(Нова страница: ==Добрата покана== „Някой си человек направи вечеря голяма и покани мнозина"1') „Нива купих и ...) |
(→Добрата покана) |
||
| Ред 1: | Ред 1: | ||
==Добрата покана== | ==Добрата покана== | ||
| − | |||
| − | + | „Някой си человек направи вечеря голяма и покани мнозина") | |
| − | „Купих пет чифта волове, отивам да ги опитам; моля ти се, имай ме | + | „Нива купих и нужда имам, да изляза и да я видя; моля ти се, имай ме отречен". ( – 18 ст.) – Наистина, когато сее нивата си, човек не може да отиде на угощение. |
| + | |||
| + | „Купих пет чифта волове, отивам да ги опитам; моля ти се, имай ме отречен". ( – 19 ст.) – Когато впрегне воловете си за работа, човек пак не може да отиде на угощение. | ||
„Ожених се, затова не мога да дойда". ( – 20 ст.) – Оженил се човекът, не може да отиде на угощение. | „Ожених се, затова не мога да дойда". ( – 20 ст.) – Оженил се човекът, не може да отиде на угощение. | ||
| − | Като четат тази Притча, някои се | + | Като четат тази Притча, някои се спират върху нея, да коментират думите на Христа, да разберат, какво искал да каже Той. Когато посетите концерта на някой виртуоз, мислите ли, че ще станете като него? Никога няма да станете като него, но все ще придобиете нещо. Следователно, когато някой виден човек ви покани у дома си, все ще придобиете нещо. Обаче, не постъпвайте като онзи американец, който искал да покаже пред един виртуоз, че знае да свири. Виртуозът дал концерт в един американски град и, като свършил концерта си, върнал се в хотела да си почине. Американецът милионер не могъл да чуе, как свири виртуозът, затова отишъл в хотела при него с молба, да му изсвири нещо. Американецът му предложил 200 долара, но виртуозът отказал. Като виждал, че няма да успее, американецът увеличавал сумата, докато стигнал до хиляда долара. Най-после виртуозът се съгласил да му изсвири нещо. Той взел цигулката си и изсвирил едно парче. Американецът слушал внимателно. След това той се обърнал към виртуоза с думите: Мога ли и аз да ви изсвиря нещо? Виртуозът му дал цигулката си и слушал, как свири. Питам: какво може да изсвири американецът пред този голям майстор? |
| − | + | Ще приведа още един анекдот из американския живот. Един американец поканил един виден виртуоз у дома си да му свири. Музикантът помислил, че американецът ще покани някои свои приятели да го слушат. Той отишъл в дома на американеца и видял, че нямало никой друг, освен домакинът и неговото куче. Той започнал да свири. След известно време кучето залаяло. Американецът се обърнал към виртуоза и му казал: Достатъчно! По лаенето на кучето, разбрах, че свирите добре. Какво придобил американецът от свиренето на виртуоза? | |
| − | + | ||
| − | + | ||
| − | + | ||
| − | + | ||
| − | + | ||
| − | придобиете | + | |
| − | + | ||
| − | + | ||
| − | + | ||
| − | + | ||
| − | + | ||
| − | + | ||
| − | + | ||
| − | + | ||
| − | + | ||
| − | + | ||
| − | + | ||
| − | + | ||
| − | + | ||
| − | + | ||
| − | + | ||
| − | + | ||
| − | + | ||
| − | + | ||
| − | + | ||
| − | + | ||
| − | + | ||
| − | + | ||
| − | + | ||
| − | + | ||
| − | + | ||
| − | + | ||
| − | + | ||
| − | + | ||
| − | + | ||
| − | + | ||
| − | + | ||
| − | + | ||
| − | + | ||
| − | + | ||
| − | + | ||
| − | + | ||
| − | + | ||
| − | + | ||
| − | + | ||
| − | + | ||
| − | + | ||
| − | + | ||
| − | + | ||
| − | + | ||
| − | + | ||
| − | + | ||
| − | + | ||
| − | + | ||
| − | + | ||
| − | + | ||
| − | + | ||
| − | + | ||
| − | + | ||
| − | + | ||
| − | + | ||
| − | + | ||
| − | + | ||
| − | + | Казвам: Американецът вярвал в лаенето на своето куче. Българинът пък казва, че когато куче лае, това означава, че или вълк е влязъл в кошарата, или крадец в къщата. Българинът вярва и в кукуригането на петела. Когато петелът кукурига, той казва, че някакво щастие иде. Значи, някои преценяват нещата от гледището на нисшето, а други – от гледището на висшето. | |
| − | + | В човека има две ценности: Божествено, или висше начало и човешко, или нисше. Човешкото може да преценява човешките работи, а Божественото – Божествените. Понякога хората смесват тия неща и преценяват Божественото с човешкото. Каква ще бъде преценката на нещата, ако нисшето трябва да си даде думата за висшето? То е все едно, да разчитаме на ума си, да даде преценка за отношенията на силите в природата. | |
| − | + | Противоречията в живота се дължат, именно, на намесата на нисшето в работата на висшето. Има някои вярвания, които се дължат на нисшия човешки ум. Те са верни за даден случай и за дадено време и място, но не всякога. Запример, едно представление се дава една вечер; то може да се даде и втора вечер, но непрекъснато няма да се дава. – Защо? – Защото всичко, което природата е създала, представя пътища за минаване и изучаване. Като мине човек през един път и го проучи, втори път не е нужно да мине по същото място. Като се връщаме назад, ние виждаме пътя, по който животът се е развивал. Природата е правила ред опити, докато дойде до човека. Човек мисли, че е последното творение на Бога, т. е. венецът на творението. Не, и над него има други форми, към които той се стреми. Човекът не е завършена форма, още има да расте и да се развива. | |
