(Не са показани 3 междинни версии от двама потребители) | |||
Ред 1: | Ред 1: | ||
+ | [[Извънредни беседи]] | ||
+ | |||
+ | [[1944]] | ||
+ | |||
+ | [[Заветът на любовта т.3]] | ||
+ | |||
==Последното слово== | ==Последното слово== | ||
Ред 41: | Ред 47: | ||
Казвам: Ако си здрав, прави добро. Ако светла мисъл те посети, прави добро. Ако си радостен, прави добро. Друг е въпросът, ако живееш в мрак и си нещастен. Ако при това положение срещнеш някой човек, можеш да се скараш с него, защо те е срещнал в тоя нещастен ден. – Трябва ли да се карам с хората? Трябва ли да се бия с тях? – Да набиеш човека е толкова възможно, колкото да набиеш слънцето. Ще биеш слънцето, че работите ти не вървят добре. Опитай се да биеш слънцето. Вместо слънцето, тебе ще бият. Въодушевявайте се от слънцето. Вижте, какво върши то. Покрай великите работи, с които се занимава, то има пред вид и малките работи – да премести една капка вода от едно място на друго. Погледни към слънцето и кажи: Желая да бъда като слънцето щедър и постоянен. Какво велико съзнание има слънцето! От хиляди години върши работата си, без отклоняване и умора. То не се отзовава на никакви човешки покани. Като вижда непослушанието на хората, то им създава различни изненади: ту вятър, ту буря, ту дъжд. Слънцето е духовито, шегува се с хората. Като срещне селяни, които отиват на работа късно, създава голяма буря, прекатурва колата им, да ги научи да стават рано. | Казвам: Ако си здрав, прави добро. Ако светла мисъл те посети, прави добро. Ако си радостен, прави добро. Друг е въпросът, ако живееш в мрак и си нещастен. Ако при това положение срещнеш някой човек, можеш да се скараш с него, защо те е срещнал в тоя нещастен ден. – Трябва ли да се карам с хората? Трябва ли да се бия с тях? – Да набиеш човека е толкова възможно, колкото да набиеш слънцето. Ще биеш слънцето, че работите ти не вървят добре. Опитай се да биеш слънцето. Вместо слънцето, тебе ще бият. Въодушевявайте се от слънцето. Вижте, какво върши то. Покрай великите работи, с които се занимава, то има пред вид и малките работи – да премести една капка вода от едно място на друго. Погледни към слънцето и кажи: Желая да бъда като слънцето щедър и постоянен. Какво велико съзнание има слънцето! От хиляди години върши работата си, без отклоняване и умора. То не се отзовава на никакви човешки покани. Като вижда непослушанието на хората, то им създава различни изненади: ту вятър, ту буря, ту дъжд. Слънцето е духовито, шегува се с хората. Като срещне селяни, които отиват на работа късно, създава голяма буря, прекатурва колата им, да ги научи да стават рано. | ||
− | Кое е по-хубаво: да се занимаваш с | + | Кое е по-хубаво: да се занимаваш с хляба на бедния, или с хляба на царя? С други думи казано: Коя храна е по-чиста – човешката, или тая на пчелата? Най-чиста е храната, която пчелата употребява. Тя кацва от цвят на цвят и събира сладкия сок, от който приготвя мед за хората. Изобщо, малките същества търсят най-хубавите неща и ги намират. Ето защо, трябва да взимаме пример от тях. Голямо постоянство има пчелата. Според някои, за да изкара един килограм мед, пчелата трябва да посети около 500 хиляди цвята. И по-малко да са от 500 хиляди, важно е голямото постоянство и неуморност, които пчелата притежава. Сегашните хора, като се натъкват на някаква статистика, страхуват се. Те казват: Цял живот няма да ни стигне, за да придобием нещо. В края на краищата, те се отчайват. В това отношение, те приличат на оня, който мислел, че се родил, за да прави добро. Един ден решил да се откаже от доброто, защото, в деня, в който правел добро, все му се случвало нещастие. Най-после той решил да се самоубие и тръгнал край морето, да обмисли въпроса добре. Като наблюдавал морето, видял, че едно младо момиче се дави във водата. Той се замислил: Да помогна ли на момичето да се спаси? Да направя ли последното добро, или да го оставя да се удави? Най-после си казал: Ще я спася. Нека това бъде последното ми добро. Хвърлил се във водата и спасил давещото се момиче. Какво излязло от това? Оказало се, че момичето било царската дъщеря. От тоя момент работите му започнали да се нареждат добре. Като се намерите пред някаква мъчнотия, направете най-малкото добро, да извадите царската дъщеря от водата. Царската дъщеря представя истината. Следователно, като намерите истината, работите ви ще се наредят добре. |
