Разлика между версии на „Пред всичкия народ“

Текуща версия към 13:15, 31 октомври 2010

Неделни беседи

Неделни беседи - 1931 г.

Изново, ХV серия, том І (1931)

11. Пред всичкия народ

11. неделна беседа, държана от Учителя на 13 декември 1931 г., София, Изгрев.

Добрата молитва

„Духът Божий"

24 глава от Евангелието на Лука, до 23 стих

Ще взема само думите от 19 стих: „Пред всичкия народ".

Моята цел не е нито да ви уча, нито да ви морализирам. Учи се невежият, защото у него има стремеж към знание. Тогава ние задаваме въпроса: онзи, който знае, какво трябва да прави? Който не разбира смисъла на живота, той ще се възгордее, ще мисли, че знае много. Знанието е, върху което добрите работят, невежият не може да работи. Трябва да работи онзи, който знае; следователно невежеството е стремеж към знанието, знанието е стремеж към работата, а работата е стремеж към постижението на великата цел на живота. Казват някои: Каква е целта? Целта стои в човешкия ум. Всеки, който има ум, има цел. Всеки, който има сърце, има условия. Всеки, който има воля, има постижение. Това са неща вложени в човешката душа. Сега, душата може да я разбирате както искате. Тя е един факт. Противоречие има като каква е, дали е нещо неделимо или е нещо, което се дели. Аз казвам: душата е нещо, което се дели и не се дели, което се умножава и не се умножава. След като разделите една единица на нейните съставни части, какво придобива тази единица? И като съберете нейните части на едно място, какво придобива тази единица? Цялото и като го делиш, и като го умножаваш с неговите части, не може да стане нито по-голямо, нито по-малко. Това е аксиома, която трябва да разберете. Ако мислите, че животът може да се увеличава или намалява, грешите; ако мислите, че може да умрете и да оживеете, това са състояния на живота. Трябва да имате една постоянна философия. Тъй както философите разглеждат нещата, то е частично разглеждане.

Вземете личността. Казвате: „Аз съм личност". Личността не се състои само от един факт. Личността е един завършен резултат на физическия свят. Следователно всички сегашни хора не живеят своето настояще, всички хора сега живеят живота на миналите векове. Да ви приведа онзи пример на съвременните астрономи. Вземете светлината като единица, или скоростта на светлината. Мъчно може да се определи с каква бързина пътува светлината до Земята, но приблизително изминава около 300 хиляди километра в секунда. Следователно ако вие сте на Месечината, в 3/4 от секундата или за около една секунда светлината вече е отишла от Земята до Месечината. От Слънцето до Земята пристига за 8 минути, както изчисляват. (Значи светлината, която сега възприемаме, не е тази, която сега излиза от Слънцето, а онази, която е излязла преди 8 минути.) А до най-далечните области на нашата Слънчева система, до крайните й предели, доколкото сега знаят, светлината пристига за 5 часа. Авторът, който дава тези изчисления, не е турил десетата планета, която сега е открита, но не е кръстена още. Има десета планета, която по големина иде след Юпитер. А ако старовременните астролози дойдат във вашите времена, ще кажат, че има само седем планети. Мерките на тези учени хора бяха толкоз ограничени, че не позволяваха никой друг да оспорва тяхната наука. Като им трябваше някоя планета, туряха Слънцето за планета. Иска не иска Слънцето, направиха го планета - в тяхната астрология то е взето като планета. Прави са, може би, в едно отношение - ако подразбират, че планета е всяко тяло, в което живеят някои организирани същества; прави са в туй отношение. Но сега да оставим този въпрос. Те са имали становище по него според степента на тяхното съзнание. В ония времена нямаше тия уреди, с които хората да видят, а те не можеха да осъзнаят, че има и други планети. За пример сега ние знаем, че има само седем цвята, че има седем тона. Сега музикантите имат 8 октави на пианото. Според някои научни изследвания обаче, в предната част на човешкия мозък има едно място, дето е поставен един орган, който има 25 хиляди клавиша. Онзи, който не е запознат с музиката, може отчасти да разбере какво нещо е музиката. Ако вие се качите в света на съществата, които са по-развити от нас, ще разберете: ние имаме претенции да мислим, че ние сме най-висшите същества на Земята, но истината е, че има далеч по-развити и възвишени същества, за които и хабер нямаме. Но ние не сме нещо отделно от тях, а сме едно цяло. Целокупното човечество е било от преди времето на Адам, преди да е съгрешило. Казва се, че Бог направи човека по образ и подобие свое. След туй направи още един човек от кал. Следователно има човеци, които са направени по образ и подобие Божие, и други, които са направени от кал, мязат на кал; те имат жива душа и са смесени. Едните ги наричат Синове Божии, а другите ги наричат дъщери човешки. Казват, че тия Синове Божии се влюбили в дъщерите на човечеството. Мит е това. Хубаво е да имате едно схващане, да разбирате какво се крие в един мит. Дъщерите човешки са тези, които са направени от кал, от материя. Кал употребяват само българите; калта, която хората тъпчат по пътя, това наричат кал. Кал се нарича когато не е добре замесена, но когато е добре замесена, как я наричате вие? За пример, когато една домакиня от житото замеси хляб, какво ще го наречете? Вие имате в нощвите смляно жито - брашно и с него замесвате хляба. После това, което замесвате в нощвите, го наричате тесто, нали? Като се омеси тестото и като го опечете, вие го намирате за отлично.

Да се върнем към стиха „Пред всичкия народ". Това са най-умните, най-възвишените души, които могат да се разбират. Аз под думите „всичкия народ" не разбирам тълпата, масата. Така можете да говорите вие за някое стадо животни, но когато се отнася за народ, се разбира най-разумното. Ако вие не внесете тая идея в ума си, създавате най-голямото нещастие в света. Сега вие мислите, че онзи народ, който Бог е избрал, ще седи по-високо от вас, или пък вие с вашето самомнение сте нещо много по-високо от някои народи. Ще се повдигнете да мислите, че вие всички сте едно велико цяло, нито по-високо, нито по-ниско от останалите. Това е една обща психологическа слабост. Или вие мислите, че сегашните ви разбирания са реални и не подлежат на изменения? Като казвам „вие", не разбирам под това местоимение вас, слушателите само.

Вие не можете да разберете смисъла на човешката реч, докато не дойдете до обикновените съюзи. Извадете съюзите от речта и вижте какво ще представлява тя. Туй, което циментира, споява, това са съюзите. Прилагателните, глаголите, съществителните без съюзите са като овцете без овчар. Следователно съюзите са овчарят, който свързва и дава смисъл. Като минавате покрай някоя патка, тя казва: „С-с-с-с" - съюз. Ти си разумно същество, гледай да не те сполети някой глагол. Защото глаголът е действие. Кога се явяват глаголите? Глаголите се явиха, когато съгреши Адам. Преди да съгреши Адам нямаше никакви глаголи. В този смисъл вие казвате: Аз исках, бях, говорих, пих, мислих и т.н. След като си искал, какво си направил? Дал ли си някакъв подтик? Казвате: култура, бояджийство. С бояджийство може ли да се оправи светът? Може да се създаде една мода. То е хубаво, не е лошо това изкуство, но ако мислиш, че като смесваш това и онова си направил нещо, ти нямаш понятие за бояджийството. Ако е за бояджийство, птиците са хиляди пъти по-майстори от нас, хората. Цветята, растенията са още по-добри специалисти. А ние ги считаме за първокласни невежи. Растенията така се боядисват, че колкото и да пече слънцето, не се развалят краските им. Какво представлява едно цвете вие знаете ли? Говоря по новата философия. Под думата „цветя" аз разбирам неща, които не са завършени, които не са реални. Има много творения на Земята, които не са реални, не са завършени. За в бъдеще ще станат реални. И сегашният материален свят преди милиони години не беше реален, а беше в едно газообразно състояние. Имаше и тогава морета, съществуваха, само че не ги виждаха. И растения имаше, само че тия растения бяха другояче организирани.

