Разлика между версии на „Същественото в живота 2“

Текуща версия към 17:00, 11 юни 2011

Младежки окултен клас - ТРИНАДЕСЕТА ГОДИНА (1933-1934)

КНИГА: Перпендикулярно отношение

СЪЩЕСТВЕНОТО В ЖИВОТА

"Добрата молитва"

За следния път пригответе резюме на първата лекция от първата година на младежкия клас, а които могат, да я препишат.

Досега вие сте били заети само с физическата страна на живота, само с механизма на живота, даже този механизъм не сте го изучавали, както трябва. Изискват се още дълги векове, за да го изучите. По всеки един механизъм е резултат на една вътрешна нужда на живота. Външната страна на окото е резултат. В човека има един орган, с който да може да прозира това, което става във физическия свят. Тези, външните резултати, вие ще ги изучавате. Изучаването на характера на човека зависи от външните резултати. За пример кое е същественото, което вие знаете. Или кое е същественото, което хората знаят. Съществено аз наричам това, което при всички условия, каквото и да се случи, не се изгубва. Вие имате известна радост. Тази радост не е съществена, понеже при най-малките изменения на външната обстановка тя изчезва и после за тази радост вие скърбите и я считате за нещо реално, което сте изгубили. Реалното може ли да се изгуби? Като се изгуби, ще се замени с ново. Страданията на човека аз ги наричам скърби на малките изгубени работи в живота. Най-първо трябва да си създадете една нова характерна черта: да различавате в живота същественото, да ви интересува същественото. И след като ви остане време, може да се занимавате с второстепенни работи. Какво мислите за здравето? Съществено ли е то или не е съществено? Какво мислите за хляба? - Съществен ли е или не е съществен? Какво мислите за водата, за въздуха, за светлината? Те са четирите реалности. Понеже с тях вие живеете, без тях не можете. Здравето на човека е резултат от тези четири неща: водата, хляба, въздуха и светлината. Това е здравето според мен. Старите гърци са казвали: „Да познае човек себе си." Кое е същественото, което човек познава в себе си, и как човек може да се познае. Кои са съществените неща в човека, чрез които той се познава, чрез които той се различава от другите хора, различава се като индивид? Понеже външната форма се изменя, по външната форма човек е млад, после остарява. Човек се изменя външно. Може ли така да се познава той, ако се измени неговата външна форма?

Някои от тези въпроси, както ви ги задавам, на какво ги уподобявам. Да дойде някой майстор, велик цигулар, който свири, и вие трябва да се трудите, да станете като този цигулар. Колкото и да се трудите, вие не можете. Това е майсторска техника. Но това още не е цигулар. Той има техника. Но на какво се дължи техниката? Вие ще кажете, че у всичките хора има музикалност. Всичките хора имат музикалност. Но всичките не могат да свирят. Всички хора имат музикалност, но всичките не могат да пеят. Значи този велик цигулар е роден при една специална обстановка. Един гениален музикант е роден при една особена обстановка. Ако не си роден при нея, ти трябва да чакаш. А пък сега трябва да се задоволиш само с това, което ти е дадено. Да допуснем, че има един гениален майстор-грънчар. Може да мислите, че тази работа е проста. Но ако се опитате да направите едно гърне, ще видите, че много неща ви липсват. Може да замесвате калта, както грънчарят я замесва, но ще се намерите в трудно положение да извадите едно хубаво гърне от тази кал. Тази кал трябва да се замесва, но след това трябва да се изпече.

Кое е същественото за нас, като ученици, в този клас? Мене ме интересува сега нашето становище. Кое е онова, същественото, което ви привлича? Кое ви е заставило да станете сутринта в 5 часа, за да дойдете тук в класа? Има една подбуда. За пример, ако питате гладния коя е онази подбуда да чака пред фурната, гладът е подбудата. Той може да отиде и в 4 - 5 часа сутринта. Жадният може в 5 и половина часа да отиде на извора.

