Разлика между версии на „Слаб и силен“

Текуща версия към 21:34, 11 февруари 2012

Младежки окултен клас - ДВАДЕСЕТ И ВТОРА ГОДИНА (1942-1943)

КНИГА: Минало, настояще, бъдеще

СЛАБ И СИЛЕН

Отче наш

Махар Бену Аба

Написахте ли темата? Ако минавате Ниагарския водопад, има за какво да се стеснявате, но тук няма Ниагарски водопад, няма място за стеснение. Кой ще чете темата пръв? (Няколко приятели прочетоха темите.) Сега вашата рима е тази:

Мамо, дай ми хляб да ям

да ида на училище сам.

Напишете го на дъската. Вие пишете в небесните висини, но това са неща не понятни. Пишете за вечността, но и тя е непозната. Поезията е като съвременната техника. Турете още два реда, тук идеята е до половина изказана.

Наука да уча.

Добро да сполуча.

Детето още за наука не знае, но нещо ново да научи.

Мамо, дай ми хляб да ям

да ида на училище сам.

Наука да уча,

нещо ново да науча.

Имайте предвид, че основните думи, които са понятни на човека, те са опитани. Основният език е опитан. Всяка дума в съзнанието е опитана. Думите имат значение. Онзи, който турил името "хляб", знае какво е хляб; който турил думата "вода", знае какво е вода. Тия думи са разбрани, или думата "бягам” - и тя е разбрана. Заекът бяга, човек бяга. Или думата "хвъркам" – и тя е разбрана. В поезията нещата трябва да бъдат разбрани. Има една поезия, която не е разбрана. Много думи са неразбрани. Онези, които имат писано стихотворение, свободно може да четат. Стеснението може да повреди сърцето, а не искам поезията да повреди сърцето. Сега едно дете, което е свършило първо отделение, според неговото разбиране, детето може ли да напише този куплет? Може ли да каже "искам да ида" или ще каже само "да ида на училище". Детето тъй ли говори? Представяте си, че туй дете е даровито, гениално, как ще каже това? Да кажем един човек, който е на 21 години, как ще изрази тази идея? Или някой човек, ако е на 33 години, как ще я изрази? Детето по възможност туря най простите форми. То иска да иде на училище.

Онова, което е възможно в семето, то иска най-първо да се прояви. То е като чаша, която е възприела светлината в себе си. Следното положение – това са плодовете, които се повтарят.

