Разлика между версии на „Обичайте и ценете“

Текуща версия към 00:04, 19 март 2012

Общ Окултен Клас- ДЕВЕТНАДЕСЕТА ГОДИНА (1939-1940)

КНИГА: Вътрешният господар, изд. ALPHA-DAR, 1996 г.

същата лекция може да се прочете в КНИГА: Единственото богатство, изд. София, 1999 г.

ОБИЧАЙТЕ И ЦЕНЕТЕ

„ Отче наш " „Всичко в живота е постижимо" „Бог е любов"

Всички сте се подмладили – с колко години? Напред ли отидохте или се върнахте назад? Когато човек върви напред, къде отива?

Имате точката А (фиг. 1). По този път – АВ – на слизане къде ще отидете? Някои от вас сте се научили да виждате големи работи – планини, големи дървета, но малките работи не виждате. Например вие не оценявате стойността на един малък живот. Вие оценявате стойността на една малка мисъл, която прониква във вашия ум. Вие виждате само големите работи. Сега от ваше гледище защо ви са големите работи? Да кажем, някой от вас иска да има някой голям самун, защо му е? Какви му са съображенията, че иска голям самун? Въпросът е не само да искаш, но и да знаеш да го искаш и да го имаш.

2 по 2 е 4. И 2 и 2 е 4. Защо 2 и 2 е 4, 2 по 2 е 4, когато 5 по 5 е 25, и 5 и 5 е 10, 3 по 5 е 15 и 3 и 5 е 8? Какво е това съвпадение на някои числа? Имате числото 73, ако го обърнете, ще стане 37. Но ако имате 77, и да го обърнете, пак е толкова. Някой път вие искате друг ред на нещата. Има известен ред в природата, който не може да се измени. Например вие искате някой човек да измени своята обхода към вас. Защо? Имате желание някой да ви обича. Защо? Казвате: "Аз го обичам." Мислите ли, че ако обичате някого, му правите добро? Вие не мислите правилно. Ако човек обича, прави добро само на себе си. Не само да кажеш, че обичаш, но и да го съзнаваш. Казваш: „Аз го обичам." Щом обичаш някого, ти правиш добро на себе си. Ако ме обичаш, ти правиш добро на себе си; ако аз оценявам твоята любов, правя добро на себе си. Ако аз те обичам, правя добро на себе си, и ако ти оценяваш моята любов, правиш добро на себе си.

Неправилното мислене причинява дисхармония в света. Казвате: „Той ме обича". То е негова работа. „Той не оценява любовта ми." То е негова работа. Обичайте хората, без да се интересувате дали оценяват любовта ви. Може да се интересувате само от това, дали вие ги обичате. По кой начин може да се докаже, че вие обичате някого? Как ще докажете, че обичате някого? С какво ще докажете? Любовта е нещо неуловимо.

Сега вие имате стари възгледи. Когато човек стане възрастен, като остарее, мисли, че знае повече. Казва: „Много зная. Главата ми е много патила." Какво може да пати една глава? Най-първо този израз на български „главата ми е много патила" няма значение. Пати значи пате, което плава във водата. Патила значи народила патета.

Каква дума е тя? (Гръцка и значи страдам.) Какво значи страдание? Страданието не е нищо друго освен едно неразположение от това, че нещата не стават, както вие искате. Всички страдат от неразбиране на Божествените закони. Например ние се занимаваме с любовта, но любовта има известно приложение. Вие може да имате една любов, която да осакати паметта ви. А може да имате любов, която да развива ума ви. Може да имате такава любов, която да осакати сърцето ви, но може да имате любов, която да облагороди сърцето ви. Казвате: „Защо е така?" Така е сега. Имате една наклонена линия.

Представете си, че някаква вода пада перпендикулярно отгоре (фиг. 2). Туй падане какво ще произведе? Любовта е, която движи човешката мисъл и човешките чувства. Зависи от вас какъв наклон ще дадете на вашата мисъл, какъв наклон ще дадете на вашите чувства и какъв наклон ще дадете на вашите постъпки. Вие казвате: „Да се обичаме, да мислим правилно." И мислите, че работите са вече уредени. Да мислим правилно, но има известни правила, известни закони, по които се движи мисълта. Вие изучавате един език. Коя е първата дума, с която започвате? Кои думи са най-стари. Думата „Иван" стара дума ли е? Тя е много нова, детинска дума. А думата „раждам" ? „Иван" ли е по-стара дума или „раждам" е по-стара? Глаголите са по-стари думи. Те показват действие. Искам да направим връзка. Имате неправилни глаголи на френски. Кои глаголи са неправилни? Филологически няма да се спирам. Има една неправилност в глаголите. Щом има неправилни глаголи, има и правилни глаголи. Има цяла една таблица с правилни глаголи. В българския език имате три рода. Но то не е правило за всички езици. В турския език има само един род. На български казвате: един мъж, една жена, едно дете. На турски казват: бир еркек, бир къръ, бир кичук. Питам: Защо в българския език има три рода, а на турски – само един. И да ви се разправя, малко отвлечена работа е. Има си своите причини. Или ако вземете начина на писането в разните езици. В еврейски се пише отдясно наляво, ако вземете китайски, пише се отгоре надолу, ако пишете на европейски езици, ще пишете отляво надясно. Бялата раса пише отляво надясно. Всичкото туй писане е свързано с изменението на земната ос. Сега това трябва да се доказва.

