Разлика между версии на „Към съвършенство“

Текуща версия към 00:27, 19 март 2012

Общ Окултен Клас- ДЕВЕТНАДЕСЕТА ГОДИНА (1939-1940)

КНИГА: Вътрешният господар, изд. ALPHA-DAR, 1996 г.

същата лекция може да се прочете в КНИГА: Наука за живота, изд. София, 1999 г.

КЪМ СЪВЪРШЕНСТВО

„Отче наш”

„В начало бе Словото”

Човек в света за две неща може да се безпокои и за две неща може да се радва. Ще ви кажа за какво може да се безпокои. Може да се безпокои, когато има да дава. Може да се безпокои, когато има да взема. Има да дава и не знае с онзи, на когото има да дава, може ли да си уреди сметките. Онзи, който има да му дава, не се знае дали ще му даде. Този закон е верен и в умствения свят, и в духовния свят, и във физическото поле – законът е все един и същ. Законът е един и същ, методите са различни.

Сега всинца не сте на еднаква степен на развитие. Някои сте напреднали, разбиране имате, съзнание имате, но не сте господари на себе си. Но и като сте господари, пак може да направите погрешка. Вземете и най-добрите певци, правят погрешка. Някой път, като дойдат до високите тонове, не могат да ги вземат. Намират погрешка, че полутонове не са взели вярно някъде във втората или в третата октава. Не могат да вземат и цял въпрос става. Някой критик ще каже: „Фа диез и ла диез някъде горе не ги е взел вярно.” Обикновено кой взел право и кой взел криво, не искате да знаете, но който разбира, намира грешката. И религиозните хора са много взискателни. И те са като музикантите, като дойдат някъде, казват: „Тази постъпка не е права. Някъде фа диез във втората октава не е вярно взет.” Някаква постъпка не е права. Еди кой си не може да се държи, не знае как да постъпи. Какво значи постъпката? Какво има в това, че не знае как да постъпи. Много тропа, като върви, някак удря с петите. Удря, че вдига прах. Някой казва: „Ти не вървиш хубаво, като някоя лисица вървиш.” Как да върви, като лисица или като кон, все някак трябва да върви. Много прах вдига. Това е пак алегория. Някой път човек, като пътува, не може да вдига прах, понеже е мокро. Братко, какъв прах ще вдигам, имаше една педя кал. В кално време прах вдига ли се? Обвиняват някого, че кал донесъл вкъщи. Той отговаря: „Каква кал ще ти донеса, три месеца не е валяло. Сухо беше времето, прах може да съм донесъл.” Та нещата трябва да се съпоставят.

Не е лесна работа човек да живее. Всички нещастия на човек произтичат или от неговия ум, или от неговото сърце, или от неговото физическо тяло. Ако човек не яде добре и не си сдъвче добре храната, той ще страда после. Малките деца ядат много бързо. Майките най-добре знаят колко са лакоми бебетата в ранната възраст. Те ядат бързо. Имах един случай, когато бях в Ючбунар. Нали го знаете Ючбунар – Три кладенци. Иде една майка и казва: „Учителю, спаси детето ми, умира детето ми.” Казвам: Как ще умре детето ти, ти си здрава майка? – „Първото ми дете умря така и туй ще умре. От корем се превива детето, има нещо в корема.” Казвам: Какво ще има в корема му? Дала ли си му нещо да яде? – „Дадох му една ябълка да се залъгва.” – Ябълката е била много твърда.

То отхапало, турило в стомаха, без да сдъвче, стомахът е деликатен, не може да смели тази, твърдата ябълка. Дай му рициново масло. Казва: ,Докато му дадем, ще умре.” – Няма да умре, дай му и топла вода. Но още веднъж не давай на детето си твърда ябълка. Защото детето не знае, то не я е сдъвкало добре. То мисли, че е както млякото, което суче, но то е приготвена храна, а тази храна – ябълката, не е сдъвкана. Ако не се сдъвче храната, произвежда болки в стомаха. Стомахът е доста деликатен. И вие въпреки че сте големи, не знаете да ядете. За пример има някои ядат хляба с отворена уста и така през гърлото вкарват повече въздух в стомаха. Децата правят такива пушкала. Има въздух в пушкалото и като се натисне, изхвърля своето куршумче. Този въздух, като влезе в стомаха, знаете какво става. Понеже е топло, там въздухът се разширява. И тогава човек казва: „Боли ме стомахът.” Казвам: Вкарал си много въздух в стомаха. Много въздух в дробовете е намясто, но в стомаха колкото се може по-малко въздух да влиза. После не е само това. Храната слагате в стомаха си, но умът ви е зает с някаква мисъл, безпокоите се за някои работи. Ядете механически, а искате да уредите работите си, които смятате за по-важни. Така спъвате храносмилането.След това в храносмилането храната не се пречиства добре, не се смила добре, както трябва, отива в кръвта и там остават известни утайки. Ако кръвта не се пречиства добре в дробовете, тези утайки започват да се наслояват. Те се наслояват в ставите по малко и след година, две, три, четири, пет от тези утайки ще се раждат доста болести. На физическото поле утайките стават в ставите, в мускулите, в рамената. Причината е яденето и влиянието на венозната кръв. Човек се е безпокоил, но не е мислил. Казва: „Едно време бях здрав.” Сега например може и ритъмът на сърцето да се измени. За пример някой път сърцето действува усилено, някой път слабо. Вие се вкисвате и в сърцето не влизат хармонични чувства, а дисхармонични. Чувствата спомагат за храносмилането. Ако ви дадат едно ядене, което обичате, което е в хармония с организма ви, то ще даде едни хранителни вещества; ако не обичате тази храна, тя ще ви даде съвсем други вещества.

