Разлика между версии на „Неповторими неща“

Версия от 15:14, 11 юли 2009

Неповторими неща

Прочете се резюме на миналата лекция.

Прочетоха се пет страници от лекцията „Правилни отношения", от книгата „Път към живота."

Представете си, че някой си направи градина при висок планински връх, дето има изобилно вода. Друг си направи градина в пустинята, дето няма вода. Ще бъдат ли щастливи и двамата градинари? Кой от тях ще бъде облагодетелстван: който е при планината, или който е в пустинята? Ако тоя в пустинята каже, че Господ го е поставил в пустинята, говори ли истината? Господ ли го е поставил там, или той сам?

Често лошите работи в живота са облечени добре, а добрите са облечени зле, поради което хората правят погрешки. Понякога за едно престъпление плащат скъпо – дават голяма сума. Човек извърши престъпление, а после се чуди, защо го е направил. То е все едно, да си купите едно прасенце, а после да се чудите, защо сте го купили. Колко години може да живее прасето с вас? Защо ви е това прасе? Имате една мисъл, която е подобна на прасе, което само рови, прави пакости. Вие се занимавате с тая мисъл, но сте недоволни. Имате едно желание, подобно на прасето. Дето мине, все рови. Съседите ви започват да се оплакват от него. Влезете в някоя къща, и прасето с вас – разровило всичко. Защо давате свобода на прасето? Защо го водите навсякъде със себе си? Казвате: Нека си порови малко.

Понякога в човека се явява желание да види богатството на своя близък, да отвори касата му, да знае, с колко злато разполага. Желанието не е лошо, но то води към известно изкушение. Като погледнеш в касата, казваш: Блажен е тоя човек! Колко парички има в касата си! Преди всичко, тия пари не са благословени, те носят престъпни имена. Те са спечелени от продажбата на животни, на кожи, даже и от продажбата на хора. Какво блаженство е това, да притежаваш пари за същества, на които е отнет животът насилствено? Парите, които хората имат днес, са опетнени. Провидението, за да очисти тия пари, скрило ги е в касата, заменило ги е с книжните пари. Те са по-чисти от звонковите.

Казвате: Да имам пари! Ако имаш пари, всичко става; като нямаш пари, нищо не става. И без пари не може, защото, ако парите не бяха полезни, природата не би ги създала. Природата създаде парите и ги тури като ценност в живота. Никой не обича да работи. Как ще го накараш да работи? Ще го натовариш с пари, ще му дадеш една златна монета. Очите му ще се отворят, и той ще почне да работи. Ако е музикант, ще свири; ако е певец, ще пее. В това отношение, златото върши добра работа. Стимул е златото. Понякога и без пари може. Има едно плащане, което е по-скъпо от златото. Една сладка дума струва повече, отколкото една английска лира. Ако един цар даде на някого една златна монета, или му каже една добра дума, кое струва в дадения случай повече: парата ли, която е дал, или думата, която е казал? Царската дума струва повече. Представете си, че царят каже на някой младеж да следва във всичките факултети даром. Колко думи е казал? – Пет думи. Кое е по-добре за вас: да ви даде пет златни монети, или да ви каже пет такива думи?

Слушате един певец, който има отличен глас, доволни сте от него. Той се сдружава с приятели, които му влияят зле – започва да пие. Не се минава много време гласът му се разваля. Той казва че се е простудил, но простудата иде от пиенето. Ракията отнема топлината, и човек се простудява. Защо тоя певец пие? Кое го кара да прави това! Когато човек яде много сладки работи, в него се явява желание да яде кисели храни, да неутрализира сладкото. Крайната сладчина поражда в човека желание за кисело; дойде ли до крайния предвл на киселото, в него се явява желание за сладко. Ако по характер си мек и постоянно отстъпваш на тоя и на оня, най-после в тебе се явява желание да набиеш някого, да се скараш, да покажеш, че не си толкова мек, че с отстъпки само не се живее. Защо е така, философите ще разрешат. Досега никой философ не е разрешил тоя въпрос. Човек е жертва на различни желания. Ако си добър, пожелаваш някога да станеш лош; ако си лош и дойдеш до крайния предел на лошовината, пожелаваш да станеш добър. Често хората се натъкват на смяна в желанията си. Добрият трябва да се пази, да не се подхлъзне. Лошият от какво трябва да се пази? И в лошия човек се явява желание да стане добър. Той прилича на оня богаташ, който изял и изпил всичкото си богатство – останали му само два лева в джоба. Той си казал; Трябва да купя нещо с тия два лева. Ще си купя едно Евангелие, да видя, какво е писано в него. Като започнал да чете, разбрал, че заслужава да се чете – има смисъл в него. От тоя момент съзнанието му се пробудило и той започнал да съжалява, че изял всичкото си богатство. Добре е станало, че изгубил всичко материално, понеже в него се събудило желание да тръгне в правия път. Не е лошо човек да изгуби всичкото си богатство, но с останалите два лева да си купи Евангелие, което да го насочи в правия път.

