Разлика между версии на „Брат ти си дойде“

Текуща версия към 15:01, 17 февруари 2011

Неделни беседи

Неделни беседи - 1924 г.

Който дойде при мене (1924-1925)

2. Брат ти си дойде

2. Беседа от Учителя, държана на 23 март, 1924 г. София.

„А той му рече: „Брат ти си дойде."“ *)

„Брат ти си дойде. И закла баща ти охранено теле, защото го прие здрав." Съвременните учени – философи, математици, естественици, всякога търсят причината на нещата. Всяко явление си има причина. Следователно, разбирането на великите процеси в природата зависи от вътрешното разбиране на живота. Под „живот", в дадения случай, аз разбирам съзнанието на човека. По отношение на външните предмети, ние гледаме на тях като на неща без съзнание. И да не разглеждаме този въпрос, във всеки даден случай ние имаме съзнание, чрез което съдим за външната проява на явленията в природата. Когато изгуби съзнанието си, човек не забелязва проявите на природата. Когато е в пълно съзнание, той някога е доволен от проявите на природата, а някога е недоволен.

„Брат ти си дойде, и баща ти закла охраненото теле, защото го прие здрав." Като чу това, големият брат се разгневи и не искаше да влезе вкъщи. – Какво лошо има в това, че бащата заклал охраненото теле за своя изгубен син? Защо бащата се радва, а големият син се сърди? Ще кажете: Това е животът. Наистина, на пръв поглед изглежда, че животът е просто нещо. – Не, животът е най-сложната задача. Ето защо, за да постави живота си на разумна основа, човек трябва да има светъл, проницателен ум. Няма същество на земята, колкото малко да е, което да не знае, на каква основа да постави живота си. Както да поставите живота си, то е временно, преходно.

Като четете притчата за блудния син, веднага бързате да осъдите големия брат. Казвате: Той не трябваше да се гневи. Питам: Вие защо се гневите? Защо сте недоволни? Когато страдате, вие сте недоволни. Когато се радвате, доволни сте. Знаете ли, че вашата радост се дължи на скръбта на някого? Ти продаваш къщата си и скърбиш, че я губиш. Който я купува, той се радва, че е придобил нещо. Дал е пари, но срещу това е получил нещо ценно. Следователно, твоята радост не показва, че всички хора се радват. И скръбта не показва, че всички хора скърбят. Казвате: Ние знаем тези работи, учени хора сме. – Не е достатъчно само да си въобразявате, че сте учени. Трябва да имате ясна представа за науката, за целите, които тя преследва, и за услугите, които допринася. Например, изучавате анатомията и мислите, че много знаете. – Какво знание е това? Според мене, анатомията е суха наука – на мъртвите кости. Знаете ли, какво значи да изучиш една кост, да измериш нейните линии? Ако не изучите костите в подробности, нищо не знаете. Анатомистът изучава всяка кост, всеки мускул поотделно, без никаква връзка между тях. Благодарение на това, анатомията минава за суха, мъртва наука. Анатомията без физиологията нищо не представя. Ако анатомията не се прилага в живота, нищо не струва. Същото се отнася и до физиологията. Каква наука е тя, ако не се прилага в медицината? Казват за някого, че е отличен физиолог. Той знае, как стават всички процеси в живия организъм. – Това не е достатъчно. Той знае, как се извършват процесите, но трябва да знае и тяхното приложение.

Сега, да дойдем до биологията. Казвате, че биологията е наука за живота. Обаче, това не е достатъчно. Ще изучавате живота на клетката, а също и произхода на живота. Всяка майка трябва да изучава биологията, за да знае, как да ражда здрави деца. За да бъдеш истински човек, да се развиваш правилно, трябва да знаеш живота на живата клетка – биологията, както и психологията – животът на душата. Психологът говори за душата, без да я вижда. Душата се познава по своите прояви. Така е за онзи, който вижда; той знае, че душата има своя определена форма, както и тялото. – Вярно ли е това? За онзи, който вижда, това е факт. Следователно, когато се произнасяте за нещо, не вадете заключение от частичните изводи. Частичното разбиране не е валидно за всички. И тъй, като разглеждам науките, аз имам особен поглед по това. За мене, всяка наука е на своето място. Важно е, че между всички науки има тясна връзка. От материално гледище, всички науки имат приложение само на физическия свят. От мое гледище, обаче, всички науки имат отношение и към човешкото съзнание, както и към вътрешния живот на човека. Значи, сегашните науки са само за земята. Като отидете в другия свят, те ще останат тук. Какво ще правите тогава в другия свят? Знания нямате, не можете да влезете в общение със съществата от онзи свят. За да се ползвате от условията на онзи свят, трябва да започнете от а, б. Там ще изучавате духовната наука. Казваш: Как така, аз, ученият човек, да започна отначало? И детето, което е свършило четирите отделения на първоначалното образование, си мисли, че е свършило четири факултета. – Да, свършило е четири факултета, но като влезе в прогимназията, ще започне отначало. Там ще се използва само основата, с която иде, и върху нея ще градят. От прогимназията ученикът влиза в гимназията, дето започва пак отново. От гимназията ще влезе в университета, дето пак ще започне отново. Каквото ново знание да придобиеш, пак ще си в положението на малкото дете. – Учен човек съм аз. – Като влезеш в другия свят, там ще видиш, колко си учен и колко още трябва да знаеш. В другия свят ще видите, колко малко знаете.

