Разлика между версии на „Зачитане“

Текуща версия към 21:32, 11 февруари 2012

Младежки окултен клас - ДВАДЕСЕТ И ВТОРА ГОДИНА (1942-1943)

КНИГА: Минало, настояще, бъдеще

ЗАЧИТАНЕ

"Отче наш"

"Там далече"

Имате ли зададена тема? – Нямаме.

Пишете върху: Най-малкото и най-голямото добро. Дали можете да намерите най-малкото и най-голямото добро? Най-малкото добро, че по-малко от него да няма и най-голямото добро, че по-голямо от него да няма. Като пишете идната седмица, да видим, най-малкото добро и най-голямото.

Ако ви попита някой, защо човек има две очи, две уши и една уста? Но човек има две уста: едната е отвън, а (другата) вътре, в гърлото има два отвора, скрита е. Там един канал отива за стомаха, а другия за дробовете, само че каналът отвън е един. Едни хора мязат на тези канали. Отвън казват: "Разчитай на мен"; като влизаш вътре, раздвояват се. Две мнения имат за тебе. Можете ли да кажете защо детето, като се ражда, не може да ходи, години му взема, докато се научи да ходи. Знаете ли коя е причината? – Старостта. Туй дете не може да ходи, понеже старият е натрупал толкоз неща, че на туй дете му взема една година, докато се разтовари. Всяка година хвърля нещо от гърба си. Туй, непотребното хвърля. Като изхвърли всичкия багаж на стария, казва: Слава Богу, освободих се от старите идеи. Вие всичките грешите все от старите идеи. Например, хората търсят свободата. Как ще намериш свободата? Бият се хората за свобода. Как се добива свободата? Казва някой, че е свободен. Предположение е, че си свободен. Човек не трябва да търси своята свобода, той е свободен, но той предполага, че не е свободен, иска да се освободи. Там е заблуждението. След като човек е роден, той е свободен. Веднъж дошъл на земята, родил се е, какво ще иска свобода. Баща му е свободен, майка му е свободна, той търси свобода, търси своето благо. Баща му живее добре, майка му живее добре, а той счита, че е ограничаван в дома, казва: Искам да бъда свободен от баща си и от майка си. Мисли, че баща му го ограничава, майка му го ограничава. Неразбиране има на законите. Ако един клон на едно дърво поиска да бъде свободен, иска да се отдели от дървото, може да се отдели от дървото и да стане свободен. Някой път може да отделите едно клонче от едно дърво, да го турите в едно шише с вода и то да стане дърво. Като се отдели едно клонче от голямото дърво, какво ще спечели? Свободата има свой произход. Свободата е един вътрешен процес. Той е обоснован върху три неща. Човек, който не обича истината, той не може да бъде свободен. Свободата произтича от истината. Но и човек, който няма знание, и той не може да бъде свободен. Знанието произтича от мъдростта. Човек, който иска да бъде свободен, трябва да има живот, мъртвият не може да бъде свободен. Свободни са живите хора, мъртвите не са свободни. Като умре някой, той /не/ е свободен. Ще го задигнат да го носят и погребват някъде. Според мене, като умре някой, трябва да го бият.

Аз съм привеждал този пример: Един работник служил на един богат човек 10 години и най-после, господарят му го изпъжда и не му дава пет пари. Този работник казва: Аз ще те науча. Намислил той да бие господаря си, но господарят – здравеняк. Намислил, когато някой път е вързан, тогава да го бие. Имало закон тогава, че когато умре някой, да оставят умрелия 24 часа и на другия ден да го заровят. Един ден работникът чул, че неговия господар умрял. Казва: Аз ще те набия. Отишъл на гробищата и като го ударил три пъти, умрелият скочил. Богатият ял нещо, спряло му се на гърлото и онзи, като го ударил, стиснал го, то изскочило навън. Казва му (господарят): Не ме бий, знаеш ли кой съм? – Зная. Ти защо не ми плати? – Много ти благодаря, че не ти платих, ако не ме беше бил, не щях да оживея. Благодарен съм, че не съм ти платил. Казвате: Ама да прости. Няма да простиш, но този, богатия, ако го биеш, да оживее. Казвам: Сега философията да разбирате. Трябва да знаем как да бием. Не е лесна работа да живееш. Умират хората. Казват: Трябва да се мре. Сега трябва да се разбере, как да се използва този живот разумно в света. Всичко в природата не умира, само тук, ние, хората на земята и животните, и растенията умираме. Има същества, които не умират. Мислите ли, че един богат човек като осиромашее, не е умрял? Умиране значи, че влизаш от едно състояние в друго. Здравият човек като изгуби здравето си, не може да работи. Някой казва, трябва да бъдем свободни. Човек може да бъде свободен, а пък може да изгуби своята свобода. Човек пари може да има, знание може да има и да не е свободен. Краката са парализирани, ръцете са парализирани, неговият ум е парализиран, сърцето е парализирано, не може да мисли. Казвам сега, трябва да турите основа на свободата. Малко по-другояче трябва да се разбира тази свобода. Човек се ражда със своята свобода и всеки един трябва да зачита свободата, която Бог е дал на човека. Тази идея трябва да турите – без свобода, човек не може да мисли.

