Разлика между версии на „Мога да постигна“

Текуща версия към 11:50, 8 юли 2012

Извънредни беседи

1944

Заветът на любовта т.3

Мога да постигна

Коя е най-малката работа, която всеки може да свърши? Коя е тая работа, от която никой не може да се откаже? – Яденето. И царят сам дъвче храната си и я преработва. Днес има неща, които могат да заместят хората. Грамофонната плоча замества човека, цял ден пее и свири, без да се умори. Това истинският певец не може да направи. Ако го поставят при условия, цял ден да пее, той ще се умори. Трябва да благодарим на плочите, които ни заместват. Някога може да коригираме пеенето на плочите, ако не сме доволни от тях. Всеки плод, който зрее на плоча, която свири, е мъртъв, няма сладчина и мекота в него.

Сега може да се направи един опит. Какви резултати ще имате, ако една бременна жена слуша пеенето на грамофонни плочи, а друга сама си пее, или ѝ пеят? Все ще има разлика между детето, което се родило при първото условие и това, при второто условие. Най-добрата работа, която се върши в света, е тая на слънцето. Всеки ден то изгрява и залязва, без да се отказва от работата си. Ако един ден слънцето се откаже от работата си и остави други да я вършат, животът на земята се свършва. Благодарение на това, че ние сами трябва да свършим работата си, никой не може да ни замести. Има неща, които само ти можеш да свършиш. Това е ценното. Тая работа носи знание за тебе. Ако се откажеш от нея, ти се отказваш от всичко полезно за тебе.

„Мога да постигна, що желая" е казано в песента. Кое е онова, което ти е дадено да постигнеш? Ако се откажеш от него, всичко губиш. Някой път човек се отказва от живота: Дотегна ми да живея! На кой певец досега е дотегнало да пее? – На оня, който не знае да пее. Обаче, на оня, който знае да пее, не му е дотегнало. Ако ви дотегне животът, това показва, че нещо куца във вас. Вие сте решавали все високи въпроси, но задавали ли сте си въпроса, кое място да заемете в живота, че да бъдете доволни? Като сте идвали на земята, вие сте се готвели за царе или царици, но като слязохте на земята, видяхте, че тоя пост е зает. Тогава търсите втория, третия след него, но и той е зает. Най-после сте взели последното място.

В един анекдот се разказва, как Бог раздавал хубавите работи на хората. Дошъл един турчин да иска една от най-хубавите работи. Господ му казал: Най-хубавите работи раздадох вече. – Ами мурафетът? – Мурафетът е за тебе, казал Господ. След това дошъл българинът. И той искал най-хубавото нещо, но и на него се отговорило, че най-хубавите неща са раздадени. – Ами работата? – Работата е за тебе, отговорил Бог. Най-после дошъл циганинът. Поискал мурафета, но той бил взет. Поискал работата, и тя била взета. Той казал: Маскарлъкът свободен ли е? – Нека бъде маскарлъкът за тебе! – отговорил Господ.

Хората са смешни, когато сами определят своите работи. Това, което наричат карма, те сами си я определят. В анекдота, който ви разказах, има нещо вярно само 25%, а 75% не е вярно. Нещата са верни, когато са опитани. Например, някой заболее от ревматизъм и вика лекари, тоя-оня, да го лекуват. Има едно просто средство против ревматизма – пей на ревматизма. Какво по-лесно от това? Изпей му песента „Мога да постигна, що желая". Болестите се страхуват от песните. Те всякога си носят памук, че като им се пее, турят памука в ушите си, да не чуват. Докато имат памук в ушите си, песента не работи. Ти трябва да ги изненадаш с песента си, докато още не са турили памук в ушите си. Има нещо, което хората са пропуснали в живота. Те се занимават с важни работи, с неща, с които не трябва да се занимават. Така те са пропуснали малките, но важни неща в живота.