Знанието е в най-високите области на човешкия живот. То произтича от светлината. Първите три условия - водата, въздухът и хлябът, са три подготвителни стъпки, а пък светлината е областта, в която се добива знанието. Най-първо трябва да знаете, че за да се придобие каквото и да е знание, човешкият ум трябва да е свободен от каквато и да е тъмнина. Тъмнината ще остане в ума ви само във вид на сянка. Но ако имате тъмнина в ума си, знание не може да имате за света. Нито знание за себе си в пълния смисъл на думата. Различаването е необходимо. Много физиогномисти има, които изучават веждите. Но има 4-5 съществени качества на веждите, които много физиогномисти пропущат. Досега нито един физиогномист не е броил космите. Вземат само веждите, правата линия. Но нито един физиогномист, доколкото зная, не знае колко косми има в една вежда. Това наблюдение не са правили. Гледат, дали веждите са дебели. Вземат две-три черти, които не са толкова съществени. Космите на някои вежди са дълги, по-дълги са, а у някои са по-къси. Някои вежди имат по-малко косми, а някои повече. Както някои глави имат повече косми - рунтави са, а пък други са оголени. Понеже външният свят е занаят. Казвате: „Тези работи не са важни." Не са важни, какво ви интересува колко косми имат веждите? И ако ги знаете, какво ще ви допринесе.

Според вас до тази философия, до която сте дошли, не може ли човек да си създаде добри вежди? Защо му са веждите? Веждите, това са границите между Божествения и духовния свят, нищо повече. А мустаците у мъжа са останали, те са граница между духовния и физическия свят. А пък когато човек е космат, съвършено космат, това е граница между човешкото и животинското. Когато човек е обрасъл само с косми, това е границата между човешкото и животинското. Веждите са една граница. Като минаваш през веждите, ще те спрат. Сега какво разбирате под думата „граница". Щом минавате от един свят в друг, световете се различават по своята материя. Духовният се различава от физическия. Божествената материя се различава от духовната. Има съществена разлика, но вън от това веждите са антени, възприемателни антени. Чрез веждите ти възприемаш какво се строи горе. Чрез веждите може да възприемеш интуитивно това, което става в Божествения свят. И затова хората обичат да имат хубави вежди. Посоката на веждите показва от какво се интересува човек. Като видя веждите, ще зная от какво се интересуваш. Вечерно време с какво се занимава човек? Нали вечерно време слушате радио? Има много радиостанции. Сто, двеста. Човек слуша тази радиостанция и я затваря. Не се интересува от това. Някой може да иска да слуша лекция на френски и на немски. Или някой може да иска да слуша опери и представления, или някой цигулар свири, или някой оратор говори. Много работи има. Снощи кое беше същественото в нашето радио? Коя беше последната мисъл, с която заспахте? Все таки трябва да хроникирате. Научете се някой път вашите съществени мисли да ги записвате. И защо една съществена мисъл никога не се повтаря. Може да се повтори някой път в друг вид.

Или вие не сте правили опит с вашите пръсти. За пример вие имате едно песимистично разположение, което може би се дължи на вашата стомашна система. Има много киселини, ферментации, гниене в стомаха. И тези процеси в стомаха, в тънките черва или в дебелото черво веднага дават едно песимистично настроение. По кой начин това настроение може да се премахне или да се лекува? Да кажем, че влезете в студена стая. Има печка в стаята и малко дърва. Какво трябва да направите? Да запалите печката, нищо повече. Може да се пообърнете, да видите, дали има звънец, да повикате един слуга, но няма звънец. Дървата са там. Вие сте човекът, който може да запали печката. По някой път много окултни ученици се заключат, за да не изчерпват магнетизма си. После си турят ръцете така. (Заключват се.) Прекръстосват си пръстите. Не, това е много опасно заключване. Това циментира човека. Ако дълго време ти държиш ръцете си затворени, с притиснати пръсти, го ще изгубиш толкова, колкото ще спечелиш. - Нито печалба има, нито загуба, времето е изгубено. Аз бих желал, при известни мъчнотии, когато решавате известни мъчнотии, вие да постъпвате така. Да си представим, че имате една мъчнотия. Пътувате като един екскурзиант, попаднете в клека, три дена гладувате и, като намерите път, виждате, че най-близките села са на 50 -60 километра разстояние. Как разрешавате въпроса? Нищо нямате в раницата. Тук-там, в раницата имате малки трошици. Намирате една трошица, туряте я в устата си, намирате друга трошица и нея туряте в устата си. Тия трошици донякъде залъгват само. А пък краката ви се откъсват. Какво трябва да направите в дадения случай? Как разрешавате въпроса? Разрешавате, както вълкът го разрешава. Като огладнее, той намира сладки корени, треви. Ще се спре при някой корен. При големият глад в човека се събужда едно чувство на съзнание, той почва да гледа дърветата, тревите и като че си спомня, че в тази или онази трева има нещо полезно. Това не е толкова вкусно, но той казва: „Не искам да умирам преждевременно." Там има достатъчно трева, храсталак. Та страданията от това гледище какво са? Скърбите и страданията в света, това са малки подбудителни причини да ви заставят да излезете от едно неестествено положение. Страданието ви спасява. Това не е като пищната храна, като хубавия обед. Но при едно страдание, един беден обед може да подкрепи силите ви. Без него е лошо. Със страданието е лошо, но без него е още по-лошо. Всяко страдание ви оставя малко храна. Страданието показва, че в хода на вашия живот вие сте попаднали на едно място, дето няма радост. Условията при радостта са благоприятни, а при скръбта - не. Всеки, който се е опитал да мине по този път, все е имал същата опитност. Понеже теренът е такъв. Някой е бил по-умен и си е взел повече хляб, а друг е взел по-малко хляб. Щом страдате, хубавото седи в това. Вие сте един пътник, ще кажете: „В клековете се забърках." А в един град може ли да се забърка човек? В клековете си се забъркал. Кое тогава може да се нарече клек? Тези клекове в какво седят? В чувствения свят има много клекове, нали? Доста клекове има там.

