Разлика между версии на „Път за свобода“

Текуща версия към 18:43, 12 февруари 2012

Общ Окултен Клас -ДВАДЕСЕТ И ВТОРА ГОДИНА (1942–1943)

КНИГА: Факти, закони, принципи, том ІІ

ПЪТ ЗА СВОБОДА

Отче наш

Светъл лъч отгоре слиза

Ще ви прочета от книжката „Опорни точки на живота“ само няколко реда на стр. 45 – „Новият свят“:

„Душата – храм на Истината, умът – светилище на Мъдростта, сърдцето – олтар на Любовта.

Бог създаде света на светлината за очите, света на слуха – за ушите, света на уханието – за носа, света на словото – за устата, работата – за ръцете, движението – за нозете, тялото – за жилище на душата.

Старият човек беше създаден за живота и за движението.

Новият човек е създаден за Любовта и за знанието“.

Трябва да имаме едно правилно схващане. Човек като млад, не знае защо е млад, като е възрастен, не знае защо е възрастен и като стар, не знае защо е стар. Като млад – добре да расте, да стане възрастен. Като възрастен – ще направи нещо и после казва: „Да остарея“. Като остарее, казва: „Да умра, да отида в другия свят“.

Двор. Двора. Дворце. На български, като турите дворче, значи малък двор. А дворец – значи царски дворец. Като турите накрая -це, означава нещо малко, но означава също и голямо, дето се управлява държавата. Вие трябва да знаете силата на думите, в кой слог* е силата. Силата зависи от един слог. Трябва да знаете къде да турите ударението. Всеки език има свое ударение и не всякога ударението пада еднакво, мени се. При ударението всяка дума има сила в своя слог. Де е ударението на думата Любов? На първия или на втория слог пада ударението?

Човек, докато не разбере музиката правилно, не може да разбере и самия живот. Под думата музика, аз разбирам свобода на живота. Без музика няма свобода на живота. Що е музика? Свобода на живота, възходящ път към Бога. Ако не знаеш как да гледаш, ако не знаеш как да ходиш музикално, защото и в ходенето има музикалност... Като ходи някой път, някой има музика в хода; друг ходи, няма никаква музика. Ходи, но движенията му са разбъркани. Казвам: музикално трябва да ходите, музикално трябва да говорите. Казвате: „Ние остаряхме“. Вие не разбирате какво значи музика. На всеки народ Бог е дал задача. На българите в духовния свят Бог им даде удължено време и съкратено време. Два вида песни. Гледам удълженото време – те са го удължили повече. Защо е удълженото време? Да туриш всяко нещо на мястото. В съкратеното време на песните, някъде те са ги претрупали, направили са мода. Някой просто ходи, а някои носят натрупани неща по тях. Красотата не седи в натрупването на излишни неща – ако вие направите лицето си много ярко, къщата си замажете с мека червена краска или с много ярка краска. Една мека краска ще произведе приятно впечатление. Ако направите ярки краски, ще подбуждате хората, ще говорят високо. Не туряйте ярки краски, турете мека розова краска. Казвате: „Искаме да бъдем добри“. Под думата доброта, в музиката разбираме, да се установи един ред. Любов – е да турите една нота на мястото. Под думата музкална чистота разбираме – ясно да се вземе този тон, да няма никакви примеси. Взема се един тон, не знаеш дали е „ре“ или „ми“ – помеждината е. „Ре“ означава винаги разумно движение, изходният пункт на движението да бъде разумен. Като отиваш някъде, да имаш цел. Ако нямаш цел, никакво „ре“ не е. Посоката на движението – това е „ре“. Туй „ре“ има свои трептения, точно определен брой трептения. Ако не ги вземеш вярно, ти ще направиш една погрешка. После ще се извиняваш. Не е лошо човек да се извинява. Някой път не е лошо и да се осъжда, но справедлив трябва да бъде, и като се осъжда, и като се извинява. В думата осъждане разбираме – трябва да се оправдаеш. Като се оправдаеш, какво трябва да направиш? Да кажем, закъснял си. Ако си закъснял, ще дадеш един банкет, за да се оправдаеш. Ако беше дошъл навреме, банкет нямаше да дадеш. Понеже си закъснял с 5 минути, за да се оправдаеш, ще дадеш един банкет и ще те извинят другите. Кой няма да ви извини, ако дадете един банкет в сегашните времена? Пет минути си закъснял, като дадеш банкета, ще те извинят, понеже ще има ядене и пиене.

