Разлика между версии на „Отношение на два закона“

Текуща версия към 12:38, 31 октомври 2010

Неделни беседи

Неделни беседи - 1931 г.

Изново, ХV серия, том І (1931)

4. Отношение на два закона

4. неделна беседа, държана от Учителя на 18 октомври 1931 г., София, Изгрев.

„А Исус му рече: „Да възлюбиш Господа Бога твоего. Да възлюбиш ближния си.““

„Да възлюбиш Господа Бога твоего с всичкото си сърце, с всичката си душа и с всичкия си ум. Да възлюбиш ближния си като себе си." 1)

Аз взимам тези две заповеди като величини, които имат известно отношение помежду си. За втората заповед англичаните имат специален израз, който не искам да преведа на български език. Защо? Когато някои неща не се превеждат, те се схващат по-добре. За пример някога времето не изглежда, че ще се развали, но по известни елементи в него вие схващате това и се нагаждате според времето, което предстои да дойде. Гледате вън, топло е, но вие знаете по нещо, че времето ще се развали. Следователно, без да ви казва времето, че ще се развали или поправи, вие знаете това. По какво познавате? Все има някакви външни изгледи, по които се ориентирате. Вие познавате това нещо по изгрева или по залеза на слънцето, по ветровете, по облаците и т.н. По известни знаци и някои животни познават времето, макар по степен на развитие да седят по-долу от човека.

Ето защо казвам: човек не може да каже за себе си, че нищо не знае. Много неща знае човек. Когато казваме, че човек знае много или малко неща, това е по отношение на другите същества. Човек знае много по отношение на по-долустоящите от него; човек знае малко по отношение на по-горестоящите от него. Следователно ако човек се сравнява със същества, които седят по-долу от него, той знае много; ако пък се сравнява със същества, които седят по-горе от него, той знае малко. За пример по отношение на Слънцето Земята е по-малка, но по отношение на Луната тя е по-голяма. Също така и по отношение на останалите планети Земята е по-малка от някои, а по-голяма от други.

Мнозина мислят, че светът е направен за тях и казват: земята е създадена за хората, а небето е създадено за други същества. Може да е така, може и да не е така. Дали всъщност е така, този въпрос е философски и засега още не е разрешен. Какви аргументи могат да се представят за доказателство на първото твърдение? Има и друго твърдение, според което някои казват, че и земята, и небето са създадени за хората. И това твърдение се нуждае от доказателство. Обаче каквито и доказателства да се дадат за двете твърдения, те са все човешки, а човешките доказателства не са валидни за по-напредналите същества. Те не важат даже и за всички хора, а само за известна част от тях.

Казано е в Писанието: „И създаде Бог небето и земята." За кого? - За хората. Обаче в живота ние виждаме, че хората говорят и се интересуват повече за земята, отколкото за небето. Това показва, че само земята е създадена за тях. Щом се натъкнат на някакво голямо противоречие, те започват да мислят за небето. Щом се намери на тясно, или в известно противоречие, човек започва да мисли правилно.

Ще приведа сега един анекдот из училищния живот. Един инспектор тръгнал да ревизира учителите в един от своите райони в България. Той отишъл в едно основно училище и казал на един от учениците: „Стоянчо, напиши едно двузначно число!" Стоянчо помислил малко и написал числото 75. Инспекторът му казал: „Ти можеше да напишеш числото 57 и пак щеше да имаш двузначно число." Стоянчо се зачудил защо инспекторът обърнал числото, какво искал да каже с това. „Хайде, напиши още едно двузначно число!" Стоянчо помислил и написал числото 73. Инспекторът му казал: „Ти можеше да напишеш 37 и пак щеше да имаш двузначно число." Стоянчо гледал числата, мислил и си казал: чудна работа! Този инспектор току обръща числата. Какво иска той? „Напиши, Стоянчо, още едно двузначно число!" Стоянчо помислил пак и написал числото 66. Инспекторът го погледнал, засмял се, но нищо не му казал. В този случай инспекторът и Стоянчо мислят еднакво. Както и да се обърне числото 66, все същото остава. Като помислил малко, Стоянчо се осмелил и казал на инспектора: „Господин инспекторе, тук забелязах един закон." - Какъв е този закон? - Когато числата накрая свършват с малки числа, като се обърне реда на цифрите им, те стават по-малки от взетото число. Например числото 75, взето в обратен ред става 57. Когато пък числата накрая имат по-голям брой единици, при обръщането си те стават по-големи от взетите. Числото 27 например се превръща в 72. Обаче има и такива числа, които, както и да се обръщат, не се изменят, те остават едни и същи. Такива са числата 11, 22, 33, 44, 55, 66, 77, 88, 99 и т.н." Отишъл си Стоянчо на мястото, но останал доволен, че научил нещо ново.

Казвам: има случаи в живота, когато хората мислят различно един от друг. Обаче има случаи, когато, каквото и да правят, както и да се мъчат да бъдат разнообразни в мисълта си, те мислят еднакво, по един и същ начин. Например при числото 57 хората не могат да мислят еднакво. Защо? Защото това число може да се превърне и в 75. При това, като дойдем до практическата страна на въпроса, 75 лева са повече от 57, макар че двете числа са образувани от едни и същи цифри. Това различие в стойността на числата създава у хората различие в мисълта. Обаче вземат ли се числата 11, 22, 33, 44, 55, 66 и т.н., хората вече започват да мислят еднакво. Както и да се обръщат тези числа, те всякога остават едни и същи. Следователно, има положения в живота, които показват, че човек трябва да се спре пред тях и да си ги изясни. Защо хората мислят различно по въпроси, по които трябва да съществува единство в мисълта? Разногласието в такива случаи показва, че хората се намират в разрез с природата, в разрез с Първичната Причина. Обаче има положения в живота, когато хората не могат да бъдат в разрез с природата, с Първичната Причина. Както и да обръщат въпросите, всички мислят само по един начин.

