Разлика между версии на „Светилник на ръцете и на нозете“

Версия от 15:46, 18 май 2009

СВЕТИЛНИК НА РЪЦЕТЕ И НА НОЗЕТЕ

Съвременните хора се нуждаят от правилно разбиране на нещата. Правилното разбиране носи обновяване. Човешкият дух трябва да се обновява. За тази цел, всеки ден човек трябва да прибавя по нещо ново към своите разбирания. Иго, откак светът съществува, хората говорят за любовта, но ако ги запитате, какво прел стави любовта, ще получите толкова отговори, колкото хора има на земята. В разбиранията на хората за любовта няма единство. И за вярата нямат еднакви разбирания. И за надеждата също така нямат еднакви разбирания. Изобщо, хората страдат от липса на единство в техните разбирания. Това се дължи на факта, че всеки иска да наложи своите разбирания за меродавни. Когато отваря очите си, човек не създава света, но го вижда такъв, какъвто е в действителност. При това положение на нещата, в разбиранията на хората ще има единство. Обаче, когато художникът започва да рисува една местност, той я представя в такива краски, които не отговарят на действител-ността. Когато се произнасяте за даден човек, вие казвате, че той е много добър или много лош. – И това не е вярно. – Защо? – Защото го сравнявате по отношение на човека. Сравнявате ли го по отношение на ня-

198

кой ангел, вие не можете да кажете, че е добър или лош човек.

Какво представя думата „добър" в конкретен смисъл? Доброто е съществена храна на душата. Доброто има отношение към злото. Обаче, ако човек едновременно приема и доброто, и злото като храна, той ще се разстрои. Запример, локаш пие чиста балканска вода, човек е в естественото си състояние. Започне ли от време на време да употребява ракия, вино, ром и други спиртни питиета, естественото му състояние се нарушава. Човек трябва да бъдс \ рсми, да пази своето естествено състояние на луча, на мислите и на чувствата си. Имате приятел, с когото добре се разбирате. Вие сте в естественото състояние на вашите чувства. Приятелят ви иска да му услужите с известна сума, като ви обещава да я върне в скоро време. Вие му услужвате, но кж не връща парите ви. – Защо? – По две причини: първо, той мисли, че като ваш приятел, може да ги върне, когато пожелае. Второ, той мисли, че е все едно, дали пари, ще бъдат във вас, или при него. Това, обаче, разваля естественото състояние на нашите чувства към него. В края на краищата вие се скарвате. Какво печелите от това скарване? – Едно ново чувство – неприязненост, умраза. Значи, старото е заместено с ново нещо – нова снаха е дошла. Доброто е първата жена на човека, а злото втората, лошата

199

жена. Доброто е първият, добрият мъж, а злото – вторият, лошият мъж. Значи, доброто се жени за злото. В този смисъл, човек се жени по няколко пъти на ден ту за доброто, ту за злото.

Какво представя женитбата? – Женитбата е закон на съчетание. Това съчетание трябва да става непреривно. Както животът е непреривен процес, така и женитбата е непреривна. Като се ожени за доброто, човек трябва да изключи злото от своя живот. – Защо? – Защото доброто изключва злото от себе си. Но и злото изключва доброто. Значи, доброто и злото са две неща, които взаимно се изключват. Понякога човек е недоволен от доброто. В помощ му иде злото – тонира го. Злото казва на доброто: Има един човек, който не е доволен от тебе. Моля ти се, прати го при мене. Доброто веднага изпраща недоволния при злото. Щом почне да въздиша, да страда, доброто казва: Прати този човек при мене. Злото го изпраща, защото знае, че в случая доброто ще го тонира. Две школи има в света - школа на доброто и школа на злото. Когато някой ученик от школата на доброто е недоволен, веднага го изпращат в школата на злото. И обратно, когато някой ученик от школата на злото е недоволен, веднага го изпращат в школата на доброто. Двете школи си услужват взаимно.

Като ученици, вие трябва да имате пра-

200

вилни разбирания. – Кои са правилни разбирания? – Много просто! Да разбира човек една дума правилно, това значи, да влага в нея само онова съдържание, което тя има. Запример, някой казва - Аз съм господар. Това значи: всеки, който иде при мене, трябва да ми слугува и точно да изпълнява моите заповеди. – Аз съм слуга. Това значи: аз сьм човек, който изпълнява всичко, което му се каже. Аз нямам свое мнение. Следователно, кажете ли в себе си, че сте господар, запитайте се, слуша ли се думата ви. – Ама аз сьм слуга. – Щом си слуга, запитай се, на кого служиш.