Казвам: да излезем от туй положение. Вие казвате: „Като идем в оня свят, какво ще бъде?“ Ще бъде точно тъй, както на този свят. Ако ти влезеш в училището и не учиш, ще излезеш из училището неучен. Като влезеш в света, какво ще бъде положението? Ще бъде точно такова, каквото е в училището. И там ще си блъскаш главата. Ако не се учиш и там, в света, може да те бракуват. Може да те турят министър, забъркаш работата, снемат те. Турят те учител да възпитаваш, не знаеш как да възпитаваш, снемат те от учителството. Турят те майка да бъдеш, родиш едно дете, второ, трето, измрат децата. Казва: „На пет деца съм майка“. – „Къде са децата?“ – „Отидоха на оня свят“. – „Преди да дойдат при тебе, те бяха на оня свят. Значи ти си неспособна майка, децата не останаха да живеят при тебе, отидоха да живеят при Бога“. Господ казва: „Аз не искам такива майки“. Те казват: „Наместо да ни научи на Твоите пътища, тя започна да ни приказва за неща, които ги няма“. По някой път вие изгубвате вашата идея. Дошло нещо от Бога, но го забравяме. Защо да го забравим? Казвате: „Не го помня“. Че то е дефект, щом не помниш. Щом ти не помниш, млечна киселина има в ума ти, има тъмнина, не е ясно. Как ще забравиш? Казва: „Половината песен забравих, не я зная“. Половината от 10 ноти забравил. Не трябва да се заблуждаваме. Ние мислим да идем при ангелите, при Христа, да ни даде нещо даром. Хубавите идеи на оня свят може да ни дадат, може да ни дадат една дреха. Може да ни дадат една хубава книга със съдържание, но четеш, четеш, не разбираш нищо. Следователно книгата не е проста, с някакъв роман или разказ, но има съдържателни работи, но ти не ги разбираш. Защо ти е книгата, като не я разбираш? Има хора, дойдат при мене, искат да имат много пари. Някой дойде, иска да има 10 милиона. Защо му са 10 милиона? Майката да има 10 деца, че то е цял товар. Да има [пет] дъщери и пет сина, то е голямо главоболие на сегашните времена. Всяко дете ще ти струва по 500 000. Пет милиона ще ти струва тяхното възпитание. После трябва да търсиш любезна за сина си, любезен за дъщеря си. После на техните деца любезен ще търсиш. Какъв може да бъде? Може да бъде поет, може да бъде философ, може да бъде търговец, може да бъде учител, офицер – всякакъв може да бъде. Може да бъде голям юнак. Тия въпроси, те са решени в Невидимия свят. Човек, който е изпратен от Невидимия свят, всичко му е дадено. Ако трябва да се жени, решено е. Колко класа трябва да свърши, то е определено. Ти си забравил програмата някъде, дойдеш на Земята, направиш нова програма. Като направиш нова програма, нищо не си научил. Дръжте програмата, която Бог ви е дал, че като ви остане свободно време, тогава туряйте вашата програма. Ако вървим по Божествения път, други хора ще имаме. По някой път може да забравиш името на някой твой приятел. Един американски професор забравил своето име. Отива той на пощата и го питат: „Моля, кажете си името“. Той казва: „Извинете, имам работа“. Не казва, че си е забравил името. Тръгнал да пита жена си как му е името. По пътя го среща един негов приятел и му казва: „О, мистър Джон“. – „Благодаря“. Връща се на пощата и си казва името. Питам: един човек, който си е забравил името, не зная дали ще знае какво е предназначението му. Как ще забравиш какво е прадназначението ти? Ти си дошъл на Земята да говориш разумно.

