Разлика между версии на „Умът и сърцето 2“

Текуща версия към 21:28, 11 февруари 2012

Младежки окултен клас - ДВАДЕСЕТ И ВТОРА ГОДИНА (1942-1943)

КНИГА: Минало, настояще, бъдеще

УМЪТ И СЪРЦЕТО

"Отче наш"

Имате ли зададена тема? – Имаме. – Четете. (Няколко приятели прочетоха по един куплет.)

Тъй, както четете поезията, много въртите. Знаете ли какво е въртенето? Вие снемате една вода от високо място и не я снемате направо, но въртите насам, натам и тогава я снемате. Тия начупки някак си не са хармонични. Поетите имат особени правила. Докога е естествена поезията? За пример, една капка с каква сила пада? Законите на капката какви са? Капката е много тежка. 700 пъти по-тежка е от въздуха. Но електричеството, което е вътре, търси магнетизма. Електричеството е, което вдига капката нагоре. Тази капка, която слиза, се привлича. Любовна работа има. Капките не слизат направо, но запознаване оттук - оттам има и много хармонично слизат. Ако тя би слязла направо, тя, може би, би пробила някой гръб. Трябва да има нещо разумно; поезията е разумен акт. Когато пееш, същото трябва да бъде. Има тонове, ако не ги чуеш, ще те оглушат. Трябва да бъде хармонична спирачка. Вземи движението на един трен, как става спирачката? Ако изведнъж се спре тренът, сътресение става. Трябва да се насочи енергията някъде, да се асимилира и да се тури в работа. Сега в поезията казвате: Всеки, който дрънка, да остане отвънка. Аз я наричам неорганическа поезия, като на коловете. Има поезия на дърветата, не се движи, после на насекомите, на птиците и най-после на човека. Различава се поезията по своя начин на движения. Поезията е музика. Трябва да има приятна музика. За пример, за рибите, когато четете някой път, може да стане сътресение. Нямате думи да изразите. Едно стихотворение, за да върви много гладко, масло трябва да има. Напишете една поезия, без да се смущавате, дали ще ви критикуват. Представете си, че не знаете какво нещо е критика. Като имате критиката предвид, плаши ви. Представете си, че няма критика. Без критика пишете поезия. Има един закон, който учи хората. Как се научава детето да ходи, кой го учи? В него има един стремеж. Казвате, че децата не били умни, че глупави били и трябвало да се пазят. Не са глупави. Виждам при какви условия са глупави. Като го разгневиш, да се търколи; но я го остави свободно, като слиза по една стълба, туря си задницата напред и слиза внимателно. Ако го повдигнат, искат да го спънат, а ако го оставят само да се движи, полекичка стъпя, разумно. В поезията вие, поетите, вследствие на това налетяхте на злото. Има един английски поет, който ми харесва и трябва някой път да ви чета неговите стихове, много естествено пише. Сега той е инкогнито, незнаен поет. Поезия има в Исая, Исая е поет от еврейските пророци. Големите еврейски пророци са и поети. В поезията някои поети знаят как да избират думите. Думите нямат еднаква интонация. За пример, човек трябва да знае буквата "л" с коя буква се съчетава, и буквата"н", и между буквите има симпатия и антипатия. Някои букви си мязат. Като напишеш една буква, казва: Не искам да ме туряте до нея. Съгласните букви ние даваме право да се изкажат. Гласните букви са по-тщеславни. Всяка гласна буква като дойде, се изказва навсякъде, а онези, съгласните, затворило се гърлото, има желание да се изкажат. Много тщеславно е "ре"-то. Египтяните са турили "ра". Като се натовари "р"-то , "ра" е закон на светлината. Да носи светлината, "ре"-то му е приятно. "Ра" на български значи "разумност". Разумно е туй, което носи светлината. Има "ра" и "ом". "Ом" значи всички качества. А "ра" е закон в природата. "Ом" – всичките качества в природата станали разумно. Думата "разум" – съдържателна дума е, от две думи е направена. Що значи разум? "Ра" е светлината, която носи, а "ом" значи, онези благородни качества, които съществуват в природата и са достояние на човешката душа. Това е "разум". Някой казва: Какво нещо е "разум"? Как го обяснявате? "Ом" значи Божествените качества или великите качества на природата. А "ра" показва, че носи светлина. Свещена дума е "ом". "Ом" или "ум". "Ум" е произлязло от "ом". Туй, което съдържа разумните качества. После имате думата "интелект". Какво значи? "Ин" значи вътре, "тел" е, който говори. Туй, което вътре говори, е интелект. Интелектът значи туй, което говори вътре и се приспособява на външните условия. При дихателната буква, показва един закон на слизане. Като се качиш високо, показва, че трябва да слезеш. Обяснява закона на слизането. След като слезеш в най-големите глъбини, оттам ще търсиш път, да се качиш нагоре. "Л"-то се отличава по това, че трябва да слизаш, без да мислиш. Онзи човек, който носи "л"-то, слиза, но той мисли да възлиза, мисли за себе си. "М"-то е материална буква. "Л"-то слиза, без да му мисли много. "М"-то е разумното. "Л"-то казва: Да става, каквото ще, може да страдам, пет пари не давам. Българинът, който е умен, турил мярка. "Ю"-то показва на "Л" да се върне. Ще се качи, пак ще слезе. След като слезе долу, трябва да се посее. Буквата "б" е път, по който "л"-то може да се качи, може да се посее. "Ю" – това е вода. Ще слезе в почвата, то е водата и после ще излезе нагоре, това е "б"-то. "0"-то показва плод отгоре, от семето. Този плод какво трябва да стане? Трябва да се посее втори път. Буквата "в" – то е път, дето ще влезе пак, а "ь" – това е плода. Семето като е посято, израства и минава през два свята. Знаеш колко време трябва, докато разбереш, какво нещо е Любовта. То е дълъг процес, докато се яви онази светлина в съзнанието, че да ти е приятно. Като чуеш една песен, да се въодушевиш. Като започнете да заучавате песента на Любовта, да ви е приятно. Да няма дисонанси. Казваш: Това не е любов, онова не е любов, не е път на любовта, а криволичене, качване, слизане, туй е любов.

