Разлика между версии на „Неделими неща“

Текуща версия към 11:51, 8 юли 2012

Извънредни беседи

1944

Заветът на любовта т.3

Неделими неща

Коя беше основната мисъл на миналата лекция? – Разлика между човешкия и Божествения порядък. Великото се съдържа в малкото, а малкото разнася великото по целия Божествен свят. Божественото направо не се предава, но чрез малкото. Чудно е, защо голямото не се предава направо и защо не се вижда. Много естествено, как ще туриш в устата си един голям сомун хляб? Ще начупиш хляба на няколко малки парчета и така ще ги приемеш в устата си. Малките неща влизат направо в Божествения свят. Божественото, само по себе си, е неделимо. Привидно и Божественото се дели, но всъщност то е неделимо. Думата „неделимо" подразбира физическа, вътрешна връзка. Кракът е неделим от тялото. Щом се отдели, той изгубва своя живот и престава да работи. Кракът върши някаква работа, докато е свързан с тялото. Окото, докато е свързано с тялото, върши работа; щом престане да е единно с тялото, и то престане да му служи.

Казвам: Малките работи трябва да станат ясни. За да бъдат ясни, трябва да ги поставите на фокус и оттам да ги гледате. Ако предметът не попадне на фокус, не можеш да го виждаш ясно. Щом гледаш нещата на фокус, ще имаш големи постижения. Фокусът е необходим навсякъде. Всички, които искат да постигнат нещата лесно, без фокус, остават разочаровани. Постижението подразбира поставяне на предметите в техния фокус. Само тогава те са ясни. Всички сте били ученици, знаете това. Ако учителят погледне строго, ученикът забравя всичко. Изпитателният поглед на учителя е в състояние да стресне ученика – той замръзва на мястото си. Един виден американски проповедник разправяше една своя интересна опитност. Той всякога написвал проповедите си и ги научавал наизуст. Един ден, както проповядвал, влязла една жена с черни очила и погледнала към проповедника. В тоя момент проповедта изчезнала от главата му, нищо не могъл да си спомни. Тъкмо мислел да се извини пред слушателите си, че е неразположен и отлага беседата си, когато в стаята влязъл един млад момък, с открито лице, с живи, засмени очи и погледнал към проповедника. Тоя поглед му подействал така, че възстановил цялата си беседа и продължил работата си. Има ученици, в присъствието на които учителят не може да преподава. И учители има такива. Един поглед на учителя е в състояние да смути ученика, да забрави урока си. Един поглед на учителя е в състояние да възстанови мисълта му.

Казвам: Трябва да се изучава закона на малките величини. Не само да се говори за тях, но да бъдете сведущи. Някой път ти си недоволен от живота. Запитай се, малък ли си, или голям. Малкият е всякога доволен, а големият никога не може да бъде доволен. Щом си недоволен, голям си, човек с достойнство си, гениален си, играеш роля на голям човек. В какво се заключава големството на поета? В поезията му. Ако поетът разполага с няколко хиляди думи, и всяка дума има свое значение, поезията му ще бъде богата. Човешкият език обхваща различни области на мисълта. Има мисли, които в даден случай произвеждат само един вид явления. Има мисли, които произвеждат огън, а други – студ. Когато сте били ученици, всички сте изпитвали студенината на някои мисли. Вие сте треперели, като че ви заливат със студен душ. Понякога мислите ви са произвеждали вътрешна топлина. Умът произвежда студени мисли, а сърцето – топли чувства. Студът и топлината произвеждат различни състояния.

