Разлика между версии на „Контрастни думи“

Текуща версия към 21:31, 11 февруари 2012

Младежки окултен клас - ДВАДЕСЕТ И ВТОРА ГОДИНА (1942-1943)

КНИГА: Минало, настояще, бъдеще

КОНТРАСТНИ ДУМИ

"Отче наш"

"Фир-фюр-фен"

Направихме следното упражнение: Ръцете настрани, дясната ръка успоредно на лявата и се допира до пръстите на лявата. Дясната се движи по лявата пред гърдите и настрани. Същото движение с лявата – няколко пъти.

Ръцете високо изопнати над главата с допрени пръсти. Сваляне на ръцете до темето на главата. Допиране на средните пръсти, като пръстите на ръцете и дланите образуват една плоскост. Издигане на ръцете в първото положение. Няколко пъти се повтаря.

Да излезе някой да напише 10 контрастни думи, като "добро" и "зло", "светло" и "тъмно". /Един брат написа думите/:

зло добро

тъмно светло

грозно красиво

студено топло

твърдо меко

горчиво сладко

черно бяло

слабо силно

старо младо

болен здрав

Представете си, че тук имате едно общество от хора, как ще ги задоволите? Злото как бихте задоволили? Вълкът иска овца, змията иска жаба. Менажериите какво правят? По някой път вие се възмущавате, че змията изяла някоя жаба или някоя гургулица. Човек, като хване жива риба и я опече на скарата, не е ли същото нещо?

Змията като хване някоя риба, я гълта непечена, а човек я пече. Добрият човек как ще го задоволите? Вие като се разсърдите, как разрешавате въпроса на сръднята? Някой път не ви остава време да мислите, експлозия става, отпосле мислиш. Как вярвате, към кой свят спада "добро" и "зло"? После имате "тъмно" и "светло". Значи, злото остава повече в тъмнина, отколкото в светлина. По някой път и в светлина става. В тъмнината става, когато иска да се скрие, а в светлината става, когато иска да бъде известно. За очите "тъмно" и "светло" е едно упражнение, една гимнастика. В тъмнината очите добиват едно качество, а при светлината – друго качество. Един човек, който на светлината чете, като стане тъмно, почиват очите му. Тъмното е почивка.

Следващото какво е? – "Грозно" и "красиво". Какво е отношението между грозното и красивото? Грозота кога се явява – в тъмнината или в светлината? За да стане явна грозотата, се изисква светлина. Онези, които не обичат грозотата, искат светлината да стане явна. Пък грозотата като дойде в светлината, тя се мъчи, че се показва. Ако искаш да накараш един грозен човек да страда, дай му едно огледало да се огледа, когато е светло. Пък ако искаш един красив да го зарадваш, дай му огледало, когато е светло, да се зарадва. Сега грозатата към кое лице спада. Грозен е някой. Когато грозотата е за другите, както и да е, но като дойде грозотата до тебе, да кажеш: "Грозен съм", друго е вече. С външната грозота се справяш, със своята грозота се намираш в трудно положение. В какво седи грозотата? Някой път седи в несъразмерността на членовете, на удовете на тялото, неестествено са поставени. Каква цел бихте предписали на грозотата? Как бихте оправили грозотата? Допуснете, че влизате в един двор, кучето веднага се озъби, показва си зъбите. Казва: Знаеш ли какво мога да направя? Можете ли да смекчите характера на това куче? Извадите малко хляб и хвърлите. То най-първо погледне, казва: Как, за мене ли е? – За тебе, ще кажете. След като хапне хляба, намери, че е хубаво, вие още му хвърлите и то казва: Мислих, че сте лош човек, а виждам, че сте добър. Най-първо кучето иска да покаже, че си грозен човек, то е неразположено към тебе, показва какъв си. После казва: Понеже си добър, и той туря доброто си. То казва: По-напред ми направи грозно, затова не те обичам, понеже сега направи добро, обичам те. Колцина от вас туряте хляб; вие хвърляте камъни.

След това имате "студено" и "топло". При студените работи спира процеса. Когато е много студено, нищо не расте, нищо не става.

