Разлика между версии на „Наклали огън“

Текуща версия към 18:01, 16 юли 2017

Неделни беседи

Неделни беседи - 1932 г.

Вземи детето, ХV серия, том ІІ (1932)

13. Наклали огън

27-ма неделна беседа от Учителя, държана на 3-ти април 1932 г. София - Изгрев.

Ще взема само две думи от 18-та глава, 18-ти стих от Евангелието на Йоана: "Наклали огън".

Ученият човек се познава по това, че той се занимава с неизвестни работи; простият, неученият човек се познава по това, че той се занимава с известни, с понятни работи. Простият търговец който продава на бит-пазар, се занимава с вехтории. Ученият човек е един шивач, който шие все нови дрехи; като дойде някой при него, той му взима мярка, скроява дрехата и я ушива. Някои хора много обичат бит-пазара; те казват: "дайте ни един катехизис на живота"! Ако искате катехизис, идете на бит- пазар. Ако светът можеше да се оправи с катехизис, тогава вземете един будически, един католически, един православен или друг някакъв - навсякъде има катехизиси, няма защо да търсим нови - и вижте доколко светът може да се оправи с тях.

Сега, от това не трябва да разбирате, че не трябва да се мисли правилно. Мисълта е един прогресивен процес. Ние едва сме започнали да мислим. Човек едва е преминал в границите на човешкото състояние. Той едва сега преминава от животинското в човешкото състояние - това е авангардът. Човек едва е преминал от животинското в човешкото царство. Тялото на цялото човечество е почти в животинското царство. Това е един преходен период, вследствие на което ние виждаме толкова много разправии. Разправиите, спорът, те са достояние на животните. От тях е започнал спорът. Виждате два петела в някой двор, спорят, бият се. Защо? Имат стотина кокошки, делят ги помежду си. Защо му са на един петел толкова кокошки. Ще кажете, че му трябват. Питам: как ще ги храни толкова кокошки? Ако петелът рече да храни всяка кокошка, как ще ги изхрани? Ако кокошката очаква петелът да я храни, какво ще стане с нея? Някой път вие се произнасяте, мислите, че животът не е нещо идеално. Да, сегашният живот е чергарски, той е преходен живот. Сегашната култура е чергарска, така е поне в моите очи. Това е мое мнение. Вие не трябва да се обиждате от това. Чергарски е този живот по отношение на едно състояние особено, което е толкова велико, че ако вие бихте били в новата култура, ще се съгласите напълно, че този живот и тази култура са чергарски. Но понеже вие мислите, че сегашната култура е последната дума на човечеството, казвате: отлична е тази култура. Какво ще ми кажете за тази култура която в 1914 година избиха само в продължение на четири години около 25 милиона хора, направиха ги на пастърма и то най-културните хора - учените, философи, управници, владици, генерали, музиканти, поети, писатели и т.н. - всички отидоха. Защо? Какво допринесоха с тези убийства? Ще кажете, че войната допринасяла нещо. Аз не отричам това: допринася и войната нещо, но тя не е един метод, който трябва да се прилага. Войната е един изключителен метод. Тъй щото в природата има постоянни методи, има и изключителни методи. Войната е един от изключителните методи. Когато двама души не могат правилно да разрешат един въпрос, те прибягват до война. Следователно, във всяка война силният има правото, а не умният или добрият. Който има сила, той има правото, а може да е крив. Когато има сила той може да хване онзи, който има пари и да го набие, да му вземе парите, а той нищо не трябва да казва. Напротив, той ще каже: както кажеш, така ще направя. Слаб е човекът. И след всичко това хората говорят за законност. Хората трябва да направят разлика между власт и права в света. Според мене, властта е Божествен атрибут, а управата е човешки атрибут. Някъде управата може да бъде съгласна с властта, а някъде тя е минус, никак не върви с властта. Следователно, мнозина смесват тези две неща, казват, че управлението е власт и намират, че така трябва да бъде. Не,не е така. Да управляваш, това не е Божествено, това е човешко. Според Божествената власт на всеки човек е дадено право сам да се управлява, а властта е обща за всички - всички трябва да властвуват. Всеки пък сам трябва да управлява себе си. В сегашния живот, според човешките разбирания, всеки има власт над себе си, управата има власт над всички. Точно обратно е изменен законът. Казвам: как ще се оправи светът? Турете властта върху всички, а всеки сам да се управлява, както той си знае. Някои ще кажат: как е възможно това, как ще се управляват сами? Казвам: ако имате едно неразумно същество, което не е надарено с разум, което не е надарено със сърце, с воля, то има нужда други да го управляват, но един учен професор, има ли нужда да му казвате как да разреши задачата си? Дайте му задачата и го оставете той сам да я разрешава по какъвто начин си иска. Достатъчно е задачата да е правилно решена, а после той ще изпита и нейните резултати.

