Разлика между версии на „Трите изпита“

Версия от 13:58, 9 юни 2009

Трите изпита

/Трите велики закона/

Добрата молитва.

Размишление.

Ще прочета 9 глава от Деянията на апостолите.

В начало бе Словото.

Има три състояния, през които човек минава в своето развитие на земята. Това са елементарни състояния, трябва да ги знаете и да знаете, на кое място се намират. Едно духовно състояние не е подобно на детството. На детето други му слугуват. Туй дете не прави никаква пакост никому, само някой път дотяга със своето плачене. Крайно взискателно е детето. Може да не е от зла воля, носи известна слабост, нека всички влязат в положението му. Детето иска да убеди майка си, че то има голяма нужда от нея. То, като растне и порастне, ще й се отплати. Горе-долу е така. Друго положение е зрялата възраст на човека. Когато човек добива знание, мъдрост, когато се ражда доброто и злото, тогава греши човек. Той не греши като дете. Той греши като възрастен. Тогава в неговата душа се заражда онова желание да е господар, да заповядва и първият слуга е жената. Жената трябва да извършва всичко, каквото мъжът иска. Туй състояние съществува и в духовно отношение. Най-първо човек мяза на едно дете, което живее в Любовта. След това дойде една фаза, когато трябва да започне да изучава мъдростта и тогава в него се заражда гордостта, иска да стане господар. Иска да заповядва на другите хора да мислят тъй, както той мисли. Има едно общо състояние на всички възрастни хора. Те мислят, че от тях няма по-умни и затова се ражда един спор. Ако са един, двама, трима, 15, 20, 100, 200, 300, добре. Но те всички искат тяхното да е. Във всяко общество ще намерите от тия, учените, които постоянно спорят. Спорят все за първенство. Спорят все за убеждение. Спорят все кой е прав. Спорят все кому Господ говорел повече. И може да се похвалят с това. Възрастните сега минават този изпит. Този изпит е, през който всички минават. Който не разбира, тогава може да направи много пакости, с който да напакости на себе си и на другите. Това е фазата на апостол Павел. Възрастен е той. Учен човек е. В началото преследваше учениците на Христос, но после се коригира. После стана "съсъд на Господа". Сега сме в едно състояние, когато човек не може да търпи другите хора за техните убеждения. Ако един човек има отношение към Бога, не се меси в неговите убеждения, в неговото отношение към Бога! Когато човек има едно верую към Бога, не ходи да го наставляваш. Ако ти се каже, може да му дадеш нещо повече, но ако ти искаш да наложиш своето верую, ти може да спънеш този човек. И апостол Павел искаше да върне тези, които са повярвали в Христа, към Мойсея, да вярват, както Мойсей учеше. Ако Мойсеевото учение беше съвършено, разбирам, нямаше нужда да идва Христос на земята и да проповядва друго учение. Имаше нещо, което не достигаше на Мойсеевото учение, затова дойде Христос. Христос не отрече съвършено Мойсеевото учение, но дойде да изправи Мойсеевото учение. То беше съвършено в закона, във външните форми. Отлично е в своята форма. Като форма е съвършено. Но по дух нямаше онова, което Христос донесе. По Мойсеевия закон, който работи в съботен ден, с камъни го убиваха. Шест деня като работиш, седмия непременно трябва да почиваш по закон. Учението на Христа изключва убийството. Понякога се заражда едно противоречие, някой път Мойсей живее в тебе, някой път Христос живее. Един ден живееш в учението на Мойсея, втория ден живееш в учението на Христа. Постоянно има противоречие. Казвате: На Мойсея говори Бог. На Мойсея говори Бог отвън, при къпината, а на Христа говореше отвътре. Христос казва: "Отец е в мене. Аз и Отец Ми едно сме". Разликата е и в просветата, която имаха. Мойсей, когато пасеше овцете, видя, че къпината гори – значи отнася се до неговия ум. Има едно по-дълбоко познание от Мойсеевото. Бог може да ви говори чрез богатството. Бог може да ви говори чрез добродетелите, чрез всичко може да ви говори. То е външната страна. Онова, което трябва да разбира човек и което му е потребно, е едно място в света, дето едновременно работят Любовта, Мъдростта и Истината. Това място човек трябва да го намери. Той трябва да живее в Любовта, без да има слабостите на детинството. Той трябва да живее в Мъдростта на възрастния, на възмъжалия, без да има грубостта на възмъжалия, без да има неговите слабости. И може да живее в областта на стария човек, без да има слабостите на стария. Старият човек има слабост, някой път да отстъпи от своите убеждения. Много пъти се случва, че хората при остаряването отслабват. Щом отслабнеш във вярата, ти си остарял. Щом отслабнеш в любовта, ти си остарял. То е външната страна. Старостта е едно състояние. Човек остарява по единствената причина, че се е пресилвал. От много грижи да си уредиш работите, ти си остарял. Сега това са състояния. Младостта трябва да я имате, за да бъдете във връзка с Любовта. Пълната възраст, възмъжалост трябва да имате, за да бъдете в съзнанието на мъдростта. Стари трябва да бъдете, за да бъдете във връзка с истината. Всеки от вас трябва да мине тези три състояния. Някой път хората минават детството, без да са влезли във връзка с Любовта. Изгубвате Любовта, влизате във връзка с Мъдростта. Изгубвате я. Защото на старини старите хора почти се вдетеняват, изгубват онова, което са имали. Ако едно богатство, което човек е спечелил, може да го изгуби, защо му е тогава? Тия три състояния съставляват отношенията, които човек трябва да има. В детинството си ще научиш онази велика истина, кой е онзи, който те е родил. Ти ще намериш в детинството майка си – Любовта. Любовта е истинската майка, отдето си излязъл. Щом възмъжееш, ще намериш баща си. Онзи, Който те е въвел в света и ти е дал всичко. А на старини ти ще намериш всички ония, които са твои братя и сестри. Старостта е запознанство. Следователно, вие сте в един Божествен дом. Първо, детинството е запознаване с майка ви, при зрялата възраст ще познаеш баща си, а пък в старините ще намериш всички свои братя. Това като разбереш, имаш вече една истина. Ако така не разбирате, вие ще се намерите в едно противоречие. Вие казвате: Деца бяхме, какво научихме? Нищо. Остаряхме. Във всяко едно верую има едно начало. Човек трябва да изучава Любовта. В Любовта ще гледаш да не огорчаваш майка си; да не огорчаваш Любовта. Всичките страдания в детинството произтичат от нарушението на Любовта. Любовта изисква да бъдеш внимателен към майка си, както към себе си. Аз забелязвам, има хора, които са крайно невнимателни към другите, а към себе си са крайно внимателни. Запример, къде е слабостта на детето? Има деца, които постоянно плачат, хленчат. Тези деца не са умни. Те разбират своите интереси, но никога не мислят, не им е влизало в ума, че те безпокоят майка си, че майка им трябва да си почине. По четири-пет пъти ще плачат на вечер, ще събуждат майка си, ще искат навреме и без време да ядат. Има религиозни хора, които мязат на такива своенравни деца, които постоянно ходят да хленчат. Религиозно хленчене има, оплакване, че никой не ги обича, че никой не им обръща внимание.

