| (Не са показани 4 междинни версии от друг потребител) | |||
| Ред 1: | Ред 1: | ||
| + | [[ЕЛЕКТРОННА БИБЛИОТЕКА]] | ||
| + | |||
| + | [[Беседи]] | ||
| + | |||
| + | [[Книги с беседи]] | ||
| + | |||
| + | [[Беседи в хронологичен ред]] | ||
| + | |||
| + | [[1913]] | ||
| + | |||
| + | [[КНИГА: Ходете във виделината]] | ||
| + | |||
==ЩЕ ПОСТИГНЕМ== | ==ЩЕ ПОСТИГНЕМ== | ||
| − | Прочете се 12 глава от Посланието на апостол Павел към Римляните. | + | Прочете се ''12 глава от Посланието на апостол Павел към Римляните''. |
| − | Говори се върху изречението: "В надеждата бивайте радостни, в скръбта търпеливи, а в молитвата постоянни." Какво иска да ни се каже с надеждата? Надеждата е от Бога. Тя е майка на хората, тя ни храни и крепи, както майка кърми детето си, надеждата ни дава сила и живот, тя ни крепи да вярваме и очакваме, че ще сполучим в добрите си желания. Без надеждата човек се обезсърчава и губи импулса на енергия за работа. Казваме за някого, че е без надежда – отчаян. Той е все също без майка, хора без подслон на Бога, а с надеждата ние добиваме кураж, насърчение и постигаме рано или късно в делата си. Да бъдем радостни в надеждата. В добрите си желания сме радостни и доволни, а когато | + | Говори се върху изречението: "В надеждата бивайте радостни, в скръбта търпеливи, а в молитвата постоянни." Какво иска да ни се каже с надеждата? Надеждата е от Бога. Тя е майка на хората, тя ни храни и крепи, както майка кърми детето си, надеждата ни дава сила и живот, тя ни крепи да вярваме и очакваме, че ще сполучим в добрите си желания. Без надеждата човек се обезсърчава и губи импулса на енергия за работа. Казваме за някого, че е без надежда – отчаян. Той е все също без майка, хора без подслон на Бога, а с надеждата ние добиваме кураж, насърчение и постигаме рано или късно в делата си. Да бъдем радостни в надеждата. В добрите си желания сме радостни и доволни, а когато - не, значи, че роптаем. Ако е надеждата с нас, ако вярваме, че ще реализираме добрите си желания, то как е възможно да не сме радостни? Обаче, при все това ние почти винаги сме недоволни и нерадостни, и обезкуражени, то е защото ние не сме в правия път и не си даваме труд да вървим с Божиите закони. Ние искаме да имаме любов – то е мебел, ние искаме да я имаме, обаче нямаме къща къде да я поставим. Ние трябва да имаме къщи от добри дела, да сме си съградили здрави къщи, от здрав материал, и тогава да си доставим мебелите и да имаме ум и мъдрост, да се наредят мебелите добре и да поставим при здравата къща фенер. Истината да освети, защото там, където има светлина, не дохождат крадци да ни обират, а крадци ги има както тук на земята, така и на небето. Те ни крадат добрите дела, мисли, любовта и пр. |
Може би ще си кажем ние, че искаме да вършим добри дела, но сме слаби, бедни и какво можем да направим? Не е така, ние сме изправени, т.е. изпратени тук в едно училище и трябва да се учим от всичко – и от слънцето, и от звездите, тревата, камъните и пр. Нека знаем, че докато слънцето грее на небето и звездите светят, ние не трябва да губим надежда, защото светлина има, а на светлината всичко се поправя. Всичко е в положение да ни даде урок, стига ние да си отворим очите, разума, да разсъждаваме за всичко и тогава ще бъдем като един извор, където всякой ден нашият небесен Баща ще влива по нещо – знание. Ние от всичко трябва да черпим знание и да развиваме нашия ум, да станем способни да съградим здрав дом. Ние градим, но със слаб материал и не с добър ум; за градивото се иска умение, ако не се поставят здрави подпорки на гредите, то те се събарят. Ако не сме умни за добри дела, то те се разрушават и всичко може да ни даде ум, стига ние да се научим да четем Божията книга и да разбираме от езика на природата. Например най-нищожните паразити – бълхите и въшките – си имат своето значение и могат да ни дадат поука. Попитали един американец – учен, д-р Бъкли, къде е ходил, а той казал, че ходил да гледа как бълхите маршируват. Другарят му, като мисли, че докторът се шегува, повтаря въпроса, но - същия отговор. "Ела да