Сега всички хора искат да имат свобода. Свобода може да има само онзи човек, който има три Божествени атрибути: когато неговата буква „Л“ е в трета степен; когато неговата буква „М“ е в четвърта степен и когато неговата буква „И“ е в пета степен. Това значи абсолютна свобода. Ако вие наредите човешката азбука според великия Божествен закон, според който тя действително е наредена, като следват знаците плюс и минус, плюс и минус, после минус и плюс, минус и плюс, да дадете на всяка буква нейното определено място, вие ще имате един процес. Такъв процес имате и в аритметиката, дето има различните знаци. Когато се турят тези знаци, трябва да знаете с какъв процес ще работите, дали с изваждане или събиране, дали с умножение или деление, и после има известни правила за събиране на числата. Числата имат известни свойства, които трябва да знаете: трябва да знаете, дали дадено число е положително или отрицателно. При това, трябва да знаете, че всяко число има и посока на движение. Всяко число е резултат на известни разумни сили. Следователно, от резултатите на числата вие ще знаете интелигентността на това същество, което е зад този резултат. Вземете, за пример, много от съвременните учени казват, че окултните науки били отвлечени. Не, ни най-малко те не са отвлечени. Те са обективни науки, които съществуват за онези, които ги разбират, а за онези, които не ги разбират, те наистина са отвлечени. Всяка наука, която не разбираме, е отвлечена, а всяка наука, която разбираме, е обективна, положителна. Сега всички хора са физиогномисти. За пример, щом видят един човек, те веднага се произнасят, казват, че даден човек не ви харесва или по лицето, по светлината му, или по неговия ход, движение и т.н. Вие имате един инстинкт, като някое животно, с който познавате човека. Защо е добър, защо не е добър, защо и за какво не ви харесва, не знаете, но като някое животно, намирате си пътя и нищо повече. Така е за вас, но за един учен физиогномист не е така. Един учен, като види човека, той най-първо ще тури различни знаци по тялото му, плюс, минус, ще извърши ред процеси и като постави всички знаци на своето място, тогава ще може да се произнесе. Например, ако човек на челото си има минус, той не разполага с всички сили на своята мисъл. Ако неговият нос има минус, този човек не разполага с всичката си енергия на своята интелигентност. И ако на неговата брада седи минус, и той не разполага с всичката сила на своята воля. Следователно, този човек е един от тези, в които според химиците, металоидните, имат преодоляващо влияние. Той няма никаква активност, всичко в него е в застой. Този човек се нарича флегматик. Той е едно блато, в което не приижда прясна вода, и целият ден жабите крякат в него. Ние наричаме този човек блато на жабите. И той има известна култура, но тя е жабешка. Обаче това може да се смени. Ако дясната страна на челото има плюс, а лявата има минус, вие имате един правилен процес. Ако дясната страна на скулите има минус, а лявата плюс, пак ще имате правилен процес. И най-после, ако дясната страна на брадата има плюс а лявата минус, вие пак ще имате правилен процес. Плюс и минус плюс и минус това е един естествен ход на нещата. Ако навсякъде имате плюсове, каквото са плюсовете, това са и минусите. В минусите жабите вдигат врява, култура има там. И в плюсовете може да се вдига шум, навсякъде има пожар. Следователно, там има революция. Този закон е верен и в света. Когато навсякъде има плюсове, там революцията е неизбежен процес в живота. Когато минусите взимат надмощие, там е смъртта вече. Минусите показват, че всичко е изгоряло вече. И като няма какво повече да гори, навсякъде виждаме само пепел. Казвате; да сме активни. Питам: в каква посока ще се движите? Някой казва: трябва да осигурим живота си! Знаете ли какво нещо е осигуровката? В каква посока трябва човек да се осигурява? В Америка всички американци имаха тъй наречените спасителни банки, в които се осигуряваха бедните хора. Бедните влагаха парите си все в такива банки, но в тази криза и банките се спасиха, и хората отидоха. Де отидоха и парите, и бедните хора, не се знае, но всички казват: криза има сега. Да, криза има, но де отидоха парите на бедните? Пари поне не се ядат. Парите не се явяват, казват само: банката е пропаднала. Добре, банката пропаднала, но де отидоха парите? Умният човек ще извади следното заключение: хората не могат да спасяват. Де са онези, които спасяват хората? Те са спасителите на човечеството. Те умират на кръста, за да ги спасят. Тогава, аз си представям въпроса така. Един индиец минавал за голям адепт на окултните науки. Той отишъл в Париж, в Севил; дето попаднал между най-висшето общество и след като им проповядвал много от учението на йогите, един ден казал: всичката теория мога да ви покажа много лесно. Аз имам голяма сила в себе си: И най-големият и бърз влак мога да го спра, дето искате. Най-видните парижани по това време били заинтересувани да видят това чудо. Той им казал: това чудо може да стане само при условие, ако вие ми дадете вашите скъпоценни огърлици, скъпоценни камъни и диаманти. Те дали своите огърлици, и се спрели пред трена да наблюдават, какво ще направи този маг. За голямо тяхно учудване, експресът не спрял, но и адептът изчезнал с него. Той им казал, че щял да се хвърли от трена и той моментално щял да спре. Какво е станало после с този адепт, не се знае - може да са го хванали, а може и да са го прибрали мъртав. Доколко е вярно това, не се знае, предават го като анекдот. По такъв начин, именно, се спасяват хората, като им се проповядват .чудесиите на света. Това не показва, че тези хора мислят лошо, но какво ще кажете за едно шише, на което направите няколко дупки, отдето да изтича водата. Всички други части на шишето не са съгласни да изтича водата от шишето. В такъв случай можете ли да обвините шишето, че водата изтича от него? Не, всички останали части на шишето не са виновни, че водата изтича от него. Следователно, всички кризи в света произтичат от факта, че все някъде има дупки. Кризите стават, дето има дупки в живота.

Казваме: сегашното общество, сегашната култура е едно такова шише, от което изтича всичкото злато навън. Обаче, то не е загубено, то пак остава на земята. И хубаво, че е така, защото всички хора досега вярваха, че са спасени. Та всички до сега имаха надежда в тези спасителни банки, че във време на мъчнотия, във време на глад и на сиромашия ще има от де да си помогнат. Обаче, те сега се убедиха в истината, че това е било една лъжлива надежда. И тези бедни хора почнаха да вярват другояче, а именно: че не е този пътят, че не са хората, които спасяват, а Бог спасява хората. Не са лекарите, които лекуват болните, не са проповедниците, които обръщат хората към Бога, не са управляващите, които управляват света. Ние можем да мислим, че е така, но в края на краищата ще се убедим в истината. Всеки баща може да каже на сина си, че е негов баща, обаче той трябва да каже: синко, аз на земята съм ти само възпитател. Твоят истински баща е на друго място. Каже ли бащата на сина си така, той ще помисли нещо съвсем лошо, ще си помисли най-малкото, че е техен храненик. Ако майката каже на сина си: синко, аз не съм ти майка, тук на земята аз съм само твоя възпитателка, твоята истинска майка е на друго място. Какво ще си помисли този син? Той ще си помисли, че е взет за техен храненик отнякъде. Когато един човек влезе през някоя врата в един дом, вратата ли го създаде? Не, вратата е само едно условие, да може този човек да влезе вътре. И когато този човек излезе от вратата навън, вратата ли го създаде? Когато светлината влиза през очите и отива в мозъка, дето се разлага, очите ли я създадоха? Не, те само я трансформираха. И когато тази светлина се връща назад, като една идея, пак по същия път, от мозъка през очите, те ли я създадоха? В приемането и връщането на светлината има два процеса. Единият процес е външен, възприемане на светлината от вън навътре и разлагането й в мозъка, а другият процес е вътрешен, отвътре навън, то е това, което ние виждаме външно. Тогава светлината излиза отвътре навън. Сега, аз няма да се спирам върху зрението. Зрението е един сложен процес. Когато светлината влиза през очите в човешкия мозък и създава мисълта, едновременно с това мисли и цялата природа. Как мислят учените, как мислите вие, то е ваша работа, но аз предпочитам моята теория пред теорията на учените хора. Аз предпочитам моята теория, защото ми дава повече светлина. Когато аз виждам тази светлина, зная, че едновременно с мен и всички планети, като слънцето, луната и останалите, както и всички същества по цялата вселена виждат светлината по един и същ закон. Законите за възприемането на светлината са едни и същи. Когато светлината влиза в мозъка на една муха, и тя вижда по същия начин, както и аз. Обаче, нейното разбиране за светлината е съвсем друго от моето.