Този процес е даване, а този процес е вземане. Най-първо при поезията трябва да възприемеш идеята в себе си. Тя като израсне, после дава плода. Някои поети започват с даване, а поезията е процес първо на възприемане. Първият процес е да възприемеш правилно и после да дадеш. Виждам, този закон е верен. Искаш най-първо да почерпиш някой човек. Най-първо ще напълниш шишето и след туй от пълното шише ще дадеш. Как ще дадеш това, което не си приел? Първият процес ти не го знаеш и учиш само процеса на различаването. Ти казваш: Дадох. Но този процес не е правилен, не произтича от тебе. Ти си чел някоя книга, декламираш, ти даваш. Не знаеш как става поезията. Още не си ходил да напълниш шишето. Двата процеса трябва да вървят: и възприемането и даването. Най-първо човек трябва да възприеме и после да даде. Ще дадеш толкоз, колкото си взел. Ти не може да дадеш повече, отколкото си взел. Не пресиляй ума си да приеме повече, отколкото може. Вие някой път искате очите да възприемат повече, отколкото трябва. Неестествено положение е желанието да имате повече. Желанието винаги трябва да се ограничава с възможността, която е у човека. Коя е физическата възможност? Що е време? времето е ограничение на човешките идеи. Неща, които стават във времето, те са ограничени. Разхождаш се ти 1 /2 час с известна бързина. В един час колко километра можеш да изходиш? Ще зависи. Как ще определиш? Казвате – безгранично, без граница. Духовният свят е без граница. Ограничението е за физическия свят. Безграничността е ограничение за духовния свят. Защото и безграничното е ограничение. То има пак граница. Времето може ли да го продължиш? Един час може ли да го продължиш? Като дойде часа, ще спреш. Значи безграничното – то те ограничава. Вие казвате "непостижимо". Безграничното е граница на духовното. Кое е граница на Божественото? Божественото има граница. Тогава имаме така: Любовта е граница на Божественото, Мъдростта е граница на духовното, Истината е граница на човешкото. Що е истина? – Граница на човешкия живот. Що е мъдрост? – Граница на духовния живот. Що е любов? – Граница на Божествения живот. Граница, до която можеш да идеш. Но знайте в себе си, че границата може да се премести. Няма да седи във вас. Границата може да се премести. Нали имате една нива, тя има граници, синор. Ако купите съседната нива до нея, ще преместите границата. Ако дворът ви е малък, границата ви е малка. Ако дворът ви е голям, границата е голяма. Когато дворът се разширява, тази граница постоянно се мести. Допуснете сега, че една чешма извира. Туй, което извира, и продължава. Къде е силата на този извор? Ако изворът е малък, и образуваният път на извора ще бъде малък. Ако изворът е голям, и пътят му ще бъде голям. Казвате: Божественото е безгранично. Що е любовта? – Граница на Божествения свят. Граница е, че като минеш, трябва да му знаеш границата. Животът е граница на Божествената Любов. От Любовта излиза животът. Животът е граница на Божествения свят; знанието е граница на от духовния свят. Свободата е граница на човешкия свят. Животът произтича от Божествения свят. Знанието произтича от духовния свят, свободата е граница на човешкия свят. По какво ще познаете дали човек е свободен или не? Свободата може да я изгубиш и може да я спечелиш. Кога се изгубва свободата? Има отношения между свободата и знанието. Ако няма знание, изгубваш свободата, ако имаш знание, спечелваш свободата. Тогава и обратното е вярно: ако имаш свобода, може да придобиеш знанието, ако нямаш свобода, знанието не може да го придобиеш. В реалните неща всякога има една придобивка. Там, гдето няма придобивка, тия неща се нереални. Сега каква е идеята във вашия ум? Коя е причината, че големите неща се намаляват, а пък малките се увеличават? Може ли нещо малко да се увеличи? Туй, което не се е смалило, може ли да го увеличиш? Едно семенце, което е малко, то се е смалило. Затова може ли да го увеличиш, от голямо е станало малко. Вземете един газ, който е стеснен, завзема малко пространство, но когато се пусне на свобода, той експлодира, иска да завземе грамадно пространство, което е завземал, и тогава става експлозия. То е по закона на насилието. Може този газ постепенно да се освободи без насилие. Някога вие вземете някоя ваша идея, която експлодира, ограничавате я. Щом ограничавате една идея, тя ще експлодира. Често страдате, защото някой път стеснявате вашите идеи, стеснявате ги много и след туй туряте запалка. Казвате: Любовта. Любовта запалвате и тя експлодира. В живота Любовта е опасна запалка, трябва да имате ограничени идеи и веднага страдате. Не можете да си дадете сметка защо страдате. Страданието започва с ограничението на човека. Като започнат да експлодират идеите, второ страдание ще дойде. Сега органическият свят не е нищо друго освен семената, които са образувани. Този живот във всяко семе е стеснен. Разумният свят дал един правилен път, че не експлодират, но постепенно се изявяват. Развитието е постоянен процес за растенията, гдето едно същество, което се е молило да добие своята първоначална свобода. Един човек в пространството е голям, колкото цялата слънчева система. Този човек вземат, че го компресират в една микроскопическа клетка и може би след милиони години вие ще завземете едно разстояние от 4-5 километра, не физически. Представете си, че тук имате един център А и до точката Б има 20 метра. Ако прекарате между тях ток, никой не може да мине. Този ток не е материален, но се образува едно движение. Може в една струя да прекарате електричество. И най-силният човек не може да пресече с най-голямата сабя. От струята ще отскочи сабята, не може да пресече водата. Тия трептения са по-силни, отколкото трептенията на сабята. По-силният човек има по-силни трептения, следователно той ще те победи всякога, при него не може да минеш. Може да минеш там, гдето трептенията са по-слаби. Казвате: всичко е възможно. Само трептенията определят и ще търсиш място, ще търсиш малко съпротивление, с по-слаби трептения. Някой път искате всичките хора да бъдат еднакво силни. Тогава няма да може да минеш никъде. Благодарение на това, че някои са по-слаби, по-силните ще има откъде да минат. Вие искате в себе си да нямате слабост. Едно нещастие е за вас – ако сте всесилни, няма да минете никъде. Слабият и силният имат съотношение. При всеки силен момент в живота трябва да има един слаб момент. Трябва да разбирате думата "слабост". Тя е опорочена дума. Слаб човек, е гдето може да минеш, който може да ти услужи, който може да ти направи добро. Той е слаб човек. Онзи, който не може да ти направи добро, той е силен. Доброто е слабо, а злото е силно. Слабият не че органически е слаб, но външността е слаба. Водата е слаба, може да я победиш. Тази, слабата вода от всичко е по-силна. Водата е слаба, но въздухът е още по-слаб, а светлината е още по-слаба. Светлината е много слаба. Тази, слабата светлина, чудесии прави. Кара човешкия ум да мисли, човешкото сърце да чувствува. Казвате: Аз не искам да бъда слаб.