Защо богатият обеднява? Представете си, че един силен човек се отнася грубо с хората: тоя набие, оня набие, докато един ден падне, счупи крака си и започне да се моли, да дойде някой и му намести крака. Когато човек наруши правилните си отношения към хората, в него се явява желание да стане добър. Много естествено, като счупи крака си, човек става добър. Като счупи крака си, като навехне ръката си или като изкриви ума си, човек става добър. Някои хора, като забогатеят, изкълчваг ума си, но после дохождат до съзнание, че трябва да се живее добре. Като изгубят богатството си, те слизат при обикновените хора и стават добри. Знанието, което съвременните хора придобиват, не го ползват много. То е дреха, която скоро остарява. Един ден тя ще остарее и, като парцал, ще се захвърли. След това ще си направят нова дреха. Ако днес си виден биолог и заминеш за другия свят, каква биология ще преподаваш на хората? Тогава и децата ще знаят повече от теб. Ако си астроном, какво ще остане след сто години от твоята астрономия? Хората ще се смеят на тая астрономия. Всички искат да бъдат учени, да имат знания. В природата съществува едно знание, което никога не се изменя.

Един ден светиите се събрали заедно, да покажат знанието си. Всеки се стремял да се представи по-учен от другите. Един от тях, който минавал за невежа, казал: Аз нямам знания, като вашите. Само две неща мога да направя. Взел един камък, стиснал го и отгоре излязъл огън, отдолу потекло вода. Когато ви потрябват огън и вода, аз ще ви доставя – нищо друго не зная. Знанието се нуждае от прилагане. По-добре е да имате знание, чрез което да си добиете огън и вода, отколкото да философствате. Камъкът представя твърдото, коравото естество на човека. Като хване това свое естество и го стисне, да излезе огън и да потече вода от него. Истинското знание подразбира, каквото кажеш, да стане.

Един беден човек, който някога бил голям богаташ, срещнал на пътя си едно малко момченце, което искало милостиня. Бедният го погледнал и му казал: Съжалявам, че идеш късно, днес нямам нищо. Ако беше дошло преди една година, щях да те подкрепя. Но сега мога да ти кажа само няколко думи: Както те виждам, ти ще станеш учен човек, ще ти провърви в живота. Момчето се зарадвало, записало името на бедния и продължило пътя си. След години той, наистина, станал голям, учен човек. Той намерил бедния, дал му една голяма сума и казал: Едно време ти не ми даде нито пет пари, но ми каза няколко ободрителни думи, които ме подтикнаха към работа; днес аз разполагам с големи знания и пари. Каквото каза, така стана.

Помнете: Думите крият мощ в себе си. Понякога те помагат на човека повече, отколкото парите. Всяка дума, казана на място, дава плод. Казваш: От мене човек няма да стане. Или, от мене човек ще стане. Каквото кажеш, става. Бъдете внимателни в думите си. Някой път се сбъдват добрите думи, а някой път – лошите. Знаете ли, с колко добри думи може да се поправи една лоша дума? Кажеш на някого, че е мазник, и той се обижда. Как ще поправиш тая дума? Тя не е лоша дума, но може да обиди човека. Мазник е тоя, който е мазен, с масло намазан. Той надниква тук-там, да види, какво има за ядене. Умен е той. Когато искат да смекчат думата я мазник", казват „мазна Гана". Кое е отличителното качество на мазната Гана?

Преди години бях във Варна. Един ден слушах, как се карат две съседки – гагаузки. Едната от тях беше много красноречива, говори цели два часа Тя изкара всички факти на лице, като някой адвокат или като прокурор, който държи обвинителна реч. Другата слуша, мълчи, уста не отваря. Тя знае, че ако каже само една дума, ще отидат още два часа Като свърши своята реч, тя запита съседката си: Можеш ли да кажеш нещо против това? Съседката мълчи, нищо не казва – не е красноречива. Досега не съм срвшал друга жена, толкова красноречива. Това беше гагаузка.