Съвременните хора или всеки човек отделно, за да мине в по-високо състояние, трябва съзнанието му да се пробуди. Ние трябва да знаем върху какво почива щастието на човека. Щастието на човека зависи от известни числа. В някои отношения щастието зависи от бащата, а в някои отношения - от майката. Аз взимам бащата като едно условие. В някои отношения щастието на сина зависи от бащата. В някои отношения то зависи от майката. Някога бащата и майката не вървят по една и съща линия. Има една положителна страна на щастието, както има една отрицателна страна на щастието. Значи, има положително-отрицателна страна, както и отрицателно- положителна. Ти не можеш да бъдеш щастлив, ако баща ти не е бил щастлив. Ти не можеш да бъдеш нещастен, ако майка ти не е била нещастна.- И обратното е вярно. Ако ти вървиш по линията на майка си, ти не можеш да бъдеш щастлив, ако майка ти не е била щастлива; или ти не можеш да бъдеш нещастен, ако майка ти не е била нещастна. Този закон е законът за вътрешното съчетание на семейството. В това отношение семейството трябва да се постави на съвсем друга основа. Ако ти търсиш щастието, това показва, че си нещастен. Ако мъжът търси една жена, значи той е нещастен, той е гладен. Следователно, жената трябва да върви по линията на щастието. И обратно: ако една жена търси един мъж, тя е нещастна. Следователно, мъжът трябва да върви по линията на щастието. Като не разбирате закона, вие казвате: да оженим тази мома! Като ожените двама нещастни, какво ще стане? Ще имате минус и минус, които дават плюс под нулата. Ако имате минус и плюс, пак ще имате минус. Но аз предпочитам минус и плюс, отколкото два минуса. В някои отношения аз предпочитам изваждането пред събирането. Ако събера минус две хиляди лева и минус десет хиляди лева, ще получа минус 12 хиляди. В този случай предпочитам едно изваждане, пред това събиране. Например, предпочитам да имам плюс десет хиляди лева и минус пет хиляди. В първия случай онзи човек е по-богат от втория, само че той има да дава тия пари, а във втория случай ще има да взима поне пет хиляди лева. Следователно, отрицателните процеси в природата всякога ограничават човека, а положителните го освобождават. Някой казва: и без добродетели може в живота. Не, всички добродетели в природата, в Божествения свят са все положителни знаци: плюс минус, плюс минус и т.н. Те вървят по този начин. Щом имате два плюса, тогава ще се заемете да разрешите въпроса. От страна ще турите по един минус. И тогава, понеже двата плюса ще се отблъснат, те ще отидат към минусите и ще имате едно съчетание. Аз лесно мога да примиря двама момци или две животни. Всяко животно си има свой вътрешен стремеж. Аз ще ги примиря, като зная посоката на техните стремежи, както и силите, които са впрегнати в тях. За пример, някой човек обича да се гневи и казва: аз обичам да се гневя. Причината за това е, че у този човек се е събрала известна енергия в мозъка, която търси изходен път. Като наблюдавате този човек, как се готви да избухне, ще забележите, че в един от ъглите на устата се вижда едно трептение. Ако не можете да отпуснете крана, да изтече тази енергия навън, той веднага ще избухне и ще започне да движи ръцете си, да отваря и затваря устата си и т.н. Като маха ръцете си на една и на друга страна и удря с тях, той иска да каже: кажи ми на коя посока да вървя, назад или напред, в тази или в друга посока? Ако той рече да те удари, ти му кажи: надясно от тебе, на четири крачки разстояние има едно гърне със злато, заровено в земята. Той веднага ще спре и ще отклони вниманието си. Или можеш да му кажеш: на еди-кое си място, под еди-кой си камък има заровено гърне с десет килограма злато. Той веднага ще спре да се гневи, ще отправи погледа си към посоката, която му определяш. Който не разбира закона казва: Какво право имаш да ме биеш? Обаче, той ще го удари. След това този благочестив човек, който е пострадал, ще напише едно заявление до съдилището, с което ще се оплаче пред съда и ще се започне процес. Ти ще вземеш адвокат, който да защитава делото. Ще се съберат хора, които ще разрешават въпроса, как станало това, че еди - кой си вдигнал дясната ръка и ударил някого по лицето. И след това съдът ще се произнесе, че този човек контузил втория и го осъжда на няколко месеца затвор, като му казват, че той няма право да бие хората. Това са външни резултати, но те стават тайно в душата на човека и спират неговия прогрес. Много такива процеси спират мисълта, спират чувствата, спират волевата енергия. Ние сме хора, които често себе си самоубиваме. Аз гледам как млади хора се самоубиват. Виждам по лицето му, как се самоубива.

Сега казвате: да спасим младото поколение! За да се подобри и спаси младото поколение, най-първо трябва да му се покаже пътя на любовта, посоката, в която трябва да върви, дали наляво или надясно. При това, в този път на възпитание, възпитатели на младите момци могат да бъдат само младите моми учителки. И обратно: при възпитанието на младите моми, възпитатели могат да бъдат само младите момци учители. Според мене, при новото възпитание на младите момичета бих поставил учители само мъже, а на младите момци бих поставил за учители само моми. И в едната, и в другата гимназия за изключение може да има само една учителка или един учител. Значи, ще прехвърля учителите в женската гимназии, а учителките в мъжката гимназия. Ще кажете: ами учителите нали са мъже, как могат в девически гимназии? Така ще бъде по-добре и за учителите, и за техните ученици. Учителите при младите момичета ще се възпитават, пък и учителките при младите момци ще се възпитават. Същевременно и самите момичета и момчетата ще се възпитават. Хората не разбират това нещо, те гледат само на отрицателната страна. Жената е един минус, мъжът е един плюс, те са живи процеси. Два минуса правят едно равенство. Като събереш две жени на едно място, те образуват едно равенство. Ако искаш да разбереш какъв е резултатът в един дом, ти трябва да събереш две жени на едно място. Ти двама мъже не можеш да туриш за резултат. Ако пък искаш да намериш една посока, в която човек може да се избави, ти трябва да туриш двама мъже на едно място. Та когато в математиката се поставят знаковете плюс и плюс при събирането, това показва едновременно посоката на новото движение. Ти искаш да вършиш работа с един човек. Преди всичко ти не знаеш дали той е плюс или минус. Ако търсиш един другар, който е плюс, ти трябва да бъдеш минус. Ако той е плюс, тогава ти ще намериш посоката на мисълта в твоя живот. Това е практическо правило. Вие можете да не знаете това нещо, но те са правила. Например, един учител обяснява с плюс и минус числата 1, 2, 3, 4, и т.н., как може да се работи с тях.

Както сега живеем, ние нямаме ясна представа за самия живот. Гостилничарят не прави изложение, но той храни хората. Хлебарят не прави изложение, но той пече хляб. Дрехарят не прави изложение, но той шие дрехи на хората и ги облича. Художникът, музикантът, всичко това не е изложение на техните произведения, но те хранят хората. Има изложения в света. В едно музикално произведение има храна. В една дреха, във всичко това, до което се докосваш, има нещо, което или може да вземе от теб или може да ти даде. Разправяше ми една млада сестра следния случай: един техен роднина заболява от апоплексия и умира. Неговите роднини намират, че новите му дрехи, които облякъл само веднъж или няколко пъти, може да се продадат по-евтино, и ако иска някой, може да ги купи. Бащата на тази сестра, като видял, че продават доста евтино, купил ги. Сестрата, като се научила за това нещо, казала на баща си: Татко, не трябваше да купуващ тези дрехи. Не е хубаво от болен човек да се купуват дрехи. - Това е суеверие. Обаче, не минава много време и този човек, бащата, заболява почти от същата болест. Той се чуди, отде му е дошла тази болест. Казват: дрехите са причина за това. Ако някоя сифилистична жена или някоя болна от проказа шие дрехи на царската дъщеря, тази проказа или сифилис ще преминат в тялото и на царската дъщеря. Ако един писател пише едно писмо и има проказа в ума си, като пише това писмо, той ще остави тази проказа в думите, които пише, в перото си, в мастилото, в което топи, и който чете неговото писмо, ще заболее от тази проказа.