Някой път утайките на чувствата се наслояват в черния дроб, наслояват се и около стомаха. Казвам: Когато човек не мисли право, утайките се образуват в неговия мозък. Да мислите правилно, значи да пазите мозъка от утайки. Да чувствувате правилно, значи да пазите симпатиковата си нервна система от утайки. И да постъпвате добре, значи да пазите тялото си от тия ревматични болки, които всички имате. По някой път вие се усещате неразположени. От какво произтича това неразположение? Неразположени сте. Стомахът, черният дроб не са в ред – низшите чувства ви управляват – затова не сте разположени. Българинът е седнал там в смисъл, че е заел мястото на черния дроб в общия космичен организъм или че символизира черния дроб, а без черния дроб човек не би могъл да живее; така всеки народ представлява някоя част от общия организъм. Какъвто и да е българинът, без него общият организъм не може. Лошото е, че той не си знае работата и си обърква черния дроб. Като се обърка черният дроб, иди че го оправяй после. Като дойде гръка в сърцето ти, иди че го оправяй. Като дойде англичанинът в личните ви чувства, иди че го оправяй. Като дойде германецът и ви впрегне в една война иди, че го оправяй. Не е лошо човек да воюва – разбирам да копае земята, но да копае хората – не разбирам.

Та сега всички казват, че Бог ще уреди живота. Бог урежда живота ни чрез нашата мисъл. Бог урежда живота ни чрез нашите чувства. Бог урежда живота ни чрез нашето тяло. Колцина от вас имате една ясна представа кога една мисъл е добра?

Тук имате една линия АВ. Ако тази линия представлява една нива, или един капитал, или една електрическа линия като нашата? През тази жица минава енергия, която ни трябва. От А минава енергия към В. С е слънцето, а И е нашият Изгрев. Между В и И са наредени всичките изгрявания. Един ден А заповядва на изгревчани: „Вие имате един неплатен дълг, господа, от тридесет хиляди лева.” А казва на В, че трябва да си плати дълга. Понеже сте неизправни, прекъсват тока. Вие казвате: „Токът иде от Бога.” Но ви казват: „Тази енергия ние сме я хванали, тук ще си плащате.” Казвате: „Тази енергия е от Бога, не се плаща. Как тъй, те нямат право.” Нямат право, но имат право да прекъснат тока. Къде е погрешката? До тази жица имало някой си и той се наричал инкасатор, и други, които горели енергията. Че между този инкасатор и онези, които горели енергията, имало някакви любовни отношения. Всеки месец инкасаторът ги посещавал, далавера имало малко. Хайде да не употребим думата далавера, а речено-казано. Далавера е, да речем, като дойде един, на когото имаш да даваш, а нямаш пари, ти веднага ще го почерпиш, ще заколиш кокошка, ще дадеш вино, ще го нагостиш, дано да поотложи – значи далавера правиш. Пък някой път искаш да го почерпиш с кафе, а той кафе не пие. Искаш с вино да го почерпиш, и вино не пие. Искаш да заколиш кокошка – не иска. Какво ще правиш? Там далавера не става. Казвам: Може да се обвини инкасатора. Но не само това – тази жица е пропукана и от енергията се губи. Изгревчани преди години са горели за януари около хиляда киловата, тази година за януари изгорели две хиляди и петстотин киловата енергия. Като се сравни с другите години, хиляда киловата изгорели повече, отколкото трябва. Ама няма ги никъде тези хиляда киловата. В часовника ги има отбелязани, а като ги търсиш на Изгрева – няма ги. А хиляда киловата струват седем хиляди лева. Сега търсят къде ще ги намерят. По някой път вечер седя в стаята и гледам намалее моята светлина. Казвам: „Някой си турил ютията.” Пак потъмнее. „Този си вари вода, чайника е турил.” Пак потъмнее. „Зимно време е, някой има печка.” Той няма часовник за измерване на енергията, плаща само каквото лампата изгаря. Но и аз имам един самовар, той изгаря енергия за хиляда и двеста свещи. Като го туря и гори един час, после си седя и кой ще ме хване. Като туря моя самовар, намалява светлината навсякъде. Изчезнала енергията. Къде отива? В ютиите отишла, в самоварите отишла, в печките отишла. После самата инсталация е слаба, двадесет процента от енергията се губи, а се отбелязва в електромера. Като се предава по жиците, изчезва, къде ще я търсиш. Онези казват: „Толкова енергия сте изгорили, ще си плащате.”

Казвам: Често и във вас има такива инсталации, прекарани в ума ви, прекарани в сърцето ви, в тялото ви, че онова сдружение, като дойде, казва: „Тази енергия толкова струва.” Нищо повече. Горил си, не горил, ще плащаш. Ял, не ял, три и половина. Човек трябва да бъде умен.

Седи един господин, доста умен като българин, седи в един ресторант и си турил чантата на един стол до него. Яде, храни се. Ял той част от пиле. Плаща. Казват му: „Чантата ви, господине, ангажирала стола, ще платите за стола.” – „Аз не знаех.” – „Ще платите, тук може да седне някой.” Гледа на масата има една хубаво опечена кокошка. Отваря чантата си и казва: „Ти още не си яла.” Взема кокошката и я туря в чантата си и я затваря. Колко струва? Туря кокошката в чантата и плаща. Доста съобразителен. След туй се спогажда с чантата. Че като излиза навън, чантата не иска да яде кокошка, тя е много благообразна, не яде кокошка. Той сам се разправя с кокошката. Човек трябва да бъде доста умен. По някой път вие сте ангажирали един стол, трябва да платите. Пак ще намерите кокошката в чантата вътре.