Прочетоха се пет страници от лекцията „Разумни промени" от книгата – „Път към живота" – от първа страница нататък. Имате числата 1, 2, 3, 4, 5. Числата 1 и 2 образуват числото 12. Това число минава за щастливо. – Защо? – Защото съдържа единицата, която показва граница на числата. Числото 12 представя поле. Двойката е плоскостта. Това поле е доста плодородно, каквото посееш, добри плодове дава. Във всеки деден случай един човек може да бъде за вас или граница, или поле. – В какъв случай е полезно полето? – Когато искате да сеете. Двойката означава човек с много ниви, а единицата – човек с малко ниви, при това, с граници. Богатият представя двойката. В природата няма по-добро число от двойката, но и по-лошо число от него няма. Съберат ли се двама души на едно място, непременно ще се скарат. – Кой ще ги примири? – Оня, който представя числото три. Тройката примирява, тя е миротворец. Никой не може да примирява, освен числото три. Тройката е в краката – образува се един триъгълник. Тя показва, как трябва да вървят краката. Ако това число изчезне, ходът на човека се нарушава, и той престава да ходи. Докато мисли право, човек е в числото три. Щом се раздвои, мисълта му отслабва. Тогава човек се разколебава и започва да мисли, кое да избере – раздвоена е мисълта му.

Представете си, че сте свършили два факултета, но мисълта ви се раздвоява. Дето отидете, никой не ви иска. Каквато работа започнете, не ви върви. Чудите се, какво да правите. Срвща ви един човек и ви дава две стомни, да донесете вода. Казваш: До това ли положение дойдох? Свършил съм два факултета, а сега трябва да нося вода. – Това, именно, е доброто. Досега си пил друго нещо, а сега те пращат на Божествения извор, оттам да пиеш вода и две стомни да напълниш – човек да станеш. Това значи, да отидеш зз вода с две стомни. Вместо да пиеш от човешкото вино, ще напълнищ две стомни от Божественото вино и от него ще пиеш. Мнозина страдат, понеже не са напълнили двете стомни с Божествена вода. Едната стомна е главата на човека, а другата стомна – неговото сърце. И двете стомни трябва да бъдат пълни. Главата трябва да бъде пълна с Божествени мисли, а сърцето – с Божествени чувства. Всеки човек трябва да се ползува от своите стомни. Пръв той трябва да се ползува от тях, а после и окръжаващите.

Докато живеете на земята, вие мислите, че сте бедни, че не сте даровити. Не сте даровити, защото стомните ви са празни. Идете на Божествения извор, напълнете стомните си, и всичко ще тръгне на добре. Няма защо да се доказва това. Кой има право да доказва? Силният всякога доказва, слабият всякога приема. Как ще доказва слабият? Той не може да доказва нищо, не може и да отрича – остава само да приема. Силният доказва и настоява да приемеш. Той казва: Това ще го приемеш; иначе, не можеш да живееш. На слабия не остава нищо друго, освен да приема. Има ли нещо лошо в приемането? И силният, като стане слаб, приема нещата. Ако слабият стане силен, налага нещата. Кое е по-добро: да налагаш, или да приемаш? И двете са необходими. Едно без друго не могат. Ако в даден случай не си слаб да приемеш една идея, и ако не си силен да наложиш една идея, ти не можеш да разбереш живота. Първо човек е слаб, за да приеме идеите после той става силен, за да налага идеите. Първо ще приемеш една идея в себе си и ще я приложиш в себе си. Ако не разбираш въпроса така, ще се натъкваш на противоречия. Ще питаш: Защо съм слаб? – За да приемеш една идея в себе си. – Защо съм силен? – За да приложиш една идея в себе си. При възприемане на идеите, слаб ще бъдеш; при прилагане на идеите, силен ще бъдеш. Слабият е гъвкав, лесно се огъва. Слабият е долина, поле; силният е планински връх. Мнозина гледат на противоречията като на нещо излишно. няма излишни неща в природата. Тя е допуснала противоречията. Следователно, всичко, което съществува в природата, и което тя е допуснала, е на мястото си. Тя никога не би допуснала неща, които нямат полза. Всяко нешо, колкото и да е лошо, е на мястото си. Всичко, което се случва в живота ви, е за добро. Щом е така, радвайте се на всичко. Вие се страхувате, да не се повтарят страданията ви. Помнете: В природата няма повторение. Всяко нещо, добро или зло, се случва само веднъж в живота ви. Само веднъж можеш да ядеш с разположение и любов. И втори път можеш да ядеш така, но по друг начин и при други условия. Затова казвам: Всички сладки и всички горчиви неща нямат една и съща стойност. Не се забравяйте в радостите си и не се страхувайте от страданията. Те не се повтарят. Не мислете, че едно страдание, което сте преживяли един път, ще ви посети и втори път. Привидно нещата се повтарят, в същност не е така. Това, което наричате повторение, се отнася до другите хора, а не до вас. Затова, гледайте на всяко нещо, като на такова, което се случва веднъж в живота ви.

