Разлика между версии на „Ключ за постижение“

Текуща версия към 20:15, 13 юни 2011

Общ Окултен Клас - ТРИНАДЕСЕТА ГОДИНА (1933-1934)

КНИГА: Най-малкият опит

КЛЮЧ ЗА ПОСТИЖЕНИЕ

28 февруари 1934 г., сряда, 5,30 ч с. Изгрев – София

15 минути размишление.

Ще прочета 5 глава от евангелието на Йоана от 1 до 4 стих.

„Духът Божий".

Хората се запитват какво нещо е търпението. Търпението е една черта, която мъчно се разбира, мъчно се усвоява. Всички хора търпят, без да са търпеливи. Каквото им дойде до главата, го носят, минават за търпеливи, обаче в себе си се тревожат, плачат, изискват, роптаят. Най-после се примиряват и казват: няма какво да се прави. Примирението ние го наричаме търпение. Онези, които обичат да философствуват, могат да попитат: не може ли живот без мъчнотии? Има и такъв, той е съвършеният живот. Но на Земята е несъвършеният живот. Ние мислим за съвършения живот, но за да дойдем до него, трябва да минем през несъвършения. Явява се тогава друг въпрос: не може ли човек да се роди съвършен? Това е механическо схващане. Ние искаме някой друг да направи живота ни съвършен. Ако ти станеш по този начин съвършен, ще приличаш на часовник. Ти няма да участвуваш в живота. Ще те курдисат, ще бъдеш много точен, ще бъдеш съвършен, ще показваш времето на другите хора, но няма да знаеш нищо за своето предназначение. Ако те попитат каква работа вършиш, няма да знаеш какво да отговориш. Часовникът не върши работата за себе си, той нищо не придобива, като се движи, нито яде, нито пие, нито има някакви желания. Но има едно положение, в което всички се намирате -преобладава влиянието на силните чувства. А когато чувствата господствуват над човека, той не мисли много. Защото мисълта е свързана с ежедневните чувствувания и усети. Боли те пръстът, ти не можеш да мислиш за нищо друго, само за болката си мислиш. Гледаш го, връзваш го, развързваш го, лекуваш го. За тебе той е най-важното в момента. Оздравее пръстът и го забравиш. Понякога се оплакваме, че никой не ни обръща внимание. Мислиш ли, че от доброта обръщат внимание на болния пръст? И всички удове на тялото се занимават с болния уд? Помислили ли сте върху това, защо искате хората или някой отделен човек да ви обичат? Какво подразбирате под думата „обич"? Да допуснем, че този, който ви обича, е близо, но той може да е на другата страна на Земята и ви обича. Вие се радвате на тази обич, но какво прави той заради вас? Той ви писал писмо и вие се радвате, но каква полза имате от това писмо? Той живее на другия край на Земята. Ако е беден, нищо не добивате, освен едно писмо. Ако е богат, понякога получавате един чек. Или пък ако е ученолюбив, някоя книга ще ви изпрати и вие ще бъдете доволни. Но представете си, че един човек ви обича и вие го обичате, но никога не сте се виждали. Той бил приятел на баща ви и казвате, че тяхното приятелство ви свързва с него. И без да го познавате, от това, което прави за вас, вие мислите, че ви обича. И ние мислим и се свързваме със същества от другия свят, без да сме ги виждали. Понякога те ни правят някакви услуги. Ние ги наричаме светии, праведни, сродни души. Болният човек от прочетената глава, 38 години очаквал да дойде същество от невидимия свят, да размъти водата и да се изцери. Но винаги, когато водата се размътвала, друг го изпреварвал и той трябвало пак да чака до другата година. 