| − | + | Че това е така, виждате от своя живот. Докато сте били малки, вие сте обикаляли постоянно около майка си и баща си, прегръщали сте ги, радвали сте се, че ви обичат. Колкото повече сте расли, ставали сте по-въздържани, докато един ден си кажете: Свърши се нашето детинство. Ние отиваме към зряла възраст, към възмъжаване. В някои отношения детето стои по-високо от възрастния. Запример, детето се отличава с голяма вяра. То вярва на всичко, каквото майка му и баща му кажат. Като порасне, то казва: Не мога да вярвам на всичко, трябва да опитам нещата. Много деца не знаят, какво нещо е лъжата. Като станат големи, започват да лъжат. Често на лъжите казват „арменски долапи". – Кога хората употребяват долапи? – Когато искат да запазят нещо от прах. Дрехите, храните се турят в долапи. Лошо е човек да бъде затворен в долап, защото е тъмно. | |
| − | + | Следователно, всичко, което се разваля на светлина, трябва да седи на тъмно. Всичко, което се разваля на тъмно, трябва да се изнесе на светлина. Запример, низшият ум се разваля на светлина, вследствие на което трябва да остане на тъмно. За него тъмнината е естественото място. Като дойдете до низшия ум на човека, той казва: За светлина не ми проповядвай! Забелязано е, че много процеси в природата стават на тъмно. Храносмилането, дишането, мисленето стават на тъмно. Това става с цел да не се отвлича вниманието на човека от външните явления. За да се извърши някакъв важен процес, човек трябва да бъде съсредоточен. | |
| + | Често хората съжаляват за детинството си. Те съжаляват, че са изгубили вече щастливия живот на детските си години. Те се заблуждават. Детето не е толкова щастливо, колкото си въобразяват възрастните. – Защо? – Защото то не съзнава нещата. Щастлив е онзи човек, който съзнава, че е придобил щастието и го цени. Детето е несъобразително; във всичките си работи бърза. Като намисли да направи нещо, то веднага ще пристъпи към действие, без да има предвид последствията. Много неща липсват на детето. Много неща трябва да развива. Бързането е присъщо и на възрастните. Всички хора бързат, час по-скоро искат да видят света такъв, какъвто предстои да стане в бъдеще. | ||
| − | + | Днес всички запитват, кога ще дойде Царството Божие на земята. – Царството Божие е дошло вече на земята, но само външно, привидно. Царството Божие трябва да дойде и отвътре, в сърцата на хората. Ако един сляпороден дойде в Царството Божие, какво ще разбере? Той ще пипа тук-там, но няма да има реална представа за него. С пипане само Царството Божие не се познава. Глухият пък ще види всичко, но няма да чуе говора на хората. И с виждане само Царството Божие не се познава. Зрението на сегашните хора е слабо, те не виждат много неща, но и слухът им не е силен. Сегашните хора са и нетърпеливи. Като говори някой, те едва го изслушват. Има говорители, които обичат да говорят много и да повтарят едно нещо по няколко пъти. Какво трябва да правите в такъв случай? Или ще му кажете да мълчи, или ще излезете навън, няма да го слушате. За предпочитане е мислено да му кажете да престане да говори. Ако говорителят е умен човек, ще възприеме мисълта ви и ще спре. Ако не е умен, ще продължава да говори. | |
| − | + | ||
| − | + | Така трябва да постъпват всички ученици с учителите си. Те трябва да знаят, че учителите им са умни хора, и няма защо да плачат пред тях, да им говорят с часове за своите мъчнотии. И учителят не трябва да говори много на учениците си, да ги морализира. Достатъчно е мислено да им каже, че трябва да бъдат мирни, внимателни, и те ще го разберат. Умните веднага ще го разберат, а за неразумните, колкото и да им говори, пак неразбран ще остане. Някой казва: Трябва да се говори на хората, да разберат. – Какво ще им се говори? Хиляди статии с морално съдържание са писани, хиляди проповеди за морален живот са държани на хората, че не трябва да крадат, да убиват, да лъжат, но въпреки това те правят, каквото знаят. | |
| − | + | На какво се дължат кражбите? – На стари, атавистични навици. И в миналото, и сега птицата е свободна да каца от дърво на дърво и да яде, колкото иска плодове – череши, грозде и др. Колкото по-културни стават хората, толкова по-големи ограничения се вмъкват в живота. Днес и за птиците се създават различни примки и капани. Като помни, с каква свобода се е ползвала в миналото, тя се чуди, защо попада в капан. В същото положение се намира и човек. Днес той краде по атавизъм. Като си спомня свободата, с която разполагал в миналото, той си позволява да взима някои неща без позволение и се чуди, защо го затварят, защо трябва да го съдят за нищо и за никакво. | |
| − | + | Съвременните хора се борят с някои стари, наследени черти от миналото, които не са присъщи на естеството им. Много от тия атавистически навици са присадени на човека, и той трябва да се освободи от тях. Запример, някой иска повече да мълчи, да слуша, когато другите говорят, но като попадне в общество на хора, които обичат да говорят, нещо в него му нашепва: Кажи и ти две думи. Друг някой, без да разбира музика, бърза да си даде мнението за някой виден музикант, че не изпълнил някое парче, както трябва. Някои религиозни пък се изпреварват да дават мнението си, защо Бог създал света. Не само на земята, но и на небето още не знаят, защо Бог е създал света. По-скоро можем да си обясним, защо сме създадени ние, отколкото да си отговорим на въпроса, защо е създаден светът. Ние сме създадени да учим и да мислим. Може би след хиляди години да се отговори на този въпрос, но засега той е неразрешим. Сложен въпрос е той. Единственото нещо, което днес знаем, това е, че светът е създаден. Това е теория. Защо е създаден, не знаем. | |
| − | + | ||