видиш", отговорил докторът и го завел в едно заведение, където в една стая, на масата, под стъклени калпаци марширували бълхи под командата на своя господар, който ги дресирал. Сега, когато едни бълхи с такъв малък Божий дар са могли да научат нещо, а човек не би ли могъл да научи нещо по-добре и когато се явим пред небесния си Баща, какво ще отговорим, какво сме научили? Или бълхите ще ни надварят*. Бълхите и въшките си имат своето назначение на земята, те си изпълняват добре дълга. Тях Бог ги праща на ленивите, да ги хапят, а те да правят движение, да се чешат, да се чистят, та да работят. | Може би ще си кажем ние, че искаме да вършим добри дела, но сме слаби, бедни и какво можем да направим? Не е така, ние сме изправени, т.е. изпратени тук в едно училище и трябва да се учим от всичко – и от слънцето, и от звездите, тревата, камъните и пр. Нека знаем, че докато слънцето грее на небето и звездите светят, ние не трябва да губим надежда, защото светлина има, а на светлината всичко се поправя. Всичко е в положение да ни даде урок, стига ние да си отворим очите, разума, да разсъждаваме за всичко и тогава ще бъдем като един извор, където всякой ден нашият небесен Баща ще влива по нещо – знание. Ние от всичко трябва да черпим знание и да развиваме нашия ум, да станем способни да съградим здрав дом. Ние градим, но със слаб материал и не с добър ум; за градивото се иска умение, ако не се поставят здрави подпорки на гредите, то те се събарят. Ако не сме умни за добри дела, то те се разрушават и всичко може да ни даде ум, стига ние да се научим да четем Божията книга и да разбираме от езика на природата. Например най-нищожните паразити – бълхите и въшките – си имат своето значение и могат да ни дадат поука. Попитали един американец – учен, д-р Бъкли, къде е ходил, а той казал, че ходил да гледа как бълхите маршируват. Другарят му, като мисли, че докторът се шегува, повтаря въпроса, но - същия отговор. "Ела да видиш", отговорил докторът и го завел в едно заведение, където в една стая, на масата, под стъклени калпаци марширували бълхи под командата на своя господар, който ги дресирал. Сега, когато едни бълхи с такъв малък Божий дар са могли да научат нещо, а човек не би ли могъл да научи нещо по-добре и когато се явим пред небесния си Баща, какво ще отговорим, какво сме научили? Или бълхите ще ни надварят*. Бълхите и въшките си имат своето назначение на земята, те си изпълняват добре дълга. Тях Бог ги праща на ленивите, да ги хапят, а те да правят движение, да се чешат, да се чистят, та да работят. | ||
| Ред 10: | Ред 22: | ||
Така например, ако срещнем някого и кажем, че е грозен или лош, то не е истина, защото Божиите творения не могат да бъдат грозни и лоши. Може в известно време да има грозни уста или нос, или очи, но това показва съвсем друго нещо, например носът - това говори за недобре развит ум, очите – недобре развита душа, и той може да има недостатъци или грешки в този живот, но ние не знаем неговото минало и в дадения момент може да не е красив или не добър, но може би и за в бъдеще ще стане много по-красив, добър и светец – ето защо нищо няма грозно и лошо, но това са нашите креатури, които ние сами си създаваме. Ние трябва да творим добри мисли и дела и да не се отчайваме, може би, че ще правим грешки, но нищо, ще се изправим. Че правим грешки не е така лошо, както, ако нищо не работим. | Така например, ако срещнем някого и кажем, че е грозен или лош, то не е истина, защото Божиите творения не могат да бъдат грозни и лоши. Може в известно време да има грозни уста или нос, или очи, но това показва съвсем друго нещо, например носът - това говори за недобре развит ум, очите – недобре развита душа, и той може да има недостатъци или грешки в този живот, но ние не знаем неговото минало и в дадения момент може да не е красив или не добър, но може би и за в бъдеще ще стане много по-красив, добър и светец – ето защо нищо няма грозно и лошо, но това са нашите креатури, които ние сами си създаваме. Ние трябва да творим добри мисли и дела и да не се отчайваме, може би, че ще правим грешки, но нищо, ще се изправим. Че правим грешки не е така лошо, както, ако нищо не работим. | ||
