Разлика между версии на „И Бога за свой Отец казваше“

Текуща версия към 15:50, 17 февруари 2011

Неделни беседи

Неделни беседи - 1925 г.

Който дойде при мене (1924-1925)

14. И Бога за свой Отец казваше

14 - та Беседа от Учителя, държана на 1 ноември, 1925 г. В. Търново.

„И затова юдеите още повече искаха да Го затрият, защото не току че съботата престъпваше, но и Бога за свой Отец казваше и правеше себе си равен Богу.“ (Йоана 5:18)

В този стих има три основни мисли. Аз ще се спра върху мисълта: „И Бога за свой Отец казваше."

Първата Причина, Която дава живот на всички същества, определя посоката на тяхното движение, както и техните качества и способности. Тази Първа Причина наричаме с различни имена: Бог, Господ, Отец, Баща, Господар и др. Всяко име има свой вътрешен смисъл. Какво име ще дадеш на тази Причина, това зависи от твоето разположение към нея. Следователно, не е безразлично, как ще се обърнеш към нея. Онези хора, които не са много развити умствено, не правят разлика в тънкостите на тези понятия, затова ги смесват. За тях не е важно, как ще нарекат Първата Причина. Има диваци, които не знаят нито едно от имената на Първата Причина. Така има и духовни хора, които в духовно отношение могат да броят едва до десет. Така и някои икономисти лесно решават въпросите на живота. Като кажат „икономическите условия", с тях всичко обясняват. Какво се разбира под „икономически условия"? Според мене, икономическите условия не са важни. Важна е икономиката. Който не знае да прави икономия, никога не може да разреши въпросите на живота. В какво се заключава икономията? Кога икономисват. хората? Истинската икономия се крие в добрия живот. Който води лош, разпуснат живот, не е икономист. Той е богат човек, който пилее своите средства и сили. В духовно отношение, икономията подразбира добродетелите.

„И Бога за свой Отец казваше. " Мнозина, за да се покажат пред хората, да минат за вярващи, наричат Бога свой Баща. Те се наричат царски синове. Обаче, какво означават думите „Баща", „царски син", не знаят. Кой може да бъде Баща? – Само мъдрият, в абсолютен смисъл на думата, може да бъде баща. Не е достатъчно да се наречеш баща, но да изразиш всичко онова, което се съдържа в това понятие. Носиш името баща, но това не показва още, че си истински баща. Колко хора минават за вярващи, без да са такива. Те ходят по три пъти на ден в черква, палят свещи, молят се, но дали са истински вярващи, не се знае. – Ама ние искаме да угодим на Бога. – Как ще Му угодите? Да угодиш на Бога, това е отвлечена идея. Ще кажеш, че Той е твой Баща. Разговарял ли си с Него? – Вътрешно съм Го чувствувал. – Какво означава вътрешното чувствуване? Ти имаш баща на земята. Как му угаждаш? За да угодиш на баща си, първо, трябва да бъдеш умен. Бащата се радва на умния си син и казва: Умен е моят син, много е досетлив. Обичам сина си. – Обичаш го, защото е умен, може да те разбере, да влезе в положението ти. Когато синът е глупав, бащата е недоволен от него и казва: Отде дойде този син? Глупав, непослушен, голям невежа е. Значи, умният баща се радва на умния си син. И тогава, ако ти наричаш Бога свой Баща, какъв син трябва да бъдеш? Казваш: Глупав съм, но Бог ми е Баща. – Не е така. Невъзможно е да бъдеш син на Бога и да си глупав. Какъвто си ти, такъв е и твоят баща. Щом си глупав. друг е твоят баща, а не Бог. Щом наричаш Бога свой Баща, трябва да си толкова мъдър, да покажеш на хората, че твоята мъдрост се отличава от тяхната.