Казано е в Евангелието: „Да възлюбиш врага си!" Днес всички съвременни хора се запитват: възможно ли е да възлюбиш врага си, т.е. човека, който ти е направил ред пакости, който ти е създал ред страдания? Като се разсъждава по този начин, ние виждаме как хората се убиват, крадат, изнасилват едни други и се оправдават с това, че тези хора са техни врагове. И щом са врагове помежду си, другояче те не могат да постъпват. Казвам: представете си, че вие и вашият враг сте поставени на двата края на една греда, подпряна на един център, и трябва да пазите равновесие, защото под вас има голяма пропаст. Какво ще правите в този случай? Ако единият от вас каже, че не иска да седи с врага си на едно място и скочи от гредата, и двамата ще отидат в пропастта. Какво трябва да правят тогава? Да се помирят. Щастието, равновесието в живота на единия зависи от благоразумието на другия. И двамата трябва да седят на краищата на гредата и да пазят равновесие, докато условията на живота се изменят. Щом съзнаят, че са необходими един за друг, щом се помирят и си подадат ръка, условията на живота им се подобряват и те престават да бъдат врагове. Тази е причината, която заставила Христа да каже: „Любете враговете си!"

Следователно, да възлюбиш врага си, това е необходим закон, който всеки абсолютно трябва да приложи в живота си. Ти си на една греда с твоя противник и от него зависи и твоят живот. Отпусне ли се той от гредата, и ти отиваш заедно с него в пропастта. Тогава ще кажеш: щом е тъй, нека той седи на единия край, аз на другия край на гредата, да прекараме добре. Не искам нито аз да се мръдна от мястото си, нито той, защото кожата ми е скъпа. Ще кажете: не може ли моят противник да се замести с друг някой? Не може. Най-малкото помръдване от местата ви е съдбоносно и за двамата. Положението и на двамата ще се влоши още повече.

И тъй, когато имате, отношения с човек, когото не обичате, вие трябва да се замислите защо Провидението ви е поставило във връзка с този човек. Това нещо има своите дълбоки причини. Дали ги знаете, или не, то е друг въпрос. Ако си обясните причините правилно, вие ще се повдигнете; не можете ли да ги обясните, положението ви всеки ден ще се усложнява, а с това ще внасяте по една горчивина в себе си, която ще трови и разрушава организма ви. Щом Провидението ви е поставило в отношения с човек, когото не обичате, то има предвид придобиване на някакво благо за самите вас. Вие трябва да издържите това положение, още повече като имате предвид, че в света нищо не е вечно. При това, ако един човек е неприятен за вас, за други е приятен. Нашата обич или омраза не е общ закон за всички същества. Вие не обичате някого, но Бог го обича. Какво ще правите тогава? Срещате някой човек, който живее чист, свет живот, моли се по няколко пъти на ден, но въпреки това страда, боледува, никой нищо не му дава. Виждате някой грешник, но във всичко му върви: жената и децата му са здрави, разполага с пари, има къща, ниви, лозя. Привидно първият като че ли е изоставен от Провидението, а вторият има всичкото негово благоволение. Какво ще кажете на това отгоре? Можете да кажете, че това е несправедливо, че няма правда в света и т.н. Каквото и да кажете, това са ваши твърдения, но дали са истинни, там е въпросът. Обаче факт е, че грешният човек в случая се ползва с всичкото благоволение на съдбата. Защо и за какво, не знаете.

Дохожда при мен един господин и ми казва: „Ти си учен човек, духовно издигнат. Защо губиш времето си да проповядваш на тези хора? С това знание, с тази наука, която имаш, ти можеш да бъдеш богат човек. Искаш ли да станеш богат? - Ако богатството ме отдалечи от Бога, не искам да стана богат. - Искаш ли да станеш сиромах? - Ако сиромашията ме отдалечи от Бога, и сиромах не искам да стана. - Тогава какво искаш? - Аз искам такова богатство или такава сиромашия, които да не ме отдалечават от Бога, но да ми дадат пълна възможност да Му служа. Ако богатството и сиромашията обезсмислят живота ми, не ги искам. Обаче ако богатството и сиромашията ме приближават към Бога и осмислят живота ми, тогава те са добре дошли." Казвате: ами ние, как да разрешим този въпрос, богати ли да бъдем или бедни? Казвам: едновременно ще бъдете и богати, и сиромаси. – Как е възможно това? – Сит си, богат си; гладен си, сиромах си. Този е един от преводите на богатството и сиромашията. Значи сиромахът може да стане богат, като се нахрани. Богатият пък може да стане сиромах, като огладнее. Тази смяна в състоянията на човека е необходима като процес на развитие. Само по този начин човек може да се усъвършенства.

Някой казва: добре е да се живее, но да няма старост. Старостта ни плаши. Питам: млади или стари искате да бъдете? Млади, разбира се. Това зависи от вас. Ще ви представя две положения, които илюстрират младия и стария човек в живота. Младият човек не носи нищо на гърба си. Той излиза от дома си весел, безгрижен, накриви шапката си, нищо не иска да знае. Старият пък надигнал цял пазар на гърба си - изморен, изпотен, прегърбен, едва носи, но пъшка и мърмори: „Счупиха се костите ми!" Казвам: всички съвременни хора са преждевременно остарели от голям, непосилен товар, който носят на гърба си. Те седят и мислят какво ще стане с тях, с децата и жените им; какво ще стане с имотите им, как ще преживеят и т.н. Голям товар е този, те не могат да го изнесат. Те трябва да се разтоварят малко, да им олекне. Гледате някой стар човек, току пипа брадата си, вижда, че е побелял, остарял, казва: свърши се моята работа! Не зная какво да правя вече. Казвам: хвърли товара от гърба си и стани млад! Да стане човек млад, подразбирам, да хвърли от гърба си всичкия ненужен товар, да задържи само най-потребното, най-необходимото. Колко е нужно на човека? Когато някой дойде при мен, той взима, колкото трябва, но иска му се да тури нещо и в торбата, да има в запас. Не, който дойде при мен, той може да вземе толкова, колкото най-много е а състояние да изяде, но за торбата му не давам. Щом се нахранили и остане нещо, което не можеш да изядеш, по-добре го хвърли, но не го туряй в торбата си, да се товариш.