Мнозина кашляте и се питате, какво е кашлицата, и на какво се дължи тя. Кашлицата се причинява от дребни, микроскопични същества, които са умни, знаят, где да се загнездят. Те намират най-деликатното място – гърлото, дето правят своите опити. Те отделят различни сокове, във вид на химични съединения, разтварят някои неща и си правят своите опити, да видят, какъв е гласът ти, как трябва да пееш. Какво ще правиш с тия микроби ? – Не им давай храна, остави ги гладни. Ти ги храниш по три- четири пъти на ден, изхраниш ги добре, а после се чудиш, защо се развалил гласът ти. Подложи ги на три-четиридневен пост. Не им давай никакво ядене. Тъй както сега кашляте, ако се справите с кашлицата си за един ден, доста силни хора сте. Ако някой може да се справи за една седмица, пак е силен човек. Някой и за година не може да се справи с кашлицата си. Болестта естествено ще дойде, но вие трябва да имате амбиция, да се справите с нея. Това е задача, която трябва да разрешите. Случва се, че някой се присмее на оня, който кашля. Не се минава много време, и той започва да кашля. Какво трябва да прави сега, за да се освободи от кашлицата? Да изправи погрешката си.

Докато не изправи погрешката си, кашлицата не го напуща. Не се смей на оня, който кашля. Кашлицата е крайно тщеславно същество. Отдето мине, всички я чуват, отдалеч я познават.

Помнете: За да се справите с болестите и мъчнотиите, трябва да бъдете разумни, да разбирате, кои неща са реални и кои нереални. Когато се натъквате на нереални неща, не можете да се познаете и се питате: Аз ли съм, или друг някой? Представете си, че сте били силен човек, носели сте сто килограма на гърба си. Дойде ден, че отслабнете, и два килограма не можете да вдигнете. Питате се: Где отиде силата ми? Аз ли съм тоя човек, или друг някой? Човек трябва да се изучава. Когато двойникът на човека от духовния свят влезе във физическия, без да иска, той му създава големи пакости и страдания. Ненужните страдания, които сега имате, се дължат на вашия двойник. Като влезе във физическия свят, той не може да намери почва под себе си, няма нещо, което може да го радва. Той прилича на човек, който дяла камъни с длето, или на художник, който рисува една картина. Той минава за гениален, но вижда, че нещо съществено липсва на тая картина. Ако на картината на един велик художник липсва нещо важно, художникът не е велик. Някой неща са маловажни, а други са важни. Трябва да се знае, какви неща липсват на човека. Например, срещаш един човек, но не искаш да го видиш. Разреши тая задача, защо не искаш да го видиш. Ще кажеш, че това не е важно. Не, разрешаването на тоя въпрос е много важно. Той е един социален въпрос. Ти не срещаш тоя човек за първи път. И в бъдеще ще го срещащ много пъти. Защо не искаш да го срещаш и виждаш, не можеш да си дадеш отчет. Понякога на земята е необходимо да видиш даден човек, а някога можеш и да не го срещаш. Някой човек не ти е причинил никакво зло, но не искаш да го срещаш, а някога искаш да го срещнеш. Защо е така, не знаеш. Всяко нещо си има своите дълбоки причини.

Един адвокат от Горнооряховско пътувал от София за Горна Оряховица. На гарата го спрял един селянин и му казал: Господине, не ми достигат 30 стотинки за билет. Моля ти се, помогни ми. – Не мога да ти дам – сухо му отговорил адвокатът. Селянинът се примирил, мушнал торбичката си под мишца и поел пътя си пеш. Адвокатът видял от трена, как селянинът вървял пеш за селото си. След пет-шест години адвокатът заминал за Англия. Случило се, че трябвало да отиде от едно село в друго. Брои парите си, не му достигали 30 стотинки за билет. Погледнал натук-натам, дано види някой познат, но не намерил такъв. Принудил се да тръгне пеш. Като взел багажа си в ръка и тръгнал на път, спомнил си случая със селянина, на когото той не пожелал да услужи. Трябвало да му даде само 30 стотинки, но той не бил готов на услуги. Щом не искаш да услужиш на ближния си, и на тебе няма да услужат. Няма по-хубаво нещо от това, да услужваш във всеки даден момент. Има случаи, когато не трябва да услужваш, но разумност се иска, да разбираш, кога да услужваш и кога да не услужваш. Някой иска револвер да убие някого. Ще му услужиш ли? Някой иска да му дадеш един голям нож. Ще му дадеш ли? Ножът е опасно нещо, не е за него. Има неща, от които трябва да се въздържаме. Не можеш да дадеш на човека всичко, каквото иска.

