Разлика между версии на „Голямото благо“

Текуща версия към 11:51, 8 юли 2012

Извънредни беседи

1944

Заветът на любовта т.3

Голямото благо

Хората живеят в света и мислят, че го разбират. И вие живеете в света и мислите, че го разбирате напълно. Това е заблуждение. Познавате света, но всички сте опитали неговата студенина. Ако при добро разположение на духа влизате в света, веднага ще ви лъхне неговия студ, и разположението ви ще изчезне. Колко пъти на ден губите разположението си! Защо става това? Студът на света ви е лъхнал. Ако топлината ви лъхне, вие имате друго разположение – вдъхновявате се. Но и това не е нещо постоянно. Трябва да знаете, кога да влизате в света и кога да се връщате. Трябва да знаете, кога да излизате от тялото си и кога да се връщате.

Като наблюдавам движенията ви, виждам, че по стар навик вие пипате главата си на едно или на друго място и сами си причинявате пакости. Всяко пипане по главата не на място произвежда във вас особено състояние. Ако се почешеш по тила, работата ти не върви добре. Ония, които работят върху тебе, не позволяват да се почесваш отзад по главата. Самообладание е нуждно. Повечето хора нямат самообладание. Това се провери през време на нападенията над София. Самолетите, които идеха над София, приличаха на грабливи, хищни птици. Днес бомби, утре бомби, хората се разстроиха и разболяха. Те бягаха, криеха се, кой дето попадне.

Ще кажете, че вярата им се усили. Не зная, как може страхът да усили вярата. От бомбите страхът може да се усили, но вярата не се усилва. Вярата се усилва, когато част от енергията на страха се отправя да храни нейния център. Стане ли обратното – част от енергията на вярата да се отправя към страха, краката стават по-дълги, и човек бяга. Вярващите казват: Бог ще ни пази! Колко души излизаха вън, на открито, през време на бомбардировките, без да им трепне окото? Като погледнеш към самолетите, веднага вярата ги започва да се колебае. Стихиите на природата трябва да се превъзмогнат. Ние сме на дъното на океана, трябва да излезем оттам, да се освободим от голямото налягане – от налагането на света. Вярата трябва да се усили. – Как? – Ще пееш песента: „Мога да постигна, що желая." Да придобиеш вяра, това е постижимо; да усилиш вярата си, и това е постижимо. Искате да станете набожни. Това е най-опасната работа. Няма по-опасно желание за човека от това, да стане набожен – все едно е да отидеш на слънцето, да опиташ температурата му и да се върнеш на земята с нови придобивки. В сравнение с слънцето, земята е много користолюбива. Върнеш ли се отново на земята, ще започнеш другояче да мислиш, преврат ще стане в тебе. Ако отидеш на Венера, ще придобиеш нещо благородно в чувствата си. Ако си на земята и мислиш за Венера, ще се промени твоето състояние – свързваш се с нея. С когото се свържеш, все ще придобиеш нещо от него. Ако срещнеш млада мома, състоянието ти ще се измени. – Защо? – Венера е тя. Ако срещнеш млад момък, състоянието ти пак ще се измени – и той е Венера. Ако срещнеш един марсианец и мислиш за него, ти се свързваш вече, и чувствата ти се изменят. Марсианецът не може да бъде снизходителен и милостив. Много естествено, така е създаден той, такава е неговата цигулка. Каквато е цигулката ти, така ще свириш. Ако не можеш да свириш на хубава цигулка, как ще свириш на обикновена? Вие започвате с най-хубавите цигулки и постепенно дохождате до обикновените цигулки. На младини се въодушевявате от велики идеи, а на старини свършвате с обикновени идеи.

Тук имате една хубава ябълка. Тя ще ни послужи като предметно учение. Тя е красива мома, която избягала от родителите си и дошла на събранието да слуша лекция. Ако числото на ябълките постепенно се увеличава от една до сто, и състоянието ви се изменя. Ако цял ви окичат с ябълки – по ръцете, по краката, по цялото тяло, настроението ви съвсем ще се измени – няма да ви бъде приятно. Приятността беше от едната ябълка. Казвам: За всеки даден момент един идеал трябва да ви вдъхновява. За всеки даден момент една идея в ума, едно чувство в сърцето. Смисълът е в едното, в единицата. Като имаме един идеал, той съдържа всички идеали в себе си. Единият идеал съдържа всички идеали. Наблюдавайте изгряването на слънцето, да видите, какво естествено движение има в него. По-естествено движение от това не съм виждал. Наблюдавал съм, как слънцето изгрява от морето. Първо се показва главата му, като на човек, който се изкачва нагоре равномерно и хармонично. Движенията ни трябва да наподобяват изгряването на слънцето, а не движенията на обедното слънце. Ако се излагаш на обедното слънце, може да слънчасаш.