Рече му: „Брат ти си дойде." Тези думи произведоха в големия брат вътрешна реакция. Той се разсърди и не взе участие в радостта на бащата. – Защо се разсърди? – За нещо материално. Той си каза: Този брат, който изяде и изпи своя дял, сега се връща отново в бащиния дом, пак да яде и пие от моя дял. Мислех, че баща ми ще постъпи умно, няма да го приеме. Затова не искам да вляза при тях. Привидно, големият брат философстваше, а всъщност, той беше недоволен от баща си, ревнуваше го от малкия си брат и му казваше: Толкова време, как ти служа, но ти не закла за мене едно теле. А за този, който изяде и изпи всичко, даваш голямо угощение. Ти го обичаш повече от мене. Бащата, който познаваше сърцето на големия си син, каза: Синко, всичко, каквото имам, е твое. Да се повеселим сега за брата ти, който беше изгубен и се намери; мъртъв беше и оживя."

Казвам: Пътят, по който вървите, изисква правилно разбиране. Седиш спокоен, разположен и изведнъж състоянието ти се изменя. Дал ли си отчет на себе си, защо се измени състоянието ти? Казваш, че състоянието ти се измени, но защо, сам не знаеш. Мислиш, че това се дължи на вътрешна причина – станал си индиферентен към живота. – Кога стана индиферентен? Преди няколко момента беше разположен. Ако си млад, естествено е да стават бързи смени на състоянията, но ти си възрастен, с улегнал характер. Значи, състоянията се сменят и в младите, и във възрастните, и в старите. Днес си бодър, весел, добре разположен, а след няколко деня духът ти отпада и казваш: Животът няма смисъл. За такъв човек учените, психолозите казват, че той изгубил своя обект на физическия свят. Следователно, щом животът ти се обезсмисли, знай, че си изгубил обекта си, към който може да съсредоточиш енергията си. Когато тази енергия се развие чрезмерно, в човека настъпва разширение. Ако не може да се справи с него, той изпитва тягостно състояние. Как ще се справиш с това състояние? Казваш: Ако получа нещо материално, има смисъл да го понеса. Представи си, че ти дадат два милиона злато, да го пренесеш от едно място на друго, на разстояние няколко километра. Лесно ли се носи злато на гърба? Казваш, че ще го пренесеш на няколко пъти. И така да е, ти ще се изтощиш толкова много, че ще се откажеш и от златото, и от всички материални блага. Ако ти дадат да пренесеш един чувал пясък, веднага ще се откажеш. Защо се съгласи да пренесеш златото, а се отказваш да пренесеш пясъка? Отговаряш: При пренасяне на златото имам обект – печеля нещо ценно, а при пренасяне на пясъка нямам обект.

Често хората се товарят с толкова много желания и мисли, които не съдържат нищо ценно и в резултат се изтощават. Все едно, че пренасяте чували с пясък. Четеш един роман и се влюбваш в главния герой. – Да, но този герой е фиктивен, не е действителен. Авторът е създал един фантастичен герой, в който се влюбваш и разочароваш. Този герой играе своята роля в романа, но не и в действителния живот. Гледате, как героят представя на сцената щедър човек, готов всеки момент да дава. Обаче, идете в дома на този герой и вижте, дали е готов да ви помогне, поне с една малка сума. Ако му искате пари на заем, той е готов да ви услужи. Иначе, не дава пари, даже и на просяк.