Аз наричам отвлечени работи тия, които са неразбрани. Те трябва да се съпоставят с разбраните. Пред сегашните хора щом разглеждаш една истина, те ще кажат: Това съобразено ли е със съвременната последна научна теория? Може да е съобразено, може да не е съобразено. Сегашните научни теории съобразени ли са с теориите на миналото, съобразени ли са с теориите на бъдещето? Теориите и хипотезите, това са стъпала, по които ние се качваме нагоре. Всичките теории от създаването на мира съставят стъпала, по които цялото човечество се качва, и нищо не е изгубено, Най-големите противоречия, които са съществували някъде, са изчезнали. Може да се каже, че тези геологически формации са образувани и че животът е едно противоречие. Това е една философия. Да вземем мисълта: ти можеш да мислиш криво, както и да е. Но мисълта, която ти пращаш в света, е един физически принцип. Дали ти мислиш право или криво, ти вече твориш в света. Тази сила - мисълта, която е излязла от твоя ум, тя твори. От научно гледище, как се образуваха планините, как се образуваха скалите? Може да обяснявате тяхното образуване по един механичен начин, може да го обяснявате по един технически начин, но това е едно много леко обяснение. Фабриките, колелата как са създадени? Каква сила е действала вътре, докато се турят тия колелца в действие, на работа? Първоначално тия фабрики са съществували в природата и по техен образец са създадени фабриките, които сега имаме. Какви ли не чудни инсталации има в природата! Ако вие можете да погледнете в една природна инсталация, малко ще се позасмеете. Много хубава е. Все таки, трябва да се насърчим като малките деца. Често детето рисува едно гардженце, майката се учудва и казва: „Гениално е това дете, на 4-5 години е, а каква гарга е нарисувало!" Тя показва гаргата и се възхищава. Майката може би вижда бъдещето, какво ще излезе от това дете, че ще стане велик художник, гений. Права е майката в това отношение. Виждате работата на художника: като тегли една крива линия, той туря основните черти на своята картина. От тези черти ще се познае, ще стане ли тя едно велико творение или не. В такива основни черти понякога може да изучавате характера на хората. И при човешкия характер най-първо се турят основните черти, след туй се турят сенките. Има основни черти, които Природата е положила във веждите на човека, има основни черти в носа, в устата, не само прави линии, но основни черти. Основната черта от детство до стара възраст си остава неизменна.

Та казвам: тези основни черти съставят основното, върху което нашият характер се гради. Даже ние, когато разглеждаме себе си, казваме: аз не познавам себе си. За да познаеш себе си, ти трябва да имаш една основна черта в ума си, която никой никога да не измени. В сърцето си трябва да имаш една основна черта, която да познаваш и във волята си трябва да имаш една неизменна черта, която да познаваш.

Сега онези от вас, които по едно стечение на обстоятелствата не обичат дълбокото, казват: който много мисли, се поврежда. Вярно е, че който много мисли се поврежда, но и който не мисли се поврежда. Аз ви казвам: като мислиш ще се повредиш и като не мислиш ще се повредиш. Кое е по-добре? По-добре е да мислиш и да се повредиш, отколкото да не мислиш и да се повредиш. Цел трябва да има в живота. Мисълта, това е цел. Когато дойдат тези съюзи, съюзяването, тогава ще се образуват нещата. И онези неща, които сега са нам непознати, ще ни станат познати. За пример аз наричам наука това: да се извади един недъг на човешката душа, да се види какъв е той; например крадлив ли е човек или не е крадлив. Според моето становище науката е да намериш финото в човека; онова, обикновеното, всеки може да го намери, да го види. Бъдещото възпитание на хората ще зависи от това, да гледаш положителната страна на всичко и да насърчаваш всекиго към успех. В това отношение аз съм правил само няколко опита във Варна. Имаше едно малко момиче, майка му постоянно му се караше, че не може да вземе три тона. Тя казваше: „От нея всичко може да стане, но певица не може да стане, не може да пее." Но аз знаех, че тя може да пее, защото в рода им по майка и по баща имаше певци, и майка й пееше. Когато баща й беше трезвен, не пееше, но щом изпие четвърт кило винце, започне да пее. Значи има хора, които са музикални, но не пеят в трезво състояние; когато не са трезви, пеят. На туй момиче казах: Ти можеш да пееш, понеже в рода ви има певци. Ти ще пееш! И след година-две тя пееше.

Не казвай, че не може да излезе нищо от теб, ти не познаваш Божиите планове. И като видиш някой човек, кажи: в твоя род има даровити хора, и ти можеш да сътвориш нещо велико. Ти казваш: „Нищо не може да стане от мен." Ако ти, човекът, си направен от някой грънчар, разбирам, но ти си едно живо същество, произведено от Природата - не ти се позволява да казваш, че от теб нищо няма да излезе! Тъй както разбираш, тъй както мислиш, прав си, но ако мислиш другояче, ако измениш своята мисъл, от теб ще излезе нещо велико.

По един въпрос хората са разделени: дали човек живее след смъртта или не, дали има живот или не. От каквото становище и да се разглежда, този въпрос научно не е поставен добре. Животът при известни неблагоприятни условия може да престане да се проявява. При сегашните механични представи хората, които се занимават с физика, които изучават пространството мислят, че пространството е празно, че между Земята и Слънцето е празно. Но това е едно заблуждение. Пространството е изпълнено, но не с такъв материал както на Земята. Питам: ако това пространство е празно, тъй както си мислим, как е възможно слънчевата енергия да минава през празно пространство? Може ли да мине светлината? Не може. Трябва да има някакъв проводник. Онзи, който не разбира, ще каже: пространството е празно. Под празно пространство ние разбираме пространство, което предава енергия. Тъй разбирам, не че е празно, не че няма нищо в пространството. После, тези, които изучават електричеството, казват какво нещо е електричеството, какво нещо е магнетизмът. Ами че електричеството от памти века съществува. Твоята глава е едно електрическо динамо. Твоят „стомашен мозък" е едно магнетично динамо. Онези, които не разбират, казват, че Бог щял да унищожи търбуха и стомаха. Не, няма да ги унищожи. Под думата „търбух" в преносен смисъл се разбира едно неестествено, атавистично желание, което върви по един анормален път. Следователно всички тия желания у хората ще се унищожат и ще дойдат чисти желания в човека. Лошото не е в яденето, но трябва да знаеш какво да ядеш и какво да не ядеш. Лошото не е в пиенето, но да знаеш какво да пиеш. Лошото не е в мисленето, но да знаеш какво да мислиш. Лошото не е в чувстването. Вземете общото положение в любовта за пример.