Това са два лъча, които слизат. Тази любов, е която излива водата.

Тази е любовта, която възприема водата. Каква е разликата? Каква е тази любов? Разрешението е триъгълникът. "А"-то е проявление, "А"-то в дадения случай е детето. Страната "АВ" е интелектът, бащата; "АС" е майката; "ВС" е синът. Бащата е, който посява семето "А". "С" е майката, която обработва, детето е "В", волята в човека е детето. Доста умно е. То разрешава въпроса. Задачи му се дават. "Д"- туй е български дарак . – какво показва това? – Това са две разумни лица, хора, които се гледат лице с лице. "А"-то е първото лице, "В" е второто лице. Тия две лица се познават сьс светлината. "И" значи разумните лица, които се срещат. "Р" е светлината, която е дошла да работи в тях, да им помага. Значи благотворната светлина "и" в дадения случай е благотворната влага, в която всички неща се зараждат и им помага С Т О С Ъ. Буквата "С" показва трето лице, засяга лицето на бащата и лицето на майката в буквата "X", а третото лице е лицето на детето, туй е лицето, което свързва. Искаш да видиш някой човек, радваш се. В християнството значи, три пъти се радваш, да видиш един човек. Да видиш какъв е умът му, какво е сърцето му и каква е душата му. "Т"-то показва доброто воюване в дадения случай. Да знаеш да воюваш. Обхода да имаш хубава. "Ъ" значи добрият пазител. То е добрият стражар, който пази къщата, съкровището да не се изгуби. Защо е Христос? Опознаване на хората един с друг, туряне светлината в работа, туряне влагата в работа и туряне волята в работа. "Т"-то показва в християнството, че трябва да се облагороди. "И'"-то показва, че трябва да дадем. Казвате: Защо трябва да му помогна? Законът е, че никой няма да ти помогне, ако ти не помагаш. Помагай, за да ти помагат. Вие сега искате да ви помагат. Щом вие помагате, втория път вие трябва да вземете помощта. Ако чакате само да ви помагат, такъв закон в природата няма, два пъти да ти помагат. Щом ти помагат, в тебе трябва да има импулс. Като дойде този импулс, ще дойде втори, трети. Какво означава "ж"-то? Това е единица – къщата, в която живееш. Имате влизане и излизане, туй "ж" е в движение. Щом влезеш вкъщи, трябва да излезеш. Посееш едно растение в земята, почва има, растението излиза навън. Всяка идея, която влезе в ума ти, трябва да излезе навън с една придобивка. Хората се спъват, искат да придобият голям ум, голяма мъдрост, за да излязат навън. То е сложен въпрос. На един мъдрец му трябват милиони години да стане мъдър, да има туй голямо богатство. Сегашните милионери нямат такова богатство. Никому не се дава едно богатство, което той не може разумно да го пласира. Само да казва, че той е богат, милионер. Вие искате да бъдете поети, какво ще направите? Ако сте поет, върху какво ще пишете? Ако вие сте поет, върху какво бихте писали, за какво ще пишете? Ако аз съм поет, най-първо ще пиша за светлината, после ще пиша за въздуха, трето – ще пиша за водата, а четвърто – ще пиша за хляба. Сигурни работи. Ще имам работа с очите си. Ще опитам въздуха чрез носа си, дробовете си ще опитам, водата чрез устата си, тя в стомаха ще влезе. Ще опитам храната, между твърдата храна и водата има симпатия. Твърдата храна е коравичка, водата е мекичка. Задържат се вътре. Дишането е без светлината. Въздухът асимилира в себе си светлината. Въздухът, който няма в себе си светлина, я отразява. Онзи е хубав въздух, който съдържа светлина, внася светлина в дробовете, тази светлина в дробовете се трансформира в мозъка. Тази светлина, която приемаме, действа по един начин чрез очите, а онази светлина, която се приема с въздуха, тя е като храна в дробовете. Между въздуха и светлината има отношение. Онези, които не знаят, казват: Да дишаш. Дишането е хранене. Чрез устата издишаш навън.