Говоря на онези от вас, които искате да разберете дълбочините на едно учение. Вие влизате в нова епоха. Може да влезете с разбиранията на Мойсея, или пък с характера на апостол Павел. Има общества, които вътре воюват. Има членове в един дом, които воюват. Какво показва това? Че Савел е там. Постоянна караница има там. И тогава питате, защо Господ е направил света така. Не е Господ направил така света, но ние не разбираме Божественото, Любовта. Говоря ви за Любовта. Любовта, която има отношение към човека. Аз не се занимавам с любовта на другите хора, но се занимавам с Любовта, която е в мене, Бог, Който е в мене. Каква е любовта на другите хора, това е тяхно схващане, техен въпрос. Дали те ще имат повече любов или по-малко любов, това не е нещо важно. Ако Бог е в тях, както в мен, ние ще имаме еднакви разбирания. Щом Бог в нас не живее еднакво, и разбиранията ни няма да бъдат еднакви. Двама души не се разбират. Единият казва, че Господ живее в него и другият казва, че Господ живее в него. Тия хора са в заблуждение. Заблуждението е в единия или в другия, или в двамата, защото, как е възможно двама души, в които Бог живее, да не могат да се споразумеят. Какво ще делят, какво ще спорят? Нямаме трима богове, Господ е Един в света. И всичко е на Бога. Ако всичко е на Бога, имаме ли право да делим? Да кажем, туй ще бъде за мене. Щом дойдем да живеем по Бога, а ти искаш да имаш само, ти си в пътя на греха. Щом кажеш на баща си:Я ми отдели това, което ми се пада, ти си в хлъзгавия път на греха. Какво направи онзи млад син, който каза на баща си: Я ми дай моя дял. Кой съгреши? Младият син, който отиде и изпояде всичко. После призна погрешката си, върна се при баща си, баща му му прости. Дойде големият син, и той направи същата погрешка. Той се повлия от младия син и каза: Този син, който изпояде всичкото имане, ти за него закла охраненото теле, тури му пръстен на ръката, направи му угощение, а досега на мен не си ми дал нито едно теле и аз да се повеселя с приятелите си. Ето един баща, който има двама сина, които вървят по кривия път. Ние минаваме за праведни. Едни имаме грехове, които се виждат, както на младия син, а някои имаме грехове, които не се виждат, както на големия син. Но и единият, и другият са грешни. Като вземем всичко, което бащата има, тогава какво ще има за бащата? Де е бащата? Сега в света искате всичките ви работи да са уредени, без да имате предвид, че трябва да се уредят и работите на баща ви. Вие искате да се уреждат вашите работи, после да се уреждат работите на Господа. Когато Господ създаде човека, за кого го създаде? Да се уреждат работите на човека, или да се уреждат Божиите работи? Христос казва: "Не дойдох да изпълня своята си воля, но Волята на Онзи, Който Ме е пратил".

