Разлика между версии на „Дайте свобода“

Текуща версия към 21:36, 9 октомври 2011

Общ Окултен Клас- ДЕВЕТНАДЕСЕТА ГОДИНА (1939-1940)

КНИГА: Към обетованата земя

ДАЙТЕ СВОБОДА

"Отче наш"

"В началото бе Словото"

Кое е онова, което ви недостига? Може нещата да не достигат. Трябва ли да достига човек нещата? Кое трябва да достигне? Понятията "постигане" и "постижение" отчасти ги разбираме. Ние се радваме на това, което сме постигнали. И като го изгубим, после скърбим за него. Най-първо трябва да се разбират основните неща. Трябва да разбира човек закона на своята глава - основните закони, по които главата е построена; основните закони, по които са построени дробовете, стомахът.

Нам ни е нужна канализация, през която водата минава по тръби. Всички страдаме от своите канализации. Защото в канализациите се набират много утайки, нечистотии. И човек си има канализации. Ние често страдаме от тях. Нашата нервна система е една канализация. Симпатиковата нервна система е друга канализация, която вие даже не подозирате. Вие седите и искате да бъдете щастливи, здрави, умни, богати, силни. Всичко това, което желаете, е на мястото си. Лошото седи в това, че това, което искате, не го искате навреме - или го искате преждевременно, или пък след като се мине време. Там е всичката погрешка.

Човек вече трябва да гледа трезвено на работите, да ги разбира просто и ясно. Всички онези неща, които стават в света, са неразбрани. Неразбраните работи смущават. Едни от вас сте мъже, а пък дуги сте жени. Мъжете се смущават от жените, а жените - от мъжете. Защо? Неразбрана работа е това. Мъжете и жените се смущават от децата. И това е неразбрана работа. Учителите се смущават от учениците, а пък учениците - от учителите. Учителите се безпокоят, че учениците не ги разбират. Много учители има, които не разбират учениците; и ученици има, които не разбират учителите. Някой ученик не е роден математик. За него математиката е отвлечена работа и той не я разбира. А пък учителят се безпокои, че ученикът не разбира. Ти искаш да бъдеш щастлив и не знаеш защо искаш да бъдеш щастлив. Или искаш да бъдеш богат, но не знаеш защо искаш да бъдеш богат. Материалното богатство трябва да се предшества от ред други положения. Ти изведнъж не можеш да станеш материално богат. Или изведнъж не можеш да станеш набожен, религиозен. В този живот не можеш да бъдеш религиозен, набожен; ако искаш това сега, то е изгубена работа! Ако сега искаш да бъдеш набожен, ти си закъснял, пресрочил си. Нали някой пресрочва даждията*? Или искаш сега да бъдеш учен: прескочил си, ако сега искаш. Трябва да носиш нещата със себе си. Допуснете, че тук имате един център. Проявява се някоя дейност. Центърът е точката А, а пък АВ представлява известна сила, която излиза от този център. АС е друга сила, която излиза от същия център. Но тия две сили се различават. Например, вашите мисли се различават. Като сте били деца, мислили сте едно. И сега всички не мислите еднакво. Всеки час, всеки ден носи една нова мисъл на хората. Ако се намираш между религиозни, ти ставаш религиозен, но религиозността не произтича от тебе. Ти си като желязото, което се магнетизира и става магнит. Намираш се между учени - и ставаш учен; намираш се между музиканти - и ставаш музикант. Но после, като ги оставиш, не оставаш музикант.

Ти си истински религиозен, когато си религиозен при всички условия и не изгубваш религиозността. А пък, ако станеш нещо и после го изгубиш, то не е твое. Същественото е, че вие имате един ум, който трябва да мисли, едно сърце, което трябва да чувства, и една воля, която трябва да изпълнява нещата. Някой пита какво трябва да се прави? Не е лесно да се отговори. Да вземем думата "правда". Вие казвате: "Трябва да има правда в света." Кое е правото сега? Правото на вълка не е правото на овцата. И правото на овцата не е правото на тревата. Правото на водата не е правото на въздуха; и правото на въздуха не е правото на светлината. Правото на светлината не е правото на тъмнината. Кое е правото сега? Вашето право е ваше право. То не обгръща всички. За днес има някои неща, които са наложени на вас. Искате едни работи. Искате и учен да сте, и религиозен да сте - какъвто и да сте, има една работа, наложена на вас; тя е, че трябва да ядете. Вие може да сте свършили 4 факултета и животът ще ви накара да ядете. И ще ядете така, както малките деца ядат, по същия начин. 4 факултета сте свършили и седнеш и си кривиш устата, както правят малките деца. Ученият човек яде и си мисли за своите научни изобретения; детето яде и си мисли за своите играчки. Но и двамата, като ядат, яденето от устата отива на едно и също място.