Та първото нещо да възстановите онази връзка. Всеки един трябва да има радио. И когато ще тръгне, той по радиото ще запита. Всеки, който се е опитал в този път, трябва да се допита. Вие тръгвате в света. Имате един пътеводител. И там описват всеки град, през който ще минете. Много често се случват придобивки, които човек е получил. Може да ги изгуби. При големите смущения човек може да изгуби своята способност да мисли. Някой път я добива, някой път я изгубва. Страхът само спъва човека от неминуема смърт. Но ни най-малко не го прави умен. Заекът и досега не е станал по-умен. Той с най-страхливият. Че какво е допринесъл неговият страх. Зимно време ще влезе в градината, ще огризе някое дърво, за което ще го претрепят. Не му идва наум за това. И онзи стопанин ще каже: „Чакай, ще намеря копой." Ще вдигне пушката, а на заека не му идва на ум за това. Той е страхлив и казва: „Имам право да огриза тези дървета." Той казва това, без да знае, че след това ще плати с живота си. Та не мислете, че чрез страха поумнява човек. Въпрос е колко заекът е станал по-умен. Станал е по-умен заекът в някои неща, но в други неща ни най-малко не му е помогнал страхът.

Онова, което може да спаси човека, то е желанието за знание. Човек трябва да има знание. Знанието е необходимо за човека. В еволюцията на човека знанието е същественото. Знанието е съществено в човека. Но кое е същественото в знанието? Кое е същественото в диаманта? - Пречупването на светлината. Диамантът се отличава с едно съществено качество, че най-хубавото пречупване на светлината става в него, но има и едно друго качество, което го отличава; нали онези минералози, които изучават минералогията, го класифицират като един от най-твърдите камъни. Каква му е твърдостта? -10. Добре. Сега по закона на разсъжденията. Ако вие намерите един хубав чиличен нож или тези, дамаскинените шашки или саби, които се възпяват в песните с названието сабля дамаскиня. Чиличените, дамаскинените саби може да се свият така, че двата им края да се съединят. После, като ги пуснеш, звъни като звънец. Това е сабля дамаскиня. Сега като намерите една такава сабля, какво ще мислите за нея? Ще мислите или че природата си е играла и я създала, или че друг някой я създал. И действително природата я създала чрез човека. Но понякога тази сабя ще ви даде понятие, че съществото, което я направило, не е глупаво, а умно. Ако намерите някое обикновено ножче, ще кажете, че този, който го е направил, е бил обикновен майстор. Но щом намерите дамаскиня ще видите, че този, който я направил, е бил майстор. Ако намерите някоя хубава флейта, какво може да мислите за човека, който я направил. Ще кажете, че той е бил с висша култура. Най-първо ще се чудите, ще ви дойде наум, че колкото повече дупки и клапи има, толкова по-умно е било това същество. Следователно законът е все същият. Колкото човек има повече способност, повече чувства и повече органи вътре в неговото тяло, това показва, че окръжаващата среда, в която това същество живее, са умни същества, нищо повече. Защото най-високо организираният човек не може да се роди в една обикновена среда. Немислимо е да се роди там. Затова постоянно трябва да се стремите да измените вашата среда, в която живеете.