В един анекдот се говори за създаването на магарето. Когато Бог намислил да го създаде, предвидил, че то ще бъде изложено на големи страдания. За да намали страданията му, Той го направил малко животно, като заека, да минава незабелязано. Като се видяло толкова малко, то заплакало и се обърнало към Господа с думите: Защо ме създаде толкова малко животно, без никакво уважение и почитание от хората? Всеки ще се смее с мене, ще ме гони и преследва. Направи ме по-голямо и гласовито, да ми се чудят хората. Като зарева, всички да се захласнат! – Да бъде според желанието ти! – отговорил Господ. Наистина, като приело голям ръст и заревало, магарето обърнало внимание на човека. Всички се заинтересували от магарето, вестниците започнали да пишат за него. Явили се кандидати, как да го впрегнат на работа. Пръв се явил един градинар, да тури магарето на работа, да пази градината му. Като чувало песните на птичките, магарето започнало да ги гони. Така то изпотъпкало всичко. Но градинарят му дал първия урок да не тъпче градините.

Казвам: Три неща има, с които можете да обръщате внимание. Ако искате нещо, искайте светъл ум, носител на светлина. Искайте сърце, пълно с топлина, на която всичко да расте. Искайте такова сърце, в което да растат всички Божествени блага. Искайте такава воля, с която да преодолявате всички мъчнотии. Да живеете в един свят, в който да царува светлина и топлина. Това значи, да постигнете всичко, което желаете. При това, всяко нещо си има свои последствия. В какъвто свят и да живееш, ще носиш последствията, добри или лоши.

Един човек дължал голяма сума, за което кредиторът му го дал под съд. Адвокатът защищава своя клиент. Съдията казва на адвоката: Твоят клиент има да плаща голяма сума. Адвокатът отговаря: Ама че го каза! – Кога ще плати дълга си? – Ама че го каза! – Твоят клиент трябва да признае дълга си. – Ама че го каза, господин съдия! Съдията се отегчил от тия отговори, оттеглил се в стаята си и осъдил длъжника. Като прочел присъдата, адвокатът пак казал: Ама че го каза! Съдията оставил делото неразрешено и казал на обвиняемия да си върви, но втори път не разглеждал въпроса. Така адвокатът спечелил делото. Сега той се обръща към клиента и му казва: Делото е спечелено, ще ми платиш. – Ама че го каза! – отговорил клиентът.

Какво виждаме от тоя пример? – Това, на което учим хората, те първо го прилагат върху нас. Адвокатът научил клиента си, как да изклинчва от закона. Той спечелил делото, но като дошло ред до неговата заплата, клиентът приложил същия метод. Той му отговорил: Ама че го каза!

Сега всички се нуждаем от новото. Вместо да започнете с новите неща, които подмладяват, вие започвате със старото и преждевременно остарявате. Докато сте били млади, все сте се решавали да пеете. Като станахте на 45 – 50 годишна възраст, срамувате се да пеете, мислите, че сте стари. Не смеете да се проявите, страх ви е да не ви упрекнат, че не можете да пеете. Има ли живо същество в света, което да се срамува от яденето? И пчеличката, колкото и да е малка, ще вземе първо място в яденето. Като я повикаш на ядене, тя не чака да я учиш, как да яде, но казва: Аз ще те науча на това изкуство.