Казвам: Животът на земята не е действителен; той представя живот на актьори, които играят чужди роли. Когато дъщерята плаче за нови обувки, тя е актьор на сцената. Нещастие ли е, че тя няма обувки? Когато детето плаче пред майка си, да му даде ябълки и орехи, и то е актьор. Като застави майка си да изпълни желанието му, то казва: Ето, добре изпълних ролята си, желанието ми се задоволи. Майката казва: Добро е моето дете. Поплаче си малко, но скоро млъква – чистосърдечно е поне. То греши, тя го извинява. Питам: Грешникът, който прави грешки и престъпления, не е ли чистосърдечен? И той изявява навън всичко, което се крие в сърцето му. Когато добрият човек прави добро и по този начин се изявява, казват за него, че е благороден. Когато грешникът краде, върши престъпления, за него не казват, че е благороден. И той се изявил, и той изнесъл това, което е в сърцето му. Какъв морал е този? Как е изработен той? Истинският морал е общ за всички хора. При това, той подразбира взаимно уважение и почитание между хората. Който прилага този морал, той се отличава по едно качество: каквото каже, или каквото обещае, всичко изпълнява. Аз имам предвид разумните обещания, а не глупавите. Веднъж дадено едно разумно обещание, човек го изпълнява. Честността трябва да бъде качество на всеки индивид. Ще бъдеш честен и към растенията, и към животните, и към хората. Който не изпълнява обещанието си, той нарушава хармонията в Божествения свят. Тогава се пише в Божествената книга: Ето един човек, който не изпълнява обещанията си. Щом не изпълняваш думата си, невидимият свят се заема да те изправи. Той казва: Трябва да се изправи това непослушно дете. Знайте, че както ангелите се радват за доброто, направено от човека, така скърбят и за всяко зло и непослушание. – Скърбят ли ангелите? – Скърбят, но не като човека. За един недъг в човека всички ангели стават на крак. Те искат да го изправят. Не е лесно да изправиш един човек. Някой мисли, че с един замах на ръката може да се поправи. Това е механически процес. Ако можеше светът да се изправи механически, пръв Бог би направил това. Добродетелта е качество, което човек сам може да си изработи. Търпението, кротостта, въздържанието, самообладанието, проницателността са качества, които човек сам може да изработи. Има неща, за изработването на които сам човек трябва да залегне.

Често религиозните цитират стиха: „Даром сте взели, даром давайте." – Даром се взимат и дават пари, хляб, дрехи, но даром не се учи. Мислите ли, че съм прав, ако ви поканя на моята трапеза и пръв аз изям супата и кажа, че всичко се взима даром? За мене се дава даром, защото изядох яденето, но за вас не е така. Следователно, щом дойдем до яденето, всеки сам ще си яде, то не се дава даром. Всеки за себе си ще пие; всеки за себе си ще печели. Под „печалба" разбирам придобиване на известни сили, необходими за нашето развитие. Под „даром" разбирам условия, създадени от ближните ни; при тези условия ние можем да се развиваме.

Питам: На какво се дължат нашите криви схващания в живота? Един френски граф, наречен граф Абизи, изпаднал материално – това не е истинското му име – се влюбил в графиня Мелби. Като човек от високо произхождение, графът държал на думата си. Той бил крайно честен, но изпаднал, останал без никакво богатство. Мелби, богата графска дъщеря, не искала да се ожени за него. Обаче, имала желание да му помогне. Един ден тя му казала: Готова съм да ти дам 200 хиляди франка, но с условие, да ми подпишеш полица. Че ме обичаш, това нищо не значи. Аз постъпвам по търговски, искам да имаме чиста сметка. Втори път му дала заем от 500 хиляди франка, пак с полица, за определен срок. И трети път му дала заем от един милион франка, и пак си записала срока на полицата. В това време изпадналият граф се влюбил в друга мома. Един ден той отишъл на разходка със своята възлюбена и срещнали графиня Мелби. Тя искала да го смути, затова го спряла да му каже нещо. Графът се извинил на възлюбената си, че ще я остави за малко, и отишъл при графиня Мелби. Тя се приближила до ухото му и го запитала тихо: Кога ще изплатиш първата си полица? Той я изслушал и се отдалечил от нея. Като се върнал при своята възлюбена, тя го запитала: Какво ти каза тази млада мома? – Не мога да ти отговоря. – Значи, ти имаш връзки и с други жени. – Да – помислил си графът – и това са връзки, но материални, които всеки момент могат да ме изложат. – Как мислите, честен човек ли е графът? – Честен е, но има да дава.

Всички човешки заключения, всички философски разсъждения са като тези на графа. Честен е, но има да дава. Готов е да се издължи, но няма пари. Следователно, когато някой ви шепне нещо на ухото, други ще ви питат: Какво ви каза? Ще ви приведа разказа за двамата приятели и мечката. Те минавали през гората. Насреща им излязла една мечка. Единият бързо се покатерил на едно дърво, а другият останал на земята. Като видял, че мечката е близо до него, той легнал на земята и се престорил на умрял. Мечката се приближила до него, помирисала го и, като помислила, че е умрял, продължила пътя си, без да го докосне. Щом отминала мечката, първият, който бил на дървото, слязъл от него и запитал другаря си: Какво ти каза мечката? – Каза ми друг път да не тръгвам с такъв другар като тебе. Питам ви: Каква особеност има в характера на граф Абизи? Той се отличавал с една затаена гордост. Той не казал на своята възлюбена, какво му говорила графинята, не от желание да не смути духа на своята възлюбена, но да не изложи себе си. Графът трябваше да й каже: Тази мома ми услужи с пари. Имам да й давам, и тя ме пита, кога ще се издължа. Готовността на човека да си каже истината, даже и когато се излага, в християнството се нарича състояние на покаяние.