| − | + | Каква е разликата между теорията и опита, или практиката в живота? В теорията всички неща започват добре, свършват зле; в опита нещата започват зле, свършват добре. Когато детето се ражда, то е в теорията. Всички го приемат добре, дават му угощение, радват му се. Майката мисли, че някакъв гений е родила. Като мине известно време, детето влиза в опита и проявява всичко, което носи в себе си. Майката го гледа, чуди се и си казва: Какво мислех, какво излезе! | |
| − | + | Защо хората се изненадват в живота? – Защото не разбират нещата. Като не разбират законите на живота, те правят погрешки. Много хора представят питомно клонче, присадено на дивачка. Докато присадката расте, плодовете са добри. Обаче, ако по невнимание присадката се счупи, дивачката започва да ражда, вследствие на което плодовете са кисели и стипчиви. Понеже сега не могат да растат питомни растения, всички неща в света са присадки. В света има два вида присадки: когато присадките са питомни, хората са праведни; когато присадките са дивачки, хората са грешни. Ако се счупи питомната присадка, на дървото остава дивачката, която дава кисели плодове. Вие се чудите, какво е станало, че праведният, светият човек е станал грешник. И обратно: ако се счупи дивачката присадка, на дървото остава питомната, която дава сладки плодове. Вие се чудите, какво е станало, че грешникът се е превърнал на светия. | |
| − | + | Сега аз изнасям закона за наследствеността по два начина. При единия случай наследствеността е присадена на дивачка, а при втория – на питомно дърво. Човешкото е дивачката, а Божественото – питомното. Някой път Божественото е присадено на човешкото, а някога човешкото – на Божественото. Когато изпаднете в противоречие, Божествената присадка се е счупила и останала човешката, която ражда киселици. Когато имате добро, светло разположение, вие се ползвате от плодовете на Божествената присадка. Внимавайте да не пречупите тази присадка. Ако я счупите, ще имате киселици и ще изгубите доброто си разположение. Има случаи в живота, когато не трябва да пипате питомната присадка. Ако мислите, че като счупите питомната присадка, ще израсте нещо по-хубаво, лъжете се – киселица ще израсте. Щом израстат киселиците, страданията ще дойдат. Щом дойдат страдания, несгоди, изкушения, ще счупите дивачката, да остане отдолу питомната. | |
| − | + | На съвременните хора се говори за търпение. Препоръчва им се да бъдат търпеливи. Обаче, човек не може да бъде търпелив, докато не е разбрал любовта. Без любов никакво търпение не може да се постигне. Търпението изключва всички болести, сиромашията, страданията. Следователно, ако искате да сте здрави, бъдете търпеливи. Ако не сте здрави, това показва, че носите неволята. Търпението се ражда от любовта. Дето е любовта, там всички болести си заминават, и хората оздравяват. | |
| − | + | ||
| − | + | Днес всички очакват да дойде Христос на земята, да оправи света. – Как ще го оправи, когато един иска едно, а друг – друго? Всички хора, всички народи трябва да се подчинят на Божественото. Тогава ще се тури навсякъде ред и порядък. Сега хората се бият, за да възстановят правдата. Ще кажете, че много хора умират. Те умират, но вярват в безсмъртието. Те пак ще дойдат на земята. Лошото не е в това. Лошо е, ако хората чупят Божествената присадка в себе си. Лошо е, ако народите чупят Божествената присадка в себе си. Лошо нещо е войната, ако тя счупва Божествената присадка. Обаче, ако във време на война се чупи дивачката и отдолу остава питомното, да даде своя плод, войната е на място. | |
| − | + | Защо воюват хората? – Да подобрят положението си. Войната е неизбежно зло. Като четете Милтона, ще видите, че и ангелите се бият. Ако ангелите се бият, колко повече хората ще се бият. Важно е войната да бъде за нещо полезно, от което да се ползват всички народи, а не само един народ. Като не разбират нещата, хората питат, защо трябва да воюват, защо трябва да вярват в онзи свят, защо трябва да се молят и т. н. Като живееш на земята, ще воюваш, но за нещо разумно; като живееш, ще вярваш, но в нещо разумно, безразлично в кой свят е то; като живееш, ще се молиш. Човешката глава живее в разумния свят. Тя мисли, разсъждава. Ти виждал ли си своята мисъл? Не си я виждал, но вярваш в нея. Човек прави своите планове в ума си, т. е. в умствения свят. После човек слиза в духовния свят, в света на чувствата и, ако плановете му могат да се реализират, той изпитва известна приятност в областта на слънчевия възел. Ако не се реализират, той изпитва неприятно чувство в същата област. Реализирането на плана става на физическия свят. | |
| − | + | Ще кажете, че се съмнявате в реализиране на своите планове. За да не се съмнявате, вслушвайте се дълбоко в Божествения глас, който ви говори. Като се вслушвате в този глас, виждате, че каквото сте почувствали, това става: чувстваш, че ще стане война, и тя става; чувстваш, че времето ще се развали, и се разваля. Чувстваш, че ще станеш художник, или учен, и ставаш. Каквото чувстваш, че ще стане, това става, но не знаеш причината, защо става. Като не знаете причините на нещата, вие сте готови да ги отречете, да кажете, че това са халюцинации, суеверия и т. н. Учените се смеят на суеверието на хората, но по-суеверни от тях няма. Те вярват в това, което не може да стане. Запример, някои от тях вярват, че малката микроба, която едва се вижда под микроскоп, ще стане някога човек. И всичко това доказват по научен начин. | |
| − | + | ||