| − | |||
| − | |||
В училището децата правят грешки, но учителят ги поправя и те изкарват училището добре, а ленивите нищо не работят, нито грешки правят, ала ги изпъждат из училището след две години, за да сторят място на трудолюбивите. И ние трябва да се трудим, да работим и предварително да се сдобием с ум, да си направим план-схема за живота, за работа, да наредим всичкото си знание добре, та когато градим, да имаме добро градиво, да имаме надежда, че ще постигнем и да сме весели с надеждата, защото без нея ние сме обезкуражени, недеятелни и сме като скелети в тоя свят. | В училището децата правят грешки, но учителят ги поправя и те изкарват училището добре, а ленивите нищо не работят, нито грешки правят, ала ги изпъждат из училището след две години, за да сторят място на трудолюбивите. И ние трябва да се трудим, да работим и предварително да се сдобием с ум, да си направим план-схема за живота, за работа, да наредим всичкото си знание добре, та когато градим, да имаме добро градиво, да имаме надежда, че ще постигнем и да сме весели с надеждата, защото без нея ние сме обезкуражени, недеятелни и сме като скелети в тоя свят. | ||
| Ред 20: | Ред 30: | ||
Какво е скръб? Ние тъжим и плачем за много неща в живота си. Скърбим, ако нещо изгубим; скърбим, ако нещо не постигнем. Ние имаме скърби, но ако се вгледаме в тия скърби, ние ще видим, че 90% от тях са без основание, неуместни, а само 10% остават за внимание и за другите харчим напразно много енергия. Ние скърбим например, че сме си изгубили кокошката или вола, защото не сме могли сами да ги изядем, но други ни ги отнел и все от тоя калибър са останалите 90% скърби, а това е слабост, губене напразно енергия – разточителност. При все че нашият небесен Баща е премного богат, но ако ние сме разточителни, то ще бъдем отхвърлени. | Какво е скръб? Ние тъжим и плачем за много неща в живота си. Скърбим, ако нещо изгубим; скърбим, ако нещо не постигнем. Ние имаме скърби, но ако се вгледаме в тия скърби, ние ще видим, че 90% от тях са без основание, неуместни, а само 10% остават за внимание и за другите харчим напразно много енергия. Ние скърбим например, че сме си изгубили кокошката или вола, защото не сме могли сами да ги изядем, но други ни ги отнел и все от тоя калибър са останалите 90% скърби, а това е слабост, губене напразно енергия – разточителност. При все че нашият небесен Баща е премного богат, но ако ние сме разточителни, то ще бъдем отхвърлени. | ||
| − | Един американски архимилиардер се разставил * с жена си само защото, когато отишла жена му в Париж за покупки, търговците, у които пазарувала, представили големи сметки на архимилиардера, който веднага се разставил, като дал на жена си 36 милиона и един палат за 15 милиона, само да се отдели от разточителната жена, която би привършила всичко. Когато така постъпва със сметка един архимилиардер, що остава до нас? Трябва сметка за нашата енергия. Трябва да се учим да пазим тялото си и да го почитаме, защото то ни е голям дар, само с него на земята ние можем да черпим уроци и да не третираме тялото си като кираджийски кон, но да го разбираме и пазим. | + | Един американски архимилиардер се разставил* с жена си само защото, когато отишла жена му в Париж за покупки, търговците, у които пазарувала, представили големи сметки на архимилиардера, който веднага се разставил, като дал на жена си 36 милиона и един палат за 15 милиона, само да се отдели от разточителната жена, която би привършила всичко. Когато така постъпва със сметка един архимилиардер, що остава до нас? Трябва сметка за нашата енергия. Трябва да се учим да пазим тялото си и да го почитаме, защото то ни е голям дар, само с него на земята ние можем да черпим уроци и да не третираме тялото си като кираджийски кон, но да го разбираме и пазим. |
| + | |||