Днес всички хора проповядват истината, но да им дам аз няколко правила: вярата в лъжата е смърт в истината; вярата в истината е живот в лъжата. Какво ще кажете на това отгоре? Който вярва в истината, той и в лъжата ще има живот. Който вярва в лъжата, той в истината умира. Някой казва: защо да не вярвам в лъжата? - Ще умреш - нищо повече. Вярата в злото е смърт, а вярата в доброто е живот. Вярата в безлюбието е смърт, а вярата в любовта е живот. Всяко нещо, което носи живот в себе си, то е положително. Всяко нещо, което носи смърт в себе си, то е отрицателно. Някой казва: аз искам да умра. Аз не зная какво значи да умре човек. Това е само едно изречение в цялата човешка раса. Всички, които искат да умрат, подразбират друго нещо. Българинът, който казва, че иска да умре, той има пред вид друго нещо. Изобщо, всеки народ се изразява по различен начин. Българинът, например, казва: нямали да отидеш еди - къде си? Англичанинът казва: ще отидеш ли? Българинът казва: няма ли да дойдеш? Англичанинът казва: ще дойдеш ли? Ние, съвременните хора, търсим истината в онзи, който иска да умре. Аз зная защо той иска да умре. Всички, които имат да дават, искат да умрат; всички, които са съгрешили, искат да умрат. Болният иска да умре, да се освободи от болестта. Това значи, че той иска болестта му да умре, а не той самият. Той казва: болестта 8 мене да умре, а аз да живея. Понякога това изречение излиза лъжливо, понеже като умре болестта, завлича и човека заедно със себе си. Ето защо, човек в такива случаи трябва да тури и една положителна мисъл в даденото изречение.

"И наклали огън". Какво показва това? Щом в една къща се накладе огън, това показва, че отвън има студ, условията вън са много лоши. Щом се накладе в една къща огън и се готви на него, хората се нуждаят от този огън. Дето няма нужда, няма и огън. Сега аз правя едно заключение. Какво показват всички тела, които горят, като слънцето? - Че има нужда от тези тела. Ако нямаше нужда, те нямаше да горят. Ние сме слуги, които се печем на слънцето. Огънят отвън е запален. За кого? За нас. Защо? Защото, ако слънцето не гори, ние сами не бихме били в състояние да издържим на външния студ, който съществува в света. Сега можете да забележите, че слънцето носи щастие. Да, вие очаквате щастието да дойде по един много произволен начин. Ще се спра малко върху този въпрос. Представете си, че вие искате да си купите един лотариен билет, да видите ще спечелите ли нещо. За да спечелите, изискват се няколко условия. Най-напред, онзи, който е устроил лотарията, трябва да е минус; после онзи, който ви е донесъл лотарийния билет, също трябва да е минус; ако денят, в който вземете билета е минус, както и парите, които давате са отрицателно число, тогава и резултатът ще бъде минус. Затова, преди да купите билета, вие трябва да се информирате, какъв е онзи, положително или отрицателно число, който е устроил лотарията. После трябва да се информирате за лицето, което ще би донесе билета, за деня, в който ще го купите, за парите, които ще дадете и най-после и вие сам трябва да бъдете отрицателно число, ако искате да спечелите. Онзи, който иска да прибере при себе си това богатство, той не трябва да бъде положителен, трябва да бъде минус. Така и онези хора, които се молят на Бога и искат да придобият нещо, те трябва да бъдат отрицателни. Какво става обаче? Те, като се молят на Бога, заповядват Му, а с това стават положителни. И Бог е положителен, и тогава Той им дава точно това, което те искат, т.е. Той им взима и това, което имат. Щом вие ставате положителни, Бог заема вашите места. За да няма спор, Той казва: направих така, както ми казахте. Така могат да се обяснят и страданията на Йова от научно гледище. Това е окултно гледище. Йов беше наистина праведен човек и искаше да покаже на Господа, че като него друг няма. Когато синовете му правеха угощение, Йов принасяше жертва на Господа и казваше: Господи, това да направиш, онова да направиш. Тогава Господ направи, както Йов искаше: взе му овците, добитъка, синовете, лозята, прати вятър, който събори къщата му и го остави без нищо. Тогава Йов започна да спори, да се разправя с Господа. И като се видя в трудно положение, започна да се моли на Господа, да казва: Господи, то няма да бъде така, но моля Те, оправи моята работа! Аз съвсем забърках тази работа. И когато в съзнанието му проникна мисълта, че той сам объркал работата си, тогава започна вътрешно да разсъждава.

Сега ще ви приведа един пример за един болен човек в търновската болница. Той заболява от нещо, но лекарите не могат да му помогнат другояче, освен с операция. Той заболял от нещо, вследствие на което и кракът му се заразил. Събират се на съвет четирима-петима лекари и най-после казват на болния: твоята болест е много опасна. За да не отидеш на онзи свят, кракът ти трябва да се отреже, да спре заразата, да не се разпространи из цялото тяло. Ако не отрежем десния ти крак, в една седмица ще свършиш. - Не, господин лекарю! Кракът си не давам! Какво ще правя с един крак? Ако Господ иска един крак само, аз съм готов да Му дам цялото си тяло, но само един крак не давам. Ако е да дам нещо, ето, нека вземе цялото ми тяло и да прави с него каквото иска, но единия крак само не давам! Лекарите му казали; ние искаме да ти направим едно добро, но като си толкова твърдоглав, Бог да ти е на помощ. Той излиза от болницата и след пет-шест месеца се връща в болницата, съвършено оздравял. Отива при лекарите. Като го видели, те се учудили, че е здрав и го запитали: как се излекува? - Ходих при Господа да Го питам, защо Му трябва единия ми крак, но Той ми каза: аз казах на лекарите друго нещо, но те криво са ме разбрали. - Как се излекува? - Господ ми каза никому да не казвам това нещо, особено на лекарите, защото те ще вземат това средство като монопол, ще го забранят на другите да се лекуват, те ще разполагат с него.