И той дойде да поправи една голяма погрешка. Той дойде в голямо богатство, но не отиде да яде и да пие, да търси удоволствия в света. Онзи, младият син, беше богат, яде и пи и след това той се върна в небето. Христос дойде на земята да покаже, как трябва да се живее. За да бъде човек щастлив, той трябва да изпълни Волята Божия. Сега вие ще кажете: Трябва да имаме вдъхновение. Вдъхновението е всеки ден, постоянно иде в човека. Ти всеки ден като приемеш Духа, ти се вдъхновяваш. Ако разбираш закона, вдъхновението веднага идва. С въздуха влиза вдъхновението. Ако ти не разбираш този закон, тогава вдъхновението ще влиза и ще излиза и ти ще очакваш някакъв възход на духа. Туй е съзнанието – да разбираш, че Бог е създал света и Той е навсякъде. Ако твоето съзнание се просвети отвътре, ти ще почувстваш Божието присъствие. Щом почувстваш Неговото присъствие, в тебе трябва да се яви желанието да вършиш Волята Божия. Дотогава, докато в човека не се яви желание да изпълнява Волята Божия, той не може да има просветление и вдъхновението не може да дойде. Сега аз ви говоря за едно положение. Има много християни, които хиляди години са живели добър живот и след това у тях започва един упадък. Четете историята на християнството. В първата фаза християните живееха много добре. Като дойде възмъжаването, имаше избиване на християните. Сега вече християнството е към епохата на старостта. Сега хората още не се познават, че са братя. Има религиозни секти, които признават за братя само тези, които са в тяхната секта. Православният признава за брат само този, който е в православната църква. Евангелистът признава само този, който е в евангелската църква. Баптистът признава само този, който е в баптиската църква. Окултистът признава само този, който е окултист. Но всеки познава само себе си. Хората нито се познават, нито се разбират. Те са остарели, но са оглупели. Новата епоха повтаря историята. Пак трябва да се върне човек в своето детство. Има много фази на детство. Вие сте били деца като риби, вие сте били деца като птици, вие сте били деца на крави, на животни сте били деца. А сега сте вече деца на бялата раса. Две раси са минали. Вие сте били деца на лемурийската раса, после на атлантската раса, а сега сте деца на бялата раса и още не сте поумнели. Сега остава да станете деца на шестата раса. От една форма да влезете в нова форма. Сега трябва да разбирате Любовта не както белите я разбират, но както я разбира светящата раса. Расата, в която вие ще се познавате и никога няма да нарушавате закона на майка си, няма да нарушавате закона на баща си, няма да нарушавате закона на Божия Дух, нито на брата си. Има един закон, който регулира отношенията. Братята и сестрите и те си имат закон в духовния свят. Няма да нарушавате законите на съвременните братя, които са завършили своето развитие. Вие сте малки деца, имате големи братя и техните закони ще почитате. Имате три закона: законът на майката, законът на бащата и законът на вашите възрастни братя. Не само закона на майката ще зачиташ и на баща си, но ще слушаш и почиташ и закона на своите братя и сестри.