Някой път вие се занимавате с някои посторонни мисли. Мислите много еднообразно. Казвате: „Лоши са условията." И вдигате ръцете си. Нищо не значи това. Щом са лоши условията, какво трябва да направите? Казваш: „Няма хляб, няма вода." Добре, какво трябва да направите? Ако имате брашно, ще седнете и ще омесите хляб. Да кажем, вие сте мъж и казвате: „Това е женска работа." Добре е докато сте между жените, но ако сте сам, ще се опитате да си замесите малко хляб, ще се научите. Сега у всички има някои навици, с които трябва да се простите за в бъдеще. Всички вие сте хора с големи претенции. Не само вие, но навсякъде, където съм бил, аз не съм срещнал хора, които да нямат големи претенции. Опитал съм религиозните хора и учените хора. Казва: „Молих се три пъти, десет пъти се молих, как да не ме послуша Господ?" Някой пее и казва: „Тази публика не ме оценява. Не ми дадоха пари." Щом дадат пари, оценили са го. Питам сега: Де трябва да се спрете? Коя е нормата? Вие трябва да дойдете до естествените желания, които трябва да имате. Сега аз ви навеждам на това. Както сега вървите, вие се намирате в едно неестествено положение. От гледището на окултната наука мнозина имате неестествено положение. Вие сте станали много чувствителни, мнителни, подозрителни. Преждевременно сте остарели и сте станали сатурнови типове. Като станеш на 72 години, тогава малко ще те понагази Сатурновият тип. След 72 години - Сатурн. Той все ще те срещне малко, ще ти зададе един труден въпрос, ще внесе нещо и нещо ще те попита, като дойдеш до неговата област. Но сега, като сте млади, да се занимавате с една област, която е много опасна, не е хубаво. А пък Сатурн има доста слуги. Като дойде един, той казва: „Я се качете на гърба му." Ще тури някого на гърба ви. Вие започвате да се съмнявате, дали ще можете да го носите или не. Че той ти е турил някоя идея, от която ти не може да се освободиш. Каква идея? Имаш един приятел и почваш да се съмняваш дали те обича, дали ще те обича или няма да те обича, дали ще бъде верен или няма да бъде верен. Станал си богат, но той влага в ума ти мисълта дали ще ти остане богатството или няма да ти остане. Учител си, вложи мисълта дали ще те уволнят. Мога да ви приведа много примери. Или искате да държите реч. Казвате: „Ами ако ме освиркат?" Може да се откажеш. По някой път казваш: „Каквото и да стане, освиркан или неосвиркан, ще държа речта си. Каквото и да стане, на късмет." Който има късмет, това показва, че този човек е живял по-добре в миналото, имал добродетели. Той е правил толкоз добрини в миналото, че всички хора тичат и му помагат. А пък на хората без късмет, казвам: Късметът ти си го направи.

Гледам ви сега, така, както живеете, в бъдеще няма да имате много голям късмет. По същия закон. Но не че аз го желая това. Защото, ако вие вложите пари в една банка, в 10 - 15 банки, ще бъдете късметлии. Но имали сте пари, не сте ги вложили, отивате в банката, не ви кредитират никъде. Вие ще кажете сега: „Нали Господ ме е създал, Той ще се погрижи." Така е, вярно е, Той ще се погрижи, но ако Господ ни е създал всички условия, какво сте направили вие при тези условия, при дадения материал.