| − | + | Някои учени разрешават въпроса: кокошката ли е съществувала по-рано, или яйцето. Чуден въпрос! От гледището на физическия свят, яйцето е съществувало преди кокошката; от гледището на духовния свят, кокошката е съществувала преди яйцето, а от гледището на Божествения свят, нито кокошката е съществувала, нито яйцето. Това е въпрос само за физическия и за духовния свят. В Божествения свят не съществуват въпроси за кокошки и яйца. Там нещата съществуват вечно. Няма раждане и прераждане, за да става въпрос, кой пръв се е родил и кой – последен. Божественият свят е вечен. Там цари безсмъртието. | |
| − | + | Физическият и духовният свят са отражение на Божествения. Физическият свят е създаден за развлечение на Божествения. Когато съществата от Божествения свят искат да се развлекат, да сменят работата си, те слизат на земята между хората, да видят, как работят. Като видят, че някой плаче, те се приближават към него и му казват: Какви хубави извори излизат от очите ти. Защо плачеш? Някой ангел вижда, че една мома плаче. Той веднага отива при нея и я разпитва, защо плаче. Тя му разказва, че обича някого, а той й изневерил. Като разказва историята на своята любов, той слуша внимателно и се чуди, каква е тази любов, от която човек плаче. Ангелът я утешава, казва й, че направила добре, дето поляла градинката си и се чуди, защо и той не може да научи изкуството да пролива сълзи. Когато момата се успокои и престане да плаче, ангелът си отива. Каквото научи на земята, ангелът го записва. На другия ден той вижда, че същата мома пак плаче. – Защо плачеш? – Баща ми умря. – Че как може баща да умира? – Не плачи, аз ще го върна отново на земята. Той ще дойде като малко детенце, което ти ще носиш на ръце и ще му се радваш. Ще пазиш добре детенцето, ще гледаш да не умре. | |
| − | + | Хората се страхуват от смъртта. Вечер, когато заспива, човек се отделя от тялото си. И това е смърт, но човек не се страхува от нея. – Защо? – Защото не е изгубил тялото си. Хората се страхуват от смърт, от която тялото изчезва. Когато една форма не може да прокарва Божествените идеи, тя се разглобява, стопява се, докато изчезне съвършено. Веществото й, обаче, се запазва и след време от нея се образува нова, по-здрава и устойчива форма. Всички хора са изложени на постоянни промени. Формите се изменят според идеите, които минават през тях. И от промените, които стават, можем да съдим, какви идеи минават през човека и как се разработват. Ако в някой човек е развит творческият ум, това показва, че той е орал, копал, градил, ми-слил и прилагал всичко, което го интересувало. Ако главата на някой човек е висока горе, това показва, че той е бил религиозен, молил се е, правил е добрини, помагал е на бедни и страдащи. Той развил милосърдието си, религиозното си чувство и любов към Бога. Човек развива повече ония центрове, върху които работи. Там той складира повече енергия и ги прави активни. | |
| − | + | ||
| − | + | Хората правят погрешки, когато не различават нещата. Запример, слушате някой религиозен или духовен човек да казва, че Господ му проговорил. Възможно е, но той трябва да знае, отде иде този глас. Гласът може да иде от три места: отдолу, отстрана – от посоката на ушите, и отгоре, от центъра на мозъка. Най-мощният глас иде отгоре. Както седите, някаква светлина блесне пред вас, и вие чувате тих глас – гласът на Божественото. Чуете ли този глас, умът ви се просветява, и всички противоречия изчезват. Когато чуе този глас в себе си, човек е готов на всички жертви. | |
| + | == втора секция == | ||
| − | |||
Когато Бог проговори на пророк Йона, каза му да отиде в Ниневия, да пропов-вдва на хората, да се разкаят. Ион чу гласа, но се уплаши. Той помисли, че не може да изпълни волята Божия и каза: Тази работа не е за мене. Ще отида на Запад. Той взе торбичката си и замина за Испания. Понеже в Бо-жиите решения няма обратни действия, Бог каза на Йона: Ти не пожела да отидеш в Ниневия, но ще те сполети нещо по-страшно. И наистина, ките погълна Йона, и той прекара три дни и три нощи в утробата му. Тук Ион се моли усърдно и обеща, че ако Бог го освободи от това нещастие, ще отиде в Ниневия да проповядва. Ниневия е раят, а утробата на кита – адът. Кое от двете места | Когато Бог проговори на пророк Йона, каза му да отиде в Ниневия, да пропов-вдва на хората, да се разкаят. Ион чу гласа, но се уплаши. Той помисли, че не може да изпълни волята Божия и каза: Тази работа не е за мене. Ще отида на Запад. Той взе торбичката си и замина за Испания. Понеже в Бо-жиите решения няма обратни действия, Бог каза на Йона: Ти не пожела да отидеш в Ниневия, но ще те сполети нещо по-страшно. И наистина, ките погълна Йона, и той прекара три дни и три нощи в утробата му. Тук Ион се моли усърдно и обеща, че ако Бог го освободи от това нещастие, ще отиде в Ниневия да проповядва. Ниневия е раят, а утробата на кита – адът. Кое от двете места | ||
Версия от 15:45, 29 април 2009
Добрата покана
„Някой си человек направи вечеря голяма и покани мнозина")
„Нива купих и нужда имам, да изляза и да я видя; моля ти се, имай ме отречен". ( – 18 ст.) – Наистина, когато сее нивата си, човек не може да отиде на угощение.
„Купих пет чифта волове, отивам да ги опитам; моля ти се, имай ме отречен". ( – 19 ст.) – Когато впрегне воловете си за работа, човек пак не може да отиде на угощение.
„Ожених се, затова не мога да дойда". ( – 20 ст.) – Оженил се човекът, не може да отиде на угощение.
