Разлика между версии на „Общи въпроси“

Версия от 01:31, 21 юни 2009

ОБЩИ ВЪПРОСИ

Всички тия камъни, които виждате по височините, това са все развалини, останки. Това приятно настроение, което изпитвате, като се качвате нагоре, се дължи на това, че вие изживявате останките от миналото величие, което е царяло тук. И днес тези разрушения са дадени на децата за радост. Вие можете да изследвате тия неща, но трябва да знаете, че всеки, който иска да изследва Божиите работи, трябва да бъде абсолютно чист, абсолютно безкористен. Щом у тебе се зароди най-малкото желание да вземеш нещо от мястото, което изследваш, ти ще причиниш вреда на себе си и на другите. Нищо не трябва да пожелаваш. Това е чистота! От всичко можеш да се ползваш, но само след като се обърнеш към Бога и поискаш разрешение за това. Някои мислят, че като са наследници на известен имот, че всичко могат да бутат. Не е тъй, наследникът ще бута нещата разумно, а не неразумно. Когато ви казвам, че не трябва да късате цветята, то не значи, че е грях да откъснеш един цвят, но създаваш в себе си една лоша привичка.

7 ч., вторник, на камъните при Сухото езеро

Всички пеят. Учителят обърна внимание на вибрациите на разните тонове от гамата и каза: В тона "до" има слизане надолу - Божественият Дух слиза. В тона "ре" има качване, в тона "ми" - равнина; във "фа" - надолу; в "сол" - равнина; в "ла" - качване; в "си" - равнина; в "до" - слизане.

Графически това може да се представи по следния начин:

Често съм ви казвал, че и боговете воюват, но като се казва война между боговете, то не се разбира онази глупава по война, която ние знаем. Това е война за идеи, в която боговете творят. В тази война става поляризиране и в това поляризиране се образува материята. Едните са поляризирали материята в едно направление, другите - в друго направление и веднага се започва разделянето. Така са се образували тия развалини. Значи, за да станат тия развалини, част от енергията е била извадена нагоре, а част от енергията - надолу. Тази част, която е взета нагоре, е образувала върховете, а тази част, която е взета надолу, е образувала долините. Има една материя, която постоянно слиза, а друга остава като върхове. Един ден Земята ще претърпи голямо изменение. Ниските места ще се повдигнат, ще образуват върхове високи до 10 000 м, но все пак някои от тези върхове ще си останат, няма съвсем да се обезличат. Като се образуват тия върхове, какво ще стане с хората по тия места? - Ще пропаднат. Когато боговете строят великите неща, ние, малките хора, трябва да бъдем надалеч от тях, та като си свършат работата, ние ще дойдем да видим какво са направили.

Има истина в света, която не може да се каже, защото всички ще се скарат помежду си и ще се разделят. Помнете две неща: не казвай кой е най-добрият и кой е най-лошият! Ще си мълчиш. Туй ще запазиш за себе си. - Защо? - Защото най-добрият човек не е на земята и най-лошият човек пак не е на земята. Това са две свещени идеи, не ги говорете на земята. Ние казваме за някого: "Той е най-лош." - Да, така е, но най-лошият за едного е най-добрият за другиго, и най-добрият за едного е най-лошият за другиго. Абсолютно вие не знаете кой е най-добрият и кой е най-лошият. Нещата са най-добри и най-лоши само по време и пространство. Истината не може да се каже, защото във вашия език няма дума, с която може да се изрази. Изковете си една дума и аз ще ви я кажа. Тази енергия на Истината е толкова силна, че каквато жица да й турите, тя ще я изгори и пак няма да остане проявена. Ето защо аз не искам да засягам някои неща, защото, ако ги изнеса, ще стане нещо много лошо, ще изгори мозъка. Нервната енергия в човека не е в състояние да изнесе Истината. Дойде някой, казва: "Е, аз съм глупав." - Не, нямаш гръбнак, за да изнесеш Истината.

Страдането е един метод да се кали материята в тебе, за да се приспособи за Божествените енергии. Тия енергии, които идват отдолу нагоре, произвеждат страданията, в които трябва да се каляваш. Тия енергии, които идват отгоре надолу, това са радостите, в които също трябва да се каляваш. Значи ти ще се каляваш едновременно за енергиите, които идват отгоре надолу и отдолу нагоре. Някой ден много страдаш, ще кажеш: "Калят* ме сега, Божия работа е това!" Това каляване ще трае 1 -2 часа. След това Бог те извади из пещта, изглади те. После пак те тури, докато хубаво се опечеш. Извади те, ти си радостен, ухилиш се. Пак се окаляш, тури те в друго корито. И така, радостите и скърбите се меняват в живота ти. След като научиш процеса на радостите и на скърбите, само тогава ще се приближиш при Бога, защото животът не е в радостите и в скърбите. Това са два метода, но има и трети един метод, с който ще се приближим към Бога. Този трети метод още е непонятен за хората. У хората има друг един метод за каляване, той е индиферентността, дето нищо не интересува човека, но този метод е вреден за някои натури. Има и метод на отчаянието, в който всичко се разрушава. Отчаеш се, но не можеш да се самоубиеш, не можеш да си направиш някоя пакост. В отчаянието нищо не се ражда. То е само за тебе. Отчаяният човек не иска никой да го бутне. Той казва: "Моли се само на Господа, да не ти дойде това нещо до главата!" Като дойде надеждата у човека, той казва: "Знаете ли, тъй ми иде целия свят да обгърна." - Да, но и това нищо не ни дава. При този процес човек няма място откъде да ти даде нещо. Той няма пътища и съобщения. А ние като видим всяко нещо, казваме: "Дай го!" Да се говори за тези работи, това е много нещо. В индуската литература има един такъв пример: един ученик искал Учителят му да му каже нещо, което не се отнасяло до него, което не трябвало да знае, и Учителят му ударил един такъв юмрук, който той завинаги помнил. А новото не седи там. Учителят трябва да седне и да каже на ученика си: "Слушай, когато се говори истината, на тотмака* не се седи. Ще седиш горе, но щом чуеш това "дрън-н-н", ще слезеш долу." Когато кажа на някого: Слез долу! - долу трябва да слезе. Смирение трябва. Гледай камбаната, тя удря, не стой горд, влез в църквата да се молиш. Глашатай е тя! Тъй щото, според закона на смирението човек трябва да слезе в такова положение, че да може правилно да наблюдава как стават нещата.

12-ти август, 1924 г., вторник, 10 ч., на новия бивак до Сухото езеро

• каляват, * каляване

• дървен чук