Какви са свойствата на малкото? В химията и физиката се говори за протонитe, като за малки величини. Как са намeрили учените свойствата на протоните? Колкото и да увеличават протоните, все невидими ще останат. Как са ги открили учените? Представете си, че разумните същества се пренасят от едно място на друго с протоните, като с превозни средства – автомобили, аероплани и др. Какво ще кажете за това? Ще кажете, че разумните същества нямат друга работа, ами ще се пренасят с протоните от едно място на друго. Какво представят разумните същества? Те са същества на смирението, могат да се смаляват толкова, че да минават и през най-малките процепи. Там, дето разумните същества минават, никой не може да мине. Като дойдат до затворени места, те веднага се отварят за тях. Как минават през тия места, само те знаят. Ще знаете, че когато и вие минавате през места, през които никой не минава, това се дължи на разумността.

Представете си, че някой сънува червен кон. Качил се на коня, отива донякъде и спира. После слиза от коня, а конят продължава своя път. Събужда се от сън и се пита, каква връзка има между коня и него. Де отиде конят? Защо човекът слезе? Конят представя конкретния човешки ум, който човек язди. Имаш кон и след малко оставаш без него. Това се случва с всеки обикновен човек. Имаш едно благо, но след време го изгубваш. Не е така, обаче, със съвършените същества. Никой не може да лиши едно разумно същество от благата, които му са дадени. Разумният е сънаследник с природата. Каквото пожелае, ще го има. За него природата е всякога отворена.

За неразумните, които не са сънаследници с природата, навсякъде е затворено.

Кой въпрос е най-важен за вас? Като ставате сутрин от сън, какво ви интересува най-много? Коя дума в български език е най-важна за вас? Също и коя буква е най-важна според вас? Всяка дума и всяка буква имат специфично значение, заемат специфично място. И в природата е същото; всяка част от Цялото заема специално място и върши специална работа. Вижте, какво положение заемат отделните части на цвета. Венчето на цвета е обърнато нагоре. Като пада дъжд върху него, то се обръща надолу. Значи, цветът има посока отдолу - нагоре, а плодът – отгоре - надолу. Колкото повече узрява, толкова по-надолу пада. Значи, имате две обратни посоки на движение. Затова, ако откъснете цвят, ще имате един резултат; ако откъснете плод, ще имате друг резултат. При това, резултатът зависи и от времето, през което късате цвета или плода. Мисълта на човека е неговият цвят. Трябва да знаете, кога да откъснете един цвят от вашия живот. Не трябва да късаш цвето-вете на своя живот, но внимателно ще ги извадиш с корен и ще ги посадиш на ново място.

Изпийте песента „Махар - бену - аба." Както я пеете, резултатът е един. Тя може да се изпее по различни начини и да произведе различни резултати. Сегашната музика е останала малко назад, заместила се е с музиката на оръдията. Като затракат ония картечници и дългобойни оръдия, че всякаква музика заглушават. Днес, каквото и да се говори за музиката, хората са в положението на затворници, които почти нищо не знаят за свободата си. В Лондон двама полицаи успяли да хванат един от най-големите апаши и го предали на полицията. Турили го в една стая на третия етаж. Вързали ръцете и краката му с дебели въжета и го оставили в това положение, докато съдът се произнесе за наказанието му. По невнимание, надзирателят забравил свещта в стаята и си излязъл. Апашът бил умен, видял запалената свещ и, след като стъпките на надзирателя се отдалечили, той започнал да съобразява, как да използва свещта, да избяга от затвора. Домъкнал се до свещта, турил ръцете си на пламъка, да прегори въжето; после поставил свещта под въжето, с което били вързани краката му, и то прегоряло. Като освободил ръцете и краката си, той взел чаршафа от леглото, накъсал го на парчета, които завързал здраво едно за друго, и така направил въже, с което се спуснал от прозореца. Съобразителен бил тоя апаш. Ще кажете, че не е право да бяга от съдбата си. Апашът разрешава въпроса за свободата си със своя ум и своето сърце. Запалената свещ е неговият ум, а чаршафът – неговото сърце. Той туря ума и сърцето си на работа. След това надзирателят влиза в стаята и не намира апаша. По същия начин и вие можете да използвате запалената свещ и чаршафа, за да придобиете свободата си.

