Разлика между версии на „Отворени книги“

Версия от 10:49, 22 юни 2009

Отворени книги

Йоана 9:1–9

Съвременните хора се намират в положението на ученик, който постъпва в гимназия или в университет. Първата му работа е да подаде заявление за приемане в съответното училище, придружено с необходимите документи за ценз. Докато се отговори на заявлението, ученикът изживява тревога: ще го приемат, или не. Най-после му отговарят, че е приет. След това иде втората тревога: ще може ли да учи, да следва с успех училището. Като започне да учи, указва се, че е способен и задоволява изискванията на своите учители и професори. Като мине и тази тревога, иде трета – ще има ли достатъчно материални средства за следване в училището. Значи, ученикът е приет в училището, при това е способен, но се смущава, ще може ли баща му да го издържа, да свърши училището. Следователно, за да свърши ученикът училище, три условия трябва да бъдат в съгласие: да го приемат в училището, да бъде способен да учи и да има средства за издръжка. Някои хора имат първия род мъчнотии, други – втория род, а трети – последните мъчнотии – нямат средства за издържане.

Защо са дадени мъчнотии и страдания на хората? Да се задава такъв въпрос, това е все едно да се задават въпросите, защо човек има два крака, защо главата му е нагоре изправена, а краката надолу и т. н. Ако човек задава такива въпроси, растението може да пита, защо главата му е забита в земята. Животното пък може да пита, защо главата му е в хоризонтално положение. Растението, животното и човекът представят стадии на развитие, през които животът е минавал. В тези фази на развитие се вижда постепенното изявяване на Божията мисъл. Растението, животното и човекът представят проявената Божия мисъл на земята. Първото проявяване на Божията мисъл виждаме в

растенията. Като прекарали хиляди години с главите си в земята (ф. 1.), растенията пожелали ново положение – да извадят главите си от земята, а с това заедно да се подобрят условията на живота им. Обаче, това не могло да стане изведнъж. Бог постепенно обръщал главите им, докато ги поставил в хоризонтално положение, което виждаме в четвероногите, в млекопитаещите (ф. 2.). Значи, животните са втората проява на Божията мисъл на земята. И животните не били доволни от положението си; и те пожелали подобрение на условията на техния живот. Центърът на тежестта в животните не е в средата, вследствие на което за да пазят равновесие, те движат опашката си. В това отношение опашката играе важна роля у животните. След големи мъчнотии и страдания, силите в главата на животните започнали да се проектират повече нагоре, вследствие на което тялото им постепенно се изправяло, докато застанало на два крака, което виждаме в човека (ф. 3). Следователно, човек представя трета проява на Божията мисъл. При това положение, с глава нагоре и на два крака изправен, и човек няма нужното равновесие. Ето защо, човек често пада. За да не пада, той трябва да държи мисълта си силно съсредоточена нагоре, към центъра на слънцето. Моралните падания на хората се дължат на факта, че в техния морален живот няма равновесие, няма нужния морален устой. В този смисъл, грехът не е нищо друго, освен изгубване на равновесието, вследствие на което човек пада. Дали морално ще падне човек или физически, това се дължи все на изгубване на равновесието.

Съвременните хора са недоволни от начина, по който светът е създаден. Когато главата им била забита в земята, те били недоволни. Когато главата им била в хоризонтално положение, и тогава изказали недоволство. И днес, когато главата им е на горе, те пак са недоволни. Невидимият свят предлага на хората да представят свой проект за създаване на света, за да се задоволят. Такъв проект и до днес не е представен. Защо? – Защото хората не са дошли до положение да разбират нещата принципално, т. е. от Божествено гледище. Досега хората са разглеждали нещата или от своя гледна точка, или от гледна точка на своите ближни. Те трябва да дойдат до третия начин: да разглеждат нещата от Божествения свят, от гледището на абсолютните, неизменни принципи. Да изучавате нещата от Божествено гледище е едно, а да ги изучавате от свое гледище и от гледището на своите ближни, е друго.