Всички сте учили геометрия. Ако аз ви туря една точка на книгата, какво ще направите с нея, я ми кажете? Да ви кажа, че вашето щастие зависи от това: Ако напиша тази точка и я турите в джоба си, от това зависи вашето щастие. Най-първо ще повярвате. Вие сте лековерен и веднага ще я турите в джоба си. На втория ден, като видите, че нещата не стават, както мислите, ще извадите книжката от джоба си, а пък някой на третия ден ще каже: „Изгубих си времето." Някой ще я скъса и ще я хвърли. Питам тогава, в какво седи сполучливият опит? Вие не знаете. Ако аз бях на ваше място, знаете ли какво щях да направя? Щях да туря в един копринен плат зар с тази точка и щях да кажа, че от това зависи щастието. Това като имате, всичко става. Или щях да отида при един болен и да му кажа: Колко даваш да те излекувам? Аз имам тука един зар, дадоха ми го, той е един специалитет. И ще изгоря тази точка. В една чаша ще туря вода, той ще изпие водата и ще оздравее и отатъка ще мине. Аз ще взема 10 хиляди лева и ще си отида. Аз така разрешавам въпроса. А пък вие чакате щастието да ви дойде. А като не дойде, ще кажете: „Не вярвайте в щастието." Прави сте, и вие сте прави. По този начин, по който туряте точката в джоба си, не вярвайте. Но по този начин, по който аз турям точката в джоба си, вярвайте в точката. Но представете си, че аз, като направя тази точка, в нея съм вложил нещо от себе си и, щом аз я направя, то тази точка е жива. В точката е скрита една голяма динамична сила. В какво седи силата на един писател? Всеки писател, който е писал, все е вложил нещо от себе си. Вие какво може да направите? Вие влагате нещо от себе си. Но вие сами не вярвате в това, което пишете. Вие за пример ще пишете така: „За да можем да бъдем приятели, трябва да се обичаме"; трябва това-онова. Всички пишат отлични работи и после казвате: „Това не може да бъде." Сатурн дойде в ума ви и кажете: „Невъзможно е това." Ще кажете: „Ние сме го казали, не му е времето." Хубаво, като не му е времето, защо го пишете тогава? Ако не му е времето, вие щяхте ли да го направите? Щом сте го писали, време му е, но не знаете как да го приложите.

В какво седи любовта, обичта? Вие как прилагате вашата любов? Защо геометрически вие правите един ъгъл? Любовта има един ъгъл, който е обърнат надолу. Изобщо как пишат хората. Бащата може да пише на сина си, майката на дъщеря си. Изобщо всеки човек пише. Вие ще разберете онзи, който пише. Колко градуса е една буква? Вие мислите, че това е случайно. Не. За мене първата буква означава при какви условия сте. Ако буквата л е по-широка, ако ъгълът е по-голям или по-малък, аз вече виждам в тази буква условията, при които човек живее и в какво вътрешно състояние се намира. Има нещо, което физиологически обуславя писането. Някой път ти пишеш. Когато си разположен идейно, обичаш човека, пишеш повече, хубаво, красиво. А пък, когато се намираш в стеснено състояние, нямаш време, не разполагаш с много хартия, в беднотия си, пишеш небрежно ситно, ситно. Казвам: Този човек няма пари. На едно малко листче, в едно малко пространство пишеш ситно. Значи условията, при които пишеш, са трудни. А друг пише рядко. Има много богатство. Пък богатият е много скържав. Той цени времето, той е англичанин. „Времето е пари" - казват англичаните. Един англичанин имал отривиста реч. Той пише: „Господине, получих вашето писмо и в отговор ще ви изпратя пратката." Свършено в 4 реда. У французинът има завъртване. Англичанинът няма. Англичанинът няма време да пише дълги писма. И като отговаря, отговаря така: „Получих пратката." Няма да седне да пише такива резюмета. Даже професорът, като влезе в училището, няма да седне като мене да ви говори, но ще говори 5-10 минути и след това ще каже: „Има учебник по математика и геометрия, от тук до тук ще учите." Че не си го разбрал, ще питаш. Пък, като дойдеш до някой труден въпрос, който не можеш да разбереш, ще отидеш при него и той ще ти обясни. Той ще каже: „При трудните работи елате при мене." Те ценят времето, не искат да си губят времето. Американците се отличават малко, но и те приличат на англичаните, като бутнеш тяхното тщеславие. Защо американците са малко тщеславни, а пък англичаните са горделиви? Англичанинът, като те срещне, казва: „Ти знаеш ли кой съм аз? Аз съм англичанин." А пък американецът цени мнението на другите. Каква е разликата между тщеславния и горделивия? Горделивият човек е облечен скромно и хубаво. А пък тщеславния има панделки, пера. Горделивият има други, още по-лоши черти. Гордостта е обратното на тщеславието. Тщеславният човек е взел повече място, отколкото трябва, и като върви, гледа да не се блъсне някъде.