И тъй, да се покаеш, това значи, да изнесеш своите слаби черти, своите недостатъци, не пред хората, но пред Бога. Ще кажеш: Господи, имам няколко полици, които трябва да изплатя. – Полиците представят слабости и недостатъци, с които човек трябва да се справи. Щом се изповядаш пред Господа, ти можеш да се изповядаш и пред ближния си. – Какво ще мислят хората за мене? – Нека мислят, каквото искат. Ти ще се представиш такъв, какъвто си. Това значи истински човек, в пълния смисъл на думата честен, благороден. Днес повечето хора играят незавидна роля, поради което се излагат като нечестни, неблагородни. Когато не се проявява такъв, какъвто е, човек се натъква на големи противоречия. Например, големият брат се разсърдил на баща си, че дал угощение за малкия брат. Той мислел за себе си, че е добрият син, че е работил на баща си безкористно, но неговата доброта и безкористие се подложиха на изпитание. Вместо да се зарадва, че изгубеният му брат се върнал, той се разсърдил на баща си и показал своето недоволство. Като наблюдавам хората, които идат да ме слушат, по лицата им чета, какво мислят. Аз познавам науката за съкращението и разпущането на мускулите и по тях различавам добрия човек от лошия. На добрия човек мускулите на лицето се разширяват, и то приема спокоен, благороден израз. На лошия човек мускулите се свиват – става стягане на лицето. Това се основава на един от законите на топлината, според който, при топлината телата се разширяват, а при студа се свиват. Ще кажете, че и този закон има изключение. Например, водата при изстудяване се разширява. – Така е, обаче, вън от това изключение, законът е верен. Наблюдавайте лицето си, когато имате лошо разположение. То потъмнява, и мускулите се свиват. Видите ли такова лице, не правете опити да му говорите, да изменяте състоянието му. Каквото и да му говорите, той на нищо не вярва. Той казва: Не съм разположен, в нищо не вярвам. Значи, вярваш, когато си разположен; не вярваш, когато не си разположен. Това не е вяра, това е настроение. Когато условията на живота са добри, ти вярваш; когато не са добри, не вярваш. Така и възлюбената на граф Абизи изгубила вярата си в него. – Защо? – Защото една млада мома се приближила до него и му пошепнала: Кога ще изплатиш полицата си? Знаеш ли, че срокът й приближава? – Какво лошо има в това? Лошото е в съмнението. Възлюбената на графа помислила, че в шепненето се крие някаква тайна.

Мнозина говорят за тайни в природата. Чудни са хората, които търсят тайни. На земята няма тайни. Ако търсите тайни, идете на небето, там ще ги намерите. Каква тайна ще намериш под снега и леда? Ако питаш леда, каква тайна се крие под него, той ще каже: Почакай още малко. Като дойде пролетта, като започне слънцето да грее силно, ще видиш тайната – трева е поникнала. Ако питаш реката, какво се крие под леда, и тя ще ти каже: Почакай малко, докато дойде пролетта. Ледът ще се стопи, и под него ще видиш живота на водата. Следователно, всички тайни на земята лесно се откриват. Това е въпрос на време. Когато дойде пролетта, слънцето изпраща повече светлина и топлина, и тайните една след друга се откриват. – Нали живеем в реален свят? Нали нашият живот е реален? – Като живеете, сами ще се убедите, доколко сте реални. Това може да се докаже научно от гледището на новата наука. Лесно може да се докаже, че човек е направен от лед. Че е така, виждате, колко малко време живее човек на земята. При сегашните условия, човек може да живее най-много 120–150 години. Има ли случай в историята, някой човек да е живял две-три хиляди години? В Библията се казва, че някой е живял 900 години, но това е в миналото. В наше време няма такъв случай. Ето защо, аз наричам сегашните хора – човеци на леда и на снега. Сегашният човек е направен от лед. Щом пекне слънцето, той се стопява. Всичките му добродетели се превръщат на вода. Той живее на земята най-много шест месеца. Казваш на някого: Обичам те, сърцето ми гори за тебе. Готов съм на всички жертви за тебе. – Така е, но колко време ще издържи твоята любов? До пролетта. Щом пекне слънцето, ледът започва да се топи, и твоята любов се стопява. Щом пекне слънцето, и обещанието ти се стопява. – Не, кажи на своя кредитор: Приятелю, аз ти дължа хиляда лева. Готов съм да ти ги платя, но нямам пари. Ти си търговец, имаш голяма гостилница. Приеми ме в гостилницата си да ти работя. Срещу труда ми ще ти се изплатя. Колко ще ми плащаш? – Хиляда лева месечно. Доволен ли си? – Доволен съм. Така ще платя дълга си и ще бъда свободен. Като слушате да говоря така, някой казва: Как, аз, благородният човек, да отида като прост слуга в гостилницата да работя! Това е невъзможно. – Тогава, как ще платиш дълга си? – Когато имам пари, тогава ще се изплатя. – Това е философията на съвременните хора. Така постъпват и учени, и прости. Така постъпват хората и в морално отношение. Ученият прочете една теория, вмъкне нещо ново в нея, и казва, че създал една теория. – Тази теория е чужда, не е негова. Той не е мислил върху нея. – Прибавил е нещо. – Важно е, че теорията е от друг учен. Един поет чел стихове от различни поети и събрал по нещо оттук-оттам, написал няколко стихотворения, които представя за свои. – Това са чужди стихове. Аз наричам поет онзи, който напише само едно стихотворение, но да излезе от него. Ако създадеш една теория, тя трябва да прилича на тебе. Ако напишеш едно стихотворение, и то трябва да прилича на тебе. Роденото от тебе трябва да прилича на тебе. Иначе, всичко, което не прилича на тебе, е чуждо, заимствано отнякъде.