Събрали се няколко души и започнали да спорят, има ли Господ, има ли друг свят и т. н. Между тях бил един от старите светии. Той слушал и мълчал. Те поглеждали на него отвисоко, считали го невежа, глупав човек. Разисквали по различни научни въпроси, изказвали различни мнения. – Ти какво ще кажеш? – запитвали светията. – Аз съм на друго мнение. – Да, защото нямаш знания. По едно време всички тръгнали на път. И светията тръгнал с тях. Вървели до едно място, решили да си починат. Понеже ожаднели, започнали да търсят вода. Тук - там, никъде не намерили вода. Какво да се прави? – Нали сте учени, нали имате знания? Защо не си доставите сами вода? – Няма откъде. Тогава светията взел един камък, стиснал го, и от него потекло вода. Елате всички да се напиете! Питам: Кое знание е истинско? Можете ли с вашето знание да стиснете камъка, и да потече от него вода? Ако можете, вашето знание е истинско. И те имали знания, и светията имал знания, но важно е онова знание, което помага на човека при всички условия на живота му. Трябва ли да се обиждаш, че те считат невежа? Не се обиждай, но тръгни с тях. Когато ожаднеят и никъде не могат да намерят вода, ти вземи един камък, стисни го и, като пусне вода, дай им да пият. Ако се обиждаш и нямаш знание, твоето положение ще бъде по-лошо от тяхното. Истински ученият не се обижда.

Казвам: Хората трябва да се пазят от онази философия на миналото, която ги е тласнала в крив път. Те трябва да се пазят и от съвременната философия, която също ги води в крив път. Пазете се и от онази религия, която проповядва фалшиво смирение. Често ни се проповядва, че сме грешници, че трябва да се покаем. – Кой човек е грешник? Според мене, само богатият, здравият, енергичният могат да грешат. Те имат богат материал, който влагат в работа. Естествено, че като работиш, все ще направиш погрешки. Болният, лежал десет години, нито греши, нито върши престъпления. Казват за нето, че е свят човек, че лицето му свети. – Как да не свети лицето му? Той само лежи: майка му, баща му, близките му прислужват, носят го от едно място на друго, задоволяват всичките му желания. При това положение, всеки ще стане светия. Какво ще кажете за онзи човек, който по цял ден вдига и слага мотиката, копае лозето, нивата? Лицето му свети ли? – Не, лицето и ръцете му огрубяват. Като работи, той прави погрешки. Когато Бог праща проповедници в света, от кои хора ще избере: от онези, които лежат с години на легло, или от тези, които работят на нивата и лозето? – Разбира се, че ще избере от работниците. Като купуваш кон, какъв ще избереш: слаб, или охранен – с широки гърди, здрави зъби, силни крака? Кой човек може да свърши повече работа: ученият, или простият? Ще кажете, че и простите хора са нужни. И от тях Бог ще изкара нещо. – Вярно е, че и простият ще бъде научен от Бога, но не е ли по-добре да се яви човек при Бога учен и да продължи да се учи, отколкото да започне отново да се учи?

„ И Бога за свой Отец казваше. " Значи, Христос си позволи да нарече Бога свой Отец, да приеме Неговата Любов и да стане подобен на Него. Какво престъпление има в това? Нали се казва, че сърцето на човека трябва да бъде всякога отворено? Сърцето, т.е. вратата му трябва да бъде отворена, Това се отнася до духовния свят, а не до физическия, – Защо? – Как ще държиш вратата на къщата си всякога отворена, ако вън е студено или духа силен вятър? Трябва ли да оставиш цялата къща да се напраши? Ще я затвориш, разбира се. Къща, на която всичките врати са отворени, е запустяла, никой не живее в нея. Само на запустялата къща вратите са всякога отворени. Аз отхвърлям мисълта, че вратите на къщата трябва да бъдат всякога отворени. На физическия свят това е невъзможно. Устата е врата на човешката глава. Може ли да бъде тя всякога отворена? Какво ще кажат за човек, който държи устата си отворена? Ще го нарекат „лапни - муха. " Само в духовния свят сърцето на човека може да бъде всякога отворено, защото атмосферата там е кристално чиста, без никакъв прах. Тогава, за всеки, който дойде при тебе, сърцето ти трябва да бъде отворено, да го приемеш с любов и, ако има нужда, да му помогнеш. Такъв човек ние наричаме духовно богат. Затворена ли е голямата чешма, от която тече студена, хубава вода? Ден и нощ тя тече, щедро дава на всички. В този смисъл, доброто сърце е голяма чешма, голям извор, който постоянно тече и изобилно дава. Такова било сърцето на Христа, затова Той имал право да изрече Бога свой Отец. Обаче, всяко сърце, което се отваря и затваря, тече и пресъхва, не може да бъде проводник на Божията Любов. Небето има особено мнение за него.