Питам, тази работа, която извършваме - яденето - за кого е? Когато пчелите събират мед от цветята, за кого е този мед? Той е колективен. Нито една пчела не събира мед за себе си. Всяка пчела, каквото вземе от цветята, го туря в килийките; и другите пчели събират там. Колко пчели може да има в един кошер? Най-малко 30 хиляди пчели трябва да има един хубав кошер. Едно общество от 30 хиляди същества.

Има кошери от 40 хиляди, от 50-60 хиляди пчели. И всички те имат само една царица и я слушат. Докато тя е в кошера, всички я слушат. Те не й правят почест, не й се кланят, но тази царица върши най-голямата работа. В 24 часа снася 2 хиляди яйца - учени яйца. Знаете ли каква работа е това? - 2 хиляди яйца за 24 часа! Пчеларите разправят това, като че ли е в реда на нещата. Но човек трябва да стане пчелна царица, за да знае, какво й коства да ги снесе. И понеже тя върши една работа, която другите не могат да свършат, всички я уважават и тя вдъхновява работниците; въодушевява и бръмбарите - търтеите. Много лошо име са турили на търтеите. Думата бръмбар донякъде е добра - значи бръмчи. Но думата търтей не е толкова добра. А пък те са музиканти! Те са аристократическото общество в кошера. Първокласни барони, графове, князе, които седят и само излизат да инспектират. Излизат с бръмчене, обикалят - и пак назад. Инспектират само. Когато годините станат гладни, работниците изпъждат бръмбарите навън, не ги пущат, не им дават да ядат. Това е вече едно неестествено положение. Щом един кошер изпъжда князете си, положението на кошера не е хубаво. Не се радвайте на един кошер, който изпъжда своите графове и барони.

Та казвам, ако почваш да изпъждаш от себе си хубавото навън, тогава положението не е хубаво. Бръмбарите са онеправдани, а пък и те вършат една работа, която пчеларите даже не подозират. Здравословното състояние на кошера зависи от бръмбарите. Работата на царицата зависи от бръмбарите. Бръмбарите, като си заминат, осакатяват се работите. Пчелите си имат известни капани, да ги хващат и да ги избиват. Та казвам, вие трябва да изучавате един кошер, историята му, преди колко хиляди години пчелите се научиха как да се организират и живеят. Доста учени са тези пчели! Пчелите знаят каква храна да дадат на една личинка, за да се развие царица от нея. Една личинка, за да стане царица, трябва да се храни със специална храна. И един работник, за да стане работник - и то способен работник - трябва да се храни още като личинка със специална храна. Работниците, царицата и бръмбарите са направени чрез специална храна.

Сега по аналогия казвам: една дадена мисъл произтича от известна клетка. За да развиеш известни мисли, чувства, постъпки, добродетели, клетките трябва да се хранят със специфична храна. Клетките на мисълта ще храниш със специална храна; и клетките на чувствата трябва да се хранят със специфична храна; и клетките на човешките постъпки трябва да се хранят със специфична храна. Всичко е в избора на тази храна.