Животните ходят хоризонтално. Когато се е създала земната ос, в туй положение тя е била успоредна на орбитата на земята. А пък когато растенията са се създали, северният полюс не е бил там, дето е сега. Той е бил точно на обратната страна. И когато човекът се е създавал, оста се е изменила. Следователно и ние сме се изменили. Когато оста на земята не била като сегашната, са се създали растенията. Когато оста е била хоризонтална, създали са се животните, когато оста е станала перпендикулярна на орбитата, създал се е човекът. Това са твърдения. Казвате: „Докажи ги." Какво ще ги доказвам? Ако нещо се доказва, значи хората са слепи, не го виждат. Защо ще доказвам, че този предмет има червен цвят. На слепия човек трябва да му доказвам, по някакъв начин да му обяснявам, че е червен, но аз виждам, че е червен. Какво ще доказвам? Червеният цвят прави хората подвижни. Щом се карате, щом се побийвате, щом се движите, щом работите, всичко туй се дължи на червения цвят. Какво нещо е червеният цвят? Копаете с мотиката, пишете, четете. Всичко това е червеният цвят. Недоволни сте, това е червеният цвят. Скачате, това е червеният цвят. Лягате, ставате, падате, това е червеният цвят. Щом този цвят престане да действа във вас, искате да се успокоите. Премахне ли се изобщо червеният цвят, човек умира. Защо умира? Няма го червеният цвят. Червеният цвят е, който върти колелото, той произвежда движението. Спре ли се водата, воденицата става тиха, умряла. Ако се махне червеният цвят, човек ще стигне до замръзнало положение. Когато един умре, оста му остава хоризонтална на орбитата на земята. Щом възкръсне, оста му е перпендикулярна. Вие като ходите, вашата ос е вече перпендикулярна. Кое е по-хубаво – хоризонтален ли да бъдеш или перпендикулярен на оста на земята?

Ние имаме отношение към Бога. Три отношения имаме, които са правилни. Любовта е едно правилно отношение към Бога. И истината е едно правилно отношение към Бога. Върху тия отношения не може да разискваме. За същината на любовта, ние не може да разискваме. Казваме: Туй е любов, то е нещо велико, безгранично, но нямаме понятие какво нещо е безграничното. Ако речете да разисквате какво нещо е любовта, то е все едно да изгубите смисъла на живота. Да разисквате какво нещо е любовта, то е все едно да извадите окото си, за да го изследвате как е направено. Не бутайте окото си, не ви трябва това. Някои искат да човъркат любовта. Задоволете се да можете да виждате всичко с окото, а какво нещо е окото, има начин за изучаване, но не с такива доказателства. Ще изучавате окото си в огледалото, ако искате да го изучавате. Хубаво е някой път да се оглеждате. Защо някои от вас не искате да се оглеждате? Казвате: „Умният не се оглежда." Аз зная защо не се оглежда. По-напред бил красив, а сега е остарял, набръчкало се лицето, не иска вече да се оглежда. Казва: „Не искам да се оглеждам." За остаряването вие сте виновни. Всеки, който остарява и не по-умнява, е виновен. Детето, което се подмладява и не учи, реве и плаче, вдига шум, минава за голям аристократ, вдига врява в къщата, заповядва на всички. Голям човек е дошъл, как да не обръщат внимание на него? Казва: „Вие знаете ли кой съм аз?" Баща му го гледа, гледа. „Кой си, едно дете, не те зная кой си." Че кой от вас знае откъде е дошъл. Имате един син, знаете ли откъде е дошъл? Имате един приятел, не знаете откъде е дошъл. Даже нямате ясна представа за вашите приятели. Вашият приятел има едно специфично ухание. После той си има известна форма, която никой друг няма. Неговият нос е така направен, че такъв втори екземпляр няма. Той има такова ухо, че второ като неговото няма.

Вие ще кажете, че има и други такива уши (фиг. 3).

Има и други уши, но точно такива няма, непременно има малко различие, вие не го забелязвате. Ако вашият нос е малко вирнат, какво показва? Кой нос е вирнат? Кой нос е вдлъбнат? Знаете ли кой направи хората с вирнати носове? – Свинете. Понеже с хиляди години ровиха земята с носовете си. Вместо да работят с краката и ръцете, накараха носа си да работи, да рови земята. И досега има хора с вирнати носове, архаична работа, останала от миналото. Този нос не може да се поправи, докато не се премахне онази черта отвътре, която го прави такъв. Какво нещо е свинята? Какво значи свиня? „Сви" какво значи? Свинята постоянно свива, оре, обръща, търси, нарежда. Казвате „Сви". Свил си платното. Какво иска да каже? Събрал го на едно място. Значи свинята събира работите. Следователно и този, с вирнатия нос, събира нещата. За хората с вирнатите носове каква идея имате? – Че такъв човек е горделив. Какво разбирате под думите „горделив човек"? В английски има думите „горделива плът", ргоud flesh. Когато някой има цирей, пак казват „горделива плът". Като се надуе циреят, той е горделив. Два смисъла има в думите горделива плът. Горделивият човек е този, който мисли високо за себе си. Но и плътта, като се надуе, става горделива. Следователно гордостта е болезнено състояние в човека. Надула се тази плът и вие с това се гордеете. С какво може да се гордеете? Вие се гордеете със своето знание. Но знанието вие сте взели от Петка, Драгана, Стояна, няма нищо ваше, вие сте го взели от другите и цитирате. Показвате известно достойнство. Но вие нищо не сте създали. Ами че ако ви попитат, колцина от вас ходите право. Защо по някой път ходите прегърбени? Защо трябва да ходите сгьрбени? Вие нямате отношение към Бог. Щом ходите прегърбени, земята ви привлича, гледате по земята да намерите нещо. Нямате отношение към Бог, изгубили сте Го.