В сегашния живот вие се натъквате на ред мъчнотии. Например ще ви кажат: „Той е окултист. Те не са практични хора." Хубаво, трябва ли един окултист да бъде малко подигравка на другите? Най-първо, ако ви зададат въпроса, в какво седи окултизмът, какво бихте казали? Един окултист трябва да разбира на първо място човешкото общество. И като срещнеш събеседника си, трябва да знаеш какво да му отговориш. А щом говориш врели-некипели, то е друг въпрос. Трябва да го обичаш и да знаеш за какво да му говориш. И онзи да каже: „Този човек знае какво да говори." Някой идва при мен и казва: „Какво е окултизмът?" Какви ли не определения за окултизма имат окултните ученици. В какво седи окултизмът? - Окултизмът е една наука, която се занимава с реалността на самия живот, с външните и вътрешните условия на живота и с органическото развитие. Окултистите имат много прави понятия за развоя, който съществува вътре в самата природа. Помнете едно нещо: човек не може да бъде окултист, като е скържав. Човек не може да е окултист, ако е мързелив. Човек не може да бъде окултист, ако е страхлив. Понеже в окултната наука се изисква грамадно безстрашие, смелост, окултистите са почти най-умните хора. Не може да кажете, че те са най-добрите, но са най-умните хора. Почти са най-умните хора. Имат много добри разбирания за нещата. Като казвам, че не са най-добрите хора, разбирам следното: изобщо всички са добри хора.

В знанието има една опасност. Тя седи в следното. При окултизма някой път става пресъхване на чувствата. Тези окултни ученици, които не разбират, пренасят всичката своя деятелност само отпред на главата и искат само с ума да разрешат всички въпроси. Това е едностранчиво разбиране на живота. За пример вие говорите за любовта. Има една първа фаза на любовта. Това е материалната любов. После има друга фаза, в която силите на тази материална любов, трябва да се трансформират. И природата е турила за тази цел приятелството. Ако вие в душата си или в мозъка си нямате този орган или чувство на приятелство, вие не може да трансформирате тези по-нисши енергии и да ги насочите към ума. После, като дойдете до личните чувства, и там трябва да има трансформатор. Трансформатор може да бъде приятелството, а трябва да имате и друг трансформатор - милосърдието. Отпред на главата. Милосърдието е друг трансформатор, който разпределя енергиите.

Нали имате този закон (фиг.1)? Когато две линии се пресичат, какви са ъглите? Нали вътрешните - срещуположните ъгли, които се образуват при пресичането, са равни? Тези два ъгъла, преден и заден, по какво се различават? Нали са равни? Ако се движите в тази посока, най-първо страните са по-разширени. И колкото отивате към върха, то вече там материята е по-гъста, имате най-големите мъчнотии, докато минете. И като минете в противоположната посока в другия свят, вие отначало ще се натъкнете пак на големи мъчнотии. Но колкото отивате по-далече в другия свят, материята се разредява. Значи започвате на физическия свят с лесното. Влизате в мъчното и в духовния свят започвате с мъчното и свършвате с лесното. Следователно какво е физическият свят? Започвате с лесно и свършвате с мъчно. А пък какво е духовният свят? - Започване с мъчното и свършване с лесното. Следователно във физическия свят най-първо ще имате добри резултати, а в края лоши. А пък само в духовният свят в началото ще имате лоши резултати, в края добри. Следователно двата свята ще ги съедините, защото трябва да съедините физическия и духовния свят. Физическият свят ще гарантира за духовния, ако в духовния има оскъдност, а във физическия - изобилие. А когато се намирате във физическия свят в оскъдност, тогава духовният трябва да помага или да гарантира. Някои чувства у вас са започнали със сполука, ще завършат с несполука. Трябва да се изучава човекът. В някоя своя способност имате мъчнотии. В света, в който се намирате, условията са такива, че не може да ги избегнете. Щом сте на физическото поле, някой път ще гладувате, но при баща си и майка си няма да гладувате. Щом излезете оттам, много пъти ще гладувате. При баща си и при майка си вие сте били добре облечени, но щом излезете от тях, има една опасност, може да ходите гологлави, боси, с окъсани дрехи. За всички хора има опасност. Като дойде Хитлер в Германия, много видни професори се самоубиха. Те не можаха да изтърпят физически един нов ред на нещата. Хитлер има една расова идея - да подобри германците. Това е нещо, което се прави повторно, не е за пръв път. Това, което Хитлер прави в Германия, го имаха и евреите. Мойсей, който водеше евреите към Палестина, имаше всичките строги разпореждания. Хитлер върви по пътя, по който Мойсей е вървял. В психическо отношение Мойсей се натъкна на много големи мъчнотии, и Христос като дойде, и той не можа да ги освободи. Един закон съществува в природата и той седи в следното: когато в една раса се примесват раси от по-висше развитие и от по-нисше, те се спъват. В какво отношение се спъват? - Да имат резултат. При прекръстосването на една раса, трябва да минат най-малко 2500 години, за да има едно малко подобрение на расата, за да се уравновесят и да се дойде до един хубав тип. Забелязва се в Америка следното: Всички от онези черни, които се прекръстосаха с белите, дадоха мулати, които нямат дълъг живот и са изложени на много болести. Те измират преждевременно. Като се смесят двете раси, трябва да се минат най-малко 2500 години, за да се уравновесят силите. Сега ще кажете: „Бялата и черната раса какво ни интересуват?" Трябва да ви интересуват, понеже у вас някой път става прекръстосване на нисши и висши чувства, на висши и нисши способности. Може да ги прекръстосате и се изисква един дълъг период, докато прекръстосването на нисшите и висшите способности даде един добър резултат. В началото при прекръстосването ще имате един лош резултат. В окултната наука тези въпроси се разглеждат външно. При прекръстосването на расите или на нисшите и висшите чувства, на нисшите и висшите способности, на инстинктите, мнозина от вас са се обърквали. И казвате: „Тази работа е празна." Религията се дължи на известни чувствувания, но щом се прекръстосат висшите и нисшите чувства, веднага ще настане един прелом. И какъв ще бъде този прелом? Ако този, който е направил погрешката, е слуга, той няма да се връща навреме при господаря си. Той ще започне да закъснява. Спрял се при това кафене, при онова кафене да пие една-две чаши и казва: „Да става каквото ще." Като се върне, направят му забележка. Втория ден пак закъснява. Тогава загубва отношението си към времето - отношението, което съществува между хората.