Когато един автор пише роман, той предварително определя лицата, героите на романа, описва техните характери, знае, как да изрази чрез тях идеята си. Ако преработи романа си в драма, той изисква от актьорите да играят ролите, както ги е определил. Авторът е внесъл в характера на героите си голяма чувствителност, която актьорът предава чрез припадане. Героят припада пред публиката. Като знаете това, не минавайте по път, по който хората припадат. По кой път трябва да минаваш? По пътя на постижението. Вие мислите, че по тоя път всичко е постигнато. Пътят на постижението е път на богатия; път, по който никога не се осиромашава. От какво не се осиромашава? – От възможности. Не можеш да влезеш в тоя път и да кажеш, че това, или онова нямаш. Всичко, каквото потърсиш, ще го намериш, но трябва да му дадеш цена. В живота всичко е постижимо, но на своето време. За всяко нещо е определено специално време, но трябва да се спази даденото време. Реалистът обръща внимание на всичко, което се отнася до материалния свят, а идеалистът обръща внимание на духовната страна на нещата. Ако накарате реалиста да чете един роман, или никаква поезия, той не се интересува от нея. Че ще му говориш поетично, не се интересува от това. Обаче, ако го накараш да направи една баница, ще я направи много хубаво: с чисто брашно и масло, с хубаво сирене – реалистично ще я направи. Идеалистът ще я направи идеалистично – едва ще има нещо в нея.

Някой казва, че се стреми към идеалния живот, т. е. към свободния живот, който почива на красотата. Искаш да нарисуваш една красива картина, каквато не си видял още в живота си. Красивите неща се допълват едни-други. Живот, в който има допълване между частите на даден образ, наричаме реалистично-идеалистичен. Идеален образ е оня, на който лицето е гъвкаво, пластично. Това значи, да има повече светлина. Под „съвършен" образ разбираме оня, който има повече топлина, т. е. повече хранителни частици. Когато храната съдържа изобилно светлина, човек може да поддържа организма си с ограничено количество храна. Вещества, които не съдържат достатъчно светлина, не са хранителни.

Като не познават качеството на храните, хората се заблуждават и мислят, че много храна е нужно на организма. Майките се заблуждават, като мислят, че много трябва да говорят на децата си, да ги възпитават. Майката роди едно дете и започва да го възпитава. Докато го възпита, тя ще изопачи характера му. Не прави опит да възпитаваш човека. Остави го да се прояви такъв, какъвто Бог го е създал. Ако го направиш такъв, какъвто го искаш, само ти ще бъдеш доволен от него. Хората са недоволни от себе си. Бъдете благодарни, че сте такива, каквито сте, каквито Бог ви е създал. Ще кажете, че еди-кой си брат не постъпва, както трябва. Не, той постъпва точно, както трябва. Как може да постъпи?

Представете си, че един брат дава своите панталони на друг. Обаче, панталоните са големи за него. Има ли нещо лошо в това? Могат ли да се поправят? Ще ги дадете на един добър майстор, който лесно ще ги прекрои и ще остане малко плат от тях. Може ли да критикуваш брата си, че ти дал по-големи панталони, отколкото трябва? Мъчно щеше да бъде, ако панталоните бяха по-малки. Ако един брат ви остави наследството си, или дълга си, кое е по-добре: да се ползвате от неговите блага, или да изплащате дълговете му? В живота има различни случаи. Ако те поканят на трапезата на първо място, ти няма да ядеш пръв. Ако те оставят пръв, ще те претрепят. Особено, ако попаднеш между големи и силни хора, те няма да те оставят на първо место. За да бъдеш спокоен, трябва да вземеш последното място. Всеки трябва да знае местото си, да не нрави погрешки.

Коя е причината за погрешките на хората? – Тяхната алчност. Има хора, които изяждат яденето на 10–20 души, без да усетят някаква тежест. Казва се за едного, че могъл да изяде наведнъж яденето на 20 деца в един приют. Това са изключителни случаи, но съществуват. Такива слабости има във всеки човек. Някой иска да бъде велик човек, философ, поет, всички да говорят за него, да пишат във вестниците. В края на краищата, нищо не остава от това. Кой момък е доволен от красивите моми? Нито един момък не е доволен от тях. Момъкът се оплаква от страданията, които красивата мома му е причинила; момата се оплаква от страданията, които красивият момък ѝ причинил. В тоя свят, в който сега живеем, красотата още не е на мястото си.