Като четат тази Притча, някои се спират върху нея, да коментират думите на Христа, да разберат, какво искал да каже Той. Когато посетите концерта на някой виртуоз, мислите ли, че ще станете като него? Никога няма да станете като него, но все ще придобиете нещо. Следователно, когато някой виден човек ви покани у дома си, все ще придобиете нещо. Обаче, не постъпвайте като онзи американец, който искал да покаже пред един виртуоз, че знае да свири. Виртуозът дал концерт в един американски град и, като свършил концерта си, върнал се в хотела да си почине. Американецът милионер не могъл да чуе, как свири виртуозът, затова отишъл в хотела при него с молба, да му изсвири нещо. Американецът му предложил 200 долара, но виртуозът отказал. Като виждал, че няма да успее, американецът увеличавал сумата, докато стигнал до хиляда долара. Най-после виртуозът се съгласил да му изсвири нещо. Той взел цигулката си и изсвирил едно парче. Американецът слушал внимателно. След това той се обърнал към виртуоза с думите: Мога ли и аз да ви изсвиря нещо? Виртуозът му дал цигулката си и слушал, как свири. Питам: какво може да изсвири американецът пред този голям майстор? Ще приведа още един анекдот из американския живот. Един американец поканил един виден виртуоз у дома си да му свири. Музикантът помислил, че американецът ще покани някои свои приятели да го слушат. Той отишъл в дома на американеца и видял, че нямало никой друг, освен домакинът и неговото куче. Той започнал да свири. След известно време кучето залаяло. Американецът се обърнал към виртуоза и му казал: Достатъчно! По лаенето на кучето, разбрах, че свирите добре. Какво придобил американецът от свиренето на виртуоза?
Казвам: Американецът вярвал в лаенето на своето куче. Българинът пък казва, че когато куче лае, това означава, че или вълк е влязъл в кошарата, или крадец в къщата. Българинът вярва и в кукуригането на петела. Когато петелът кукурига, той казва, че някакво щастие иде. Значи, някои преценяват нещата от гледището на нисшето, а други – от гледището на висшето. В човека има две ценности: Божествено, или висше начало и човешко, или нисше. Човешкото може да преценява човешките работи, а Божественото – Божествените. Понякога хората смесват тия неща и преценяват Божественото с човешкото. Каква ще бъде преценката на нещата, ако нисшето трябва да си даде думата за висшето? То е все едно, да разчитаме на ума си, да даде преценка за отношенията на силите в природата.
Противоречията в живота се дължат, именно, на намесата на нисшето в работата на висшето. Има някои вярвания, които се дължат на нисшия човешки ум. Те са верни за даден случай и за дадено време и място, но не всякога. Запример, едно представление се дава една вечер; то може да се даде и втора вечер, но непрекъснато няма да се дава. – Защо? – Защото всичко, което природата е създала, представя пътища за минаване и изучаване. Като мине човек през един път и го проучи, втори път не е нужно да мине по същото място. Като се връщаме назад, ние виждаме пътя, по който животът се е развивал. Природата е правила ред опити, докато дойде до човека. Човек мисли, че е последното творение на Бога, т. е. венецът на творението. Не, и над него има други форми, към които той се стреми. Човекът не е завършена форма, още има да расте и да се развива.
Че това е така, виждате от своя живот. Докато сте били малки, вие сте обикаляли постоянно около майка си и баща си, прегръщали сте ги, радвали сте се, че ви обичат. Колкото повече сте расли, ставали сте по-въздържани, докато един ден си кажете: Свърши се нашето детинство. Ние отиваме към зряла възраст, към възмъжаване. В някои отношения детето стои по-високо от възрастния. Запример, детето се отличава с голяма вяра. То вярва на всичко, каквото майка му и баща му кажат. Като порасне, то казва: Не мога да вярвам на всичко, трябва да опитам нещата. Много деца не знаят, какво нещо е лъжата. Като станат големи, започват да лъжат. Често на лъжите казват „арменски долапи". – Кога хората употребяват долапи? – Когато искат да запазят нещо от прах. Дрехите, храните се турят в долапи. Лошо е човек да бъде затворен в долап, защото е тъмно.
Следователно, всичко, което се разваля на светлина, трябва да седи на тъмно. Всичко, което се разваля на тъмно, трябва да се изнесе на светлина. Запример, низшият ум се разваля на светлина, вследствие на което трябва да остане на тъмно. За него тъмнината е естественото място. Като дойдете до низшия ум на човека, той казва: За светлина не ми проповядвай! Забелязано е, че много процеси в природата стават на тъмно. Храносмилането, дишането, мисленето стават на тъмно. Това става с цел да не се отвлича вниманието на човека от външните явления. За да се извърши някакъв важен процес, човек трябва да бъде съсредоточен. Често хората съжаляват за детинството си. Те съжаляват, че са изгубили вече щастливия живот на детските си години. Те се заблуждават. Детето не е толкова щастливо, колкото си въобразяват възрастните. – Защо? – Защото то не съзнава нещата. Щастлив е онзи човек, който съзнава, че е придобил щастието и го цени. Детето е несъобразително; във всичките си работи бърза. Като намисли да направи нещо, то веднага ще пристъпи към действие, без да има предвид последствията. Много неща липсват на детето. Много неща трябва да развива. Бързането е присъщо и на възрастните. Всички хора бързат, час по-скоро искат да видят света такъв, какъвто предстои да стане в бъдеще.