| + | Да пазим добре стомаха си, дробовете си и ума. Да пазим тялото, това не е плътта, за която се говори в Евангелието. Плътта – нашите ниски страсти и желания; а тялото е седалище на ума и душата, чрез него ние учим уроци и развиваме ума си, облагородяваме душата си и освежаваме духа си. Ако сега се учим на порядък, а не на разточителност и ако от тая точка прегледаме нашите скърби, то ще пречистим най-малко 50% от това - какъв капитал от енергия ще спечелим, която изразходваме от нашето тяло. Скръбта не е безполезна, тя е необходима, тя е роса за добрите мисли, тя овлажнява нашето сърце, като му затуля за време слънцето, за да не препари живота, дава възможност да поникне доброто. Обаче трябва скърбите да са от благороден характер. Уместно е, ако скърбим например, че не сме достигнали някое духовно стремление, че не сме успели да се повдигнем духовно, че са ни откраднали добрите мисли, че не сме успели да реализираме някоя хубава идея и пр., или че не сме направили добри дела. Ако скърбим така, не трябва да се отчайваме, но да имаме търпение, че ще работим и ще постигнем. Нека винаги имаме силна вяра в стремленията си, че ще постигнем. И така, скръбта е необходима, защото ще ни научи на търпение. Нека помним при скръбта, че пак ще огрее слънцето и ще ни дойдат радостни дни. Трябва да се учим на търпение. | ||
| − | * | + | Да сме постоянни в молитвата, молитва – молба. Ние не сме богати, ние сме бедни и като така, постоянно молим. Молим за служба, за богатство, за облекло, за здраве и пр. Хората постоянно молят едни други за материални нужди, но най-богат е нашият небесен Баща. От Него постоянно трябва да молим, защото Той има всичко в изобилие и може всичко да ни даде. Молитвата към Бога е дихание на нашата душа, ние трябва постоянно да се молим, както постоянно дишаме, защото както с дишането се пречиства кръвта, така и с молитвата се пречиства нашият ум и нашето сърце. От когото молим за нещо, с него се свързваме и с какъвто се свържем, добиваме и неговите влияния. Ако се молим постоянно на Бога, ние се свързваме с Него и добиваме от Него добри влияния. Човек, който не се моли Богу с молба сърдечна, а повърхностна, той се задушава, както, когато не дишаме. Ако се молим Богу постоянно, рано или късно Той ще ни даде това, което просим, ако си го заслужим. Нека се молим, за да се пречистят нашите сърца. Сърцето е обвивката на нашата душа, то е земната кора на душата ни. Там се сеят добрите мисли и желания – те растат, както цветята в саксиите. Нашите тела са саксиите и торът на добрите мисли и желания, които трябва да култивираме, и ако не си очистим сърцето, то там ще поникнат тръни и бодли, а ако го преорем и посеем жито – добри мисли – това и ще расте, а иначе бодили - лоши мисли - ще виреят. То е земя, не може така празна да седи. То ще храни или жито, цвете, или бодли и тръне, защото има постоянно два сеяча, или добрият Дух, който иска преорана почва, както добрия земеделец; или злият дух, който сее навсякъде тръне и бодли. Ако ние се молим, прочистваме сърцето си и както здравите дробове пречистват кръвта, така и доброто сърце пречиства мисълта и храни нашия ум. Сърцето, ако е здраво, ще пречисти нашите желания. Стомахът мели храната и я превръща на млечен сок, дробовете го преобръщат на кръв, която храни мозъка и цялото тяло. Така е и с душата ни, сърцето и ума. С тия думи бивайте радостни в надеждата, търпеливи в скърбите и постоянни в молитвата. Духът на апостол Павел иска да ни каже, че ние трябва да пазим здраво тялото си, добро сърцето си, да развием ума си, облагородим душата си и осветим духа си, или да имаме здраво тяло, добро сърце, светъл ум, силна душа и крепък дух. Нека от сега почнем да слушаме новия си Учител Христос, Който ни учи на горното, а да оставим стария си учител, който всякога е изял все, що сме припечелили, и още ако за него работим, и него ще изяде, а Христос иска всичкото наше благо – здраво тяло, добро сърце, чисти мисли и желания, и светъл ум. |
| + | ---- | ||
| + | * изпреварят | ||
| − | + | * творения | |
| − | + | ||
| + | * развел | ||
| − | 22 ноември 1913 г | + | 22 ноември 1913 г. |
Текуща версия към 07:50, 5 март 2011
ЩЕ ПОСТИГНЕМ
Прочете се 12 глава от Посланието на апостол Павел към Римляните.