Човек трябва да знае как да мисли. По някой път търси причините за злото в света. Злото всякога произтича от доброто, което не е направено. Казвате: „Не е добър този човек.” Какво значи, че не е добър даден човек? Турете запетая след не и ще стане: „Не, добър е човек.” Става „добър човек е.” Защо туряте пред доброто „не”. Казвате: „Не е добро.” Без „не” може. Туй, което е добро, може ли да бъде недобро? Значи добрата храна, ако я приемете и не я сдъвчете добре, ще произведе един резултат, който не е добър. Не че храната не е добра, но не е сдъвкана и ще произведе един недобър резултат в стомаха. Следователно ще турите една запетая след „не” и става добре сдъвкана храна. Щом храната е добре сдъвкана, всичко върви намясто. Да се свърши една работа, значи да се мисли.

Преди тридесет–четиридесет години един богат човек считаше за унижение да си снемеш шапката и гологлав да ходиш. Ще те считат за смахнат. Ако снемеш палтото и тръгнеш по жилетка, пак ще те считат за смахнат. Да ходиш гологлав, бос и без палто се считаше за нещо нередно, грозно, извън нормалното. То са външни неща.

Питам: Ако ти не можеш да поставиш една мисъл на нейното място, ако едно чувство не можеш да поставиш на неговото място и ако една постъпка не можеш да поставиш на нейното място, какви знания имаш? Ако можеш да ги поставиш на място, то е цяла наука, то е композиция. Не е лесна работа да поставиш една мисъл на нейното място. Много мъчно е да поставиш едно желание на неговото място. Не само да го поставиш намясто, но и да има ритъм. Какво отношение съществува между мислите, и чувствата, и постъпките? Ако вълкът каже на овцата, че много я обича, как ще се прояви неговата любов? Каквито и обещания да даде един вълк на една овца, мислите ли, че той ще изпълни обещанията си? Никога няма да ги изпълни. Чудното е, че когато вълкът хване една овца за врата, тя като кон бяга с него. Като я хванеш ти за врата, дърпа се. Той я хване с устата за врата, пошиба я с опашката и тя бяга. Вземи една овца да я теглиш, не върви. Като я хване вълкът, бяга с него, като че е била и пребила с него и като че се погажда с него. Често и вас като ви хване вълкът – злото като ви хване за врата, и вие вече бягате, то ви пошибва и вървите много естествено. Започвате да разсъждавате: „Свободен съм, това, онова.” Щом ви хване вълкът за врата, вие не мислите вече. Вземете просветените народи – какво правят? Англичаните нарушават неутралитета на северните държави. И Германия влиза и ги окупира. И тя нарушава неутралитета. Сега кой е виноват? Като седнат на зелената маса, ще търсят кой е виноват. Ще търсят къде е отишла енергията. Кой е нарушил неутралитета. Докато намерят виноватия, докато търсят от германска и от английска страна, ще отидат хиляди хора. Докато намерят виноватия, убитите са убити, пострадалите са пострадали. Избитите хора къде отидоха? Отишли са в своето отечество. Откъде може да са дошли? В какво седи сега лошевината, когато един човек умира?

Казвам: Ако искате на земята дълъг живот да живеете, имате да давате. Да, имате най-малко на десет души да давате по десет, двадесет, тридесет, четиридесет, сто хиляди лева. Тия десет души ще се молят за вас да не умрете, докато си платите. Ако искате по-скоро да умрете, трябва десет–двадесет души да имат да ви дават по стотина хиляди лева. Тогава всеки ще каже: „Дано умре по-скоро, да се отървем.”

В окултната наука всички учители от древността са виждали тия несъотвествия, затова Христос казва, че каквото прави дясната ръка, да не знае лявата. Ако лявата ръка знае какво прави дясната, ще умреш по-рано. Ако лявата ръка не знае какво прави дясната, ще живееш по-дълго време. Ако направиш едно добро, никой да го не знае. Ако направиш едно добро и другите знаят, всякога ще ти препишат лоши неща. Малко ще са тези, които ще те похвалят. Казват: „Той направи това, но тия работи ги знаем. Той в църквата пали големи свещи, пък хората отвън обира. Ние знаем тия неща. Хляб ще даде, но той си има заден план.” Това може да е вярно, може да не е вярно. Няма скрито-покрито. Всяка една мисъл, каквато и да е, оставя своите черти на лицето. Има нещо, за което бих ви говорил, но няма да има практическо приложение. Да ви говоря за потьнкостите на живота, то е все едно да ви говоря за някоя класическа песен. Например в музиката вие, каквато и песен да пеете без думи, много малко може да разберете какво казват нотите. А може и като ви пея една песен само от мелодията да разберете песента. Как ще изразите, че някой имал голяма скръб. Песента показва, че той имал отчаяние. Човек, който има отчаяние, не може да пее. Щом пее, малко накърнено е чувството му. Той се лекува. Щом един човек пее, той се лекува. Някой казва: „Ако имаш една болка, ти може да си попееш.” Може да си попееш и болката да си замине, но ако пееш, трябва да знаеш как да пееш.