38 години е чакал! Но когато Христос дошъл в къпалнята, той не е бил единственият. Много болни е имало. Защо Христос се спря само на него, а не при другите? Това е вече философия. Имал си е свои съображения. Ако някой ме попита защо Господ е направил света такъв, мога да дам някой философски изяснения, но всъщност защо светът е така направен, този, който го е направил, само той знае това. А всички други, които не са участвували, те само предполагат. И онзи, който предполага, обикновено е далеч от истината. Светът при сегашните условия е точно като тази къпалия. И всички ние, или почти всички имате нужда и очаквате да се раздвижи водата. И какво очаквате от размътването на водата? Вие очаквате някое щастие да ви дойде. Болен сте, сиромах сте, невежа сте. И очаквате да дойде ангел, да слезе и да размъти водата. И щом се окъпете, вашите работи да се уредят. И някои по 38 години сте чакали. Чакате, чакате и се утешавате, че втори път като дойде ангелът в къпалнята, тогаз ще влезете в някое друго прераждане. Това, което ви говоря, е външната страна на въпроса. Ние разглеждаме живота, но не сме дошли до едно правилно разбиране. Например ти си трезвен човек, много трезвен. Може да си брат или сестра. Но един ден отиваш на гости и те почерпят с една чашка абсент, коняк или хубаво вино. А в тебе нещо ти казва: кусни малко, досега си бил много невежа, не постъпваш както хората. Кусни си малко. Друго същество ти казва: не бутай. Двете същества ти не ги знаеш. Едното ти казва: вземи, колкото да не обидиш хората, а пък другото ти казва: не вземай! Пиеш една чашка, после казваш: много голям невежа съм бил. Много хубав бил този коняк. Хубав е, като изстинеш, да туриш малко от него в чая. Може да се лекуваш с коняк. Хремав си, ще вземеш малко чай с коняк. Едно добро лечебно средство. Но лоши са последствията. Чаша след чаша и се създава един лош навик. И като дойдеш до чашата, тя те привлича. Ти пиеш, изгубиш съзнание и на другия ден те боли главата. Обещаваш, че няма да пиеш, но пак пиеш. Обаче ние отиваме по-надалеч. Вие искате да добиете една хубава черта в характера си, която я нямате. Например — търпението. То е една от добрите черти. Но много мъчно може да се добие. Много мъчно е за човека да бъде търпелив. Затова трябва да бъдеш почти глух за някои неща. Човек трябва да си изработи такъв навик, че когато го обиждат, да може да отнесе съзнанието си някъде, за да не чува обидите. Някои са любопитни. Всичко чуват и го разправят на този, за когото се отнася. И човекът загубва настроението си. Никога не се интересувайте какво са казали другите за вас. Представете си, че аз съм някой голям цигулар. Без да разпитвам тоз-оня, аз зная какво ще кажат за мен – или че зная да свиря хубаво, или че съм посредствен цигулар. Едно от двете. Или че много хубаво свиря, или че не свиря хубаво. За какво ми е тяхното мнение? Дали свиря хубаво, или не – аз свиря за себе си. На мене ми е приятно. Като свиря хубаво или не – аз свиря за себе си. На мене ми е приятно. Като свиря някой път, казвам: това не е никакво свирене. Като бутнеш един клавиш на пианото, там тонът си има определено място, по-лесно е. Но като бутнеш на цигулката, ще изкараш тон, но не всякога той е хубав. Уреденият живот прилича на пиано. Моралният живот аз го наричам пиано. С две ръце свириш. А пък неуреденият живот е цигулка. Няма никакъв закон там. Впрочем и там има правила, но нито един учител не може да ти каже де точно да туриш пръста си. Затова понякога не се получава хубав тон. И ако би имало закон за онези, които свирят на цигулка, да ги наказват, то не зная колко цигулари ще останат вън от затвора – почти всички ще бъдат вътре. На пианото като бутнеш, има нещо точно определено. Но с цигулката много малко биха могли да избегнат наказанието. Пианото е нагласено, а пък цигулката сам трябва да нагласиш. Някой път се разстройва. Някой път цигуларят свири, но не му е нагласена цигулката. И времето може да съдействува за разстройването. Тъкмо си я нагласил, спаднала някоя струна с половин тон. Постоянно трябва да въртиш и да развърташ.