Говоря само на онези, които имат гръбнак. Аз не говоря на всички, защото зная, някои от вас още като излезете от тук, как ще постъпите. Ще постъпите по същия начин, както досега. Правил съм много опити да повярвам една проповед. И още не съм излязъл, почват караници и то за някакъв стол, я че седнал някой на него или че седнал на първото място. Това е човешко. От мое гледище, щом речете да учите някого, вие губите. Аз това го зная. Даже един учител, и той като учи, губи голяма част от времето си за празни работи. Не учи никого, живей както трябва. Няма по-хубаво от това. Бъди сляп за погрешките на хората. Питат те: Как ще се изправи светът? Ти не мисли за света, мисли за себе си, да живееш така, както Бог изисква. Щом се занимаваш с погрешките на хората, ти ще мязаш на една майка, която има кърмачета. Това дете направи нещо нечисто, тя му изчисти нечистотията, онова направи същото, тя и него изчисти. И таман свърши с едното, очисти го, другото направи нещо. Хайде, очисти и него. И като погледне третото, и то се оцапало.

Докога? До десет години. На десет години ще им кажеш: Хайде да си вървите. Кой каквото е направил, сам да си го чисти. И до десет години е много. Според мене, нека чисти до третата година. На три години детето нека се цапа и тя да чисти, а после, сложи го да се изчисти само. Три години като живееш в едно общество духовно, ти трябва да бъдеш в състояние да се чистиш сам. Ти имаш известна нужда. Помисли малко. Трябва ли с плач да повикаш майка си, или да чакаш сама да дойде. Чакай я малко. А ти бързаш сега, ама точно сега да е, и вдигаш шум. Нека ти стане малко мъчно, погладувай малко. Майка ти като дойде, ще донесе хляб. Ти ще кряскаш 2-3 часа, да узнае цялата махала, след като те сполети някакъв изпит, нещастие, ти ще обикаляш цялата махала да разправяш, колко си пострадал. Щом разправяш всичко, ти си малодушен човек, който не може да носи страданията. Казваш: На мене ли намери Господ да даде тия страдания, аз ли съм най-големия грешник, я виж еди-кой си как живее. Аз по 5-6 пъти на ден се моля, пък ме сполетяват толкова нещастия. Ти търсиш правото си. Ти си от лемурийската раса – човек, на когото желанията са все незадоволени. Всичките лемурийци отидоха в Червеното море и заради тях то още е затворено. И досега лемурийците не са освободени, и досега са затворени.

Да оставим този въпрос сега, защото мнозина, след като разправям тия неща, ще намерят сума ти противоречия в кого ли не. Всички питате: Как да го разбираме това? Как да обичам човека, как да го любя, как да постъпвам? Няма какво да постъпваш. Този човек като дойде, ти да речем си един фурнаджия, ще му дадеш един хляб, ще го изпратиш мило, да си върви по пътя. Той си има ръце, уста, да иде да си намери една маса, да яде където иска. Ако аз съм градинар, ще дойде при мене, ще му дам едно кило круши, да вземе крушите и да яде където иска. Какво ще му казвам братко, ела тук. То е ли-цеприятно. Каква маса имат птиците? Ще вземеш крушата в трите пръста, ще я туриш в устата и ще дъвчеш. Аз говоря за онези, които ще влязат в шестата раса. В шестата раса няма да има маси, няма да има тенджери, паници и лъжици. Такива работи няма да има. После, няма да става нужда да вземаш пари назаем, да има съдба, да плащаш, затвори. Не. Ти ще бъдеш сам на себе си съдия. Господар и слуга ще бъдеш на положението. Ако ти не си в състояние сам да се справиш със себе си, ще ти пратят друг и тогава ще имаш много неприятности. Ще дойдат неблагоприятните условия.

