Разлика между версии на „Що да сторя“

Текуща версия към 16:16, 2 ноември 2010

Неделни беседи

Неделни беседи - 1932 г.

Вземи детето, ХV серия, том ІІ (1932)

11. Що да сторя

25 неделна беседа, държана от Учителя на 20 март 1932 г. София, Изгрев.

„И някой си големец го попита и рече: Учителю благи, що да сторя, за да наследвам живот вечен?“

Ще прочета 30 глава от Притчите, от 4 стих.

Днешната беседа аз я кръщавам "Що да сторя." - Що да сторя? Тук има три букви, които изразяват смисъла: Щ, Д, С. "Щ"-то означава една активна сила - трябва да работиш. "Д"-то показва смисъла на работата, "С"-то означава всичките условия. Значи трябва да се опретнеш да работиш.

"Що да сторя?" Какво да правя сега? Ако си дете, което си родено от утробата на майката, какво ще правиш? Ще слушаш, ще ядеш храната, която ти дават. Няма да даваш правила как трябва да се храниш. Ще се подчиниш на условията. После няма да учиш майка си накъде да те носи, няма да я караш да създава нови условия. Ти ще се учиш само на едно изкуство - да ядеш добре. – Що да сторя? Ще мислиш правилно, ще чувстваш и ще действаш правилно. Сега мнозина мислят, че разбират. Всяко нещо, което се разбира, може да се направи, всяко нещо, което не се разбира, не може да се направи. Да мислиш, че можеш да правиш нещо е едно, а да го правиш е друго. Защото има друго право. Ниското същество, то е средата. Щом мислиш право, можеш да направиш нещата; някога не можеш да мислиш право, тогава е изключена възможността да направиш нещата както трябва. Същото е и в науката; някой знаменит професор по математика решава най-трудни задачи, но се случва, че и трябва. Същото е и в науката; някой знаменит професор по математика решава най-трудни задачи, но се случва, че и знаменитият професор не може да реши и най-простата задача. Да обясня. Някой път ти виждаш добре, някой път не виждаш. Защо? Виждаш, когато имаш светлина, не виждаш, когато нямаш светлина. В многото светлина няма да се луташ, в малкото светлина много ще се луташ. Човешкият мозък не всякога приема еднакво количество светлина отвън. Може да има мнозина от вас, които тепърва трябва да се занимават с въпроса за светлината, която прониква в човешкия мозък. Съвременните хора страдат от едно задръстване на светлината. Задръстването знаете ли какво е ? То е най-лошото нещо. Когато един цар попитал един философ кое е най-лошото нещо, той отговорил, че най-лошото нещо в света е да се задръсти човек. Няма по-лошо нещо от това. Той доказал това на царя и царят признал, че задръстването е най-лошото нещо. Задръстване наричат, когато няма изходен път, когато не виждаш разрешение на задачата, която те безпокои. Не само сега, всяка една точка, от която тръгваме, трябва да има свое разрешение, да има излаз някъде. Започваш една работа - трябва да я довършиш. Всяка една работа, която има начало, трябва да има край, да се довършва. Всяко нещо, което има начало, а няма край, то е опасно за човека. Всяко нещо, което няма начало, а има край, и то е опасно. Безопасни работи са тези, които имат начало и край. Опасни работи са, които имат начало, а нямат край или имат край, но нямат начало. С тия възможности се занимават боговете, които разполагат с много време. За хората които разполагат с малко време, тези задачи се изключват. По някой път и човешкият живот се обезсмисля от постоянно еднообразие. Има еднообразие в света, което е царството Божие за някои същества; има същества, за които еднообразието, това е пъкълът, това е мъчението. Раят за едни е пъкъл, за други пъкълът е рай. Казвате: "Как да го разберем?" разбирайте го, както вие намерите за добре. Вашият рай не е рай за другите, вашият пъкъл не е пъкъл за другите. Това което вие не разбирате, други го разбират; това което вие мразите, други го обичат; това, което вие обичате, някои го мразят.

Това са философските работи. Както старите кабалисти са разбирали математическите работи, и днес има учени, които ги разбират. За простия човек всичко е просто, той всичко отрязва изведнъж, казва: "Това не съществува. Това не може да бъде свършено. Това не е право." Ами защо не е право? "Това е право." Ама защо е право? Той твърди: "Моето право е право за всички хора!" Когато ние говорим за живота, когато изхождаме от еднолично гледище, ние трябва да знаем, че всеки човек има своето право. В света няма двама души, които имат едно и също право. Закон за правото има, но едно и също право не съществува в света. Това е мое мнение. Дали вие го приемате, то е ваша работа. Понеже всички хора искат да възстановят едно право в света, вследствие на това произтича едно сблъскване. Всички нали казват, че искат правото, защо светът страда? Често привеждат приказки за онази хидра. Защото има много глави. Изрежете всичките глави, да остане само една глава. Каква философия имат многото глави? Коя беше причината, която подтикна природата да създаде толкова ненужни глави, от туй гледище? Казват, една глава трябва да има в света, за да се оправи; трябва само един ум, да се оправи светът. Ако в света трябваше само един ум, каква нужда имаше природата да туря толкова глави, да туря толкова умове, да произтичат толкова разногласия в стремежите! Хубаво, възможно ли е да се изрежат главите на всичките хора? Някои казват: "Всичко е възможно." Но да се изрежат главите на всичките хора то е невъзможно. Всяка глава като изрежеш, на мястото й ще се явят десет глави; десет глави като изрежеш, ще се явят сто; стоте като изрежеш, ще се явят хиляда; хилядата като изрежеш, ще се явят десет хиляди. Ако ти отърва, режи колкото искаш. То е един закон, който работи у самите нас Ние искаме да разрешим някое противоречие в своята душа в своя ум, като мислим да го изхвърлим. Ти казваш за някого: "Аз този човек не го обичам." Какво разрешаваш? "Ама аз го обичам." Ако го обичаш и ако не го обичаш, то е едно и също нещо. Ако го обичаш, ти даваш начало, твориш нещо в света; ако не го обичаш, ти имаш един излаз. Едновременно ти не можеш да обичаш всичките: половината ще обичаш, половината ще мразиш. Това е вече друго разбиране. Един човек не ти е симпатичен, но той не е симпатичен, защото нищо не ти дава. Огънят не ти е симпатичен, защото те изгаря. Но без туй, което те гори, макар да не ти е симпатично, не можеш. Колкото да не ти е симпатичен огънят при известни условия, но той е симпатичен при други. Като си много близо, не е симпатичен, но като се доставиш на известно разстояние, по-симпатичен от него няма. Като каже някой за някого, че не му е симпатичен, разбирам, че е много близо до него. Ако се тури на известна дистанция, много ще му е симпатичен. Ако някой каже за някого, че го обича, казвам: той се е поставил на мястото дето трябва. Как трябва да разбираме това? Аз го разбирам научно. Човек да се постави на мястото, дето трябва, значи да вземе една позиция, която природата му е определила. Защото има и неблагоприятни условия. Всеки човек може да се постави в едно или друго отношение с хората. Не с всички хора, с които сме се поставили в даден момент, ние сме в хармония, и не с всички хора ние сме в дисхармония. Сега ще кажат, че тези отношения се определят от миналото. Така изясняват нещата индусите; то е донякъде обяснение, но не докрай. Казват: кармически е така. Що е кармата? Това са само последствия на причините.