Щом не можеш да мислиш, не си свободен. Трябва да се научиш да мислиш. Щом не можеш да обичаш, ти не си свободен. Щом не можеш да правиш добро и зло в света, ти не си свободен. Казват: Светът само с добро няма да се оправи. Представете си някой човек, излезе му една голяма фуска цирей. Казваме: Само с добро, не трябва да правим зло. Тогава тази фуска ще мажем с мехлем, тя не си отива. Циреят стои, мъчи човека. Дойде злото, казва: Какво ще го мажете с мехлем, я ножа. Разрежат цирея и човекът оздравее. Злото може да освободи човека от всичките циреи, всичките препятствия в света злото отмахва. Когато се гради една къща, злото ще иде с чука; когато се гради една къща, дървета се секат, трева се изкоренява. Без злото ще кажем, че дърветата трябва да седят на мястото си, тревата да си седи на мястото, това да не бутаме, онова да не бутаме. Но можем да идем до другата крайност и да кажем: Доброто е непотребно. Злото седи в това, да цъфне един цвят. Злото го кара да цъфти. Един плод, за да узрее, доброто го кара. Ако в света съществува само злото, тогава ще имаме само цветове и никакви плодове няма да имаме. След като цъфне и завърже, за да узрее този плод в природата, е така: доброто трябва да дойде и да накара този плод да узрее. Злото не може да го накара да узрее. Доброто пък не може да го накара да цъфне. Пъпката е затворена, няма свобода. Сега, да имате една представа в себе си. Вие не вземайте това, което хората мислят. Този нямал свобода, онзи нямал свобода. Най-първо, това е лъжа. Свободата съществува. Кажи на човека: Слушай, ти си свободен. Не вярвай в тази лъжа, че не си свободен. Повярвай, че си свободен и ще се освободиш. Хубавата вода нали е свободна. Щом дойде студът, вкочани я, и тя казва: Не съм свободна. Казвам й: Не бой се, след 3 месеца ще бъдеш свободна. – Кога? – Ще видиш. Дойде слънцето, нагрее тази вода, стопи се, потече. Казвам: Онова, което освобождава вътре човека, то е Божественото в нас. Божественото е, което кара хората да бъдат свободни. Както и да мислите вие, Божественото е, което освободи хората. Туй, Божественото, трябва да се приложи. Не само да вярваш. Ако не се прилага тази вяра, нищо не струва, нищо не се постига. Първото нещо: казвам, че хората вярват в много лъжи. Казва някой: Аз съм сиромах човек. Не е вярно. – Аз съм болен човек. Че е болен, болен е, но не е вярно. – Болен съм се родил. Не е вярно. – Аз всичко мога да направя. Не е вярно. В даден случай, в даден момент, човек едно нещо може да направи; като лекар – разрежеш цирея и човекът оздравее, умен си. Ако този човек, след като разрежеш цирея, не оздравее, ти не си вложил доброто. Циреят, който дошъл на ръката на човека, злото царува там. Следователно, злото лекува. Двама души като се бият, те са силни. Двама лоши хора се борят. Не се борят един силен и един слаб човек. Зло със зло се бори в света. Двама силни хора се хванали, борят се, кой е по-силен. Някой път и двамата излизат еднакво силни, тогава си хващат ръцете. Някой път единият капитулира. Все таки, един ще излезе по-силен. Ако един е по-силен, какво ще се разреши в света? Този юнак завали 10 души пияници. Силният човек не ходи в кръчмата да пие винце. Напива се този юнак и след като се напие, мисли, че е юнак. И след като се напие, изгуби своята сила. Та казвам: Не е позволено на човека да пие нещо, което Бог не е създал. Да пие хубавата вода, то е най-хубавото вино в света. Божествените неща винаги носят сила в човека. Щом се наядеш и тази храна не носи сила, остави я. Щом се наядеш и тази храна ти дава сила, приеми тази храна. Този закон ще го приложите. Всяка една мисъл, всяко чувство и всяка една постъпка, която не донася микроскопическо добро или сила вътре (........). Сега да допуснем, че един слаб човек иска да даде урок на един силен. Как ще го даде?