И тъй, който може да нарече Бога свой Отец, трябва да знае, че Той е най-великият, най-силният в света. Тази мисъл води към ред още мисли, които обясняват идеята, защо човек е дошъл на земята. Вие задавали ли сте си този въпрос и как сте си отговаряли? Все за нещо е дошъл човек на земята. Религиозните ще кажат, че човек е дошъл, за да се научи да люби и да придобие Божията Любов. – Кой не е опитвал любовта? Кой не е опитвал мъдростта? Кой не е опитвал истината? И то, по колко пъти! Обаче, грешката е там, че нито любовта, нито мъдростта, нито истината се задържат дълго време в човека. Като казвам, че любовта не остава дълго време в човека, това не значи, че тя не съществува. Любовта съществува, но резултат не е дала. – Защо не е дала резултат? – Условия не сте й дали. Каква растителност и какви плодове очаквате, ако сте изложили вашата цветна и плодна градина на север, дето слънцето я огрява малка част от деня? Слънцето грее цял ден, но цветята и дърветата ви слабо се огряват, не могат да възприемат слънчевата светлина и топлина. За количеството на приетата слънчева светлина и топлина ние съдим по резултатите, т.е. по количеството и качеството на плодовете. Ако любовта не може да украси нашата душа, нашият ум и нашето сърце със своите плодове, каква любов е тя? Следователно, когато кажем, че Бог е наш Отец, трябва да бъдем хубави градини, с прекрасни цветя и плодове, или хубава, здрава и хигиенична къща. Днес човек греши в едно отношение, че иска всички хора да бъдат добри, да служат за пример. И най-напредналият човек иска да има образец, как да живее. – Бъди ти образец, не чакай да дойде друг пред тебе. Закон е: Не изнасяй навън нито добродетелите на хората, нито техните грешки. Ако нарушиш този закон, сам ще се спънеш. Да изнесеш погрешка на човека, това значи, да се изпречи една сянка пред очите ти и да не виждаш, какво става пред тебе. Трябва ли сам да се лишиш от възможността да виждаш? Тебе те очаква едно благо, а ти ще седнеш да се занимаваш с погрешките на Стояна и Драгана. Тури погрешките на хората далеч от очите си, на разстояние най-малко половин до един километър, да ги гледаш с далекоглед. През това време мястото пред тебе да бъде свободно, да виждаш нещата чисто, ясно. Само така ще виждаш великите Божии блага. Само така ще разбереш великата Божия добродетел.

Ето какво правя аз всяка сутрин. Като се събудя, веднага се запитвам: Какво прави днес Господ? Каквото прави Той, това и аз ще правя. Отговарям си: Бог изпраща своето благословение по целия свят, към всички живи същества. Той отправя погледа си към всички бедни и богати, прости и учени, болни и здрави, и на всеки отдава нужното. Той им изпраща храна, сила, утеха.– Ама защо трябва да страдам? – За да те утеши Бог. Който не страда и не скърби, не може да разбере живота и любовта. И ангелите, толкова възвишени същества, скърбят. Те имат любов в себе си, но пак скърбят. Аз още не съм ви говорил за тяхната скръб, да знаете, какво значи скръб, какво значи страдание. – Може ли ангел да скърби и плаче? – Може. Обаче, скръбта на ангела се различава от тази на човека. Ангелът скърби, когато пропусне момента да направи едро микроскопическо добро. – Едно ще пропусне, друго ще направи. – Не е така. В хиляда години ангелът има възможност да направи само едно добро. Щом го пропусне, ще чака други хиляда години, за да направи едно добро. – Щом е така, нека ангелите слязат на земята, между хората. Тук има милиони случаи за правене на добро.

„И Бога за свой Отец казваше." Всеки човек трябва да нарече Бога свой Отец, да стане подобен на Него. Няма по-велико нещо за човека от това, да подражава на Бога. Той трябва да има светъл ум и чисто сърце. Качества на Бога са светлината, топлината и силата. Затова е казано, че Бог е абсолютна светлина, абсолютен живот, абсолютна свобода. Той е създал всичко. Щом е така, защо виждаш грешките на своя ближен? Защо го подиграваш? Не се подигравай с брата си, със своя ближен, на когото Бог обръща толкова внимание, колкото и на тебе. И животните са създадени от Бога. Тогава, защо ще се смееш на кравата, че има рога и опашка? Щом се смееш на нея, ти се смееш на Бога. Кравата казва: Бог ми заповяда да си направя рога и опашка, и аз ги направих. Казвам: Човек няма опашка. – Да, днес няма опашка отзад, но неговата опашка е на лицето му – неговият нос. Господ казва на човека: Понеже ти научи вече да си махаш опашката, сега ще бъдеш без опашка и ще мислиш. Ти обърна ли внимание на носа си? Едно време той беше дълъг, като опашка, сега е къс. Питате: Защо носът е къс? – Защото го гледате отдалеч. Забелязали ли сте, колко се удължава носът на горделивия човек? Той става много дълъг и толкова тежък, че за да не наведе главата си надолу, човек се изпъчва и вдига главата си нагоре. Хората се нуждаят от образец, от добър пример, който да им даде подтик към великия живот.