− | + | ||
− | + | ||
− | + | ||
− | + | ||
− | + | ||
− | + | ||
− | + | ||
− | + | ||
− | + | ||
− | + | ||
− | + | Често наблюдавам българина, изучавам проявите на неговия характер. Като търси причините и последствията на нещата, той ги намира там, дето не са. Знаете ли, че вината за всичко е в самите вас? Причината затова е въздухът, от който сте взели, или повече, отколкото ви трябва, или по-малко. Българинът казва: Достатъчно въздух има в природата. Човек греши и във взимането, и в даването, като взима повече, или по-малко, отколкото му трябва. Ще вземеш точно толкова, колкото ти трябва. | |
− | + | Кой мисли най-малко в живота? – Болният. – Защо? – Защото мисли само за себе си. Какъвто цяр да му се даде, на всички вярва. Вярата на болния отива до суеверие. На тоя цяр вярва, на оня вярва, но като ги опита, не излиза така. Дадат му един цяр, не върви; дадат му друг цяр, пак не върви. | |
− | + | 31. Беседа от Учителя, държана на 20 декември, среда, 5 ч. с. 1944 г, София, – Изгрев | |
− | + |
Текуща версия към 11:51, 8 юли 2012
Последното слово
[Лука 14:16–20]
Христос казва: „Някой си човек направи вечеря голяма и покани мнозина. И в часа на вечерята проводи раба си да рече на поканените: Елате, понеже всичко е вече готово. И начнаха всичките, като на един ум да се отричат. Първият му рече: Нива купих и нужда имам да изляза и да я видя моля ти се, имай ме отречен. И друг рече: Купих пет чифта волове, и отхождам да ги опитам; моля ти се, имай ме отречен. И друг рече: Ожених се, и затова не мога да дойда."
Отричането на човека от благата на живота е подобно на сърденето на малкото дете, което се отказва да яде. Защо се сърди, защо се отказва да яде, и то не знае – няма никакъв важен аргумент. По свои никакви съображения, то се отказва да яде. Канят го веднъж, два пъти, то все отказва да яде. При това положение, може да се дойде до война. Ако бащата излезе по-силен, детето ще капитулира; ако детето излезе по-силно, бащата ще капитулира. Понякога хората се отричат и от хубавите работи, по единствената причина да вземат повече. Ако не им дадат, колкото искат, сърдят се, нищо не взимат. Те живеят в човешкия порядък. В Божествения порядък за всеки ден има определена дажба. В човешкия порядък не е определена дажбата на деня. – Защо е така? – Не е обмислена работата добре. Някои са лишени от дажби, понеже са били далеч, когато са раздавани. Други не са знаели, кога се раздават. Тия, които раздават благата, трябва да се ръководят от новите условия на живота, да предвиждат всички хора. Те не трябва да мислят само за себе си.
Момък иска да се ожени за някоя мома, но тя се отказва. Кои са подбудителните причини, задето тя се отказва? Някога момъкът се отказва да се жени. И в двата случая причината е една и съща. Момата се отказва да се жени, понеже е била измъчвана от момците. Момъкът се отказва да се жени, понеже е бил измъчван от момите. Ако туриш на краката си обувки, пълни с гвоздеи, какво благо ще ти донесат? Обувката е благо, когато е удобна, не притеснява крака. Щом притеснява крака, тя не е никакво благо. Всяко нещо, което не носи благо на човека, не трябва да се опитва.
Едно трябва да ви радва – младостта. Старите ще се подмладят. В небето няма стари хора. Ако дадеш кандидатурата си за подмладяване, имаш бъдеще; ако не я дадеш, никакво бъдеще не те очаква. Някой казва, че остава със старите си вярвания. Човек, който се държи за старите си вярвания, ще остане назад.
Всичко в живота е временно. Някои неща са полезни за два-три дена или повече и след това ползата им се прекратява. Ако нещо е полезно в човешкия порядък, не е полезно в Божествения порядък. Това е причината за големите разочарования в човешкия живот.