Как ще възпитате младото поколение? Говорят за душата на детето. Каква е тази душа на детето? Човек себе си не разбира, иска да възпитава човешката душа. То е нещо, което не може да се възпита. Човешката душа не се нуждае от възпитание в този смисъл, както хората говорят да се повдигне душата. Тя е едно цвете, няма какво да се повдига. Цветето може само да се полее малко на корените и да се остави. Нали сте гледали някое цвете, като не го поливате дълго време, увисват листата му. Ако на това цвете му говорите или го милвате, цветето казва: „Твоите милувки не ме интересуват." Малко водица като капнете, след половин час, един час, то ще се освежи и усмихне.

Вашите отношения към Бог трябва да бъдат правилни. Любовта е първото отношение. Всичко друго е второстепенно. Оттам трябва да започнете. Тя е основата на нещата в света. Вие туряте една основа и върху тази основа трябва да градите. Вие сега се спирате. Старите казват: „Остаряхме." Виновни сте. Защо? Защото не сте поумнели. Надолу гледате. Вярвате в едно заблуждение. Казвате: „От пръст е направен човек." Лъжете се. Че дрехата ви е направена от пръст, прави сте. Но че душата, която е във вас, че е от земя – лъжете се. Защо тогава вярвате, че сте от пръст? Казвате: "Като умрем, ще идем в черната земя." Черната земя ще иде в земята, но вашата душа ще иде в друг свят. Онзи свят, от който душата е излязла в света на смъртта. Сега на вас са натрапени възгледи от миналото. Казвате: „Ще умрем." Каква е вашата идея? Защо ще умрете? Аз искам да зная защо ще умрете. Нали казвате, че всяко нещо си има причина? Коя е подбудителната причина? Искате да отивате в училище, каква е причината? – Искате да добиете знание. Щом ходите в училище и не учите, само ще бъдете една спънка за хората. Тогава вашето положение ще бъде положението на една стара госпожа от Варна, която ми разправи своя опитност. Тя беше на около шестдесет и пет – седемдесет години. Сънува, че отива в оня свят, сънува жив сън. Казва: „Виждам двадесет и четири души стари, умни хора, седнали, разглеждат нещо на една маса. Като влязох, те ме питат: Бабо, защо дойде? – Дойдох, тук искам за живея. – Знаеш ли, казват, да четеш? – Не зная. – Тогава тук вода ще носиш." Тя си казва: „Аз като бях на оня свят, ми беше по-добре, шетаха ми, по-добре ми беше, вода ми носеха, а тук вода нося, не искам да остана. Връщам се пак назад." Тя не е разбрала какво са казали те. Преди години тук имаше болни братя, доста учени хора бяха, но страдаха. Бях ги накарал да носят вода, за да ги излекувам от болестта. На един брат, който беше невръстеник, но страдаше и от слаби гърди, казах да вземе две стомни и по три пъти на ден – сутрин, на обяд и вечер – да носи вода. Казва: ,Хората ще ме видят." – Няма нищо. Като носиш болестта, хората пак те виждат. Или вода ще носиш, или болестта ще носиш. Казва: „Да не си губя времето в носене на вода." Седнах да му обяснявам каква е ползата от носенето на вода. Ти си станал нервен, изгубил си своя магнетизъм. Водата е добър проводник на магнетизма, ще мине в организма ти и ти ще се освободиш, ще се образува едно поле на деятелност. Ще опиташ два-три месеца, като носиш. Тук имаме една сестра, тя беше дошла от Запад някъде, с висока култура. Не можеше да се движи. Казвам: Ще носиш и ти вода. – „Но как – казва – Учителю, аз, старата жена, как ще нося вода?" – Ще носиш вода, ако искаш да се подмладиш. Можеш, можеш, най-първо една стомна, после с две стомни ще носиш. Вижда им се смешно на хората, но това е закон.

Трябва да вярвате в Божествените закони, които съществуват и да не ви е срам от каквато и да била работа, която носи здраве. Всяко нещо, което носи здраве на човека, всяко нещо, което придава сила на тялото, което освежава в малка степен неговия ум и сърце, е Божествена работа, няма какво да ви е срам. Някой път страдате. Когато ходите, ще видите по пътя някое камъче не на място, ще се наведете и ще го турите на мястото му. И в една година, ако туряте камъчетата на място, знаете ли каква полза ще направите за себе си? С всяко навеждане към земята ще правите едно прекрасно упражнение. У вас има някои неща, които са непотребни. Като се наведете да вземете този предмет, непотребната сила отива в земята и вие се освобождавате. Паднало някакво листче – вземете го и го турете настрана. Питате: „Кой го е хвърлил?" Ония хора не са го хвърлили за вас. Наведете се, вземете го. Десет пъти като се наведете на ден, за десет дена са сто пъти, ако за всяко навеждане печелите десет лева, ще спечелите хиляда лева.