Едно време минавал един силен, умен човек. Една пчела се оплела в мрежата на един паяк, че помолила човека: Освободи ме от тая паяжина, много ще ти благодаря, един ден и аз ще ти услужа. – Хайде, казва, да й помогна. Скъсал мрежата на паяка, освободил пчелата. Тази пчела постоянно се върти (наблизо). Имало една голяма опасност, тамън един негов неприятел се готвел да го стреля и пчелата го жилнала в окото. Тя го жилнала и го освободила.

Казвам: Не жалете лошите навици във вас. Всеки лош навик вие го гладите с мехлем. Пипате го полекичка, мислите, че той ще се облагороди. Нож за лошите навици. За лошите мисли, за лошите желания – нож, не ги дръжте. Няма да ги туриш на кревата, да ги покриеш с юрган и да мислиш, че нещо ще стане от тях. Нищо няма да стане. Искам да имате ясна представа за света, за живота. Доброто, което е вложено във вас и злото, което е вложено, турете ги на работа. Как ще ги туриш на работа? Вървиш бос на разходка, влиза един трън в крака ти, какво ще правиш? Дошъл на гости трънът. Ще седнеш да го извадиш с губерката. На този трън не му е мястото там, ще го извадиш. Всяко нещо, което те безпокои, извади го вън от себе си. Безпокои те една лоша мисъл, извади я навън. Безпокои те едно лошо чувство, една лоша постъпка, извади ги навън. Човек трябва да бъде свободен. Казвате: Да има някой да ми помогне. Слънцето всеки ден ни помага. Въздухът ни помага, водата ни помага, хлябът ни помага. Четири неща има, които на нас ни помагат. Слънцето ни помага, светлината, която иде, ни помага, имаме известна нужда, дойде водата, утоли жаждата ни, иначе ще умрем. Хлябът ни помага и въздухът ни помага. Четирима в света са, които ни помагат. Ако ние ги слушаме, ще бъдем добре. Ако слушаме светлината, тя е най-разумното. Ако слушаме въздуха, то е най-енергичното в света, което работи. Ако слушаме водата, туй е мекото, подвижното. Ако слушаме хляба, който показва туй, плътното. Ние търсим нашето благо извън хляба; ние търсим нашето благо извън водата; ние търсим нашето благо извън въздуха; извън светлината. Какво е благото извън светлината? Тази сутрин нали беше развален ключа, нямаше светлина. Кой го поправи? В какво седеше погрешката? Знаете ли, колко такива ключове има развалени? Развален е ключът на неговата мисъл. Всичкото туй трябва да се поправи.

Дръжте в ума си следното: Човек трябва да зачита своята свобода. Туй трябва да го тури за принцип. В света няма по-високо от това, да почита свободата. Да почита своята свобода и (свободата) на другите. Да почиташ някого, това е Божествено. Всеки иска да бъде почитан. Да почиташ, е Божествено и да те почитат, е Божествено. Минаваш покрай едно дърво, да го зачиташ, почит да дадеш навсякъде. На всички неща Бог е дал почит. Ще зачиташ някой камък, турен някъде. В природата всяко нещо е на своето място, а ние виждаме, че нещата не са на място. Ако вземеш един камък, не го хвърляй, но вземи го и го тури на друго място.