От осем хиляди години хората живеят само с съвети и наставления, от които остаряват. Да бъдеш добър! Така да постъпваш, иначе да не постъпваш! Да живееш добре! Да бъдеш млад! Как ще постъпвам добре? Как ще бъда добър? И без да ми казваш да постъпвам добре, така ще постъпвам. Кажете на един виртуоз да свири добре, ако искате да го изпъдите от сцената. Някои хора, като кажат нищо, думите им се забиват като клин. Имай доверие в цигуларя, не му казвай, как да свири. Ако го разбираш, той ще свири хубаво; ако не го разбираш, няма да свири хубаво. И на най-големия виртуоз, ако забиеш игла в ръката, състоянието му веднага ще се измени. Колко игли се забиват в нас, когато говорим, или когато свирим! Има мисли, които се забиват като игли. Те идат някъде от пространството. Като се движите между хората, трябва да взимате предпазителни мерки, с броня да се обличате. Ако си добре облечен и влезеш в неотоплена стая, не сваляй дрехата си. Щом стаята се стопли, свали горната си дреха.

Кое е вашето любимо число? Големи числа ли са един милион, два милиона? Животът се изявява в малките числа. Всяко малко число е мощна сила. Малките числа вършат велики работи. Великите хора – гении, светии, са постигнали своя идеал, своите желания, благодарение на малките усилия. Вижте, какво става в сегашната война. Всички народи употребяват грамадна сила, дано победят. Пет години вече се борят за победа! Заедно с тях и вие взимате участие. Кой е на правата страна? От гледището на разумния свят, на великите същества, войната е благо. Те имат много знания, могат да помагат. На едного счупили крака, на друг – ръката, на трети – главата. Като отидат пострадалите при разумните същества, те възстановяват счупените крак, ръка, глава и ги връщат отново на земята, по-здрави, отколкото са били. Отидат ли при невежите за помощ, нищо не получават; те не знаят, как да им помогнат.

Има един Божествен свят, дето се допуща войната. Могат да извадят окото ти, да отрежат крака или ръката ти – допуснато е, но срещу това ще ти дадат по-голямо благо. В Божествения свят никой не може да ти направи пакост. Питате: Де е тоя свят? Взимате едно праздна тенекия и я напълвате догоре с доста големи куршуми. Казвате, че тенекията е пълна; в същност, между едрите куршуми има пространство, което изпълвате с дребни съчми. В тенекията може да налеете вода, и за нея има место между съчмите. Най-после може да налеете и малко спирт – и той ще влезе в тенекията. Значи, цялото пространство в тенекията е изпълнено. Когато питате, де е оня свят, ще знаете, че той е на земята, в пространството на видимия свят. Вие мислите, че пространството е запълнено, няма място за нищо. Не, пространството е праздно, много светове могат да се съберат в него. Да благодарим на Бога, че е така. Ако светът беше пълен, и ако пространството беше запълнено, нямаше де да отидем.

Сега, ако имам време, ако и вие имате време и търпение да слушате, мога да ви освободя от всички мисли, които причиняват преждевременна старост. Щом се освободите, веднага ще се подмладите. Първо трябва да ви освободя от страха, че от глад ще умрете; да ви освободя от страха, че жадни ще умрете, че болни може да бъдете. Да се освободите от всичките форми на страха, значи, да се освободите от материалните идеи и да приемете ония мощни, велики идеи, които крепят човешкия дух. Като говоря така, не искам да изпадате в положението на оня мисионер, който проповядвал, че не трябва да се плаче, когато умре някой роднина или приятел. Един ден, като проповядвал, пристигнала телеграма, че умряла сестрата на жена му. Още като бил на амвона, заплакал. Забравил, че проповядвал да не се плаче за умрелите.

Къде е погрешката? – В оня, който предал телеграмата. Когато сте на амвона, не позволявайте да ви носят телеграма, с която съобщават за смъртта на някой ваш близък.

Има начин, по който се познава, кога се ражда, или умира човек. Това познавам по количеството на водата в едно от езерата на друг един свят, вън от физичния. Някога водата на езерото се увеличава, а някога – намалява. Увеличаването на водата показва, че същества от земята са дошли в тоя свят, дето е езерото. За тия същества казваме, че са умрели. Когато водата на езерото се намалява, същества от другия свят слизат на земята – родили са се. Аз виждам умрелите като малки снежни топки, които се топят и увеличават водата. Кое е по-добре: да се увеличава водата, или да се намалява? Ако работите ти вървят добре, смаляваш се; ако работите ти не вървят добре, увеличаваш се. От теб зависи, да вървят работите ти добре, или да не вървят. Тоя закон не се влияе от външните условия. Каквото и да ти говорят отвън – хвалят ли те, или корят, работите ти не се уреждат, ако ти не се смаляваш.