Прави разбирания се искат от хората. Кривите разбирания развалят добрите работи. Един английски археолог намерил една монета, върху която имало ценни надписи, но понеже била зацапана, не могло да се прочете, какво е било написано. Като човек на удобствата, той не си направил труд, сам да я изчисти, но я дал на слугата си, той да свърши тази работа. Слугата взел монетата, погледнал я от едната и от другата страна и си казал: Навярно господарят иска така да я изчистя, че да светне, да види, каква е монетата. Той се заел грижливо да я чисти и като видял, че монетата светнала, понеже била златна, радостно я занесъл на господаря си и казал: - Господарю, много добре изчистих монетата, цтзла свети. Археологът погледнал монетата и със съжа-

201

ление казал: Да, ти си я изчистил повече, отколкото трябва, изтрил си и написаното върху нея. Монетата беше ценна не толкова като чисто злато, но като написана. Писаното върху нея я правеше ценна.

Съвременнитв хора правят същата погрешка, каквато слугата на археолога е направил. Като искат да изправят една своя характерна черта, те усилено търкат своя характер, докато светне. Като светне, те се радват, че са чисто злато, но с туй заедно те са изтрили онова, което Бог от създанието им още е написал върху тях. След това, радостни и доволни, те отиват при Господа, да покажат, че са чисти и светли. Но за Господа не е важно да види, че сте направени от чисто злато. Той знае това. За Него е важно написаното върху златото. По-добре е за човека да отиде при Господа като грешник, със своите слабости, отколкото да се яви чист, светнал, без никакво съдържание в себе си, без нищо написано. Щом е дошъл на земята, човек трябва да бъде доволен от написаното върху него. Това не значи, че той сам трябва да пише върху себе си, но да запази онова, което първоначално Бог е написал в душата му. Човек представя археологическа монета, върху която Бог в началото още е писал. В процеса на своето растене и развитие, той се е цапал и чистил, но все пак са останали полепени непотребни частици, които го-

202

ворят за терена, през който е пътувал. Днес му предстои да се чисти, но не да се изтърка, да заличи написаното върху себе си. Красиви неща има написани върху вас. Не ги заличавайте. Трябва ли ученикът да заличи знанието, което е придобил от своя учител? Ако рече да заличи знанието, което учителят му е предал с любов, това показва, че той е дал място на гордостта в себе си. Гордостта е една от непотребните частици върху неговата монета. Тя трябва да се заличи, а не знанието.

Момък обича една мома. Пише й любовни писма, нарича я ангел, божество, но щом се ожени за нея, нарича я дявол. Как стана дявол? Защо по рано бъчле написал върху нея думата „ангел", а след известно време заличи тази дума и я замъхти с думата „дявол"? Защо мъжът, като се ожени, не в-врва на своята възлюбена? Той й приписва ред отрицателни качества, цапа я отгоре, докато най-после тя реши да го напусне. При това положение, и тя е недоволна 01 него, и той – от нея. Защо се ожениха един за друг, и защо се раздвлят? Вие и досега още се чудите, как е възможно мъж и жена, които са се обичали, да са недоволни един от друг. Нъчиа защо да се чудите. И вие се намирате в същото положение по отношение на Първата Причина. Изл-взли сте от Първата Причина, слезли сте на земята да работите, да изпълнявате Нейната

203

воля. но щом нвщата не стават според вашето желание, вие сте недоволни от себе си, от живота си, от окржжаващитъ\ Щом сте недоволни от себе си, вие сте недоволни и от Бога. При това положение, и Той не може да бъде доволен от вас.

Какво трябва да прави жената, когато мъжът й приписва ред о!рицателни качества? Или какво трябва да прави мъжът. ако жената му приписва отрица!елни качества? Щом се нам-врят в това положение, и мж-жът, и жената трЬбва да поС1жпят като Сократа, при коюто отишьл един физио-1номист и му изнесъл мною отрицателни чърти от неговия характери. Като ю слушали така да говори, ученици! на Сократа се възмутили от поведението му. Обаче, Сократ отговорил спокойно, без възмущение- Всичко това е втзрно. Едно време а г бьх такъв, но с усилия на волята си прсодол-вх своите слабости. Днес аз живея нов, чист живот. – Този е правият начин за разрешаване на въпроса. Така трябва да каже жената на своя мъж, или мъжът - на своята жена.