Говори се върху изречението: "В надеждата бивайте радостни, в скръбта търпеливи, а в молитвата постоянни." Какво иска да ни се каже с надеждата? Надеждата е от Бога. Тя е майка на хората, тя ни храни и крепи, както майка кърми детето си, надеждата ни дава сила и живот, тя ни крепи да вярваме и очакваме, че ще сполучим в добрите си желания. Без надеждата човек се обезсърчава и губи импулса на енергия за работа. Казваме за някого, че е без надежда – отчаян. Той е все също без майка, хора без подслон на Бога, а с надеждата ние добиваме кураж, насърчение и постигаме рано или късно в делата си. Да бъдем радостни в надеждата. В добрите си желания сме радостни и доволни, а когато - не, значи, че роптаем. Ако е надеждата с нас, ако вярваме, че ще реализираме добрите си желания, то как е възможно да не сме радостни? Обаче, при все това ние почти винаги сме недоволни и нерадостни, и обезкуражени, то е защото ние не сме в правия път и не си даваме труд да вървим с Божиите закони. Ние искаме да имаме любов – то е мебел, ние искаме да я имаме, обаче нямаме къща къде да я поставим. Ние трябва да имаме къщи от добри дела, да сме си съградили здрави къщи, от здрав материал, и тогава да си доставим мебелите и да имаме ум и мъдрост, да се наредят мебелите добре и да поставим при здравата къща фенер. Истината да освети, защото там, където има светлина, не дохождат крадци да ни обират, а крадци ги има както тук на земята, така и на небето. Те ни крадат добрите дела, мисли, любовта и пр.
Може би ще си кажем ние, че искаме да вършим добри дела, но сме слаби, бедни и какво можем да направим? Не е така, ние сме изправени, т.е. изпратени тук в едно училище и трябва да се учим от всичко – и от слънцето, и от звездите, тревата, камъните и пр. Нека знаем, че докато слънцето грее на небето и звездите светят, ние не трябва да губим надежда, защото светлина има, а на светлината всичко се поправя. Всичко е в положение да ни даде урок, стига ние да си отворим очите, разума, да разсъждаваме за всичко и тогава ще бъдем като един извор, където всякой ден нашият небесен Баща ще влива по нещо – знание. Ние от всичко трябва да черпим знание и да развиваме нашия ум, да станем способни да съградим здрав дом. Ние градим, но със слаб материал и не с добър ум; за градивото се иска умение, ако не се поставят здрави подпорки на гредите, то те се събарят. Ако не сме умни за добри дела, то те се разрушават и всичко може да ни даде ум, стига ние да се научим да четем Божията книга и да разбираме от езика на природата. Например най-нищожните паразити – бълхите и въшките – си имат своето значение и могат да ни дадат поука. Попитали един американец – учен, д-р Бъкли, къде е ходил, а той казал, че ходил да гледа как бълхите маршируват. Другарят му, като мисли, че докторът се шегува, повтаря въпроса, но - същия отговор. "Ела да видиш", отговорил докторът и го завел в едно заведение, където в една стая, на масата, под стъклени калпаци марширували бълхи под командата на своя господар, който ги дресирал. Сега, когато едни бълхи с такъв малък Божий дар са могли да научат нещо, а човек не би ли могъл да научи нещо по-добре и когато се явим пред небесния си Баща, какво ще отговорим, какво сме научили? Или бълхите ще ни надварят*. Бълхите и въшките си имат своето назначение на земята, те си изпълняват добре дълга. Тях Бог ги праща на ленивите, да ги хапят, а те да правят движение, да се чешат, да се чистят, та да работят.