Видите една погрешка, изправете я. Всяка погрешка, която виждате, има отношение към вас. Казвам: Какъв наклон ще дадете на вашата мисъл. Първо вие мислите, защо Господ е създал света така. Така не мислете. Турете в ума си мисълта, че Бог е създал света да се учим. Имате ръка. Знаете ли какво трябва да се прави с ръката? Аз ви давам упражнения и някои от вас от немай къде ги правите – като навик ще се станат упражненията. Някой казва: „Стар човек съм, как ще правя упражненията." (Учителят показва първото от 6-те упражнения.) Като правите упражнения, на пръсти да се повдигате. Ако се повдигате на пръсти, като правите упражнения, вие ще регулирате доста сили и енергии. Като повдигате тялото си, същевременно ще повдигате и ума си. Като се навеждате надолу, и умът ви трябва да върви с вашите ръце. Контакт трябва да правите и със слънцето, и със земята. Казвам: Научете едно изкуство –. добре да правите упражненията. Ако си женен, ще кажеш: „Сега желая да направя едно упражнение за жена си, за да бъде добра." Повтори упражнението за себе си и кажи: „И за мене и аз да бъда добър." После пак за жена си. Пък ако не си женен, ще кажеш: „Правя за моята възлюблена, за себе си после." Ако си ученик, ще направиш едно упражнение за учителя си, за себе си, после пак за учителя си. Слугата ще направи едно за господаря си, едно за себе си, пак едно за господаря си – тогава упражненията имат смисъл. Или стъпвате на левия си крак, то е влиянието на меките сили на любовта, едно течение, в което има мекота, а десният крак е на мъдростта, на знанието. Като стъпвате, вие го събуждате. Щом се изправите, то е вече истина, свободен сте, вече мислите какво да правите, щом сменяте едно упражнение с друго. Та казвам: Всички съвременни теории ще се обобщят. Трябва да се изучава земята, трябва да се изучава слънцето. Някой път трябва да се изучава месечината, за да може тялото ни да се пречисти. Месечината е създадена за пречистване. Когато сте неразположени, излезте да наблюдавате месечината. Когато искате да придобиете известна енергия, наблюдавайте слънцето. Не го гледайте направо, но хвърлете бегъл поглед към него и пак отдалечете очите си. Очите не трябва много да се фиксират. Когато гледате една картина, гледайте я, когато се отпечатва от светлината на слънцето, обърнете внимание на слънцето и най-после занесете този образ на слънцето, както се е отпечатал в картината.

Сега ви казвам: Трябва да правите наблюдения. Имате главата АВ, на която челото е наклонено и имате втори екземпляр СД, където челото е издигнато (фиг. 4). Мислите ли, че двата характера са еднакви?

АВ е човек енергичен, сприхав, той не оставя никакво противоречие. Той е като водата, която слиза от планината, наклон има. Ред поколения са образували тази глава. Челото може да се повдигне. Колко време се изисква, за да се повдигне челото? Какъв ъгъл трябва да се получи, за да се повдигне тази глава? Трябва да се повдигне, защото милосърдието у хората е в предната част на главата. Когато горната предна част на главата се повдигне, хората влизат в положението на страдащите, влизат в положението на близките си. Щом главата ви се повдигне, вие можете да работите. Сега ще носите тази форма на главата. Каквато е вашата глава, такъв ще бъде и умът ви. Формата на вашата глава е резултат от вашите мисли, вашите чувства и вашата воля. Главата е един резултат. Формата на главата, формата на лицето, формата на тялото е резултат от човешката мисъл. Не само на вашата мисъл, но на мислите на ред поколения. Следователно, като измените мисълта си, изменяте и външната форма или на главата, или на тялото, или на лицето. Щом изменението стане в коя да е част на главата, съответно става преобразувание и в цялото тяло.

Когато главата горе на темето не е повдигната като кубе и вие не правите усилия да я повдигнете с непоколебима вяра, значи във вас няма религиозни чувства. При религията първо трябва да изправите гръбначния стълб. Гледам, някои млади сестри започнали да си образуват гърбица. Гърбицата не е добър признак. Не позволявайте да се образуват гърбици. Никакви гърбици! И на седемдесет и на сто и двадесет години пак да се усещате като на двадесет и една година. Не се самозаблуждавайте с вашите години. Годините нищо не значат. Какво ще добиеш за сто и двадесет години? На сто и двадесет, турям запетая след дванадесет. На сто и двадесет години сте само на дванадесет години, нулата, това са условията. На сто и двадесет години вие сте направили едно зодиакално обръщение, били сте по десет години във всеки зодиакален знак. На сто и двадесет години като станете, вие сте само на една година, обиколили сте веднъж своята зодия или сте извървяли път от двадесет и пет хиляди години. Съкратен път, бързо сте го вървяли, пътували сте и сте извървяли път от двадесет и пет хиляди години, живели сте сто и двадесет години, минали сте дванадесет зодии. Годината има дванадесет месеца. Във всеки един месец сте имали особена характерна черта. Първият месец е март, той е за главата. Всичките месеци си имат свое предназначение и управляват различен зодиакален знак, който е свързан съответно с отделна част на човешкото тяло: крака, лице, гръбнак, ръце, дробове и прочее. Като живеете сто и двадесет години един отличен живот и сте били навсякъде в пътя си, втори път пак ще влезете в този път и пак ще минете и обходите същите знаци. Съвременните астролози изучават зодиака, но зодиакът на нашата земя. Ако идете да живеете на слънцето, то си има друг зодиак. Зодиакът на слънцето е двадесет милиона земни години, или двадесет и пет хиляди слънчеви години. Ако съкратите двадесет и пет хиляди години на сто и двадесет, какво ще получите? Сто и двадесет години показват, че условията за живот на слънцето са много по-богати и обширни, отколкото на земята. Или можем да кажем, че в слънчевата система земята се намира най-долу. Юпитер влияе върху нашите лични чувства, върху его-то на човека. Венера влияе върху чувствата. Марс влияе върху активността. При ушите отзад има издадена една костичка – тя е марсова. Сатурн влияе върху ума, върху разсъждението. Всичко, каквото може, опитва. Месечината влияе върху въображението на човека, върху студената мисъл. Ти си въобразяваш нещо, може да е вярно, може да не е вярно. Месечината никога не може да ти предаде топлина. Каква е месечината? Месечината е студена и тя предава студенина. Тя може да ти даде въображение, колкото искаш, но топлина – никаква. После знаете ли каква е онази материя на месечината? Окултистите твърдят, че месечината е майка на земята, няма да ви разправям надълго. Майката месечина се готвила да се ожени за слънцето, влюбила се, пък дъщеря я изиграла. Тя се влюбила в слънцето и сльнцето обърнало внимание на земята и майката останала на сухо. И затова оттам насетне, като се разочаровала, всичката влага, която имала, всичките чувства изчезнали. Обезсмислил се животьт й. Казват, че няма живот на месечината, изчезнал животьт. Тя по някой път, като се пълни, поглежда към дъщеря си, дали прогресира, като се оженила, и като я погледне, казва: „Не искам да те виждам." И пак се намали. После като майка пак казва: „Чакай да видя това дете." Пак стане пълна, пак се изпразни и само току се пълни и празни.

