Разлика между версии на „Изпълнение и отлагане“

Текуща версия към 21:33, 19 април 2011

Беседи

Младежки окултен клас - ДЕВЕТА ГОДИНА (1929-1930)

КНИГА: Служене, почит и обич

Изпълнение и отлагане

Т. м.

Къде съществуват противоречията? Противоречия съществуват в целия свят: в минералното и в растителното царства, в растителното и животинското, в животинското и човешкото. Дето и да погледнете, навсякъде ще се натъкнете на противоречия. Когато две сили не вървят в една и съща посока, между тях се явява противоречие. Срещнете ли гладен и сит човек, ще видите, че и между тях се явява някакво противоречие. Противоречия съществуват не само между различни хора, но даже и в един и същ човек. Например, между лицето и задната част на човешката глава се явяват противоречия; между горната част на човешкото тяло до пъпа и долната част – от пъпа надолу, също има противоречия. Горната част на тялото наричаме „област на мисълта“, а долната – „област на желанията“. В областта на мисълта живее истинският човек, а в областта на желанията – низшият човек, наречен „човек-животно“.

Като знаете това, как примирявате висшия човек с низшия? Има начини за примиряване на човека с противоречията, обаче, докато намери тия начини, човек минава през голяма борба. В този смисъл вътрешната борба в човека не е нищо друго, освен търсене на начини за примиряване, или за разрешаване на противоречията. Противоречие се явява там, дето има неизвестни величини. Съвременната математика е намерила начини за определяне на неизвестните. Тя е разпределила задачите с неизвестните на задачи с едно, с две, с три и с повече неизвестни. В елементарната математика има задачи от просто и сложно тройно правило, в които има само по едно неизвестно. Например, имате следната задача от сложно тройно правило: двама работника за десет дена ушиват 15 ризи; колко ризи ще ушият пет работника пак за десет дена? Вие нареждате задачата по следния начин:

Числото две, двама работника, представя две разумни същества. Числото десет е също разумно. Какъв е резултатът от взаимодействието между две разумни числа? И резултатът е разумен. Числото 15 е също разумно. Оттук вадим следния закон: разумното произвежда разумни резултати. С други думи казано: доброто донася добро. Ще кажете, че в сегашния живот на хората не е така. И за доказателство на това привеждате поговорката: „Направи добро, да намериш зло“.

Задачата на съвременния човек е да се примири, т е. да се справи с противоречията в живота. Противоречията не са нищо друго, освен неизвестни величини – х, у, z. Неизвестните величини са недъзи, които спъват човека. Той търси начин да ги намери, да открие причините, които са ги създали, за да ги отстрани. Всеки недостатък, с който човек не може да се справи, го плаши. Докато не е видял недостатъците си, човек е смел и решителен. Щом види недостатъците си и мисли, че не може да ги изправи, той става страхлив. В това отношение той мяза на заек. Докато никой не го гони, заекът е смел и решителен, от нищо не се страхува. Щом чуе някакъв шум, той хуква да бяга. Като се успокои, той си казва: Колко съм бил глупав! Защо се страхувам? Смел трябва да бъда! Той ту се окуражава, ту изгубва всякакъв кураж.

За да не изпада в състоянието на заека, човек трябва да бъде изправен към своите мисли и чувства. Натъкне ли се на някаква добра мисъл или някакво чувство, които трябва да реализира, никакво отлагане не се позволява. Той трябва да пристъпи към реализирането им. Всяка добра мисъл или всяко добро чувство, които не се прилагат навреме, произвеждат лоши резултати. И обратно: всяка лоша мисъл, която не се реализира, произвежда добри чувства. Такъв е законът. Като знаете този закон, не се чудете защо добрите мисли раждат лоши чувства, а лошите мисли раждат добри чувства. Това се дължи на нереализирането им. Следователно, на вашите добри чувства съответстват нереализирани лоши мисли; на лошите ви чувства съответстват нереализирани добри мисли.

Казвате: Верен ли е този закон? За да се уверите в истинността му, трябва да го опитате в живота. Докато не е опитан, той остава като предположение или вероятност. Преди да докаже една теорема, математикът казва: Да допуснем, че това е така или иначе. Значи, преди да се докаже истинността на закона, ще допуснете, че е верен. Докато не сте приложили добрите мисли, вие се чудите защо трябва да ги приложите. Щом ги приложите, виждате, че законът е прав. Прилагайте добрите мисли, за да се освободите от лошите чувства, които се явяват като последствие на нереализиране на добрите мисли. Натъкнете ли се на лошите чувства, на горчивините, които те произвеждат, тогава ще разберете какво значи нереализиране на добрите мисли.