Певецът разчита на своя глас. Вие на какво разчитате? Човек трябва да разчита на четири съществени неща: на своя дух, на своята душа, на своя ум и на своето сърце. С душата е свързана волята. Ако не разчиташ на своя дух, на своята душа, на своя ум и на своето сърце, на какво друго ще разчиташ? Ако не разчиташ на Божествения, на духовния и на физическия свят, на кой свят ще разчиташ? Божественият, духовният и физическият свят са единствените светове, на които човек може да разчита.

Към кой свят се отнася пеенето? Ще кажете, че пеенето има отношение към сърцето. Не, пеенето се отнася към ума, т. е. то принадлежи на умствения свят. Музикалните произведения са литературни. Музикалното чувство е на границата между творческия и Божествения ум в човека. Работете съзнателно върху себе си, да подобрите гласа си.

Как ще го подобрите? Ако бих преподавал музика, първата ми работа щеше да бъде, да събудя в учениците си любов към музиката. Това е най-простият метод. Като обикнат всеки тон, те ще оживеят за тях. Всеки тон – до, ре, ми, фа, сол, ла, си – са живи тонове. Изкуство е да пееш с любов. Тонът „ла", например, е зреещ плод в гамата на баса. Гамите слизат на земята като блага, които радват малките същества. Как ще раздава човек благата? Как ще се отвори за хората? Като пееш, ти се отваряш и даваш от благото, което носиш. Така ще раздаваш, че окръжаващите само ще гледат и ще се радват, без да те ограбват. Радвай се, че някой се отворил и пее. Ако го ограбваш, той не може да пее хубаво. Изкуство е, като пееш, да знаеш как да отваряш вратата. (Учителят пее песента „Махар-бену-аба" в бас). Как ще се изпее песента колоратурно? Хубаво пеене е това, в което има съдържание. Думата „махар" означава подготвяне на духа, на душата, на ума и на сърцето за работата, която го радва. Да пееш бас, това значи, да се прояви първо бащата, който слиза при децата си – сопран, тенор и алт, и казва : Ще ви предам първите уроци. Той се обръща към едно от децата и го пита: Гладен ли си, искаш ли да ядеш супа? Супата разваля стомаха – разредява стомашния сок. Също така тя разваля и гласа. Песен, подобна на супа, не може да се научи добре.

Срещате една ученичка, която пее, рисува и шие хубаво – даровита е, но липсва ѝ нещо. Какво ѝ липсва, и тя не знае. Обаче, за хубавото пеене тя е навсякъде добре приета. Достатъчно е да пееш хубаво, за да бъде пътят ти отворен. Пейте и не мислете, дали сте даровити, или не. Заблуждение е да мисли човек, че не е даровит. Трябва да се образува школа за певци, в която един да пее за кокичето, втори – за минзухара, трети – за теменужката, четвърти – за розата, пети – за карамфила. Всеки ще научи първата песен добре и след това ще върви към втората, третата и т. н. От пеенето се познава човешкия характер. Всяко движение, всеки тон, който излиза от човека, говори за самия него.

Какъв е характерът на човека, ако горната му устна е по-развита от долната? Някой работи повече с горната устна, друг работи повече с долната устна. Движението на горната или на долната устна показва, какви сили действат в човека в даден момент. Слушаш лекцията на някой професор и правиш едно отрицателно движение с лицето. – Защо? – Не си доволен от лекцията. Не се занимавай с отрицателните сили, защото първо на себе си пакостиш. Някой човек падне на улицата и се окаля. Ти минаваш край него и казваш: Не искам да се спирам пред тоя човек, да не е паднал. Спри се, приложи доброто в себе си, помогни на тоя човек, да стане и да се очисти. Като помагаш на другите, ти помагаш и на себе си. Като вярваш в себе си, ще вярваш и на другите. И обратно: като вярваш на другите, усилваш и своята вяра.