Съвременните хора имат големи изисквания. Те очакват от Природата не само да ги нахрани, да ги нагости добре, но и да напълни хамбарите им. Обаче Природата никога не прави това. В кой хамбар тя ще складира въздуха, светлината и топлината? Тя всичко дава даром и казва: вземете си, колкото ви трябва. Казвате: ако не складираме благата на природата, всичко ще се развали, ще се разсипе. Не се безпокойте, нищо няма да се разсипе. Природата се грижи за своите богатства. Тя разполага с хамбари, с житници, в които складира излишъците от своите богатства. Който се нуждае от нещо, той ще отиде при един от нейните хамбари и ще си вземе каквото иска и колкото му е потребно. Природата е разрешила въпроса за храната, но хората още не са го разрешили. Целият живот на човека, от рождението му до заминаването му от този свят, се свежда единствено към въпроса за храната: какво ще яде и как ще си достави по възможност по-голямо количество храна. Този е най-важният икономически въпрос, поставен за разрешение и в камарите, и в дипломатическите, и в търговските кръгове. Днес всяка държава мисли само за хляб, т.е. за земята, която ражда хляба. Отношения се създават или развалят все за хляб, за богатства, за материално надмощие. Това се дължи на неразбиране дълбокия смисъл на живота. Днес в света има толкова много хляб, че всички хора по земята могат цели четири-пет години да прекарат юбилейни години, само да ядат и пият, колкото искат; да се обличат, да се наредят добре, без да работят нещо. Като изтекат тия години, като започне да се привършва това изобилие, тогава те отново ще започнат да работят.

Невидимият свят всяка година определя един бюджет за хората, както и за всички живи същества на земята. Някой казва: ние поддържаме живота си благодарение на земеделците. Друг казва: благодарение на мен, че разорах земята, и вие ще имате хля6. Казвам: нито единият, нито другият говори истината. Вярно е, че трябва да се благодари на колективния труд на хората, но нека не се забравят и ред фактори още, които са взели участие в тази работа. Благодарете на онези двама приятели, воловете, които взимат участие в тази работа заедно с човека; благодарете на участието на хилядите червейчета, които, заровени в земята, допринасят своя дял към общото усилие; не забравяйте най-после и въздуха, влагата, светлината и топлината, които са едни от главните фактори за благоденствието на човека. Мнозина забравят участието на тия сили в тяхната работа и казват: аз изработих това нещо! То е моя частна собственост, мое лично притежание.

Казано е: „Даром сте взели, даром давайте!" В книгата „Пътят на живота" Толстой е събрал велики мисли от разни автори, и под всяка от тях написал името на автора. Под своите мисли пък написал своето име. Това показва, че той признава колективния труд. Някои автори обаче взимат чужди мисли и ги предават като свои. Както и да е, важно е хората да се ползуват от добрите мисли и да ги прилагат в живота си. Казвате: това е плагиатство. Казвам: ако аз съм богат човек и ме оберат, като складират моето богатство в своите хамбари, за себе си, ще кажа: ето хора, които нито право мислят, нито право постъпват. В Природата съществува следният закон: тя позволява да се ползваме от нейните блага дотолкова, доколкото имаме нужда от тях. Излишъкът от тези блага трябва да минава през нас като през проводници и да се предава на другите, без да се задържа. Постъпваме ли съобразно този закон, Природата казва: умни са тия мои деца! Правим ли хамбари само за себе си и ги пълним с благата на природата, тя казва: глупави са тия мои деца!

И тъй, човек трябва да разреши две важни неща в живота си. Те представят начало и край, алфа и омега в неговия живот.

Първо, човек трябва да определи отношението си към Първата Причина, което е изказано в заповедта: „Да възлюбиш Господа, Бога твоего."

Второ, той трябва да определи отношенията си към ближния, което е изказано в заповедта: „Да възлюбиш ближния си като себе си!" Тези две заповеди са началото и краят на живота. От спазването и неспазването на тези два закона се явяват радостите и скърбите в живота. Страданията в живота са необходими, понеже те оросяват Земята. Всички блага на Земята се дават по причина на това, че хората страдат. Страданията са влагата на земята. Ако нямаше страдания, нямаше да има влага, а оттам и блага нямаше да има. Значи без страдания нямаше да има влага, нямаше да има вода на земята. Колкото страданията са необходими, толкова и радостите са необходими. Ако нямаше радости, нямаше да има никаква светлина, никаква топлина.

Като обяснявам смисъла на страданията и радостите в живота, искам да ме разбирате правилно. Това не са мои твърдения, но те представят велик закон, който е валиден за всички същества, от най-малките до най-големите. Няма същество на земята, колкото малко или голямо да е, което да не чувствува радости и скърби. При сегашното развитие на съществата този закон е неизбежен.

Казано е в Писанието, че Бог е дълготърпелив. Вън от скръбта, дълготърпението няма смисъл. Във всяка душа са вложени богатства, капитали, които тя трябва да разработва. При това на човека е дадена свобода да работи, както разбира. И Бог има търпение да дочака времето, когато душите, излезли от Него, се върнат с разработен капитал, с развити дарби и способности. Той вижда големите противоречия в живота на хората. Той вижда незачитане и неспазване на великите закони от хората, но ги изучава, търси естествен начин, как да ги застави да се вразумят. Ако е въпрос, с насилие великата Природа лесно може да поправи света. Ако слънцето престане да грее, температурата на Земята ще спадне много ниско, до минус 200, 250°С, а може и още по-долу да отиде, до абсолютния научен студ; при тези условия ще изчезнат всички противоречия между хората. При такава температура никаква култура, никакъв живот не може да съществува. Кой дето е бил, там ще си остане: с богатствата, с имотите, с къщите си. Влезете ли в такъв свят, ще видите, че кой дето е бил, там си останал: мъже, жени, деца, всички се вцепенили, седят на едно място и размишляват какво иска Бог да им каже. Обаче повдигне ли се малко температурата, стопли ли се времето, всички се раздвижват и казват: Господ мисли различно от нас, но и ние се различаваме от Него, И след това хората започват да живеят пак по своите разбирания. Това показва, че с насилие светът не може да се оправи.