Ако види, че дъщеря й се е влюбила в някого, майката, докато е проповядвала, че трябва да се обичаме, ще се наежи: как дъщеря й си е позволила да се влюби в някого! Тя има криво разбиране за любовта. Сегашната любов е развита въз основа на частната собственост. Любовта не е в притежанието на нещата. Но онзи, който се оженва за една жена, казва: „Ти моя частна собственост може ли да станеш, тапия може ли да ми дадеш? После, в други ръце да не минаваш!" – Туй е частна собственост. Тази мома, преди да се ожени, се е срещала свободно с един българин, с друг, никой не й прави бележка. Като даде тапия на своя мъж, тя вече няма право да гледа настрани, трябва да гледа само в една посока. Той й казва: „Какво право имаш да гледаш хората?" – На какво основание този мъж твърди, че тази жена е негова частна собственост? Той не я е създал. Ум има в тази жена... Сега ще ме извините. Впрочем, няма какво да ме извинявате, няма какво да искам извинение, защото изнасям една истина. Ако ние живеем в миналото, един атавистичен живот, трябва да го изправим. Този ум, който съществува в жена му, това сърце, което съществува в жена му, той ли ги създаде? Откъде накъде се яви тази претенция? Приемам, че може да има известни заблуждения. Аз не вземам мъжа, както е сега създаден; още като се образува тази любовна връзка, те се разпределят: това ще направи мъжът, това ще направи жената. Или си разпределят работата, както растенията си разпределят работата, както клончетата и корените на дървото. Мъжът е долу в корените, в черната земя, а жената е в клонищата. Двамата заедно се оженили. Колкото по-дълбоко обработват корените, толкоз повече се развиват клонищата. Там дето отиват корените, отиват и клонищата. Следователно има едно вътрешно съотношение между корените и клонищата. Онези, които изучават ботаниката, още не са стигнали до там. Те считат това за илюзия. Но туй, което вие сега наричате илюзия, ще бъде една реалност. За човек се казва, че той е една лоза. Ако човекът е лоза, къде е мъжът, къде е жената? Мъжът е в краката, в корените, жената е в клонищата. Мъжът казва: „Тя ли ще ми заповядва?"– Криво заключение. Никой никому не заповядва, има отношение. Преди всичко какво отношение има той? Хубавото в нашата Земя е нейното отношение към Слънцето. Фактът, че на Земята може да се развиват такива организми се дължи на онова благоприятно съчетание на условия, при които Земята е поставена. В слънчевата система няма по-благоприятни условия от тези, в които е поставена Земята. Но съществува един закон на противоречие. Ако ти дадеш добри условия на един човек, който не е готов в даден случай да ги използва, той ще се спъне в тях. Дайте на едни мъж или на една жена красота, те ще злоупотребят със своята красота. Дайте на един човек, който не е готов, 6огатство, той ще злоупотреби с това богатство. Дайте на един човек, който не е готов, власт, сила, той ще злоупотреби с тази власт. Следователно ние страдаме на Земята по единствената причина, че условията са много благоприятни. Сега всички се считат нещастни. Вие сте нещастни от хубавите условия на живота, които не сте използвали. Вие, мъжете, и досега мислите как да подчините жените си, да ги направите частна собственост. Вие, жените, мислите как да подмамите мъжете си, да ги направите частна собственост. Някой път жената налага мъжа, някой път мъжът налага жената. Най-после и двамата изсъхват - като изсъхнат корените, изсъхват и клонищата. Тогава казваме, че са умрели. И ги изнесат. Това е смешната страна на живота, Защото аз разглеждам живота от три положения.

За глупавите животът е комичен, за обикновените той е трагичен, а за умните хора е драматичен. Или, с други думи: ако животът ви се представя като една комедия, ще знаете, че сте един глупак. Щом смятате, че животът е трагичен, вие сте обикновен човек. А щом смятате, че е драматичен, вие сте гениален. Нима мислите, че не е трагедия човек да умре? Нима мислите, че да се разостави мъжът с жената това не е драма? Нима мислите, че един богаташ, който е смъкнал своите еполети и хубави дрехи, не е комичен? Съвременните религиозни хора, богати и сиромаси, имат два възгледа за онзи свят. (Ако има някой от вас, който е много религиозен, не говоря за вас, но казвам само за едно верую, което съществува не от сега, но от хиляди години.) Религиозните богати хора мислят, че всеки човек, който се облича много хубаво, който носи пръстени, нанизи, огърлици, хубави лачени обувки, бели гащи, той навсякъде може да влезе. И само той може да влезе в Царството Божие. - Не може да влезе навсякъде. Религиозните бедни хора пък мислят, че всеки човек, който ходи опърпан, скъсан, невчесан, е влязъл в Царството Божие. Когато някои искат да имат влияние, тази идея трябва да я доразвият. Под истинско богатство се разбира скромността на човека, но скромността не значи, че човек не трябва да бъде добре облечен. Лошото е това, че ние не сме добре облечени. Лошото е, ако ти нямаш характер, ако не си облечен с онази светла дреха на добродетелта, на доброто, ако ти не си облечен с дрехата на любовта, ако не си облечен с дрехата на мъдростта, на разбирането, на онова, разумното разбиране, ако погледът ти не е жив, ако в него няма разумност. Какво си се обезсърчил? Казваш: „Свър ши се." Какво се е свършило? „Отсега нататък от мен човек няма да стане." Та ти досега ако не си бил човек, отсега нататък ли ще бъдеш? Ако досега не си бил свободен, та отсега нататък ли ще станеш свободен? Казвате: „Да се разбираме, да не спорим." Не е въпрос в споренето, не е въпрос за вашето верую. Моето почитание към всяко едно верую! За мен всяко верую е една дреха, която човек има на Земята; една дреха, колкото и да е проста, при дадени условия е хубава. Ние не трябва да мислим, че тя е единствената дреха и като нея няма друга. Трябва да знаем, че тази дреха е потребна. Никога не се старайте хората да имат вашите възгледи за живота, понеже е невъзможно. Хубавото в света е, че сте различни, имате и различни възгледи за живота.