За разумните има линия на поведение. Щом се поставиш на тази линия, всичките неща имат отношение към тебе в един кръг. Ако не се поставиш на нея, ще дойдеш във вътрешно противоречие. Вие често ставате сутрин неразположени духом, мъчи ви нещо, всички хора ви се виждат не дотам добри: баща ви ви се вижда не добър, майка ви не е добра, брат ви, сестра ви не е добра, считате всеки за опък, негоден. Вашата линия на поведение е неправилна, вие сте излезли извън границите на възможностите, които природата е турила в действие. Тогава какво се изисква? Да се върнете върху възможностите, които тя е турила. Защото човек по някой път мисли, че той не може да направи повече от природата. Може. Ако Господ на вас ви каже: "Направете един нов човек", как ще го направите? Не по неговия образец, нали искате нещо ново? Как ще го направите? Каква форма ще му дадете? Ако го направите такъв, какъвто Господ го е направил, вие копирате. Казвате: "Този човек не ми се харесва." Тогава дайте един модел, какъвто Господ никога не е мислил. Да копирате нещата, да ги правите по сегашния терк, всеки знае. Но без терк да ги направите е въпросът. Майстор е онзи, който сам създава терка. Аз виждам много ученици, знаменити, като турят картината на джама*, рисуват, тоест прекопирват отгоре и после казват, че те са го рисували. Майката казва: "Моето дете рисува", хвали го. На джама рисува, но без джам не може да рисува.

Сега, някой път вие казвате: "Учителят ни занимава с такива едни работи, нещо по-съществено да каже." Най-съществените работи в сегашния свят, тава са парите; най-същественото в този свят е службата; най-същественото в този свят е облеклото; най-същественото в този свят е къщата, в която трябва да живееш; най-същественото нещо е мекото легло с пружина; най-същественото нещо са лачените обуща; най-същественото е меката капела на главата; най-същественото са дрехите. Най-същественото това е вече яденето. Това е в реда на нещата, че човек трябва да яде. Аз съм слушал да казват: "Не можеше ли Господ да направи хората без да ядат?" Можеше. След като умреш няма да ядеш вече. След като умреш, ти ще ходиш при хората, ще гледаш, те ядат, на теб ти се яде, но не можеш да ядеш. На всички трапези ще гледаш, всички ще виждаш как ядат, но нищо не можеш да вкусиш. Само ще живееш с преживяванията на миналото. Речеш да вдигнеш лъжицата, не можеш. Трябват ти няколко хиляди души да вдигнат една лъжица и да я турят в устата. Докато я вдигнат, ще се минат три-четири седмици, яденето ще се развали. Някои мислят, че душите са много силни. Силни са в едно отношение, но крайно слаби в друго отношение. Те не могат да вдигнат една човешка лъжица. Понеже ако рекат да вдигнат човешката лъжица, те ще се вплетат в кармичния закон за причина и последствие. Някой се чуди как един дух да не може да вдигне една лъжица. Как ще вдигнеш, има един водовъртеж, ако речеш да го прескочиш, ще идеш в дупката, няма нищо да остане от тебе; този водовъртеж не можеш да го прескочиш. Та някои не разбират този закон. Не само една душа, но и хиляди души да се съберат, пак не могат да вдишат една лъжица. А един човек вдига не една, но колкото иска. В друго отношение душите са силни. Една душа може да те вдигне и да те пренесе от едно място на друго. Лъжица не може да вдигне, но тебе може да вдигне, къщата може да вдигне. Казвам: Това са противоречия. Защо и за какво, те са математически отношения. Математическите работи са явления, които има тепърва да се разрешават.

Дадат ви една такава задача: какво представлява точката от само себе си. Съществуваше една култура в света, която смяташе, че движение не трябва да има, - Бог създаде точката да седи на едно място. След туй съществуваше друга култура, която мислеше, че точката не трябва да стои на едно място, и не може ли малко да се подвижи. Тогава Господ създаде правата линия - направи точките да се движат. Но точката не може да се движи в една посока. Нищо не може вечно да се движи в една права посока, такова движение в света не съществува. Съществува движение в права линия, но движение в една и съща посока без никакво отклонение, не съществува.

Сега, мисълта е толкова тънка, не съжалявайте, че не разбирате това, защото от вас по-учени хора има, и те не го разбират. Ако вие го разбирате, ще стане упрек; ако и вие не можете да го разберете, ще минете с учените. Пък ако го разберете, много прости ще бъдете. Ако вие го разберете, ще мязате на онзи прочут адвокат в Европа, който водил едно дело, протакал го 30 години. Възпитал дъщерите си и най-после, като оженил по-голямата дъщеря, дал го наследство на зет си, който също бил адвокат. Зетят още първата година разрешил делото и казал на бащата: "Туй, което ти не можа 30 години да разрешиш, аз за една година го свърших." Казва му старият адвокат: "Много си будала, аз цели 30 години се прехранвах от това дело, ти сега с какво ще се прехранваш?" При сегашните условия, ако грехът изчезне, - както едно адвокатско дело, ако го разрешат - всичките проповедници, всичките съдии, адвокати, какво ще правят? Те гладни ще умрат. Щом се разреши грехът, проповедниците няма да проповядват, грешни хора няма да има, престъпници няма да има, стражари няма да има, това-онова няма да има - ще стане аномалия. Следователно хората като дойдат до разрешението, казват: "Този въпрос не го бутайте, понеже икономически ще ни засегне." Те знаят как се разрешава, но не го разрешават. Умни са, и прави са. Някои от вас казват: "Да се освободим от греха!" Не е във ваш интерес да се освободите.

Те са мои лични разсъждения. Аз разсъждавам обективно, съпоставям нещата, тъй както са, не че хората тъй ги виждат. Има едно разрешение. Има много научни теории сега в света, които са много по-прави от досегашните теории Но ако те се приемат, трябва да стане едно преустройство в науката, пък то е грамадна работа. Даже в православната църква, която беше в Русия, ставаше въпрос да приемат западния календар, но за това трябваше да се изменят празниците. Отказаха в църквата да приемат новото леточисление, понеже трябва да стане едно такова преустройство. Така е и с новите възгледи, с новите теории, с новият морал. Защо се повдига гонение против едно учеше? Защото трябва да стане преустройство. Прави са в туй отношение хората. Но все таки, светът трябва да разреши този въпрос. Частично поне трябва разрешение, за да не дойде тогава друго противоречие. Силната вода тече, някои брегове подкопава, създава противоречие. Ако новото учение мяза на една река, която минава и подкопава брега, изкоренява дървета и много треви, брегът се рони - добре е. Но другата опасност е, ако тази вода остане в застой или съвсем пресъхне. Тогава ще дойдем до онази поговорка: "Ела зло, че без тебе по- зло." Новото е всякога за предпочитане пред старото, при всичките несгоди, понеже то е закон в природата. Вие казвате: "Ако можеше по стария начин, както ние мислим." Това е все едно да казвате: защо слънцето да не изгрява веднъж, защо постоянно изгрява, залязва, изгрява, залязва, да изгрее веднъж и да седи на едно място.

Въпросът е сега: "Що да сторя?" Аз поставям въпроса: Ти обичаш някого, защо? Не обичаш някого, защо? Любовта и омразата си имай две величини: плюс и минус. Омразата за едного е любов за другиго, и любовта за едного е омраза за другиго. То е смяна на състоянията. Любовта за небето е омраза за ада, и омразата за ада е любов за небето. Дали го разбирате вие, то е друг въпрос, но така си е.