Казвам: Ценни неща са ония, които се случват само един път в човешкия живот. Ценете всяко нещо, защото само веднъж се случва. Само веднъж ще бъдеш беден, и само веднъж ще бъдеш богат. Два пъти не можеш да осиромашееш – веднъж само ще осиромашееш. Само веднъж ще бъдеш млад, и само веднъж ще бъдеш стар; само веднъж ще бъдеш учен, и само веднъж ще бъдеш прост; само веднъж ще бъдеш добър, и само веднъж ще бъдеш лош. Това е закон. Може да не сте съгласни с мене, но ще го проверите. За мене е важно това, което съществува в природата, и което става в нея. Щом съществува нещо в природата, спор не правя. То е реално. Всяко нещо, което не съществува в природата, не е реално. Аз говоря за реалните нвща, които съществуват.

Представете си, че някой човек е свършил два факултета и става слуга някъде. Ще бъде ли доволен от него господарят му? – Ще бъде доволен. Слугата му знае да свири, да рисува, да лекува болни. Господарят се чуди на неговото знание и навсякъде казва: Имам отличен слуга, владее няколко изкуства – знае да свири, да пее, да лекува. Лошо ли ще бъде, ако светът е пълен с такива слуги? Сега навсякъде срещате все невежи слуги, които не владеят нито едно изкуство. В бъдеще за слуга ще приемат само оня, който владее някакво изкуство. Значи, слугата трябва да бъде или музикант, или художник, или лекар. В бъдеще за господар ще приемат само оня, който не е нито музикант, нито художник, нито лекар. Който нищо не разбира от живота, може да бъде господар, но не слуга. Бъдещите господари ще представят материал, с който слугите ще работят. Така, именно, слугите ще повдигнат господарите си. Без такива слуги господарите са изгубени. В бъдеще между господарите и слугите ще има голяма любов. Още сега ще си изберете, какъв искате да бъдете – господар, или слуга. Ако си невежа, господар ще бъдеш и ще се нуждаеш от умен слуга; ако си умен, способен, ще бъдеш слуга при невеж господар, да го повдигнеш.

Виждате една хубава цигулка в кутия и не знаете, какъв тон има тя. Ако я хване някой майстор - цигулар, хубаво нещо излиза от нея; ако я хване някой невежа, нищо не излиза. Само големият майстор - цигулар разбира хубавата цигулка. Само големият майстор разбира живота. В бъдеще всички хора трябва да разбират живота. Всеки човек е инструмент, пособие, което трябва да се използва. Ползвайте се от тия инструменти. Така трябва да гледате на нещата. Ново разбиране е нужно. Да се мисли по стар начин, това е изгубено време. Старото е отживяло своето време, не може да се повтори. Нови времена идат за всички.

Сега аз ви насърчавам за новото, което иде. Старото е загубено вече, за него не ви насърчавам, то си отива. Закон е: Веднъж печалба, веднъж загуба – периодически става това. В бъдеще пак ще се повторят нещата, но при други условия, в друга система. При даден случай, в дадена система нещата стават веднъж. Затова трябва да бъдете готови, каквото ви се случи, да го приемете добре. Богатството и сиромашията ще дойдат само веднъж – приемете ги с разположение – по Божествен начин. Знанието и невежеството ще дойдат само веднъж – приемете ги по Божествен начин. Невежеството не е лошо нещо. Невежият е слаб, не носи никакъв товар на гърба си. Ученият е натоварен с голяма раница. Невежият е недоволен, иска да носи раница. Той казва: Нека имам раница, мъчно се живее без нея. В раницата се турят тежестите на живота. Тя служи за уравновесяване на тежестите. Не се страхувайте нито от невежеството, нито от сиромашията. Като ви посетят един път, втори път няма да дойдат при вас. И богатството няма да ви посети втори път. И да искате, няма да дойде, то бяга. Като станете на 120 години, тогава ли ще учите?

