някой религиозен човек казва: “Аз ще мълча пред хората, няма да се издавам, че вярвам в Бога, да не ме мислят за глупав.” Чудно нещо! Защо трябва този човек да скрива своята светлина под шиник, да не я вижда никой? Как могат съвременните учени да разпръсват своята светлина навсякъде, а религиозните да я крият? Ако днес един съвременен учен знае, например, само първата причина, а един религиозен човек знае от първата до десетата причина на нещата, защо последният трябва да мълчи? Защо трябва да крие светлината, която той има? Както ученият има право да разнася своята светлина навред, колкото малка или голяма да е тя, така също и религиозният има право свободно да сочи пътя на човечеството със светлината на своето съзнание.

Всички съвременни хора, били те учени, поети, музиканти, философи, проповедници, или обикновени занаятчии, трябва да бъдат смирени. Смирение се изисква днес от всинца! Казват за някого: “Този човек е файтонджия.” - Какво лошо има в това? От файтонджията зависи, дали главата ти ще бъде здрава или превързана. Ако той е трезв човек, ще те заведе благополучно до определеното място, за което ще му заплатиш и благодариш. За друг казват: “Този човек е свещеник, проповедник.” - Значи, той е глашатай, разнася Словото Божие из света. Еди-кой си пък бил писател. - Значи, той е барабанчик, съобщава, де какво става из света. Четвърти някой бил шивач. - Той е битпазарджия, старото превръща в ново. Истинската философия на живота седи в това, да се научи човек да намира смисъл във всички неща. Когато някой каже, че аз съм отличен проповедник, казвам: “Да, аз съм отличен глашатай.” Смирение, любов към Истината се изисква от всички хора днес. Който притежава истинската наука, само той може да говори с любов.

“Ако говоря с человечески и ангелски езици, а любов нямам, ще съм мед, що звънти, или кимвал, що дрънка.” Любовта е велика сила, която може да произведе вътрешен преврат в душата на всеки едного. Затова всеки човек трябва да работи усилено върху себе си, да намери този малък огън, тази малка искра, която е в състояние да произведе преврат в неговата душа. Настане ли този преврат в него, той ще започне да се разговаря със своята съдба разумно, като с най-добър свой приятел и ще й каже: “Ти си много добра, не си тъй жестока, както те представят. И в тебе има сърце. Аз обикнах Бога, при Него искам да отида, за Него искам да живея, помогни ми и ти в този мой вътрешен стремеж.” И наистина, съдбата има сърце. Що се отнася до смелите, до силните хора, съдбата е добра, отстъпчива. Тя им казва: “Понеже вие сте смели хора, аз ви давам свободен билет, да отидете, дето искате. За страхливите, обаче, аз съм страшна, като мечка. Достатъчно е да си отворя пред тях устата и зарева, те ще напуснат и наука, и религия и ще бягат извън гората, дето няма мечки.” Страхливите хора не излизат зимно време поради студа; лятно време по обед също не излизат поради голямата горещина. И в Америка има такива хора, които във време на силно слънце излизат с големи шапки на главата, пазят се от слънчев удар. Такива хора трябва да носят на главите си магнетически шапки, да не ги пече слънцето.

И тъй, човечеството първо е минало през фазата на растенията, от които се образуваха каменните въглища. После то премина през фазата на рибите, които организираха водата. Най-после премина през фазата на птиците, които организираха въздуха. Сега вече иде културата на огъня, т.е. културата на истинския човек. Христос казва: “Огън дойдох да запаля на света.” Той донесе култура, която ще преобрази света. Този Божествен, свещен огън ще почне да гори върху огнището на всяко човешко сърце. Този огън, именно, ще организира света.

Аз искам всички хора да бъдат носители на този свещен огън, не огъня на въглерода, или на водорода, или на кислорода, но на огъня, който окултистите наричат азот, който нито гори, нито изгаря. Новата култура е на Божествения огън. В този огън Моисей чу гласа, който му говореше: “Събуй обущата си, защото мястото, на което седиш е свето.” Моисей казва: “В този огън чух въздишките на народа си.” Тогава Господ му каза: “Аз ще сляза да помогна на твоя народ чрез тебе.” Моисей се уплаши, той не беше готов още да влезе в този огън и да помага.

По същия начин днес много хора казват: “Ние не можем да бъдем носители на Словото Божие.” Носител на Словото Божие може да бъде само този човек, който може да се справи със свещения огън. Когато сърцето на хората се стопли от този огън, те могат да направят всичко. Това може да стане моментално. Затова не изгасвайте свещения огън, който гори в сърцата ви! Изхвърлете навън стария огън, който гори с дим и пепел! И когато в сърцата на хората се запали свещения огън на новата култура, нека го пазят да не изгасне. Който не може да го използва, сам ще си напакости.

Някой пита, кои са причините на нещастията в света. - Причините за нещастията са съмнението и безверието. Мнозина се съмняват в това, което им говоря. Казвам: Ако запаля моя огън и се образуват дим, сажди и пепел, думите ми не са верни; ако в моя огън няма сажди, няма дим и пепел, а има свобода, светлина и любов, както и всичко хубаво, което търсите, думите ми са верни. Този огън ще бъде идеалът на човешкия живот. Придобиете ли този огън, пазете го да не изгасне! Имате ли този огън, вие ще се ползвате от науката на великите учители, на великите адепти и гении в света, които са завършили своето развитие. Тази наука носи радост, блаженство и величие за човешката душа. Само така човек може да познава Бога и Бог ще го познава. Това подразбира да се говори с любов.

“И ако говоря с ангелски език и с езика на любовта и познавам Бога, ще съм човек с прави мисли и с чисти и възвишени чувства.”

Беседа от Учителя, държана на 24 октомври, 1926 г. в гр. София.