Сега вие казвате: „Защо е така?" Аз ще ви кажа защо е така. Защо е женен човек? – Женен е. Защо? Когато се сърдите някому, защо се сърдите? Вие се сърдите, защото мислите, че той не ви обръща внимание, не ви обича. Имате право, той трябва да обръща внимание. Той не ви обръща внимание и вие се сърдите. Той усеща, че вие не цените любовта. Той ви обича, но вие не цените любовта, най-после той не ви обръща внимание. Вие му се сърдите. Защо му се сърдите? За да ви обича. Вие му се сърдите, защото не ви обича. Когато ви обича, говорите много добре за него.

Това аз уподобявам на следното: когато турците отиват на лов, имат големи хрътки. Хрътката сплашва някой голям заек, заекът изкача, а хрътката го гони, наближава го. Турчинът вика:„Ха чеджъм, ха козум" – нарежда най-хубавите имена. Ако хрътката се заблуди и не може да изкара заека, той вика: „Ха гяур, ха домуз" – нарежда все лоши имена. Защо? Понеже хрътката не може да го хване. Виновна ли е хрътката, че не може да хване заека? Краката му са дълги, бяга да си спаси живота. Често уподобявам хората на това положение. Когато заекът се изплъзне, вие сте недоволни в себе си. Всякога, когато не може да сполучите, имате едно неразположение. Избавете се от вашите неразположения, научете се да мислите.

Вие мислите, че сте остаряли. Човек на петдесет години не е стар. И на шестдесет години, и на сто и двадесет години не е стар. Той едно дете. Аз наричам млад човек, който може да остарее. И наричам стар човек, който може да се подмлади. Ако младият може да остарее, той е умен; ако старият може да се подмлади, и той е умен. Ако старият не може да се подмлади и ако младият не може да остарее, и двамата са глупави. Защото остаряването не е отслабване. При остаряването ще носите по-голям товар, ще помагате повече на хората. В света ценността на човек зависи от това, доколко може да бъде полезен в умственото поле, в духовното поле и във физическото поле. Цената на човек е в това, доколко може да бъде проводник на добрите сили в света, в който живее. Ние сме дошли на земята да се учим. Ние сме предметно учение един за друг. Ние сме дошли да повдигнем цената на земята. В този свят ние сме предметно учение, земята добива цена, ако сме ценни. Онези професори, които ще дойдат да ни преподават, те ще дойдат заради нас. Ако ние напуснем земята, и те ще я напуснат и земята ще бъде като месечината, ще бъде едно здание без живот.

Сега, ако вашите хубави мисли ви напуснат, ако вашите хубави чувства ви напуснат, ако вашите хубави постъпки ви напуснат, питам, тогава каква ще остане във вас. Вие ще останете един университет без студенти и без професори. Какво ще струва тогава зданието? Първото нещо, което се изисква от вас, е необятна любов към Бог. Познавате, не познавате, като дойде до Него, ще ви трепне сърцето. За Него като мислите и ще остареете, и ще се подмладите. Ако сте стари, ще се подмладите, ако сте млади, ще остареете. Като млад, ако остареете, ще благодарите, и като стар, ако се подмладите, пак ще благодарите. Това са велики смени в живота. Като се погледнете в огледалото, ще видите бръчки навсякъде. Има известни бръчки, които трябва да премахнете от лицето си. Те са бръчки на тревоги. Ако живеете така хубаво в ума си, ще имате много хубави линии. Ако сърцето е благородно, още по-хубави линии ще имате. Ако и постъпките са хубави, ще имате нещо хармонично и благородно в лицето. Ако мислите ви са дисхармонични, ако чувствата ви са дисхармонични, ако постъпките ви са дисхармонични, ще имате нахвърлено нещо в лицето, вие сами няма да искате да си гледате лицето. Сърцето ви ще копнее за хубавото. Като видите млад и хубав човек, ще казвате: "Колко е хубав!" Тази хубост се дължи на ума, дължи се на сърцето, дължи се на волята, дължи се на човешката душа, дължи се на човешкия дух.

В новото учение трябва да изучавате науката за духа, за мощната сила. В новото учение трябва да изучавате любовта, знанието, мъдростта. После трябва да изучавате закона за истината. Искам всички да бъдете свободни, да имате свободни движения. Всяко движение, което правим, да бъде хармонично, никога да не правим дисхармонични движения. Ако направите едно дисхармонично движение, веднага да го изправите. Някой път наблюдавайте очите си. Вие мигате някой път много бързо. Това показва, че сте нетърпеливи. Имайте си едно огледало. Ако искате да бъдете търпеливи, препоръчвам ви да се оглеждате в огледалото. Много е мъчно човек да гледа себе си дълго време. Не ви казвам да се гледате дълго, може да се хипнотизирате, но около половин минута, десет-петнадесет секунди да се погледате. Да се гледате, да се изучавате тьй, както сте, а не да роптаете. Като се гледате, да не мигате бързо. Спокойно се гледайте в огледалото, не бръчкайте лицето си. Ако не можете да съсредоточите вашите очи върху всяка линия на лицето, няма да можете да я изправите. Ако не можете да поставите главата си права, в една линия с гръбначния стълб и перпендикулярна на земята, какво можете тогава да направите? Ще се погледнете в огледалото и ще намерите смисъла в строежа. Ще намерите веждите как са направени, устата, цветьт какъв е. Виждате устните са малко възсини, венозната кръв е повече. То е болезнено състояние. Веднага ще оправите цвета на устните с дълбоко дишане и с радостни, весели чувства. Как? Червени трябва да бъдат устните. Носът, ако е вирнатичък, ще турите една права линия, да не е вирнат. Често ще пожелавате да се изправи носът ви. Вътре ще коригирате, в духа си. Духът е, който работи. Вие, като се наблюдавате, ще отнесете мисълта към вашия дух, ще отнесете мисълта си към вашата душа, ще отнесете мисълта към вашия ум, ще отнесете вашите чувства към вашето сърце и тогава ще оставите във вашето подсъзнание, каквото сте казали, да се работи. И то ще коригира. Утре пак ще отнесете вашето прошение до подсъзнанието. Вие ще казвате какво трябва да се поправя, а те са, които ще поправят. След десет-петнадесет години вие ще се подмладите, лицето ще придобие свежест, погледът ще бъде светъл и нещата ще тръгнат напред.