Какво се разбира под думите изучаване на нещата от свое гледище, от гледището на своя ближен и от Божествено гледище? Да изучавате нещата от Божествено гледище, от гледището на Бога и тогава да се произнасяте върху тях, това значи, да ги разглеждате от положението на бащата. Да ги изучавате от свое гледище, това значи да ги разглеждате от положението на майката. И най-после, да ги изучавате от гледището на своя ближен, това значи, да ги разглеждате от положението на децата. Децата са много своенравни. Те вършат неща, които не са позволени: влизат в чужди градини да късат плодове, влизат в дюкяни да правят обири и т. н. За да се освободят от пакостите на децата, т. е. на своите ближни, хората създават закони, морални правила, според които не позволяват да се правят обири, да се късат плодове и т. н. Ако не се спазват тези правила, нарушава се равновесието на общия организъм. Няма по-страшно нещо от това, да се отреже главата на човека. Ако се отреже главата на човека, нарушава се равновесието на целия организъм. Колко мъчно може след това да се възстанови изгубеното равновесие.

Хората питат, защо Господ е създал света. Защо светът е създаден, никой не знае. В създаването на света се крие някаква дълбока вътрешна тайна. Интересно е кое кара хората да питат, защо светът е създаден. Има ли някакво противоречие в това, че светът е създаден? – Ама защо човек ходи на два крака? – Какво особено има в това? Някога, в далечното минало, главата на човека е била забита в земята, после е била в хоризонтално положение, а днес е нагоре. Често човек изпада в положение на растение, с глава заровена в материята. И тогава той разглежда нещата от положението на растението. Друг път главата му е в хоризонтално положение. Тогава разглежда нещата от положението на животното. И най-после той се намира с глава нагоре, в положението на човек, и започва да изучава нещата от гледището на човека. Това са фази, състояния, през които човек неизбежно минава.

В едно окултно предание се говори за слизането на растенията на земята и преминаването им в по-високи положения. Като слизали от високите светове, растенията обикнали земята и пожелали да останат на нея, заровени с главата надолу. Те мислили, че този живот никога няма да им дотегне. Обаче, като живели хиляди години на земята, видели, че не могат да се разбират с нея и пожелали да извадят главите си навън, да тръгнат в посока, по която земята се движи. Затова те тръгнали с главата напред, в хоризонтално положение – станали животни. И това положение не им харесало. Защо? – Защото, като се движили в посока, по която земята върви, без да искат, те били постоянно в нейните следи. Това не се понравило на земята, затова тя разбъркала умовете им, вследствие на което им създала големи мъчнотии и изпитания. Те започнали едни други да се ядат, да се изтребват. Така земята била свободна да прави, каквото иска, без да има, кой да я следи. След големи мъчнотии и изпитания, животните пожелали да излязат от това положение. С големи усилия те изправили главите си нагоре, към центъра на слънцето, към Бога. Така растенията дошли до най-високото положение – до положението на човека. Като видяла, че има възможност да се лиши от човека – работник, земята му създала голямо тяло, посредством което го задържала за себе си. Ако човек нямаше това тежко, голямо тяло, той би хвръкнал към слънцето, би отишъл при Бога. А така, колкото малко да обработва земята, той все пак е добър работник.

Сега, дали това предание е вярно, не зная. Ще кажа като турците: „И така да е, пак не вярвай". Едно е важно: при най-трудните условия на живота си, при най-големите противоречия, в края на краищата, човек ще разгледа състоянията, през които е минал, и ще каже: Въпросите не се разрешават нито с заравяне на главата в материята, нито с движението й в посока успоредна на земната орбита. Единственото разрешаване на въпросите седи в изправяне на главата към центъра на слънцето.

Съвременните хора се движат в различни посоки: едни към центъра на земята, други – успоредно на земната орбита, трети – към центъра на слънцето. Тази е причината, поради която те не могат да се разбират. Като не се разбират, те се натъкват на ред противоречия. Оплаквате се, че хората не ви разбират. Вие разбирате ли ги? И вие не ги разбирате. Някой седнал на мястото ви, сърдите се. Друг се проявил пръв в известна област на науката, завиждате му. Защо не влезете в положението на тези хора и ги разберете ?