Преди години имаше един учител по математика – доста духовит, умееше да насърчава учениците. Извади един ученик пред дъската и му казва: Както те виждам, ти си гениален, ще ти дам една задача, веднага да я решиш. Ученикът поглежда задачата и казва: Господин учителю, по никой начин не мога да я реша, мъчна е задачата. – Ще я решиш, ти си гениален. Ученикът погледне задачата оттук - оттам и започне да решава. Учителят стои до него и го подсеща. Ученикът мисли усилено, напряга се и решава задачата. После учителят казва: Видя ли, като се съединихме двамата, решихме задачата. Добър беше тоя учител. Той се движеше между учениците, когато решават. Погледне един ученик в очите, погледне друг – предаваше им нещо от себе си. И ученикът го погледне и разбере, какво трябва да прави. Ако е сгрешил, лесно намира погрешката си и я изправя. Ако ученикът не можеше да реши задачата си, учителят казваше: Какво да правя с тебе? Да ти пиша ли една тояга? Както те гледам, повече от единица не струваш. Ти не разбираш значението на единицата, затова ще ти пиша единица, да я разбереш. Учителят влизаше в клас весел – усмихваше се, но не се смееше. Учениците го обичаха. Често той споделяше възгледите си с учениците. Когато постъпваше строго с тях, на другия ден казваше: Не взимайте присърце това, което ви говоря. Едно време и аз бях като вас невежа. В бъдеще и вие ще бъдете като мене – учени хора.

Природата, като възпитателка, не представя „табула раза" – бяла, ненаписана книга. В нея се разрешават най-трудните задачи. Като знаете това, не пресилвайте нещата. Започнете с най-малкото. Нека то постепенно да расте и се увеличава. Такъв е законът. Не казвайте, че от вас нищо няма да излезе. Не предрешавайте въпросите. Вземете, например, числото 999. Знаете ли, какво число ще се получи, ако се повдигне в същата степен? Грамадно число ще се получи. Едва ли ще се намери някой, който да умножи това число само на себе си 999 пъти. Ако някой го повдигне в квадрат и в куб, ще се отегчи по-нататък да умножава. Квадратът на едно число представя неговия цвят, а кубът – неговия плод. Една мисъл е цвят, когато е в двуизмерния свят; тя е плод, когато е в триизмерния свят. В тоя свят нещата са динамични.

Един млад момък, студент, постъпил на работа в едно богато семейство, като слуга. Той бил много даровит, отличавал се с музикални способности, разбирал от художество, скулптура – изобщо, много неща знаел. Всички му давали заповеди: и мъжът, и жената, и децата. Каквото му заповядвали, всичко изпълнявал точно и добре. Като прекарал два - три месеца между тях, всички разбрали, че той не е обикновен слуга. Те започнали да се допитват до него, да им дава съвети, какво да правят. В скоро време разменили ролите си: те изпълнявали, той заповядвал. Значи, оня, който знае и разбира нещата, той е господар. Който очаква всичко наготово, той е слуга.

Казвам: Понякога нещата външно изглеждат прости. Всъщност не е така. Мислите ли, че зрението е прост процес? Често през очите на вашия ум минават възвишени същества, които ви оставят цяла галерия картини и образи. Ако сте разположени, ще се забавлявате с тях – все ще научите нещо. Ако не сте разположени, възвишените същества взимат апарата си и заминават. Така те ви помагат да разрешите трудните въпроси в живота си.

Сега, нека трима души – две сестри и един брат, изпеят песента „Махар-бену-аба", без да се готвят специално. (Изпяха песента). Тая песен означава: Елате в нашата градина, да си хапнете от узрелите плодове, да видите, колко са красиви и сладки. (Учителят изпя още един път „Махар-бену-аба").

Изпейте песните: "Всичко в живота е постижимо"; "Сила жива"; "Сила, здраве е богатство."

Светлият път на мъдростта води към истината.

В истината е скрит животът.

29. Беседа от Учителя, държана на 15 декември, петък, 5 ч. с., 1944 г. София – Изгрев