Сега, ако туй учение нямаше известно съотношение към строежа на сегашния наш живот, към сегашното наше състояние, то щеше да е безполезна работа да говориш за нещо, което хората не разбират; но всичко, което се говори, има отношение към сегашния живот. Ти ще разбереш, че злото на ваш език е един превод. Злото, това е неразбрана любов. Неразбраната любов за едни е зло за други. Разбраната любов, то е благото, това е животът. Върху себе си като пренесем закона, то значи, че всякога, когато не разберем известно положение в природата, създаваме си омраза в нас, а всякога, когато разберем известно положение, създаваме си едно благо - ние го наричаме това любов. Когато разберем това благо, явява се в нас светлина, ние сме радостни, разположени; когато не разберем, явяват се тъжни работи. Казва се: човек не е в духа си. Те са обща положения. Не е в духа си значи, че не е разбрал. Като кажем, че не е в духа си, обикновено ние разбираме, че той излиза и влиза, тоест ние разбираме нещата по механичен начин. Всичката погрешка е там. Механически се разрешават само завършените процеси. Но има процеси в света, които не са завършени, има процеси, които едва сега започват. Със завършените процеси разбирам, лесно може да се справиш, но когато един процес е незавършен, когато един процес е в проекции? Сега, вие може да построите един дом върху завършените процеси; аз ви казвам тогава, с изключение едно на сто, че този дом може да успее. Но може да построите един дом върху незавършените процеси - с изключение две на сто мога да ви кажа дали ще успее. Ако го построите върху процесите в проекция, от този дом нищо няма да стане. Не че съдбата мисли нещо лошо, но основа няма. Ако вие градите една къща с устойчив материал, тя ще устои; но ако материалът не е здрав - тухлите печени-недопечени, гредите слаби, от слаби дърва направени, какво здание може да стане? В един критически свят може да направите туй от паяжина, една къща, каквато паяците правят, но най-малката буря или някакво стълкновение и вашата къща ще се събори. Туй е вярно и по отношение на вашия живот. Туй е вярно и по отношение на вашите идеи, които създавате. Някой път седим и мислим, правим красиви планове, въодушевяваме се. Дойде буря, задигне всичките идеи, остане празно цялото място. Всички твои вярвания, възгледи изчезнат, остане само някоя малка кост и месце. Казвате: Какво ще мисля, и за в бъдеще и за хиляди години ще се намерите в същите процеси. Но това не е насилие. Няма да казваш, че Господ е направил това. Направиха го другите хора. Господ е дал нещо на заем в тази работа.

Ти може да съградиш една теория, някакъв морал. От моето гледище някой път, както разглеждам морала, той е относителен морал. Тогава в какво седи истинския морал в света? Аз наричам истински морална постъпка тази, която едновременно и навсякъде да е еднакво валидна, дето и да я вложиш, да няма изключение, да има хубави последствия. Красивата, морална мисъл има еднаква стойност през всичките векове, през които мине. Тя остава еднаква в невидимия свят, или в Божествения свят, тя не губи своята стойност. Такива мисли съществуват, те са от Божествен произход у нас. Но ние много пъти се заблуждаваме с второстепенни мисли. Има второстепенни, третостепенни мисли, които имат прилика с тях и ние някой път на тях приписваме Божествен произход. Там е всичката драма на нашия живот. Аз имам писмо на една англичанка, още като видях нейния почерк отдалече, казвам: ето една добра жена. Каква е на години не е важно, но по почерка, тъй както виждам, че е написано писмото, определям една вътрешна доброта, нейният ум определям, на каква възраст е тя. Защото всички Божествени процеси, те са завършени. При тях няма треперене; треперенето, неустановеният почерк показва, че има едновременно много мисли и желания, които не са в хармония. На някой човек трепери ръката - седнал той, ще подписва документ за пари, пък мисли сега, бори се, колко да пише - хиляда, две хиляди, три хиляди; ред разсъждения се мотаят в главата му. В едно такова положение неговият почерк е неустановен, капилярните съдове са сбити, ритмусът на сърцето е неправилен. Скъперникът по това ще го познаеш, - ако туриш ръката си на сърцето му и чуеш как неравномерно удря. На скъперника пулсът е неравномерен, той няма нормален пулс. Онзи човек, който е разрушителен, неговият пулс след 10 редовни удара в експлозия има 9-10 нередовни. Всички възможности в характера на човека се изразяват с различни числа в пулса. Пулсът не е установен. С различни числа се определя колко удара има. Някой път лекарите забелязват, че пулсът не е равномерен, но не знаят произхода, причината за това. На различните болести по пулса може да се определи причината. Това се отнася за онзи, който има знания, който разбира.

Да допуснем, че някой човек се е простудил. Може преди десет години той да е намразил някого. Тази негова болест сега се дължи на някогашната омраза. Преди десет години! Той дори е забравил за това, но последствията сега се проявяват. Може една-две години да се мъчи с тази болест, тя сега е последствие, резултат. Не всяко простудяване се дължи на омразата. Но казвам, че в основата си тези заболявания имат омразата и мрачните мисли.

Сега аз правя тези обяснения, за да ви дам общия закон: какво отношение има между човешките мисли вътре в строежа на чувствата, във волевите действия. Защото ако няма тия отношения, другото е забавление. Човек има една нормална топлина. За себе си зная каква е моята топлина. Измервам топлината с градуси, имам термометър, с който измервам топлината на тялото на три места. Аз деля топлината на човека: първо, топлина на главата, то е Божествена топлина; после топлина на дробовете, тя е чисто ангелският свят и най-после третата топлина - под бедрата отдолу, то е човешкият свят. Три температури взимам предвид - X, Y и Z, тогава заключавам за отношенията. Всеки от вас може да измери своята топлина. Аз ще ви дам един метод, вие сами да си правите своите наблюдения. Когато някой ден имате най-хубави, светли мисли, може би за половин час, за един час се проясни умът ви, та сте радостни, направете едно измерване. Турете един термометър на слепите очи и вижте каква е топлината. Отбележете я. След няколко дни имате хубаво разположение отвътре, не горе в главата, но в чувствата, тук под лъжичката усещате една приятност, като че живеете в небето. Измерете топлината на гърдите си, но не туряйте термометъра под мишниците, а в тази хлътнина, която има на гърдите - турете там термометъра и пак отбележете. Друг ден разположението идва от друго чувство: Яли сте нещо и казвате: "Славна работа, цяла седмица сънувах това ядене, много ми е приятно." Турете термометъра на пъпа, измерете, пак отбележете. През годината направете три-четири научни изследвания. Ако дойдат тия състояния, вижте тази температура каква ще бъде. Те са научни данни. Това ще хвърли по-голяма светлина върху вашето здравословно състояние, и което е по-важно, отколкото да знаете какво е състоянието на слънцето. Защото за температурата на слънцето учените хора на слънцето може да имат думата. Ние знаем за него дотолкова, доколкото неговата светлина и топлина се отнасят до нас. Има светлина и топлина, която не достига до земята, тя е толкова интензивна, че минава някой път през земята транзит. Обикновените учени хора мислят, че слънцето изпраща всичката светлина и топлина, и тя се задържа. Слънцето праща, но някъде мрежата на земята не е толкова гъста, и част от енергията изтича. И за тази енергия ние даже понятие нямаме. Може би в бъдеще тази мрежа ще бъде по-ситна, земята като се сгъстява, образува нова мрежа, ще има тогава някакви радиоактивни сили, които сега се проявяват, но не ги знаем.