И тогава ние можем да използваме външните условия. Най-първо, трябва да изучавате себе си, да имате едно вътрешно разположение. Може да имате едно разположение, което зависи от хората. То се мени. Имате едно разположение, което зависи от времето. Например, вие много пъти сте разположени, понеже времето е разположено. И много пъти сте неразположени, понеже времето не е разположено. Щом времето стане мрачно - и вие сте мрачни. И щом времето стане светло - и вие сте светли. Щом дойде пролетта - април, май - всички започват - и птички и хора - да си гугукат. Един цял месец всички си гугукат. Тогава в природата има едно любовно течение. И всички - и млади и стари, като влязат в това течение, се подмладяват. Като минат тия месеци, всичко дойде пак до обикновеното състояние. Къде седи човешката разумност? Лятно време е много добре - топло е отвън, но зимно време, когато отвън е 25 градуса студ, как сте? Когато е топло, сте добре, а при студа? Сега няма 25 градуса студ, но 10 градуса има. Тогава ще трябва да знаеш как да отопляваш своята стая.

Някои имат прекомерно големи желания. В турско време един турски паша посетил едно село във Видинско или в Делиорманско и останал много доволен от селяните. Те му дали много добър прием и той, в знак на признателност, им подарил един слон. След 5-6 години селяните обедняли, като хранили слона. И се чудили какво да го правят. А пък не могат да го продадат, не могат и да го оставят да умре. Пашата среща един жител от селото и го пита: "Доволни ли сте от слона?" Селянинът отговорил: "Много сме доволни. Откак дойде, всичко ни тръгна напред." Пашата казал: "Да ви изпратя още един?" Като чули селяните, че още един слон иде, някои почнали да бягат от селото. Та казвам, този пример пояснява, че в човека има такива желания, които приличат на слон! За един слон трябват 75 килограма ориз на ден. Понеже оризът се продава 16 лева килограма, то 75 килограма ориз струват 1200 лева на ден. Почтена заплата на един слон... Селяните не знаели как да употребяват слона. Ако беше в Индия, щяха да го турят на работа. Ако не впрегнем ума си на работа, този ум ще ни създаде мъчнотии. И ако не впрегнем сърцето си на работа, също така ще имаме мъчнотии. Не разбирайте думата "впрегнем" в отрицателен смисъл. Ако не знаем как да се отнасяме към ума си, към сърцето си, ще имаме противоречия. Ние нямаме обхода към ума си, към сърцето си и към волята си и вследствие на това сме в едно противоречие.

Най-първо, един ученик трябва да има обхода към ума си, понеже това е един дар, даден от Бога. Без ум човек нямаше да има това положение, което сега заема.

Имате една мъчнотия - тази мъчнотия ще я разрешите с ума си. И каквито мъчнотии имате в света, вие ще ги разрешите с ума си. Има правила, по които мъчнотиите могат да се разрешават.

Представете си, че АВ е умът, а АС е сърцето. СВ е човешката воля. Ти не можеш да имаш правилно развита воля, ако умът ти и сърцето ти не действат нормално - тогава волята не може да се прояви нормално. По какво се отличава умният човек? На умния човек, като му дадете едно житено зърно, той може да изкара от него всичкото си щастие. Ако пък дадете на един човек, който не мисли, едно житено зърно, той ще го хвърли и ще каже: "Мене житено зърно не ми трябва. Дайте ми пари, ниви, къщи, сила." Всички хора искат сила в света. Но силата на човека иде отнякъде. Да допуснем, че вие живеете в едно общество. И ако не знаете как да говорите, най-първо всичките ви съседи ще бъдат неразположени към вас. Вие можете да бъдете ученик в някое училище - и ако не знаете как да употребите вашия ум, всички ученици ще бъдат неразположени спрямо вас. Но, ако знаете как да употребите ума си, всички съкласници ще бъдат разположени добре към вас. Аз съм виждал следното: един ученик разбирал математиката, а пък другите не я разбирали. И той ги събира и им обяснява.