Няма друго същество, което да има точно такива идеи като вашите. Може да има едно същество, то ще има само опакото на вашите възгледи. Религиозните хора искат всички хора да станат религиозни. Това е заблуждение. Ако всички хора сега станеха религиозни, то е загубена работа. Друг казва: всички трябва да станат материалисти. Материалисти да станат, и то не е право. Че те и сега са материалисти. Кой не е материалист? Един свещеник казваше: „Аз не съм материалист." Казвам: точно ти си материалист. Ти си облечен цял в материя, ядеш и пиеш и благославяш, и после казваш, че не си материалист. Всички хора са материалисти, щом са облечени в материя. Под думата „духовни хора" да обясня какво разбирам. Материализмът, това е магнетизъм; идеализмът, това е електричество. Идеализмът значи силите да действат по права линия, по късите линии в природата, а при материализма обратното. Има разлика между едно магнетично поле и едно електрическо поле. Има една тъмна зона, която е като граница на едното и другото братство. Защото онзи, който има туй магнетично поле, в него има едно разстояние, една граница, около която той образува един водовъртеж, който всичко привлича, всичкия магнетизъм в пространството. Учените хора казват: това въртене спира магнетичните сили. Защото магнетизмът е, който твори, който създава. Там дето астрономите виждат, че пространството е празно, има големи долини - това са полетата на електричеството, на онова електричество, което мислим, че е неразумно. Това са разумни сили, които действат в природата. Сега, не разбирайте това в тесния смисъл, че искам да ви подведа към едно верую, което не е истинно. Ако аз искам да ви представя една истина, която не съществува в света, какво печеля от това? Да ви заблуждавам ли? Ако аз ви представя една истина, която не съществува в природата, вие губите. У нас, у всинца ни има едно желание да разберем света, природата такива, каквито са. Трябва да правим корекции във всичките си схващания, тъй както учените хора правят постоянно корекции. Туй има смисъл. Приятно е, че правят всеки ден корекции в своите научни теории. В представите за създаването на света всеки ден става едно разширение. В туй отношение учените хора не са тесногръди. За религиозните, хора има една опасност - да не възприемат по-новите открития. Не че искам да ги съдя, че не са учени. Религиозните хора живеят в полето на магнетизма. Те искат да печелят, да имат бъдеще. Учените пък искат да привлекат света да мисли. Религиозните хора искат да привлекат света чрез вярата. Но вярата само по себе си, ако е неразумна, то е суеверие. Те поставят нещата в себе си тъй, както не съществуват в света. Но нещата отвън - светът, слънцето, въздухът, водата, светлината - имат отношение към човека. Защото, ако, ти не знаеш да пиеш вода, ако ти не знаеш да дишаш, ако ти не знаеш да спиш, ако ти не знаеш как да ядеш, ако не знаеш как да се обличаш, ако не знаеш как да се радваш, как да мислиш, въпреки вярата ти нещастията ще се случват. Ти не си вярващ, а си суеверен.

Като погледна косата на един човек, зная вече ще успее ли този човек или не. Главата, устройството на мозъка е най-важно за успеха, но също едни остри, твърди, разхвърляни коси говорят за цял хаос в тази глава. В този смисъл не само гладкостта на косъма е важна, но и всички линии по лицето говорят ще успее ли човек в живота си и или не. Някои религиозни често казват за някого: лицето му свети, сияе; отлично сияние се излъчва от този човек. Свято сияйно лице. Аз не бих желал да имам такова сияйно лице. Като умре човек, какво ще стане с това сияйно лице? Или за някой умрял казвате: умря човекът, цял сияе, какво светло лице! Това показва, че този човек се е безпокоил много приживе и сега като е умрял, вижда истината; всичко е разбрал, всичко му е станало ясно относно живота му тук на Земята - просветва му. Казва: много голяма грешка направих, много големи мъчнотии минах, много се безпокоих за нищо, сега мога да мисля за нещата както са. Сега се успокоява, гледа нагоре. Затова умрелите хора не ги турят с лицето надолу, а с лицето нагоре. Прекръстосват ръцете ям и казват: „Няма да пипаш нищо. С празни и примирени ръце ще си заминеш. Няма да пипаш дето не трябва, ще пипаш дето трябва." Аз изнасям една истина.

В живота си ти със своите мисли ковеш своята съдба. Един народ сам кове своята съдба. Едно общество само кове своята съдба. Един човек кове сам своята съдба. Ти със своето верую ковеш своята съдба, със своята наука, със своята поезия, със своята философия - с всичко ковеш своята съдба. Затова трябва да бъдеш внимателен. Ти ковеш съдбата си със своя мироглед, с търпението си, с делата си. Имай търпение да изслушваш другите.

Сега да ви приведа един пример. Примерите изобщо не са едно доказателство, те са само едно обяснение. Един пример, една аналогия - това не е доказателство. Даже най-големите доказателства, които физиците могат да ви дадат, и те не са доказателства. Ако един физик изучава теоретически полето, електрическите свойства, например, или сегашната теория за образуването на материята, той може да прави различие между един атом и един йон. Сегашните физици разграничават също материалните частици на атома. Те са дошли до една електрическа единица, до един електрически пълнеж, който е толкова малък, че не може да се дели. За това има ред доказателства. Като вземете за единица водорода, относителното тегло на кислорода е 8:1... За някои от вас това са отвлечени работи, при това не могат да се свържат. Какво отношение имат кислородът и водородът спрямо вас? Имат отношение, вие постоянно ги възприемате. Този водород и този кислород постоянно влизат в дробовете ви. Затова ви интересуват. От вашето разбиране на кислорода и водорода зависи бъдещото състояние на телата ви. От разбирането на водата, която възприемате, от нейните елементи зависи здравословното състояние на вашето тяло. От елементите на храната, която възприемате, зависи здравословното състояние на вашия организъм.

Много пъти учените хора познават един човек по носа му, по веждите му, по височината на челото му, по ухото му, по дебелината на ръцете, по движението на пръстите, по линиите на дланта. Дали пръстите са гладки или заострени, къси ли са или дълги, всичко има известно значение, ако човек разбира. После, ръката ако е космата, говори за мъжественост и грубост. Някоя ръка е женствена, кожата е гладка, мека, без косми, това значи, че преобладава едно меко, магнетично чувство. Космата ръка показва енергия, мъжественост, електричество. Космите, това са гори насадени, а голата ръка, това са полета с жито. Казвате: космат е този човек. Ако всичко е покрито с косми, там е опасността. Животните са покрити с косми. А човек е влязъл в полето на магнетизма, в полето на сърцето. Всичкото преобразуване става, защото човек минава в един по-висш свят, дето силите действат по-разумно. Следователно, за в бъдеще тялото ви трябва да се измени. Ако не се измени, това, което сега учите, е изгубена работа, безсмислено е. Главата ви трябва да се измени. Всичко, казва Писанието, ще се измени. И трябва да се измени. В туй седи прогресът. И в живота си, именно, всеки един човек трябва да види в своята мисъл, че вътрешно е станала промяна в него, но той трябва да види едно коренно изменение, материална промяна и в своето тяло. Ако вашият нос е по-дълъг, отколкото трябва, вие не можете да бъдете много наблюдателен. Ако носът ви е дълъг и тесен долу, дето са крилата на дробовете, тогава вие ще имате една канализация с огромна енергия, но с тесни тръби. Тогава казвам, че вашата канализация може да се спука от напрежение. А когато носът е широк и къс, тогава тръбите са много широки и водата само се показва, тогава казваме, че тия тръби ще мухлясат. Следователно дъното, широчината на носа трябва да съответства на дебелината. В природата има съответствие. Енергията минава през носа, но той е само едни външен обект. Тъй както един уред, например барометър, показва промяната на времето, едно особено състояние на атмосферата, така и носът е барометър, който показва вътрешното състояние на човека.