Слабите нека вършат най-добрите неща в света. Не да бъдеш слаб, постоянно да чувствуваш една вътрешна слабост. "С" 6 дадения случай е разумно лице. Значи 6 дадения случай има Божествен път, това е буквата "Л". "А" е натовареното, доста богато е. "Б"-то показва условието да расте и да се развива. "Ъ" – това е един разумен пазител, това значи слаб. "С" значи красиво лице. Що е слаб човек? – Красиво лице. Що е слаб човек? – С Божествен потенциал в себе си. Възприема много Божествени работи. Всички идеи, които носи слабия човек, са в полза на другите. Расте правилно, разбира правилно. Най-разумните хора в света са слабите хора. Те разбират живота. Слабите хора са разумните хора. Силните хора са неразбраните хора в света. "Силен" – в буквата "н" е противоречието на силния. Буквата "н" е най-силната отрова в силния човек. Казвате "н" пъти. Най-силното е постоянно. Когато идва силният, ще отвори вратата. Слабият никога няма да направи нищо. Той дойде и чака. В силните хора трябва да извадиш този елемент "н". Как ще го извадиш? "Е” - това е ножът, най-първо трябва да вземеш ножа. Като спи силният, ще вземеш ножа и като стане, няма да има за какво да се хване. Силният като спи, ще му свържеш краката или едната ръка да не може да рита. Как ще опитате в себе си дали сте силни или не? Много лесно. Учителят може да опита дали е силен или не. Той разправя на някое дете, разправя и то не разбира, и той му удари една плесница, втора. "Силен е". Много учители казват: Трябва да удариш една плесница. Аз казвам: Учителят е силен, а в думите е слаб. Щом като учителят удари ученика, "н" пъти минава в ученика и учителят остава слаб. Затуй някой път ученикът като израсне, учителят го е бил и ученикът някой път помни. Разправят за един такъв случай. Един ученик учел при един учител, който му ударил една плесница. След време ученикът среща учителя и го пита: Ти познаваш ли ме? Ти едно време ми удари една плесница. Сега този пример ще го изясня със следното: При Освобождението на България някой българин се оженил за една много красива мома. Тя се разболяла и той отива при един лекар и му занася един куркой. Лекарят бил неразположен и (човекът) като му казал: "Господин докторе, жена ми е много болна", лекарят се разсърдил и казал: Болна ли е? Ударил му две плесници. Човекът оставил куркоя и си излязъл. Помислил, че това е ново лекуване. Отива си вкъщи и жена му го пита: Носиш ли ми лекарство? Той й ударил една плесница. Като й ударил плесница, тя оздравяла. Той си казал: Доста ефикасни са тия лекарства. След една година пак отива при лекаря и носи друг куркой [* куркой – пуяк, мисирек (рум.)]. Казва: Господин докторе, познаваш ли ме? Аз миналата година идвах тук и жена ми беше болна, ти ми даде два цяра. Аз дадох единия на жена си и тя оздравя. Лекарят казва: Много добре. Единият го нося в себе, си да ти го дам ли? – Ще ми го дадеш. И той му ударил една плесница.

"Н" пъти е по-силен. Всичкото противоречие е, че слабите стават силни. Туй "н" се мести. Силният човек губи силата си. В природата само органическият свят, разумният свят е силен, който укротява силните хора и им дава право. Що е възпитание? – Един правилен метод как да се изявят силите, които Бог е вложил в човека, за да не експлодират. Затуй всякога трябва да се говори по-меко. На силния много меко трябва да му говориш. Най-малката искрица може да го възпламени. Затуй много слаб трябва да бъде огънят. Сега разбрахте ли? Какво значи слаб и силен? вие искате да заменим думата "слаб" с "кротък". Съвсем друго значение има думата "кротък". "К"-то не е от земята, то е състояние на рибите. Като хванеш рибата, печеш я на скара, това е "к". Човек може да бъде кротък само като го пекат на скара. Кротки са рибите. Човек няма никаква кротост. Като го туриш на скарата, 10 пъти ще скача. Каквото и да му поискаш, той не дава. Казано е, че кротките ще наследят земята, но то е за бъдеще, като дойдат. Те са идеалните хора. Те трябва да бъдат с подтик на любовта, с подтик на Мъдростта и с подтик на Истината. Сега кротки хора няма. Може да има няколко души. Христос е от кротките. И той казва: "Който яде плътта ми и пие кръвта ми, той има живот".

В тази поезия ще опитате този принцип дали е верен. Туй, което ще опитате, то е вярно.

Само светлият път на Мъдростта води към Истината. В Истината е скрит животът

32. Лекция на Младежкия окултен клас, държана от Учителя на 11.VI.1943г. Петък – 5 ч. с.

София – Изгрев