Сега оставяте всичко и казвате: „Ние, като идем в оня свят, тогава ще се оправим." Вие сте в оня свят. Оня свят е, в който вашият дух живее. Оня свят е, в който вашата душа живее. Оня свят е, в който вашият ум живее. Оня свят е, в който вашето сърце живее. Оня свят е сърцето, умът, душата, духът. Без тях оня свят не съществува.

Ще кажете: „Сега аз живея в онзи свят." Щом мислите за духа, вие сте в онзи свят. Щом мислите за душата, вие сте в онзи свят. Щом мислите за ума, вие сте в онзи свят. Щом мислите за сърцето, вие сте в онзи свят. Щом работите с тялото, вие сте в онзи свят. Като работите с ръцете, вие сте в този свят. Като ходите с краката, вие сте в този свят. Като махате главата, вие сте в този свят. Щом спрете на едно място и наблюдавате, в онзи свят сте вече. Някои от вас имате потиснати чувства. Устата ви са тънки. Някои от вас имате дебели бърни, чувствата ви са неубоздани. На някои от вас ушите ви са тънки, прозрачни, слаба енергия имате. Някои сте много пасивни. Ушите не трябва да бъдат светли. Ухото трябва да има една хубава линия и една хубава краска. По някой път не искам да се спирам върху известни подробности, понеже ако ви се кажат, вие сте по-способни да задържите изопачените работи. Туй, което е съществено, го оставяте настрана. Например, ако ви кажа какво означава вирнат нос, вие ще почнете да се оглеждате и да критикувате наоколо. Трябва да се даде на носа един правилен профил. Правилният профил на носа може да бъде, както е на чертежа (фиг. 5).

Тук имате и отклонения. Всеки от тези носове се различава. После носът на човек, който има много трезва мисъл, се отличава от носа на човек, който няма трезва мисъл. Носът трябва да бъде успореден с гръбначния стълб. Едно правилно лице трябва да бъде успоредно на гръбначния стьлб. Щом носът има отклонение или е под някакъв ъгъл, носът не е правилен. Това показва, че животните са взели надмощие у такъв човек. Разумният живот изисква лицето да е успоредно на гръбначния стълб. Лицето трябва да е успоредно на гръбначния стълб. Щом не е успоредно, вече има нещо животинско. Значи тия условия на вашето минало сега трябва да ги поправим. Когато Божията любов, Божата мъдрост и Божията истина влезат в нас, те ще превърнат всичките материали на миналото, които са ни спъвали. Тези материали ще се преобразуват и ще се създаде новият човек.

Христос казва: „Ако не се родите изново от вода и дух, не може да влезете в Царството Божие." Символически, ако не се родите от вашия дух и от вашата душа, вие не можете да влезете в Царството Божие. Ако не се родите от вашия ум и от вашето сърце, не можете да служите на Бог. Вие не можете да станете граждани на Царството Божие, ако не се родите от духа, от силното и мощното, и от любовта или от водата. Ако не се родиш от дух и вода, значи, ако светлината не проникне в твоя ум, ако топлината не проникне в твоето сърце, ти не можеш да служиш на Бог. Или другояче, ако любовта не проникне в твоята душа, ако мъдростта не проникне в твоя дух, ти не може да бъдеш гражданин на Царството Божие.

Сега искам във вашия ум да остане онова, което е полезно. Има известни практически правила. Човек, за да може да живее на земята и да сполучва, трябва да има самообладание. За да имате самообладание, трябва да имате основа. Ако в даден случай, каквото и да вършите, си спомняте за онзи, Който е създал света, вие имате основа. Ако направите нещо и нямате никаква опорна точка, нямате основа. Казвате: „Аз нямам никакво понятие за Бог." Че как, нали имате понятие за себе си? Ако разбирате себе си, ще видите, че сте едно отражение на Бог. Някой път трябва да търпите, както Бог ви търпи. Бог гледа, че правите много погрешки, но ви извинява. Бог казва: „Поправи грешката." Щом направите една погрешка, Той казва: „Поправи я." Турили сте едно камъче не на място, казва: „Тури го на мястото му." Той не казва, защо сте го турили там, но казва: Тури го на мястото му. Нали

177

има цифри. Като се гради една къща, всяка частица е потребна. Ще гледате номера и една под друга ще ги намествате.