Този барометър вие трябва да го проучите. Не трябва никога грубо да го хващате или да го теглите грубо. То не е хубаво. Пазете се от това. Ще пипнете леко, нежно носа си, ще кажете: ти трябва да мислиш хубаво. Като направите погрешка, кажете: ти трябва да мислиш малко. Седнали сте, но постоянно мърдате, кривите ръцете си, просто не знаете как да ги движите, къде да ги поставите. Сложите ли го отзад на кръста, работата е още по-забатачена. Ако сте студент и знаете, че професорът е страшен, обича да къса студентите, вие помилвайте носа си и кажете: не бой се, ти ще издържиш. Като пипнете носа си и професорът ще стане по-снизходителен. Но ако се уплашите от професора, ще събудите неговите сили на подозрение, той ще ви погледне и ще каже: ти искаш да минеш евтино. Всеки студент, както и всеки човек, сам си създава нещастията. Ние в света със своите неправилни мисли - майки и бащи - създаваме ред поколения нещастни. Някога някой роди мисълта, че трябва да воюва. Аз не отричам воюването, войната; трябва човек да воюва, но правилна да воюва. Ако ти ще се биеш и ще плащаш контрибуции, не воювай. Ако ти воюваш и повдигнеш себе си, воювай тогава. В природата ние трябва да воюваме, но не трябва да убиваме, нищо повече! Воюване без убиване! Всичкото престъпление не е във воюването, но в убиването. Нямаме право да рушим това, което не сме създали. От създаването на света досега народите плащат данък на убиването. В XIX век китайците и русите имаха един спор. Руският император заповядал да иде един генерал и да наложи на китайците това, което той искал. Тогава китайският адмирал казва на руския генерал: „Ти си умен човек, и аз съм умен човек. Твоят цар и моят цар са се скарали, сега ние да приемем да се убиваме, това не е умно. Ние ще направим една престрелка, ще стреляме, но няма да убиваме. Вие ще направите същото. Тогава ще кажем: ние победихме и вие победихте." Ще кажете: това е по китайски. Ние считаме победа, когато унищожим неприятеля. В природата съществува един закон: този, който убива, в следващото прераждане ще бъде убит: Унищожиш ли, ще те унищожат. В това отношение природата е безпощадна.

Имаме пример когато Давид след своята победа взе трона на израилевите царе, искаше да създаде храм на Бога. Бог му каза: „Няма да съградиш храм, понеже много кръв си пролял." А Давид го наричат слънце на Бога. Бог казва: „Твоите ръце са оцапани с кръв, ти не можеш да ми съградиш храм, но синът ти, който е излязъл от твоите чресла, той ще ми съгради храм." Цели поколения са оцапани с кръв. Всичката сегашна култура трябва да си замине. Всички онези хора, на които ръцете са оцапани с кръв, не могат да бъдат носители на бъдещата култура, не могат да създадат туй великото здание на човешкия храм. Те не могат да дадат подтик на човешкия ум, не могат да дадат подтик на човешкото сърце, не могат да дадат подтик на човешката душа. Трябва да се преродят изново, да се претопят. Няма да се изгубят. Те даже ако бяха умни, трябваше да повикат онези, на които ръцете не са оцапани с кръв и да кажат: елате вие, на които ръцете са чисти! Понеже нашите ръце са много оцапани с кръв, много съжаляваме, затова елате вие, на които ръцете са чисти, заместете нашата култура и продължете нашата работа.

Питам: днес хората дошли ли са до това съзнание? Днес има борба между пролетарии и буржоа. И едните, и другите са избягали от рая; и едните, и другите са ни проповядвали някакъв рай. И единият, и другият рай ще дойдат на власт. Раят на пролетариите ще бъде като този на буржоата. Хората са се разделили. Или аз казвам: засега жените са пролетарии, а мъжете са буржоа. За в бъдеще жените ще бъдат буржоа, а мъжете пролетарии. Това са две партии - мъже и жени. Хората в света се нагаждат - едните са женска партия, а другите мъжка партия. Каквото и да изисквате, да мислите, каквито принципи има тази партия, такива ще има и другата. Аз не съдя. Затова ви казах само онова разсъждение, че каквито са буржоата, такива са и пролетариите. Ако партията в света може да бъде носител на известни идеи, които са в природата, добре дошла е. Ако една религия може да стане носител на онова учение, което го има в природата, на една наука, на един разум, какъвто и да е той, който ще носи добро, това е религия. Но ако една партия не може да носи тези принципи; тя е осъдена от природата, която е безпощадна. Ние не съдим партията, защото и да съдим, нямаме власт да проведем нашето становище в действие. Защо ще съдя хората, ако не мога да ги изправя? Ще кажа на някого: Ти си крив. Хубаво, щом е крив, крив е, но как ще го изправя? Природата си има начини за изправяне. В природата смъртта съществува като начин за изправяне на човешките погрешки. Хората трябва да умрат, за да изправят своите погрешки. От толкова хиляди години много малко хора има, които са убедени, че не трябва да правят зло. Като го направят, тогава иде смъртта като един факт, за да изправи злото в света. Статистиката показва, че повече лошите хора умират, отколкото добрите. И добрите хора умират. Кога? Когато съгрешат. Всеки един добър човек е умрял при направянето на една погрешка.

Сега да ви приведа един малък разказ. В него се разказва за царството на Езер-Бут, който имал дъщеря Марима. Не сте били в това Царство. Но приказката, както и да я преведете в сегашния живот, ще видите, че туй, което е станало тогава, става и сега. Ако не ставаше сега, нямаше да ви разказвам тази приказка, тя не би имала никакво отношение към сегашния живот. Ако светлината на миналото няма отношение към настоящето, тя не е потребна. Но тази светлина, която в настоящия момент възприемаме, е всъщност светлина от миналото - 8 минути има откакто е излязла от Слънцето. Чудеса могат да станат за 8 минути. Някой път светлината достига до нас от някоя далечна звездна система за 100 милиона години, някой път за 900 милиона години. Ти казваш: видях в телескопа една мъглявина. Питам: тази светлина е пристигнала сега в телескопа, но преди 900 милиона години е излязла от тази мъглявина. А сега какво става там? Има нещо, но не се знае. Казват за теб: той е учен човек. Учен човек - знае допреди 900 милиона години какво е станало на мъглявината. Или да ви преведа на ваш език: виждате едно детенце, което тежи 4 килограма. След 20 години го намирате, но вече не е 4, а 75 килограма. Или казваш за някого: едно време ти беше много добър. – Кога? Преди 20 години? Преди 20 години този човек е слязъл от небето, неговият дух е слизал от небето. Защото и хората слизат от небето. Но когато един човек слиза, пред него вървят слуги, коли, говеда и най-после ще дойде господарят. Той иде от пространството, няма го още. Той се образува. Като дойде господарят - духът, събужда се съзнанието на човека. Всички знаят, че той е господар. Преди да е дошъл, човек е можел всичко да направи. Та много от вашите господари не са дошли още. Има господари, които ще дойдат, когато човек е на 21 години, други ще дойдат, когато е на 84 години, други ще дойдат на 120 години. Това са степени на съзнание. След като дойде онзи господар на 120 години, жителят му казва: „Много късно е дошъл господарят. Едно време аз бях много млад, всичко можех да направя, но сега както виждаш, краката не ми държат." Господарят го погледне, погледне и каже: „Трябва да те взема със себе си" – осиновява го. Вие казвате: еди-кой си стар човек на 120 години умрял. – Като дошъл господарят на 120 години, взел го със себе си.