Христос проповядва, че който има две ризи, едната трябва да даде на този, който няма. Питам: какъв процент от съвременните християни са приложили Христовото учение? Много благотворителни общества се мъчат да приложат Христовото учение, но те го прилагат по буква, а не по дух. За пример някой чете Евангелието и решава да го приложи. Взима една от старите си ризи и я дава на някой беден. Бедният взима ризата, поглежда я, захвърля я настрана и казва: „Ако искаш за изпълниш Христовото умение, дай ми една нова риза. Старата ти риза не искам, дръж я за себе си! - Нямам друга. - Тогава по-добре не ми давай. Ти знаеш ли кой съм?" Казвате: как трябва да се постъпи, когато човек няма и за себе си? Човек трябва да дава излишното. Ако има две нови ризи, едната ще задържи за себе си, а другата ще даде на своя беден брат. Излишното е на Природата, тя разполага с него. Или другояче казано: излишното е на Бога. И затова, когато някой иска нещо, казва: дай ми, за Бога. Следователно причината за богатството и сиромашията в живота се дължи на спазване или неспазване закона на даването. Който дава, той става богат; който не дава, той става сиромах. Ред статистики, правени от учени хора за броя на богатите и сиромасите и за причините, поради които едни хора са богати, а други сиромаси, потвърждават именно горния закон. Когато човек отрича закона на даването и никому нищо не дава, всичко се опълчва против него. Щом човек нарушава този закон, всички хора, на които той може да даде, създават срещу него едно противоположно течение, което го спъва в работите, в предприятията му, и той постепенно осиромашава. В Божествения език думите „не мога, не давам" не съществуват. Там съществуват само думите „мога, давам". Божественото постоянно дава, а човешкото не дава. В човешкия език ще чуете думите „не мога, не давам".

И тъй, първата заповед е да възлюбиш Господа Бога твоего. Щом изпълниш тази заповед, ти ще научиш началото на нещата. Този закон функционира при създаването на човека. Втората заповед е да възлюбиш ближния си. Според тези закони при разпределението на труда мъжът изучава закона на създаването, а жената изучава закона как да запази създаденото. Човек трябва да люби Бога, защото без Него не може да научи закона на създаването. Същевременно той трябва да люби и ближния си, понеже последният е топлина и светлина за него. Ако направите добро на вашия ближен, някога той ще играе в живота ви роля на светлина или на топлина, без които вашето растене е немислимо. Казвате: отде ще знаем това? Човек всичко знае, но не изпълнява това, което знае. За пример, някой казва: „Не зная, как да постъпя с този човек." Чудно нещо! Той не знае как да постъпи с някого, а много добре знае как трябва да постъпят с него. Щом види, че някой не се отнася към него както трябва, той веднага започва да му чете морал. Отношенията на хората са такива, каквито са и отношенията между числата и величините в математиката и в геометрията. За пример ако в дадено отношение един член е неизвестен, той ще се намери от известните членове. Иначе известните членове в отношението не биха имали никакво значение. Същото нещо се отнася и до музиката.

Като се говори за музиката, казвам: животът може да бъде хармоничен, музикален, а същевременно може да бъде и дисхармоничен, немузикален. В това отношение задачата на човека е да превърне немузикалния живот в музикален. Ще каже някой, че това зависи от държавата, от църквата, от обществото, от морала и т.н. Да оставим настрана тези неща. Държавата, религията, обществото, моралът са условия за човека. Човек е съществувал и преди държавата, и преди религията, и преди обществото, и преди всякакъв морал. Човешкото съзнание е съществувало преди създаването на тия неща. Човек не е създаден за тях, но те са създадени за неговото развитие и усъвършенстване. Следователно щом държавата, религията, обществото, моралът са създадени като условие за усъвършенствуване на човека, той трябва да ги пази. Има кой да оправя държавата, има кой да подобрява религията, има кой да възпитава обществото, има кой да обновява морала. Задачата на човека е да се грижи за своето усъвършенствуване. Щом работи върху себе си, той едновременно работи и за всички останали. От това не се подразбира, че човек трябва да бъде индиферентен към всичко около него, но първо той трябва да определи отношението си към Бога и към своя ближен.

Сега, като говоря за държава, аз имам предвид една държава по-добра, по-организирана от всички досега съществуващи държави. Тази държава съществува само в живата Природа. Всички съвременни и бъдещи държави трябва да копират своите закони и наредби от тази велика, единствена държава. Тази е истинската правова държава. Който иска да се развива правилно, той трябва да поддържа в ума си мисълта: едра правова държава има - държавата на великата разумна Природа. Тази мисъл трябва да бъде за него аксиома. Ако човек върви съобразно законите на тази държава, той ще постигне всички свои желания. Следователно една държава, една религия, един морал има в света, общи за всички живи същества, от най-малките до най-големите. Според законите на тази държава животът на мравята е тъй ценен, както и животът на човека. И на нея ще сторите път, както и на човека. Стъпчете ли една мравя, ще дойдат по-силни същества, които вас ще стъпчат. Минавате покрай някое дърво и отчупвате от него един клон. Като отчупите клона, може никой да не ви види, па и самото дърво няма да се оплаче, но утре ще дойде някой по-силен, който ще отчупи нещо от вас. Минавате ли покрай някой извор, не го размътвайте, считайте, че той е жив. Ще кажете: възможно ли е изворът да е жив? Питам: когато влезете в някоя осветлена къща, и на огнището й гори огън, на който ври нещо в тенджера, какво показва това? Това показва, че в тази къща има някое живо същество, което е запалило лампите, наклало огъня и изчистило къщата. Ако вие загасите лампите и огъня в тази къща и направите още някаква пакост, по този начин вие пакостите на разумното същество, което живее в нея.