Снощи слушахме един сляп човек, който се научил да свири на пиано. (На 27 февруари 1934 г. в салона БИАД слепият унгарски пианист Имре Унгар даде Шопенов концерт. Той пожънал първите си успехи още в музикалната академия в Будапеща, дето удивил слушателите. После, през 1932 г., взел участие в Шопеновите тържества и спечелил първа награда. Унгар се смята като един от най-добрите изпълнители на Шопен.) Някой казва: как го харесваш? Той е насърчение за онези, които имат очи. Този, слепият, като свири така, какво остава за ония, които имат очи. Защо слепият свири хубаво? Как намира клавишите? Мъчнотиите при него са почти както при цигулката, но цигулката е още по-голямо изпитание. Този, слепият, свири на пиано, но всеки един човек, който свири на цигулка, е почти като сляп човек. Трябва голяма съобразителност. И действително че у човека има едно чувство, чрез което той се ориентира. Един цигулар, след като дълго време е свирил, у него се получава нещо странно: пръстите му прогледват. При пианото и при всички инструменти трябва да прогледнат пръстите, за да свириш. А докато са слепи пръстите, не можеш да свириш. С такива музикални пръсти не е мъчно да се свири.

Та казвам: има особености, които ни озадачават. В човека има странни прояви. Как този сляп човек се е научил да свири, когато много с нормално зрение не могат да свирят? Казват: някои работи са невъзможни. Как се е научил сляп човек така хубаво да свири? И не само свири, но дава изразителност на тоновете! Той свири Бетховен и Шопен, но така, че на публиката беше трудно да различи Бетховен от Шопен. На помощ им идваше програмата. Но имаше и такива, които долавяха разликата. Трябва човек да е с много тънко музикално чувство за това. Някои тълкуват какво е искал да каже Бетховен. Но в музикално отношение много мъчно може да се сетиш какво е искал да каже Бетховен с тези тонове. Има известни тонове в музиката, които означават смърт. Други пък означават радост; трети — несрета, несполука или болезнено състояние. Но питам, каква музика е тази, с която човек изразява болестта си? Музиката на Шопен не е за здрави хора, тя е за болни, които трябва да се лекуват. Изживял едно нещастие и го изразил чрез музиката.

Не само в музиката хората изпадат в противоречие, а и в говора. Една дума или буква на английски има едно произношение, на френски – друго. На български ще произнесеш думата „Дарвин", но на английски не се произнася така. Там тая дума има особено произношение и особено ударение.

На концерта до мен стоеше един музикателен критик. Вземаше си бележки, за да направи коментар върху това, как пианистът е свирил. Каква е била интонацията, какво е искал да каже. Нищо не иска да каже. Този, слепият, е запомнил каквото другите хора са написали и го свири. Друг сляп ще го свири по друг начин.

Казвате за някого, че е много добър човек. Добър, но ако му кажеш някоя лоша дума, ще дигне цял скандал. Като му кажат, че е много добър, по този начин не се предизвиква лошото в него.

Класическата музика има лечебни свойства. Трябва да слушате класическа музика. Някой казва: не я разбирам. Няма какво да я разбираш. Като пиеш едно лекарство, разбираш ли го? Важното е да се излекуваш. Щом принесе полза, добро е. И при слушането е същото – щом една музика може да ме тонира, добра е. Отивам и слушам класическа музика. Може да съм песимистично настроен, неразположен. И като слушам, слушам, приятно ми е, хубаво свири. Каква философия съдържа, не разбирам, но неразположението ми минава... Излизам си от концертната зала с много добро разположение. Такова е настроението на всеки, който се е нахранил добре в някоя гостилница. Като се върнах от снощния концерт, питат ме какво е мнението ми. И ако бях направил критика на музиката, съвсем криво щяхте да ме разберете. Сега ще ви кажа само това: представете си, че аз съм здрав човек и вляза в една клиника да ме лекуват, мене, здравия човек. Какво трябва да кажа, ако ме питат дали ми харесва клиниката?