Като знае този закон, разумният го прилага при проявите на злото. Той знае, че злото е резултат на нереализарано добро и за да се освободи от него, прилага закона за превръщането. Той владее изкуството за превръщане на живите сили в природата. Тъй щото, ако човек не реализира Божествените мисли, всякога ще се натъква на злото в света. То събужда в човека енергии, за които някога ще плаща. Като знаете това, вие разбирате защо трябва да отлагате реализирането на злото. Оттук вадим заключение: мързелът или леността е резултат на нереализирани, непроявени таланти. Ако не прояви талантите си, т. е. не работи върху тях, човек става ленив. Значи, леността е произлязла от талантливите, гениалните хора, от светиите и адептите. Защо? Защото някога не са работили върху себе си, отлагали са реализирането на Божествените мисли и чувства, които са дошли до тях. Поддаде ли се човек на мързела и каже, че не иска да работи, няма да мине много време и той ще плати скъпо за своя мързел. Не е позволено на човека да се поддава на мързел и да отлага изпълнението на Божествените мисли.

Като ученици, вие трябва да имате будно съзнание, да следите какви мисли и чувства минават през вас, за да разберете състоянията, които те произвеждат. Вие трябва да знаете да изпълните или да отложите реализирането на дадена мисъл. От изпълнението или неизпълнението на известна мисъл зависи вашето щастие. Казвате: Какво да направим, когато се натъкваме на противоречия? За да не попаднете под последствията на противоречията, спазвайте следното правило: не се занимавайте с разрешаването на големите противоречия. Те са големи тежести, които не са по силите ви. Да носиш едно голямо противоречие на гърба си, това значи да се осакатиш. На същото основание казвам: Пазете се от лоши мисли и чувства, които носят големи тежести в себе си. Приемете ли една лоша мисъл в ума си и едно лошо чувство в сърцето си, вие непременно ще се осакатите.

За да не се осакатявате, прилагайте закона на присаждането, с който земеделците си служат. На дивачката те присаждат питомно клонче. Правете същото и вие: на лошата мисъл и на лошото чувство, като знаменател на дробта, турете добра мисъл и добро чувство за числител на дадената дроб. Когато соковете от корена на дивачката минат в клоните на присадката, ще получите плод, който не прилича на майка си. Следователно, лошите мисли и чувства представят корените на дървото, а добрите мисли и чувства – клоните на дървото. Обаче, ако при добрите мисли и чувства вие циментирате корените на дървото, лошите мисли и чувства, т. е. горчивите им сокове остават завинаги в земята. Който се опита да вкуси от тия корени, за дълго време ще носи техните последствия. И обратно: ако един клон, в който се крият добри мисли и чувства, се посади в земята, след време той ще пусне коренчета. Неговите сокове ще слязат в корена, но ще станат горчиви. В този случай, добрите мисли и чувства стават лоши. Значи, както лошият човек има условия да стане добър, така и добрият има възможност да стане лош.

Когато в човека се яви желание да стане богат, учен, силен, за да го славят хората, той става лош. Учен, който търси слава от хората, не се радва на учените. Същото може да се каже и за силния, и за богатия, и за праведния човек. Силният не се радва на силния; богатият не се радва на богатия; праведният не се радва на праведния. Обаче, ако силният, богатият, ученият, праведният са добри хора, те се радват на подобните си. Който не е добър по естество, каквито добродетели и постижения да има, не може да се радва на добродетелите и постиженията си. Добър ли е, той се радва и на своите, и на чуждите постижения. Този човек наричаме ние истински добродетелен и силен.

И тъй, когато говорим за гениалния и за разумния човек, имаме предвид онзи, който е господар на условията. Той е извън законите на обикновения живот. Защо? Защото има висок морал, който регулира неговите прояви. Разумният човек никога не пропуща моментите за изпълнение на волята Божия и реализиране на Неговите мисли и чувства. Разумният знае кога да работи и кога да не работи. Той знае кога да се въздържа и от какво, именно, да се въздържа. Не е достатъчно човек само да говори за въздържане, без да знае от какво да се въздържа. Ако пияницата се въздържа от пиене на вино, това въздържане има смисъл. Обаче, има ли смисъл да се въздържа човек от пиене на вода? Има смисъл човек да се въздържа от желанието да коли кокошки и да ги яде. Ще кажете, че той обича кокошките. От тази любов той може да се въздържа, но не и от любовта си към Бога и към своя ближен. Да любиш, за да изядеш своя възлюбен, тази любов не е на място.