Сега ще си послужа с числата. Всички знаете да броите от 1 до 10. Като съберем 1 + 1, какво ще се получи? Две еднакви числа, с еднаква величина, раждат противоречие. Ако съберете двама мъже на едно място, те ще започнат да спорят за нивата, ще я делят, цял ден ще се разправят. Двете единици, написани една до друга, дават числото 11 – число на борба. Двете единици никога не могат да се примирят. Двамата мъже ще се бият. Какво трябва да се направи? За да ги примириш, трябва да ги събереш. Тогава 1 + 1 = 2. Числото две, е закон за примиряване на две единици. Ако не се съберат, те всякога ще спорят. После ще съберете числата 1 + 2. Като ги съберете, ще получите числото 3, което ще ви даде цел в живота, ще знаете защо живеете. Без това число ще живееш и няма да знаеш, защо си дошъл на земята. Числото три е посоката, към която трябва да се движиш. То е аксиома. Значи, двете единици постоянно спорят. Двете двойки постоянно се борят. Дали ще събереш 2 + 2 или ще ги умножиш, получаваш все четири, което показва начин за примиряване на тези числа. Ще ви дам едно малко обяснение. На младо семейство – мъж и жена им се ражда син. Бащата казва: Този син е мой. Майката остава сама, тъгува, иска да си има дъщеря. Без дъщерята, майката и бащата спорят, не живеят в хармония. Щом се роди дъщерята, животът на младите се подобрява. Това показва числото четири. То означава семейството, което се състои от майка, баща, син и дъщеря.

Числото две е отрицателно. Химикът трябва да изучава това число, да знае, как може от две основи да получи едно съединение. Числото четири пък е положителна, активна сила. То е положително число. Ще ви дам значението на следните числа. Единицата, четворката и седморката са положителни числа. Значи, в числата от 1 до 10 имаме три положителни числа и три отрицателни: 1, 4 и 7 са положителни; 2, 5 и 8 са отрицателни. Има и три числа от среден род, неутрални – 3, 6 и 9. От числата 1 до 9 на бащата се падат три числа – 1, 4 и 7. Той разбира смисъла само на тези три числа. Майката разбира смисъла само на числата, 2, 5 и 8. Синът разбира смисъла само на числата 3, 6 и 9. Бащата не разбира числото 2, той има само идея за него. Какво е 5, 8 също не разбира. И майката не разбира, какво са числата 1, 4 и 7. Ще кажете: Ние разбираме тези числа. Да разбереш, значи да направиш. Можеш ли да стиснеш един камък, и да потече от него вода? Казваш, че разбираш числото две. Давам ти две въшки. Какво ще направиш от тях? Не са кози, да им вземеш млякото; не са овце да им вземеш вълната; не са волове, да ги впрегнеш; не са каси, да туриш парите си в тях; не са чешми, да наливаш вода от тях; не са езера, по които да плуваш; не са птици, които летят. Какво ще направиш от двете въшки? Казваш: Ще ги чукна на нокътя си. – Не, няма да ги убиеш, но ще помислиш, в какво ще ги превърнеш. Който разбира алхимията, ще ги превърне в смарагди или диаманти и ще ги носи на пръстите си. Казват: Много хубави камъни! – Видях и патих, докато ги превърнах в скъпоценности, да ги оценят хората. Дето влезеш с двете въшки, ще те изпъдят. Какво ще кажат хората за тебе? Но като ги превърнеш в скъпоценен камък, голям като кокошо яйце, всички ще искат да го видят. Това значи, да разбираш значението на числото две. Както виждате, мъчно се справя човек с числото две.