Когато те не са разбрали задачата, която учителят им е задал, той ще им я разправи. И всички тогаз имат в негово лице едно спомагателно средство. Вашият ум трябва да повика сърцето и да почне да му разправя. Сърцето е, което не разбира работите. И всички хора в света се спъват от амбициите на сърцето. Сърцето изисква нещата наготово да му се дадат. Ние искаме да живеем охолно, да нямаме никакви страдания. И съвременните народи създават своето нещастие, като искат да забогатеят, да станат силни, да уредят работите си. И създават войните, които сега съществуват. Те са създадени на икономическа почва. Това не е резултат от сегашния живот. Този ред е откак светът съществува. От своето неразбиране хората са дошли до сегашното противоречие. И ние, като не разбираме какво е нашето предназначение, сме в стълкновение със себе си и с окръжаващите. Някой път дойде в нас безверието и казваме, че светът не е направен така, както трябва. Ние казваме, че светът не е създаден така, както мислим. Това е много право, че светът не е създаден, както аз мисля. Аз ли трябва да пресъздам света, както мисля? Или аз трябва да пресъздам себе си така, както е създаден светът? Ние трябва да пресъздадем себе си! Пресъздаване значи да се научим да мислим. Знаете ли колко е мъчно човек да се научи да мисли? Най-първо, човек, за да се научи да мисли, трябва да е спокоен. Ти не можеш да мислиш, ако не си спокоен. Трябва да си съвършено спокоен. Ако не си спокоен, не можеш да мислиш. Ако се тревожиш, не можеш да мислиш. Ти ще мислиш, но с тази мисъл нищо не се постига. И знаете ли, че много пъти ние сами си създаваме своето нещастие. Един човек, който е спокоен, обмисля трезво работите. Той пише писмо и му дават това, за което пише. Друг пише писмо и не му дават. Защото той, като е писал, вложил е безпокойството си в писмото. И като го четат другите, и те се безпокоят, хвърлят писмото и не му дават това, което иска. Първият, като е писал писмото, е бил спокоен. Тогава и тези, които го четат, са спокойни. И вземат благоприятно решение за него. Ако учителят не тури добра бележка на ученика, ученикът мисли, че учителят е несправедлив. Мислите ли, че по този начин ученикът ще получи шесторка? Имаше един математик, Белчев, във Варненската гимназия. Той казваше на учениците си: "Аз турям 6 само на себе си, а на учениците - по-долни бележки. 6 само на учителя, а пък на вас, като ви туря 3, 4 или 5, вие благодарете. Ако искате 6, като станете като мене учители, тогава може да имате 6."

Питам сега, след като един ученик получи 6, какво ще постигне? Какво ще направите с петорката и шесторката? Петте можете да ги направите на сърп - да жънат. А пък шестте можете да ги направите на топка. Шестте означава, че ти си земеделец, който сее жито, а пък петте означава това, което е узряло, да го пожънеш. Значи, учителят като тури 5, иска да каже: "Онова, което съм посял, ще го пожънеш." Да учиш - това значи да жънеш. Знанието, което е турено от миналото поколение, трябва да го пожънем. А пък от знанието, което ние ще предадем на бъдещето поколение, те ще се ползват.