Един ден Муди, знаменит проповедник, държал отлична проповед. На излизане от събранието, един негов приятел му казал: Много хубаво проповядваш. – Още като бях на амвона, дяволът ми каза същото.

Христос казва: „Аз съм живият хляб, слязъл от небето. Който ме яде, има живот в себе си." Живият хляб е Словото. Питам: Какво допринася моето Слово на хората, ако не могат да го ядат? Ако ядат Словото, лицето им трябва да се измени, да стане по-красиво; мисълта им трябва да се повдигне. Някои слушат Словото, но не става никаква промяна в тях. – Защо? – Не Го възприемат, не им е дадено. Словото Божие е затворено за лошите духове на земята. Въпреки това, хората ги канят, стават врати за тях.

Днес всички хора имат опитността на тия духове, на техния зловещ глас. Всички чувахте сирените, както и свистенето на бомбите. Те са подобни на звуците, които излизат от ада. Всички знаете тия звуци, но нищо не придобивате от тях. Ето защо, не карайте лошия човек да участвува в любовта.

Любовта не е за лошите хора; мъдростта не е за лошите хора. Животът не е за лошите хора; знанието не е за лошите хора; свободата не е за лошите хора. Движението не е за лошите хора; учението не е за лошите хора; работата не е за лошите хора.

Защо лошите хора не трябва да се ползуват от тия блага? Слепият ползува ли се от светлината? Глухият ползува ли се от знанието? Ще оценявате благата! Няма по-голямо благо в света от любовта. Няма по-голямо благо за човека от това, да има достъп до любовта. Тя не иска никаква философия. Любовта се опитва, както плода. Благо е, ако имаш възможност всякога да опитваш любовта.

Единственото нещо, което никога не се цапа. е любовта.

Единственото нещо, което не можеш да подцениш, е любовта.

Единственото нещо, от което не можеш нищо да отнемеш, е любовта.

Единствената сила, която от никого не се влияе, е любовта.

Казвам: Ако мъртвият се докосне до любовта, оживява; ако глупавият се докосне до любовта, умен става. Вън от любовта нещата са нереални. В любовта всичко е реално. Говорите за любовта, без да знаете нейния език. Вие не познавате още любовта, не сте я опитали. Понеже любовта се движи с голяма бързина, до вас са стигнали само нейните мисли и желания, но не и самата любов. Затова казваме, че любовта е влязла във вас преждевременно. Там е всичкото заблуждение на хората. Човек, за да приеме и оцени правилно любовта, трябва да се движи с нейната скорост. И най-красивият човек, ако мине край вас много бързо, няма да видите неговата красота. Ако се движи бавно, ще видите красотата му.

Защо идат лошите условия в живота? Понеже лошото се движи бавно, дават ви се условия да си съставите ясна представа за Божествения свят. Дава ви се време да изучавате нещата. Страданието не е нищо друго, освен условие за изучаване на известен предмет.

Сега някои от вас се готвят за другия свят. Де ще отидат в другия свят? Кой свят считате реален: тоя или другия? Да дойдем до реалните неща във вашия живот. Очите са нещо реално; ушите, носът, устата, ръцете и краката също са реални неща. Очите ли, или ушите имат предимство във вашия живот? Като сетива, и очите, и ушите, и носът са важни. Ръцете и краката са ваши прислужници. Искаш да те погали някой, а няма кой. Веднага ръцете изпълняват тая служба – помилват те. Това е тяхна длъжност.

Коя песен сте избрали да изпеете хубаво? Под „хубаво" пеене разбирам, като запееш, да премахнеш облаците, и небето да стане ясно. Дълго време трябва да учиш, за да можеш хубаво да пееш. Казваме: Дълго време; дълъг и къс път. Кое прави пътя дълъг, и кое – къс? Много време ходиш – дълъг път ще извървиш; малко време ходиш, къс път ще извървиш. Какво придобиваш, ако извървиш дълъг път? На дългия път има два извора: един в началото и друг – на края. Трябва да съединиш двата извора в един. На дългия път има много плодни дървета – ще спреш и ще им обърнеш внимание. Нова епоха иде сега. Разумни същества слизат на земята да оправят света. Нашият свят е покварен от лошите мисли и желания. Нарушен е Божият закон. Много оръжия има днес, създадени за смърт и убийства. Ние сме зрители на сегашната война; страшна е тя, но неизбежна. Днес има модерни бомби – от 12 тона. Знаете ли, какво е 12 тона? Ако нашата земя, която се движи с бързина 29 километра в секунда, спре движението си, на колко километра ще бъдем изхвърлени в пространството? Нито един няма да остане на повърхността на земята. Всички ще хвръкнем някъде, може би на 50-60 километра.