Сега нека да ви дам един пример. Един мери с пушка в дървото. Ако е добър стрелец, ще премери с пушката хубаво и удря точно намясто. Някой път, като стреля, на един метър от предмета удари. Той сто пъти ще удари наоколо, но не може да удари в мишената. Ако имате една мисъл и тя не може да иде на своето местоназначение, защо ви е тази мисъл. По сегашното радио се предава правилно. За вас на земята се интересуват вашите благодетели, които са в другия свят. Те постоянно, всеки ден и не само веднъж на ден искат да знаят вие какво мислите, но ежеминутно искат да знаят как вървите вие на земята. Те много се интересуват от вас и като отворят книгата, знаят какво мислите и какво правите. Да кажем тук, на земята, може да се карате, неприятности да имате. Те като гледат, казват: „В дадения случай те харчат повече енергия, ще имат повече дългове да плащат. Тогава да подготвим нещата. Ще има един недоимък долу, на земята.” Да кажем, онези, които ядат повече, наядат се, разтегли се стомахът им, горкият – не може да почне храносмилането. Стомахът е фисхармонист, започва да се свива и разпуща като че свири на фисхармоника. Но напълнил се стомахът и се разтеглил набрал се е въздух вътре. Обръща се – нещо му е мъчно. И в човешкия ум, ако човек не знае как да мисли, ако не разбира законите, ако не разбира Божиите закони, той ще се намери в едно трудно положение. Вие допущате една малка погрешка. Да кажем, оперирате с един капитал от сто лева. Ще направите една погрешка – една стотинка в годината е нищо. Но вие оперирате с един капитал от двеста-триста милиона – вашите погрешки ще се увеличават. Тази погрешка от стоте лева ще се увеличи. Колкото повече време минава, толкова малките погрешки дават по-големи резултати. В големите обращения на човешката мисъл има големи последствия. Сега аз ви говоря за неща, които имат отношение към сегашния ви живот. Човек, ако не знае да мисли, ако не знае да чувствува правилно и ако не знае да постъпва правилно, не може да бъде добре и в никоя област на живота не може да се издигне. Той поет не може да стане, философ не може да стане, богат не може да стане, здрав не може да стане. То е невъзможно. Временно може да има постижения. Временно, каквото е придобил, ще плати много скъпо за онова, което е придобил. Да кажем, вие станете богат човек. Има хора на земята, които искат да се оженят, да имат деца. Идеалът им е да се оженят. Хубава идея е, отлично е да бъдете баща. Идеята да бъдете майка е отлична. Но мислите ли, че сте майка, щом раждате деца и те умират? И един баща не е баща, когато ражда деца, а те умират. Мислите ли, че ако родите едно дете и го пратите в затвора да седи там десет-двадесет години за някакво убийство, че тази майка се радва на сина, че е бил герой и че бащата ще се радва също? Не. Значи майката трябва да роди една дъщеря, която да мяза на нея и бащата трябва да роди един син, който да мяза на него. И тогава ме питат някои: „Как ще идем на небето?” Ако не мязате на Бога, в небето не може да влезете. Ако не сте негов син, не може да идете там. Казва: „Мяза на бащата.” В какво мяза на баща си? По-щедър от Бога в света няма. И по-справедлив от Него няма. И по-благороден от Него няма. И по-силен от Него няма. Всичко има в ръцете си Той. А ние, които минаваме за Негови деца, Негови синове, мислим, че сме най-нещастни и постоянно се оплакваме, че това нямаме, онова нямаме, от болести страдаме. Мислите ли, че ако един човек е болен, че е роден от Бога? Има друга опасност в живота. Върху едно питомно растение, върху една питомна слива може да присадите една дивачка, неопитомена. На дивото може да присадите питомното, пък на питомното да присадите дивото. Следователно ние не спазваме ония закони, които съществуват в природата. Много пъти сме присадили неестествени мисли върху естествени мисли. Върху добрите мисли сме присадили лоши мисли, не им знаем естеството. Защото всяка една мисъл се познава дали е добра от плодовете, които дава. И желанието се познава от плодовете, и постъпките се познават от плодовете. Много мъчно е да знаеш след години какъв резултат ще има една мисъл. Не знаете и какви ще бъдат резултатите на една постъпка.

Един от най-добрите свещеници, които са имали българите – не зная, дали българите ще имат по-добър свещеник от него във всяко отношение – ми разправяше една опитност. Казва: „Човек трябва да бъде много внимателен в живота. Аз само за една постъпка страдах двадесет години, двадесет години трябваше да минат, докато се поправи.” Бил той свещеник в гръцка църква, във Варна било. Разбира реда на църквата много добре. Той имаше един отличен глас, първостепенен. При неговия глас Мазаров е нищо. Но както и е да е. Един ден, като служи в църквата, се случва един от бъдещите владици, тогава бил дякон, после станал владика. Като служил в църквата, дяконът направил една погрешка, свещеникът доста добър, добро сърце имал, но ударил плесница на дякона. Забравил това. Мислил си, какъв е такъв дякон, да не знае да служи в църквата. Казва: „Този дякон стана владика и стана владика във Варна.” Че като го започнал, двадесет години го разкарвал къде ли не за плесницата.

Казвам: Ти ще плеснеш дякона, но този дякон ще стане владика и тази мисъл – владиката, ще влезе в твоя живот, ще те измъчва. Злото е владиката, който измъчва. Най-първо дяконът е бил намясто. Като направиш погрешката, погрешката става владика. Като дойде този владика, вече започва да те разкарва. Този свещеник е бил много добър човек, казвам му: Ако ти не беше го ударил, той нямаше да стане владика. Ти си направил една погрешка, като си го ударил. Ти го направи владика. Казва: „Че как?” Ти ако не беше го ударил, той щеше да остане дякон. Ти щеше да бъдеш свободен. Твоята ръка е много късметлия. Като си го ударил, владика станал. Той не ти благодари за това, мисли, че от само себе си е станал владика. Злото не го удряйте, защото то не признава, че вие ще му дадете живот, владика да стане. Сега виждам – много владици имате, не много, но всеки има по един владика. Аз ви давам цер. Ако ме слушате, вие ще се ползувате. По някой път някои мислят, че като ме слушат какво сам говорил, вече знаят много нещо. Вие още не разбирате какво нещо е природата. Аз толкоз време я изучавам. За да се изучат добре нещата, се изисква време. Аз намирам смисъла на живота на съвсем друго място. Сегашният живот, който човек има, не е лесно изцяло да се подобри. За в бъдеще човек има да се подобрява още. Доброто не е за вас. Този живот е само приготовление. Като свърши едно дете първо отделение, какво придобива? Научава буквите. Във второ отделение свършва с читанката. В трето отделение свършва със смятането и в четвърто отделение свършва с естествознанието. Това е първият курс. Много учено ли е това дете? После дойде прогимназията – имате три години, и там всеки клас с по нещо се отличава. След туй дойде по-горният курс на гимназията – пет години. След туй дойдат още четири години университет и няколко години специализация.