Тъй щото всички живи същества, които ни обикалят, имат отношение към великата разумност в живота. Същевременно те имат отношение и към всички хора. За пример има ред статистически данни, от които се вижда, че благоденствието на една страна зависи от състоянието на горите в нея. Колкото горите са по-запазени, толкова и благосъстоянието на страната е по-голямо. Следователно горите, както и плодните дървета, трябва да се пазят, да не се секат. Ако се изсичат, това ще се отрази вредно и върху хората. По този начин човек ще придобие правилно отношение към всички живи същества: към растенията, към животните и към хората. Срещате един човек, който ви е неприятен. При това положение даже кажете си: и в този човек има Божествено дихание. Като срещнете една мечка, вие можете да се разговаряте с нея като с човек. Това може да ви се вижда смешно, обаче мнозина, които са имали срещи с животни, са дошли до заключение, че и животните проявяват известна интелигентност, известна признателност. Един хубав пример от времето на Римската империя още потвърждава факта, че и животните са признателни. Във времето на Римската империя един християнин бил преследван като християнин, вследствие на което избягал в Африка, дето се скрил в една пещера. Един ден чува наблизо до пещерата някакъв рев. Подава главата си навън и вижда, един лъв реве, с дигната лапа нагоре. Християнинът погледнал към лапата и видял в нея забоден един голям трън. Той се приближил до лъва и внимателно извадил тръна от лапата му, която след това намазал с някакво масло. Като се свършила тази малка операция, лъвът погледнал християнина и си заминал. След време християнинът се върнал в Рим, дето отново бил хванат и осъден на разкъсване от най-свирепите лъвове. Случило се, че в същото време бил хванат и занесен в Рим същият лъв, на който християнинът извадил тръна. Същият ден, в който християнинът трябвало да бъде разкъсан от лъвовете, на арената бил изведен и лъвът. Като видял своя спасител, лъвът седнал пред краката му и започнал да го лиже по ръцете. С това той искал да изрази своята признателност към християнина. Всички присъствуващи останали зачудени от това, което видели на арената. Казвам: ако в един лъв има признателност, колко повече човек трябва да бъде признателен! Някой казва: „Какво от това, че съм направил едно добро?" Много нещо е, когато човек направи едно добро, както трябва. Доброто дело е капиталът, който човек влага в Божествената банка. Бог помни цели 25,000 години доброто, което някой е направил. Дето срещне този човек, Бог казва: добър е този човек; той заслужава да има блага, заслужава работите му да вървят добре. Бог помни злото, което човек е направил, само сто години. През тези сто години този човек постоянно ще се намира под гнета на стореното от него зло. Тъй щото искате ли да имате Божието благословение, правете добро. Може да се съмнявате дали е така, или не - то е ваша работа. За мен това е аксиома. Ако разполагах с време, аз бих ви доказал своето твърдение. Аз разполагам с такива аргументи, пред които всички ще отстъпят.

Питам един ученик: можеш ли да дигнеш един килограм тежест от земята? - Мога, разбира се. Колко е един килограм? И децата могат да го дигнат. - Ами ако този килограм е нагорещен до 2000°? Около този килограм ще се образува един радиус, една окръжност, до която не можете да приближите. Следователно има мисли в света, които представят такъв нагорещен център, до който по никой начин не можете да се доближите. Такива мисли имат повече разрушително действие, отколкото благотворно. Ето защо човек трябва да държи в ума си мисли, които градят. Такива са всички прави мисли. За пример права мисъл е, че човек трябва да определи отношенията си към Бога, а после да определи отношенията си към своя ближен. Затова е казано в Евангелието: „Да възлюбиш Господа бога твоего!" А после е казано: „Да възлюбиш ближния си като себе си." В съвременната култура тези две заповеди трябва да се обяснят научно. Те не трябва да се разглеждат както са днес в съзнанието на хората, защото в съзнанието на съвременните хора има едно вътрешно помрачаване.

Казвате: „Защо идат страданията в света?" За обяснение на този въпрос ще приведа следния пример. При един светия дошла една бяла, хубава кокошка, която по някакъв начин успяла да избяга от своя господар, голям богаташ. Като я видял, светията решил да я задържи при себе си, понеже не искал да я продаде никому, да не я заколи. Обаче за да не я познаят, той я боядисал. Щом се видяла боядисана, кокошката започнала да плаче и казала на светията: „Защо ми нацапа хубавата бяла дрешка?" Светията й отговорил: „Няма нищо от това. Цветът на твоята дрешка има отношение към външната страна на твоя живот. Аз по необходимост те боядисах, защото иначе при тази хубава бяла дрешка щеше някой да те хване и заколи." Казвам: ако страданията могат да ви боядисат и по този начин да ви освободят от смъртта, не са ли те на място? Щом смъртта замине, вие ще хвърлите боядисаните перца и ще останете пак с бялата си дрешка. Днес всички хора се оплакват, че са се оцапали. Питам: кой работник не се цапа? Въпросът не е в това, че човек се оцапал, но разумност трябва да има в това цапане. Да се цапа човек разумно, това е благословение; да се цапа неразумно, това. е нещастие. Да се цапа човек, това е неизбежен закон. Щом знаете това, не търсете такъв живот, какъвто не можете да намерите.

Някой казва: искам да бъда богат. - Можеш да бъдеш богат. - Искам да бъда учен. - Можеш да бъдеш учен. - Искам да бъда здрав. - Можеш да бъдеш здрав. - Искам да бъда разумен. - Можеш да бъдеш разумен. Отде мога да взема, да придобия тия неща? - Там е всичката работа. Всички хора не могат да бъдат богати. Всички хора не могат да притежават големи капитали. Справедливо ли е Провидението да се грижи за уреждането само на твоя бюджет? Ако всеки тегли чергата само към себе си, тогава каква е задачата на вярващите, на религиозните хора? Те проповядват, че човек трябва да се спаси, за да влезе в Царството Божие. Обаче спасението на човека не е главната цел в живота му. Целта в живота на човека е неговото усъвършенствуване. Когато човек се усъвършенствува, той става служител. Колко души има служители в света? Земята трябва да бъде пълна с такива хора. Ако в България имаше 144,000 души, които са завършили своето развитие, тя щеше да бъде една от първите страни в света. Днес колко такива българи има? И ако има такива българи, как ще се познаят? Казано е в Писанието: „По плодовете им ще ги познаете". В България има милионери и то няколко само, но милиардери няма. В Америка обаче има милиардери, които могат да помагат. Щом в България няма големи капитали, питам: де трябва да се насочат силите й? Казвам: когато се говори за богатството на един народ, трябва да имаме предвид посоката на силите, които функционират в него. Ако силите на този народ са насочени към Божествения организъм, този народ ще бъде богат, ще се развива правилно. Колкото й да е малък един народ, той представя уд от Божествения организъм. Неговото значение зависи от функциите, които той изпълнява в този организъм. И тогава, ако един народ изпълнява своята служба правилно, той от нищо не трябва да се страхува. Ако народите съзнаваха това, те щяха да работят съобразно законите на Битието, а Битието пък щеше да работи за тях. Обаче съвременните народи се отказаха от законите на Битието, вследствие на това те изгубиха и неговата помощ. Евреите за пример имаха 33 000 обещания от Бога, но криво ги разбраха. Те искаха да бъдат първи в света. Те можеха да бъдат първи, но по какво? Първи по любов, първи по знание, първи по мъдрост, първи по истина и първи по свобода. Всъщност евреите не бяха такива. Силен е само свободният човек; силен е само онзи, който не умира. Умираш ли, ти не си силен, т.е. твоята сила е относителна. Силен човек е само онзи, който е надвил последния си враг - смъртта.