Сега можете да кажете: Много отвлечени работи. Когато говорите за кислорода, водорода и азота, не са ли отвлечени? Азотът става ли видим? Не е видим. Кислородът може ли да бъде видим, когато е в течно състояние? Малките частици на атомите в кислорода, може ли да ги видите? Значи, трябва да съберете милиарди атоми на едно място, едно голямо общество от милиарди атоми на кислорода да ги събереш, за да ги видиш да станат на течност. Тогава може да ги видиш. Самият атом на кислорода е невидим. Трябва да бъдете първостепенен ясновидец, за да го видите.

Защо му турих този триъгълник отдолу? – Този триъгълник е по-устойчив. Това е разумният свят. Съединени двама хора, допрели ту гърба си, ту лицата си, гледат. Единият гледа едната страна, другият гледа другата страна. Понеже се движат, хиперболически са дошли. Двама души се разговарят. "Ъ" е човешката ръка, свита на юмрук. "Ъ" е човешкият крак. Малкият "Ь" в българския означава "крака". Буквата "Р" е човешката ръка, хванал си нещо. "С"-то е човешкото лице. "Т"-то както се пише на български, какво означава? А подобна е буквата (W) дъбъл "В". Това е един човек, който яде и мисли за утре. Сутринта е ял и казва: На обяд какво ще ям? Българинът дошъл и казва: Ударихме го на ядене. Хайде да дадем и на другите. "Т"-то в българина казва: Яденето, което имам, ще го дам. Да се оженя, че да дам на жена си. "Т"-то това е женско, а (W) дъбъл "В" – това е мъжко. Една жена или едно дете, един брат ще го нагостиш. Какво означава "П"? "П"-то е даване. Буквата "Р" значи, че хващаш нещата. "Г"-то показва, че българинът е овчар, гега има. "Г"-то е кукичката, с която хващаш. Или "Г"-то, ръкописно написано, туй е Божественото начало; да се закачиш някъде. Отдолу да закачиш материалното и отгоре да закачиш. "Г"-то работи, върши. Тия процеси, които са ставали в човешкият ум, са изразени чрез буквите. Колко гениални хора са работили, докато създадат буквите. Сегашните хора казват: Не, не. "Не"-то показва, че има противоречие, тече вода, мост трябва да се направи и по този мост да може да се минава. Що е мост? – Противоречие имаш, трябва да учиш. Единият бряг е невежеетвото, другият бряг е науката, мостът е по средата, съединява ги. Невежеството и науката са свързани. Що е науката? – Науката е мост, по който трябва да минем и по който човек може да влезе в знанието. Който не иска да учи, да пише буквата "Н". Когато нещата не са верни, има много дрънкане, когато нещата са разумни, образуват сладчина. Щом нещо е вярно в тебе, ти усещаш сладчина. Щом една дума е вярна, ти усещаш приятност. Това е признак, че нещо е хубаво. Щом не е хубаво, усещаш нещо горчиво. Горчивината всякога ни показва, че не сме на правия път. Сладчината показва, че сме на правия път. Сладко е всяко нещо, което показва правия път. Всяко нещо, което е горчиво, показва, че пътят не е хубав. Горчивината и сладчината са два възпитателни метода. Сладчината казва: Това е правият път, тръгни. Горчивината казва: Този път не е заради тебе. Защо е сладкото? – Сладкото показва, че работата е започнала добре. Горчивото показва, че не е добре започната работа. Значи светът има разумен стремеж. В разумните работи се образува сладчината. Тия, сладките плодове ги посяха разумни същества. Сладчината в плода показва, че има разумност. Там, дето има сладчина, има разумност. Там, дето няма сладчина, разумността отсъства. Горчивината служи за лекуване. Горчивите работи лекуват. Сладчината носи здраве. Горчивината изпъжда болестите. На една болест, като й дадеш горчивина, бяга, защото болестта е голям аристократ. Болестта обича всички да й работят. На всичките болни готвят хубаво ядене. Мляко дават да пият, захар дават, всичко дават да ядат. Най-после, търси от някоя птица, мляко да намери. Защо е болен човек "Б", защото не е посял житото си. "0"-то показва добрите условия, които има, и не ги използвал. След туй Л"-то показва любовта, която се е проявила; "К"-то е товар, който му е даван и не го е пренесъл, та се натрупал. "А"-то значи, добре да затвориш ума си и сърцето си, това е закон.