Каква голяма предвидливост и разумност, какво голямо внимание има от страна на земята! Тя е голям параход, който има капитан, матроси и гориво. Колко хора пътуват с тоя параход! Едни се качват – раждат се, други слизат – умират. Земята носи своите пътници, които разрешават един неразрешим въпрос. Всички спорят, делят земята, но параходът си върви – продължава своя път. Да се радваме на земята, която делим и не можем да разделим! Мъчим се да я спрем – не можем. Хората имат желание да я спрат, за да я оберат, но тя усилва движението си. По-рано се е движила по-бавно, а сега – по-бързо, с 29 километра в секунда. Големи богатства има земята. Как ще се откраднат?

Думата „кражба" е образувана от сричките „кра-ди." Тя не е нещо физично, но астрално. Когато идеята за кражбата влиза в човешкия ум, първо се явяват красиви образи: една хубава мома или момък, които искат да се оженят. Момъкът е цар, управлява свята – има нужда от царица. Това са образи, които подбуждат човека към кражба.

Често слушам да се говорят верни и неверни работи. В едно отношение, войната е неверен факт. Тя никога не може да донесе онова, което хората очакват. Войната не може да бъде щедра, тя винаги е скържава. Тя много взима, малко дава. Тук-там може да даде някакъв подарък. Всичко онова, на което човек се радва, тя го взима. Войната е училище, в което се учим. Аз виждам добрата страна на войната: тя учи хората да жертвуват всичко. Това, което не можеш да направиш в мирно време, във войната ще го направиш: ще се пожертвуваш – инвалид може да станеш, слуга може да станеш – какво ли няма да станеш. И всичко това носиш с радост. Да воюваш в Божествения свят е привилегия. Да воюваш по Божественому е придобивка. Да воюваш по човешки, това е загуба. Бубата има право да разваля своя пашкул. Но имат ли право хората да развалят пашкула на бубата? Добри хора ли са ония, които не оставят бубата свободна, сама да си отвори врата на пашкула? Ония, които варят пашкулите, имат желание да ги използуват.

Божественият свят е проява на свобода. Там ние сме свободни да се проявим, както искаме. Каквото и да правиш, в Божествения свят не можеш да се проявиш зле. В човешкия свят можеш да се проявиш зле, но в Божествения – никога. Падналите ангели, докато са в невидимия свят, не могат да правят зло – стимул нямат. Щом слязат между хората, в тях се явява желание да ги впрегнат на работа и им причиняват пакости. Злото съществува вън от Бога, но в Бога няма зло. Причината за страданието е вън от човека. Кога иде страданието? – Когато Бог се оттегля от човека за известно време. Когато Бог иде при нас, това е радост. Когато се отдалечава от нас, когато ни изоставя, това е страдание. Христос опита това страдание. Той се обърна към Господа с думите: „Боже мой, Боже мой, защо си ме оставил?" Това е моментът, когато хората бяха крайно жестоки. И, за да се оправи светът, трябваше Христос да бъде изоставен. Каквото можеха да Му вземат, взеха го.

Дръжте в ума си мисълта: Божественият свят е реален. Радостта, веселието, свободата – всичко е в Божествения свят. Изпейте песента „Изгрява слънцето." Нека някой бас я изпее. Басът реализира, прилага нещата, топлина има в него. Сега да я изпее тенор. Как ще я извие тенорът? И той влага топлина, както младият момък, който се радва на изгряващото слънце. Като пее, той благодари на цветята, които са цъфнали, защото неговата възлюбена ще ги види и ще се радва. Ние пеем „Изгрява слънцето", без да го очакваме да изгрее. Някога отиваме да го посрещнем.

Много хора пеят, но само ако никой ги подтиква. Като чуват славеите да пеят, и те започват да пеят. Обаче, истинските певци – гениите на музиката сами се вдъхновяват. Славеите са ангели, изпратени на земята да пеят на хората. За някакви малки погрешки, те пеят, и през вековете ще пеят. Когато слънцето изгрява, цялата природа пее: и славеят, и чучулигата, и канарчето, и щурчето, и жабата. Всички пеят и те славят Бога. И човек трябва да пее. Който страда от ревматизъм, да пее; който страда от главоболие, да пее; който страда от коремоболие, да пее. На когото хлябът не достига, да пее– никой да не познае, че е гладен.

Често говорите за прераждането. Каква професия си избрахте за следния живот? Желателно е да дойдете като певци, да имате висок и силен глас, да се чува надалеч, Съвременният век е много музикален. Никога в света не е имало толкова инструменти, колкото сега. Никога в света не е имало толкова певци и музиканти, колкото сега. Кажете едно число, да прочетем една страница. Да прочетем 23 страница от книгата „Царският път на душата".

Вземете тая ябълка. Може ли да я разделите между всички?

28. Беседа от Учителя, държана на 13 декември, сряда, 5 ч. с. 1944 г. София. – Изгрев.