Като се говори за любовта, мнозина изпадат в противоречия. Противоречията не са нещастие. Те крият в себе си големи блага. Колкото по-големи противоречия има човек, толкова по-големи са условията за неговото развитие. Ако при днешните условия на живота се махнат противоречията, човек би се пукнал като мехур. Ако противоречията на даден човек са външни, те се явяват като външно налягане върху него, за да се уравновесят с вътрешното напрежение. Ако пък противоречията му са вътрешни, те се явяват като вътрешно напрежение, което помага за уравновесяване на външното налягане. Човек се развива правилно благодарение на външното налягане и на вътрешното напрежение в него, които взаимно се уравновесяват. Ако премахнете външното налягане, човек ще се пръсне; ако премахнете вътрешното напрежение, той ще бъде смачкан от външното налягане. С големината на външното налягане си обясняваме защо някои хора са високи и слаби, а други – ниски и дебели. Когато външното налягане е по-голямо от вътрешното напрежение, човек расте слабо, вследствие на което по ръст е дребен, нисък. Ако външното налягане е по-слабо от вътрешното напрежение, човек расте на високо и на широко. Ще кажете, че ръстът на човека се определя от храната и от добрите или лошите условия, при които живее. Това е отчасти вярно.

Като ученици, вие трябва да знаете на всяко време колко храна да употребявате, за да можете да уравновесявате външното налягане с вътрешното напрежение. Ако туряте в стомаха си повече храна, отколкото трябва, вие ще изразходвате много енергия за смилането й. Изразходваната енергия трябва да се набави от енергията, която храната дава. Не може ли да стане това, в организма на човека настъпва известна дисхармония. Същата дисхармония се явява, когато човек яде по-малко, отколкото трябва. Следователно, човек трябва да знае, на всяко време, колко храна му е нужна. Някои животни познават този закон и когато чувстват приближаване на неблагоприятни условия в природата, те търсят начин да се запасяват. Например, кокошката предчувства приближаването на неблагоприятните условия, вследствие на което отива на току-що засетите ниви и вади житото от тях.

Следователно, видите ли, че някой човек търси начин да се осигури, да подобри живота си, ще знаете, че за този човек идат големи изпитания. Някой иска да стане богат, но не успява. Не само че не става богат, но голяма сиромашия го наляга. Някой ученик отива на училище с добре приготвени уроци и си мисли, че като го дигнат на урок, ще получи шесторка. Какво става, обаче, и той не знае, но когато учителят му го изпитва, той се забърква така, че получава двойка. Коя е причината за неуспеха на ученика? Голямата самоувереност. Понеже мисли, че много знае, учителят става положителен към него. Ученикът е положителен и учителят – също, а вие знаете, че две положителни величини се отблъскват. Ако ученикът е скромен и не мисли, че знае много, учителят щеше да бъде по-снизходителен към него и щеше да му тури шесторка.

Сега, да се върнем към въпроса за причините на доброто и на злото. Мнозина говорят за доброто, искат да бъдат добри, да оправят работите си, но не знаят как да направят това. Много просто. Дойде ли в ума ви някаква Божествена мисъл, не я пъдете, не отлагайте реализирането й, но веднага пристъпете към приложение. Щом я приложите, доброто ще се яви у вас като естествено последствие на реализиране на Божествените мисли. Колкото маловажна да е тази мисъл, приложете я. Всеки малък подтик към доброто е свещен тласък в човешкия живот. Вслушвайте се и в най-малките добри подтици в себе си и ги прилагайте. Хората се отказват от приложението на малките подтици към добро, защото, от една страна ги омаловажават, а от друга, не могат да дочакат резултатите. Те бързат, искат да имат резултат още в момента. Това е невъзможно. Колкото малка да е кибритената клечка, невъзможно е веднага да се направи. Много време минава, докато кибритената клечка се приготви. Мислите ли, че слънцето, което днес огрява цялата земя, се е създало в един момент? Милиони години е работено върху него, за да дойде до положението, в което днес го виждаме. Днес много хора четат, пишат и говорят правилно, но колко работници преди тях са взели участие в създаване на писмеността и на речта! Колко години са работили в това направление! Ние намираме нещата готови и продължаваме да работим за тяхното усъвършенстване.