Някой казва: „Няма какво да се прави, пред силата човек трябва да отстъпва. Преклонената главица сабя не я сече". Въпреки това разсъждение аз виждам същия този човек на гробищата с отсечена глава. И след това ще дойдат да утешават този човек. Това вече е друг въпрос. Истинското утешение седи в това - смъртта да не ме тъпче. Истинското утешение е в това да съм приятел с живота, да съм приятел със знанието, да съм приятел с истината, да съм приятел със свободата, да съм приятел с всички добродетели, да съм приятел с всички добри и разумни хора. Как ще ме утешат хората, когато смъртта ми е извадила мозъка и очите? Как ще ме утешат хората, когато смъртта ми е отсякла ръцете и краката? След всичко това ще кажете, че така е наредил Бог, че това е Негова воля и т.н. Не говорете така. Тези работи ние сме ги наредили, а не Бог. Ако всичко това е Божие дело, защо Той е дал на Мойсея заповедта „Не убий!" Приемниците на Мойсея измениха на този закон. Те са наредили да се убива всеки, който престъпва закона на съботата. Де е единството на закона? Бог казва не убивай, а гражданският закон казва, че трябва да се убива всеки, който престъпва съботата. Някой човек събрал десетина сухи клечици в съботен ден, веднага го наказват, защото престъпил съботата. Това е приложение на закона по буква. По дух сухите клечици представят друго нещо. Те са израз на злото в човека. Затова, казано е в Мойсевия закон: не прави зло съботен ден!

Сега да оставим настрана този въпрос. Когато висшето съзнание се пробуди у хората, те ще разберат защо са се убивали и умъртвявали за събиране на клечки в съботен ден.

Кога умира човек? Човек умира, когато растенията в неговия организъм изсъхват; човек умира, когато житото в него изсъхва; човек умира, когато изворите в него пресъхват; човек умира, когато всичката влага в него изчезва. Тъй щото сухите клечки са вътре в човека, а не извън него. Когато у човека изсъхнат всички добродетели, всички светли мисли, всички светли чувства и всички възвишени постъпки, той попада под закона на кармата, т.е. под закона на причини и последствия и отива вече на лобното място, дето го чака разпятие. Там ще бъде екзекутиран, но съвсем сам. Той ще се обърне на една и на друга страна, да срещне погледа на ония, които го защитаваха, но нито един от тях няма да бъде около него. Защо? Понеже той се отказа от ония, които поддържаха живота му. И тогава смъртта ще се наложи върху него. Това искал да каже Мойсей с думите: „На събирайте сухи клечки в съботен ден, когато Бог почива." Знаете ли какво нещо е Божията почивка?

Сега хората вярват повече на лъжата, отколкото на истината. От толкова хиляди години насам хората се лъжат и все още вярват в лъжата. Преди години имало един българин от варненските села, на име Нойчо, който бил добър човек, но със силно въображение; вследствие на това той често събирал в кръчмата хора и им говорил как могат да си купят чифлици, лозя, ниви, овци, говеда, да разбогатеят като Йова. Един неделен ден в кръчмата били събрани много селяни и той им казал, че знае де има заровени големи кюпове със злато, останали още от римско време. - Тъй ли? - обадили се селяните. Можеш ли да ни покажеш мястото? - Мога, разбира се. И той точно им описал мястото, дето било заровено златото. Нойчо ги излъгал, всъщност той не знаел де има заровено злато, а още повече точно на това място. Сутринта всички селяни се надигнали - кой с мотика, кой с лопата, кой с търнокоп, че и свещеникът с тях, зер хиляда килограма злато ще намерят! Не е малко нещо. Като видял приготовленията на тази експедиция, Нойчо си казал: „Ами ако наистина намерят там заровено злато? Я чакай и аз да тръгна с тях!" И той повярвал в лъжата си. Така е: когато се говори на хората за печалби, макар и лъжливи, това им допада.

Ще ви приведа още един пример, от който ще се види лековерието на хората. Дойде един човек при вас и ви казва: - Ти вярваш в Бога, казваш, че Той се грижи, промишлява за хората. Как ще се изрази Неговата грижа? - Иди да си купиш един лотариен билет, можеш да спечелиш нещо. Еди-кой си купил един билет и спечелил един милион марки. - Тъй ли? Тогава и аз ще си купя един билет, може да спечеля нещо. Един милион марки правят 30 милиона наши пари. Това не е малка работа. Тук работи въображението на човека. Обаче, кажете на същия човек, че може да наследи Царството Божие, той ще счита тази работа за непостижима. Като спечели един милион марки, с тях ще купи и хляб, и дрехи, и обуща - каквото пожелае. Колкото за това, че като вярва в Бога може да спечели повече, отколкото на всяка лотария, той счита това невъзможно. И затова мнозина казват, че от много молитви са оглупели. „Толкова години вече как се молим, и в заключение на това, от ден на ден повече оглупяваме и оголяваме, когато другите хора работят и печелят, събират богатства."

Първият закон - любов към Бога - е начало на живота. Човек трябва да започне живота си с вътрешни опити. Всяка нова мисъл той трябва да приложа, да я опита и разбере. Казвате: ние знаем тази работа. Вие знаете много неща, но безсмъртие не сте придобили. Вие се молите, но молитвата ви някога се чува, някога не се чува, докато се погледнете един ден в огледалото, и видите, че сте остарели. Дойде след това смъртта, вземе от вас всичко, каквото имате, и си заминава. Вие оставате само с едно голо съзнание и съжалявате, че не сте разрешили най-важния въпрос - въпросът за безсмъртието. Този въпрос трябва да се разреши още докато сте на земята. Казвате: „Като дойде Христос, тогава ще го разрешим." Христос е дошъл вече и пита: какво мислите още? Казвам: вие трябва да разрешите въпроса, както Христос го е разрешил - нищо повече! Разрешението на този въпрос е в Евангелието, Христос каза на евреите: „Разрушете този храм, и аз в три деня ще го въздигна!" Те се хванаха за думите на Христа и казаха: „Соломон съгради този храм в толкова много години, а ти ще го съградиш в три деня. За какъв се мислиш?" Евреите съзнателно изопачиха думите на Христа. Христос им говореше за тялото си като за храм Божи. Най-после те обвиниха Христа, че се наричал Син Божи и Го осъдиха да бъде разпнат.