Рече му: „Брат ти си дойде." Големият син остана недоволен. Той се разсърди на баща си. И в София има хора, недоволни от нас. Те казват: Как се създаде това духовно движение? Не е ли достатъчна за нас църквата? Какво ли не се пише във вестниците за нас! По-големият брат се разсърдил на баща си, че заклал едно охранено теле за малкия син. Какво лошо има в това? „Брат ти си дойде." Че е дошъл, това е факт. Друг е въпросът, ако ние, вашите братя, идем да вземем вашия дял, да изядем и изпием вашето богатство. Тогава имате право да бъдете недоволни. Бъдете спокойни, ние няма да вземем нито стотинка от вас. Ние ще се опретнем да работим на нивата, с пот на лицето да изкарваме прехраната си. Ние никога няма да прострем ръка, да кажем: Моля, в името на Господа, помогнете! Който следва Божия път, не трябва да проси. Бог, Който живее в нас, никога не проси. Аз съм против просията; против това, да искаме от хората. Да искаме от Бога, има смисъл. Но да искаме от хората, това не е правилно. Когато имате нужда от пари, ще ги намерите. – Как? – По един правилен начин. Представи си, че можеш да лекуваш болни. Отиваш при един болен, за когото лекарите се произнасят, че няма да оздравее, и ти му помогнеш. Ти си беден, а болният е богат. Първо, той ще те пита, колко искаш. – Ще ти кажа, но искам да зная, каква е болестта ти. – Лекарите казват, че имам рак в стомаха. – Искам да ми платиш 10 000 лева. Още сега ще подпиша, че ще те излекувам. И ако в продължение на една година болестта ти не се повтори, ще ми дадеш уговорените 10 000 лева. Ако болестта се върне, нищо няма да получа. Следователно всяко знание, всяко изкуство трябва да се приложи в живота. Иначе, то остава неизпитано, непроверено.

Казвам: Хората на 20-ти век, у които се е пробудило съзнанието, се отличават с голяма интелигентност. Аз взимам думата „интелигентен" в широк смисъл. Интелигентният трябва да носи в себе си качествата на истинския човек. Време е да се освободите от своите криви възгледи и заключения. Когато видиш, че някой мръдне главата или ръката си, трябва да знаеш, защо прави това. Като си клати главата, той може да се заканва на някого. Като стиска юмрука си, той показва, че иска да воюва. Много деца се раждат със стиснати юмруци. – Какво означава това? – Те искат да кажат, че не са много благородни. Старият държи ръцете си отворени, с което иска да каже, че е благороден, че е готов да пожертва всичко. И това е хубаво. И младият, и старият трябва да бъдат естествени. Това е и добро, и лошо. За едни е добро, а за други – лошо. Например, с въжето можеш да извадиш падналия в кладенец; същевременно, можеш да обесиш човека със същото въже. Това зависи от интелигентността и разумността на човека. Интелигентният и добрият човек може да употреби силата си и за добро, и за зло. Питам: От какво правят военните своите саби – от злато ли? Онази част от сабята, с която сечеш, се прави от стомана. Казвате: Нас не ни трябват ножове. – Не, трябват ви ножове. За нас казват: Тези хора говорят за мир и любов, но и те си служат с ножове. – Така е, характер се иска от човека, т.е. нож, желязо се иска от него. Желязото е необходим елемент за човека. Ако го няма в нас, не можем да говорим за устойчив, стабилен характер. Ако нямаш злато в кръвта си, не можеш да бъдеш благороден. За да бъдеш прозорлив, интелигентен, трябва да имаш сребро и мед в организма си. Всички елементи са необходими за човешкия характер.