От какво произтичат всичките нещастия в живота? От неизпълнение Волята Божия. Ако човек не е готов да изпълни Волята Божия, той не може да бъде щастлив, той не може да влезе в Царството Божие. Някои от вас ставате християни, за да се оправят работите ви. Освен че няма да се оправят работите, но ще се забъркат повече. Вие може да сте християни, само ако сте живели добре, ако сте зачитали майка си. Вие можете да бъдете християни, ако зачитате баща си, ако го обичате. Вие можете да бъдете християни, ако обичате вашите братя и сестри. Учението Христово в нова форма го изнасям. Аз говоря не за вашите постъпки, а за строежа. Когато повикаме човек да ни строи къща, трябва да бъде майстор, да изпълни плана, както е предвиден и за каквото е предназначен. Вие сте дошли в света и на всеки едного Бог е дал план. Ние сме зидари. Ако вие не градите според плана, вие ще бъдете отговорни. Аз ви казвам прозорците да бъдат два метра и половина широчина, вие си ги правите един метър и половина. Ама аз мисля за икономия. Никаква икономия! Аз съм казал две тухли, а той турил половин тухла, пак за икономия. За икономия турил най-калпавите. И във всичко все икономии правите. Никакви икономии не искам. Искам работата да стане добре. Ако ти в живота си не можеш да внесеш онзи елемент на Любовта, който носи живот, ако ти в живота си не можеш да внесеш онзи елемент на Мъдростта, който носи знание, ако ти в живота си не можеш да внесеш онзи елемент на Истината, която носи свобода, питам тогава, каква къща ще съградиш? За да бъде човек благоприятен на Бога, за да може да му повери Бог онова, което той иска, той трябва да има елемента на Любовта, трябва да има елемента на Мъдростта и елемента на Истината. Тогава ще бъде благоприятен, тогава ще минава, както един цар минава. Цар, който е свободен, а не цар, който е роб. Сега мнозина възразявате: Ние сме синове на Бога. Не. Ние сме роби на света. Целия ден те пердашат от единия край до другия, а казваш, че си син Божи. Какъв син Божи? Пишеш на баща си, но ни глас, ни вест. Баща ти казва: Никакви средства не му пращам, той е разточителен. Всинца имате опитността. Апостол Павел имаше опитността. Трябваше първо да падне от своя кон, да изгуби своя ум, да ослепее. Слепотата е една преграда. Слепотата е най-старото учение. Той трябваше да ослепее за старото, да му се отворят очите, да види новите условия на живота, при които трябва да живее. След като му се отвориха очите, оттам насетне казва: "Считам всичко онова, което съм изживял досега, за измет". Ако ние не ослепеем за миналото и ако не прогледнем за бъдещето, ние сме още един Савел, който се е качил на коня и отива за Дамаск, да оправя света. Постарайте се през тази година да изпълните трите закона, защото ще предизвикате изпит. Речеш да живееш по Любов, дойде някой, предизвика те. Това е един изпит. Питай вътре в себе си, да говориш ли този път, или да мълчиш, и тогава, каквото кажеш някому, така да го кажеш, че никой да не те укорява. То ще помогне в облагородяване на неговите чувства. Важното е да ти говори истината. Ако ти говори истината, колкото и да е горчива, тъй е. Той казва, че ти не си добър човек, което подразбира, че не постъпваш тъй, както Господ ни учи. Ти постъпваш тъй, както всичките хора постъпват. Ти постъпвай като мен, но не постъпвай както хората изискват. Веднага ти ще кажеш: Ти не си ни учител. Не. Той не ти е учител, но казва: Аз съм едно външно лице и ще донеса това до твоя учител. Ще му кажа: Един от твоите ученици не постъпва според твоето учение. Аз не съм ти учител, но съм кореспондент. Някои наричат такива хора доносчици. И всеки човек, който види нашите постъпки, той ги занася пред Господа. Ти ще изнесеш една моя постъпка пред Господа, но друг път друг човек ще изнесе пък твоя неправилна постъпка. Трябва да знаеш, че както ти виждаш погрешките на хората, така и някой ще види твоите погрешки. Сега мнозина ме срещат и ми казват: Аз обичам еди-кого си. Пък аз зная защо го обича. Момата е красива, богата и целия ден момъкът тича подир нея, защото е хубава и богата. Ни най-малко не я обича. Това са младежки долапи. Момата тича подир някой момък, защото е красив, здрав, свършил е два факултета, княжески син е. Много го обича и тича подире му. Онази мома, която тича подир момците, е глупава мома. И онзи момък, който тича подир момите, е глупав. Всичките, които тичат по света, са глупави хора. Няма какво да тичаш подир тази мома. Тя си има баща, майка, има си братя, остави момата свободна. Не я безпокой. Радвай й се, че тя е свободна. Не искай да й се натрапваш, защото един ден, след като дойде да живее с тебе, тя ще намери, че си много груб. Ако се направи една статистика, не зная колко моми ще бъдат доволни от своите възлюблени. Не зная и колко момци ще бъдат доволни от своите възлюблени. Колкото ще бъдат доволни от едната страна, толкова ще бъдат доволни и от другата страна. И между християните има влюбени. И там се влюбват в един учител и казват: Като него няма! А малко по-късно казват: Той не бил такъв, какъвто мислехме. Хората всякога търсят учител, който да мяза на тях. Всякога търсят един Господ и той да мяза на тях. Търсят такъв Господ, че каквото поискат от него, да им го дава. Казват: От Господа по-добър няма. Молят се веднъж, дваж, десет години, двайсет години; Господ ги прекара през едно изпитание, през второ, прекара ги през болест, както онзи, който е боледувал 38 години. Казвате: След 38 години, като уредя работите си, и аз ще стана християнин. Ще дойде Христос и ще каже: В Царството Божие вие не можете да влезете, докато не укрепнете в Любовта. Да имате онзи мир, да сте доволни от себе си. Вие не можете да сте доволни без правата мисъл, без мъдростта, ако нямате истината вътре в себе си. Това не е само разсъждение, но казвам: Нямате ли Любовта, мирът, Мъдростта и Истината в себе си, винаги ще бъдете недоволни, все нещо ще ви е криво.