Често между религиозните се повдига въпроса за кръста, какво нъчцо е кръстът и трябва ли да се почита. Да се повдига този въпрос, това значи да не се разбира Кръстът символизира вярата, котвата надеждата, а сърцето – любовта. Който има въфа, той носи кръста в себе си. Кръстът разрешава мъчнотииге в живота. Кръстът под-

204

тиква човтжа към придобиване на знание, на мъдрост Хората се страхуват от кръста, защого го свързват със страданието. Те не знаят, че страданието е свят, ооласт, която нФзма нищо общо с кръста. Страданието отваря пътя на човека към Боже е 1 вената мъдрост, към познаване тайните на живота и на природата. В този смисъл страданието носи велики блага за човека. На земята страданията са временни. II 1рюсьт е временен. Лошото в греха се заключава в това, че заличава красивото, великото, което е написано в чов-вшката душа. Гр1>хьт заличава Божественото в човежа. Радвайте се, че 1рвхът, престъплението са временни. Т1> минаватъ – заминават, напущат човежа, и топ остава чист, какъвто първоначално е бил.

Трябва ли да се носи кръст? Като на-блюдавам хората, виждам, че тб носяг не един, а много кръстове. Човеж може да носи много кръстове, важно е, обаче, да има въ-ра. Кръстът е символ на във врат а, която човеж има в себе си. Следователно, вевки човеж е жив кръст. Като не разбира това, той казва, че кръстът не трябва да се почита. Значи, той възстава против себе си. Той сам цапа кръста, и той сам го чисти. Като не жив-ве добре, цапа ю; като жив-ве добре, чисти го. Кръстът е в самия човеж. Той не е вън от него. Човежът е, който въфва, който се над-вва и който люби.

Съвременните хора трябва да се разли-

205

чават от тия на миналото, от езическите времена. Днес те не са деца, както са били н-вкога. Г са порасли малко, вследствие на което и разбиранията им трЬбва да се разли-чават от тия на минали 1]> епохи. Тьй щото, дойдете ли до въпроса за кръста, вие тртзбва да разбирате и външния, п нж1решния му сми-съл. Външно той символизира въфата, а вътрешно - мъдростта. Вж1решното разбиране на кръста обхваща разбиранията на всички хора, на всички народности. Крьстът е потртз-бен навстзкъде в живо 1а. Лпостол Павел казва: „Ще се похваля с Христовия кръстъ". Който разбира смисъла на този крьсг, той трябва да обича Христа. Който разбира кръста. той трябва да има мек, чие 1 I. език, като чистата планинска вода, като пьрвия лъч на светлината. Хората спорят ньрху кръста, защото разбират своя кръст 1 човвигкият, от койго произтичаг недоразуменията в живота. Има и друг един крьст – Боже-ствен кръст. Грвховегк, престъпленията, кривите разбирания на хората, юва е човтзш-кият кръст, от който т I. фЪбва да се освободят. Когато човек се стреми към богатство, към сила, за да господствува на другите, с това той си създава кръст, с който мъчно може да се справи. По този начин човек сам се разпъва и страда. За този кръст е казано в Писанието: „Проклет е онзи, който виси на кръст, направен от дърво!" Когато не се обичат, хората сами

206

създават кръста, на който се разпъват. При това, всички говорят за любов. Щом се обичат, квде е любовта, вярата и надеждата им? Христос казва: „Който вдигне кръста си и ме последва, той може да се нарече мой ученикъ".

Като ученици, вие трвбва да работите върху себе си, за да се освободите от кръста, който дяволът е турил на гърба ви. Като не мислите правилно, вие считате, че този кръст е турен от Бога и се хвалите с него. Така и убиецът се хвали със своя кръст. Като убие нъжого, скрива ножа си и казва: Юнак съм! Победих неприятеля си със своя кръст. Наистина, и ножът е кръст, но дяволски. Докато вярва в своя нож, човек носи кръста, който дяволът е турил на гърба му. Освободете се от този кръст и приемете Христовия. За този кръст Христос е казал: „Моето бреме е леко".

Правете всеки ден опити, да видите, с каква сила и разумност разполагате. Като дойде някой при вас и ви каже, че сте лош човек, невежа, скъпер-ник, не му се сърдете, нито се обиждайте. Изслушайте го спокойно и кажете: Благодаря ти за сладките и красиви думи, които ми казваш. Не бях слушал досега такъв мек език. Като говориш тьзи думи, мед тече от устата ти. Ще кажете, че това не е вярно. – Верността на тия думи се крие в ефекта, който те произвеждат. Като говори-

207

те на този човек така, вие му давате от себе си сладкото, меда, а взимате от него горчивото. По този начин вие трансформирате отрицателните сили в положителви. Н-вма да мине много време, и същият човек ще се смекчи, ще започне да говори сладко. Това значи да предизвикате от устата на човека да потече мед.