Днес всички запитват, кога ще дойде Царството Божие на земята. – Царството Божие е дошло вече на земята, но само външно, привидно. Царството Божие трябва да дойде и отвътре, в сърцата на хората. Ако един сляпороден дойде в Царството Божие, какво ще разбере? Той ще пипа тук-там, но няма да има реална представа за него. С пипане само Царството Божие не се познава. Глухият пък ще види всичко, но няма да чуе говора на хората. И с виждане само Царството Божие не се познава. Зрението на сегашните хора е слабо, те не виждат много неща, но и слухът им не е силен. Сегашните хора са и нетърпеливи. Като говори някой, те едва го изслушват. Има говорители, които обичат да говорят много и да повтарят едно нещо по няколко пъти. Какво трябва да правите в такъв случай? Или ще му кажете да мълчи, или ще излезете навън, няма да го слушате. За предпочитане е мислено да му кажете да престане да говори. Ако говорителят е умен човек, ще възприеме мисълта ви и ще спре. Ако не е умен, ще продължава да говори.
Така трябва да постъпват всички ученици с учителите си. Те трябва да знаят, че учителите им са умни хора, и няма защо да плачат пред тях, да им говорят с часове за своите мъчнотии. И учителят не трябва да говори много на учениците си, да ги морализира. Достатъчно е мислено да им каже, че трябва да бъдат мирни, внимателни, и те ще го разберат. Умните веднага ще го разберат, а за неразумните, колкото и да им говори, пак неразбран ще остане. Някой казва: Трябва да се говори на хората, да разберат. – Какво ще им се говори? Хиляди статии с морално съдържание са писани, хиляди проповеди за морален живот са държани на хората, че не трябва да крадат, да убиват, да лъжат, но въпреки това те правят, каквото знаят.
На какво се дължат кражбите? – На стари, атавистични навици. И в миналото, и сега птицата е свободна да каца от дърво на дърво и да яде, колкото иска плодове – череши, грозде и др. Колкото по-културни стават хората, толкова по-големи ограничения се вмъкват в живота. Днес и за птиците се създават различни примки и капани. Като помни, с каква свобода се е ползвала в миналото, тя се чуди, защо попада в капан. В същото положение се намира и човек. Днес той краде по атавизъм. Като си спомня свободата, с която разполагал в миналото, той си позволява да взима някои неща без позволение и се чуди, защо го затварят, защо трябва да го съдят за нищо и за никакво.
Съвременните хора се борят с някои стари, наследени черти от миналото, които не са присъщи на естеството им. Много от тия атавистически навици са присадени на човека, и той трябва да се освободи от тях. Запример, някой иска повече да мълчи, да слуша, когато другите говорят, но като попадне в общество на хора, които обичат да говорят, нещо в него му нашепва: Кажи и ти две думи. Друг някой, без да разбира музика, бърза да си даде мнението за някой виден музикант, че не изпълнил някое парче, както трябва. Някои религиозни пък се изпреварват да дават мнението си, защо Бог създал света. Не само на земята, но и на небето още не знаят, защо Бог е създал света. По-скоро можем да си обясним, защо сме създадени ние, отколкото да си отговорим на въпроса, защо е създаден светът. Ние сме създадени да учим и да мислим. Може би след хиляди години да се отговори на този въпрос, но засега той е неразрешим. Сложен въпрос е той. Единственото нещо, което днес знаем, това е, че светът е създаден. Това е теория. Защо е създаден, не знаем.
Каква е разликата между теорията и опита, или практиката в живота? В теорията всички неща започват добре, свършват зле; в опита нещата започват зле, свършват добре. Когато детето се ражда, то е в теорията. Всички го приемат добре, дават му угощение, радват му се. Майката мисли, че някакъв гений е родила. Като мине известно време, детето влиза в опита и проявява всичко, което носи в себе си. Майката го гледа, чуди се и си казва: Какво мислех, какво излезе!
Защо хората се изненадват в живота? – Защото не разбират нещата. Като не разбират законите на живота, те правят погрешки. Много хора представят питомно клонче, присадено на дивачка. Докато присадката расте, плодовете са добри. Обаче, ако по невнимание присадката се счупи, дивачката започва да ражда, вследствие на което плодовете са кисели и стипчиви. Понеже сега не могат да растат питомни растения, всички неща в света са присадки. В света има два вида присадки: когато присадките са питомни, хората са праведни; когато присадките са дивачки, хората са грешни. Ако се счупи питомната присадка, на дървото остава дивачката, която дава кисели плодове. Вие се чудите, какво е станало, че праведният, светият човек е станал грешник. И обратно: ако се счупи дивачката присадка, на дървото остава питомната, която дава сладки плодове. Вие се чудите, какво е станало, че грешникът се е превърнал на светия.
Сега аз изнасям закона за наследствеността по два начина. При единия случай наследствеността е присадена на дивачка, а при втория – на питомно дърво. Човешкото е дивачката, а Божественото – питомното. Някой път Божественото е присадено на човешкото, а някога човешкото – на Божественото. Когато изпаднете в противоречие, Божествената присадка се е счупила и останала човешката, която ражда киселици. Когато имате добро, светло разположение, вие се ползвате от плодовете на Божествената присадка. Внимавайте да не пречупите тази присадка. Ако я счупите, ще имате киселици и ще изгубите доброто си разположение. Има случаи в живота, когато не трябва да пипате питомната присадка. Ако мислите, че като счупите питомната присадка, ще израсте нещо по-хубаво, лъжете се – киселица ще израсте. Щом израстат киселиците, страданията ще дойдат. Щом дойдат страдания, несгоди, изкушения, ще счупите дивачката, да остане отдолу питомната.
На съвременните хора се говори за търпение. Препоръчва им се да бъдат търпеливи. Обаче, човек не може да бъде търпелив, докато не е разбрал любовта. Без любов никакво търпение не може да се постигне. Търпението изключва всички болести, сиромашията, страданията. Следователно, ако искате да сте здрави, бъдете търпеливи. Ако не сте здрави, това показва, че носите неволята. Търпението се ражда от любовта. Дето е любовта, там всички болести си заминават, и хората оздравяват.