А причината седи в самите вас, защото в света вие сте дошли да служите на Бога, Волята на Бога да изпълнявате, а не волята на някоя дама. Най-първо ще служите на майка си, после на баща си, после на вашите братя, на четвърто място ще дойдете да служите на себе си. Човек, който не е служил на майка си, на баща си, на братята и на сестрите си, който е чакал само да му служат, той не е човек. След туй ти ще знаеш как да служиш и на себе си. Ще служиш на себе си по същия начин, както си служил на майка си, както си служил на баща си, на братята и на сестрите си. Сега вие ще кажете: Тази работа е трудна. Трудните работи са за Божиите хора. Старите хора е трудно да ги накараш да отидат на Витоша, но за здравите е лесно, за младите е удоволствие. За развитите хора знанието е хубаво, но за онези, неразвитите, е трудно. Любовта в недоразвитите е страдание – жертва трябва да правят, а за добре развития Любовта е едно удоволствие, най-хубавото удоволствие, което човек може да има. Какво повече от това, да раздаваш ония блага, които Любовта носи в себе си. Какво ще изгубиш, ако даваш по една чаша вода? Какво ще изгубиш, ако може да отвориш прозорците и да влезе чист въздух? Какво ще изгубиш, ако запалиш свещта да светнеш на човека? Едно удоволствие е да направиш една услуга. Не се изисква голяма работа. Трудните работи в света са непостижими за вас. Те са човешки работи. Божиите работи, ако ги разбират, и децата могат да ги направят. Един християнин, ако има този дух на едно дете, по-лесно може да служи на Господа.