На какво се дължат противоречията в живота? Една от причините на противоречията се дължи на връзките, които човек е направил на земята. Ако е свързан с баща си, човек ще носи противоречията на баща си. Ако е свързан с майка си, той ще носи нейните противоречия. И най-после, ако е свързан със себе си, той ще носи своите противоречия. Ако е свързан с растенията, ще носи техните противоречия. Какви са противоречията на растенията? Само главата на растенията е запазена от външни противоречия. Обаче, тялото и краката на растенията, които представят стъблото и клонищата, са изложени на големи външни противоречия. Като задуха вятър, клонищата се разлюляват, огъват, а понякога счупват. Вятърът иска да застави растенията да се обърнат с главата нагоре. Хиляди години вече, как растенията се мъчат да извадят главите си вън от земята, но не са успели. Вятърът казва: Дебели са главите на растенията. Ето, хиляди години, как духам огъвам ги, но те не искат да покажат, главите си вън от земята. Все пак вятърът е направил нещо: Една трета от растенията са минали във фазата на животните, извадили са главите си от земята и ги държат в хоризонтално положение. Вятърът продължава да духа и на останалите две трети от растенията. Той духа и на животните, да изправят главите си нагоре. Най-после вятърът духа и на човека, да се закрепи добре, да пази равновесие.

Днес човек се натъква на три вида противоречия. Когато се почувствува мъж, човек изпада в противоречията на бащата. Когато се почувствува жена, човек изпада в противоречията на майката. Когато остане сам със себе си, той изпада в противоречията на детето. Когото и да срещнете днес, все за права говори. Мъжете говорят за права, жените говорят за права и децата говорят за права. Тези три вида права се различават едни от други. За да имате правата на мъжа, на бащата, вие трябва да станете баща. За да имате правата на майката, на жената, трябва да станете майка. За да имате правата на детето, трябва да станете дете. Ако не станете баща, майка, или дете, вие не можете да се ползувате от техните права.

Какъв е практическият извод от тези положения? Да има човек права, това значи, да има известен капитал, известно богатство в себе си, с което да разполага, от което всякога да дава. Следователно, който има права, той дава нещо от себе си на онзи, който няма права. Единият дава, а другият взима. Кое е по-добро: да даваш, или да взимаш? Ако нямаш никакъв товар на гърба си, за предпочитане е да се натовариш, да носиш нещо. Ако дълго време си носил товар на гърба си, за предпочитане е да го снемеш, да се разтовариш. Докато живее, човек постоянно се товари и разтоваря. Той товари ума си с мисли, сърцето с чувства, а волята – с постъпки. Мислите са капитал на ума, чувствата – капитал на сърцето, постъпките – капитал на волята. Богат е човек, но от него зависи, как ще използува капиталите си. Срещате стар човек, той се оплаква, че не го разбират. Срещате млад, и той се оплаква, че не го разбират. Защо? – Защото не са пуснали капиталите си в обръщение. По същата причина вярващи и невярващи, учени и прости се оплакват, че никой не ги разбира. Един вярващ не разбира друг вярващ. Единият нарича другия еретик. Защо? – Защото не вярвал като него. Как трябва да вярва човек? В какво седи истинското верую?

Да се задава въпроса, в какво седи истинското верую, това значи да питате, в какво седи истинското пение. Ако зададете този въпрос на един музикант, той ще ви каже: Истинското пение се заключава в чистота, мекота и яснота на тона. Според мене, истинското пение се заключава в любовта. Пение с любов е сила. Пение без любов нищо не представя. Ако искате да проверите, как пеете, идете при някой болен, неразположен човек и запейте. Ако болният оздравее и неразположеният се ободри, вашето пение е истинско. Нямате ли тези резултати, вие пеете без любов. Много певци и музиканти са били освирквани от публиката. Те са казвали, че хората не ги разбират. Ако публиката не ги разбира, кой е причина за това: певецът или самата публика? Ако децата не разбират баща си и майка си, къде е погрешката: в децата или в бащата и майката? Ако вие сами не се разбирате, къде е погрешката? Значи, човек живее на земята, говори, мисли, чувствува, но сам себе си не разбира. Той казва, че като замине за другия свят, ще отиде при Бога. Същевременно цитира стиха от Писанието: „В Бога живеем и се движим". Чудно нещо! На земята живее и се движи в Бога, а като замине за онзи свят, пак ще отиде при Бога. Как трябва да се разбере това? Това е тавтология, от която се вижда, че в умовете на хората се раждат идеи, мисли, които за самите тях не са още изяснени.