Имате след това "твърдо" и "меко". В твърдите тела сцеплението на частиците е по-голямо, а меките тела са по-пластични, сцеплението на частиците не е така силно. Твърдите и меките работи спадат към Божествения свят. Ние на земята имаме само отражение на "твърдо" и "меко". Няма по-твърдо нещо от истината. Няма по-меко нещо от любовта в света. Досега вие не знаехте кое е най-мекото и кое е най-твърдото. При твърдото състояние като пробиете, твърдото отскача. Истината е толкоз твърда, че всичко отскача от нея. А пък в любовта всичко се разтапя, омеква. В любовта и най-твърдите неща омекват. Следователно, когато станете много твърд, когато искате да смекчите твърдостта, вие говорите твърдо. Как ще я смекчите? Трябва да разбирате закона на любовта, за да я смекчите. Искате от меки да станете твърди. Трябва да разбирате закона на истината. На физическото поле нещата можем да направим меки или твърди. Простото желязо може да го направят стомана. Често някои са меки, не може да станат твърди, и твърдите не може да станат меки. Да кажем, човек е много мек, иска да угоди на всичките хора. Някой дойде, иска да отреже малко месце от ръката. Щом те засегне, вече не може да бъдеш така мек. Аз бих ви препоръчал един метод. Когато човек е много мек, той трябва да има една игла и щом някой дойде при него, иска нещо, той нека се бодне в мускула. Готов си да се размекнеш, забий иглата в мускула си, веднага ще се измениш. Или накарай някой ваш приятел да ви убоде. Често, без да знаете, таман ще направите някаква погрешка, бодне ви с игла. Вие не оставате признателни, казвате: Много ме бодна. Туй бодване е точно и навреме, да станете малко по-твърд.

След това по ред имате "горчиво" и "сладко". Какво отношение имат те? Кой го каза това, кой го измисли? Туй вече е медицина за болните хора. Не е за ядене, за лекуване е. Сладките работи са за здравите хора, а горчивите са за болните.

След това имате "черно" и "бяло". Кой го каза това? Какво искате да кажете с това? Защо го поставихте тук, да оцапате? Черното е, за да изпъкне, то е като сянка, да изпъкне бялото. Бялото не може да изпъкне, ако няма черно. Какво представя черното? В действителния живот черните работи са ниски – някой трап, някоя дупка. Белите тела са високи места. Когато човек яде много, чер става. Когато яде малко, става бял.

След това имате "слабо" и "силно". Слабият може да стане силен и силният може да стане слаб. Бялото как може да стане черно? Щом се огъне, бялото става черно, и черното щом изпъкне, става бяло. В природата имате дъгата. Тя оцветява, без да боядисва. Светлината осветлява един предмет, без да го прави светъл. Като се махне светлината, предметът изгубва светлината. Природата не боядисва. Като се отнеме черното, предметът вече не е чер. Черното може да стане светло и бялото може да стане черно. Слабият може да стане силен и силният може да стане слаб.

След това имате "старо" и "младо". Какво отношение имат те? Какво отношение имат към черното? Старият черен ли е или е бял? В коя категория спада? Старият влиза да примири тия противоречия. Той е педагог. Тия, противоречивите елементи, иска да ги помири.

Имате "болен" и "здрав". Болният човек е слаб, но слабият не е болен. Болестта носи слабост в света. Болестта може да се прояви при слабия. На слабия какво му липсва? Той е слаб по причина, че му липсва сила. На болният какво му липсва? Здраве.

Да допуснем, че имате едно неразположение. Как се справяте с неразположението? Нали сте забелязали, когато някое дете е неразположено, то не става най-първо с главата, но си обръща задницата нагоре и така става. Когато е разположено, става с главата напред, а когато е неразположено, не става с главата, но си наведе главата, дигне си задницата и така става. С туй дете, което обича да става със задницата и което си навежда главата, как бихте постъпили с него педагогически? Вие имате тия състояния и във вас. Със себе си как ще постъпите? Сутрин станеш със задницата. Тия погрешки като дойдат, ние започваме да ги крием. Като са у другите, ние ги издаваме, а като са у нас, ние ги крием. Ако ги издадем, ще ги затворим някъде. За пример, някой път си слаб, не искаш да се покажеш слаб, искаш да криеш слабостта си. Какво разбирате след думите "слаб по ум"? – значи, не разбира предмета. А "слаб по чувства"? – Туй, което обещае, не може да го направи. "Слаб по воля"? – Не може да я изпълни. "Слаб по сърце" значи, че не може да яде яденето. Не може да го караш, човекът прави усилие, не му е вкусно яденето, горчиво му е. Вие никак не се запитвате, как е дошла слабостта. Усещате слабост и никак не сте си задали въпрос, откъде е дошла слабостта. Вие считате, че е едно естествено състояние във вас. За пример, някой път искате да прескочите някоя река, дойдете до брега и не смеете. Случвало ви се е да видите, някой се затича, дойде до реката и пак не може да прескочи. Втори път, трети път го направи и някой път, рече да скочи и – хайде в реката вътре. В този случай причината е страхът. Някой път причина може да са хората. Когато ще скачаш, какво ще кажете? Най-първо ти си смел. Няма никой при тебе, но те е страх, не можеш да прескочиш. Виждаш, че може да паднеш. Някой път мислиш какво ще кажат хората и не можеш да скочиш. Намесват се други чувства. Освен, че имаш страх, ти речеш да се окуражиш и пак ще влезеш в трапа. После ще започнеш да търсиш причината за извинение, защо не си могъл да скочиш. Страх те е било някой път, не си бил много смел. Изобщо, всичките месоядни животни са много смели. Затова страхът е даден като едно противодействие на месоядните животни. При птиците, като наближи някой техен неприятел, например лисица, птицата, като разпери крила, в крилата си отдолу има бял цвят и лисицата, или друго животно ако е, се смути. В това време птицата избяга. Един контраст е у животното, не може да разбере, откъде изкочи туй бяло. Като изпъкне бялото, животното се сепне. То е възможност да си помогнат птиците. Откъде им е дошло на ум, да си направят това малко забавление. Или някои животни имат известни жлези, църкалки имат. Като наближи неприятелят, течността, която излиза, има много лоша миризма; като цръкне няколко пръскалки, неприятелят се стъписва, в това време животното избяга.