Казват: Младият остарява, старият се подмладява. Кой стар човек досега се е подмладил? Подмладяват се хората, но не в една и съща система. Досега не съм срещнал нито един стар човек, който е останал в една и съща система, и да се е подмладил. Не съм срещал човек, който да е остарявал два пъти. Може да е ставало някъде такова нещо, но аз не съм го виждал. Според мене, млад е оня, който носи семена. Бог му е дал различни семена, да ги изучава. Той посажда семената и продължава пътя си. Стар е оня, който отглежда посятите семена. Той е градинар. В неговата градина семената растат, цъфтят и плодове дават. Младият носи семена, но плодове няма. Иска ли да хапне някакъв плод, трябва да отиде при стария, който е богат с плодове, има възможност да яде. Случва се, че старият няма зъби и не може да яде плодове. Тогава той вика младия и му казва: Ти имаш семена, аз имам градина с плодове. Посей и твоите съмена в моята градина, да има, какво да ядеш. Плодовете са за тебе. Като се подмладя, тогава ти ще ми даваш от своите плодове. Аз ще нося семената, а ти ще ги отглеждаш и ще ми даваш плодове. Това е закон на смяна, който хората не разбират, затова казват, че животът е пълен с противоречия.

Прилагане е нужно на хората. Не се иска голямо приложение – малкото е достатъчно, но да се прилага. Ако човек би прилагал всеки ден по една дума, знаете ли, колко много би направил? Мнозина казват, че нямат работа. Създайте си работа сами. Ако аз съм на вашето мвсто, за една година ще посадя 360 плодни дръвчета. И вие може да направите това. Ще кажете, че нямате място. Земята е обща градина, достояние на всички. Вие имате условия да сеете на земята – поне по едно съменце на ден.

Сега, ако накарам някой от вас да изпее една песен, ще се намери ли такъв певец? Да пее, без да му трепери гласа Само веднъж може да пеете, както днес На друга лекция няма да се случи същото. Някой ще каже, че ще пее вътрешно. – И това не е лошо. Друг ще каже, че не е готов да пее. – И това не е лошо. Аз искам от вас такава песен, която и децата могат да изпеят. Например, кой не може да изпве „Цвете мило, цвете красно"? Ние имаме песента „Ходи, ходи, за водата ходи". Кой ходи за водата? – Сутринната роса. Виждали ли сте сутринната роса да ходи за вода? Аз не съм я срещал, макар че песен има, за нея. Интересно е да я видя. Тя е музикална и обикновено ходи, когато спя. Щом стана от сън, тя си е донесла вече вода. Кой ще изпее пвсента „Ходи, ходи"? (Една сестра я изпява). Сега да я изпее някой тенор, сестрата пее сопран. (Двама братя изпяха същата песен.). (Учителят изпява същата песен тихо и спокойно, а след това я изпяхме всички заедно.)

Човек пее, само когато има вътрешен подтик. Считайте за привилегия да пеете. Като пее и като свири, човек среща големи препятствия. Да, се състезаваш в музиката, това значи, сам да си поставяш препятствия. Събирайте се заедно и пейте с любов, но без състезание. Подбудителната причина при пеенето да е любовта. Когато ви се пее, пейте. Имате ли най-малката подбуда, пейте. Ако няма условия, не пейте. Като пеете с любов, ще развивате гласовете си. Пазете ритъма на всяка песен. (Учителят свири тихо на цигулка песните: „Ходи, ходи" ... и Тъги, скърби вдигай, слагай" – Скръбният върви бързо. – Защо бърза? – Парите си загубил. Ако върви бавно, полека, загубата му не е голяма.

Учителят свири песента „Грее, грее, светлината." Всички заедно пеем: „Време е да вървим."

19. Беседа от Учителя, държана на 10 ноември, петък, 5 ч. с. 1944 г. София. – Изгрев.