Три специализации в живота има, които всеки трябва да ги знае. Ти трябва добре да се учиш в университета на своя ум. Ти трябва добре да се учиш в университета на своето сърце и да се учиш добре в университета на своето тяло, ако искаш да бъдеш здрав, и да те уважават хората, и да те почитат, и ти сам да се уважаваш, и да те обича Бог, и хората да те обичат. Непременно трябва да бъдеш умен, трябва да бъдеш добър и трябва да бъдеш силен. Ако човек не е добър, ако човек не е умен и ако не е силен, не може да бъде обичан. Любовта не може да се прояви. После трябва да знаеш, че в любовта трябва да дадеш и да вземеш. Любовта, която няма правилна обмяна на даване и вземане, не се проявява правилно. Как да ви представя това? Представете си, че имате един гостилничар, който добре е сготвил яденето. Отивате, гладен сте, изядете яденето, платите хубаво, гостилничарят е добър и вие се усещате добре. Той добре е сготвил, вие сте яли добре, добре сте платили. Излизате, гостилничарят е доволен от вас и вие сте доволен от гостилничаря. Като ядете тази храна, тя произвежда приятност във вас. Като вървите, разположен се усещате. Силен ставате, весел ставате, светът се отваря, светлина имате. Значи между гостилничаря и вас има правилна обмяна. Излизате от гостилницата, храната не е добре сготвена, имате болки в стомаха. Или самата храна не е добра или добре не е сготвена. Често вие страдате и мнозина се оплакват на мен. Казвате: „Много неразположен духом съм.” Казвам: Защо си неразположен духом? – „Не мога да вярвам в Бога.” Щом не можеш да вярваш в Бога, малка светлина имаш. Казва: „Не вярвам, че Бог ме обича или не.” – „Малко топлина имаш. Казва: „Нищо не мога да направя в света.” – Не можеш да направиш нищо, понеже сила нямаш. Не те обичат, понеже топлина нямаш, нищо не виждаш пред себе си, светлина нямаш. За да виждаш, трябва светлина. Знаеш ли, че от човека зависи да го обичат ли или не. От човека зависи да стане богат или не, да осиромашее или не. От човека зависи да живее или да умре.

Бог каза на Адама: „Да не ядеш от това дърво, защото ще умреш.” Вие сега всички се оплаквате, че първият човек ял. Ами че всички вие правите същото. Адам вкуси от това дърво, от което Бог не му даде да яде, и като яде, изпъди го извън рая и той започна само от това дърво да се храни. И вие вече осем хиляди години по три пъти на ден ядете все от това дърво – сутрин от него ядете, на обед от него ядете и вечер от него ядете. И при това искате да бъдете щастливи. Какво почувствува Адам, като яде от това дърво? – Почувствува, че е гол. Дотогава мислеше, че е гениален, но после вижда, че е един невежа, простак. Казва: „Много съм загазил.” Онази царска мантия, която имаше, тя се смъкна от него. Взе му някой мантията. В грехопадението той излиза като един човек, който е ял и пил, че си заложил дрехите в кръчмата, затова го изпъждат гол навън. Майките някой път, когато наказват децата си, не зная дали и вие така сте ги наказвали, събличат ги голи, и ги изпращат вън. Ще съблече дрехите, ако е момче, ще остави само ризичката и навън ще го изпъди. То е метод. Но в природата съществува същото. Щом съгрешиш, природата, Бог веднага ще те лиши от светлината, която ти имаш; ще те лиши от топлината, която имаш; ще те лиши от силата, която имаш. Щом те лиши от светлината, топлината и силата, ти вече ще заминеш за другия свят. Какво значи другия свят? Няма друг свят, но ти си уволнен от службата си в света. Тогава казва: „Къде е отишъл?” – „Между уволнените.” Той целият ден ходи, потрива се, гледа бюрото, дето е служил, ако е министерство, мине, въздъхне, казва: „Тук бях чиновник едно време, но ме уволниха.” Пък не е пенсиониран. Няма пенсия. Като имаш пенсия, добре си свършил работата. Без пенсия не си свършил добре работата. Пък имаш доста навици. Искаш да пушиш, пари нямаш. Искаш да попиеш, да поядеш, да си облечеш хубави дрехи, пари нямаш, какво ще правиш?

Сега слушайте ме хубаво. Някои от вас погрешки нямат, но виждам ще направите за в бъдеше погрешки. Някои от вас нямате никаква погрешка, но виждам, че ще направите погрешка. Виждам. Как зная. Ходил съм и съм правил опити. Като вляза в един дом, представят ми дъщерята и сина. Казват: „Много добро дете е дъщерята.” Казвам: „На колко години е?” – „Сега е на петнадесет.” Казвам: „На двадесет и една години ще направи една погрешка.” – „Как, тя е много добра.” – „Да я пазите до двадесет и една година.”

Преди години една вечер вървят сестри из нашия Изгрев, минават покрай боровете и едно клонче блъснало едната сестра в окото, за малко да я ослепи. Казва: „Клонът ме удари. Тъмно е и не виждам.” Аз, когато вървя в гората, си вдигам ръката пред очите, поздравявам растенията. „Добър ден, добър ден.” Казвам на сестрата: Ти, като си вървяла, не си поздравявала растенията и те се докачили, ударили те в окото. Тъй както вървиш, мислиш, че пътят е отворен. Като ти кажат: „Спри се”, спри се, намери някое място, дето да минеш безопасно.