Целият свят сега е създаден разумно, много хора искат да оправят света. Те себе си не могат да оправят, света ще оправят. Какви закони ще турите? Никакви закони. Най-първо иде някой от вас и е недоволен. Които носят женска форма, казват: Да сме мъже. Хубаво, нали най-първо Господ създаде мъжа. Казва: Не ти трябва никаква жена в Рая. Тя като дойде, ще развали всичко. Като седя в Рая, Адам казва: Всичко хубаво си направил, много умно, но туй, дето не ми даваш жена, не ми харесва. Сам съм. Недоволен е. Какво ще прави? Вторият човек, който дойде в света, беше жената. Значи, първото дете беше момче. Адам беше първият роден брат. Родителите му не бяха на Земята. Той беше пратен в Рая, но баща му и майка му ги нямаше. Бог не живееше там в този смисъл. Той го посещава от друго място и Той му донесе едно сестриче и Адам казва: "Плът от плътта ми, кост от костта ми." Хората нямат разбиране, какво нещо е човекът. Адам трябваше да мисли. Какъв беше занаятът на Адама и на неговата сестра? Ева трябваше да учи предмета, как да обича. Адам се занимаваше със зоология, а Ева с ботаника. Тя като ходи из Рая, намери, че от всичките дървета може да се яде, а само едно дърво имало, от което било забранено да се яде. Тя искаше да прави изследвания, да знае причината, защо от туй дърво да не може да се яде. Някой човърка бомба. Не човъркай тази бомба, тя носи смърт. В нея има събрани изубхливи вещества и като бърка човек, тя избухва. Природата има доста бомби. Ние минаваме в една област във вселената, гдето, като минава Земята през пространството, много пъти е обстрелвана. Тия метеори, които падат, ако тия снаряди биха улучили Земята, нищо не би останало от нея. За да се избави от тия снаряди, които постоянно се хвърлят в пространството, природата е облякла Земята във въздуха, една по-гъста материя, че тия снаряди като минават, изгарят. Ако Земята беше без въздух, без атмосфера, тия снаряди биха й причинили пакост. Атмосферата е като дреха, която пази Земята от ония дребни снаряди, които постояно пътуват през пространството. Ако вие не сте облечени с една мисъл, да има нещо, което да ви обвива, ако вашият ум няма една атмосфера, ако вашето сърце няма една атмосфера и ако вашата душа няма една атмосфера, вие сте изложени на голяма опасност.

Сега ще ви приведа законът какъв е. Ти минаваш и не се харесваш. Този човек ти изпрати една лоша мисъл. Тази мисъл се върти около тебе. Минаваш, някой човек е неразположен, изпрати ти лошо чувство. Туй чувство се върти около тебе. Най-после някой ти направи някоя лоша постъпка. Трябва да имаш средство, с което да се браниш. Първото нещо е, че човек трябва да мисли. Не се намираме в един свят, дето всичко е в ред и порядък, но в един свят, дето воюват. В природата всичко е във война засега. Погледнете, всичките животни се изтребват, една вечна борба има, няма още ред и порядък. Години ще минат, векове ще минат, докато се организира светът. Някой път в стомаха ти влезе нещо, заболи те, някой път в главата ти влезе нещо, заболи те главата. Когато казваме да се вярва в Бога, то не е само да се носи формално една вяра. Когато казваме да вярваш във въздуха, този въздух постоянно трябва да се приема и да се изпраща навън. Онова, което носи благото, да остане част от него в тебе. Не само да вярваш в светлината, но тази светлина трябва да я приемеш и да приемеш част от туй благо, което тя носи, и то да остане в тебе. Водата, която приемаш, и тя да остане в тебе. Хлябът, който приемаш, и той да остави нещо в тебе. Тия са блага, които трябва да оставят в тебе. Същевременно, ти, след като пиеш водата, и тя, като минава през човека, придобива нещо. Водата, която дошла под действието на човешкия ум, под действието на човешкото сърце, под действието на човешката душа и дух, тя ще придобие. Трябва да й се плати нещо. Вие казвате, че тя се е замърсила. Туй замърсяване е за нас. А за нея туй замърсяване е едно благо.

Ще ви приведа един пример, ние как разбираме: Един ученик, в древността, се разсърдил на учителя си. (Ученикът) бил много як. Взел три големи камъка и ги турил на вратата, че да не може да излезе учителят. Учителят излязъл през прозореца навън, извадил тия камъни и от тях направил три стъпала и писал на стъпалата: "От почетния ученик, който помисли за благото на учителя си, да има стъпала. Тури три стъпала, да влиза вкъщи". Ако някой ви тури три камъка на вратата ви, какво ще правите? Ще ходите да го дадете под съд. Кой се е осмелил да тури тия камъни? Ако някой би ви оставил три торби със злато, хич няма да търсите, кой ги е оставил. Ако е злато, ще вземете тия торби и ще ги скриете. Ако искате справедливо да постъпите, ще кажете: Тези пари не са мои. Сега, ако оставите някому три торби със злато, мислите ли, че ще пита, кой ги е оставил? Ако оставите някъде три самуна, при сегашната купонна система, ще пита ли някой, кой ги е оставил? Ако оставите три умрели овци, които миришат, ще кажете: Кой оставил тия мъртви овци?