Небесният ни Баща постоянно работи, твори и ние трябва да творим добри мисли, те ни са бъдещите условия; и ако ние сега страдаме, то са нашите условия от миналото – тия условия ние сме си ги сами изковали, те са нашите креатури**.
Така например, ако срещнем някого и кажем, че е грозен или лош, то не е истина, защото Божиите творения не могат да бъдат грозни и лоши. Може в известно време да има грозни уста или нос, или очи, но това показва съвсем друго нещо, например носът - това говори за недобре развит ум, очите – недобре развита душа, и той може да има недостатъци или грешки в този живот, но ние не знаем неговото минало и в дадения момент може да не е красив или не добър, но може би и за в бъдеще ще стане много по-красив, добър и светец – ето защо нищо няма грозно и лошо, но това са нашите креатури, които ние сами си създаваме. Ние трябва да творим добри мисли и дела и да не се отчайваме, може би, че ще правим грешки, но нищо, ще се изправим. Че правим грешки не е така лошо, както, ако нищо не работим. В училището децата правят грешки, но учителят ги поправя и те изкарват училището добре, а ленивите нищо не работят, нито грешки правят, ала ги изпъждат из училището след две години, за да сторят място на трудолюбивите. И ние трябва да се трудим, да работим и предварително да се сдобием с ум, да си направим план-схема за живота, за работа, да наредим всичкото си знание добре, та когато градим, да имаме добро градиво, да имаме надежда, че ще постигнем и да сме весели с надеждата, защото без нея ние сме обезкуражени, недеятелни и сме като скелети в тоя свят.
Сократ навремето си не е бил толкова известен и ценен, както сега, той е бил често пъти метач по улиците, но като метач научил се да измита добре и своето сърце, и сърцата на ближните си, затова го и написаха в историята, а ако ние се научим също да измитаме своите сърца и тия на ближните си, то и нашите имена ще бъдат написани в книгата на живота на небето.
Сега, към втората мисъл: "Да сте търпеливи в скръбта."
Какво е скръб? Ние тъжим и плачем за много неща в живота си. Скърбим, ако нещо изгубим; скърбим, ако нещо не постигнем. Ние имаме скърби, но ако се вгледаме в тия скърби, ние ще видим, че 90% от тях са без основание, неуместни, а само 10% остават за внимание и за другите харчим напразно много енергия. Ние скърбим например, че сме си изгубили кокошката или вола, защото не сме могли сами да ги изядем, но други ни ги отнел и все от тоя калибър са останалите 90% скърби, а това е слабост, губене напразно енергия – разточителност. При все че нашият небесен Баща е премного богат, но ако ние сме разточителни, то ще бъдем отхвърлени.
Един американски архимилиардер се разставил* с жена си само защото, когато отишла жена му в Париж за покупки, търговците, у които пазарувала, представили големи сметки на архимилиардера, който веднага се разставил, като дал на жена си 36 милиона и един палат за 15 милиона, само да се отдели от разточителната жена, която би привършила всичко. Когато така постъпва със сметка един архимилиардер, що остава до нас? Трябва сметка за нашата енергия. Трябва да се учим да пазим тялото си и да го почитаме, защото то ни е голям дар, само с него на земята ние можем да черпим уроци и да не третираме тялото си като кираджийски кон, но да го разбираме и пазим.