Сега, по закона на аналогията, както земята се формира, така се формира и човешкият мозък. Ако ти в твоя мозък не можеш да направиш една мрежа по-ситна от тази, която имаш, ти не разбираш закона. Всяка година човек трябва да построява по една мрежа, в която да се разбива слънчевата енергия. Един светия, след като живее 20 години в пустинята, създава нещо такова в ума си, той долавя неща, за които обикновеният човек няма хабер, и има известни сили, понеже с тази мрежа хваща енергията и може да я тури в работа. Сегашните учени хора имат клетки да хващат енергията, но те търсят нови пътища и начини да схванат скритата енергия, която е в природата. Някъде схващат, някъде не могат да схванат, но в сравнение с миналото има едно подобрение. Но вътре в нас, в нашия личен живот всеки трябва да прави усилие да открие тази светлина и топлина. Когато намери законите на своя ум, тогава ще изследва и други умове, които са в хармония с неговия. Ще ги изследва не само тук, на земята, но ще проследи всичките звезди. На всяка звезда, според туй учение, има едно същество, което е в съгласие с тебе. На месечината има едно такова същество, на Марс, на Венера, на Меркурий, на Нептун, на Сатурн, на Уран, на Плутон, на Слънцето има, на Сириус, на всичките слънца, планети, звезди и съзвездия има. Това са сто милиона слънца само в нашата галактика и на всяко слънце има по една душа, свързана с теб. Значи сто милиона души има, които си хармонират с теб, само от Слънчевата система. Всеки ден те по радиото те викат и чакат да се обадиш. Всеки ден пращат на станцията блага за теб и чакат да се обадиш. Ти седиш и казваш: "Какво ли мислят за мен?" Ти само мислиш и сам не знаеш какво. Мислиш да се жениш, или да те назначат професор някъде, да ти дадат някаква важна работа или да вземеш някаква служба, или се приготвяш да погребеш някого. Мислиш такива второстепенни работи. Женитбата в този смисъл е едно забавление. Защото ако беше много сериозна работа, хората никога не трябваше да се развеждат. Види се, не е сериозна, щом се развеждат. Ако тази работа - животът - беше сериозна, трябваше хората да не умират. Защото като се ожени жената, направи мъжа си за Господ и започне да му се кланя. Но друг Господ дойде един ден, изпрати го. Или мъжът направил жена си за Господ, дойде Господ, духне, той остане сам. Естествено, там по звездите го викат, какво се разправя с жена си! Жената има толкова право на него, колкото и те. Някой казва: аз имам симпатия. Ти на земята може да имаш само една симпатия, според тая теория. Двама души не може да те обичат. Един има на земята, който може да те обича, но във вселената сто милиона има, които те обичат. Питам: колко души има, които ви обичат? На земята има само един. Кой е той? Ще го намерите. - Ама аз толкова хора обичам. - Лъжеш се. Всеки има само по един, когото обича. Това е основен закон. Така трябва да се мисли. Някой казва: "Аз всекиго мога да обичам." Ти може да си мислиш така. Всичките банки по улицата не са за теб. Всичкият въздух на земята не е за теб. В дадения случай приемеш от едно място въздух. Всичката светлина не е за теб; всичкият хляб не е за теб; всичката вода не е за теб. Едно място има, от дето в даден случай може да почерпиш. Аз не искам да ви турям в противоречие, но ви изнасям една истина, с която аз работя и досега не съм намерил противоречие. Работи отлично тая теория. Казваш: как само един да ме обича? Не само един, още сто милиона същества. Сто милиона слънца има, около слънцата има най-малко по 120 планети, те са един милиард и 200 хиляди. А пък всяка планета има сателити, както месечината. Тъй щото намират се десет, петнадесет милиарда същества, които мислят за тебе. Тези същества отвсякъде мислят, пък ти си се обезсърчил, мислиш да се самоубиеш.

Тези, които разбират онзи свят, казват: да вярваме в Господа. Какво разбират те под думите "да вярваме в Бога". - Да вярваме в Бога разбираме вечно единство. Не, то е криво разбиране. Има две начала: вечно множество и вечно единство. Законите за единството са едни и законите за множеството са други. Следователно, ние от Бога искаме Той постоянно да мисли и да урежда нашите работи. Така всички мислят. Тогава туй схващане, че Бог трябва да мисли постоянно за нас е несъобразно. Кога Господ ще мисли за себе си. Една слугиня, която слугува на сто души, ако за всичките мисли, какво ще стане с нея? Не й дават почивка, тя ден и нощ все мисли, колко дни може да издържи? Тя може 10,15, 20, 40, 50 часа да изкара, след туй ще се изгуби нейното съзнание, ще заспи. Има войници, така уморени, по пътя като вървят, заспиват. Даже в строя клекне някъде малко да дремне. Друг върви и заспи.

"Що да сторя?" Ние искаме от Бога закона на единството. Същевременно и Бог иска от нас. Бог спрямо нас има само едно отношение. Отношението на всички тия милиарди същества, това е отношението в множеството на Бога към нас в своето разнообразие. Пък спрямо нас от времето, когато се проявява, има само едно специфично отношение към нас. Вътре във вечното битие туй отношение към нас никой не може да го знае, между нас и Бога никой не може да бъде. Изнесеш ли го, ти ще умреш. Ако ти може да изкажеш туй, което Бог има спрямо теб, то ще бъде същото да вземеш да разрежеш сърцето и да го покажеш, да вземеш дробовете да ги покажеш на хората. Или да вземеш да разрежеш мозъка да го покажеш. Ако ти вземеш главата и я разрежеш и покажеш на хората, какво ще остане от тебе? Ако ти отвориш главата, ако ти отвориш сърцето, ако ти отвориш дробовете, какво ще стане с тебе? В туй единство на Бога, главата всякога седи на място. Значи, главата ми е за Бога, сърцето ми е за Бога, душата ми е за Бога, а пък моят проявен живот то е множество за резултатите, които излизат, за моята глава, за моята душа, за онова множество, в което се изяснява на нас. Тогава има закон за преплитане на нещата: ако ти нямаш право отношение към Бога, ти не може да имаш право отношение към вечното множество; ако ти нямаш право отношение към вечното множество, не може да имаш право отношение към вечното единство. Те са две неща, които са в отношение в тясна зависимост. Ако не разбираш свойствата на онази точка, която се движи, ти не може да имаш понятие за правата линия; ако нямаш разбиране за правата линия, ти не може да имаш понятие за точката.

Казвам: Ако ние вземем старите кабалисти те са развивали закона за сефиротите, една наука, която по своему са разбирали, но преведена в един модерен език, то е един свят само една степен на едно измерение. Представете си един свят от едно измерение, аз говоря за първичния свят, който има едно отношение, свят на вечно успокоение. Това е законът на единицата. Двойката това показва движение вече. Двойката в дадения случай показва закона на правата линия с една проекция в плоскостта. Раждането на тройката. Тройката същевременно показва закона на плоскостта с нейното движение извън тази плоскост на трето измерение. Следователно, 1, 2, 3, това са числа от света на трите измерения. След туй имаме друг един свят, който започва. Каквото е отношението на точката към правата линия, на правата линия към плоскостта, на плоскостта към тялото, такова е четвъртото измерение, петото, шестото измерение. Защото четвъртото измерение е пак точка в един свят. Значи всичко е концентрирано, има отношение към четвъртото, петото, шестото измерение. Имаме втори свят. Има друг свят, който започва със седем - свят на седем измерения, на осем, на девет. Влизаме на една граница, на онзи Божествен свят, в който само Бог се проявява. Тъй както е спрямо себе си, спрямо ангелите, спрямо човеците. Защото светът на трите измерения е свят на хората, светът на четирите измерения е свят на духовете. Това е гледане отдолу, първият свят. Ако гледаме на живота отгоре от едно до три е Божественият свят, от четири, пет, шест - това е ангелският свят, а от седем, осем, девет - то е нашият свят. Ако гледаме обратно от земята нагоре към небето, там имаме обратния процес. Едно, две, три, то е човешкият свят. Четири, пет, шест, това е духовният свят; седем, осем, девет е Божественият свят.