Следователно, за да разберете произхода на нещата, вие трябва да изучавате законите на живота и на природата. Разбрахте ли, кога доброто ражда зло и злото – добро? Слушали сте да казват: „Всяко зло за добро“. Въз основа на същия закон казвам: „Всяко добро за зло“. – В какъв случай тия поговорки са верни? – Когато човек не реализира добрите мисли и когато не отлага реализирането на лошите мисли. Например, някой иска да каже лошо по адрес на своя ближен и се бори в себе си, да каже или не. Той си мисли, че ако каже, ще му олекне. Иначе, ще се измъчва. Щом е така, нека направи следното: да вземе една тръба от каучук, желязо или какъв и да е материал, дълга 50 – 60 см и широка 1 – 2 см и да отиде на планината. Като стигне до известна височина, там да спре, да изкопае една дупка и чрез тръбата да изкаже думите, които му тежат. По този начин, именно, той ще се облекчи, а същевременно ще се запази от последствията на злото. Земята поглъща всичко и преработва горчивите сокове в сладки.

Знаете ли, какви са последствията от многото говорене? Ще приведа един пример от турския живот. Един пехливанин вървял из улиците и настигнал един турчин, който едва се движел. Пехливанинът го настъпил по крака и продължил пътя си. Турчинът започнал да вика след него: Ти сляп ли си? Не виждаш ли, че пред тебе човек върви? Как смееш да настъпваш такъв почтен човек като мене? Пехливанинът се обърнал, ударил му две плесници, повалил го на земята и продължил пътя си. След няколко часа той настигнал друг турчин, когото също настъпил. Турчинът го погледнал спокойно и му казал: Щастлив съм, че срещам такъв юнак, който ме настъпи. Голямо благо е за мене да ме настъпи юнак. Пехливанинът се спрял, извадил от джоба си една кесия с пари и му казал: Разумните хора възнаграждавам, а неразумните – на земята повалям. Когато разумният знае как да постъпва със злото, добре се възнаграждава. Това значи: „Не противи се на злото!“

Следователно, когато голямо зло ви настъпи, не го ругайте, не му казвайте, че е сляпо, че трябва да бъде внимателно към вас, но кажете: Привилегия е за мене да ме настъпи такъв голям герой. Това, което днес е станало и става, колкото и да е лошо, на място е. В бъдеще може да стане другояче, но днес не може. Като разсъждавате по този начин, вие ще дойдете до правото разрешение на нещата. Това е правата философия на живота, която разрешава въпросите за злото и за доброто в света. Когато стомната се счупи, не съжалявай за нея. Нова стомна те чака. Когато дрехите, обущата ти се скъсат, не съжалявай, нови дрехи и обуща те чакат. Старото си отива, ново иде. Благодарете за това, което сте придобили и научили от старото. Пригответе се за новото. Старото се радва, че се освобождава от вас, а новото се радва, че иде да ви посети. И на едното, и на другото се радвайте, за да решите задачите на живота си правилно.

Когато казвате на хората, че трябва да прилагат и най-малките добри мисли, да вършат поне малки добрини, мнозина се чудят, какъв смисъл има това, какво ще им допринесе в бъдеще малкото добро. Те си казват: Има смисъл човек да прави добро, но да е голямо, че да се види от всички. – Малкото добро, именно, е ценно. То крие в себе си големи блага. Всички знаете баснята: „Пчела и ловец.“ Една пчела попаднала в паяжината на един голям паяк и започнала да бръмчи жално. В този момент покрай нея минал един пътник. Пчелата се обърнала към него с думите: Пътниче, моля ти се, избави ме от тази мрежа. Искам да се върна в кошера си. Тръгнах по работа и обещах на другарките си да се върна навреме, но ето, нещастие ме сполетя. Някога и аз ще ти бъда полезна. Пътникът погледнал към пчелата и си помислил: Какво добро може да ми направи тази малка пчела? Аз съм добър човек, ще й помогна, без да очаквам отплата и благодарност от нея. Той махнал с ръка към паяжината, скъсал я и освободил пчелата. Не се минало много време, същият пътник минавал през една гъста гора, дето живеели разбойници. Един от тях се прицелил с пушката си, искал да го убие, да вземе парите му. Неочаквано отнякъде дошла пчела и ужилила разбойника по ръката. От болка той изпуснал пушката на земята, а пътникът успял да избяга. Тъй щото, не забравяйте, че най-малката добра мисъл или постъпка е в състояние да ви освободи от най-голямото зло или нещастие. Като знаете това, всякога поддържайте разположението на духа си. Доброто разположение на духа е едно от красивите съчетания на разумнодействащи сили в човека. Когато всички сили в човека са в хармония, той има добро разположение на духа и е готов на всякаква разумна работа за приложение на доброто във всички негови прояви, от най-малките до най-големите. Това значи да има човек вътрешен мир и равновесие в себе си. Не нарушавайте този мир, за да бъдете проводници на Божествените мисли и чувства.