Представете си, че някой взел един лотариен билет и спечелил един милион лева. Това считат за щастие. Какво ще правите, ако вие спечелите милиона? Колко ще дадете за благотворителни цели? Първо ще си купите апартамент, автомобил и други неща ; много проекти ще възникнат още в главата ви. От наблюденията върху човека, дохождам до заключението, че повечето човешки проекти остават незавършени. Хората не използват благата, които Бог им е дал, както трябва. Те оставят настрана Великото, което може да ги задоволи, а се занимават с детински работи. В края на краищата, тия работи ги поставят пред мъчнотии и противоречия. Защо са тия противоречия, и те не могат да си обяснят.

И младите, и старите се натъкват на противоречия. Например, млад момък прави избор между две моми, не знае, коя да избере: грозната, или красивата. Според сегашния порядък на нещата, за коя от двете моми трябва да се ожени? Младата и красива мома представя новото в живота, а грозната – старото. Тя казва: Чудно нещо, защо не ме уважават хората! Как така? Едно време са я уважавали, а сега не я уважават. Де е причината? По-рано тя била готова да услужва на всички, а сега се отказала от това, установила характера си. Аз съм против установените характери. Казват за някого, че е положителен човек. В какво се заключава положителният характер? Лошото е в това, именно, че не е положителен. Положителният човек има особена гъвкавост. Отдето мине, има специфичен начин на действие, не прави никакви погрешки. Някой казва, че няма уважението на хората. От тяхна страна може да е така, но как е от негова страна? Вие се заблуждавате. Ако един художник те нарисува карикатурно, трябва ли да приемеш тоя образ за свой? Казваш: Виж, как ме е нарисувал. Никога не приемай тоя образ в себе си.

Един американец-милионер, като пътувал през Италия, срещнал един виден художник и пожелал да го рисува. Художникът го рисувал дълго време, но не могъл да предаде точно линиите на носа му. Американецът имал изкуствен нос. Като отивал при художника, той побутвал малко носа си. Най-после художникът казал: За пръв път срещам човек, на когото не мога да нарисувам носа. – Там е изкуството! – спокойно отговорил милионерът – носът ми е изкуствен.

Съвременните хора, като милионера, често си създават изкуствен, неустойчив характер, в който няма никаква разумност. Другояче казано: На физическия свят вие се намирате близо до предметите, не сте във фокуса, поради което не виждате нещата, както са в действителност. Вие сте извън фокуса, затова нещата още не са реални за вас. Един поет разправял съня си. Сънувал, че написал много хубави поетични работи. По едно време отнякъде излезли няколко мишки и започнали да гризат неговите произведения. Той гледа, но не може да каже на мишките да не развалят това, което е писал. Гледа, сърцето му се къса, не може да дойде на себе си, но нищо не казва; мишките продължавали да гризат поезията му. И вие понякога виждате, как мишките рушат нещо, но дума не можете да им кажете. При това, чувствителността е силно развита във вас. Срещаш един човек, слушаш го, че си дава мнението; някога не ти харесва това мнение, но мълчиш. Ако се противопоставиш, ще изпаднеш в дисонанс.

Срещат се двама души и се запитват един друг: В какво вярваш? И мене са ме питали: Какво мислиш за Христа? – Нищо не мисля. Какво мисли някой за Христа, това е негова работа. Когато хората ме нахранят добре, какво ще мисля? Ще мисля, че съм нахранен добре. Ако не са ме нахранили добре, виждам, че не съм нахранен, както трябва. Де е погрешката? Няма да търся погрешката вън някъде, но ще я търся в себе си.

Един градинар имал хубави череши. Един ден той решил да набере от най-хубавите череши и да ги изпрати със слугата си на царя. Слугата взел кошничката и тръгнал на път. Като вървял, отвреме - навреме хапвал по една череша. Докато стигне до царя, в кошничката останала само една череша. Занесъл я на царя; последният го запитал: Как се яде това? Слугата показал, как се яде, но за царя не останало нищо. Тогава слугата му казал: Следната година ще ти донеса пак; ще се научиш, как се ядат.