Днес всички очакват да дойде Христос на земята, да оправи света. – Как ще го оправи, когато един иска едно, а друг – друго? Всички хора, всички народи трябва да се подчинят на Божественото. Тогава ще се тури навсякъде ред и порядък. Сега хората се бият, за да възстановят правдата. Ще кажете, че много хора умират. Те умират, но вярват в безсмъртието. Те пак ще дойдат на земята. Лошото не е в това. Лошо е, ако хората чупят Божествената присадка в себе си. Лошо е, ако народите чупят Божествената присадка в себе си. Лошо нещо е войната, ако тя счупва Божествената присадка. Обаче, ако във време на война се чупи дивачката и отдолу остава питомното, да даде своя плод, войната е на място.
Защо воюват хората? – Да подобрят положението си. Войната е неизбежно зло. Като четете Милтона, ще видите, че и ангелите се бият. Ако ангелите се бият, колко повече хората ще се бият. Важно е войната да бъде за нещо полезно, от което да се ползват всички народи, а не само един народ. Като не разбират нещата, хората питат, защо трябва да воюват, защо трябва да вярват в онзи свят, защо трябва да се молят и т. н. Като живееш на земята, ще воюваш, но за нещо разумно; като живееш, ще вярваш, но в нещо разумно, безразлично в кой свят е то; като живееш, ще се молиш. Човешката глава живее в разумния свят. Тя мисли, разсъждава. Ти виждал ли си своята мисъл? Не си я виждал, но вярваш в нея. Човек прави своите планове в ума си, т. е. в умствения свят. После човек слиза в духовния свят, в света на чувствата и, ако плановете му могат да се реализират, той изпитва известна приятност в областта на слънчевия възел. Ако не се реализират, той изпитва неприятно чувство в същата област. Реализирането на плана става на физическия свят.
Ще кажете, че се съмнявате в реализиране на своите планове. За да не се съмнявате, вслушвайте се дълбоко в Божествения глас, който ви говори. Като се вслушвате в този глас, виждате, че каквото сте почувствали, това става: чувстваш, че ще стане война, и тя става; чувстваш, че времето ще се развали, и се разваля. Чувстваш, че ще станеш художник, или учен, и ставаш. Каквото чувстваш, че ще стане, това става, но не знаеш причината, защо става. Като не знаете причините на нещата, вие сте готови да ги отречете, да кажете, че това са халюцинации, суеверия и т. н. Учените се смеят на суеверието на хората, но по-суеверни от тях няма. Те вярват в това, което не може да стане. Запример, някои от тях вярват, че малката микроба, която едва се вижда под микроскоп, ще стане някога човек. И всичко това доказват по научен начин.
Някои учени разрешават въпроса: кокошката ли е съществувала по-рано, или яйцето. Чуден въпрос! От гледището на физическия свят, яйцето е съществувало преди кокошката; от гледището на духовния свят, кокошката е съществувала преди яйцето, а от гледището на Божествения свят, нито кокошката е съществувала, нито яйцето. Това е въпрос само за физическия и за духовния свят. В Божествения свят не съществуват въпроси за кокошки и яйца. Там нещата съществуват вечно. Няма раждане и прераждане, за да става въпрос, кой пръв се е родил и кой – последен. Божественият свят е вечен. Там цари безсмъртието.
Физическият и духовният свят са отражение на Божествения. Физическият свят е създаден за развлечение на Божествения. Когато съществата от Божествения свят искат да се развлекат, да сменят работата си, те слизат на земята между хората, да видят, как работят. Като видят, че някой плаче, те се приближават към него и му казват: Какви хубави извори излизат от очите ти. Защо плачеш? Някой ангел вижда, че една мома плаче. Той веднага отива при нея и я разпитва, защо плаче. Тя му разказва, че обича някого, а той й изневерил. Като разказва историята на своята любов, той слуша внимателно и се чуди, каква е тази любов, от която човек плаче. Ангелът я утешава, казва й, че направила добре, дето поляла градинката си и се чуди, защо и той не може да научи изкуството да пролива сълзи. Когато момата се успокои и престане да плаче, ангелът си отива. Каквото научи на земята, ангелът го записва. На другия ден той вижда, че същата мома пак плаче. – Защо плачеш? – Баща ми умря. – Че как може баща да умира? – Не плачи, аз ще го върна отново на земята. Той ще дойде като малко детенце, което ти ще носиш на ръце и ще му се радваш. Ще пазиш добре детенцето, ще гледаш да не умре.
Хората се страхуват от смъртта. Вечер, когато заспива, човек се отделя от тялото си. И това е смърт, но човек не се страхува от нея. – Защо? – Защото не е изгубил тялото си. Хората се страхуват от смърт, от която тялото изчезва. Когато една форма не може да прокарва Божествените идеи, тя се разглобява, стопява се, докато изчезне съвършено. Веществото й, обаче, се запазва и след време от нея се образува нова, по-здрава и устойчива форма. Всички хора са изложени на постоянни промени. Формите се изменят според идеите, които минават през тях. И от промените, които стават, можем да съдим, какви идеи минават през човека и как се разработват. Ако в някой човек е развит творческият ум, това показва, че той е орал, копал, градил, ми-слил и прилагал всичко, което го интересувало. Ако главата на някой човек е висока горе, това показва, че той е бил религиозен, молил се е, правил е добрини, помагал е на бедни и страдащи. Той развил милосърдието си, религиозното си чувство и любов към Бога. Човек развива повече ония центрове, върху които работи. Там той складира повече енергия и ги прави активни.