Тази работа е неразбрана, нали? Тя е неразбрана за всичките учени хора на земята. Ако вие не разбирате, радвайте се, че сте учени. Не трябва да се мисли, че всяко нещо, за което говорим, трябва да го разбираме. Може да се мисли само за неразбраните работи, за разбраните работи никой не може да мисли. Радвайте се, когато мислите за неразбрани работи. Мислите за небето. Вие знаете ли небето какво е и къде е? Вие мислите за ангелите, но и тях не сте виждали. За Бога мислите, но и Него не сте виждали. Щом знаете едно нещо, вие преставате да мислите за него. Малко разбрани работи трябва да имаме. Да имаме само едно разбрано нещо, всичкото друго, 15 милиарда горе да бъдат неразбрани. Даже не знаете името на слънцето. И другите звезди не ги знаете, неразбрани работи са. Вие казвате: дали е вярно или не. То е друг въпрос. Дали е вярно или не. Една мома носи едно писмо, държи го, не го чете, какво пише вътре не я интересува, но казва, че има писмо от еди-кого си и го държи. Само го показва писмото. Казвам: Тази мома не разсъждава. След като прочете писмото, критикува, казва: такива прости писма пишат ли се? Хвърля писмото. Тази мома има известни разбирания, но разбиранията на момата не може да бъдат разбирания на момъка. Ако момъкът пише едно писмо на момата точно това, което иска, тя никога не би го чела. Ако той пише в писмото точно това, което иска, не биха го чела. Той трябва да напише едно неразбрано писмо, че като го чете тя, нищо да не разбере. Щом го разбере, тази работа няма да иде на добре. Нека остане нещо неразбрано, такъв е законът в природата. Ние искаме всичките работи да бъдат разбрани, да бъдем наредени светийски като ангели. Такъв живот е въображаем, той не може да съществува. Аз изхождам от нашето гледище. Може такъв живот да съществува някъде, но на земята не може да съществува. Няма неща, за които ти може да помислиш и то да не съществува. Съществува, но не тук. А пък за нас с това разбиране, което имаме, има реални неща, които съществуват тук. То е много дребен свят. В един свят на микробите на една игла отгоре милиони микроби може да ги туриш. Техните учени хора и философи ще измерват, че има километри. Ще говорят за грандиозен свят, а за нас той е толкова дребен, милиони същества може да се турят на една игла. Даже тия милиони микроби те са празна работа за нас.

От гледището на тия същества, за които съзнанието е така повдигнато, всичките хора са като микроби. Ние за тях имаме толкова важност, колкото микробите. От Божествено гледище важни сме, но не представляваме чак толкова голяма важност. Казват: трябва да турим микроскопа да ги видим. Ние мислим за себе си грандиозни работи, как тъй. Обаче ако тия микроби се поставят вътре в нашето тяло, веднага ще се покажат, че те имат грамадна сила.

Сега: Що да сторя? Ще работиш, ще мислиш, ще чувстваш, няма да искаш да уреждаш живота си. Щом ти искаш да уреждаш живота си, ти се поставяш на лъжлива основа, значи животът не е уреден, че ти ще го уреждаш. Може би относително да е вярно. Но по отношение на природата, всичката наша погрешка е там, че ние искаме да уредим живота, да го подобрим. Няма защо, нито да го уреждаме, нито да го подобряваме.

Що да сторя? - Ще ядеш, ще пиеш, ще спиш, ще казваш: всичко е добро. Или просто казано: ще учиш. Ще станеш сутрин, няма да кажеш, че животът е лош, ще се учиш и ще считаш, че всичко е на мястото си. Ако има някой да мисли, нека му мисли Господ, какво ще му мисля аз? Защо да мисля за Божествения свят. Както Господ го е направил, е добър. Този свят Господ го е направил. Той мисли съвсем другояче за работите, не както ние мислим. Ако за мене Божественият свят е неразбран, то е друг въпрос. Но ако аз считам, че светът е неуреден, неразбран, това не е така. Светът е неразбран за мене. Светът ни най-малко не е неуреден и неразбран. Този свят е уреден. Вие забележете този път, по който вървят всички животни. От милиони години, пчелите почти никакъв прогрес не са направила в килийките на своите пити. Защото те казват: светът е уреден, няма какво да го уреждаме. Те си правят килийки, събират мед. Казват: ако ние искаме да го уредим, трябва да напуснем своята форма. Щом искаме да го уредим, можем. Ако пчелата иска да уреди своя живот, трябва да напусне кошера; ако човек иска да уреди своя живот, трябва да напусне човешката форма. Но като човек трябва да седи в тези граници, в които е поставен. Не да не мисли, да не разсъждава, да каже: дотегна ми този живот. Няма какво да му дотяга. Казва: много съм мислил. В мисълта не е нещастието. Мисълта е привилегия. Даже най-нещастната мисъл е едно голямо богатство. Страданията на човека, това са капитали от няколко милиарда. Когато някой път му дотегне животът, тогава отива при Господа, други същества купуват тялото му. Щом ти не работиш дойдат други същества и купят тялото. Смъртта не е нищо друго, освен продаване тялото. Защото щом не работиш, не уреждаш живота. Има същества, търговци във вселената, дойдат и те купят нещо, един ден те изпъждат навън, вземат всичкия материал, ти ще останеш търговец без дюкян, без стока, без пари. Ти ще ходиш, ще въздишаш, казваш: кажи, как беше едно време. Вие искате да станете ангели, нали? Знаете ли какви са задълженията на ангелите? При сегашното състояние на ангелите, можете да търсите един ангел, колкото си искате, но той е човек на длъжност, не се намира лесно. Не само да казвате: да ида на работа. Той като схване една Божествена мисъл, напуска веднага своето място, отива да изпълни Волята Божия. Щом Бог го изпраща, напуска грандиозната си работа във вселената и отива дето и да е, в слънчевата система. Може да е долу на земята, без значение, където го изпратят. Свърши си работата, върне се при своята работа. Схване пак Божествената мисъл, пак напусне работата. Няма нужда да му казват, че трябва да отива на еди-кое си място. Като схване Божествената мисъл, веднага я изпълнява. Един ангел, мислите вие, едва ли ще се занимава с вас, да си напусне неговата работа, да дойде за вашите дребни работи. Дребните работи са велики работи. В една дребна работа се крие цяла една слънчева система. Една човешка душа по някой път става образец за цяла вселена. Върху нея един ден ще се построи цяла вселена. Сега ние отидохме надалече, те са неразбрани работи. Аз се радвам, че са неразбрани.