Вие по някой път в мисълта си изпадате в някои мъчнотии. Трябва да знаете по кой начин да се извадите.

Някой път пипнеш косата си, малко е остра. Как ще помогнеш на косата си да стане мека? Или пипнеш лицето си, малко загрубяло, трябва да го направиш по-меко. Какво средство употребявате? Аз бих ви препоръчал свинска мас. Много хубаво действа. Ето на какво основание. Свинята много обича охолния живот. Като туриш свинската мас, любов има свинската мас, и като я туриш на лицето си то омеква, понеже има любов за живота. Вие казвате: Свиня е това. Свинската мас действа много хубаво, много по-хубаво от зехтина. Ако имате някаква болка на крака си, турете малко сланина, лечебно средство е, направете си компрес от сланина. Някого го боли крака, да тури едно голямо парче сланина на крака си и да стои 4-5 часа. Понеже тия клетки имат малко живот, като дойде сланината, окуражава ги. Не че отнема, придава нещо. Някой път някои ги е срам да употребяват сланина. Боли те крака, намажи се със сланина. В едно шишенце си носи и се намажи. Ако имате някоя приятелка сприхава, която не ви обича, дайте й малко сланина, да се понамаже. За храна не е хубава свинската мас по следните съображения: Клетките на свинята са много аристократи, не обичат работата. Ако някой е много мързелив, то са клетките на свинята. Ако искате свинско месо да ядете, като влезат тия клетки във вас, мързел внасят вътре, ти нямаш разположение да работиш. Казвам: Ако някой работи, дайте му свинско месо. Свинята има една хубава черта, наричаш я "земледелец", "орач". Лошото е, че с носа рови, копае; но много работи; прави с носа си.

Сега, за една седмица мислете върху тия 20 думи – каква роля играят в човешкия живот. Щом си болен, желай здравето. Слаб си, желай силата. Грозен си, желай красотата. Студен си, желай топлото. Твърд си, пожелай мекото. Горчив си, пожелай сладкото. От тях една хубава песен става. Учителят пее: Напиши на дъската точка, означи я с буквата "А". Съедини я с близката нейна съседка, ще образувате правата. – Казва: Зъл е нашия Драганчо, да го оженим за Стойка, добрата, да се примирят двамата. – В сегашния живот има много противоречия. Хората не разрешават въпроса. Има сиромашия, но причините на сиромашията откъде произтичат? Или причините на болестите откъде произтичат? Ако човек живее дълго време в една тъмна стая, създават се болезнени състояния. Болезнените състояния се дължат на малко светлина, която прониква в организма, на малко светлина и на малко топлина.

Тия контрастни думи вие ги наредете в друга категория. Наредете ги както мислите, всеки един да ги нареди по друг начин, не както са тук. Тъй както (са), няма хармония.

Учителят пее "Изгрява слънцето". – Представете си, за един болен човек, слънцето изгрява. Той ще го пее по един начин като болен. Ако слънцето изгрява за здравия, другояче ще го пее. /Учителят показва, как болният би изпял как изгрява слънцето, а после показва и здравият как ще го изпее – много ритмично/. Когато пеете ритмично, не да се прекъсва, но навътре да отива гласа. /Учителят пее "Изгрява слънцето, праща светлина, носи радост за живота тя" – много ритмично/ Сега да изпеем "Сила жива, изворна течуща" /Учителят изпя цялата песен "Изгрява слънцето" на съвсем нова мелодия/.

Само светлият път на Мъдростта води към Истината. В Истината е скрит животът.

20. Лекция на Младежкия окултен клас, държана от Учителя на 5.III.1943г., Петък – 5 ч. с., София - Изгрев