Онова знание, което не може да ни ползва в даден случай, е безпредметно. Ти трябва да имаш една светла мисъл в ума си. А пък тази светла мисъл се крепи върху две основни неща: върху твоята надежда и твоята вяра. Те са две основни неща. Вярата ще даде светлина на ума ти, а надеждата ще ти даде топлина. След това има и други неща, които ще дойдат, други качества, които ще се явят. Като дойде тази светлина, ще ти дойдат и ред способности да наблюдаваш. Най-първо ще изучаваш формите на предметите, тяхната големина, тежест, цвят, после - в какъв ред са турени. Те са елементарни работи, които трябва да изучаваш. Искаш нещо да постигнеш в света. Трябва да знаеш какво значи постигане. Ако си роден като певец, това е една музикална способност, която се намира в съседство с математиката. Тези две способности си помагат. Ти не можеш да бъдеш музикант, ако не си математик. И не можеш да бъдеш математик, ако не си музикант. Всяка една способност помага на някоя друга. Някои искат да бъдат говорители. За да бъдеш говорител, трябва да е развит центърът, който е под очите. Ако човешките орбити не са изпъкнали и онази част под очите не е развита, ти не можеш да бъдеш оратор, говорител. Това е една способност. Хармонично трябва да говориш. И трябва да знаеш какво да говориш. Бог е вложил доста способности в тебе и доста чувства, от които можеш да се ползваш. И ако не ги развиеш, не можеш да постигнеш своите желания. Та казвам, за да постигнеш едно желание, ти трябва най-първо да бъдеш вътрешно абсолютно спокоен, да има нещо, на което да се основаваш. Отвън ще има нещо, което ще те разколебава, а и вътрешната природа не е спокойна. Майсторлъкът е при всяко положение да запазите спокойствие. В това отношение човек трябва да се нагоди към окръжаващата среда. Нали вашето състояние постоянно се мени? Вие трябва да се съобразявате с тия състояния, но да бъдете спокойни. Ако ти се безпокоиш много, това показва, че нямаш равновесие. Равновесие трябва да се добие! Не е лошо, че се безпокоиш. У детето, когато прохожда, има една неувереност. То става и пада, става и пак пада, плаче, пак става и ходи, докато най-после с това усилие детето добива самоувереност, че може да ходи. Това е цяло изкуство - да може човек да ходи прав. Успехът в живота зависи от това, как ходиш. Ако биеш петите си като войник, ти войник можеш да станеш, но учен човек не можеш да станеш. В ходенето трябва да туриш стремежа да събудиш първо пръстите си, после огънатата страна на стъпалото и най-после петата. Петата означава волята: това е резултат. Най-после ще дойде волята. Най-първо пръстите - умът. После - вдлъбнатата, средната част на стъпалото - сърцето и най-после петата - волята. Тя е най-накрая. Това трябва да е вътре в ума ти. Като искаш да ходиш, трябва да проектираш ума си, че трябва да ходиш правилно: най-първо ще стъпяш на пръстите си, после - на средната част на стъпалото и най-после на петата. И в сърцето си трябва да имаш това желание. Вечерно време, като спиш, трябва да знаеш, как да си поставиш ръцете. Децата, като се раждат, раждат се със свити ръце. Като че ще хванат света и ще го завладеят. А пък когато човек умира - разтваря си ръцете. Ако не знаеш как да свиеш ръцете си, умът ти, сърцето ти и волята ти не действат правилно. И следователно, работите ти няма да вървят добре. Ще вървят, но ще куцат. Ако искаш да имаш характера на гений, на светия, на добре възпитан човек, трябва да си вдигнеш така ръцете, че като ги вдигнеш, да ти е приятно. Има оратори, които като говорят, не знаят къде да си турят ръцете. Турят ги отзад. Вчера видях една сестра, че си турила ръцете отзад. Казах си: "Няма да й върви." Турците, които управляваха българите, си туряха ръцете отзад. Аз казвах: "На този народ няма да му върви." Не си туряйте ръцете отзад. Вие сте вързани тогава, не мислите.

Та, станете господари. Когато вземете четка в ръцете си, да можете да рисувате. Като вземете перо - да можете да пишете. По някой път има цяла магия във вашата ръка. Ако има буря някой път и си вдигнеш ръката нагоре, бурята ще престане. Но трябва разбиране! Вие си вдигате някой път ръцете нагоре към Бога, но защо? Ако аз се моля, ще кажа: "Господи, аз искам да бъда блогороден (Учителят посочва показалеца). Господи, да бъда справедлив (средния пръст)! Господи, да обичам хубавото (безименния пръст)! Да зная как да се обхождам с хората (малкия пръст)! Господи, да имам правилно отношение към Тебе (палеца)! И като събера двете ръце на едно место, ще кажа: "Господи, да ме благословиш!" Може да те благослови да станеш поет, музикант, готвач. Готварството е цяла наука. Вижте как цветята приготовляват нещата; вижте как пчелите приготовляват храната - природата ги учи как да готвят. Всичко в природата си има своето място. Вие имате очи. Гледайте красивите работи! Ти гледаш как някой си криви краката, когато ходи. Защо си криви краката? Не гледай недостатъците в човека, а хубавите работи. Всеки човек, който ходи, има хубави черти. Намерете във всеки човек хубавата поза. Всеки човек има една хубава поза. И като я намерите, почерпете поука. Не спирайте вниманието си върху недъзите на хората, понеже това е патология. Лекарите постоянно изучават болезнените признаци, но това не е човекът. Та казвам сега: "Всинца сте станали лекари." И казвате: "Този човек има един недостатък. Този е нетърпелив." Какво му трябва? Търпение, търпение му трябва. Турете частицата "не" настрана. "Недостига му търпение..." Как ще го достигне? Той да се научи да взема последното място. Който е нетърпелив, никога да не взема първото място. Така ще се научи на търпение!