Питам: кой е Син Божи? Не е Син Божи онзи, който иска цар да стане; не е Син Божи онзи, който иска пръв министър да стане. Синът Божи не заема никаква служба. Той няма да стане нито цар, нито министър, нито професор, нито учител, нито майка, нито баща. Тогава какво ще прави Синът Божи? Той ще дойде на Земята да помага на човечеството, да изяви Божията Любов. Каквото богатство има, Той ще го раздаде на хората и ще се върне там, отдето е дошъл. Христос каза на тогавашните хора да се пазят от любостежанието.

Сега и аз се обръщам към вас със същия съвет: да се пазите от любостежанието. Но и без да казвам това, вие сами ще го научите. Най-добрият метод, който учителите прилагаха в старите български училища при възпитанието на децата, беше фалагата, бой с тояга по краката. Обаче българинът е практичен. Като видя, че този метод не даде особени резултати, старият български учител каза: с фалагата ние по-скоро ще осакатим децата, отколкото да ги възпитаме. Той потърси друг метод за възпитание. Когато някой ученик не учеше, или беше немирен, тогава се прилагаше следната мярка: един ученик взимаше на гърба си немирния или мързеливия си другар, хващаше го за краката, а учителят го биеше отзад с тояга. После учителите се убедиха, че и този метод не е практичен. От ударите на тоягата наказаният ученик ставаше неспособен да сяда, но пак не се възпита. След този метод за възпитание на слабите и немирни ученици решиха да приложат метода на плесниците. На немирния или слабия ученик удряха по една плесница на дясната и по една на лявата страна на лицето. Обаче и този метод не даде резултати. Колкото повече се развиваше обучението, учителите виждаха, че боят не може да възпитава, и затова се отказаха от него като възпитателно средство. Впоследствие, когато някой ученик не учеше или не мируваше, поставяха го да седи на колене, а под коленете му туряха ситен пясък или царевични зрънца. След това учителите се отказаха и от този метод. Най-после те се намериха в чудо, как да възпитават младото поколение. Докъде са достигнали съвременните учители при възпитанието на младото поколение, не зная. Струва ми се, че най-новата мярка, която прилагат днес в училищата срещу слабите и с лошо поведение ученици, е изключването им от училищата.

Сега всички хора търсят лесния път в живота. Обаче трябва да знаем, че на всинца предстои изучаване на великата наука на живота, чрез която можем да дойдем до причините на нещата. За пример ако някой страда от болки в краката, той трябва да знае, че причината за тази болка се крие някъде в добродетелите му, които са във връзка с краката. Тъй щото когато учителите бият учениците по краката, по ръцете, или по страните, те трябва да знаят, че нито краката, нита ръцете, нито страните им са виновни за техните прегрешения. Какво са виновни ръцете, краката или страните на ученика, че той не учи, или че е немирен? Защо учителите са постъпвали с учениците си по този начин? - Така са разбирали. Това са материалистическа методи, които почиват на безлюбие. Ако учителят обикне ученика си, и най-неспособен да е той, учителят ще може по вътрешен път да събуди в него импулс за работа. Ако учителят е индиферентен към слабия ученик, това негово разположение ще се отрази и върху самия ученик. Изобщо, ако учителят обича учениците си, той ще събуди в тих импулс към работа. Майката се грижи да достави физическа храна на детето, а учителят - умствена храна.

И тъй, човек трябва да приложа в живота си двата велики закона – любов към Бога и любов към ближния. Аз искам да снема тези закони от небето на земята, за да могат да се разберат и приложат. Всеки закон е верен в приложението си. Следователно първият закон - любов към Бога - представя мъжа; вторият закон - любов към ближния - представя жената. Мъжът трябва да се занимава с първия закон, а жената - с втория. С двата закона пък трябва да се занимава човекът. Който има форма на мъж, ще употреби първия закон; който има форма на жена, ще употреби втория закон; който има съзнанието на човек и нито се жени, нито за мъж отива, той ще употреби и двата закона едновременно. Де е приложението на тези закони днес? Защо мъжът, който се занимава с първия закон и мисли, че е всесилен и може да оправи света, не го е оправил до днес? Досега мъжът е употребявал силите си само да завлада жената и да я убеди, че веднъж излязла от него, тя сама не може нищо да направи. Питам: успя ли мъжът да убеди жената в своята мисъл?

Сега, като следя историята на човешкото развитие, навсякъде виждам неспазване на тия два закона. Обаче съществува един важен закон, който всеки трябва да има предвид. Този закон е следният: когато една жена обича един мъж, тя е в сила да го повдигне. Обаче ако тя намрази един мъж, той ще свърши фатално. Ред статистики в Америка показват, че всички проповедници, които имат добри жени, са известни като видни проповедници. Защо? Понеже жените им ги обичат и споделят техните убеждения. И обратно: всички жени на проповедници, които не обичат мъжете си и не споделят техните идеи, са помогнали за падането на мъжете си. Следователно жената е в сила да повдигне и да събори мъжа. Не само това, но вторият закон - любов към ближния, с който жената се занимава, той създава учрежденията, той създава обществения строй. Следователно съвременният строй, както и всичко в него, се дължи именно, на тази унижена жена. И тогава каква трябва да бъде целта на съвременното общество, както и на съвременните държави? Повдигане на жената. Повдигнете жената на положението, в което някога се е намирала! Поставете жената на онова стъпало, на което се е намирала първоначално и ще видите, че в продължение на 25 години светът ще се поправи. Спасението на света е в повдигането на жената. Не повдигнете ли жената, и не се ли повдигне тя сама, от никъде другаде не може да дойде спасението.