В живота има доста дървета и като минаваш покрай тях, някой клон може да те удари, може да те блъсне някъде и да страдаш дълго време. Казвам: Трябва светлина, за да имаме обхода; трябва топлина, за да имаме обхода, и трябва сила, за да имаме обхода. Аз искам да ви представя какви са законите на природата. Нямам предвид да ви кажа, че вие сте направили умишлено една погрешка. Всички погрешки в света стават от незнание. Разправяше ми един брат, когато въвели електрическото осветление (тук той се занимава с изкуство): „Един ден взех една ютия, турих я на контакта и понеже имах друга работа, турих я на шкафа. Хич не ми идва наум, че тя ще се сгорещи. Оставих ютията там, не съм я извадил от контакта, излизам навън, ходя и си мисля, че всичко е наред. Ютията се сгорещява толкова, че шкафът се запалил. Влиза жена ми, вижда, вдига се дим. Половин час ако се беше минало още, щеше да хвръкне и къщата.” Мнозина от вас казвате, че туряте ютията в контакта, но не мислите какво ще стане. Знаете ли какво ще стане? Ще ви хвръкне къщата. И казва: „Не мога да обичам Бога.” Ти си турил контакта. – „Аз не мога да постъпвам добре.” – Ти си турил контакта. – „Не зная какво нещо е Господ.” – Ти си турил вече контакта там. Отваряш си очите, влиза светлината, в светлината е Господ. Господ е във въздуха, който приемаме, Господ е в храната, която приемаме. Не Го виждаме, но с тази сила ние сме в съприкосновение. Един сляп човек не може да види огъня, но слепият човек може да усети топлината на огъня, усеща, че влиза нещо в ръката. Като отворим очите, виждаме светлината и тази светлина е, която ни свързва с Божественото начало. Разправяше ми един, който бил на бойното поле. „Никога, казва, духове не бяха ми говорили. Бях скептик, в нищо не вярвах. Седя на бойната линия на едно място и нещо ми казва: „Махни се оттам.” Седя и гледам. Казва ми: „Махни се от това място.” Послушах, махнах се и не се минаха пет минути, на същото място, дето бях, падна една граната. Като се махнах, гледах какво ще стане. Друг един офицер разправяше една своя опитност. Той излиза с целия взвод войници и нещо му казва да застане пред войниците на еди кое си място. Застават там и целият ден французи и англичани ги обстрелвали, но остават запазени на това място. „На другия ден, казва, отивам и нещо ми казва да не заставам там. Казвам на войниците да дойдат с мене, но те казват: „Ние вчера там бяхме запазени и днес ще отидем там.” Аз отидох на друго място, дето ми се каза. Дойде една граната през деня и удари точно на онова място, дето бяха войниците и всички ги изпотрепа. Аз, който бях на друго място, останах жив.” Не мислете, че едно място ще бъде вечно спасително за вас. Вчера може да е било спасително, днес ще бъде ново. Някой казва: „Вчера мислех много добре.” Вчера за вчера. Всеки един човек трябва да се вслушва в себе си да направи нещо по-хубаво. Всеки един от вас може да има по едно внушение.

Аз от вас искам едно. Без да сте видели Бога, вярвайте в Бога. Като дойде светлината, вярвайте в Бога. Като приемете въздуха, Вярвайте в Бога. Че аз виждам Бога вътре в моята мисъл. Правя различие между Неговата мисъл и моята мисъл. Виждам, моята мисъл е заплетена, като дойде Неговата мисъл, изведнъж всичките неща се разрешават. Някой път и вие имате същата опитност. Някой път, като гледам хората, казвам: „От този човек ще излезе нещо.” То е заблуждение. От този човек, дето мислех, че ще излезе нещо, нищо не излезе. За друг казвам: „От този човек нищо няма да излезе.” Като дойде Божествената мисъл, от този човек, дето мислех, че нищо няма да излезе, от него излезе нещо. А там, дето мислех, че ще излезе нещо, там нищо не излезе. Ние по някой път не разбираме хората. Има една черта в човека, няма да ви кажа коя е, една черта, която показва, че сто и едно на сто ще стане нещо. Тази черта е около носа между веждите, но няма да ви кажа точното място. Строежът на веждите при носа показва, че сто и едно на сто ще излезе нещо и строежът на челото показва, че дето и да поставиш този човек, вари го, печи го, той е като металите, които не се окисляват. В някои това чувство се показва до деветдесет на сто, в някои до осемдесет на сто, в други до седемдесет на сто, в трети – до шестдесет на сто, в някои – до петдесет на сто, а в някои пък – до десет на сто или по-малко. Но това зависи от миналото, то не е от само себе си.

Аз ви казах оня ден, кой е онзи, който заровил таланта. Едно време певците са били с един талант. Които не са пели, те са заровили таланта. Господ казва: „Намерете този талант, копайте.” Сега, като са намерили този талант, светът ще се оправи. Те ходят навсякъде, дават концерти и са спечелили, имат вече три таланта. Сега този, който има един талант, казва: „Господарю, аз съм честен човек, зарових таланта.” Защо го зарови? Този талант е в ларинкса, в гърлото, като минава храната, яденето, заравя, заравя. Господ казва:”Аз не ти създадох това гърло само да ядеш, но го създадох и да пееш.”