Мене ми разправяше един мой приятел. Баща му казва: „Научи как се пее Отверзётся уста мои“. Казва: „Как бих пял. Създал си моята уста. Разширил си я да бъда положен за всичките хора“. Отворил си устата ми за какво? Отворил си устата ми да ям. Ако ядем, възприемаме блага Божии. Отворил си устата ми, да даде хваление на Бога. Ти нито ядеш, както трябва, нито хвалиш Бога, както трябва. Целия ден мърмориш, недоволен си. Туй нямаш, онуй нямаш, заплатата ти малка, дрехите не са на свят, окръжаващите хора не са добри. Ти търсиш една нова среда. Когато житото хвърлят на нивата, каква среда има? Като го вземе онзи земеделец, хвърля го. Ще бъде ли доволно житото? То, дето падне, израства и даде плод. Този плод показва колко безкористни трябва да бъдем в живота. Сега се проповядва, че като идем на Небето, какви ще се покажем. Да се покажем със знание. В оня свят не може да се покажем със знание. Онези, които са преди нас, ангелите, знаят повече. Те са участвали, когато светът се е създавал, когато Вселената се е създавала. А вие не сте участвали. Като идеш на оня свят, с какво ще се похвалиш? Кого ще срещнеш? Баща си тук си го срещал, ако срещнеш баща си, от кого ще се оплакваш? Като идеш при баща си, какво ще му занесеш? Ако си син, баща ти от тебе иска Любов. И синът иска от баща си Любов. Ако един баща не може да предаде Любовта, която Бог му е дал, ако един син не може да предаде Любовта, която Бог му е дал, тогава нито синът е син, нито бащата е баща.

Та казвам: туй, което сега имаме, е много добро. То е един капитал. Но вашият капитал, който сега имате, не е в обръщение. Мислите да идете в оня свят, като умрете. Но като дойде да умирате, най-първо ще дойде един страх. Ще треперите какво ще бъде. Ако дойде да умираме, трябва да имаме само една цел. Да умреш, но да идеш да учиш Любовта; да умреш, но да идеш да учиш обичта; да умреш, но да идеш да учиш Истината; да умреш, но да идеш да учиш Новия живот; да умреш, но да идеш да учиш знанието. Да умреш, но да идеш да се мъчиш в оня свят, не разбирам. Мъчение и тук имаме. Защо ще идете да се мъчите в оня свят? Животът там трябва да използваме. Ако този живот, който сега имаме, не използваме, как ще използваме другия, в оня свят? Ако един ученик не може да използва първите правила на музиката, как ще използва последните? Под думата музика разбирам, човек като говори, като мисли, като се движи, навсякъде трябва да бъде музикален. Ти вървиш, пък няма никаква музика в движенията ти. Аз говоря за подмладяването. Бог внесе музиката. Спасението иде от музиката. Любовта е музикален свят. И в мислите, и в чувствата, и в действията на волята, всичко наоколо да бъде музикално, всичко да бъде отмерено, да върви в музиката. Пеенето, което сега пеят хората, то е изкусно. Самата музика това е най-хубавата форма на онзи живот, който трябва да проявяваме. Ако ние не можем да възприемем Божествения живот, който е музикален, като отправим очите си към небето, ще видим, че то е пиеса, всичките звезди са ноти на Божествената хармония. Когато вятърът духа, когато реките текат, когато растенията растат, ако имаме развит слух, ще чуваме цяла музика. Когато цветята растат, хората чуват пуканица. Това са музикални тонове, които нашето ухо не може да схване.