Какво трябва да правите, за да си изясните всички въпроси в живота? Вие трябва да учите. Като ученици на окултна школа, преди всичко вие трябва да изучавате отношенията, които имате към баща си, към майка си и към самия себе. После ще изучавате отношенията, които имате към земята, към слънцето. Земята представя майката, която е хванала човека здраво за краката. Слънцето представя бащата, който е хванал човека здраво за главата. Днес само ръцете на човека са свободни, и той маха с тях наляво-надясно, търси начин да се освободи от майка си и от баща си.

Задавали ли сте си въпроса, защо сте дошли на земята? Ще кажете, че сте изпратени от Бога. Върху този въпрос може да се разисква – или сте пратени, или не. Не е достатъчно да кажете само, че сте изпратени, но трябва да съзнавате това, да сте убедени в думите си. Не е достатъчно само да кажете, че всичко, което ви заобикаля, е създадено заради вас. Звездите за вас ли са създадени? Ако са създадени за вас, вие трябва да се ползувате от тях. В същност, колцина се ползуват от звездите? Ще кажете, че те са далеч от вас. Наистина, големите работи се гледат отдалеч, а малките – отблизо. Ако малките, дребните неща гледате отдалеч, нищо няма да видите. Малките неща ще гледате отблизо и под микроскоп, или с увеличително стъкло. Ако големите неща гледате отблизо, пак нищо няма да видите. Следователно, големите неща ще гледате отдалеч, а не отблизо. Любовта, обичта отде ще я гледате: отблизо или отдалеч? За да отговорите на този въпрос, първо трябва да определите, към кои неща спада любовта: към големите или към малките. Съществува следният закон: всеки предмет, който обичате, трябва да стои на известно разстояние от вас. Който не спазва този закон, той ще се натъкне на големи противоречия. Оттук можем да извадим заключението: противоречията в живота се дължат на факта, че човек нарушава онова разстояние, което съществува между него и любимия му предмет. Като обича нещо, човек има желание да го вземе близо до себе си, да го прегърне, да му се порадва. Любовта изключва всякаква близост, всякакво прегръщане. – Ами Бога, Христа не можем ли да прегърнем? – Как ще Го прегърнете, като е далеч от вас? Как ще прегърнете слънцето, звездите? – Като отидем на небето, при Христа, тогава ще Го прегърнем. – Христос не обича прегръдки. Той опита веднъж прегръдките на хората, и втори път не се лъже. Те Му изковаха един дървен кръст и Го качиха на него, да Го прегърне. Христос познава вече прегръдките на дървения кръст. На земята Той мина през големи противоречия: първо Го заковаха на кръста като човек, с главата нагоре. После Го свалиха от кръста и Го поставиха с главата напред, в хоризонтално положение, каквото е положението на животните. Най-после, Христос трябваше да излезе от гроба и да възкръсне.

Защо хората умират? Хората умират, за да се справят с животинското състояние в себе си. Като се справят с това състояние, те ще излязат от гроба, отново ще се изправят на краката си и ще бъдат вече самостоятелни. Кога поставят човека в хоризонтално положение? – Когато се обиди. Когато се отчая и не иска да живее, човек е пак в хоризонтално положение. Когато го обичат, или когато не го обичат, той е все в хоризонтално положение. И като болен, и като здрав, човек постоянно се измъчва, вследствие на което заема хоризонтално положение. Това показва, че всички положения, в които човек се намира, са неестествени. Въпреки това, той не се стреми да се освободи от тия състояния, но като дете, все за баница мисли. Какво ще спечели от баницата? Пеперудите ядат ли баница? Ангелите ядат ли баница? Какво представя баницата? Баницата представя временния, преходния живот, от който всеки трябва да се откаже. Какво ще прави като се откаже от този живот ? Той ще влезе във вечния, в постоянния живот.

Кой е Вечният живот? Вечният живот се отличава с абсолютно равновесие. Който иска да придобие този живот, той трябва да пази първото условие: равновесие на своя ум, равновесие на своето сърце и равновесие на своята воля. Всички противоречия, всички недоразумения и разногласия между хората се дължат на факта, че те не пазят своето равновесие. Пазене на равновесието е метод на работа, който трябва да се приложи при съвременното възпитание. Да се самовъзпитава човек, това значи, да пази равновесие между своите мисли, чувства и постъпки, т. е. да пази равновесие на своя ум, на своето сърце и на своята воля. Който изгуби равновесието на своя ум, той се излага на страдания; който изгуби равновесието на своето сърце, той се излага на смущения; който изгуби равновесието на своята воля, той се излага на падане. Когато боговете, възвишените същества изгубиха равновесието на своята воля, те паднаха. Следователно, когато човек падне, трябва да знае, че причината за неговото падане, е изгубване равновесието на неговата воля, на неговите постъпки. Затова е казано в Писанието: „Който стои, да гледа да не падне".