Сега и вие, като слугата, искате да изправите миналото си, но то не се изправя лесно.

Прочетете 175 страница от книгата „Царският път на душата", да видим, можете ли да изправите миналото си.

Казано е, че Бог е Единственият, Който може да ти помогне в постигане на всичко, което желаеш. Той ще ти покаже най-добрия път, по който можеш да постигнеш любовта. Всеки, който е пожелал голямата любов, не е могъл да я постигне. До любовта се дохожда по пътя на най-малките постижения. Аз наричам най-малката любов идейна, Божествена любов. Как се изявява тая любов? При тая любов ти си доволен, само ако зърнеш шапката на човека, когото обичаш. Само една линия те задоволява. При духовната любов ти си доволен, ако видиш лицето му. При физическата любов искаш да чуеш гласа му, да хванеш ръката му. Щом дойде физическата любов, работата се разваля. Като хванеш ръката на своя възлюбен, ти си вече недоволен, казваш, че ръката му е много студена, или много топла. И той е недоволен, че си стиснал ръката му повече, отколкото трябва. Друг е недоволен, че криво го погледнали.

Мнозина са недоволни от хората, казват, че криво ги погледнали. Чудни са те! Как са измерили тоя поглед? Да погледнеш криво, това значи, че нямаш достатъчно светлина. Друг е дал с погледа си повече, отколкото трябва. И едното, и другото не е на място. Малкото е недостатъчно, многото е излишно.

Характер се иска от човека. Като взима, или дава, да знае точно марката. Един дервиш срещнал един турски бей. Спрял го на пътя и му казал: Моля, можеш ли да ми услужиш с нещо? Беят извадил кесията си и му предложил да вземе, колкото иска. Дервишът погледнал в кесията – там имало златни, сребърни и медни монети. Той проточил ръка и си взел едно десетаче. – Вземи повече, казал беят. – Благодаря, едно десетаче ми трябва.

Помнете: В Божествената кесия винаги има и малки, и големи монети. Обаче, оня лъч на светлината, който трябва да схванеш и възприемеш за себе си, той е мощният. Онова топло чувство, което схванеш, то е мощното. Оная сила, която можеш в даден момент да възприемеш, тя е мощна. Колкото и да е малко Божественото, което възприемеш, в него се крие силата и мощта.

Често идат при мене хора да ме занимават с обикновени работи. Някой е болен, пита за болестта си. Когато човек боледува, вижда, че няма сили; това не можеш да направиш, онова не можеш да направиш, нямаш разположение. Знаете ли, колко са мъчителни тия състояния? Тъкмо речеш да заспиш, гледаш, отнякъде изскочила една мечка; пак се унесеш, гледаш отнякъде излязла една боа. Въображението ти работи, струва ти се, че къщата се запалила. Някой път се преплитат впечатленията. Гледаш, че слънцето изгрява цяло червено. То хвърля отражение в стаята, като че ли се е запалила. Буден трябва да бъде човек, защото никой път може и в действителност да се запали нещо.

Казвам: Не разчитайте само на видимите неща. Има и невидими неща, в които се крие нещо. В живота си все трябва да срещнеш човек, който носи твоето щастие, без той сам да знае. Може да срещнеш мъж, жена или дете, и от тая среща да зависи твоето бъдеще. Когато Господ избра еврейския народ, Той изискваше много от него. Всичките страдания на евреите се дължат, именно, на незачитане на избора, който Бог направи. Те не отговориха на тоя избор. Ако професорът по музика избере един от своите даровити ученици, да извърши някаква работа, ще съжалява ли ученикът за това? Ако не изпълни възложената задача, той ще съжалява. Като наблюдавам вашия живот, в първо време, от ваша страна, виждах по-голямо усърдие в пеенето, което постепенно започна да се намалява. Някои казват, че външните хора пеят много хубаво. Не е така. Не мислете, че светските певци са много добри. Тия, които минават за големи певци, са изключителни. Те са изпратени на земята специално, да събуждат хората със своята музика. Те не са обикновени певци.