Ако вие всички тук бяхте доволни, какви щяхте да бъдете? В какво седи доволството? Да не мислиш какво ще вземеш, но да мислиш какво ще дадеш. Да не мислиш колко ще дадеш, но както един извор дава, един поток дава, така да дадеш от себе си. Да ти е приятно, че можеш да дадеш. Искаш да пееш. Още като речеш да пееш, ще излезе песента. Хиляди песни има, които можеш да пееш. Хиляди песни има в миналото, които сте пели и забравили сте. Някои от тези песни за бъдеще ще забравите. Коя песен ще остане при вас? Първото пробуждане е песента за яденето: „Аз искам сладко да ям“. Първата песен е, когато детето заплаква, майката го туря на своята гръд, тури го на лявата гръд и казва: „Каквото Господ е определил, ще ти дам“. Тури го на дясната страна, казва: „Каквото Баща ти турил, ще ти дам“. Тя му дава от силата, която майката има и бащата има. Лявата страна е женска, дясната страна е мъжка. Едновременно в жената – и мъжът, и жената подуват. Казват, че само жената подува. Не е вярно. Дясната страна е мъжка. Мъжът подува. Лявата страна е женска, жената подува. В дясната ръка мъжът работи, в лявата ръка жената работи. В левия крак жената ходи, в десния крак мъжът ходи. Казва: „Аз съм жена“. Като жена, в женската форма, жената е на първи план, мъжът е на втори план. В мъжката форма, мъжът е на първи план, жената е на втори план. В женската форма, мъжът е на заден план. В мъжката форма, жената е на заден план. И жената трябва да се учи, и мъжът трябва да се учи. И тогава в семейството имате майка, баща, деца. Майката и бащата се учат от децата. Бог изпраща децата за предметно учение за бащата и майката. Майката, чрез тези деца, ще се научи какво нещо е Любовта. Бащата, чрез децата, ще се научи какво нещо е Любовта. Чрез пеенето ще се научиш до каква степен сме дошли. Като пеем, проверяваме до каква степен сме дошли в разбирането. Някъде виждаме, мъжът взел надмощие, някой път виждаме, жената взела надмощие. Трябва да си хармонират, трябва да се допълват. Вие пеете сопран, други пее тенор, трябва съвпадение на гласовете. Трябва да се съединят вълните на сопрановото пеене с вълните на теноровото пеене. Трябва да се допълнят. Двама души, които са изпели нещо, ще има изтъкано нещо хубаво, или може да има нещо ушито. Та казвам: трудна работа е. Може да ви говоря за изкуството, но да ви нарисувам нещо на дъската, е трудно. Може да ви говоря за някой виртуоз, но трудна работа е да свиря. Трябва да се учим от някои хора. Всеки един човек трябва да ни бъде предметно учение.

Изсвирете „Аз мога да любя“.