И тъй, стремете се да пазите равновесието на своя ум, на своето сърце и на своята воля. Слушате някой да пее и намирате, че не пее хубаво. В този момент още трябва да посочите погрешките му. Но ако започнете да пеете, и вие ще бъдете певец като него. Много учители по музика не пеят добре, но могат да напътват учениците си. Някой учител може да не е добър по характер, но иска учениците му да бъдат добри. Защо? – Има някакви съображения. Той казва, че желае доброто за самото добро, без оглед на това, кой какво ще каже за него, или какво ще придобие от доброто.

Какво разбирате под думите, да правиш добро за самото добро? Когато някой прави добро, той не трябва да има пред вид своя личен интерес, но доброто на всички хора, на цялото човечество. Защо? – Защото всички хора са свързани помежду си. Те представят халки на една верига. Следователно, когато един човек върви в правия път, и съседът му ще върви в правия път. Ако първият не върви в правия път, и съседът му ще върви по неговия път. Щом бащата в един дом падне, с него заедно ще паднат и майката, и децата. Ако майката падне, ще паднат и бащата, и децата. Ако децата паднат, ще паднат и майката, и бащата. Това е общ закон, който засяга всички хора. Не мислете, че можете да се освободите от този закон. И до днес Бог продължава да мисли, как да възстанови равновесието на своите паднали деца. Докато не дойдат в съгласие с Божиите мисли, чувства и постъпки, хората не могат да възстановят своето равновесие, не могат да влязат в Божествения живот, не могат да разберат усилията, които Божият Дух прави за тяхното повдигане.

Сега, като ученици, вашата главна задача е да възстановите равновесието на своя ум, на своето сърце и на своята воля. Ако не можете да възстановите равновесието си, вие всякога ще се намирате в противоречие или с Бога, или със себе си, или със своя ближен. При това, помнете: Правата на човка се обусловят от равновесието на неговия ум, на неговото сърце и на неговата воля.

Казано е в Писанието: „Бог е Любов, Мъдрост и Истина." Любовта е сърцето на Бога, Мъдростта – главата на Неговото Слово, а Истината – Неговите крака. Любовта определя равновесието на сърцето. Който обича Бога, той е уравновесил силите на своето сърце и заради Него е готов на всички жертви. Ако младата мома пожертвува всичко за своя възлюбен и не намери щастието, което очаква, на място ли е нейната жертва? Всяка жертва, която човек прави, трябва да принесе своя плод. Христос принесе себе си жертва за света, но тази жертва даде плод. Тази жертва имаше велико предназначение. Трябва ли момата да се жени за момък, който утре ще я направи нещастна? Ама не могла да живее без него. Как е живяла без него преди да го срещне?! Как е живяла хиляди години на земята без него? Когато младите се женят, дъщерята изневерява на баща си, а синът – на майка си. Защо? – Защото, с раждането си още, дъщерята се е свързала с баща си, а синът – с майка си. В този смисъл, дъщерята и синът са женени вече, нима защо втори път да се женят. Нещо повече: със слизането си на земята, човек е изневерил на своя Отец. Като се облече в материя, той забрави всички и започна да отрича Бога, Духа, Душата. Духът представя бащата, а душата – майката. Следователно, дъщерите изневеряват на Духа, а синовете – на Душата. Слабостта на дъщерята, на жената е в ума, слабостта на сина, на мъжа е в сърцето, а слабостта на децата – в тялото. Защо дъщерята изневерява? – Дъщерята изневерява, защото мисли, че ще намери мъж, който ще я обича повече от баща й. Защо синът изневерява? – Защото мисли, че ще намери жена, която ще го обича повече от майка му. И двамата се самоизлъгват. Нито дъщерята ще намери мъж, който да я обича повече от баща й, нито синът ще намери жена, която да го обича повече от майка му. Невъзможно е да се намери жена, да обича мъжа си повече от майка му, която го е носила девет месеца в утробата си. Обаче, докато хората живеят със своите стари възгледи, дъщерята и синът все още ще изневеряват на родителите си. Дъщерята няма още отношения към баща си. Синът няма отношения към майка си. И вие нямате отношения към себе си.