Ние често казваме: Христос каза това, Христос каза онова. Когато Христос говореше и на мъже и на жени, Той имаше в ума си вложена една идея, според която всеки човек да бъде на мястото си, т. е. да заема това положение, за което Бог го е изпратил в света. За пример, вие искате любовта да дойде у вас. Прави сте, но за да дойде любовта у вас да работи, затова се изискват ред условия. Вие искате да придобиете знанието, но то може да работи само при известни условия; вие искате да бъдете свободни, но свободата може да работи само при известни условия. Ако вие поставите всеки закон на мястото си, само тогава той може да работи. Човек не трябва да изпада в положението на онзи американец, който един пазарен ден си купил една пуйка и искал да я занесе до дома си, но нямало кой да му я занесе. Извиква едно момче, то иска много; вика друго, и то иска много, всички искат по пет-шест долара, а този богат човек бил много скръндза, не му се плащало толкова много. Ходил насам-натам, не може да намери някой да му занесе пуйката. Вижда го един господин, хубаво облечен, чува, че търси някой да му занесе пуйката и го запитва: какво обичате, господине? - От толкова време търся някое момче да ми занесе пуйката до дома, но не мога, всички искат много скъпо. - Аз мога да ви услужа. Тръгва богатият търговец напред, а господинът, който бил председателят на Съединените щати, върви след него. Дохожда до дома си и спира. Изважда от джоба си един долар и го подава на господина. - Той се отказва да вземе парите: благодаря, не искам. - Защо? И ти ли искаш толкоз много, като другите? - Не, аз без париви донесох пуйката. Изважда от джоба си една визитна картичка и му я подава. Сбогом - казва, и си заминава.

Някои седят, като този богат човек в света и си казват: аз да отида да работя на този, на онзи, да се унижавам?! Господ се е унижил като е слязъл между хората да им помага, да ги спасява, а ти само седиш и плачеш. Да, но все ще получиш такава една картичка. Ние, съвременните хора, сме от тези великите, на гробовете на които има велики надписи: Тук почива еди-кой си велик цар или княз, или владика, или проповедник, поет, писател, философ и т.н.. И това са все велики хора на минуса. За тези хора Христос казва за в бъдеще, че които чуят гласа Му, ще оживеят. Как ще дойде спасението на света? Кой ще го спаси? Ще се тури един плюс. Онези хора, които трябва да спасят света, те непременно трябва да бъдат живи. Ако някой е умрял даже и преди хиляди години, ние можем да го извикаме още сега. Като бях в Англия, дето правих своите научни изследвания с медиуми, явява се един умрял, който отдавна вече е в задгробния свят, и съобщава някои неща, но не можаха англичаните да повярват в задгробния живот. Той даже беше фотографиран, но и това не можа да ги убеди. И досега се явяват ред учени, които казват: как можем да повярваме в задгробния живот? Ние трябва да убеждаваме учените хора, че наистина има задгробен живот. То е все едно да убеждавате учените хора, че има жени в света, или че има мъже в света, или че има деца в света. Ще кажете, че затова няма нужда от убеждаване, понеже ние сме виждали жени. Питам: кой досега е виждал жена? Нима сянката на жената е самата жена? Ако е така, аз мога да ви направя жени от восък, колкото искате. Кой досега е видял мъж? Ако е така, аз мога да ви направя от восък, колкото мъже искате. Когато една жена види един мъж, а е мъртва, тя ще оживее. И ако един мъж види една жена, ако той е умрял, ще възкръсне. Жена, която не може да възкреси мъжа, тя не е жена; и мъж, който не може да възкреси жената, той не е мъж Това е мое разбиране. Господар, който не може да възкреси своя слуга, той не е господар; и слуга, който не може да възкреси своя господар, той не е слуга. Какво ще кажете на това отгоре? Слугата е слуга само ако може да възкреси своя господар. Ако ви оставят да правите избор между двете положения, коя сила бихте предпочели, тази на господаря, който възкресява своя слуга, или силата на слугата, който възкресява своя господар? Де е плюсът? Слугата всякога е по-силен и по ум от господаря си. И Христос казва: Син Человечески не дойде да Му послужат, но да послужи. Слугата всякога е по-силен от онзи, който господарува.

Сега ние виждаме, че всички хора искат да господаруват. Това показва, че те нямат ясна представа за господарството. Те търсят силата в отрицателното. Аз не отричам това. И отрицателни величини трябват, трябват и минуси в света. Без господари в света не може, но без слуги съвсем не може. Без жени не може, но без мъже съвсем не може, така седи въпросът. Това са същини, които трябва да легнат в основата на новата култура на човечеството, да се преобрази човек, да започне право да мисли. Казвате: толкова изчисления са направени. Не, важно е аз да зная какво положение трябва да вземам всеки ден по отношение на слънцето. Всеки ден не трябва и не мога да заемам едно и също положение спрямо слънцето. Ако вие не знаете всеки ден какво положение да заемате спрямо слънцето, вие нищо не можете да получите от него. Ако вие не знаете какво положение да заемате всеки ден спрямо Бога, вие нищо не можете да вземете от Него. И ако всеки ден не знаете какво положение да имате спрямо хората, вие нищо не можете да вземете от тях. Кога една жена може да обича един мъж? Ако той разбира нейното .сърце, тя ще го обича; ако той не разбира сърцето й, тя не може да го обича. И обратното е вярно: както е за мъжа, така е и за жената. Мъжът и жената са два елемента, братът и сестрата са също два елемента, слугата и господарят са пак два елемента - това е закон на поляризиране. После, като дойдете до физическия свят, там ще срещнете елементи, които са еднородни. Плюс и минус, обаче образуват равенства. Изобщо, има различни методи, чрез които вие можете да достигнете великата цел в живота си, която търсите. Който не разбира закона, той гони щастието, което никога не може да го постигне. С онова, което ще може да достигне за в бъдеще, той трябва да направи поне един малък опит. Постижимото за в бъдеще съществува като една малка реалност. Това, което искаме да постигнем, то вече е постигнато. Ние се стремим към идеал, който е постигнат. Той няма защо сега да се създава, той съществува в света. Има същества, които живеят според този идеал, а за нас той трябва да се доказва. Аз мога да ви докажа цялата формула за това. Колкото един въпрос е по-неразбран, толкова повече знаци и формули трябва да се употребят за него. В математиката при решението на един въпрос могат да се поставят толкова знаци, че да се уплашите. Като видите буквата v, при една формула, тя вече означава силата на движението на светлината. Ако пък срещнете буквата H, тя означава силата на частиците на материята, които действуват в даден случай в известна посока. Изобщо, правят се изчисления за бързината и силата на движението на светлината, с каква скорост пътува светлината. Определя се енергията на светлината и силата, с която се движат частиците на материята. После учените определят масата и палето, през което ще минават силите, които действуват в окръжаващите тела. След това взимат пред вид и самите тела, които ще действуват, както виждате, това е един сложен въпрос. Ако вие сте един честен човек, но който се е заблудил в пътя си, и аз излеза да ви светна с една свещ, тази свещ непременно ще предизвика голяма радост за вас, и очите ви доволно ще се усмихнат. Обаче, ако вие сте апаш, който сте влезли някъде да крадете и аз отворя вратата и пусна малко от тази светлина, тя непременно ще предизвика неприятно трепване и чувство в сърцето ви. Питам: защо в единия случай светлината предизвиква радост в очите ви, а в другия случай тя предизвиква неприятност за очите ви? Защото, който има някаква користолюбива мисъл, светлината у него се пречупва по особен начин от тази, у когото няма користолюбива мисъл. При двата случая става различно пречупване на светлината, което произвежда два вида съединение. Може да се определи даже, какво съединение е станало в мозъка на единия и на другия човек от светлината на моята свещ. Апашът ще се уплаши от тази светлина и ще каже: този човек ни развали работата със своята свещ. Ако изгася свещта си, този апаш ще се зарадва. Обаче, ако аз изгася свещта си за онзи, който се е заблудил в пътя си, той ще съжалява. Защо изгасването на светлината при апаша предизвиква радост? Защото тогава именно той се намира в своето естествено положение. Изгасването на свещта за онзи, който е изгубил пътя си, предизвиква отчаяние, той изгубва всякаква надежда и потъва надолу. Веднага донасям свещ и кибрит, запалвам свещта, и той се зарадва, защото намира пътя си. Той ще каже: много благодаря за тази светлина, защото намерих пътя си. Апашът, като дойде до мене, който нося запалената свещ, ще каже: кой ти даде право да палиш тази свещ? Ти нали знаещ че имам работа, защо ме смущаваш?