За мене музиката беше интересна. За мене е интересно как музиката лекува хората, как се тонират чрез нея. За мене е интересно какво влияние упражняват известни тонове върху хората. Снощи имаше една дама, която се разговаряше с друга. Беше разсеяна. И като почна концертът, тя се заинтересува как свири този, слепият човек, какъв му е тонът. Й после седи замислена, а аз си казвам: ето какво може да направи един сляп човек, като работи. Това е по отношение на музиката. Ако един сляп може да има тези постижения в музиката, колко повече може да постигне един човек с нормално зрение? Когато след концерта този млад човек се поклони, като че искаше да каже: „Ще ме извините, ако имах очи, щях да свиря по-добре. Най-хубавото, което можах да направя, направих го, но ако имах очи, щях да свиря по-добре". А пък там имаше музиканти, които си мислеха: „Хее, той без очи свири много по-хубаво, отколкото ние, които имаме очи." Слепият музикант привлече много хора – салонът беше пълен, макар че билетите бяха много скъпи, а сега сме в икономическа криза. С какво ги привлече този човек? С музиката си. Вие често се обезсърчавате. Нека този сляп човек ви служи за пример. Ако той може да се научи да свири така, питам, може ли този, който е тръгнал по пътя на истината, да няма постижения? Защото един ден вие като него ще давате концерт. На онзи свят като отидеш, като слепия ще даваш концерт. И да виждаш, и да не виждаш, пак ще дадеш концерт.

Според мене, на този музикант, който свири снощи, му липсва още нещо. Какво? Че музиката му не лекува още слепи. Защото имаше доста слепи там. Тези, които имаха нервно неразположение, той ги излекува, но колкото слепи имаше, си останаха пак слепи. Някой път вие се обезсърчавате, а мислите ли за този човек, който свири и си остава пак сляп? Хората са доволни. Тези хора му ръкопляскат. Той ги чува, но не ги вижда, няма ясна представа за тях. За него те са една обща маса. Какво е неговото състояние, личи по лицето му – тъжно е. Той благодари на Бога за музиката, която намалява страданието му. Като свири, той се чувствува по-добре – не мисли за голямата си загуба. Ако ви предложат да бъдете сляп виртуоз или да имате очи, кое ще изберете? Някои от вас искате да свирите. Свиренето е приготовление за една друга наука – най-великата, магическата наука в света – Любовта, която е достояние на всички. Изисква се от всички да учат тая наука. Не се позволява никому да бъде невежа в това отношение. Проучвали ли сте в колко тона се изразява Любовта? Сегашната музика има 7 основни тона. Единият от тях е основният тон на живота – „до". Друг тон е на движението – „ре". Трети – тон на човешката мисъл – „ми", на човешките стремежи, забогатяване – „фа", „сол" – на човешката амбиция – на човешките постижения е „ла". „Си" е тонът на духовното в човека. И най-после осмият тон е повторение на първия. Има и полутонове. И те си имат свое значение.

И тъй, Христос отиде при онзи; който беше чакал 38 години в къпалнята, и го попита: "Искаш ли да бъдеш здрав?" „Искам, но няма кой да ми помогне да вляза във водата, когато ангелът я размъти." Христос му отвърна: "Този не е единственият начин да се излекуваш. Има и друг начин". "Но аз не го зная, Господи!" „Тогава аз ти казвам: стани, дигни одъра си и ходи!" В същия миг човекът дигна одъра си и си отиде. Но намериха се някои да критикуват Христа.