И всякога ние умираме, когато дойде този наш възлюбен, когото ще чакаме. Той като дойде, казва: хайде, тук няма условия. След туй хората ще поплачат. Та нима онази мома, която излиза от бащиния си дом, е умряла? Та нима онзи момък, който е отишъл да работи, е умрял? Та всички наши деди и прадеди са отишли на работа. Вие сте им турили кръст, поливате ги, ходите да се молите на тях. Моите почитания към вярата на хората. Аз не смея понякога да си изкажа моето вярване за онзи свят. Питат ме някой път, има ли задгробен живот. Казвам: има и няма задгробен живот. – Ти не си определен. – Аз съм толкова определен, колкото си и ти определен. От моето гледище, живот след гроба няма. От моето гледище гроб няма. Тогава? – Според мен животът може да измени формата си в друга. То е фикция, че човек може да умре, то е ограничение на съзнанието. Възможно е, тъй както един търговец може да фалира, да изгуби 100 милиона; тъй както един студент могат да го скъсат; или както жената може да напусне мъжа си. Туй е едно състояние. Умрял, тоест скъсали го. Умрял - изгубил имането си. Но никога човешката душа не може да напусне, да излезе извън рамките на природата. Някой казва: на мен ми дотегна, не искам вече да обичам. Ще обичаш и оттатък ще минеш, насила ще обичаш. Някой казва: аз няма да ям. – Ти се опитай най-първо може ли да не ядеш. Колко дни ще се въздържаш да не ядеш? Ти се опитай, виж колко дни може да не ядеш. Колкото дни може да не ядеш, толкова дни може да се въздържаш да не обичаш. – Ама аз не искам. – Опитай се! Криво разбиране имате за любовта. Откажете се от частната собственост.

Най-първо, когато се жените, да знаете дали жена ви ви обича или не. Ако ви обича, нейната любов не може да се измени. Ако се измени, не ви е обичала. Тъй щото предизвикайте нейната любов. Не че тя не може да ви обича; ако тя не ви обича, вие не сте я обичали, нищо повече! Ако някой не ви обича, и вие не го обичате.

Сега ще ви приведа този пример за Езер-Бут, неговата дъщеря Марима и онзи неин възлюбен Елон. Това е друга форма. Тя била знатна в царството на баща си. Един ден иде при нея едно бедно момиче. Тя си правела прическата и казала на прислугата: „Кажете на това момиче, че съм много заета със своята прическа, друг път да дойде." Когато излязло момичето, препъва се и пада, но тя продължила да си прави прическата. Иде нейният възлюбен, качват се на два коня - тя на червен, той на бял - и тръгват по Ливийската пустиня да се разхождат. По едно време нейният възлюбен пада от коня и свършва. Виква тя да плаче, казва: „О, слънце на живота ми, светът вече почерня за мен! Ти си единствената ми надежда. Ти като умреш, за мен какво остава, освен и аз да умра!" Разбирам колко време би траяла тази скръб, но минава тогава оттам учителят на Елон (той бил ученик на Ешуа-Бетун), който й казва:

– Не плачи, той почива. Ще се събуди.

– Но той се уби!

– Не знаеш ти от какво произтича твоето нещастие. Като си правеше прическата, ти не услужи на онова младо момиче. Прическата ти е много хубава, но ти създаде едно нещастие на своя възлюбен. Той дойде при теб, но не дойде да ме попита. Той беше мой ученик. Но аз искам да ви услужа, не съм против вашата любов, аз се радвам.

Тогава той хваща младежа за ухото и му казва:

– Слушай, когато се жениш, трябва да питаш своя учител.

Елон се събужда и става. Повежда ги и двамата и казва на Марима:

– Ти, когато си правиш прическата, първо услужи и после пак продължи с нея.

Казвам: нашите нещастия стават от нашите прически. Богатият си прави прическата и казва: „Сега нямам време"; бедният си отива. Онзи, който проповядва някоя истина, той не пита Господа как да проповядва, казва: „Аз съм свободен човек." Свободен е онзи, който говори истината. Ако тази истина, която ти говориш, произвежда пертурбации в човешката душа, ако ти причинява страдание, това не е никаква истина. Онзи, който проповядва истината, Тя произвежда радост дълбоко в душата му. Вие всички говорите истина, но истина е само онова, което носи безсмъртие, сила в организма. Всичко в света се дължи на истината. В даден случай, когато вие искате да изкажете вашата любов, спрете се, попитайте как да я изкажете. При кого? При болния, който е на умиране, който се моли. Изкажете своята любов при бедния, който се молил, за да престанат страданията му. Под молитва аз разбирам, когато дойдат най-дълбоките страдания, отчаяния и си кажеш: душа няма ли, която да разбира моите страдания! Молитвата към Бога - това е разговор. Бог, който живее в нас, казва: „Иди да помогнеш на онези, страдащите заради Мен." Ти казваш: „Господи, работа имам, не мога да си оставя работата." Господ пише в книгата: „Ти ще паднеш от коня."

Хубаво, аз често казвам, че жените са, които създават нещастие на мъжете. На всяка жена, която пъшка и плаче, казвам: ще кажеш: „Господи, на този мой мъж дай му добър разум. Измъчи ме." И мъжът като я гледа, казва: „Какво виждам в твоите очи?" Значи ще падне от коня. Той няма право да измъчва тази Божествена дъщеря, жената, това последно творение на Бога. Тя е последна, която е създадена, оттам насетне нищо не е създадено. Оттам насетне хората правят само каши, това-онова. Ако ние не можем да разберем това последно творение, което е излязло от човека, то какви човеци сме? Първото творение, това е човекът. Второто творение, това е жената. Ако жената не разбира първото творение на Бога и ако мъжът не разбира второто творение на Бога, значи нищо не разбираме. Не е въпрос да бъдем господари, но да се създаде известна връзка. Като види жената онзи мъж, да каже: „Господ създаде това творение." Ако мъжът вижда жената, последното творение, което Бог е създал, да каже: „Това е любовта в света, която трябва да се яви." Защото жената е врата за любовта. Ако ти не познаваш жената - любовта, за теб любовта ще бъде чужда през всичките векове, нищо не е в състояние да отвори вратата на любовта. А това е смисълът на живота. Мъжът е врата за Божествената мъдрост; ако жената не познава мъжа, светлината няма да дойде до нея. Но ако мъжът и жената, братът и сестрата, майката и бащата не се разбират, никаква наука, никаква култура не може да се яви. Защото небесните тела имат едно съответствие на Земята. Има една наука, с която нещата на Земята могат да се обяснят. Ние не искаме жените да станат господари. Засега Природата иска да направи жената работница, да я извади, да я направи майка, а майката е врата за любовта. Друга една фаза ще настане след майката: майката трябва да стане девица. То е едно високо състояние - да е абсолютно свободна. Щом е майка, тя има свободни отношения към сина и дъщерята. Щом е майка, тя има отношение към всички умствено, духовно. Това е майката. Майката трябва да се освободи от всички тия връзки, да стане свободна, естествена. И които имат отношение, да са доволни от нея. Ако майката след като стане майка нищо не е припечелила, де е майчинството? Ако любовта не дойде в света, смъртта ще царува на Земята.