"И запалиха огън". Защо? Въпреки голямото престъпление, което искаха да извършат, трябваше да запалят огън, да имат светлина, да се отпечата един процес на съдба, който ставаше преди две хиляди години. И благодарение на този огън, който беше запален да се греят, слугите имаха тази светлина. Иначе нямаше защо да се пали този огън. Те казваха: този огън не можем да го изгасим. Не може без огън, наистина. Ако го изгасим, всички ще умрем. Този огън показва, че учението на Христа няма да изгасне. Това учение ще гори между хората, и макар че няма да го приемат всички, обаче хората ще се греят в тази тъмна нощ, тя ще бъде за насърчение в човешкия ум и в човешката душа. Това са изводи, върху които трябва да се разсъждава. За мене е така, а за вас - и вие можете да мислите. Може да е така, може и да не е така за вас. Казвам; аз ще ви дам хиляда лева. Но вие сте материалист и си казвате: може да дойде, може и да не дойде, я даде, я не даде. Щом ви дам, веднага казвате, че сте се надявали. Това не е вяра. Силата на човека седи в неговата вяра. Сега да вземем друг един процес, който става в природата. Ако вие имате десет килограма жито и ги посеете на една нива, вие имате един минус, това жито е изгубено за вас. Знаете ли, обаче, колко милиона зрънца ще се родят от това жито? Вие можете да пресметнете това. Приблизително поне можете, защото това зависи от нивата, от почвата, от самото жито, от светлината, топлината, влагата, от начина, по който сте го обработили и от ред още условия, от пожънването му, от овършаването и т.н. Оттук изваждам един закон: който започва с отрицателните процеси, той завършва с положителните - без изключение. Сега ще ви дам друг пример. Имате десет килограма жито, но отивате с тях на кръчмата и ядете, пиете, докато ги изхарчите. Какво остава в хамбара ви? И хамбарът е празен, и джобът е празен. Придобил ли е този човек нещо? Нищо, той само се е удоволствувал. Ние казваме, че този процес е равен на нула. Този човек е дошъл до едно неестествено положение, изгубил е всичко. Всички онези, които са започнали с положителните процеси, са нещастни, те в края на краищата, винаги свършват нещастно. Такъв е законът на земята. Понякога вие питате, като това жито, което е посадено в земята: защо трябва да страдам? За да свършиш с щастие. Щастието е резултат на онзи процес който човек е започнал. Той е резултат, който никой не може да отнеме. Ако човек е посадил нивата, т.е. ако е започнал с отрицателен процес, никой не може да му вземе, т.е. да го лиши от крайния резултат. Ако човек пие и изпие всичкото жито, а нивата остане не посадена,там ще порастат само тръни и бодили. Нищо не е в състояние да спаси този човек. Ако този човек се надява на добри хора в света, това не може да му помогне. Да вярваме в доброто на хората, това са странични, второстепенни въпроси, те са основани на закона на вероятностите. Знаете ли какво нещо е вероятност? В 999 случаи може да има само един добър случай, например, само един добър човек. Ако добрите хора можеха да оправят света, то досега трябваше да го оправят, както са се надявали. Обаче, светът не е оправен. Засега светът е пълен само с хора, които страдат, по единствената причина, че не вървят по правилния път на развитие. Богатите хора искат да бъдат богати, и сиромасите не искат да бъдат сиромаси. Ето де е спорът. Богатството не се туря като условие да могат хората да живеят, а се поставя като условие на лек, охолен живот. Всеки казва: аз да бъда силен. Сиромахът пък казва: ако имам пари като съм богат, ще съм- щастлив. Казвам: при сегашните условия всички не могат да бъдат богати, но и всички не могат да бъдат сиромаси. Не, такъв закон не съществува. При сегашните условия има повече сиромаси, отколкото богати хора. Защо? Това е един естествен процес, понеже работници трябват повече. Сиромасите са работни сили в света, които ни трябват за работа. Те трябва да работят разумно, да разбират разумно. И когато хората правилно разберат този строй, тогава единственият строй на обществото ще бъде този именно. Общественият строй ще се съгради по този начин. Тогава всеки човек ще се остави свободно да върви в своя път. Това не значи, че няма да има управление. И управление ще има, но такова управление, което ще създаде работа на повече хора. Засега злото седи в чрезмерното разплодяване на хората. В бъдещето, в бъдещия строй разплодяването ще бъде умерено. Това е доказано с ред статистики. Вземете, например, между микробите. В 24 часа една микроба се размножава с милиони. Там е злото, там е нещастието. В това положение нищо не създадоха. Тогава те се превърнаха в риби, и като риби намалиха своето размножение. В един час те снасяха яйца около 300 хиляди. Но с това те създадоха своето най-голямо нещастие. След това си казаха: ще станем на птици и ще раждаме най-много по 12 пиленца в годината. Но и там се спряха. Те казаха: сега ще станем на млекопитаещи, да раждаме по-малко. Най-после станаха на хора, и като такива раждат по две, три, четири, шест деца, и рядко повече от шест. Обаче, в бъдещата култура няма да се раждат повече от две деца: едно момче и едно момиче. Тъй щото, бъдещето щастие на човечеството зависи от малкото размножаване. Добре, че българите не се размножават много, но ако при тези граници, с които разполагат, станат няколко милиона още от това, което са, тяхното икономическо състояние ще бъде невъзможно. Казвате: да се размножават хората. Не, силата на един народ не е в неговото размножение, но в неговото безсмъртие. Който живее, да не умира. Всички разумни хора, всички хора с благородни чувства и със силна воля, аз наричам хора, които могат да оправят своя свят. Това е закон, според който бъдещето общество може да се преустрои. Затова трябва работа, трябва знание, а не хората да се размножават. Ако днес един баща има четири-пет деца, ще му трябват около четири-пет милиона, за да ги възпита и образова. Какво ще прави, като няма тези пари? Той ще трябва да отиде да краде. Казвате: ако хората не се размножават, те няма да успяват. Питам: като се размножават сега хората много, успяват ли? Статистиката показва, че от сто родени деца днес едва десет доживяват. Голяма е смъртността между децата. Остава да живее само онова, което има условие за живот. Всичко друго заминава, не може да живее. Питам: защо трябва да раждаме хора, за които няма храна?