Та казвам: Както благодарите за хубавите работи, благодарете и за лошите. От умрелите овци какво ще направите? Донесъл някой три умрели овци. Съживете ги, пратете ги да живеят. Още дълго време ще мине, докато хората се научат да мислят правилно, да чувстват правилно и да действат правилно. Като ученици, вие най-първо трябва да се научите, да си давате почитание един на друг. Зачитай правото на един човек. Музикант е, художник е, зачитай го, здрав човек е, зачитай го. Всичко, каквото има, зачитай – хубавите работи в света са от Бога, лошите неща са от хората. Човешкото е една опаковка. Онова, от което може да се ползваме, е Божественото. Божественото е за всички еднакво дадено.

Всеки трябва да се ползва от него. От Божественото никой не трябва да те лиши. От човешкото може да те лиши, но от Божественото не позволявай да те лишат. Че някой ти взел парите, то е човешка работа. Човек ги взел, ти скърбиш. Но да те лишат от очите, да те лишат от ушите, не позволявай. Не позволявай да ти затворят очите, не позволявай да ти затворят ушите. Когато човек започне да чувства тъй, както трябва, ушите му се отварят. Когато не може да мисли добре, неговият ум е затворен. Като мисли правилно човек, очите са отворени. Хората ослепяват от неправилна мисъл. Често хората оглушават от неправилно чувстване. Очите са тясно свързани с човешката мисъл. Ако умът е светъл, за да се поправят очите, трябва да се мисли. – Много хубаво, хармонично. Хубавата мисъл предава нещо хубаво на тялото. Целият живот трябва да бъде един процес на най-хубави мисли и туй чувстване не трябва да бъде само негово, но общо достояние на всички. Човешкият живот трябва да бъде като един извор. След като се полее, ще пусне тази вода да тече, да образува една река чак до морето. И така реките съществуват, ще се ползвате от благото. Да кажем, някой път имате болка в стомаха. Как ще се освободите? Всеки един от вас трябва да мисли. В живота е вярно само туй, което е проверено. За хляба е вярно не онова, което се пише, но онова, което е проверено. За водата е вярно онова, което аз съм проверил. За въздуха е вярно онова, което аз съм проверил. И за светлината е вярно онова, което аз съм проверил, не онова, което разправят учените хора, но онова, което очите ни проверяват. Дотолкоз, доколкото може да се ползвам от светлината, туй съм проверил, то е благото. От въздуха толкоз, доколкото съм проверил, туй е благо. От какво е съставен въздухът? Това е второстепенно. Онова, от което може да се ползвам, от водата, доколкото може да се ползвам, е вярно. И за хляба е същото. Всяко нещо дотолкоз е полезно за вас, доколкото вие можете да се ползвате от него. Най-първо ползвайте се от вашия ум, ползвайте се от вашия дух, ползвайте се от вашето тяло. Отдавайте право на вашата ръка. Ти изнасилваш ръката си, дай свобода, недей изнасилвай. Дръж я свободно. Някой път ти се прекъснат краката. Не постъпваш разумно. Отдай свобода на краката си, отдай свобода на стомаха си, не го натоварвай с излишно ядене. Дайте свобода на вашите гърди. Някой път не им давате достатъчно храна. Не дишате дълбоко. Хората умират от глад, не ядат хубаво. Хората умират, че не дишат хубаво. Казвам: Дишайте дълбоко, давайте достатъчно храна на дробовете си. Някой път човек умира. Ако не мислиш, умът ще започне да линее. Ако на сърцето не даваш достатъчно свобода, то започва да линее. Достатъчно храна трябва да се дава на човешкия ум, достатъчно храна трябва да се дава на човешкото сърце, достатъчно храна трябва да се дава на човешката душа и тяло. Те са разсъждения, върху които трябва да работите. Като ви срещне някой, да види, че вие сте от новите хора. Върви човек изправен, да има нещо изправено във вас. Човешкият ум е, който изправя човека. Човешкото сърце го прави смел. А човешката душа е, която го прави енергичен. Човешкият дух го прави мощен.