Сегашният човешки ум, както е направен, три линии има. Наблюдателният ум на човека не е музикален. Той не е приготвен за музика. Музиката започва с духовните способности, тъй наречените литературни способности. Музиката е граница между творческия ум и мислещия ум. За да разберем отвън творческия ум, трябва музика. Тя е метод за подигането на живота. Трябва да говориш правилно. Трябва да знаеш къде да туриш един глагол. Глаголът показва туй, което правиш, на кое място трябва да го туриш, на кое място трябва да туриш прилагателното, местоимението, съюза. Съществителните имена са дошли най-после в езика. Най-новите думи са съществителните имена, най-старите са съюзите. След тях идат глаголите. Другите са предпоставка. Цялата реч трябва музикално да я поставиш. Колко мъчно е да пишеш правилно, да говориш правилно. Имаме една задача – като говориш, да ти е приятно, като пееш, да ти е приятно. Подбудителната причина трябва да бъде съзнанието на онази Любов. Като речеш да пееш, да слушаш как пеят другите. Някой път, пролетно време, минавате и слушате как пее славеят или чучулигата как пее, може да слушате и млекопитаещите. В рибите няма никакво пеене. Музика има в птиците. То е мислещият живот. Човек, като започне да мисли, става музикален. Под музика не разбирайте само пеенето. Мисълта е музикална. Хубавите мисли са музикални, хубавите чувства са музикални. Ако няма музика в мисълта, не е прието от Бога. Тогава ще пеете по два начина: по съкратеното време и по удълженото време. Вие сте слушали удълженото време. И турците имат удължено време. Удълженото време в турците се дължи на сърдцето, а у българина се дължи на неговата воля. Българинът е дошъл, да възпитава в себе си твърдостта. Българинът е от най-твърдите. Няма народ, да е тъй твърд, както българинът. Разправят един анекдот. Събрали се англичани, турци и имало един българин. Имало един гадател, който казал на българина: „Ти си от едно племе на Европа, което е много упорито, друго племе като него няма, много проклето“. Клет значи турен в тесни условия. Българинът трябва да възпита своята упоритост, като каже нещо, не може да се пречупи. Твърдостта е един от елементите на волята. Тя е един Божествен елемент. Когато иска да туря дирек, от Божествения свят Бог изпраща българин да викат. Никакъв дирек без българин в света не може да се тури. Ако иска някой да бъде твърд, българин трябва да бъде. Казвам: не е лоша твърдостта, но тази твърдост трябва да бъде разумна. Щом сме разумни, не се мърдаме. Щом сме неразумни, отстъпваме. Всяко нещо, което турим на място, да не отстъпваме. Щом сме турили на мястото, може да се преместим няколко сантиметра. Щом дойде точно на мястото, казва: „Не се мърдам“. Един американец имал навик да увеличава нещата, никога не ги турял такива, каквито са. Той бил проповедник и понеже знаел този свой навик, че много преувеличава, казал на един свой приятел: „Когато чуеш, че преувеличавам, да направиш един знак с ръката“. Проповядвал той за Самсона, че Самсон хванал лисици, но казал, че тия лисици имали много дълги опашки. Не са като сегашните, имали по 4 метра дълги опашки. Приятелят му направил знак с ръката. Той казал: „Вижда ми се, че 4 метра са много дълги, трябва да са били около три метра“. Онзи пак направил знак с ръката. Проповедникът ги намалил на два метра, на един метър и като дошъл до половин метър дълга опашка, казал: „Не смалявам повече“. Щом дойдем до същността, не смаляваме. И така той от 4 метра дошъл до половин метър. Да дойдем до онова положение, което Бог е определил. Няма по-хубаво нещо – да е поставен човек на мястото, дето Бог го е поставил. Тогава ти чувстваш вътрешна радост. Щом дойдеш на мястото, дето Бог те е поставил, ти чувстваш радост. Щом не чувстваш радост, ти не си на мястото. Мислиш за някой предмет, радваш се, на място е. Остани там, не се смущавай. Казвате: „Какво ще стане с нас?“ Не трябва да се смущавате. Всичко, каквото Бог е направилq ще бъде за Добро. В Бога няма обратни решения. Само като не виждаме, казваме: „Какво ще стане?“ Нашият живот ще се оправи. Ние сме малки деца, ще пораснем, ще станем възрастни, ще остареем. Ще станем стари дядо и стара баба. Ще се намерим в една форма, много по-хубава отколкото сега. Едно време сме били много по-красиви, отколкото сега. Въпрос е: какъв е бил първият човек? Първата жена е била много красива. За да има красота, човек трябва да бъде музикален. Във всичките мускули музикално трябва да тече Божествената енергия. Когато станем отзвук на светиите, на Божествените гении, на музикалните гении, на всичко, което Бог е създал в света, веднага ще се хармонизира тялото ни. По някой път искаме да се смирим. Какво значи смирение? Някой си навождат главата. Навождането значи: аз, големият човек, да имам снисхождение към малките същества. Минава мравята, да не я стъпчеш. Господ казва: „Понеже не тъпчеш мравята, и Аз ще постъпя по същия начин“. Ти минаваш, стъпиш на мравята, тогава и Господ ще стъпи отгоре ти. Казваме: „Да бъдем смирени пред Бога“. Смирение е да бъдем снизходителни към ония, малките същества. Как ще постъпим спрямо долните същества, така Господ ще постъпи и към нас.