В египетската наука, отгдето взели буквата "А", алефът* показва, че човек е в движение. Евреите са го взели от тях, тя не е гласна буква, но е съгласна. Нашата буква '"а" е взета от тази буква. "У"-то е същата буква, обърната нагоре. Както са писали алефът евреите, това е закон на инволюция, когато човек е слизал. "У"-то показва едно състояние еволюционно. Обръща се с главата нагоре. Човек, който слиза от невидимия свят, като се изпразни, започва да събира. Какво значи "У"? То е плодът. След като посееш семето, туй, което си спечелил, то е посятото.

Тъй, както е направена човешката уста, тя е буквата "Е", иска да яде. "Е"-то е закон на разширение. Кое "Е" обичате повече – ръкописното или печатаното? Вторият има потиснати чувства, има много материал, но няма план. Този човек няма план, за да се прояви. Вследствие на това се намира в неблагоприятни условия.

Някои хора са къси, защо са къси? Някои хора са високи. Защо са високи? Турете някоя къща наблизо до някое дърво, то става високо, търси светлината. Посейте някое дръвче самостоятелно, да няма нищо наоколо, то не върви високо, ниско става. Високите хора са расли при неблагоприятни условия, състезание за живот е имало. Късите хора е нямало кой да ги стеснява, затова не са турили голям бой. Ако искате вашият ум да работи, съберете се между умни хора, тогава ще работи. Ако го оставите сам, не работи. Щом си сам, къс ще останеш. Щом си с хората, висок ще станеш. Какво е предназначението на високия човек? Високият човек е станал висок, като е търсил светлина. Знае, че ако няма светлина, ще дойде смъртта и веднага има стремеж да излезе навън, да приеме светлина. Във всеки човек трябва да има желание да излезе из лошите условия. Значи, щом си при лоши условия, ти си между много хора, висок ще станеш. Искаш, не искаш, ти висок ще станеш. Това е разрешението. Защо е религията? – Хората на ума са много, търсят път за своето спасение. Отиват на високо и излизат навън. Светските хора са ниски. Обяснение на нещата. Някои мъчнотии имате във вас. Всяко чувство, което е притеснено, трябва да внесете религия, идеята за Бога. Идеята за Бога е там, гдето можете да получите тия блага, които са необходими. Няма друг избор. Идеята нагоре е идея за Бога. Идеята за Бога е нагоре. В плоскостта тия блага са дошли, ние ги търсим. Човек става широк. Стомахът му, който по плоскост върви, той го търси по плоскостта, не го търси на плоскостта и се разширява. Слязъл е долу, по равно върви. Сърцето върви по права линия, умът върви по крива линия, но енергиите на ума се отразяват върху сърцето и сърцето има за цел ума. В живота ви умът да ви бъде идеал за сърцето и сърцето да бъде идеал за ума. Защото умът само при сърцето може да постигне нещо. Мисълта оттам може да добие материал. Умът само при сърцето може да се повдига. И сърцето без ума пак не може да се повдигне. Умът без сърцето не може да се повдигне и сърцето без ума не може да се повдигне. Що е сърцето? – Туй, което повдига ума. Що е ума? – Туй, което повдига сърцето.

Само светлият път на Мъдростта води към Истината. В Истината е скрит животът.

31. Лекция на Младежкия окултен клас, държана от Учителя на 4.VI.1943г., Петък – 5 ч. с.,София - Изгрев

• алефът – първата буква на египетската азбука