"Стани, дигни одъра си! Няма какво да чакаш, 38 години си чакал." То е едната страна на въпроса. Аз правя следната аналогия: този човек 38 години свири една пиеса по Любовта и все не може да я изсвири добре. 38 години го късат на изпит. 38 години седя той в училището. Христос дойде и му каза: "Дигни си одъра и върви!" Според Мойсеевия закон нямаше право да си дигне одъра в събота, но той каза на фарисеите: "Онзи, който ме изцери, Той ми каза да стана и да ходя. Аз трябваше да изпълня Неговата заповед". Силата на човека седи във вярата и в послушанието му. Къде е постижението? Докато чакаме ангелът да слезе или хората да ни помогнат, много години ще се минат. А когато дойде Божественото, това може да стане само с една дума: „Стани!" Има деца, които се раждат гениални музиканти и без да са учили занаят. А този сляп момък е трябвало да учи, много големи усилия е положил, за да стане музикант. Той е един волев темперамент. С непреодолима воля и голямо постоянство той е постигнал целта си. Това показва и лицето му. Има и известна дарба, разбира се. Но човек, ако се роди даровит, може и с по-малки усилия да има постижения. За вас не е необходимо да се раждате втори път на Земята. Може да заспите и като станете сутринта, да сте даровит. Мога да ви приведа много примери за такива случаи. От човека при известни условия може да стане музикант, и то даровит музикант. Отива един от най-неспособните в музиката при един известен професор. Момъкът е богат, плаща добре на професора, но един ден го изкарва из кожата му. И професорът му ударил две плесници и го изпъдил, като му казал, че от него музикант няма да стане. Но след този случай неспособният ученик става музикант. И виден музикант става. Както виждате, дарбата може да се събуди и чрез плесница. И Господ, когато иска да направи някого музикант, си служи с плесници. Говориш му, говориш му, главата му не се напълва. И апостол Павел като го биха, стана апостол. И апостол Петър като го биха, стана апостол. Светиите, като ги биха, станаха светии. Навеждам ви сега на изключителните условия в живота. Дарбите, които по друг начин е невъзможно да се постигнат, при изключителните условия се постигат. Не считайте, че нещастието, което ви е сполетяло, няма смисъл. И този музикант, ако не беше сляп, нямаше да стане музикант. Той не е много музикален. Ако не беше сляп, ако имаше очи, щеше да бъде посредствен ученик. Но с този удар – с тази слепота – с това вътрешно концентриране, той засегнал друг център – центърът на музикалността. И ако той прогледа, ще стане обикновен музикант. Ще изгуби дълбочината, която има, способността да се концентрира. Ония, които искали да му направят пакост, го лишили от очи, но с това се развила в него тази способност. Някой път, като се лишите от някое благо в живота, то е с оглед да придобиете друго по-голямо – нищо повече. И ако това, което вие искате, ви се даде, вие ще изгубите дарбата си. Един добър човек, за да се подигне морално, той трябва да бъде сиромах. Ако го освободите от сиромашията, ще му направите пакост; той не ще може да има същите постижения.

Това не са залъгвания. Това са данни от живота. Някои се мъчат да определят условията на даровития ученик. Обикновено те се заблуждават. На даровития ученик му трябват лоши условия. Защото кои са лоши условия? Според мене, всички ония условия, които препятствуват за правилното развитие, те са лоши условия. Всички ония условия, каквито и да са, които спомагат да се яви нещо хубаво в човека – може те да са неприятни, но според мене те са едно благо за този човек. За да има постижения, цялото човечество трябва да мине през страдания. В сегашния живот е така. Но ще дойде друго време, когато дарбите, които човек има, ще се събудят в нормално състояние. Сегашните методи са временни. От болезненото състояние, в което се намирате сега, трябва да се излекувате, за да станете здрави. Тогава вашите постижения ще бъдат съвсем други.