Сега, след всичко това, ще казвате, че обичате себе си. Какво обичате в себе си? Понякога вие обичате тялото си, но не е тялото само, което трябва да се обича. В същност, вие не знаете, какво трябва да обичате в себе си. Ако обичате тялото си, утре това тяло ще изчезне. Човек трябва да обича Божественото начало в себе си, но как и къде да Го намери? Ако Го намери и обикне, с него ще стане цял преврат. Той ту Го намира, ту Го изгубва. Защо? – Постоянно се съмнява. Къде седи Божественото в човека: в главата ли, в сърцето ли? Някой мисли, че като има достойнство, това е Божествено в него. Къде седи неговото достойнство, и как познава, че има достойнство? Според мене, онзи човек има достойнство, който никога не се обижда. Светлината има достойнство, понеже никога и от нищо не се обижда. Тя минава през чисти и през нечисти места и навсякъде се задържа само по една триста-хилядна част от секундата. Нищо не е в състояние да обиди светлината, понеже тя използува всичко и знае, как да се справя с всички положения. Ако в ръцете на глупавия попадне златна сабя, с нея той може да мушне някого. Обаче, умният ще използува тази сабя на място. Той ще я стопи, ще я превърне в пари, които ще пусне в движение.

Умният човек разполага с три начина за разрешаване на мъчнотиите: или чрез силата на ума, или чрез силата на сърцето, или чрез силата на волята. Другояче казано: мъчнотиите могат да се разрешават или от гледището на бащата, или от гледището на майката, или от свое собствено гледище. Още едно положение: мъчнотиите могат да се разрешават или от гледището на Бога, или от гледището на Духа Божий, или от свое собствено гледище. Обаче, трите вида положения се намират в известна връзка помежду си. За да разрешавате въпросите правилно, не се заблуждавайте от външния вид на нещата. Запримeр, едно дете, макар и малко, може да ви каже по-умни неща и от възрастните. Питам едно дете: Стоянчо, защо ме обичаш? – Защото и ти ме обичаш. – Защо другарчето ти не те обича? – Защото и аз не го обичам. Щом аз го обикна, и той ще ме обикне. Значи, Стоянчо разбира, че в отношенията на хората има известна зависимост. Откъде е научил тези неща? Това са закони, които са написани в сърцата на всички хора, били те млади, възрастни или стари.

Следователно, ако искате да ви обичат, и вие трябва да обичате. Ако искате животът ви да се подобри, трябва да обичате Бога. Вие искате Бог да ви обича, а не съзнавате, че Той ви е обикнал още преди създаването ви. Той вече е отворена книга за вас, но вие сте затворена книга за Него. Понеже сте затворени за Него, вие не можете да възприемете всичко онова, което Той отправя към вас. Невъзможно е да възприемете нещо от човека, когото не обичате. Невъзможно е да възприемете нещо от Бога, ако не Го обичате. Отворете се към Него, за да възприемете онова, което Той всеки момент ви дава. Любовта определя отношенията между хората. Когато двама души се обичат, единият дава, а другият възприема. Тогава и двамата са отворени: и който дава, и който взима. Значи, любовта търси отворени души, които да възприемат всичко, каквото тя дава.

И тъй, човек трябва да бъде отворен. Умът и сърцето му трябва да бъдат отворени книги. Когато мисли, чувствува и действува, човек се отваря. Да бъдеш добър, това значи да се отвориш. Да обичаш, това значи да се отвориш, да се влее Божественото благо в тебе. Който обича, той никога не може да бъде излъган. Любовта изключва всякаква лъжа. Когато обича, човек се отваря. Когото обичат, и той се отваря. Отварянето е необходимо, за да можеш или да дадеш, или да вземеш. Истинската любов подразбира правилна обмяна: единият дава, другият взима. При любовта човек първо възприема. Като обработи полученото, той дава. Дойде някой и се оплаква, че еди-кой си не го обича. Как познавате, дали един човек ви обича? Докато не обичате човека, вие никога не можете да кажете, обича ли ви той, или не. Как ще познаете, топла ли е или студена ръката на някой човек, ако не я пипнете? Значи, за да се познаят, хората трябва да дойдат в известно съприкосновение помежду си, трябва да се отворят едни за други. Ако не обичате, и ако не ви обичат, вие не можете да се познаете. Следователно, първото условие за опознаване на хората е любовта. Същото може да се каже и за Бога. Невъзможно е да познаете Бога, ако не Го обичате. Извън любовта опознаване не може да има. В това отношение повечето хора вървят по обратен път: не мислят за Бога, не вярват в Него, а искат Той да ги обича.