Сега аз говоря на разбран език, за да се даде възможност на хората да живеят според разумната жива природа, нещата да стават разумно, за да се избегнат ненужните страдания, които сега са създадени в света. И затова този закон от органическия свят трябва да пренесем в човека. Ако в човешкия ум се наплодят чрезмерно мисли и то все фантастични, и ако в човешкото сърце се наплодят чрезмерни желания, и ако в човешката воля се наплодят чрезмерни постъпки, той не може да бъде човек. Вие трябва да имате най-много четири - пет мисли и то ценни. Имайте две желания, две дъщери, на които, като погледнеш, да разчиташ. Сега вие имате много желания, които постоянно гракат, като гарги: дай, дай, дай! Кой ще им даде толкова? Господ е от тези, които дават и взимат. Той дава живот, и взима живот. И благодарение, че дава, всяка година се раждат приблизително 40 милиона хора, според моите изчисления, може би само с няколко единици разлика, а всяка година заминават около 35 милиона хора. Следователно, всяка година има един придатък от пет милиона. Това, че заминават 35 милиона, това е от нас. Господ не трябва да праща повече от пет милиона хора на земята. Ако ние водехме разумен живот, Господ щеше да изпраща само по пет милиона. Сега взима 35 милиона, а изпраща 40 милиона, за да даде ход на всички същества да се проявят. Сега всеки иска да дойде на земята само за театър, всеки иска да види по едно представление поне за пет-шест години. Работата е, че някой път актьорите плачат в театъра. То е противоположната страна. Майката, която ражда деца, и тя плаче. Защо плаче? - Защото не се е женила, както трябва. Не е раждала, както трябва. Радва ли се майката, казвам: тя се е женила както трябва, раждала е както трябва. Ако боледува, пак не се е женила както трябва; не се е раждала както трябва, не е живяла както трябва. Тези процеси според мен вървят така. Какво да се прави? Изправете знаците на лицето си, както трябва. И след това си попейте малко. Не ти стига ума за нещо, тури плюс. Страх те е от кръста, например. Православните турят кръста дето трябва и не трябва. Кръстът никога не бива да се туря на челото. Кръстът означава посока на движение, а хората днес разбират, че някой ще умре и се страхуват от него. Не, кръстът означава да намериш посоката на своята мисъл: един неразрешен въпрос. И тогава няма да туриш кръста на средата на челото, нито пък с три пръста да се кръстиш, както сега се прави. Кръстът не се прави с три пръста. Такъв кръст направиха евреите на Христа и казаха: такава е задачата на кръста. Кръстът е съществувал и преди християнството, но християните го взеха като символ. Важен е живият кръст, на който трябва да се разбира смисъла. Той е цяла наука. Кръстът се взима като посока на движение. Ако от страданията влизаш в добродетелта, кръстът си е на мястото, но ако страданията те вмъкнат в престъпление, кръстът не е на мястото си. Ако чрез мъченията вкараме човека в престъпление, това страдание не е на мястото си. Ако разтриваш човека и поставиш крака му на място, това разтриване е на мястото си. Но ако го разтриваш и не наместиш крака му, това разтриване не е на мястото си. Да осакатиш човека, това не е на мястото си. Ако храниш човека и той расте и се развива добре, тази храна е на мястото си, но ако го храниш и му отнемеш живота, това хранене не е на място.

Някой пита: ти кръстиш ли се? Кръстя се. Под думата "кръстене" аз разбирам, че всеки ден мисля, чувствувам, вървя, не се спирам на едно място. Пътник съм. Някой казва: да започнем една работа, но да викаме Господа. На мене ли остана да викам Господа? Значи, Господ трябва да си остави всичката работа и да дойде при мен, защото Го викам с моята молитва. Господ, който е зает с цялото битие, трябва да спре работата си и да обърне внимание на мен, защото аз се моля и Го викам. Та в това време милиони като теб се молят на Господа. Тогава, на кого трябва Той да обърне внимание? На кого учителят обръща внимание? На кого Господ обръща внимание? Когато учителят влезе в клас, той обръща внимание на способния ученик, който решава всичките си задачи, приятно му е, че има такъв ученик. Но като погледна на онзи с празната торба и с неразрешените задачи, такъв ученик не ми трябва. Всяка молитва пред Бога трябва да бъде една разрешена задача. Като отида да се моля на Бога, да съм свършил една работа и да искам да ми даде друга някоя. А така, ти си изпил и изхарчил всичките си пари, а като отиваш при Господа, лъжеш Го и казваш: Господи, аз посях нивата, дай ми още десет килограма жито. Каква молитва е тази? Ядеш и пиеш, всичко изпохарчиш, а после искаш по десет кила жито: житарска мярка, около 80 крини килото. В такъв случай, прави са, които въстават против Господа и казват: Няма такъв Господ, който само да дава, а вие да ядете, да пиете и да пиянствувате. Няма такъв Господ, наистина. Като отидете да се молите на Господа, ще кажете: Господи, свърших работата, която беше ми определил. Той ще ти даде една светла мисъл и докато я занесеш, ти ще пораснеш с един милиметър. Макар и с една хилядна от милиметъра, но ти ще пораснеш. Няма ли растене, няма никаква добродетел. Има ли растене, макар и с една хилядна от милиметъра, има и добродетели. Казвате: толкова малко растене! Че как могат съвременните учени да измерват големината на такива малки величини като атомите, като йоните, като електроните? Някои от тях са по- малки и от една хилядна от милиметъра, те са около една десетомилионна част от милиметъра. А пък един йон - това е една милиардна част от милиметъра. И тези частици съществуват, движат се, имат направление.

Питам сега: кой е онзи вътрешен закон, който регулира материята в света?

Някой от вас ще попитат: как ще се оправят съвременните социални въпроси? Всички социални въпроси са разрешени. Аз съжалявам, че тези въпроси ги разрешават в камарата. Не! В камарата трябва само да се види как са разрешени, а те ги създават и разрешават. Те ги разрешават в английската, в българската камара. Тези въпроси са разрешени от памти века. При мене някога са идвали някои български изобретатели, и някой от тях казва: аз измислих еди-какъв си аероплан. Казвам: този аероплан отдавна вече французите го имат. - Ама измислих нещо ново. - Англичаните отдавна вече са го намислили. Ти по-добре иди при тях да усъвършенстваш твоя уред. Ако пък откриеш нещо ново, гледай да не го е открил друг някой преди тебе. Когато Дарвин откри своята теория за еволюцията, същевременно с него и други някои учени работиха по този въпрос, но Дарвин издаде по-рано своята теория, тогава те казаха: Така е, както Дарвин казва. Но не издадоха своите теории. Въпросът за развитието е разрешен. Начинът, по който трябва да мислим, този въпрос е разрешен. Начинът, по който трябва да чувстваме, този въпрос е разрешен и най-после, начинът, по който трябва да действуваме, този въпрос е разрешен. Сега ти казваш: чакай да помисля малко, да видя как трябва да постъпя. Как ще постъпиш? Ако ти никога не си имал любов, ако ти никога не си имал сърце, ти никога не можеш да имаш ум. Ако ти никога не си имал един ум, никога не можеш да имаш и едно сърце. Какво ще разберете от това? С други думи казано: ако в твоя организъм никога не е било едно сърце, никога не може да има и един мозък. Сърцето е дошло по-напред, като условие за проявяване на мозъка, за разрешение на въпросите.