Една майка дала един съвет на своята дъщеря. Последната обичала много да се кара вкъщи. Като се оженила дъщерята, майка й казала: "Когато ти говорят в къщата, където отиваш, ти ще преглъщаш." И когато й казвали нещо, тя преглъщала. Какво се постигнало с това? Постигнало се туй, че тя почнала да търпи. А по-рано била много нетърпелива. Тази енергия трябва да се изразходи някъде. И като се научила да преглъща, тя си седяла спокойно. Щом научите това, и вие ще си седите спокойно.

Ще ви приведа един пример. Имало един юнак - американец, който вдигал тежести. Друг американец го обижда. Юнакът се поусмихва, хваща го за краката, вдига го във въздуха, изхвърля го нагоре и пак го сваля! И му казва: "Аз ли съм баба или ти?" Като имате една мъчнотия, хванете я за краката, вдигнете я във въздуха, обърнете я с главата надолу и после я свалете на земята. И кажете й: "Аз не съм баба! Ти ще ме слушаш. Аз вървя по един доста определен път, който Бог ми е дал, и не се отклонявам!"

Търпението осмисля живота. Бог е дълготърпелив. Той вижда всички несгоди, неправди в света, но той знае, че светът с насилие не се оправя. Ние не трябва да изнасиляме себе си. Нашите убеждения и стремежи трябва да бъдат съзидани върху закона на любовта. Всяко нещо, което правиш, трябва да го правиш съзнателно от любов. Ако не можеш да туриш любовта в действие, да правиш с любов всяка работа, ти не можеш да бъдеш търпелив. Както Бог е търпелив, така и ние трябва да бъдем търпеливи. Мъчно е търпението. Някой път се възмущавате, че не сте оценени. Питам: хората оценяват ли Бога? Ако има един, който да прави добрини, това е Бог! И при това, всички хора мърморят! И Той ги търпи. Та турете в себе си тази мисъл: не, не да бъдете дълготърпеливи като Бога, но търпеливи! Дълготърпението е само за Него! А пък ние, като постигнем търпението, доста е. То е самообладание вече на силите на ума, на сърцето и човешката воля. Търпеливият човек се владее. Представете си, че Господ ви е дошъл на гости, един цар е дошъл и вие него ден сте разгневен и почнете да вдигате врява, че ви е направена от някого една малка пакост, че не са станали нещата, както вие мислите. Седят двама души и обядват. Онзи, който е направил яденето, направил го безсолно. Един от двамата, които обядват, казва на другия: "Този, който е сготвил, е направил яденето безсолно!" А пък другият казва: "Той е оставил тази работа за нас, да го направим солено според желанието си" и взема малко сол и туря. Ако беше солено, мъчно е да се поправи. Но ако яденето е безсолно, може да се поправи. Ако една работа не е станала, можеш да я изправиш. Но работа, която е станала, не можеш да я поправиш лесно. Благодарете, че работите не са станали още. При соленото ядене трябва да туриш още вода, но то е дълга работа, а при безсолното ще туриш малко сол и ще го направиш както трябва. Стремете се да добиете едно вътрешно равновесие, да имате една непоколебима вяра, една непоколебима надежда и едно непоколебимо търпение! Ако някой от вас иска, може да прочете една книжка от Епиктет. Не зная дали е преведена на български "Животът на Епиктет". Често хората се обезсърчават. Казват: "Какво ще се постигне?" Но ако се безпокои човек, какво ще постигне? Някои казват: "С вяра какво ще постигне човек!" Питам: какво ще постигне с безверие? Или казваш: "С надежда какво ще се постигне?" Питам: С обезнадеждяване какво ще постигнеш? Други казват: "Като учи човек, какво ще постигне?" Питам: като не се учиш, какво ще постигнеш? Като туриш ума си, сърцето си и волята си на работа, ще постигнеш! Ако не ги туриш на работа, няма да постигнеш. Не че не сте турили вашата воля на работа. Вие всички употребявате начина на майките. Всички майки правят една много голяма погрешка. Тя изглежда малка, но всъщност е голяма. Тя е, че винаги прехранват децата си. Те стават 5-6 пъти през нощта, за да дадат на детето си да суче. За да се оправи... А трябва три пъти: сутрин, на обяд и вечер. А през нощта веднъж да го кърми. Казват: "Да не му стане нещо?" Нищо няма да му стане! Птичките как възпитават децата си? Вечерно време нищо не им дават. А денем им дават. А пък майката 4-5 пъти ще стане, когато детето заплаква през нощта, и ще го кърми... Детето, като плаче, е песнопоец. То, като почне да си пее, нека да си пее, ще даде концерт. Ще плаче 5-10 минути и ще заспи. Имаше един доктор Дървов. Една вечер той останал да гледа детето си. Жена му отишла на увеселение, на театър, а пък той останал вкъщи. И разправя ми своята опитност. Като се разплакало това дете! Казва: "Носих го 1-2 часа, не млъква. Прочетох молитвата "Отче наш", колкото я знаех, и казах: "Елате, помогнете!" Духовете да помогнат. И тогава, като ги повиках, то утихна. Заспа. И разбрах едно нещо, което дотогава не разбирах. Като развеждах детето из стаята, какво ли не му давах, то не слуша, а плаче." Аз казах на доктор Дървов: "То е било един песнопоец, дало е концерт."