Направете едно упражнение за придобиване на търпение. Имате ревматизъм в крака си. То е предметно учение. Като седнете и ви боли кракът, пейте: „Всички в живота е постижимо." Попейте на болния си крак. Боли, но ще седите спокойно. Учете се на търпение. Казвате: „Откъде дойде, сега ли намери, ще ми осакати крака." Вие му попейте. Хубаво е, ще го издържите. Кракът ви боли, но вие ще се усмихнете. Какво трябва да кажете на ревматизма? Ще видите, че при ставния ревматизъм е дошъл един по-низш живот и следствие на това се образуват болките. Ако може да повдигнете този живот, а вие може да го повдигнете, той по-лесно ще ви разбере и ще си отиде. Ако вие не може да изпъдите ставния ревматизъм навънка, тогава де е вашата сила? Ако един генерал може да заповяда на хиляди хора да отидат да се жертват, той е генерал. Как вие да не можете на крака си да заповядвате? Генералът казва „кръгом" и войниците го слушат. Вие ще кажете: „Аз съм генерал и ще ме слушате. Кръгом!" Кажете веднаж, два ньти, три пъти. Цяла година като казвате, тези низши същества като ви чуят, всички ще напуснат крака ви и той ще оздравее. Ще се учите на търпение. Приятно или неприятно – ще носите. Една неприятна мисъл мъчно се носи. Вие мислите, че едно тъжно чувство е дошло не навреме. То е дошло точно навреме. Всичко онова, с което се пробужда вашето съзнание, е приятно. Всичко онова, с което не се пробужда вашето съзнание, е неприятно. Нещата идват навреме. Това е ваша полза. Така е, ако разбирате, пък ако не разбирате, ще роптаете. Ако роптаете, нищо няма да достигнете. Може някой професор да преподава един отвлечен предмет. Не мислете, че този предмет не е полезен. Ако разбирате тази отвлечена материя, може да се ползвате. Например, ако имате дарбата да знаете десетина езици, мислите ли, че ще изгубите нещо? Ако знаете бързо да смятате, мислите ли, че ще ви бъде безполезно? Мислите ли, че ако знаете хубаво да пеете, ще бъде безполезно? Ако имате сила да вдигате четиристотин, петстотин килограма, мислите ли, че силата ви не е намясто? Ние всички страдаме от безсилие, затова искаме удобства. Казваме: „Да имах сега една машина, тя да свърши работата." Вместо да искате машина, станете силен. Вие употребявате машината и ставате още по-слаби. Като прогресирате механически, трябва да прогресирате и духовно. Едновременно с прогреса в материалния свят и в сила трябва да прогресирате. Сега старите сестри казват, че едно време са вдигали повече, пък сега не могат. Гледам някои сестри, които не са по-стари от мен, казват: „Остаряхме." Казвам: Аз още не съм остарял. Аз се мъча да остарея, че не съм остарял, пък вие сте остаряли. Голяма тежест си давате. Чакайте аз да остарея, че вие подир мен. Няма какво да остарявате. Винаги носете в ума си, че имате повече знания и може да помогнете комуто и да е.

За всяка една нова мисъл, която прониква в ума ви, да се радвате. Да си имате едно тефтерче и като си записвате новите мисли, ще видите, доколко вашите мисли са оригинални. Ако някой път една оригинална мисъл дойде в ума ви, не я пренебрегвайте, тя е много важна. Тази мисъл, която прониква във вашия ум, в никоя книга не може да се намери. Това, което не може да се намери, е ценното. Всичко това, което минава през вашите умове, някои будни умове са го направили. Не трябва да мислите, че всичко е написано. Много малко е написано. Хиляди и хиляди неща има, които не са написани. А ненаписаното го пишете вие за самите вас.

Най-първото нещо, не трябва да има никакви гърбици. Онези сестри, които имат гърбици, да се изправят до вратата всеки ден. Да си изправят гърбиците. Казвам: В какво седи новото учение? Хората на новото учение са без гърбици. Кои са хората на новото учение? Които не страдат от ставен ревматизъм. Които не страдат от ставен ревматизъм. Хората на новото учение не страдат от главоболие. Хората на новото учение не страдат от коремоболие. Хората от новото учение не страдат от болести в живота. Ами че тъй трябва да бъдете. Доста уроци съм ви дал. Бяхте страхливи като зайци едно време. Страх ви беше да ви лъхне вятър, да не заболеете. Падат няколко капки дъжд, бягате, тичате – дьжд завалял, вятър повял. Научихте се по пет-шест часа в планината на въздух да седите, вятър вее, дъжд вали, сняг вали, научихте се да издържате. Казвате: „Не ни е е страх вече." Физически доста сте добили. Сега още не сте герои в духовния свят. Там сте малко страхливи. Казвате: „Не ме обичат." То е страх. Не че не ви обичат, но вие не обичате. Не казвайте „не ме обичат", но кажете „не обичам". Законът е верен. Вчера държах една лекция на една сестра. Аз не обичам никаква лъжа. Че никой не ви обича, то е лъжа. Че аз съм голям грешник, то е друга лъжа. Че вие не сте най-големият грешник. То е щестлавие. Дяволът е по-голям грешник. Някои искате да се сравнявате с него. Вие не можете да го достигнете.

Казвам: Вложете мисъл, която е вярна. Ако някой ви е обидил, имайте ясна представа в какво седи обидата. Аз не искам да правя същата погрешка. Ако мене така ме огорчиха, не ще правя да страдат другите хора. Който и да ме обиди, аз вадя поука. Казвам: Няма да го правя. Някой не постъпва добре, скръжав е. Казвате: „Аз не искам да бъда такъв." Щом не обичате, вие сте скръжав. Щом не оценявате любовта, вие сте разточителни. Щом не оценявате любовта на някого, вие сте разточителни, показвате, че имате богатство. При малкото богатство, което имате, не сте доволни, искате още по-голямо. Ако не знаете как да употребите малкото, как ще употребите по-голямото?