За днес стои въпросът: що да сторя? Блажени невежите, защото на тях се падат страданията. Блажени невежите, защото те имат преимущество да страдат. От страданията ще извадите хубавите работи. Вие не считайте, че всичко е излязло от Бога. Ако е както разбирате, че всичко е излязло от Бога, де е лошото в света? Вземете падналите духове, грешните хора, где е лошото? Лошото е в неразбирането. Но в най-лошите духове, в падналите души има друга вътрешна възможност. Бог другояче гледа на нещата. Но по отношение на сегашния процес има разногласие, дето тия разумни същества за тяхно собствено добро, трябва да изменят начина на своята мисъл, понеже тия същества искат да наложат своето вето на Бога, да мисли и Той като тях. Най-първо великите духове се опитаха да наложат своята мисъл и Той да мисли като тях. Ние се опитахме да наложим нашата мисъл на духовете и това не става. Духовете слязоха на земята, ние слязохме под духовете надолу. Всеки един от вас се стреми да наложи своето вето. Виждам някой приятел минава покрай мене неразположен духом. Аз му се радвам, казвам: този е от блажените. Той ми се сърди сега, как да не влизам в положението му. Аз казвам: ами аз кому да се сърдя? Този недоволният казва: Учителят не трябва тъй да говори. Че как трябва да говоря. Аз както говоря съм прав и ти както мислиш, си прав. Ти трябва да се сърдиш, пък аз трябва да се посмея. Утре аз ще се сърдя, пък ти ще се посмееш. Туй е разнообразие. Ти си недоволен. Пък аз съм доволен. Утре аз ще бъда недоволен, пък ти ще бъдеш доволен. Какво има в това, че той е недоволен. Казва: той не ме разбира. Радвай се, че не те разбира. Ако те разбира, съвсем ще изчезне от света. Докато момата е неразбрана, тя е богиня; като се разбере, става слугиня. И въпреки голата истина, ние искаме всички да се разбираме.

Що да сторя? - Аз Отговарям неопределено: да се обичаме. То е неразбрано вещо. Любовта е най-неразбраното нещо в света, но и най-щастливото нещо. Това е едно противоречие. Искате да направите любовта разбрана. Вие искате да създадете ад за себе си. Щом стане любовта разбрана, ще създадете ада. Онези духове, които разбраха любовта, създадоха ада, онези духове, които не разбраха любовта, създадоха рая.

Що да сторя? Аз изнасям тия неща пред вас, но не ви казвам: Вярвайте. Това са факти. За мене не е вярата, вие може да вярвате в каквото искате, за мене то е друг въпрос. Това, което ви говоря, е едно учение истинно. Има един закон: винаги ли когато се мисли една мисъл е права? Аз изнасям неща, които някога са преувеличени, има някои неща, които са намалени. Има неща, които не са тъй верни, за да ви изпитам. Аз ви изпитвам, но и вие ще ме изпитате. Не че нещата не са верни, има неща, които ги засягам и са абсолютно верни, но перспективно не са верни, буквално може да са верни. Слънцето го виждаме, каквото не е. Имате ли представа за едно слънце, което има осемстотин хиляди километра в диаметър? Може ли да си го представите, да го обхванете? Вие си представяте слънцето един малък диск. Трябва да се радвате, че не разбирате слънцето, туй неразбраното слънце ни радва, понеже ако беше голямо, колкото е в действителност, то щеше да ни изплаши. Слънцето, за да бъде обичано, то знае психологията, че като го видим, казваме; да го хванем, да го помилваме. Малко станало, затова е обичано. Ако стане много малко, пак няма да ни е обично. Най-хармоничният диск, който съществува в природата, това е дискът на слънцето, формата на слънцето представлява един от най-хармоничните дискове, които съществуват в природата. По-хармоничен диск няма. За в бъдеще като расте нашето съзнание, слънцето ще изменя своята форма. Засега най-хармоничната крива линия е тая на слънцето. Вземете тая линия както е в съзнанието, не както се явява, не както виждаме слънцето на хоризонта. Ние не виждаме кръга правилен. Аз говоря за този кръг, който се явява в съзнанието. Когато искате да внесете хармония в себе си, може да предизвикате формата на слънцето в съзнанието си, за да се образува и в съзнанието хармония. Някой път след слънцето иде втора луната, след луната иде Венера, после иде Юпитер по форма. От звездите най-хармоничен диск има Сириус, после всичките тия от първа величина деветнадесет звезди. И те, са хармонични. Ако вие ги изучавате, ще придобиете хубави неща. Някои хора са меланхолични, ако сте свързани с тези звезди от първа величина, меланхолията ще изчезне. Всеки от вас трябва да знае по нещо за деветнадесетте звезди. Вие не сте ги изучавали. Та казвам: небето, това е една книга разтворена от хиляди години и тия жители на вселената чакат жителите на земята да се занимаят с главните черти на небето. Вие не знаете какво има на Сириус. Да се занимавате със Сириус, значи да внесете нещо ново във вашата душа. Сега аз бих отишъл много далече, да ви запозная с тези светове, но много работи спъват основната идея. Ако дойдете до материалния свят, вие казвате: какво трябва да мислим най-после за Бога. За Бога ще мислите тъй, както когато прочетете съчинението на някой философ, според съчинението му ще мислите за него. За Бога ще мислите тъй, както за един художник от картините му. За един музикант ще мислите по онова, което е написал или от неговото свирене. За шивача, за учителя, за професора ще мислите по онова, което е направил. Или за човека ще си съставите понятие от онова, което сам върши. Човек е едно от най-великите произведения. Ако вземете само тялото на човека в дадения случай какво чудо представлява? Ако бихте се заели да наблюдавате 365 дни себе си, или по някакъв начин да можехте да се фотографирате всеки ден, ще получите 365 образци - колко интересна колекция ще имате. Ако всеки ден се фотографирате и снимките ги нареждате под система, какво познание щяхте да имате. Та не само това, аз не искам да говоря за някои научни работи, защото при сегашните условия да се говори за наука, може да се дойде до суеверие. Суеверието произтича от онези факти, когато не разбираме нещата. Ние мислим, че нещата може да станат произволни. Нещата може да станат разумно. Има един закон, който определя. Аз зная идущата година какво ще стане. Но един закон има само в годината; има само един начин, когато мислим нещо, може да стане тъй, както мислим. Само един ден има, когато нещата може да станат, както ние мислим, другите 364 дни ще станат нещата, както не мислим. Туй не е противоречие, ще стане, както другите са мислили. Но този ден, единият ден има или поне една секунда във всеки ден на годината, когато нещата няма да станат. Във всеки един час има една секунда, едно време, което на мене принадлежи и нещата ще станат точно тъй, както аз искам. Във всяка минута има една частица за мене от времето. Във всеки час, във всеки ден, във всяка седмица, във всяка година има време, което принадлежи на мене. Тъй щото и в големите, и в малките работи има малка част, която е определена само за мен. Колко внимателно е небето към човешката душа, че е предвидило това време, освен всичките други работи. От тебе се изисква най-първо да намериш в деня кой е часът, който е за тебе. Цял час не е за тебе. В този час ще намериш минутата, в минутата ще намериш секундата. Когато вече можеш да се справиш с тия, ти ще бъдеш човек, който предвижда бъдещето. Сега ще кажеш: какво стана с мене? - Казвам: нищо няма да стане. Казва: аз ще умра. Не, ще ти продадат къщата, после ще ходиш под кирия. После ще ти направят друга къща, после пак ще те кредитират, ще станеш виден търговец. След това пак ще фалираш, пак ще ти продадат къщата, после пак ще ходиш по разходки. Тъй някои хора се мислят за много учени, но все питат: после какво ще стане? Един негърски проповедник, след като му задавали разни въпроси учените негри, най-после казват: Ти си проповедник. Какво правеше Господ преди да беше създал света? Той им казва: Имаше една брадва и сечеше пръти. Докато създаде земята, тези пръти ги приготовляваше за хора като вас, които не разбирате. Той доста умно им е казал. Така е, когато човек дойде в противоречие с онези творчески сили на природата, много пръти ще се стоварят на гърба му. Пък ако разбираш, тогава с пръти няма да те бият. Ти тогава ще замязаш на онзи българин, който влязъл в една турска баня, съблякъл се, тялото му мазно, не сухо, мие се и се тупа, казва: ръка не го е бутала. Един турски бей седи, мие се на един чучур, става, отива да седне на мястото на българина. Българинът казва: Ефенди, заповядай! - и отива на друго място. Пак казва: Ръка не го е бутала. Беят му казва: Ха да се махаш и от тука. Българинът рекъл пак: заповядай, ефенди. Така обикалят банята три-четири пъти. Най-после беят му казва: Умен човек си, досега не са те бутали, няма и да те бутат. Земята е пълна с извори, отвсякъде може да пиеш. Не ти позволяват от едно място, иди на второ, трето, четвърто, широк е светът. Какво си седнал и си навел глава, че Господ ще оставил да страдаш. Запей тогава: "Заплакала е гората." Ама заплакала гората, мислиш, че преводът не е пълен. Плакала тя от мъжа си, тя казва: ходил ми е по друмове, по клисури, пък ми е донесъл кървава кошуля. Плакала тя, понеже не постъпвал, както трябва. Заплакала е гората и планината. Гората и планината не плачат, гората то сме ние. Под думата "гора" се разбират всичките хора по земята. Ти ходиш между хората, но всеки е погълнат със своята работа. Хората са като дърветата. Ти ходиш с високо съзнание, вдъхновен си нещо, но хората около тебе нищо не мислят. Защо минаваш от тук хич не искат ида знаят. И благодари, че не се интересуват, иначе ще започнат да ти казват отде трябва да минеш. Защо минаваш оттук, от друго място трябва да минеш. Ти може да минаваш отдето искаш, само тук-там някой стражар ще те срещне и може да ти каже по-точно от къде да минеш. Благодарение, че на хиляда души един стражар те среща. Ако всеки, който те среща, ти казва: не оттук, но оттам мини, ти през града не може да минеш.