Имате една мисъл, която ви безпокои. Дайте й съответни условия. Имате едно желание - не спирайте желанието си - така правите една погрешка. Вие казвате за нещо: "Това не е възможно." Кажи: "Възможно е, това ще стане!" Дайте ход на вашето желание и го оставете. Дойде друго желание. Ти казваш: "Това не може", "Онова не може" и най-после се подпушваш. Дайте ход на вашите желания! Или, дойде ти някоя мисъл. Поработи върху нея. Искаш да попееш. Попей си малко. Не казвай: "Аз не съм певец." Ако искаш да се упражняваш малко, стани и направи упражнения. Вечерно време не можеш да спиш. Стани, направи известно упражнение и ще се събуди умът ти и това неразположение ще изчезне.

Та казвам, вие сте дошли до една област, дето ще ви трябват много малки неща, за да се поправи животът ви. Как бихте ми изпели сега думата "правда"? Как бихте ми превели "правда"? Нали всички хора искат правда? Симеоне, я изпей думата "правда", ти си музикант. Музиката е само, за да даде израз на нещата. Правдата си има особен ритъм. Двете съгласни "П" и "Р" показват следното: "П" показа едно състояние, дето плодовете зреят. "Р" показва едно състояние, дето силите са компенсирани. "А" показва, как да отваряте ръката си.

(Учителят пее думата "правда" и всички пеем с него.) Ти си неразположен. Изпей "правда" няколко пъти. Това разрешава въпроса. Сега сърцето разрешава. То го усуква, извива го. А трябва при разрешението да вземе участие и умът. Я изпейте думата "правда" тихо. Във всяка една дума има мощна сила. В думата "правда", в думата "любов" трябва да се намери силата. Всяка една дума е магическа сила. Думите са магически сили. Трябва да почнем да разбираме магическия смисъл на думите. И тогава всяка една дума може да ни помогне. Не е в многото говорене. Съвременните хора много говорят, малко вършат. Всички съвременни хора са силни в рушенето. В това са майстори. В рушенето всеки е силен. Но всички сте слаби в творчеството, в съграждането. (Учителят и всички пяхме "правда" няколко пъти. Изпя се по два начина: първо без извивки, а втори път с извивки.) Първият начин е пеене с ума, а вторият - със сърцето. С ума лесно става. А със сърцето се върти много. Някой път си неразположен - изпей думата "правда" няколко пъти.

Дайте свобода на ума си! Дайте свобода на сърцето си! Дайте свобода на волята си! Това е възможно. Всеки да си даде свобода така, както мисли, така, както чувства и така, както постъпва. И да не се безпокои.

"Добрата молитва"

12. Лекция на Учителя, държана на 20 декември 1939 г., 5 - 6,32 часа сутринта. София, Изгрев. Времето е леко мъгливо.

• Данък, налог (остар.) (б. р.).