И тъй, дето влиза числото две, непременно ще създаде борба, противоречие. Не е ли същото и с човека? Всеки човек има в себе си по две желания, които взаимно се борят. Той иска да бъде красив и силен. Това е вложено не само в човека, но и в животните. Всеки иска да бъде красив, да обръща внимание, че като го видят, да се възхитят от красотата му. Друг иска да бъде толкова силен, че каквото пожелае, да го постигне. Който има тези две качества, всичко може да направи. И мечката, като види красив човек, ще се стресне и ще каже: Много си красив, не съм срещала толкова красив човек. Ще се приближи при него и ще почне да му лиже краката. Ако си силен, ще клекне пред тебе, защото ще я вдигнеш с двата си пръста. На място е да бъде човек силен и красив. Питам; Кой е истински красив? – Само онзи, в когото истината живее. Силен е само онзи, в когото мъдростта живее. Следователно, двете качества – сила и красота всякога могат да се придобият. Докато се придобият, докато заставите истината да влезе във вашия ум, знаете ли, какво се иска от вас? Умът ви трябва да бъде без недостатък. Истината е крайно взискателна. Като дойде истината в дома ви и намери най-малкия недостатък, тя си излиза, без да каже дума. Ти плачеш, страдаш, без да знаеш защо. Всъщност, причината е там, че истината дошла и си заминала. В това време дойде един ангел при тебе и ти казва: Не плачи, потърси грешката си. Имаш една грешка, която трябва да изправиш. Ти започваш отново да чистиш, да нареждаш къщата. Истината дохожда втори път, обиколи къщата, намери друга погрешка и пак си излиза. Ти отново чистиш и нареждаш къщата си. Това ти струва векове и; като се зададе отново истината, сърцето ти трепва и казваш: Тя иде, пак ще намери неизправност. Но голяма е радостта, когато един ден истината дойде, прегледа къщата ти и я намери в изправност. Ти си помислиш: Какво ли ще ми каже истината? Тогава тя ще те погледне и ще каже: Ще остана в къщата ти. В целия дом ще настане радост и веселие, и ти ще придобиеш красотата. Да дойде Бог да живее в нас, това означава истинско, вътрешно познаване на Бога. Тогава всички можем да кажем, че Бог е наш Баща, че Неговият живот, Неговата Мъдрост, Истина и Любов са в нас. В нашия живот няма да има противоречия, и ние всякога ще бъдем готови да изпълним Неговата воля. Колебанията и съмненията могат да дойдат, но ние не отговаряме за тях.

„И Бога свой Отец казваше. " В прочетената глава Христос говори на евреите, но косвено, Той говори и на своите ученици. Любовта говори и на вас: Трябва да бъдете съвършени. Сега имате дефекти, но ако искате истината да дойде във вас, да ви направи красиви и свободни, няма да имате никакъв недостатък. Съвременните хора търсят свобода и човешки права, но само истината може да даде права на човека. Казвате, че обществото трябва да бъде изправно, да се приложат законите. – Ама ние трябва да живеем в любов. – Кой ще приложи любовта? – Да бъдем умни, добри учители.– Кой учител е умен и добър? Кой учител може да донесе светлина? – Има добри учители, с добри желания, но те сами нямат нужната светлина. – Да бъдем добри, любещи майки. – Коя майка не обича децата си? Но колко майки могат да предадат на децата си учението за любовта, да знаят, че има Бог в света, че Бог е Любов? Ще въздъхнеш и ще си кажеш: Трудно е да бъдеш -майка. – Наистина, трудно е да бъдеш истинска майка. Да упътиш някого в живота, това значи, да бъдеш майка. Ще го упътиш към Бога и ще му станеш майка. Да покажеш на човека правия път, това значи, да го научиш да люби Господа с всичкото си сърце. Той ще ти бъде син, а ти – негова майка. Той ще ти каже: Благодаря ти, че ме упъти към Бога, животът ми вече се осмисли. В този смисъл, всеки може да бъде майка и баща.