Що да сторя? Казвам: В новата философия на живота не мисли за старото, никак не мисли за него! Старите хора отиват при старите хора, старите листа отиват при старите листа. Старите отгоре надолу слизат, младите се качват нагоре. Младият човек е цвят, който цъфти; този цвят ще завърже, ще даде плод. Старият кой е? Старият е узрелият плод; ще го турят в коша, ще го изядат. Благодарете, че старите хора хранят света. Младите ходят, разхождат се, старите опъват каиша. Всеки плод, който е в коша, той е стар плод. Така старите хора умират, заравят ги в земята, а младите ходят навсякъде. Тогава законът, за да не остарява човек е - както в Писанието се казва - че онези, които чакат Господа, тяхната сила ще се обнови. Преведено: Онези, които разсъждават и възприемат нещата, както са наредени, и в съгласие с вечното множество и вечното единство, всякога ще бъдат щастливи.

Тъй седи онази наука в света, върху която трябва да се преустрои дома. Не се стремете да приведете хората под вашия знаменател. Нагласете се вие себе си да подведете под този знаменател, под който трябва. Но не се стремете да подведете хората под вашия знаменател, понеже над вас има други същества, които са турени, и те искат да изменят вашия знаменател, да ви подведат точно под този знаменател, който ви подхожда. Вие няма да намерите вашия знаменател именно защото не сте само вие факторите в света, но има и други фактори, те ще се намесят. От това, което ти си направил, нищо няма да остане. От най-великите хора кои са останали? Не е за обезсърчение, но след 10-15 хиляди години къде ще бъдете? Тази култура съвсем ще изчезне, тя ще се пренесе на друго място. Тази книжнина къде ще остане? Тя ще остане за онези, които ще дойдат да наследят Земята. Тогава великите имена на нашите хора къде са? Планините създадоха великите души в миналото. Учените хора още не знаят как се е създал планинският връх Еверест, или как се е създал Мусала, или как се е създал Монблан. Създадени са, но кой именно ги е създал? Имената са записани. Монблан кой го е създал? Братството на Европа създаде Монблан. Кой създаде Еверест? Братството в Индия създаде Еверест. А пък египтяните, като нямаха връх създадоха пирамиди, по-високи места, понеже е забелязано, че в една равнина, в която няма издигнато място, човек не може да мисли. Следователно за да може да мисли човек, непременно трябва да има височина. Ако мислиш еднообразно, ти си на плоскост. Трябва да имаш планински връх. Египтяните най-после създадоха няколко пирамиди нависоко - създадоха само един идеал да си осмислят живота. Най-малко един идеал трябва да имаш в себе си. Сега, не искам да привеждам най-оптимистичната страна на живота Ако ме разберете, ще знаете колко същества има в света, които мислят за вас, постоянно ви хлопат. Казвате: "Мислим сега, много сме заети." Те са живи същества, които хлопат в твоето съзнание, но ти не знаеш, толкова си оплетен, че питаш: "Какво да правя?"

Що да сторя? - Ще се разговаряш с тях любовно, писма ще им пишеш на всичките от сутрин, като станеш, до вечер, все ще пишеш. Ти намериш един възлюблен на земята и изгубиш всичкото си време по него. Този човек не може да те обича, понеже него го обичат 15 милиарда същества. Ти казваш: "Аз имам един мъж." - Чудни сте. Петнадесет милиона същества има приблизително, които имат дял в него. Каква част от твоята жена е твоя? Каква част от деня тя е заета с теб? Тя едва ли мисли толкова за теб. Не че не мисли, но някои са ми казвали: "Аз постоянно мисля за теб." Пък аз зная колко мисли. Вие мислите за мен, колкото аз мисля за вас. Аз не искам от хората нищо. Че те мислят за мен, то е отношение към множеството. Някой казва: "Аз съм готов всичко да сторя." Аз зная какво значи всичко, то е нещо много определено. А пък аз търся в света дума, която не е определена. Псалмопевецът казва: "Господи, опитай ме, виж в момента което мога да направя, то е." Опитай какво можеш да направиш. Туй, което в даден случай мога да направя, то е силата на човешкия характер. Когато те изпитват и издържиш, това е силата на твоята вяра, на твоето знание. С най-малкото изпитание, на което те поставя, този Разумният, невидимият свят веднага те изпитват докъде си достигнал. Тези разумни същества имат красиво чувство към нас, искат да знаят външната ни форма каква е, интересуват се докъде сме достигнали. Както ние се радваме на едно плодно дърво, че цъфнало, дало плод, така и те ни се радват, че едно същество цъфнало и дало плод. Тях това ги радва. Всяко същество взема участие в процесите на растенето, цъфтенето и зреенето на дървото и човека, понеже всички участвуват в Дървото на Живота, всеки се ползва от туй Дърво.

Изнасям това за Божествения ден. Нова виделина да имате. Толкова познати имате, на които имената не знаете, които мислят за вас. Вие очаквате да видите само тези, които познавате. Но тези, които вие познавате, от тях произлиза вашето нещастие. Коя храна причинява болка на човешкия стомах - непознатата или познатата? - Познатата. Непознатото в този смисъл е вечното, което никога не умира. То не може да бъде нито отвън, нито отвътре, то си има само отношение към тебе. Може да произведе туй щастие и блаженство.