Сега у мнозина се явява въпросът: какъв трябва да бъде човек - мъж или жена? Най-първо ще бъдеш жена, после ще бъдеш мъж или най-първо ще бъдеш мъж, а после ще бъдеш жена. Най-първо, когато слезеш от Божествения свят, трябва да бъдеш жена, за да станеш после мъж. Когато се качваш нагоре към Бога, ти най-първо ще бъдеш мъж, а после ще бъдеш жена. И най-после, когато мъжът и жената се съединят заедно, те ще образуват това, което се нарича човек - човек в пълния смисъл на думата. Ако няма мъж и жена, не може да има и човек. Затова всеки човек си търси половината. Всяка жена и всеки мъж си търсят половината. Като намерят една половина, те я премерят и като видят, че не им уйдисва, не могат да се оженят за нея. Казвам: ще намериш една половина, ще я премериш и като не ти уйдисва, ще я оставиш. Щом не ти уйдисва, напусни я. Ще я търсиш из целия свят и като я намериш, ще се ожениш за нея. Това е бракът, това е целият човек. Иначе, ако не стане така, тогава в жененето си хората се намират в положението на онзи американец, който дошло му на ум да се жени и казал на един свой познат: отивам да се жега. Този му казва: Господине, не се казва жега - Не, най-важното в света е жеженето. Не се казва жежене, но женене. - Каква разлика има между жежене и женене? Когато ние не разбираме брака, това е жежене, а когато го разбираме, това е съчетание, това е любов, това е свобода, това е разбиране един за друг, разбран живот. Мъжете, жените съществуват в света, за да се направят щастливи. Те са проводници на Бога. Когато Бог иска да направи един мъж щастлив, той му изпраща една жена като слугиня, която казва: Господ ме изпрати да ти послужа. Когато Господ иска да направи една своя дъщеря много щастлива, Той й изпраща един мъж добър, който казва: Господ ти изпраща чрез мен един подарък. Твоят възлюбен Баща ти изпраща този подарък. Той ще се поклони, ще си свърши работата и ще се върне назад. Защо са жените? За да направят щастливи Божиите синове. Защо са мъжете? - За да направят щастливи Божиите дъщери. Какъв друг смисъл могат да имат мъжете и жените? Това е идейното учение, така трябва да се разбира. Някой казва: аз ще слугувам. - Ако ти слугуваш и си проводник на великата Божия Любов, след това Господ ще те повиши, ще те направи да разбираш вътрешния смисъл на живота. Ако слугуваш, ще ти слугуват; ако не слугуваш, няма и да ти слугуват.

”И накладоха огън". Аз желая този огън да се накладе и у вас. Под този накладен огън аз разбирам любовта и всички онези, които се греят на тази любов. Този огън, това са учениците, които се учат. Всички онези, които треперят това са хората, които търсят свободата. Свободен е човек да трепери, никой не може да му забрани. Като треперя, аз съм свободен. Когато човек е страхлив и бяга, аз го облажавам, той обича истината. Свободен е човекът, бяга. Ако не бягаше, той не щеше да бъде свободен. Щом той види мечка, бяга, свободен е и ще се освободи. Ако не можеше да бяга, тогава?

И тъй, свободата в света зависи от това, което можеш да направиш, да направиш по избор. Доброто, което можеш да направиш, направи го - свободен си тогава. Щом можеш да направиш доброто, това показва, че имаш любов, имаш и знание. Щом не можеш да го направиш, нямаш нито любов, нито мъдрост, нито знание, нито светлина, нито свобода. Затова, именно се изисква ново разбиране на живота. Сега е дошло времето да се повдигнем, понеже пред нас седи едно велико бъдеще. Сегашното ваше разбиране вие ще оставите на земята. Като умрете, като отидете на онзи свят, ще ви прекарат през една зона, дето ще оставите всичко непотребно придобито, а с вас ще вземете само малкото посято семенце. С тази малка торбичка ще отидете в другия свят. Сега, аз не зная колко семена ще останат, но това, което остане и се прецеди, това сте вие. Като погледнете към това малкото, вие ще кажете: слава Богу, че е останало това малкото вътре.

И тъй, като ставате сутрин, хванете дясната страна на челото си и кажете: аз искам в дясната страна на челото ми да царува мъдростта, а в лявата - любовта. После хванете носа си и кажете: аз искам в дясната страна на носа ми да царува любовта, а в лявата - мъдростта. После хванете брадата си и кажете: аз искам в лявата страна на брадата ми да царува любовта, а в дясната - мъдростта. Ако досега бихте направили това, вие щяхте да бъдете най-малко талантливи хора. Това, което обикновеният човек изкарва за една година, талантливият го изкарва за един месец, това което талантливият изкарва за един месец, гениалният го изкарва за един ден. Светията, като работи един ден, той изкарва работа за една година. Тъй щото, ако сте обикновени хора, ще изкарвате работа за една година, която работа светията ще изкара за един ден. Казано е, че когато жената преде една година, тя може да носи под мишца това, което е изпрела. Ако сте талантливи, това, което изкарвате за един месец, ще се равнява на работа за една година; ако сте гениални, това, което изкарвате за един ден, ще се равнява на работа за един месец. Ако сте светия, работата за една година ще свършите в един ден. И тъй, пожелавам работата за една година да свършите в един ден. Плюс и минус, две противоречия раждат едно равенство. Два плюса раждат едно отблъскване. Два минуса също се отблъскват, но един минус и един плюс се привличат. Следователно, любовта и безлюбието се привличат; злото и доброто се привличат; вярата и безверието се привличат. Щом знаете това, не се обезсърчавайте от противоположните състояния на вашия живот, понеже те са условия за работа. Това е вашето поле, в което всички вие трябва да работите. За да работите, трябва да накладете огън.

Сега аз ви оставям, огънят е накладен край вас, и вие знаете какво трябва да правите. Както ви виждам, огънят е накладен у вас, всички се греете, сърцата ви туптят, мозъкът ви мисли, и въпреки всичко това, казвате: какво ще стане с нас? Казвам: преди две хиляди години туриха Христа на кръста, а сега се решава въпросът всички кръстове да се изгорят. Този е въпросът, който сега се решава: всички кръстове, на които са страдали учителите на земята, трябва да се изгорят, за да няма никаква спънка в пътя на човечеството. И всички хора да обикнат Бога, да тръгнат напред, да си подадат ръка и да заживеят братски.

27-ма неделна беседа от Учителя, държана на 3-ти април 1932 г. София - Изгрев.