Сегашните хора не могат да кажат истината. Всички те обичат да преувеличават. И в статистиката има преувеличение. Във всеки дом, като влезеш, нещата няма никога да ги намериш такива, каквито трябва да са. Действително има една оптическа измама. Ако едно тяло е далече, ще го видиш малко. Ако е близо, ще го видиш голямо. Какъвто и да е предметът, ще го туриш на мястото, където е най-приятно за очите. Един човек, ако е много близо до тебе, не е добре. Мястото, откъдето можеш да го видиш най-добре, то е нормалното. Не се приближавай близо до човека повече, отколкото трябва, защото, ако ти се приближиш много, ще нарушиш неговата свобода. И ако ти се приближиш много, ще дадеш възможност друг да наруши твоята свобода. Всеки да зачита свободата на другия. Ти се интересуваш от един човек какво върши. Не се интересувай кой какво върши, но се интересувай ти какво вършиш.

Ако отидете на небето, ще ви поставят на три изпита. Първо, вие отивате като един ученик на новото учение. Първият изпит ще бъде пред райската врата. Там ще има един умрял човек. Ако вие можете да положите ръката си върху него и да го събудите, ще влезете в Царството Божие. Ако не можете да го събудите, ще се върнете назад. Първият изпит ще бъде това. Вие ще кажете, че сте живели добре. Христос ще каже: Щом сте живели добре, положете сега ръката си, умрелият да стане, че и той да влезе с вас. Този изпит ще имате – да съживите умрелия и той да влезе с вас. Не само ще се върнете, но ще турят умрелия на гърба ви, да го носите. Сега може да кажете: Дали ще е така? Няма да се мине дълго време, някой след 20 години, някой след 5 години, ще бъде подложен на този изпит и ще види една велика истина. Вие имате една представа за Бога, но нямате още онова свещено понятие за Него. Че Бог е едно същество и няма друго в света, тъй свято и чисто като Бога. Като дойдете до Бога, трябва да имате една идея възвишена, да забравите в себе си образите. Образ на всичките добродетели е Бог. Най-красивият, и по-добър пример от Него нямаме. Вие мислите, че сте направени по образ и подобие на Бога. Плана го имате, но не сте направени още по образ и подобие, защото, ако бяхте направени, ако сте родени така, тогава: "Роденият от Бога грях не прави". Щом като правиш грях, значи не си роден, но трябва да се родиш. Питам: Какво трябва да бъде вашето бъдеще? Не сега какви сте и какво сте спечелили, аз за него не правя въпрос. Какво сте придобили и какво знаете. Трябва да станете деца на шестата раса. Трябва да изучавате, какво нещо е Божествената Истина. Аз толкова години съм изучавал хората така: аз влизам вътре в хората и ги изучавам какви са. Виждам първо, че са крайно нетърпеливи. Виждам къде са техните слабости. Като изляза от тях, те казват: Мяза на нас. Аз като изляза, те виждат моите слабости. А аз като вляза в тях, понякога в мен се заражда желание да лъжа. Каквито са те и аз ставам такъв. Веднага си отбелязвам всичко. Имам тефтерче, в което отбелязвам промените в състоянията и казвам: Обичат да лъжат. Обичат да крадат. Добро не правят. За всяко направено добро вземат стократно. Някъде другаде като вляза, виждам, че в мен се заражда желание да правя добро. Това значи, че и те са добри. Като в едно огледало. Каквито са те, такъв ставам и аз. Всичко се отразява. Където и да вляза, дълго време не седя. Пет минути, докато направя тази проверка, са достатъчни. А после правя баня с вода, която нагорещявам до 4000 градуса и през този огън минавам. Скъпо ми коства, но само веднъж го правя. Не го правя всеки ден.