Един приятел ми разказваше следното: Никога не мислех, че неуспехът в работите ми се дължи на опущения от моя страна. Каквато работа и да започвах, всякога се натъквах на противоречия. Каквото да предприемах, все противоречия срещах, и за всичко считах другите виновни. Искам вече да не търся вината в никого. Искам да работя така, че да виждам нещата правилно.
Казвате: Вярвай в Бога, всичко друго ще се нареди. Или, люби Бога, всичко ще се нареди. Това са различни идеи, различни основи, върху които може да се гради. Не можеш изведнъж да туриш вярата и любовта като основа на живота. Те принадлежат към друг свят. Не е достатъчно да се каже: Повярвай в Господа! Вярата трябва да се изучава. Не е достатъчно да се каже: „Това е живот вечен, да позная Тебе Единнаго Истиннаго Бога и Христа, Когото си изпратил." Трябва да се живее в името на любовта. Идеята на хората за Христа е ограничена. Казано е, че любовта ражда живота. Първо ще познаем любовта, от която излиза живота. Животът е красив, когато носи хубави и светли мисли; когато носи чисти и благородни чувства; когато носи възвишени постъпки.
Някой казва, че е религиозен човек, че вярва в Бога. Може да си религиозен, без да разбираш живота; може да си религиозен и да не можеш да живееш правилно. Има религиозни идеи, които малцина разбират. Може да имаш хубава цигулка, да свириш, без да спазваш правилата на музиката. Който слуша, как свириш, казва: Ето един обикновен цигулар с хубава цигулка. Може да бъдеш гениален цигулар и да свириш на обикновена цигулка. За предпочитане е да си гениален цигулар и да свириш на обикновена цигулка, отколкото обикновен цигулар с хубава цигулка. Важно е цигуларят да знае добре да свири. Тогава, на каквато цигулка и да свири, все ще излезе нещо хубаво. Като свириш на обикновена цигулка и не си майстор-цигулар, всички ще ти намират погрешки. Ако и вие се движите в обикновения живот и постъпвате по обикновен начин, всички ще ви намират погрешки.
Сега мнозина кашлят, и аз кашля. Кашлицата е търговец, дошъл в дома ми да търгува, да продава мармаладите си. Казвам му да направи по-хубави мармалади, но той настоява да ги взема, каквито са. Ако река да се разправям с него, ще ми отнеме доста време. Пък и скъпо ги продава, не се задоволява с 200 или 300 лева, иска по 500, 600 лв.; за маслото иска по 1 000–1 200 лева килограм. Едно се иска от всички – хармоничен живот. Пей и ще хармонизираш живота си. Като пееш, никой не може да те хване; никаква болест не е в състояние да те хване. Дето е хармонията, там няма противоречия. Като се молиш и като искаш, все ще получиш нещо. Никой не се е молил никога в живота си, от никого нищо не е искал, а очаква да получи някакво благо. Дава се на оня, който иска и се моли. И оня, който не иска и не се моли, може да получи нещо, но само благодарение досетливостта на другите. Те казват: И тоя човек може да иска нещо, може да се нуждае от нещо, но го е срам да иска.
Прочетете 220 стр. от книгата „Царският път на душата", да видим, дали ще се сбъдне това, което сега ви казвам.
Де грешат хората? – В желанието си много да печелят с малки усилия. Затова те се радват, когато печелят много с малки усилия, и съжаляват, когато печелят малко с големи усилия. Те са в положението на ония, които купуват лотариен билет, за да спечелят милиона. Ако не спечелят, обезсърчават се. Поглеждат към един билет, към втори, но не се решават да го купят. Взимат трети билет, но оказва се, че не печели. Печели един от първите два, които не искаха да купят. После съжаляват, че не са го купили. Който печели милиона, радва се; който има празен билет, съжалява.