Да пазим добре стомаха си, дробовете си и ума. Да пазим тялото, това не е плътта, за която се говори в Евангелието. Плътта – нашите ниски страсти и желания; а тялото е седалище на ума и душата, чрез него ние учим уроци и развиваме ума си, облагородяваме душата си и освежаваме духа си. Ако сега се учим на порядък, а не на разточителност и ако от тая точка прегледаме нашите скърби, то ще пречистим най-малко 50% от това - какъв капитал от енергия ще спечелим, която изразходваме от нашето тяло. Скръбта не е безполезна, тя е необходима, тя е роса за добрите мисли, тя овлажнява нашето сърце, като му затуля за време слънцето, за да не препари живота, дава възможност да поникне доброто. Обаче трябва скърбите да са от благороден характер. Уместно е, ако скърбим например, че не сме достигнали някое духовно стремление, че не сме успели да се повдигнем духовно, че са ни откраднали добрите мисли, че не сме успели да реализираме някоя хубава идея и пр., или че не сме направили добри дела. Ако скърбим така, не трябва да се отчайваме, но да имаме търпение, че ще работим и ще постигнем. Нека винаги имаме силна вяра в стремленията си, че ще постигнем. И така, скръбта е необходима, защото ще ни научи на търпение. Нека помним при скръбта, че пак ще огрее слънцето и ще ни дойдат радостни дни. Трябва да се учим на търпение.
Да сме постоянни в молитвата, молитва – молба. Ние не сме богати, ние сме бедни и като така, постоянно молим. Молим за служба, за богатство, за облекло, за здраве и пр. Хората постоянно молят едни други за материални нужди, но най-богат е нашият небесен Баща. От Него постоянно трябва да молим, защото Той има всичко в изобилие и може всичко да ни даде. Молитвата към Бога е дихание на нашата душа, ние трябва постоянно да се молим, както постоянно дишаме, защото както с дишането се пречиства кръвта, така и с молитвата се пречиства нашият ум и нашето сърце. От когото молим за нещо, с него се свързваме и с какъвто се свържем, добиваме и неговите влияния. Ако се молим постоянно на Бога, ние се свързваме с Него и добиваме от Него добри влияния. Човек, който не се моли Богу с молба сърдечна, а повърхностна, той се задушава, както, когато не дишаме. Ако се молим Богу постоянно, рано или късно Той ще ни даде това, което просим, ако си го заслужим. Нека се молим, за да се пречистят нашите сърца. Сърцето е обвивката на нашата душа, то е земната кора на душата ни. Там се сеят добрите мисли и желания – те растат, както цветята в саксиите. Нашите тела са саксиите и торът на добрите мисли и желания, които трябва да култивираме, и ако не си очистим сърцето, то там ще поникнат тръни и бодли, а ако го преорем и посеем жито – добри мисли – това и ще расте, а иначе бодили - лоши мисли - ще виреят. То е земя, не може така празна да седи. То ще храни или жито, цвете, или бодли и тръне, защото има постоянно два сеяча, или добрият Дух, който иска преорана почва, както добрия земеделец; или злият дух, който сее навсякъде тръне и бодли. Ако ние се молим, прочистваме сърцето си и както здравите дробове пречистват кръвта, така и доброто сърце пречиства мисълта и храни нашия ум. Сърцето, ако е здраво, ще пречисти нашите желания. Стомахът мели храната и я превръща на млечен сок, дробовете го преобръщат на кръв, която храни мозъка и цялото тяло. Така е и с душата ни, сърцето и ума. С тия думи бивайте радостни в надеждата, търпеливи в скърбите и постоянни в молитвата. Духът на апостол Павел иска да ни каже, че ние трябва да пазим здраво тялото си, добро сърцето си, да развием ума си, облагородим душата си и осветим духа си, или да имаме здраво тяло, добро сърце, светъл ум, силна душа и крепък дух. Нека от сега почнем да слушаме новия си Учител Христос, Който ни учи на горното, а да оставим стария си учител, който всякога е изял все, що сме припечелили, и още ако за него работим, и него ще изяде, а Христос иска всичкото наше благо – здраво тяло, добро сърце, чисти мисли и желания, и светъл ум.
- изпреварят
- творения
- развел
22 ноември 1913 г.