Христос казва: ,, Всеки, който изпълнява волята на Отца ми, е моя майка, мой баща и брат. " Този стих има широко разбиране. Майка е тази, която носи любовта; баща е този, който носи мъдростта, а братът – истината. Трябва да разберете, че който изпълнява волята на Бога, той носи в себе си любовта, мъдростта и истината. Той е мой близък. Следователно, основата на нещата.е в близостта на душите. Само така хората ще се разбират добре. Често се оплаквате, че никой не ви обича. Любовта се явява при три условия: Бог да живее в нашите сърца, да бъде наш Баща. Мъдростта да живее в нашите умове, а Истината – в нашите души. Само при тези условия, можем да се обичаме без никаква съблазън, без никакви съмнения. И аз ще ви докажа, че вие не може да се съблазните в мене, но мога да ви накарам да се съблазните в мене. Например, дойда в дома ви окъсан, бос, гологлав. Вие сте богат човек, и като ме видите в това положение, ще се усъмните в мене и ще кажете: Защо ли е дошъл този окъсан и бос човек тук? Веднага ще затворите касата си и ще кажете на слугите си: Следете този човек, да видите, за какво е дошъл. Слугата се усмихва и ме гледа да не пипна нещо. И обратно, влизам в дома ви с тежка торба на гърба си, пълна със злато и казвам: Моля, вземете тази торба, тя ми тежи; турете я във вашата каса. Сега ще накарате ли слугите си да ме следят? Като внеса парите си във вашата каса, вие ще имате пълно доверие в мене. Всички в дома ви ще бъдат разположени към мене.

Днес се проповядва, че богатият трябва да приема .добре бедните в своя дом. Законът е верен, но той има и. друга страна: когато сиромахът влезе в дома ти, трябва да отвори кесията си, т. е. сърцето си, да тури парите си във вашата каса и да каже: Заминавам по работа, може да се върна след една година. Ползувайте се от парите ми, докато се върна. После ще ми ги върнете. Кой няма да приеме такъв беден в къщата си? Като го видят, отдалеч още му се радват. А сега, като дойде сиромахът, все записи носи. Изобщо, богатите хора са изложени на голямо изкушение. Един виден проповедник в Америка искал да прекара почивката си в един от видните курорти. През свободното си време, той проповядвал на курортистите. Цялото лято проповядвал, и хората се показали много разположени към него. Като се върнал от курорта, той очаквал писма и благодарност, понеже за проповедите не взимал никакво възнаграждение. Един ден той видял, че служителят на църквата иде при него и носи една книга. – Слава Богу, сетили се за мене! Обаче, служителят му подал една сметка, да плати наем за салона и за електричеството, което изразходвал във време на проповедите. Питам: Кой богат не е плащал така? Вие критикувате богатите, казвате, че са лоши хора, а хвалите бедните. – Защо? – Защото Христос казал: „Блажени нишите духом." С тези думи, Христос искал да каже: Блажени са тези, на които умът е пълен с любов, с мъдрост и истина. Хората пък казват: Блажени са тези, които нямат любов, мъдрост и истина в умовете и сърцата си и очакват да ги напълни някой. – Това е криво разбиране.

Казано е още: „Блажени миротворците, защото те ще се нарекат Синове Божии ”.

„Блажени, които гладуват и жадуват за правдата, защото те ще се наситят. " Това са все окултни изречения. В неразбирането си, хората казват: Богатият няма да влезе в Царството Божие, но сиромахът ще влезе. Питам: Как ще влезе сиромахът в Царството Божие, ако сърцето му е пълно със завист? Сиромах си, но пипаш на едро, на едро крачиш. Влезеш в гората и обереш богатия, вземеш сто хиляди лева от него. Друг сиромах влезе в чуждия курник, задигне една кокошка – на дребно пипа. После той се извинява, че неговата погрешка е по-малка- от тази на първия. . Все едно, престъплението е налице, и двамата еднакво са сгрешили.

Истинският живот започва с работа върху себе си. Всеки трябва да работи върху себе си и може да работи. Пречката е в нежеланието да работите и казвате: Нека дойде един ангел да ни помогне, изведнъж да стане работата. Колко пъти е изпращал Бог по един ангел до вас, да ви помага. Ангелът отдавна е дошъл. Той ти казва: Имаш ключ, завърти го само! – Да завъртя, или не? Дали му е дошло времето? – Завърти ключа, нищо повече! Не чакай да дойде ангелът, той да завърти ключа. Това никога няма да бъде! Ти сам ще го завъртиш, и след като светне, тогава, и ангелът ще дойде, и Господ ще дойде. Не казвам, че всички не сте завъртели ключа. Онези, които не са го завъртели, да го завъртят. Които са го завъртели, ще светне пред тях, и гости ще им дойдат. Казвате: Още не са дошли гостите, закъснели са. – Не са закъснели, ще дойдат точно навреме. И, като дойдат, ще донесат своето велико благословение.