Кое е по-хубаво според вас? Музикални да сте или добри? Силни ли да сте, или любящи? Ако трябва да избирате, на кое ще се спрете. Любящи! Един добър човек може да бъде музикален. Музиката е външната страна на доброто. И любящият човек може да бъде силен, понеже силата е външната страна на Любовта. Сега обратното: музикалният човек може ли да бъде добър? Ако той не е добър и музикален не може да бъде. По същия начин, ако не е здрав, той не може да израсне. Щом е израснал, той е бил здрав. Сега може да е болен, но той е израснал, когато е бил здрав. Това, което е добил, то е резултат на здравето. Помнете едно нещо: всички дарби и постижения вървят само по един закон – законът на Любовта. Любовта е, която носи всички дарби. Ако имате Любов, всичко ще постигнете, макар и постепенно. Но ако я нямате, никакви постижения не можете да имате. Ред поколения трябва да вървят по закона на Любовта, за да имате известни постижения. Ти не можеш да добиеш сила, ако нямаш Любов. Ти не можеш да станеш музикален, ако нямаш Любовта. Не можеш да станеш красив, богат или каквото и да е друго положително нещо, ако нямаш Любов. Ако имаш постижения, значи ред поколения, твои деди и прадеди са вървели по този път. Но ако ти нарушиш Любовта, то и дарбите, които са дошли, по същия път ще изчезнат. Казваш, че трябва да се молиш на Бога. Не е въпрос да се молиш на Бога само. По новото схващане всички трябва да тръгнете в пътя на Любовта. Ще си служиш с един религиозен, духовен, морален метод. Има хиляди методи! Хиляди методи са позволени, но при всички трябва да вървите по пътя на Любовта, за да имате постижения. Ако нямате постижения, защо ви е тая Любов? Под Любов се разбира най-хубавото постижение. Душата ще ги има, тя ще се радва на тия постижения. Не само ние като постигнем нещо, но да се радваме и на постиженията на всички хора.

Когато слушах младият момък да свири, мене ми беше приятно. Едно постижение е това. И всички след концерта бяха трогнати. Ако музикантът не беше сляп, те щяха да имат друго разположение. Щяха да кажат: така е, той има средства, здраве, даровит е. А пък сега всички излизат и си казват: „Този момък няма зрение и пак е постигнал толкова много". Всички се чудят как го е постигнал. Ето добрата страна на един сляп виртуоз, който дава концерти на хората. Ще ги подбуди към нещо хубаво. Слушат и не му завиждат. Слушат го, но казват: „Аз не искам да бъда сляп като него". В себе си казват така. Аз не зная дали ще се намери в цялата публика един, който да желае да бъде сляп като него. Няма да го пожелае. Той ще пожелае неговата дарба, но не и слепотата му. Зрението струва повече от тази дарба. Ако човек би трябвало да избира между музиката и зрението, той трябва да предпочете зрението, но по някой път, за да бъде полезен на хората, той трябва да бъде и сляп. Често светии са били слепи, за да не ги съблазняват очите. Или ти ще ги затвориш, или ще ти ги затворят. Ако си господар на себе си, ще затвориш сам очите си, ако не си господар, другите ще ги затворят. Този човек, понеже не е бил господар, затворили очите му, защото като минава през красивия свят, да не го съблазнят.

Единствената мисъл, която е съществена, е: Любовта е наука за постижение на всички дарби, които Бог е вложил в нас. Единственият най-красив път, по който човек може да развие дарбите си, е методът на Любовта. Е, да не ви дотягам, като ви говоря все за Любовта. Под Любов трябва да се разбира един метод за постижение. Вие копнеете за нея. Искате да учите 10 – 15 езика. Като имаш Любовта, ще ги знаеш, а пък като нямаш Любовта, и своя език даже няма да научиш. Ако имате Любовта, и учен можеш да станеш, и богат, и силен – всичко можете да станете. Тази е мисълта, която постоянно трябва да държите, за да не изпаднете в песимистично настроение, в което духовните хора често изпадат. Защото малките работи могат да отклонят човека от пътя му.

„Добрата молитва."