И тъй, нашият живот, както и нашето тяло, представят книга, от която можем да се ползваме. В този смисъл, всеки трябва да се изучава. За онзи, който обича да вдига главата си, да я държи вирната, българите казват, че се е надул много. Онзи пък, който тресе главата си назад, е лишен от равновесие. Според законите на природата, човек трябва да държи главата си изправена, да може центърът на тежестта да пада надолу. Иначе, при най-малкото отклонение от това равновесие, той може да се спъне и падне. Вие пазите равновесие главно на физическия свят; обаче, в умствено и сърдечно отношение не пазите. Взимате 10 – 15 хиляди лева на заем и обещавате, че след два-три месеца ще ги върнете. Обаче, срокът за плащане минава и отминава, а вие не искате да знаете. Къде е вашата стабилност като човек? Какво показва това? – Че не сте умни. Това трябва да го знаете. Вие трябваше да вземете на заем толкова пари, колкото можете да платите. Никога не взимай повече, отколкото ти трябва! Никога не осигурявай живота на другите. Ако човек беше умен и работеше главно да осигури себе си, в света щеше да има по-малко страдания от тези, които сега съществуват. Всички велики Учители, които са идвали на земята, са дали много максими, много правила за живота. Не е моя работа да цитирам, какво са казали тези Учители. Обаче, трябва да се разясни това, което те са проповядвали. Днес ние не можем да живеем, както във времето на Христа. След хиляда години ще живеем малко по-добре, но не както при Христа. Всяко време изисква свои условия за развитие. Ние не сме единствените стимули за създаване на условията. Над нас има други същества. Бог е предвидил един план, който трябва да се изпълни. Всяко нещо става на времето си. Бог изисква реформирането и оправянето на света. Не сме ние, които правим това. Бог изисква да има ред и порядък в света. Той изисква от хората да бъдат истинолюбиви, честни, справедливи, кротки, да се въздържат и т.н. Ако мислите, че вие изисквате това, сами се заблуждавате. Бъдете сигурни в това, което Бог изисква. Когато и да е, то ще се сбъдне.

Казвате, че светът е лош. – Не, светът е такъв, какъвто трябва да бъде. Вие мислите, че Бог е създал света лош, но всъщност не е така. Лош е светът по отношение на нашето разбиране, а не че Бог го е създал лош. От философско гледище, не можем да кажем, че светът е лош. В сравнение с бъдещето, светът не е идеален, но в сравнение с миналото, той е по-добър. В миналите времена, когато хората са воювали, как са постъпвали със заробените? – Жестоко. – Как постъпват днес? – По-благородно. Взимат ранените, лекуват ги в болниците; после разменят пленниците си. Значи, има едно подобрение, един малък напредък в хората. Отношенията на сегашните синове и дъщери към родителите са по-добри от миналите, но още много се иска от тях, да станат такива, каквито трябва да бъдат.

И ние можем да бъдем по-добри, отколкото сме сега. Като казвам това, имам предвид да използваме по-добре и по-рационално условията, вложени в нашите сърца, умове и души. Ето, в България има много природни богатства, но няма хора, които могат да ги използват. Има начини, при които, с малко гориво, може да се произведе повече енергия. За тази цел могат да се използват слънчевите лъчи. Обаче, нужни са учени хора, които да използват природните сили и богатства. – Защо? – Защото, ако се яви един изобретател, ще се явят други десет души, които да му препятстват. У българина няма солидарност. Те са големи индивидуалисти, всеки иска да бъде пръв. Стремежът на хората към първенство е представен в картината на един велик художник. Той изразил символично тази идея, този стремеж, в един висок планински връх. Милиони хора искат да се изкачат на него. Първият, който тръгнал към върха, веднага бива сграбчен от другите и смъкнат надолу. В това време, друг успява да поеме към върха, но и него смъкват. Така става с всички. Едни други се спъват, падат - стават, като че играят хоро, но никой не може да се изкачи на върха.

Днес мнозина казват: Не може да се живее честно. – Защо не може? – Защото не сме уредили живота си. Като се наредим, тогава ще живеем добре, ще бъдем честни. – Не, по този начин не може да се качите на върха. Не е само един начинът, по който можем да се изкачим на върха. Защо, като казаха на големия син, че брат му си дойде, той се наскърби? Когато обичаме някого, сърцето ни се отваря, и ние се радваме. Когото не обичаме, не се радваме, не искаме да го видим. Казват: Този ми е брат. – Не, брат може да бъде само онзи, когото обичаш. Такъв е Божественият закон. Обичаш някого, брат ти е; обичаш някого, сестра ти е. Ако не го обичаш, не ти е брат, не ти е сестра. Когото обичаш, ти се свързваш с него. Когото не обичаш, стоиш далеч от него – няма връзка между вас. И тъй, онези от вас, които са напреднали в развитието си, трябва да имат правилно разбиране за живота. Следователно, всеки трябва да се стреми да изпълни волята Божия. Няма друга воля по-висока, по-разумна от Божията. В нашата слънчева система, преди нас са минали много същества, по-разумни от нас. Те са достигнали до висока степен на развитие. Те са наречени ангели. Между ангелите и човешките души има тясна връзка. Един ден те ще бъдат наши братя, а хората – техни сестри. В дома на Бога има и синове, и дъщери.