Най-важните работи са: плътност, мощност, красота и разумност. Те са основни неща. Плътни трябва да бъдем. Плътни, мощни, красиви и разумни. Плътност на физическото поле, в духовния свят – мощност, а в Божествения свят – красота. Онзи свят, който оживява всичко в себе си, той е разумният свят. Да бъдете плътни, да бъдете мощни, да бъдете красиви и да бъдете разумни, това е смисълът на живота. Ще кажете: Не трябва да бъдем доволни от тази форма, която имаме. Ако един кон е доволен от своята форма, той кон ще си остане. Какво са добили конете? Благодарение на конете ние имаме един подарък. Задните крака на коня станаха ръце на човека. От задните крака на коня човек си направи ръце.

Конят знае само да рита, а от туй ритане човек се научи да пише, да рисува. Ръцете са направени тъй, както са направени задните крака на коня. Предните крака на коня са краката на човека. Защото Господ така искал, това е неразбиране. В английски има една дума, "уор шип" – да се поклониш на Господа. Но ако разчлениш тази дума, "уор" значи война, "шип" значи кораб. Военен кораб го направили в служене на Бога. Да се биеш и да туриш нещата в параход, то е поклонение на Бога. Значи, туря второто значение. В думата "уор шип" първата дума е много материалистична. В български е по-добре – "Богослужение". Да почиташ хората, това е служене на Бога. Човек, който не почита хората, не може да бъде религиозен. Човек, който не воюва за свободата на хората, не може да бъде религиозен. Да почиташ хората за тяхната свобода. Ако ти не може да почиташ знанието, мъдростта, ти не си набожен. Да почиташ себе си и хората, това е Божествено. Казва: Аз искам да го почитам. Никога не се отказвай да почиташ, то е Божествено нещо. Туй, което не почиташ, тури го навън. Туй, което почиташ, дръж го вътре. Сега вашата погрешка е в туй. Вие казвате: Здрав бях, изгубих здравето. Умен бях, паметта ми отслабна. Това отслабнало, онова отслабнало. Най-после остарявате, чакате да умрете, да идете в оня свят. В оня свят без любов не се отива. Ако не можеш да любиш в оня свят, кракът ти не може да стъпи. Ако ти нямаш мъдрост, кракът ти в оня свят не може да стъпи. Ако Истината не е в тебе, кракът ти в оня свят не може да стъпи. Ще се научиш да служиш на Любовта, Мъдростта и Истината. В оня свят може да отидеш. Ако не можеш да служиш, кракът ти не може да стъпи там. В оня свят да идеш, трябва да имаш живот, трябва да имаш знание, трябва да имаш свобода, трябва да имаш движение, трябва да имаш учение, трябва да имаш работа. Тия неща трябва да седят в ума ти. Без любов не се отива в оня свят. След като се научиш да любиш, може да идеш в оня свят.

Всеки един човек, който люби, за него оня свят е отворен. Тъй седи законът. Сега ще кажете: Този е от нашите. Аз казвам: Всеки, който люби, е от нашите. Всеки, който не люби, не е от нашите. Всеки, който люби, има живот. Там, гдето има живот, има работа. Там, гдето има работа, има благо. Там, гдето няма любов, там, гдето няма свобода, гдето няма светлина, се раждат много несгоди. Този закон, най-първо, ще го пренесете вътре във вас. Ако има нещо, което да ви смущава, да се освободите.

Според мене, най-първо ще трябва да се научи човек, да обича Бога, Онзи, Който ни е създал. Ако Него не може да обичаме и всички неща, които Той е създал, не може да се ползваме. Него трябва да обичаме. Човек не се учи да обича Бога. Всички обичаме, (а) казваме "Къде е Господ?". После, ако не се научим да обичаме слънцето, което ни праща светлина, а обичаме тия лампички, плодовете не зреят на тия лампи. Плодовете зреят на онази светлина, която изпраща слънцето, животът иде от Бога. Трябва да идем там, отгдето иде. Всичките хора трябва да се научат да обичат в този смисъл, не само да се изповядват, че вярват в Бога. Човек, който не може да люби, не вярва. Най-първо иде любовта, после вярата. На второ място е вярата, а после иде надеждата. Надеждата е свързана с физическия свят, Вярата – с духовния, а Любовта – с Божествения свят. И тия, трите неща, представят един Божествен свят. Земята е физическата страна на Божествения свят. Духовният свят е съдържанието на Божествения свят, а самият Божествен свят е смисълът.

Само светлият път на Мъдростта води към Истината. В Истината е скрит животът.

23. Лекция на Младежкия окултен клас, държана от Учителя на 26.III.1943г., Петък – 5 ч. с., София – Изгрев