„И затова юдеите повече искаха да Го изтребят, защото не само съботата престъпваше, но и Бога за свой Отец казваше и правеше себе си равен на Бога. " Казват за Христа, че имал високо мнение за себе си. Обаче, в Писанието е казано, че като се намерил в рабски образ, Той се смирил. Сега ние се намираме в последната фаза на живота, когато любовта трябва да възкръсне в душата ни. Когато искаш да направиш нещо, запитай се: Ако Христос беше на моето място и искаше да направи нещо, как щеше да го направи? Значи, всяко нещо трябва да става в името на любовта. И тогава, ако Христос го направи, и ти можеш да го направиш. Ако Той не го направи, и ти не трябва да го правиш. Христос да бъде мярка за всичко, което мислите да правите.

Ще ви приведа един пример за Христа, който и друг път съм предавал, Един страдащ търсил дълго време Христа, да му помогне нещо. Най-после той Го намерил, но Христос бил вече прикован на кръста. Като разбрал, за какво Го търси, Христос помолил да Го отковат за малко. Желанието Му било изпълнено: отковали ръката Му, за да помогне на страдащия, след което отново я заковали. Ако вие бяхте на мястото на Христа, щяхте да кажете на страдащия: Късно си дошъл. Ние виждаме Христос да казва: Отковете ръката ми. И после: Заковете я пак. Когато се отнася да направиш добро, ръката ти не може да бъде закована. Следователно, и да сме заковани, ние имаме вече пример, как да постъпим. В първата серия беседи съм ви дал пример, защо заковават хората: Заковават ги, за да не правят зло. Като те заковат, не можеш вече да мърдаш, но постепенно започваш да се владееш, след което изваждат гвоздеите. Ако започнеш да викаш, отново ще те турят на кръста. Христос стоеше на кръста тихо, спокойно. Това е характер, който заслужава похвала. Това беше силна операция, която Той понесе достойно. Когото заковат на кръста, непременно трябва да издържи. Освен това, Христос издържа на всички подигравки и хули на войниците. Казваха Му: Нали дойде да спасиш света? Той отговори: „Свърши се всичко. В бъдеще Бог ще се прослави, и ще прослави Сина си."

Казвам: От всички хора се иска послушание. Да бъдем послушни, да считаме Бога за свой Отец. Като ставаме сутрин от сън, сърцата ни да трепнат и да кажем: Бог е наш Отец. Като кажем това, ще се примирим с всички хора. Тогава ще видим, как ще ни приемат хората. Това значи, да бъдем извори, големи чешми. Кой няма да дойде при такава чешма? Този е пътят – да признаем Бога за свой Отец. Ако Христос нарича Бога свой Отец, и ние трябва да Го наречем свой Отец, не само на думи, но с живота си. Само така ще победим света. Тази победа, именно, ще внесе радост в душата ни.

„И Бога свой Отец казваше. " Следователно, когато приемем Бога за наш Баща, всички страдания, мъчнотии и противоречия в живота ще изчезнат. Докато тази мисъл не стане плът и кръв за нас, Духът няма да дойде. Духът – това е кръвта. Както кръвта внася живот в човека така Духът е субстанцията, която ще преобрази нашия живот – външно и вътрешно. Бъдещата култура е на Духа. Сегашната култура е на плътта и противоречията. Културата на Духа ще донесе Божествените блага в света. Тогава Бог ще бъде наш Баща, а ние – Негови синове. Ние ще изпълним волята Му абсолютно, както Той иска. Тогава ще има братство, равенство и свобода. Вратите ще бъдат отворени и навсякъде ще срещате хора с мили лица и чисти, светли погледи. Това ще внесе радост във всички сърца, но дотогава има много време. Много страдания, много скърби, много сълзи ще се излеят. Много вода ще изтече, но ще дойде това време.

Христос казва: „Иде Божията Любов в света и показва пътя на избраните. " Това е абсолютната истина. Нищо не трябва да ви разколебава. Дойде някой да ви разколебава. Кажете му: Братко, има нещо по-високо в света. – Какво? – Божията Любов. – Има още по-високо нещо. – Какво? – Божията Мъдрост? – И от него по-високо има. – Какво? – Божията Истина. Всички други неща са второстепенни. Това трябва да занимава нашата душа. То ще донесе мир и радост в света. Когато се възцари Любовта на земята, тя ще донесе всички блага.

14 - та Беседа от Учителя, държана на 1 ноември, 1925 г. В. Търново.