"Що да сторя?" Ще работите, ще развивате вашия ум, ще образувате тази новата мрежа, за да схванете новата светлина. Някой път вие ще мязате на един рибар; ще си оплетете хубава мрежа, ще идете да се учите от рибарите на тяхното изкуство. Вие не сте ходили да гледате как правят рибарите мрежите. Има два вида мрежи: едните, като се хвърлят в широчина, те се свиват; има и други, които потъват, те са с куршуми отдолу, че като се събере рибата, остава вътре. Каквото остане в мрежата, каквото хване, то е на рибаря. Всеки ден ще излизате като рибаря отвън, ще гледате как хвърля мрежата и как колкото хване, туря в торбата. Два пъти не трябва да хвърляте. Като хванете много, не можете да изтеглите мрежата. Нали знаете, Христос като срещна Петра, Петър му каза: "Господи, цяла нощ се мъчим, нищо не уловихме." Христос му каза: "Хвърлете за мене." Петър погледна недоверчиво, той беше рационалист малко. Като хвърлиха мрежата, толкова много риба се хвана, че трябваше да викат други лодкари да я изнесат. Божественото е: като хвърлиш мрежата, да се хване толкова риба, че да не може да се изтегли мрежата. По човешки ще хвърлите мрежата, но нищо няма да уловите. По човешки нищо не се постига.

Или казвам: разсъждавайте правилно. Вие ще кажете тъй: "Тоя живот дали да го живеем или не, нищо не струва." Вие много обезценявате Онзи, Който ви е създал тялото, Онзи, от Когото сте излезли, Който е вдъхнал духа ви. Вие обезценявате Бога. Какво може да стане? Бог е вложил в теб една душа, един ум, едно сърце, а ти мислиш по този начин. Значи не мислиш правилно. По-добре се помоли, кажи: "Господи, прости ми, че голямо богатство си ми дал, а аз не съм работил нито ден за Тебе." Че какво искате повече от това, което имате? Несметни богатства имате. Аз намирам изобщо всички хора за непризнателни. Всички искат да бъдат царе и князе. Всички до един са царе и князе - какво от това? То е като зъбците в едно колело. Едно голямо колело има 200, 300, 500,1 000, зъбци, тия зъбци са скачени с други. Когато един зъбец потегли друг, той е цар. Като мине този зъбец, ще дойде друг, всички ще дойдат един път да потеглят те първи. Като завъртят колелото ще царуват, после ще дойдат други. Когато един човек царува в света, никога един не царува, царуват всичките едновременно. То е мое схващане. А туй, че само един царува, то е само ваше схващане. Всички други царуват. Върти се това Божествено колело, животът тече и вие се радвате. Когато някой царува, радвайте му се!

"Що да сторя!" - Царувайте, опъвайте каиша, теглете колелото, можете; но бъдете благодарни за всичко, което имате, мислете за всички петнадесет милиона във вселената. Какво мисли Господ за вас не разправяйте на хората, да остане тайна и за вас дори. "Какво мислите за Бога?" Нищо не мисля. "Какво мислите да направите заради Него?" Нищо не мисля да направя. От какво ще се нуждае Господ, аз да му направя? Да му принеса в жертва агне - то е Негово. Да му направя къща или някой храм - камъните са Негови. Има едно нещо, което можете да направите - това, което не знаете. Това, което не знаете, постарайте се да го разберете. Кажи: "Господи, макар да не Те познавам, искам да Те обичам по своему. Аз не зная как. Искам да те обичам!" Това е най-хубавото, което можеш да направиш. Не питай къде е Господ, дали си Го обичал досега - ти си мисли да обичаш Господа. Никаква друга философия. Тъй мисли само. Не мисли дали е право или не. Ти остави тази любов да излезе, да тече към Бога. Когато Бог те обича, Той оставя животът да тече. Дали ти го разбираш или не разбираш, хиляди години Неговото благоволение си върви. Той не обръща внимание. Във всички твои недоволства и доволства Той не взима участие, за да не те смути. Той казва: "Пообмисли, всякога, щом си недоволен измени начина на мисленето." Пак си недоволен - причината ще се пише в книгата. Това дадох, недоволен е, онова дадох, недоволен е - хиляда години Господ е писал на тефтера. Тук веднаж ще се покаже, че си бил доволен, че станала работата, както искаш. То става в хилядата години само веднъж. Само веднъж на хиляда години работите стават тъй, както ти мислиш. След като си живял десет хиляди години, десет пъти работите са ставали, както ти си мислил. Това ще бъде такова тържество! Ще оставим дали туй е вярно. Като казвам хиляда години, вие казвате: "Посъкрати ги." Колкото работите се продължават, е по-добре, колкото се съкращават, е по-зле. Ако се съкращава бюджетът лошо е за вас, но ако се увеличава е много добре. На вас да бъде добре, за мен е по-добре да го съкращават. Сега всички съкращават бюджета. Ама пенсиите като се съкращават, заплатите като се съкращават от четири хиляди на две хиляди, от две хиляди на хиляда, после ще ги поделят на четири части, на осем, на десет - тогава не е добре. Когато се продължава животът е по-добре; колкото животът е по-къс, по-зле. Колкото мисълта се продължава е по-добре. Всички работи, които се продължават е по-добре, които са мимолетни е по-зле. Злото иде в късите вълни. Който държи прави работите, иска светия да стане за една година, аз да ви кажа какво ще стане от него: той апаш може да стане, но не светия. За да стане светия, трябват ти тридесет години живот, по 10, 15, 20 часа да работиш, да се молиш. Ако искаш бързо светия да станеш, за една година отгоре, злото ще дойде. В злото творчество няма, то лесно става. Злото задържа, доброто твори.

Сега, това е само за обяснение, бързите и късите работи в света не носят добри резултати. Някои искат някои работи да не са дълги. Онези хора, които по-дълго време страдат, имат по-добър характер. Онези хора, които не могат да издържат на страданията, за мен те нямат характер. Аз виждам някого, увива се, не може да търпи това, но никога не казва "не мога". Силата на твоя характер ще се определи, когато дойде една болест, да я изкараш. Болестта е жива. Тя трябва да прояви и развие всичката си мощна сила, ако можеш на най-големия пристъп да устоиш, ти си силен. Ако ти още при първите атаки не можеш да издържиш, каква ти е силата? "Ама боли ме главата." Няма нищо! "Боли ме крака". Няма нищо! "Хрема имам." Няма нищо!

Във Варненско имало един случай, 12 души майстори се мъчат да вдигнат един камък, да го турят отгоре като плоча на една чешма. Идва някой българин, пита: "Какво правите?" "Мъчим се да повдигнем тоя камък." "Стойте." "То не е за тебе." Той хваща камъка, вдига го, казва: "Де искате да го турите?" Туря го отгоре на чешмата, качва се на колата и заминава. Той го счита това за играчка. Онези дванадесетте души се пънкат, ще трябва да им платят. 12 души работят, а този човек за половин час го взема, туря го на мястото. Който знае, той свършва работа за 12 души, а пък който не знае, 12 души трябва да работят и пак нищо не могат да свършат. Който мисли много, той има 12 души, който не мисли, той има само един, слиза от колата и свършва работата,

Мощното във вас, то е духът. Туй, което вашият дух може да свърши, 12 души не могат да го свършат. Туй е сега мисълта.

"Що да сторя?" Обичайте Господа. Бъдете благодарни за всичко онова, което Той ви е дал, пък за в бъдеще има толкова хубави работи! Като дойдат, вие ще ги научите.

25 неделна беседа, държана от Учителя на 20 март 1932 г. София, Изгрев.

• Евангелие от Лука, 18:18
• джам /тур./ - стъкло