Казвам: По никой начин не ставайте причина да спънете когото и да е. Нито себе си спъвайте. Ако не любите себе си, ако не оценявате любовта на хората, вие спирате в себе си своя прогрес. Следователно първият закон трябва да бъде вие да обичате. Дали хората ви обичат или не, то е тяхна работа. Вие да обичате, това е силата на човека, това е вашата сила. В това седи Божията сила, да обичаме. Аз да съзнавам, че обичам. После силата седи и в това да оценяваме Божията любов. Да ценим любовта на ближния и да ценим и своята любов. Аз като обичам, ценя. Това е добро за мене. Обичайте, защото това е добро за вас. Ценете любовта на другите. Това е пак добро за вас. Ако не любите, не правите добро на себе си. Казвам: Две добрини правете на себе си – да обичате и да цените. Някой път, ако ви дам много формули, тия формули може да ви спънат. Мога да ви дам правила да станете много красиви, може и старите сестри да направя красиви, но вие ще започнете да се захласвате, да ходите по любовни работи. Не е лошо, че се захласвате. Като стане красив, човек хвърля един много умен поглед, една усмивка. И старата сестра и тя хвърля поглед, пък има и опитност. Красиви трябва да бъдем всички. Аз не обвинявам хората, като се обличат, като си хвърлят крадливи погледи. При наблюдение е хубаво да хвърлиш един крадлив поглед. На камък може му да хвърлиш крадлив поглед, но щом дойде до човека, погледни го не дълго време, но го погледни направо. Като го погледнеш, неговият образ ще се отпечата в очите ти и тогава гледай в неговото отражение. Щом го погледнеш, той се отпечатва. Влез в себе си, да произведеш неговия образ. Ти се втренчваш и го гледаш. Няма какво да го гледаш втренчено. Погледни го и влез вътре в себе си. Влез вътре, разговаряй, ретуширай. Това е наука. Аз бих желал да имате много романи. Аз бих желал да се влюбите. Казвате, че някой се влюбил. Вие само си въобразявате, че сте се влюбили. Влюбеният умен става. Влюбеният добър става. Влюбеният силен става. Този влюбен човек, който не поумнява, на който сърцето добро не става и който силен не става, той не знае какво е любовта в хубавия смисъл на думата. Хубаво е да се влюбват хората. То е Божественото. Сега трябва да напуснете вашите стари вярвания, детинските си вярвания. „Като бях дете, мъдрувах като дете. Като станах възрастен, напуснах детинските работи." Не че детинските работи не са важни, но те са предисловие. Знанието на старите е потребно. То е сегашният живот. Животът на старите е сегашният живот, телесният живот. Като срещнете един млад и един стар, да не може да направите разлика между младия и стария. В старите ще забележите повече възможности, забелязвате по-голяма устойчивост, повече сила, а в младия повече подвижност. И двамата са еднакво красиви. Младият гледа на външния свят, старият гледа на вътрешния свят, навътре в живота, следователно младият и старият, като се съберат, образуват целокупния човешки живот. Едновременно да бъдем млади отвън във физическия свят и стари в разбиранията. Но в единия и в другия случай духът ни ще работи, душата ни ще работи, умът ни ще работи и сърцето ни ще работи. Всеки от вас трябва да има някого да обича. След като го обикнете, вие му търсите погрешките. Любовта не търси никакви погрешки. Защото онези, които ви обичат, като направят някаква погрешка, те веднага се коригират. Който обича, той има много буден ум. И най-малката погрешка като направи, той се поправя. Някой път, като обиди някого, обиденият не знае, но сам той знае. Като се върне, казва: „Постъпих добре, но погледът ми не беше такъв, какъвто трябваше да бъде." Той сам се съди. Никога не се плашете, че онзи, който ви обича, може да ви обиди. Той винаги коригира погрешката си. Щом коригира погрешката си, той ви обича. Щом не коригира, той не ви обича, обичта в него не действува. Не че обичта не действува, законът не действува. Щом законът не действува, вие се подмладявате. С поправянето на една погрешка вие се подмладявате. С придобиването на една добродетел вие се подмладявате. И трябва да остареете по ум. Трябва да добиете една добродетел, пак за да се подмладите. Да турим една мисъл в живота: има защо да живеем. Някои от вас сте на четиридесет и пет години, някои на петдесет години, някои на шестдесет. Тези, които сте на петдесет години, влезли сте в чувствата, едва сега се влюбвате, с любовни работи се занимавате. И на шестдесет години може да се влюбите. Всеки може да си прави шеги. Като седите, ще фантазирате. На шестдесет години може да бъдете поет, да пишете туй, което не е. На седемдесет години – да оправяте света, да туряте ред и порядък. На осемдесет години да бъдете щедър, да раздавате добрините, които имате. На деветдесет години – да ходите да освобождавате хората от затвори, да кажете: „Излез навън на чист въздух." На сто години ще покажете каква е обществената банка. На сто и десет години ще покажете от какво произтичат противоречията в живота. На сто и двадесет години ще покажете как да живеят в съгласие мъже и жени, братя и сестри и всичкият свят как да живее в съгласие. Сто и двадесетте години показват човек, който има широки възгледи в света. Той казва: „Сто и двадесет години живях, изучих всичките науки, мога да живея и целия свят мога да науча как да живее."

Да направим едно упражнение.

Ръцете настрани. Свиване на пьрвия пръст, на втория, на третия, на четвъртия, всичките пръсти свити, палецът отгоре. Разтваряне на ръцете полека и издигане над главата, като пръстите се допират. Ръцете пак настрани, свиване последователно на пръстите в юмрук, отваряне на пръстите, издигане на ръцете нагоре, допиране на пръстите и пак настрани и т. н.

Упражнението се прави полека, после се ускорява, а накрая – много бързо.

„Бог е любов " (три пъти).

20 лекция на Учителя,

държана на 14 февруари 1940 г., сряда, 5 часа сутринта,

София, Изгрев.