Сега прочетохте страницата и ще кажете, че сте изгубили времето си. Колко струват вашите пет минути? Един американски милиардер, поради много робота, бил недостъпен за обикновените хора. Той скъпо ценял времето си. Един журналист се хванал на бас с един англичанин, че може да се срещне с милиардера. Англичанинът му обещал 250 лири, ако спечели баса. Журналистът се явил в кантората на милиардера и му казал: Искам да се срещна с вас само за пет минути. – Нямам време, минутата ми струва пет лири. – Ще платя, колкото искате. Журналистът влязъл при милиардера, взел часовника си в ръка и следял, да не минат петте минути. – Какво искате? – запитал милиардерът. – Хванах се на бас с едного, че ще ми даде 250 лира, ако мога да се срещна само за пет минути с вас – толкова било скъпо времето ви. Ето, аз се срещнах с вас. От благодарност давам ви двадесет и пет лири за времето, което ви отнех, а за себе си задържам 225 лири. Значи, моето време е по-скъпо от вашето.
Ще дойде ден, когато и децата, т. е. най-малките цигулари ще свирят като сегашните виртуози. И обикновеният ученик ще свири като сегашния майстор музикант. Ако обикновеният музикант бъде като сегашните големи майстори, какви ще бъдат гениалните? Когато дойдат тия времена, ще се радваме на човешките постижения. Тогава Божественото изкуство ще се предава даром, а не,с пари, както сега.
Каква е задачата на сегашния човек? – Да изправи погрешките си. – Защо сме грешили? – Не е там въпросът, важно е да се изправят погрешките. Щом си престъпил един закон, ще изправиш погрешката си. Кой цигулар не прави погрешки, когато изучава никое мъчно произведение? Ще дойде ден, когато ще свири без погрешки. Да изправиш погрешките си, това значи, да живееш по великия Божествен закон. Някой иска да бъде милосърден. Възможно е това, но трябва да прилага милосърдието в съвършенство. – Имам ли тая възможност? – Щом си дошъл до Божествения закон, нищо нима да питаш – само ще прилагаш. В Божественото има възможности, има и време. За доброто и за милосърдието всякога има време и възможности. Времето се увеличава и намалява. При любовта времето се увеличава; при безлюбието времето се намалява.
Сега кажете едно число, да прочетем една страница. Добре е, ако можете, като ясновидци, да знаете, какво е писано на тая страница. Прочете се 45 страница от „Царският път на душата." Числото 45 е съставено от числата 4 – стара дъщеря и 5 – стара майка. Те търсят стар зет с малко ум и с много пари. При това положение, животът не върви добре. Невестата е поставена на мъчнотии, както житото, което минава през воденичния камък. Когато житото страда, човек се радва и усмихва. Така се е родила първата усмивка.
Изпейте Песента "Мога да постигна, що желая." Казано е в песента, че дето е радостта, там е любовта. Без радост любовта не може да се прояви. Радостта е живот, който направлява любовта. Радостта е плод на любовта. Докато не се научиш да се радваш на чуждите постижения, никога няма да се радваш на своите. Дават на един момък да носи плодове на някого. Той е честолюбив, не иска да носи чужди плодове. Ако чужди не иска да носи; и свои няма да носи. Бъди готов да носиш чуждите плодове и да им се радваш, за да можеш някога да носиш и своите с радост. Силният няма право да се отказва от носене на чужд товар. Слабият не може да се товари, но силният може да носи и свой, и чужд товар. Носи и раздавай от плодовете си и на другите хора. Не даваш ли, ще страдаш.
Никой не може да избегне от товарите на живота. Ще носиш и радости, и скърби и ще ги раздаваш на ония, на които принадлежат. Някой се радва на благата, които му се дават, без да подозира, че това се дължи на Божествения закон – да се дава на човека, без той да заслужава. Божественият свят върви по изключителни пътища. Благодарение на това, ние живеем на земята, радваме се и растем. Ако някой би погледнал на Божественото с обикновеното човешко око, би казал, че от това нищо няма да излезе. Незнайни са Божиите пътища. Ако знаеш, как ще се прояви Божественото, как Бог ще ти помогне, нищо няма да стане, нищо няма да научиш. Остави Божествената работа на Бога, Той да я свърши. Не питай, какво Бог мисли да прави. Това е Негова работа. Забрави всичко, което се отнася до Божественото. Преди да се е проявило Божественото, нищо не говори. Щом се прояви, тогава ще говориш. – Не трябва ли да предвиждаме, какво мисли Бог? – Това не е ваша работа. – Да се помолим, да ни се открие Бог. Да се помолим да ни помогне. – Така са постъпвали християните от преди две хиляди години; така постъпват и днес, но животът им не се е подобрил.