Сега, моралът какъв трябва да бъде? Една княгиня под името Матилда, след като чела стихове от един поет, Уйлям, знаменит поет от XIX век, толкова се влюбила в него, че извадила един много скъпоценен пръстен и му го дала. След една година вижда, че пръстенът на ръката му го няма. Попитала го къде е; отговорил, че го е оставил в къщи, не искал да го носи. Тя настояла: „Кажи ми истината. – Ще ме извиниш, но за да напечатам моето творение, заложих твоя пръстен." Питам тогава: моралът къде е? Напечатването на неговите стихове ли е по-горе от даването на пръстена? Това да излязат стиховете ли е по-горе, или любовта на княгинята? Тя нищо не му казала, отива при бижутера, дава му парите и си взема пръстена назад. Питам: ако имате една дарба, която Бог ви е дал като един пръстен, и вие го заложите, за да напечатате вашите стихове на Земята, прави ли сте? Че какъв е сегашният морал в света? Този морал трябва да бъде еднакъв за всички, като започнем от най-високото място, от царя, до последния, който живее в колиба. Този морал трябва да бъде еднакъв към всичките. Това наричам будност на душата. Като срещна един цар и един човек от колиба, в духовно отношение трябва да ги поставя като че са братя, излезли от същото място. Ако вземете една вода, която е минала хиляди километри и се е окаляла, и водата, която сега изтича от извора, каква е разликата между едната и другата? Почти никаква разлика няма. Разликата е, че онази, която е текла, има малко кал, но тази кал, влязла във водата, тя не може да се разложи, тази вода като мине през някои пластове, ще се очисти.

Следователно онзи, който стои на положението на своята висота и мисли, че е свят и чист, аз се радвам, той сега е излязъл от извора; а онзи, който се е огрешил, е минал през всичките несгоди на чернозема и се е окалял; защо да му приписваме известно престъпление и да казваме: голям грешник е той. Външно е грешен. В туй отношение в нашия организъм има престъпление. Някой казва: да не нося престъпление? Разправяше ми една жена веднъж: „Не зная как ще ми обясните това, но непрекъснато живея под страх и едни други още по-лоши състояния. Например, някой път съм наготвила много хубаво ядене, а като дойде мъжът ми, имам желание да вдигна някой предмет и да го ударя. Чудя се отде ми идва тази мисъл. Аз нямах това желание у себе си, чудя се отде дойде! Аз съм нежна, деликатна жена, пък искам да го блъсна в главата. Нормална съм, а защо искам това? Ако го бутна с гърнето, ще му пукна главата." Казвам: атавизъм е това. Ние имаме да даваме по някой път някому нещо, останало от минал живот. Ти искаш някому да дадеш да се разбере и казваш: аз ще му дам да се разбере, аз ще го нарежа хубаво. Но като го нарежеш какво ще спечелиш, или какво ще направиш? Нищо няма да направиш. Или казваш: ще го поокастря. – Чудна е тази философия. Аз съм против рязането на дърветата и против, кастренето. Не се разрешават въпросите нито по единия начин, нито по другия. Та състоянията, които те нападат, са остатък от миналото. Онова, истинското разбиране на живота къде е?

Съществува една философия вътре в самите нас. Очистете се най-първо от всички посторонни влияния на ред поколения във вас и елате до онзи свят, в който няма престъпления. Трябва да знаете, че има един нормален свят, дето никакви престъпления няма. Казвам ви една истина. Аз го зная и говоря за него, дето идеите не се менят. Там хората са толкова чувствителни, благородни, че като влезете между тях, бедни не можете да бъдете, зло не можете да направите. Тези хора са предвидливи толкова, че вие никога скъсана дреха не може да носите, скъсано палто не може да носите, скъсана шапка не може да носите. Всички са толкова хубави, че никога няма да пожелаете да ги напуснете. Ако ви дойде мисъл за нещо, стига само да го пожелаете, ще го намерите в стаята си. Книга ли е за четене, някой инструмент ли - каквото ви е нужно, ще го намерите в стаята си. Има случаи, когато вие се молите дълго време, с години за нещо и то пак не идва. Защо? Защото хората са, които спират Божието благословение. Аз считам за заблуждение онова, което носи нещастие в света. Онова считам за нещастие, което носи заблуждение в света, което носи смърт в света; онова, което носи разврат, онова, което носи лъжата - това е заблуждение. А онова, което носи въздигането на хората кое е? Ние ще имаме една религия не тъй както сега я разбират. Ние ще имаме един Господ, който да взима участие в нашия живот, да се интересува от нас. Ние искаме да имаме един Господ, от когото и ние да се интересуваме, да няма никаква разлика между Бога и нас, тъй както е отношението между бащата и сина, тъй както е отношението на ученика към учителя, тъй както е отношението на майката към дъщерята. Не бих искал да се противопоставям на една идея. На нас не ни трябват старите богове, които досега ни учеха да се бием и ни направиха нещастни. Не ни трябват тези идеи, които ни караха да се не разбираме. Ние искаме онези идеи, които служат като съюз да свържат хубавото, благородното у нас с Бога. Тези идеи ни трябват.

Писанието ни казва: „Пред всичкия народ". Ако у теб самия не може да живее всичкият народ, ако ти не можеш да живееш във всичкия народ, ти не си го разбрал. Ти тъй чувстваш нещата, но всичкия народ в себе си, при сърцето си да го имаш. Не само своя си народ - законът е един и същ. Един народ има в света, то е цялото човечество. Това е народът. Българският народ е уд на цялото човечество, френският народ е уд на цялото човечество. Всички народи са удове на цялото човечество, което говори един език, а различните езици са само наречия. На френски е „жарден", на български „градина" - думата е една и съща. Тази дума е славянска. Французите нямат глагол, англичаните нямат глагол, те са взели тази дума от нас и я считат за своя. Вземете думата „мляко". Англичаните казват „милк", българинът казва „мляко". Англичанинът казва „вин", българинът „вино". На български е „вълк", англичанинът казва „улк" - те имат същия произход. Ако съпоставите съвременните езици ще видите, че те имат един произход. Колкото произходът е по-близък, толкова различието е по-малко. Ако имат някои разлики, те са специфични неща. При разделянето на народите всеки един народ е образувал специфични черти в света. Той си има своя специфична работа. Всеки един човек и той е специфичен. Цялото човечество след като завърши еволюцията си, всичките народи ще се обединят в един народ, тъй както една ябълка е расла 20 години и оставя един плод, и този плод може да се събере в една семка. То е бъдещата култура на Земята. След хиляди години ще се образува един човек, една цел, всички хора ще станат толкова разумни, че ще бъдат в мисъл и чувство като че ли един човек мисли, не в еднообразие, но в разнообразие.