Днес всички хора на земята са жени – мъже още няма. Не си правете илюзии да мислите, че сте Синове Божии. Синове още няма. Те са възвишени духове. Докато дойдете до високо развитие, вие ще орете и сеете, ще жънете, ще месите, ще готвите. Дълго ще работите като земеделци на нивите и лозята. Обаче, това не е работа за един човек, всички трябва да вземат участие. Казват за някого, че е велик човек. – Не, великите хора са на небето. Великите духове са създали слънчевите системи. А на земята и мъжете, и жените се занимават с дребни работи. Постоянно чувате да казват, че Иван, Петко, Драган откраднали нещо, или злоупотребили с известна сума. Каква наука има в това? Какъв смисъл има да се занимавате с честността и безчестието на хората? Това е женска работа. Само жените се занимават с дребни работи. Следователно, когато мъжете се занимават с дребни работи, това са все жени. Казвате: Еди-кой си Иван, Драган, Петко откраднал нещо. – Каква наука има в това, да се занимавате с чуждите работи? Великият живот изисква широк замах. Той изключва обикновените, женски работи. Вие, сестрите, ще ме извините. Ако се обидите, не ме разбирате. Който се обижда, той е жена. Мъжете са още на небето, не са слезли. Жените са на земята. В този смисъл, всеки човек трябва да знае своята роля. Някои жени носят панталони, мъжки шапки и минават за мъже. Не си правете илюзии, всички сте жени. Че не сте мъже, лесно мога да ви докажа. Като умре жената на някого, той плаче. – Защо? – Жена е, само жените плачат. Ангелите никога не плачат. Те не знаят това изкуство, да им текат сълзи от очите. Плачът е изкуство на жените. Казвате: Кой мъж не плаче? И те плачат като деца. Гледаш, някой свършил четири факултета, плаче, а при това минава за мъж. Щом плаче, не е мъж. Не е лошо, че сте жени, но каква е работата ви, като жени?

„Брат ти си дойде." Зарадва се бащата и закла най-угоеното теле. Обаче, големият брат се разсърди и не се яви на угощението. – Защо? – „Да спи зло под камък." Казвам: Недоволството в човека представя старите, изопачени възгледи в живота. Хората още се държат за старото. Христос казва: „Ако не станете като малките деца, не можете да влезете в Царството Божие." Никъде не е казано, че ако станете като старите, ще влезете в Царството Божие. Обаче, казано е, че ако станете като децата, тогава ще влезете в Царството Божие. Така е и при нашите условия на живота. Следователно, ако плачете и се обезсърчавате, вие сте жени. Такова е естеството на жената – да плаче, да се обезсърчава. Нека знае, че един ден ще дойде брат й, и тя трябва да го очаква, да бъде готова да го приеме.

Днес хората се делят на мъже и жени. Всъщност, мъжете, нашите братя, са горе, там работят те. Сега идат братята, т. е. нашите напреднали братя. Като казвам „земята", не разбирам обикновената земя. Казано е в Писанието: „Бог ще направи нова земя и ново небе." Аз вярвам, че вие ще разберете нещата правилно. Считам ви за разумни. Новото не съдържа качествата на старото. Следователно, материята, от която е направена нашата земя, ще се преустрои по особен начин. Новата материя ще се вземе от пространството, и от нея ще се създаде нова земя. Земята ще се преустрои вътрешно. Нови неща се създават сега. И вие днес не сте такива, каквито сте били преди една година. Човек постоянно черпи: неговите клетки, неговите мисли и чувства се изменят и обновяват постоянно.

„Брат ти си дойде." Един от тези братя, дошъл на земята, е Христос. Как посрещнаха евреите този брат, това всички знаете. Като се върна на небето, Той каза, как са Го посрещнали. Евреите бяха недоволни от Него, защото Той им казваше, че не живеят добре. Той им показваше правия път, но те не Го слушаха. Днес, най-добрата дума, която можем да изкажем, е „брат ти си дойде." Това радва всички. Какъв е този брат по народност, не е важно. Ние се радваме на всеки брат, на когото сърцето трепти от любов и е готов да живее в мир и съгласие със своите братя и сестри. Какви са неговите възгледи, не е важно. Оставете го свободен да прояви това, което Бог е вложил в душата му. Не препятствайте на Бога. Не коригирайте Божия план. Ще кажете, че трябва да имате различни възгледи. – Да, възгледите ви могат да бъдат различни, но от всички се иска единство в прилагане на любовта. Всички трябва да приложим Божията Любов. В природата съществува голямо разнообразие. Всички хора не са еднакви на ръст, но от всички се иска работа. Докато хората работят, животът им се осмисля. Ще кажете, че разумните хора трябва да работят. – Не, всички ще работят – и растения, и животни, и хора. Какво ще стане, ако животните и растенията изчезнат от земята, а останат само разумните хора да работят? Всяко животно, всяко растение, в зависимост от степента на своето развитие, извършва някаква работа. Ще кажете, че това не е съгласно с религията.