Този е начинът, по който човек може да трансформира състоянията на хората. Речете ли да отговорите на човтжа с неговия език, това значи да си навлъчете гол-вма па-кост. И без това вие възприемате състоянията и на добрите, и на лопштв хора. Като дойде някой лош, гръчлен човеж при вас, и вие се чувствувате грешен . Като дойде някой добър, и вие става]е добьр. Дойде някой неразположен, и вие папат е неразположени. Дойде някой разположен , и вие ставате разположени. И едното състояние, и другото са чужди. Вие трябва да различавате тия състояния, да знаете, кое е ваше и кое не е. Що се отнася до извора, никой в нищо не

може да го обвини. Изворът си тече, никой нищо не може да му придаде, нито да му отнеме. Ще каже н-бкой, че нал-вл едно шише вода в извора и му придал нещо от себе

си, – Нищо не му е придал. Тази вода той е взел от същия извор. Значи, никакво пре-стъпление не може да се припише на извора. Изворът е глава на н-вщата.

208

Следователно, главата не верши престъпления. В този смисъл, нито бащата, нито майката могат да вершат престъпления; и богатият, и сиромахът не вершат престъпления. Когато бо1атият I реши и осирома-шава, той може да направи никакво престъпление. И сиромахът, каю 1р-Бши и започва да забогатява, също може да направи нъжакво престъпление. Заприм1>р, ако бога гият баща раздаде богатството си на бедни и лиши синовете и дъщери! в си от наследство, в I вхниттз очи той минава за пресгъпник, за 1лупав баща. Ако сиромахът краде, за да достави средства на децата си, да ги осигури, пред ттзх той минава за добьр и умен човек. Това с положения, които срвщаме в човешкия живот, но те н"Бмат нищо общо с положенията на Божествения порядък.

Ьожественият порядък на нвщата изключва личните въпроси. – Добър ли съм?

– Това е личен въпрос. – Лош ли съм?

– И това е личен въпрос Щом се учите, вие сте добри. Щом сте се качили в тази мъгла на планината, да слушате Словото, вие сте добри. Пьк и аз съм добър, защото съм дошъл да ви уча. Едно се иска от нас: и аз, и вие да бъдем добри, да изпълняваме волята Божия.--Кога може да стане това? – Още сега, без никакво отлагане. Да живеем в Бога, и Той в нас! Да нро-славим името Му! Да бъде волята Божия, да дойде Царството Божие на земята! Това

– 209

трябва да пожелаем всички. Както Бог е признал в себе си, че сме добри, така и ние трябва да признасм Неговата доброта и съвершенство и да пожертвуваме всичко в себе си, за да изпълним волята Му. В изпълнението волята на Бога се крие вашето усъвершенствуване, спасение на душите. ви и придобиване на велики Божии блага.

И тъй, да поставим вевко нещо на своето м^сто! Кръстът представя човечшш-те рлще, котвата – чов-вшките крака, а сърд-цето – човешката глава. С ръцет4 си чо-в-вк въфва, с краката си - се надава, а с главата си – люби. С ръцете си чо-в^зк работи, с крака! а си – ходи, а с главата си – мисли. Главата е произл-взла от сърцето. Затова е казано, че сърцето е майка на чов-вшкия ум. Тази с причината, дето умът и сърцето па човека са свързани. Умът е възлюбепият син на сърцето. Сърцето е Божествената майка, която ражда всичко в св-вта.

Когато човек дшпе реката си нагоре, с това той изразява онзи принцип в себе си, който го подшква да мисли, да работи, да твори. Ръцс/г иредставят кръста, който създава, както добрите н-вща, така и скърбите и страданията. Страданията произлизат от творческия принцип в човека. Който твори, той непременно ще страда. Като сътвори евтзта, Бог едновременно създаде и кръста.

14

210

Сега, впрегнете сърцето си на работа, да служи на вашата душа, а не на вашия ум. Краката ви нека служат на вашия дух. Ръцете и краката ви заедно нека служат на Великия, от Когою сте произлезли и към Когото отивате Впрегнете на работа сърцето и ума, р/кцет- и краката, духа и душата, да извершите волята Божия, да дойде Царството Божие, както на небето, така и на земята,

И тъй, както сме добри, вярващи, любещи и пълни с надежда, да тръгнем в един път, да изпълним волята Божия.

Сега, желая ви, като сл'взстс от върха. от устата ви да потече толкова мед, че всички пчели да се съберат около вас, да вземат част от меда и за своитв кошери. Встжа пчела ще пише на своя кошер: Това е медът, който потече от устата на в-Брващитъч

Желая ви да потече мед, не само от устата ви, но и от вашите сърца, умове и души. Желая да потече мед и от вашия дух и да се разнесе навевкъде като велик балсам за изцъ^ляване на чов-вчеството!

„Бог е Дух, и които Му се кланят,с духъи истина да Му се кланят!"

6. август, 5 ч. с.