Съвременните хора искат да бъдат щастливи, но забравят, че щастието е във връзка с любовта. Човек не може да бъде щастлив, ако не обича. Човек не може да бъде щастлив, ако не мисли. Човек не може да бъде щастлив, ако не действува. С други думи казано: Човек не може да чувствува, да обича без любов. Човек не може да мисли без мъдрост. Човек не може да действува без истина. Това са методи, правила, необходими за съграждане на новия живот. Желанието на Бога е да ни доведе до положение да работим по законите на Неговата Любов, Мъдрост и Истина. Този е пътят, по който могат да се разрешат всички противоречия в живота.

Когото срещнете днес, ще ви запита, обичате ли го. Как ще докажете, дали обичате някого, или не? Новата философия на живота поддържа възгледа, че двама души могат да се обичат, когато са далеч един от друг. Ако са наблизо, те не могат да се обичат. Казвате, че Бог е далеч, затова именно, Го обичате. Погрешката на хората седи в това, че те искат да се обичат отблизо. Те искат да хванат предмета, който обичат. Ако обичате човека, как ще го хванете? Как ще хванете душата на човека, когато тя постоянно е в движение? Душата се движи толкова бързо, че едновременно присъства във всички свои точки. Това значи Бог едновременно присъства навсякъде и никъде. Той едновременно е и близо, и далеч. Когато Го обичаш, Той е далеч. Когато не Го обичаш, Той е близо. Ако обичате, и ако ви обичат, вие сте далеч. Всеки е опитал това. Когато някой не ви обича, той е близо до вас и постоянно ви мушка. Затова, когато почувствува, че някой момък я обича, момата започва да бяга. Щом бяга от момъка, тя го обича. Ако не бяга, тя не го обича

Когато казвам, че които се обичат, те трябва да бъдат далеч един от друг, това подразбира, че любовта постоянно се движи, вследствие на което изисква голям простор. Ето защо е казано, че за любовта няма невъзможни неща. Мощно нещо е любовта. Когото обича, тя ще го намери и на другия край на света. В една минута само тя може да обиколи вселената. За любовта няма граници, няма разстояния. За любовта не съществуват понятията „далеч и близо". Далеч и близо, това са относителни понятия, които съществуват само за хората на земята. Следователно, когато някой се отдалечава от вас, това показва, че или той ви обича, или вие го обичате. Ако ви обича, той ще се отдалечи от вас. Ако го обичате, вие ще се отдалечите от него. Докато седите близо при човека и му натяквате, че не ви обича, това показва, че и вие не го обичате. Ако седите при някого и нищо не му говорите за любов, вие го обичате.

И тъй, ако се отдалечавам от някого, обичам го; ако се приближавам при някого, не го обичам. Изпращам писмо до едного, в което съобщавам, че му завещавам всичкото си богатство, всичките си имоти и заминавам за странство. Живей свободно, разполагай с всичко мое и за нищо не се грижи. Какво показва това? – Че обичам този човек. Отдалечавам се от него, нищо не му искам и го оставям съвършено свободен. Ако му дам част от имотите си и остана да живея при него, като му напомням постоянно, че съм го облагодетелствувал, това показва, че не го обичам. Тъй щото, под думите „далеч и близо", разбираме противоречията в любовта. Ако между двама души, които се обичат, възникват противоречия, това показва, че те са близо един до друг. Ако в любовта им не възникват никакви противоречия, те са далеч един от друг.

Като изучавам възгледите на съвременните хора за любовта, намирам, че те са съвършено криви. Защо? – Защото търсят любовта отблизо. Обаче, те никога не могат да намерят любовта отблизо. Всяка любов, която е отблизо, не е истинска. Истинската любов е отдалеч. Тя е необятната, великата любов.