Та казвам: Човек, който говори, човек, който пее, е талантлив. Всичките хора от говора страдат. Не говорят, както трябва. През гърлото ти, през твоя ларинкс трябва да минат най-хубавите думи, тях да създадеш в света, че като отидеш в другия свят всичките ти думи, които си изказал, са филмирани. Като влезете в другия свят, ще имате един филм, какво сте говорили от детството до сто и двадесет години, ако сте живели толкова. Ако сте живели седемдесет години, ще бъде филмирано всичко, което сте говорили и каквото сте вършили, макар и не тайно, през целия ви живот. Всичко ще го видите на филмова лента. Каквото сте казали тайно на приятеля си, каквото сте казали тайно на сестра си, всичко каквото сте казали, ще чуете, каквото сте говорили през целия ваш живот. Ще чувате и ще видите каква галиматия, каква каша сте направили. Ще видите и еднообразието, в което сте били. Един ден ще слушате всичко това. Вторият ден пак същото, третият ден пак същото, докато не съзнаете всичко и ще заревете от себе си.

Затова казвам: Най-добре е да създадете най-хубавите мисли, най-хубавите чувства и най-хубавите постъпки. Че всичко туй е за вас. Някои седят и казват: „Аз работя за учителя.” Грешите вие. Най-първо аз не работя заради вас. Аз работя заради себе си. Ако съм учител, работя първо за себе си и после за учениците си. Искам и вие да работите най-първо за себе си и после заради мене. Ако искате истината. Бог работи за себе си. Бог прави добро на света, защото е съвършен, знае законите. Той иска да се прояви такъв, какъвто е. Бог не иска да го одобряваме. Той се проявява такъв, каквото е неговото естество. Ние намираме, че е всемъдър, всеблаг, всесилен, няма никакво изключение в живота му. И ние по същия закон постоянно трябва да се стремим към Него. Една разлика има – Бог се проявява в своето съвършенство, пък ние се приближаваме към нашето съвършенство. Тази е разликата. Бог се проявява в своето съвършенство, пък ние се приближаваме, учим се от Него. И всеки ден трябва да бъдем по-съвършени и по-съвършени, да се приближаваме към нашето съвършенство. Ако ти искаш да бъдеш като Бога, трябва да се слееш с Него. Ти, като се слееш, ставаш едно с Него. Ако искаш да си вън от Него, да Го виждаш, трябва да се приближиш. То е хубаво. Най-хубавото нещо е, че ние се стремим към Бога и Бог се стреми към нас. Ние се стремим към Бога и Бог, като се стреми към нас, повдига ни. Като се стремим ние към Бога, ние се въздигаме.

Някои цитират стиха: „Бъдете съвършени, както е съвършен Отец ваш небесни”. Сега се изисква и вие да бъдете съвършени или да се стремите към съвършенство. Онези, които са писали Евангелието, те са имали същата идея. Стремете се към вашето съвършенство, към Бога, непреривно, всеки ден и да ви е приятно, че се стремите. После не искам да мислите, че тук, на Изгрева имало бедни хора. От туй заблуждение се оставете. Аз не обичам лъжите. На Изгрева няма сиромаси. На Изгрева лениви хора има, мързеливи хора има. Някой не могъл да си плати електричеството, понеже нямал пари. Аз ще им създам работа, работа има, ще им платим петдесет, шестдесет, сто лева. Нека да дойдат, да измият салона, които не могат да плащат електричеството, ще им платим. Да работят. Те седят, нищо не работят, ще дойдат тук да критикуват – туй не било, онуй не било, както трябва. Оставете вашата философия и вашата критика. Ако ще критикувате, критикувайте, както трябва^ Има една критика, която аз не наричам критика. Някой казва: „Яденето не е сготвено хубаво.” Хубаво, сготви го ти. Аз, когато критикувам яденето, зная да го сготвя. И попска яхния мога да ви сготвя; и задушено мога да ви сготвя, и триеница мога да ви направя, и мляко с ориз мога да ви сваря, какво ли не мога да направя. И сос мога да ви направя.

Трябва да бъдете смели. Знаете какво е да бъде човек смел. Разправят, че турците пуснали цяла потеря да търси българския революционер Левски. Той обръснал брадата, мустаците си, облякъл се като мома, завързал си кърпа, взел хурката с къделята и тръгнал подир потерята, върви и преде. Те го търсят. Каква смелост! Пита го един: „Да не си видяла тук някой харамия да е минал?” – „Предя си, де ще го видя.” Той гледа мома, преде си. Смелост имал Левски. Вие, ако сте, ще излезете, ще кажете: Аз съм. Не, ще се предрешите като млада мома и няма да казвате, че сте Левски, но че сте млада мома, която си мисли и преде. Някой ще се изтьпанчи, ще каже: „Аз съм Левски.” Но в затвора ще идете. Ако сте млада мома, която преде, ще бъдете свободен.

Който мисли добре, който чувствува добре, който постъпва добре, той е млада мома. Онзи, който нито преде, нито тъче, нито добре постъпва, той ще намери затвора. Затворът са всички несгоди, сиромашия, болести, страдания и тогава цяла една каша ще стане. Казвате: „Дявол имало, туй имало.” Оставете дявола. И той е като вас. И той е бил философ. Той казва на Господа: „Аз съм Левски.” Праща го Господ в затвора. Не се е научил да преде. Сега той и вас ви учи, казва: „Не ви трябва да работите. Гледайте да уредите живота си тъй.”