Сега най-първо ще се пазите от прекръстосването, но ще държите вашите нисши чувства в подчинение. Нисшето при сегашните условия, при които се намирате, трябва да е подчинено на висшето. Вашият нисш ум трябва да е подчинен на вашия висш ум, а вашите нисши чувства трябва да бъдат подчинени на вашите висши чувства. И да не направите никакъв компромис с нисшето. С нисшето компромис не може да се прави. Нисшето, каквото и да ви обещава, не може да го свърши. В окултната история няма пример, когато нисшето да ти е обещало нещо и да го е направило.

Например: какво може да ти допринесе страхът? Страхът някой път може да ти причини някоя малка радост или да те избави от някое падение. Но ако ти станеш подчинен на страха, ти няма да можеш да спиш. При една малка опасност страхът ще ти каже: „Пожар!" Няма пожар, но ще ти каже „пожар" и трябва да бягаш. Срещнеш някого, който ще ти каже: „Пази се, защото може да те убият." Срещнеш някой вол, страхът може да ти каже: „Пази се, защото може да те убоде с рогата си." Срещнеш някой паяк и страхът ти казва: „Пази се, може да те ухапе." Срещнеш някоя река и страхът ти каже: „Пази се, може да се удавиш." Ти ако се водиш по ума на страха! Има хора, които страдат от тази болест. Не може да се качи на автомобил или на трен. Страх го е. Не може да се качи на кола. Казва: „Ще побягнат конете." Или: „Може да стане катастрофа с автомобила." На параход не може да се качи; дето ходи този човек, очакват го големи нещастия. И някой път аз се чудя как с този големия страх не е умрял още? Аз ви навеждам тези примери. Някои от вас и сега се страхувате. Здравият човек какво ще прави - ще работи. Болният човек казва: „Мога да умра." Че се е разболял от някоя болест, това ни най-малко не показва, че ще умре. Болестта не е признак, че трябва да умреш. Болестта е един признак, че трябва да измениш живота си. Ти, като оздравееш, трябва да измениш живота си. Ако слушаш съвета на болестите, ще оздравееш и ще ти стане по-добре. Ако не слушаш, някой път може да ти стане по-зле. Ние тълкуваме страданията и несгодите в света в такъв смисъл. Но те са малки предпазителни мерки.