Пееш – да пееш с Любов. Мислиш – да мислиш с Любов. Работиш – да работиш с Любов. Каквато и да е работа, да я свършиш с радост. Ние очакваме да станем възрастни. Гледам, една сестра казва: „Дано да оздравея, да работя“. Тя станала 80-90 годишна, сега ще работи. Когато е била за работа, не е работила. Сега да каже: „Господи, освободи ме от туй тяло, дай ми нова форма, в която да работя“. Сега, докато имаме Божественото, да не изпускаме условията. Да не оставяме работата за утрешния ден – да мислим, че утрешният ден ще бъде по-добър. Днешният ден е добър. Утрешният ден, ако е добър, добре. Дотогава, докато имаме съзнание, да благодарим за всеки ден на Бога. [В] сърдцето на Бога има нещо хубаво заради нас. Господ не е, както са хората. Той има нещо за всеки едного от нас, който изпълнява Волята Му и който Го обича. Той има нещо много хубаво и ние трябва да чакаме. Той ще дойде не след 1000 години, може днес да дойде, може утре да дойде. Туй, Божественото, като дойде, да чакаме. То като дойде, ние ще бъдем съработници на Доброто в света. Тогава няма да мисля, че аз работя. Мен ще ми бъде радостно и всичките други да работят. Ако всичките пеете хубаво, да бъдат гласовете ви ангелски, да бъдат лицата ви ангелски, да бъде хода ви ангелски. То е хубавото – да срещаш ангели навсякъде. Под думата ангел се разбира същество разумно. Като го срещнеш, няма никаква задна мисъл в погледа му, няма никаква задна мисъл в говора му. Поздрави те и казва: „Бог с тебе“. И той излиза по работа. Всички ние да знаем целта, за която сме пратени на Земята. Тя е да бъдем изразители на Божията Любов.

Сега ще ви кажа какво е удълженото време. Между многото работи, които не са ми влизали в работа, занимавал съм се с неща, които не ми бяха в работа. Сега ще ви свиря туй, което не ми е било в работа. Четири мотива са останали от удълженото време в аналите на музиката, в българския народ. Удълженото време българинът го е удължил повече, отколкото трябва. (Учителя свири тъжен български мотив.) Най-първо българинът се оплаква, че светлите години на неговата младост са изчезнали. После казва: „Идат тия, същите дни. Няма да изгубвам времето, както едно време. Няма да ме лъжат вече, както съм твърд, ще бъда твърд на мястото. Като работя, ще бъда на мястото“. По-напред мислил, че всичко можел да направи. (Учителя свири.) Тези, късите вълни, по-далеч отиват. (Учителя пак свири тихо.) Аз съм дал толкова модели за здраве, за хубави мисли, за хубави чувства, за хубави постъпки, здрави да бъдете, богати да бъдете, поети да бъдете. Модели съм дал. Имате песента „Давай, давай“. В песента „Изгрява Слънцето“ трябва да се даде ритъм. Появяването на светлината не е бързо. Изгряването става постепенно. Светлината е бърза, но появяването не е бързо. Трябва да турите не че само изгрява Слънцето, но носи блага. (Учителя пее: „Изгрява светлината, носи благост за живота тя, благост за живота, за душата“.) Мекота се предава там. Ако искате да дадете сила на „Изгрява Слънцето“, показва само факта, когато изгрява Слънцето. Как раздава благата, без да влизате в тия блага, оставете всеки човек да мисли за себе си. (Учителя пее: „Разширил си устата ми, Господи. Научил си ме добре да говоря на своите ближни. Ще ходя в живота и ще говоря Божията Истина. Няма да престъпвам Твоя закон, който си вложил вътре в мене. Ще пазя светлите мисли на ума си. Ще пазя чистите свои чувства и ще постъпвам тъй, както Ти си пожелал“.) Като ме слуша Господ да види, че говоря тъй, както е, не само да говоря, но и да правя. Няма по-хубаво нещо, да бъдем чисти като Бог. Ние да бъдем чисти, пък Бог е свят. Чистотата е за нас, а светостта е за Бога. Както Бог е свят, ние да бъдем чисти. И Той в своята святост, като освети водата, да види, че ние сме чисти. Тази светлина, която излиза от Него, показва, че водата е чиста. Да бъдем чисти по ум, чисти по сърдце и чисти по дух. Като мислех да ви свиря, казвам защо ще свиря? Не искам да повикам някого, да ви свири. Какво ще ви свири той? Аз, като съм разбрал, да ви свиря добре. Като ви свири някой, може да направи погрешка. Ако направи друг погрешка, ще каже, че той не може да свири. Като вършим Волята Божия, да я вършим сами добре, да не викаме някой да я свърши, че да го обвиняваме. Ако направим погрешка, да се радваме, понеже, който направи погрешка и я поправи, два пъти повече печели. Който прави погрешка и я поправи, не губи.