Първият и единствен закон, който свързва хората, е любовта. Всека точка на любовта носи живот в себе си. Следователно, с която точка на любовта влезете в съприкосновение, вие възприемате нейния живот. Който не разбира любовта, той е нещастен. Нещастието на хората се дължи на това, че те не разбират необятната Божия Любов. Те не разбират любовта на баща си – на Духа; те не разбират любовта на майка си – на Душата; те не разбират и своята любов. Тази е причината, дето хората изживяват трояко противоречие: противоречие на ума, противоречие на сърцето и противоречие на волята.

Тази година ви е дадена задача да разрешите противоречията на растенията, на животните и на човека. Като разрешите тези противоречия, ще разберете, какво значи да любиш. Да възлюбиш Господа и ближния си, подразбира, при всички условия на живота си да не нарушиш равновесието на своя ум, на своето сърце и на своята воля, т. е. да не нарушиш равновесието на своите мисли, чувства и постъпки. Това не значи, че ще бъдете свободни от страдания. Всички ще страдате, но страданията ви ще бъдат осмислени. И Бог страда. Той изпрати единствения си Син на земята, за да се изяви чрез Него, да прояви любовта си към всички живи същества. Въпреки това, хората роптаят против Бога, защо е създал човека да страда и да се мъчи. Това роптание, това тяхно недоволство достига до Него и, като вижда човешката неблагодарност, Той страда. Че жена ви не ви обичала, че децата не ви обичали, че слугите не били доволни от вас, всичко отдавате на Господа, Него считате, виновник за вашето положение. Казано е, обаче, в Писанието: „Не огорчавайте Духа, с Който сте запечатани".

Защо е даден животът ? – За да познаем Божията Любов? – Защо е дадено знанието? – За да познаем Божията Мъдрост. – Защо е дадена свободата? – За да познаем Божията Истина. Мислете върху тези положения. Те са отвлечени въпроси. За да ги разберете, от вас се иска съзнателна, интензивна работа.

Като ученици, вие трябва да правите опити, да видите, докъде сте дошли в любовта. Ако искате да дадете нещо на някой беден и бъркате в джоба си няколко пъти, докато извадите само един лев, вие сте близо до любовта, т. е. живеете в любовта на противоречията. Кога ще се освободите от противоречията на живота? – Когато имате равновесие в ума, в сърцето и във волята си. Който има равновесие в ума, в сърцето и във волята си, той е истински свободен човек.

Новото, което чухте днес е, че Божията Любов не произтича от човешката. Човешката любов е причина за греха, за престъпленията, за противоречията. Когато сте близо до предмета, който обичате, грехът е неизбежен. Когато сте далеч от предмета, който обичате, грехът е невъзможен. Ева сгреши, когато дойде близо до забраненото дърво. Ако беше далеч от дървото, тя нямаше да срещне черния адепт и нямаше да сгреши. Тя отиде близо до дървото, за да слуша, какво ще й говори черният адепт. Тя трябваше отдалеч да слуша. Това значи самоотричане. Христос казва: „Който иска да бъде мой ученик, той трябва да се отрече от баща си, от майка си, от брата си и от своя живот." Аз пък казвам: Да се самоотречеш, това значи, да бъдеш далеч от баща си, от майка си, от брата си, от сестра си и от себе си. Така само ще покажеш, че ги обичаш. И блудният син се отдалечи от баща си, но от желание да бъде свободен, да поживее, както разбира, а не от любов към него. Като изяде парите си, като изгуби всичко, той пожела да се върне близо при баща си, но вече вътрешно близо, а външно далеч, като последен негов роб. Така изяви той своята любов към баща си. Блудният син взе смирено положение към баща си. Смирението е израз на любовта. Когато се смири, човек е далеч от любовта. Тогава любовта между Бога и него се проявява правилно.

Запомнете следните неща : Пазете равновесие на ума, на сърцето и на волята си! Каквото и да се случи в живота ви, пазете равновесие.

Обичайте отдалеч! Каквато мисъл, чувство или желание ви посетят, дръжте ги далеч от себе си, докато разберете, откъде идат и какво носят със себе си. Кое е по-добро за вас: да имате богат чичо в Америка, който всеки месец ви изпраща по сто долара, или чичо ви да е близо до вас и всеки ден да се оплаква, че няма, какво да яде.

„Божият Дух носи всичките блага на живота."

4 Септември, 1935 г. 5 ч. с. София. – Изгрев.