Има обикновени певци и необикновени; обикновени говорители и необикновени. Ще каже някой, че иска да говори пред много хора. Публиката лесно се събира, зависи, как ще говориш. Говори с любов, а не както бомбите говорят. Когато бомбите заговориха, не само че нямаше публика, но всички хора се разпръснаха из цяла България. Питате, защо не ви се каза, че ще има бомбардировки. Има неща, които не трябва да се казват на хората. Ако ви кажа погрешките и добрините, които правите, и в двата случая ще се спънете. Нещата трябва да говорят сами за себе си. Като срещна музикант, който свири хубаво, ще го пратя да свири на дърветата, те да се произнесат за него. Плодът на тия дървета ще зависи от неговата музика. Как е разкопана градината, какви плодове раждат дърветата, това зависи пак от музиката на тоя даровит музикант. Това се проверява практически.

Сега вие минавате през една от най-опасните зони и, каквото имате, ще го вземат. Колкото опасна да е тая зона, трябва да минете през нея. Тя е причина за остаряването на хората, за изгубване на силите им. Това положение е временно, докато минете през тая зона и се освободите. Това значи, да минете от тоя в оня свят, да се подмладите.

Сега гледам, всички сте се престорили, играете никаква роля, като актьори; представяте се, че не можете да ходите. Дойде някой, пита: Де е Учителят? Чудно нещо, де е Учителят? И аз търся път. Някои от учениците на окултната школа приличат на двамата военни – полковникът и генералът, които се разговаряли във време на едно голямо сражение. Неприятелските шрапнели падали около тях като дъжд. Генералът питал полковника: Как си, господин полковник? – Добре съм. – И аз съм добре. Добре са, но и на двамата зъбите тракали от страх. Срам ги е било да признаят, че се страхуват. Страшно е било положението, но и двамата си давали кураж. Нито полковникът казал, че зъбите му тракат, нито генералът. И двамата казвали, че са добре.

Като ставате сутрин от сън, определете си поне по 15–20 минути да благодарите на Бога за всичко, което ви е дадено, а след това да помислите за здравето си. Най-после ще дойдат другите работи. Често пеете песента „Мога да постигна, що желая." Тя е хубава песен. Стремете се да постигнете, каквото желаете, но знайте, че на физическия свят е добре да ви липсва нещо. Ако всичко ви е на място, не е добре, Така се изпитва характера на човека.

Представете си, че ви поканят на обяд заедно с няколко души недоволници. Кое е най-важното при яденето? Да ядеш с благодарност и доволство. Ако между десет души недоволници можеш да запазиш доволството си и да повлияеш и на тях, ти си гениален човек. Доволният внася известна музикалност в яденето. Ти пръв ще проявиш доволството си, после останалите. Ти пръв ще приложиш доброто, после другите. Някой очаква първо хората да станат добри, а после той. Доброто ще започне от нас, а после от другите.

Сега аз ви говоря за неща, които и вие не забелязвате. Казвате за някого: Той е неразположен. Всички минавате през неразположения. Важно е да виждате и да разбирате нещата. Виждате, че един богаташ дава големи диаманти на неспособните деца, а на способните дава малки диаманти. Как ще си обясните това противоречие? Той знае, че големите диаманти няма да останат в ръцете на неспособните, ще изчезнат от тях. Всички говорите за любовта, но кой от вас се ползва от нея? Любовта е сила, която може да оправи всички работи. Въпреки това, нито един от вас не се е занимавал с това, което любовта може да му даде, и да я използва.