Ще дойде време и вие да правите опити. Животът е опит на съзнанието. И може в някои от вас този процес да е продължителен. Ако вие не сте осветлени, ще паднете от коня и тогава ще идете в Дамаск, там ще ви паднат люспи от очите. Това е естествен път. Апостол Павел, от голяма ревност, трябваше да ходи в Дамаск и той не можеше да се обърне, преди да беше отишъл в Дамаск. Изпитът е крайното състояние. И сега, всички вие, които сте тръгнали за Дамаск, трябва да слезете от конете си. Всеки един човек, който е недоволен от живота, той отива за Дамаск. Ще паднете от коня, ще блесне светлината, ще станете всички доволни. Или другояче казано: Всички трябва да се заемете да изпълнявате Волята Божия, като оставите настрана какво е положението, то да не ви интересува. Каквото трябва, без да се интересувате, ще достигне до вашите уши. Съвършено трябва да станете глухи за света. Апостол Павел казва: "Всичко считам за измет, освен да позная Тебе, Единнаго, Истиннаго Бога и Христа, Когото си изпратил". Не външно да се откажем, но вътрешно. Че вънка има бури, че вятър духа, нека духа, нека гърми, нека има прах в света. Той има своето предназначение. Светът не е направен само за нас. Някои лоши работи в света има, но те са работи на личния живот. В Писанието се казва: " Бог толкова възлюби този свят, че даде в жертва Своя Син, за да не погине всеки, който вярва в Него". Да любим Сина, но не и света. Ние света с нашата любов не можем да го поправим. Бог, Който е всесилен, Той ще поправи света. Но нашата Любов да обърнем към себе си, да изправим своя живот. Мене са ме питали мнозина как да оправят живота си. Трябва да вляза първо в тебе, да узная, изправил ли си се и колко. Макар че, после ще ми трябват, като изляза 4000 градуса температура. В такава гореща вода трябва да се потопя. И след като направя тази баня, мога да ви кажа, изправили ли сте си живота. Колко сте го изправили и какво ви остава да изправите.

Искам сега да бъдете служители на Любовта, служители на Мъдростта и служители на Истината. Да имате любов към майка си, да имате любов към баща си, да имате любов към вашите братя и сестри и да изпълните напълно съвършената Воля Божия.

И тогава, ще носите онова бъдещо благословение, за което никога няма да се разколебаете, ще благославяте този час, в който сте започнали новия живот. В това е смисълът на живота, това е основанието. Понеже смъртта един ден ще похлопа, ще дойде последният ден и каквото намерите и продадете, ще го вземе и ще останете така. Ако сте живели в Любовта, тя ще ви бъде наследство. Ако сте живели в Мъдростта, тя ще ви бъде наследство. Ако сте живели в Истината, тя ще ви бъде наследство. Другото всичко от този свят ще отиде и нищо няма да остане. Този живот, който сега имате, той ще бъде валиден за вас, тъй както когато сънуваш един сън, че живееш в голяма къща, цар станеш, приятно ти е в съня. А щом се събудиш, виждаш, че си овчар с тояга, дрехите ти скъсани, сам си, нямаш богатство, нищо нямаш. Един ден, ние ще имаме разочарованието, ще се събудим от този сън, няма да се мине дълго време, ще ни събудят. Вие още спите, починете си сега. Щом ви събудят, в духовния свят вече ще ви проводят на работа. Не чакайте да ви събудят, защото този господар, на когото сега служите, той е много груб. Той като дойде, няма да ви бутне нежно както майка ви, а ще ви бутне с крак. Вие ще скочите, ще се уплашите. Затова трябва да станете, преди той да е дошъл. И той дори ще каже: Съжалявам, че не ги заварих да спят.

Вие сега носите характера на апостол Павел, който казва:"Какво искаш, Господи?" Ти иди в Дамаск и Аз ще ти кажа какво трябва да правиш. След това Господ изпрати един човек, един ученик, Анания. Бог казва на Анания: "Иди, защото съсъд избран ми е той, да носи Моето име пред народи и царе, аз ще му покажа, що има да пострада за Името Ми". Анания казал на Павел, че Господ го провожда да му помогне, да прогледа и да се изпълни с Дух Свят. И той положил ръцете си на очите на Павел, и последният прогледнал и казал: "Ще извърша това, което Бог казва".

Желая сега всички да извършите това, което Господ е казал.

Проявената Любов на Духа, проявената Мъдрост на Духа, проявената Истина на Духа носят пълния живот на Бога, на Единния, Вечния Бог на живота.

45. Утринно Неделно Слово, държано на 26 август 1934 г., 5 ч.с, София – Изгрев