„Брат ти си дойде." За да не изпаднете в положението на големия брат, изхвърлете от себе си всички горчиви чувства. Братът, който си дойде, е Божественият Дух. Следователно, като дойде той, не се борете с него. Какво представя Духът? Той е ангел, който осмисля живота. Казвате: Духът влезе в мене и излезе. – Това е детинско разбиране. Когато силният, крепкият Дух влезе в тебе, кажи: Братко, аз уповавам на тебе, на твоята сила и мощ, нека те ме ръководят. Ученикът трябва напълно да се ръководи от своя Учител. Братът трябва да ръководи сестрата, а не сестрата да ръководи брата. Такъв е законът. Казано е в Писанието: „Ще изпратя Духа си, и Той ще ви научи, какво да правите." В църквите дават различни тълкувания на този стих. Под „Дух", в широк смисъл, разбирам възвишените същества – ангелите. Те са пряко заинтересувани от нашето положение. Тяхното бъдещо развитие зависи от връзката им с нас. Като направят тази връзка, те се повдигат на една степен по-високо. Ако не я направят, тяхното развитие ще се спъне.

Същото се отнася и до нас: ако и ние не направим връзка с ангелите, и нашето развитие на земята ще се спъне. Значи, тази връзка е необходима, за да се разшири нашето съзнание, да минем от една фаза в друга. Много хора виждат, че в света иде нещо ново. Това е духовно виждане.

Сега аз ви говоря за неща, които стават в духовния свят. Като ме слушате, ще кажете, че това са илюзии. За онзи, който вярва в това, казват, че той е хипнотизиран. – Какво означава хипнотизмът? – То значи изгасване на всички свещи в ума ти. Само една свещица оставят да свети. Щом излезе човек от хипнотичното състояние, всички свещици отново се запалват. Хипнотичното състояние е необходимо. – Защо? – За да забрави човек онова свое положение, което може да го спъне. Например, ако царският син не забрави своето царско произхождение, не би могъл да се учи. – Но той имал царска кръв. – Не е кръвта, която дава знания. Царският син трябва да учи с всички ученици заедно. Той може да преживее и без знания, но по никой начин не трябва да остане невежа. Ето защо, щом сме дошли на земята, ние трябва да забравим своето царско произхождение, т. е. да забравим, че сме произлезли от Бога. Ние сме дошли на земята, като царски синове, да се учим, и като придобием знания, да се върнем в своето отечество. Тогава ще имаме един плюс, че като произхождаме от Бога, ние сме придобили повече знания.

„Брат ти си дойде." Като не разбират смисъла на този стих, някои казват: Пазете се от този брат. – Какъв е той? Отде дойде? – От чужбина. Ще кажете, че той е глупав, не трябваше да се връща при баща си, той е ненормален. Питам: Сегашните хора нормални ли са? Нека учените ни дадат образец за нормален човек. Нека опишат неговите външни, физически белези. Аз бих желал да видя типа на нормалния човек. Казват за някого, че не разсъждава логично. Аз бих желал да зная, в какво се заключава правото, логично мислене. Според мене, нормални хора са тези на любовта – не на обикновената любов, но на онази, която повдига човека. Човекът на любовта е мощен. Като чукне с пръчицата, трапезата веднага се слага. Щом се свърши яденето, трапезата отново се вдига. Имаш нужда от пари. Чукнеш с пръчицата, и парите веднага идат. – Искаш да пътуваш някъде. Чукнеш с пръчицата, и веднага се пренасяш там. Каквото пожелаеш, всичко е възможно за тебе. Обикновените хора, които са жени, за тях са нужни тренове, за пренасяне от едно място на друго. Всички съобщения са направени все по женски. Днес и в църквите, и в държавите – навсякъде жени управляват. И в Писанието е казано: „Моят народ все деца го управляват." Децата, това са жените. Първото дете, което се е родило, то е донесло нещастията в света. Обаче, един ден, когато жената завърши своето развитие, тя ще стане отлична сестра. Тогава всички ще кажат за нея: Тази сестра мина вече своя път. Сега тя е крилат ангел.

„Брат ти си дойде." Да благодарим на бащата, че той се зарадвал на сина си и заклал най-угоеното теле. Да благодарим, че той приел сина си с радост и устроил голямо тържество за него. Да влезем и ние в неговия дом, да участваме в неговата радост. Да не се сърдим на баща си, като големия син, да не казваме, че светът е лошо направен, но да благодарим, че брат ни се завърнал.

„Брат ти си дойде."

2. Беседа от Учителя, държана на 23 март, 1924 г. София.

• Лука 15:27