Следователно ние ще се приготвим за онзи ред и порядък. Този ден ще дойде, той няма да бъде далеч. Даже в този век хората ще бъдат свидетели на едно начало на този порядък. Някои ще доживеят да видят това. Няма да минат 53 години, 62 години, 75 години и тези, което ще доживеят дотогава, ще бъдат свидетели на един велик преврат, който ще стане в света. Цял един преврат ще стане в съзнанието, в разбирането на хората, в разбирането на жените, в разбирането на мъжете. Някои от вас може да доживеят дотогава. Които са на 5-6 години, на 10 години сега, ще видят много чудеса. Някои от вас ще заминат за другия свят на екскурзия, после пак ще се върнат. Защото аз виждам, от невидимия свят не са много прави. Някои от вашите бащи са се затъжили, викат ви да се върнете. Вие казвате: страшна работа! Не е страшна, а много приятна. Пътни разноски ще има. А някой може и като свети Илия с огнена колесница да го вземат. В Писанието се казва: „Ще си почина от всички тези терзания".

Та казвам: в живота има добра страна. Човек трябва да вникне във възможностите, които се крият в него. Най-първо той трябва да разбере себе ся. Разбирането на себе си не е разбирането на своя личен живот. Личността, това е едно положение, което човек има на Земята. То е чисто материално. Като живееш като личност, ти разбираш само материалния живот. Хубаво е и то, не е лошо. После, може да вземем индивидуалния живот на човека. То е духовен живот, но отвън го няма. Един човек на великото съзнание няма да бъде като сегашния, той ще бъде безсмъртен, той ще бъде майстор на своята съдба. Той ще се явява когато иска, ще взима тяло каквото иска, и млад ще става, и стар ще става, и учен ще става, и прост ще става, и владика ще става, и поп ще става, и цар, и просяк ще става, всички положения ще взима - свободен ще бъде. Пари ще има колкото иска. Когато му е мъчно, че иска да стане беден, беден ще стане. За него сиромашията и богатството ще бъдат като едно представление, роля ще играе като на сцената. Този човек ще ви среща някой път, ще ви се усмихва. Ще му кажете: „Много си го закъсал." Той ще каже: „Много ми е приятно, аз съдраните гащи ги вземам повече за въздуха, по-хубаво проветрение има. – Дрехата ти е скъсана. – Никой не може да я открадне. Една съдрана дреха никой апаш няма да я вземе." Апашът казва: „Горе ръцете! Съблечи дрехата!" Бедният съблича дрехата си и казва: „Тя има повече От 50 дупки, – А, тъй ли? Облечи си я!" И той облича дрехата. Съблича палтото, но и то има 50 дупки, и то не струва. Този човек със скъсаната дреха никого не съблазнява. На един адепт един апаш му казва: „Горе ръцете!" Той отговаря: „Долу ръцете!" Като се Приближил, пита: „Колко ти трябват?" - „Хиляда лева." - Изважда адептът две банкноти по 1000 лева и му дава. „Много ти благодаря. Свърши се без да ми кажеш „горе ръцете".

У нас трябва да има човещина, разбиране на човешкото. Сега ние не разбираме човека. Казваме за някого: „Той е крадец, разбойник, убиец, той е лош човек." – Отношение нямаме. Нямам нищо против това, но това не е новата култура, в която влагаме нови разбирания. Трябва да станем едно с тях, да станем силни, не както сега да умираме. Да бъдем умни, силни и добри; и после, трябва да бъдем пълни с любов. Като те срещне някой, и у него, и у теб да има туй доволство, че сте се видели.

Казвам: този пръстен на княгиня Матилда, този ум, който ви е даден, под наем не го давайте. Вашето сърце, което Бог ви е дал, не го залагайте. Вашата душа не я продавайте никъде. Това трябва да се проповядва на хората. Тогава ще имаме една красива наука. Ако съвременната наука върви под светлината на това разбиране, ще бъде добре. Гледам, сегашните учени хора са дошли в областта на онази старовременна магия. Чудесии има много в съвременните модерни открития. Нови формули, нови открития, съществени неща вече са предмет на изучаване. Учени има между всички народи. Гениални умове с формули доказват ред психологически и метафизически въпроси. Често се говори за полета на електричеството и магнетизма, за тези тъмни зони из вселената, за образуването на тези най-мънички единици, навлязло се е в една област, дето, ако хората знаят как, може да бъдат безсмъртни. Ти всякога можеш да умреш ако скъсаш тока на електричеството, който е връзката на сърцето ти с космическото сърце. Сърцето се движи с електрическото и магнетичното влияние, което иде от пространството, то моделира; течението на електричеството кара сърцето да се свива. Индусите другояче наричат животворното електричество. Тия влияния чрез сърцето и кръвта се разнасят по цялото тяло. Един ден ти можеш да сгъстиш туй течение. Тогава става скъсване на сърдечните нишки с нишките на мозъчната система и казват: парализира се сърцето и токът се парализира. Ти ще бъдеш внимателен да не прекъсваш онова независимо течение, което иде от Бога. Да не казваш, че животът няма смисъл. Ти можеш да живееш 100, 500, 999 години ако не прекъсваш туй течение, а може и в пет години да умреш, ако го прекъсваш. Аз съм бил често при хора, които са умирали, разбирате ли, правил съм опити; няма да ви кажа сполучил ли съм или не съм, но правил съм много наблюдения, турял съм ръката си на сърцето и съм виждал пулсът как замира. Усещам как иде един момент, когато може да стане прекъсване. Само като пошепна думи на ухото на умиращия, аз забелязвам - пулсът се усилва, той си разтърси главата и оживее човекът. Сега не е въпросът да ви разправям тези неща, но наблюдения съм правил. Това е един закон не механически. Една дума може само да му кажеш на ухото на един човек, на дясното ухо, и да го въздигнеш; може да пошепнеш на лявото ухо едно дума и да го умориш, но ако знаеш как да кажеш думата. „Онези, които чуят гласа ми, ще оживеят", казва Христос. Това не са празни думи. Сега когато слушате някого, казвате: то е празна работа. Или казвате: аз мога да убия. Казвам: това изкуство сте научили, но изкуството да съживявате не сте научили. Колко от вас са майстори да съживяват? Аз имам един кобур, като го тегля, той оживява. Минава един човек, тегля му един-два куршума и той умира. Тегля му други два куршума и той стане на крака. Един мой познат ми разправяше един случай. Трима отиват в Пловдив при една сестра. Тя ги черпи по модерному със сладко от череши. Единият взима сладкото, другият го засмива и сладкото спира в дихателното гърло. Тази сестра била сръчна, отваря устата му, бръква с пръст, изважда сладкото. Тя му е теглила един кобур. Ти вземаш и туряш сладкото, което може да те умори, пък аз зная да го извадя навън. След като ти извадят сладкото, може да се смееш, колкото искаш.

Да остане у вас идеята: нека онзи, великият Божий народ да живее в нас. Нека всички ние да живеем в този велик народ и всички да бъдем носители на онова възвишеното, Божественото. Да бъдете всички радостни и весели, какъвто е днешният ден.

„Благословен Господ Бог наш"

„Отче наш"

11. неделна беседа, държана от Учителя на 13 декември 1931 г., София, Изгрев.