В песента „Мога да постигна, що желая" първо има слизане, а после качване. Изобщо, песента е възходяща. Като я пеете, мислете, че сте намерили възходящия път. Вие ще намерите тоя път, когато срещнете човек, който ви обича. Но първо трябва да слезете долу, дето са изворите. Те не извират на високи места. Любовта избира най-хубавите и скрити места, без да създава противоречия. Ако има противоречия, това се дължи на ролята, която ти изпълняваш като актьор в живота. В драматичното изкуство ти изучаваш много работи и виждаш, че не вървят, както ти разбираш, но както авторът е писал. Като актьор, ще играеш по всички правила на изкуството, а не както ти мислиш. Добрият музикант свири по правилата, които музиката изисква. Тук има думата оня, който е писал произведението. Затова всеки музикант трябва да се съобразява с тия правила.

Сега аз искам от вас да се върнете 25 години назад, да се проявите такива, каквито бяхте тогава. Гледам, някой брат, като остарял, върви като човек, който изгубил същественото. Останали му само триците и мисли, как да ги продаде. Той ходи особено, както оня, който продава трици. Той не ходи с тежест, но като човек, на когото липсва нещо. Евтини са тия трици.

Бих желал някоя сестра да изпее песента „Мога да постигна" с движения, драматично. Да се приготви, тогава да пее. Да знае, че ще има малко критика. Като дойдат критиците, казват: Така не се свири и пее. Ако свиря анданте, ще кажат, че не се свири така; ако свиря алегро, пак ще кажат същото. Как трябва да се свири? И аз не харесвам, но не върви всякога. Река да свиря, нещо ми държи ръката, уморявам се. Човек трябва да знае, как да постъпва. Моментът диктува условията.

Какво ще правиш, ако срещнеш мечка? Тук не се изисква теория. Случаят определя постъпката. Няма да чакаш мечката да мине пред тебе, но още отдалеч ще се отбиеш от пътя си. Иначе, сам ще се натъкнеш на мъчнотията. Който не предвижда нещата, сам си създава мъчнотии, а после казва, че пострадал. Как и защо е пострадал? Защото не предвидил нещо.

Като даваха тревоги в София, наблюдавах, каква суматоха ставаше в града. Всички хора бягаха, викаха; коли, автомобили се напредваряха; хората се трупаха да се качат на някой автомобил или камион, да напуснат града. Като гледах това, казвах си: Който разчита на краката си, по-лесно ще се спаси, отколкото да се качи на някой автомобил, какъвто беше нашият – на всеки 20–30 крачки спираше.

Казвам: Има нещо велико в света, на което човек трябва да разчита. Мъчнотията е, докато се открие на човека това Велико Начало. Щом се разкрие пред човека великия Божествен Промисъл, той разбира вече стиха от Евангелието: „Нито един косъм не може да падне от главата на човека без Божията воля." Докато дойдеш до това съзнание, всичките ти косми могат да окапят.

Мнозина се замислят, питат се, какво ще стане с България. Те нямат ясна представа за България. Плачат за „миличката България", без да разбират, какво е тя. Косъм няма да падне от главата на тая България, която аз познавам. България, това са условията, които са дадени за вас, да живеете при тия условия и да се развивате. Бог ви е дал условия да живеете, да се проявите, за да Го познаете. – Що е човещината? – Дадени условия. – Що е мъдростта? – Дадени условия. – Що е доброто? – Дадени условия. Докато не приложиш доброто, не можеш да го разбереш.

Казвам: Вие трябва да чувствате условията, при които живеете. Това е голямата задача, голямото предприятие, с което сте се нагърбили. Бог е дал възможност на България и на всички българи да живеят. Кой ще им отнеме тия условия? Никой не може да ги отнеме.

Прочетете още няколко страници от книгата „Царският път на душата" – стр. 186, 187, 188. Да видим, какво ще ни се отговори в тия страници.

25. Беседа от Учителя, държана на 6 декември, сряда, 5 ч. с. 1944 г. София. – Изгрев.