И тъй, когато се говори за Любовта като велика, мощна сила, ние имаме предвид, че единствена тя е в състояние да повдигне онези унижени и оскърбени, паднали и грешни души, които са в дъното на ада. Адът е пълен с жени. Казвате: буквално или преносно да приемем тази мисъл? Приемете я, както искате - и в буквален, и в преносен смисъл. Днес жената е унижена, потъпкана. От кого? От Силните. Какво коства днес на самата жена, както и на всички хора, да се заемат за повдигането на жената? Не се ли повдигне жената, всички средства за изправяне на човечеството са палиативни. За пример, нахраниш се добре и мислиш, че повече няма да имаш нужда от ядене, но не се минават четири-пет часа, и ти отново огладняваш. Пиеш вода и мислиш, че повече няма да ожадняваш, но не се минават четири-пет часа, и ти отново усещаш жажда.

Като говоря за повдигането на жената, аз имам предвид тази идея да проникне в целокупния живот. Тя трябва да проникне не само между хората, но и между животните, растенията и минералите. Този велик закон трябва да обхване напълно и човешкото сърце. Ако човек унижи сърцето си, спасението пак не може да дойде. Спасението на съвременното човечество се крие в повдигане на сърцето. Унижиш ли себе си, унижаваш сърцето си. Повдигнеш ли себе си, повдигаш сърцето си. Това е едно педагогическо правило за приложение. Ако педагогията не прилага това правило, каква наука е тя? И след това ще говорят за видни педагози. С това не искам да кажа, че няма знаменити, учени хора. Има учени, които стоят много високо, но не е въпрос да изпъква учеността на хората; на пръв план трябва да се даде ход на великата Истина, която носи спасението на цялото човечество.

Аз говоря за закони, които съществуват в Природата. Целта на разумната Природа е чрез приложение на своите закони между хората Да събуди у тях висшето съзнание. Не е достатъчно само да се молим на светиите, но те трябва да слязат на земята, да работят за повдигането на жената. Всички ангели, всички светии, всички напреднали същества имат за цел повдигането на жената. Много от съвременните хора като че се противопоставят на тази велика цел и казват: „Знаете ли, какво нещо е жената? Тя е цяла змия! Който е ял попарата й, той само може да говори за нея." Като говорите, че жената е лоша, питам: кой не е роден от жена? Онази, която ви е родила, не беше ли жена? Майка ви, която ви е носила в утробата си, която ви е прегръщала в обятията си, която ви е носила в ума и в сърцето си, не беше ли жена? Вие не се спирайте върху това, че тя е унижена. Каквато и да е тази жена днес, тя е вашата майка. Ако имате другарка, гледайте на нея като на ваша майка. На майка си пък гледайте, като че Бог е в нея. Човечеството трябва коренно да измени своите възгледи по отношение на жената. Иначе спасението на света няма да дойде. Следователно човек трябва да дойде до първия закон - до отношението си към Бога, а после и до втория закон - до отношението си към своя ближен, до отношението си към сърцето. Човек не трябва да товари сърцето си с излишен багаж, да плаче за нищо и никакво. Добре е човек някога да поплаче, но навреме. Добре е човек и да се радва, но пак навреме. И едното, и другото е благословение. Добре е да любиш навреме, да дадеш знанието си навреме и да освободиш хората навреме.

Казвам: желая, като ви срещна друг път, косите ви да са почернели. Ако са останали бели, поне да имат чист бял цвят, и при това да сте пак млади. Лицата ви да бъдат като на млади хора, без бръчки. Имате ли бръчки, това показва, че сърцето ви е обременено. Бъдете красиви и млади, с нови идеи. Всяка сутрин, като ставате, записвайте в ума си двата велики закона - любов към Бога и любов към ближния. Приложението на тези два закона във вашия живот представя разрешение на много трудни задачи. Ония от Христовите ученици, които са приложили тези закони, те са извършили големи чудеса. Който от вас приложи тези закони, той ще види резултатите им. Обаче преди да види някакви резултати, той не трябва да говори нищо за своята работа. За великото не трябва да се говори. Обичате ли Бога, никому не говорете за това, понеже то е велико. Обичате ли ближния си, обичате ли сърцето си, никому не говорете за това, защото то е велико.

Соломон е казал, че сърцето на човека е извратено. Той е относително прав, но не и абсолютно. Сърцето, т.е. жената, е извратена, защото е унижена, но това е временно положение. Защо е така, то е друг въпрос. Аз разглеждам жената като полюс. Първоначално, когато Бог създал жената, тя била съвсем различна от сегашната. На земята има една жена, която не е нито като тази на небето, нито като тази в рая; тя е само отглас, отражение на възвишената, на благородната жена. И в това отношение любовта е само външно отражение на тази жена. Обаче любовта се проявява само там, дето е жената. Отсъствува ли жената в човека, отсъствува и любовта. Ако хората знаят какво нещо е жената и я поставят на мястото й, светът моментално би се повдигнал. Днес гледат на жената като на същество, което има нужда от мъж да я гледа. Казвам: тора не е жена, това е инвалид в болницата. Според мен, жена е тази, която спасява света; жена е тази, която държи ключовете на живота; жена е тази, чрез която се проявява великата и мощна сила на любовта, която носи живота. Следователно спасението на света ще дойде чрез жената, а не чрез мъжа.

Сега аз желая на всички да станете жени! Тази мисъл, преведена с други думи означава: аз желая душите на всички хора да се изпълнят с любов; аз желая всички да светят, да бъдат запалени свещи, да бъдат щастливи и радостни, да са готови на всички услуги. Това значи да бъде човек майка. В този смисъл желая всички да бъдат майки. Днес под понятието „майка" разбират жена, която ражда. Не, майка е само тази, децата на която не умират. Умират ли децата на някоя жена, тя не е майка. Майка е само чистата жена, девата, която, и като роди, пак дева остава; майка е онази дева, на която децата не умират. Следователно всички хора трябва да бъдат деви, абсолютно чисти, ако искат роденото от тях да не умира. Този е смисълът на вътрешната философия на живота. Разберете ли тази философия, и животът ви ще стане приятен.

И тъй, първата велика заповед е да възлюбиш Господа Бога твоего с пълнотата на твоето сърце, на твоя ум и на твоята сила. Втората заповед е да възлюбиш ближния си, т.е. твоята дева, твоето сърце, към което трябва да си поставиш великата задача да го повдигнеш. Бъдете, прочее, работници за повдигането на жената, а оттам и работници за бъдещето на цялото човечество!

4. неделна беседа, държана от Учителя на 18 октомври 1931 г., София, Изгрев.

1. Евангелие от Матея 22:37,38