В една от богатите църкви в Лондон се повдигнал въпрос между членовете, да се помолят, за да съберат една голяма сума за някаква благотворителна цел. Проповедникът Муди присъствал на това събрание и, като изслушал всички, казал: Братя, да не изкушаваме Господа, да не изкушаваме разумния свят. Аз съм първият, който мога да дам хиляда лири. Колко още има като мене, които могат да дадат по хиляда лири! В половин час исканата сума била събрана.
Казвам: Ако си здрав, прави добро. Ако светла мисъл те посети, прави добро. Ако си радостен, прави добро. Друг е въпросът, ако живееш в мрак и си нещастен. Ако при това положение срещнеш някой човек, можеш да се скараш с него, защо те е срещнал в тоя нещастен ден. – Трябва ли да се карам с хората? Трябва ли да се бия с тях? – Да набиеш човека е толкова възможно, колкото да набиеш слънцето. Ще биеш слънцето, че работите ти не вървят добре. Опитай се да биеш слънцето. Вместо слънцето, тебе ще бият. Въодушевявайте се от слънцето. Вижте, какво върши то. Покрай великите работи, с които се занимава, то има пред вид и малките работи – да премести една капка вода от едно място на друго. Погледни към слънцето и кажи: Желая да бъда като слънцето щедър и постоянен. Какво велико съзнание има слънцето! От хиляди години върши работата си, без отклоняване и умора. То не се отзовава на никакви човешки покани. Като вижда непослушанието на хората, то им създава различни изненади: ту вятър, ту буря, ту дъжд. Слънцето е духовито, шегува се с хората. Като срещне селяни, които отиват на работа късно, създава голяма буря, прекатурва колата им, да ги научи да стават рано.
Кое е по-хубаво: да се занимаваш с хляба на бедния, или с хляба на царя? С други думи казано: Коя храна е по-чиста – човешката, или тая на пчелата? Най-чиста е храната, която пчелата употребява. Тя кацва от цвят на цвят и събира сладкия сок, от който приготвя мед за хората. Изобщо, малките същества търсят най-хубавите неща и ги намират. Ето защо, трябва да взимаме пример от тях. Голямо постоянство има пчелата. Според някои, за да изкара един килограм мед, пчелата трябва да посети около 500 хиляди цвята. И по-малко да са от 500 хиляди, важно е голямото постоянство и неуморност, които пчелата притежава. Сегашните хора, като се натъкват на някаква статистика, страхуват се. Те казват: Цял живот няма да ни стигне, за да придобием нещо. В края на краищата, те се отчайват. В това отношение, те приличат на оня, който мислел, че се родил, за да прави добро. Един ден решил да се откаже от доброто, защото, в деня, в който правел добро, все му се случвало нещастие. Най-после той решил да се самоубие и тръгнал край морето, да обмисли въпроса добре. Като наблюдавал морето, видял, че едно младо момиче се дави във водата. Той се замислил: Да помогна ли на момичето да се спаси? Да направя ли последното добро, или да го оставя да се удави? Най-после си казал: Ще я спася. Нека това бъде последното ми добро. Хвърлил се във водата и спасил давещото се момиче. Какво излязло от това? Оказало се, че момичето било царската дъщеря. От тоя момент работите му започнали да се нареждат добре. Като се намерите пред някаква мъчнотия, направете най-малкото добро, да извадите царската дъщеря от водата. Царската дъщеря представя истината. Следователно, като намерите истината, работите ви ще се наредят добре.
Често наблюдавам българина, изучавам проявите на неговия характер. Като търси причините и последствията на нещата, той ги намира там, дето не са. Знаете ли, че вината за всичко е в самите вас? Причината затова е въздухът, от който сте взели, или повече, отколкото ви трябва, или по-малко. Българинът казва: Достатъчно въздух има в природата. Човек греши и във взимането, и в даването, като взима повече, или по-малко, отколкото му трябва. Ще вземеш точно толкова, колкото ти трябва.
Кой мисли най-малко в живота? – Болният. – Защо? – Защото мисли само за себе си. Какъвто цяр да му се даде, на всички вярва. Вярата на болния отива до суеверие. На тоя цяр вярва, на оня вярва, но като ги опита, не излиза така. Дадат му един цяр, не върви; дадат му друг цяр, пак не върви.
31. Беседа от Учителя, държана на 20 декември, среда, 5 ч. с. 1944 г, София, – Изгрев