И тъй, когато се запитвате за причината на противоречията, казвам: Една от причините за противоречията се дължи на нарушаване вътрешния мир и равновесие в човека. Алчността, стремежът за придобиване на много неща създава противоречия в живота. Когато човек стане богат, около него се трупат хора, крадци, които искат да го оберат. Ако успяват да го оберат, той се натъква на противоречия, защо придоби богатство и защо го изгуби. Докато е богат, човек се страхува да не го оберат. На този вътрешен страх, именно, се дължи явяването на крадци и разбойници в света. Като осиромашее, човек казва: Няма морал в света. Вярно е, че в света няма още онзи велик морал, за който копнее човешката душа. Днес в много хора липсва и разумност. Богатият не знае, защо е богат; бедният не знае, защо е беден; добрият не знае, защо е добър; лошият не знае, защо е лош и т. н.

Как може човек да изправи живота си? По два начина: Чрез въздържание и чрез приложение. – Къде трябва да прилагате закона на въздържанието? – На земята, дето действат отрицателните сили. Обаче, влезе ли в Божествения свят, човек трябва да проявява приложението. В Божествения свят действат положителни сили. Следователно, докато е на земята, дето владее злото, човек трябва да се въздържа от злото, т. е. да отлага прилагането на лошите мисли и чувства. Влезе ли в Божествения свет, в света на положителните сили, дето съществува само добро, човек трябва да прилага, да изпълнява и да реализира добрите мисли и чувства. Като живее на земята, човек се стреми да бъде добре облечен, нахранен и на добра служба. Той не обича дрехи с кръпки. Това показва, че човек се стреми към лесния път. Започне ли една работа, той иска да я свърши изведнъж. Ако не може да я свърши изведнъж, той не иска да я започва отново. В Божествения свят, обаче, човек започва и прекъсва една работа по няколко пъти, докато я свърши. За предпочитане е човек да има кръпки на дрехите си, но да разполага със знания, отколкото дрехите му да бъдат без кръпки, а да няма знания. На земята кръпките са необходимост, а на небето никаква кръпка не се приема. Успехът и силата на човека седи в доволството, а не в голямото богатство. Ако не е доволен от условията, при които в даден момент се намира, човек приключва живота си с малък минус. Минусът не е истинският живот. Добрият живот завършва с плюсове. Минусите в живота на човека показват, че той е работил с отрицателни величини; плюсовете в живота на човека показват, че той е работил с положителни величини. От гледището на Божествения живот и отрицателните величини имат своето предназначение. Ако злото и отрицателното не съществуват и доброто няма да съществува. Когато човек е лош, тогава има възможност да прояви доброто, което крие в себе си. Как ще прояви доброто? Като се въздържа от правене на зло.

И тъй, основната мисъл от днешната лекция е следната: изпълнението на добрите мисли произвеждат добри чувства, а неизпълнението им ражда лоши чувства. И обратно: изпълнението на лошите мисли произвежда лоши чувства, а неизпълнението им ражда добри чувства. Като прилагате лошите мисли, а отлагате приложението на добрите, вие сами си създавате кармата. Като прилагате добрите мисли, а отлагате изпълнението на лошите, вие си създавате дихармата. Само чрез ликвидиране на кармата и приложение на дихармата се създава светлото бъдеще на човека. Не живее ли съзнателно и разумно, човек играе на лотария, в която, или ще спечели, или ще изгуби.

Животът на съвременните хора е живот на лотария. Те непрекъснато бъркат в торба с плодове. Ако знаят как да вадят, ще напипат най-хубави, сладки и доброкачествени плодове. Ако не знаят, ще напипат кисели, горчиви и гнили плодове. В науката на живота се събират или само цели числа или само дроби, но в никакъв случай не се събират дроби с цели числа или цели числа с дроби.

Т. м.

15. Лекция от Учителя, държана на 20 декември, 1929 г. София – Изгрев