Мисъл! Ще мислите! Помнете едно: Никога не използувайте никого. Ползувайте се от знанието на всички, но никога не използувайте човека. После да имате едно качество. Като видите един човек, да оцените неговия ум, да оцените неговото сърце, да оцените и неговата воля. В три неща оценявайте хората: оценявайте хубавото в ума, оценявайте хубавото в сърцето, оценявайте хубавото в тялото. И в себе си оценявайте същото. То е задачата. На един брат може приятелски да му кажете какво не му достига. Да кажем, аз съм направил една погрешка, написал съм думата любов, но съм написал „любов”. Дойде някой и напише любов. Първо има едно и (I), после чертичка, после О. Стига да се схваща, то се разбира – Ю. Тази линия при ю-то показва мярката за любовта. О-то са условията. Ю-то значи мярка и условия. С тази мярка сам ще премерите и ще направите нещо. Б-то, което иде, показва, че ще стане нещо. Най-първо Б-то е закон за създаване. Ако не разбирате Ю-то, вие с Б-то нищо не може да направите. Когато обичате някого, готов сте да направите всичко за него. Когато обичате някого, познавате ума, сърцето, готови сте всичко за него да направите. Щом не го обичате, казвате: „Що да го обичам?” Всеки, който обича, всичко може да направи; всеки, който не обича, нищо не може да направи. Всеки, който мисли, всичко може да направи; който не мисли, нищо не може да направи. Всеки, който добре постъпва, всичко може да направи; който не постъпва добре, нищо не може да направи. Божият закон е верен. Щом мислите, ще направите всичко, което Бог прави, което Бог ви е определил. Щом чувствувате правилно, ще направите всичко онова, което искате.

Аз ви говоря на вас днес най-хубаво. Аз ви говоря днес така, защото ви считам за умни. Пък ако ви считам за невежи, няма да ви говоря. Считам ви, че сте добри, считам ви, че сте силни, затова ви говоря. Имам доверие във вас, иначе не бих ви говорил. Казвам: „Аз имам доверие във вас.” Ако вие имате туй, което аз имам към вас, работата ще върви добре. Моите добри намерения, това, което аз имам към вас, ако и вие го имате, аз ще спечеля. Ако го нямате, аз пак ще спечеля, аз никога няма да изгубя. Но ако вие нямате същото отношение към мене, вие нищо няма да спечелите, вие ще изгубите. Сега и аз трябва да имам вяра в Бога, както Бог има вяра в мене. Щом ме е пратил Бог на земята, имал е вяра в мене. И аз трябва да имам същата вяра и същото отношение към Бога, както Той има към мене. Аз ви казвам какъв е законът. Същият закон важи и за отношенията ви един към друг. Човек трябва да има доверие в своя ум, доверие един към друг. Човек трябва да има доверие в своя ум, доверие в своето сърце и доверие в своето тяло. Между всинца ви трябва да се установи този велик Божи закон, да тръгнат нещата. Сега вие имате желание, но някой път ви е срам. Вие по някой път седите и казвате: „Тази работа е много малка.” Вие нямате смирение.

Аз съм се спирал да изучавам живота на мравките, спирал съм се да изучавам живота на пчелите, спирал съм се да изучавам живота на растенията, на тревите, на цветята, навсякъде съм се спирал. Като се карат хората, съм се спирал да ги слушам какво говорят, после съм се интересувал и как си кривят устата. Като се карат хората, съм наблюдавал какво става с веждите. Когато хората си говорят любовно, имат един маниер и пак съм се спирал да наблюдавам. После търговецът какво прави, когато му плащат пари. Наблюдавал съм и този търговец какво прави, който дава, и какво прави онзи търговец, който взема. Каква физиономия има. Когато певецът пее, когато свирецът свири, наблюдавал съм какви маниери имат, наблюдавал съм онези, които тъкат, онези, които предат, които шият. Ида някъде, наблюдавам как бъркат яденето. Наблюдавал съм онези, които правят гримаси пред огледалото, как се оглеждат – интересува ме вътрешната психология на човешката душа. Всяко движение в природата според мен има свой смисъл. Няма нищо безсмислено. Ако вие дадете драскотините, които едно дете е направило на един мъдрец, той ще прочете по тия драскотини какво ще бъде това дете. Защото туй дете пише, но е само от друг свят. Като дойде на земята, научава езика на земята, научава да чете. Като дадете драскотините, мъдрецът ги чете. Амбициозното дете дращи по един начин, умното дете дращи по друг начин, щестлавното дете дращи по трети начин. Какъвто е характерът на детето, такова е и драскането му. Всяко драскане съответствува на неговия характер. Някой казва: „Драскотини.” Не е така. В тия драскотини се показва характерът. То драска, тьнки са линиите му – това дете е меко. Детето драска с дебели линии, туй дете има воля, упоритост. Майката казва: „Какви дебели линии надраскало нашето дете.” Това дете има невъзпитана воля и за бъдеще ще причини много страдания. Другото, с меките линии, каквото каже майка му, то казва, че ще го направи, пък не го прави. Влияе се от много места. Казвам: И дебелите, и тънките линии, ако умът на бащата и умът на майката не работят, може да причинят страдание. Използувайте вашите тънки линии, те са на вашите чувства. Използувайте дебелите линии, те са на вашата воля. Изследвайте хубавите линии, те са на вашия ум. Хубавата линия е на ума. Тънката линия е на сърцето, а дебелата линия е на волята. Изпитвайте дебелите, тънките, хубавите и хармоничните линии. Благодарете на Бога, че ви е пратил на земята да се учите.

Пазете се да не направите следната погрешка. В един дом имало свекърва, зълва и снаха. Варили боб. Дошла свекървата с лъжицата, турила сол в боба. Дошла зълвата, и тя бръкнала с лъжицата, и тя турила сол в боба, разбъркала боба. Дошла снахата с лъжицата и тя турила сол. Иде синът, казва: „Много солен е бобът.” Достатъчно е дето свекървата е осолила боба. Зълвата и снахата да не солят.

„Добрата молитва”

28 лекция на Учителя, държана на 10 април 1940 г., сряда, 5 часа сутринта, София, Изгрев.