Сега в какво седи окултизмът? Вие сте окултни ученици, нали? Окултният ученик знае, че трябва да бъде справедлив. Той знае, че несправедливостта в него ще го спъне в неговото развитие. Но за да бъде той справедлив, трябва висшият ум в него да действува. И после да съзнава връзката между причините и последствията. Каква е кармата, за която учат индусите? Това е вече областта на разумния свят, дето разсъдъкът схваща връзката между причините и последствията. Някой път ти си направил погрешка преди 3-4 прераждания. Сега, в този живот, си дошъл за някоя малка погрешка, за някое престъпление направено преди 1-2 прераждания. И в този живот трябва да го изкупиш. Мислиш, мислиш, нищо не си спомняш. Сиромах си, каквото захванеш, не ти върви. Тук те обрали, там те обрали, къщата ти запалили. Казваш: „Без късмет съм." Онези, които разбират кармата, казват, че този човек в миналото не е живял добре. Един съвременен човек казва: „Аз не помня нищо от тогава, може да съм пил, но нищо не помня." Той не помни, че е пил в кръчмата и че това е записано в книгите. Казват: „Имаш да даваш." В това отношение законът на кармата е, че е писано там и те държат отговорен.

Сега с многото говорене създаваме на стенографките повече работа. Даже са претрупани с работа и даже не трябва да стенографират, а вие седите така и не знаете какво нещо е стенографирането. Някои от вас не си вземате бележки и казвате: „Запомнихме това." Само за тази лекция, която ви държах, ще ви бият за в бъдеще. Аз ви държах лекция, за да ви бият. От една банка вие вземате пари и заради парите ви сте весели, но банката е записала в книгите. Обещавате след 5-6 месеца да ги върнете и, ако не се явите да ги внесете, те си имат почтени хора, като сватове ги пращат, ще ви намерят и ще ви кажат: „Банката има чест да ви покани да се представите на една аудиенция при директора на банката. Той иска да поговори малко с вас, по причина на задължението, което имате." И най-после банката при сегашното състояние може да ви хване и да ви затвори, поради неустояване на думата. Ако имате къща, пишат да я продадат. Та в един уреден живот винаги има големи отговорности. В един неуреден живот има по-малко отговорности, но той не е уреден. В неуредения живот има по-малко нещастия, но и по-малко щастие. А пък в уредения живот има по-голямо щастие и повече нещастие. За умния е за предпочитане да живее в един уреден живот, отколкото в един неуреден. Сега не искам да ви лансирам някои идеи, защото някой път вие не правите извода, както трябва. Направили сте много гърнета, трябва да ги осребрите, да ги турите в работа и да си посрещнете задълженията. Защото, ако работи един керемидчия цяло лято и не продава керемидите, защо му са те? Цяло лято да се каля.

С говорене не става. Може ли да пеете сега? Новата песен?

„Дни на страдания и скърби през душата ми минаха, вълни и бури душа ми заляха, но духът ми на живота с мощ и сила над тях изплава. За обетована земя аз тръгнах пътник, где извират извори, где реки текат, где зреят плодове, где птици пеят. Где хората живеят братски."

Човек някой път се смее. За това има един орган, център в главата. Смехът произтича от една висша способност у човека. Смехът даже стои по-горе от някои способности. Кога се смее човек? Вас ви е страх да се смеете. Трябва да се направи една песен за смеха. - Песен на смеха. Вие сега малко пеете. Много се грижите. Много се грижите и малко пеете. А пък човек трябва да пее, понеже, като пее, трансформира се неговата карма. Неразположен си, попей си малко. Ако не може да пееш, позасмей се малко, после пак си попей и пак се позасмей.

Защо ръкопляскат на хората? Едни с перпендикулярни длани, а други с длани успоредни едни на други? И с успоредни пръсти. Трябва да се учите да пеете, защото много работи в живота зависят от пеенето. В Откровението е казано, че при престола на Бога всички пеят. И учените хора вярват, че цялото небе, всичките планети и слънца при движението си издават един тон. Пеят една песен. И милиони години, като вървят в пространството, те пеят. Всяка една земя си има един химн. Знаете ли кой е химнът на Земята? („Тъги, скърби.") „Тъги, скърби, дигай, слагай, напред върви."

„Отче наш"

8 лекция от Учителя, държана на 8 декември 1933 г., София, Изгрев.