Сега българинът се е подобрил в музикално отношение. Казвам: не продължавайте времето. Толкоз, колкото е удължено, на място е. Не го съкратявайте повече. Съкратеното и удълженото време да ги пазим сега. Да не удължаваме повече и да не съкратяваме повече. Правиш едно Добро, не го удължавай, но и не бързай. Нито по-напред, нито по-после, да го направиш точно навреме. Като видиш човек, да не погледнеш в последния момент. Като го лекуваш, да бъде точно навреме. Не когато е умрял. Сега всичко правете навреме. Каквото правите, най-първо мислете. Помислете как Бог е създал света и почувствайте какво съдържание има в него. После да се зарадвате, че имате нещо да придобиете. Светът е създаден за нас. Благото за всички хора е и наше благо, и нашето благо е благо за всичките хора. Божието благо е благо за нас. И нашето благо е благо за нас. Ако живеем добре, е благо за Бога. Всички хора като живеят добре, е за наше благо. На всеки, който пее, давайте внимание. Ако бихте се вслушали един в друг, щяхте да пеете по-хубаво. Слушайте всеки, който пее, давайте внимание. Казвате: „Той не пее добре“. Тази погрешка може да е у тебе. Ти като речеш да пееш, няма да пееш по-хубаво. Ти мислиш, като видиш един товар, че можеш да го вдигнеш, но ти не можеш да го вдигнеш. Пеенето, музиката вземете като Божие благо. Да бъде човек музикален, значи да бъде свободен. Музиката е път за свобода. Музиката е път за човешкия ум, музиката е път за човешкото сърдце, път за душата. Музиката е Божествен път. Когато светът се създаваше, ангелите пееха. И сега светът, който се създава, ангелите пеят. Ние трябва да вземем участие. Музиката е Божие благо, което трябва да оценим. Музиката, тъй както сега се употребява, то е изкуство. Музика е да бъдем свободни в нашия ум, свободни в нашите чувства, свободни в нашия дух. Като дойдем, да усещаме, че има защо да живеем. Само по този музикален път, старият може да стане млад и младият да стане възрастен. Сега вие седите и казвате: „Остаряхме“. Стари хора ни трябват нас. Старите дървета струват за градеж. Когато видите някое старо дърво, него секат. Стари дървета на по сто години, които са, тях секат за градеж. Вашите здрави мисли и чувства са потребни за света. Старият човек има много устойчиви чувства. Ако искаш пластичност, търси го в младия, огъва се. Ако искаш устойчивост, търси я у стария. Няма по-хубаво нещо в света – да възприемем Божията светлина, Божията топлина, Божията сила. Да чувстваме Божието присъствие в нашия живот навсякъде. Да чувстваш, че с тебе присъства нещо хубаво. Каквото правиш, да го правиш с радост. Ядете ли, пиете ли, спите ли, ставате ли, каквото правите, да го правите от Любов към Бога.

Нека да използваме условията и благословенията, които Бог има към нас. За благата, които ни е дал, да Му благодарим. Това е заслугата!

Добрата молитва

23 -та лекция от Учителя, държана на 24.II.1943 г. сряда 5 ч. с., Изгрев.