Хората правят погрешки, когато не различават нещата. Запример, слушате някой религиозен или духовен човек да казва, че Господ му проговорил. Възможно е, но той трябва да знае, отде иде този глас. Гласът може да иде от три места: отдолу, отстрана – от посоката на ушите, и отгоре, от центъра на мозъка. Най-мощният глас иде отгоре. Както седите, някаква светлина блесне пред вас, и вие чувате тих глас – гласът на Божественото. Чуете ли този глас, умът ви се просветява, и всички противоречия изчезват. Когато чуе този глас в себе си, човек е готов на всички жертви.
втора секция
Когато Бог проговори на пророк Йона, каза му да отиде в Ниневия, да пропов-вдва на хората, да се разкаят. Ион чу гласа, но се уплаши. Той помисли, че не може да изпълни волята Божия и каза: Тази работа не е за мене. Ще отида на Запад. Той взе торбичката си и замина за Испания. Понеже в Бо-жиите решения няма обратни действия, Бог каза на Йона: Ти не пожела да отидеш в Ниневия, но ще те сполети нещо по-страшно. И наистина, ките погълна Йона, и той прекара три дни и три нощи в утробата му. Тук Ион се моли усърдно и обеща, че ако Бог го освободи от това нещастие, ще отиде в Ниневия да проповядва. Ниневия е раят, а утробата на кита – адът. Кое от двете места
368
е за предпочитане? За предпочитане е да оти-деш в Ниневия, да кажеш, че Бог те е пратил да им проповъдваш, да се разкаят. – Защо Ион не послуша Господа? – Той бъше крайно честолюбив човек и си казваше : Бог ме праща в Ниневия, но като кажа на хората, какво ги очаква, те ще започнат да се молят. да плачат, да се разкайват. и Бог, понеже е мялостив и благ, ще ги помилва. Тогава аз ще излвза лъжец пред хората. Като не искаше да се изложи по този начин, Ион реши да избъта в Испания. Той избъта от Бога, но се натъкна на по-голямо зло. Следователно, когато Бог ви изпраща в Ниневия, да проповядвате, изпълнете волята Му. Днес вие ще проповядвате по друг начин, а не както Йона. Той им каза, че ако в продължение на 40 дни не се покаят, ще погинат. И вие ли ще кажете сжхцото? По друг начин се прошжЬдва на сегашните хора. Преди години, когато стана земетресението в Търново, отидох и аз, да видя об-ластта, в която е станало разместване на земните пластове. Всички хора бяха излЯзли на палатки, страхуваха се да влЯзат в кж-щитЯ си. Аз отидох в дома на един наш приятел. ТЯ веднага ме запитаха: На палатка ли ще останеш? – Не, в къщата ще остана. – Опасно е, земята още се тресе. – Нищо от това, земетресение нЯма да стане. – Отде знаеш? – Има авторитети, които доказват това. – Кои са тЯзи авторитети? – Кучета-
ЙОЗ
та, пътлите и птичките. Ето, кучетата, които преди земетресението още избътаха, връщат се вече. Значи, докато кучетата лаят, пътли-т-б кукуригат, и птичките пЬят, земетресение н/Ьма да има. Щом кучетата бъгат и не лаят, птуглите не кукуригат, и птичките не п-бят, земетресение непременно ще има. Видите ли, че жабите и раците излизат от водата и бътат, земетресение ще има. Както виждате, в някои случаи животните са по-гол^бми авторитети от хората, които мислят, че знаят много.
Сега, ние не се спираме върху въпроса, кой стои по-високо: пЪтелът или човекът? Тук не може да става спор. Чов^к съдържа в себе си не само един п-втел, но много пт>тли. Ако п-втелът може да познае, ще има ли земетресение, или няма да има, колко повече човек може да предскаже това. Въп човт>ка има и пкгли, и кокошки, и змии, и гу-] щери, и вълци, и тигри, и говеда – цялото} животинско царство е в човека. Не само то- / ва, но и растителното царство е в човека.' Всичко, което Бог е създал, съществува в миниатюр и в човека. Здравето на човека зависи от растителността в него. Като не знаят този закон, хората изсичат горите в себе си. Това се отразява вредно върху живота им. Чрез мисълта си хората покварят растителността в себе си. Тази е причината, поради която дробовете на хората заболяват.
24
370
Заболяването на дробовег се отразява зле и върху стомаха.
Като ученици, вие трябва да се стремите към самообладание, да гледате еднакво и на злото, и на доброто. Това са две мощни сили, които играят важна роля в св-вта. Човек не се нуждае от въглената киселина. За него тя е зло, но вижте, какво голямо значение има тя за живота на растенията. Без въглена киселина те не могат да жив^Ьят. Растенията приемат въглеродния двуокис като храна за организма си. Под влиянието на слънчевата светлина и зелените части на растенията, той се разлага на кислород, който се връща в въздуха, и въглерод, който заедно с други елементи и съединения в растенията, се използува като храна. Задушлив газ е въглеродният двуокис, но растенията се хранят с него. Освен това, той дава кислород на въздуха, който подържа живота. Като знаете това, не можете ли и вие да направите, както растенията правят? Не можете ли да обработвате отровните и задушливи мисли и чувства и да ги превернете в нещо полезно, както за себе си, така и за окръжаващите?
Казвате: Да ме пази Бог от злото! Не искам да имам никакво отношение с него. Вие не разбирате законите на природата. Каквото и да правите, н1бма да избътнете злото, но трябва да бвдете разумни, да използувате неговите сили. Знаете ли, какво ще стане с живота на земята, ако се махнат въглеродният
371
двуокис, водородът, кислородът, азотът и въглеродът? Това са основните елементи на живота. Какъв ще бъде човек, ако н^ма азот в себе си? Азотът е един от благородните газове, мъчно влиза в съединения. Всеки човек, който има азот в себе си, е спокоен, търпелив. Той може да придобие любовта. Без търпение няма любов. Зад всеки елемент се крие никаква разумна сила. Ако може да влезе в връзка с тази разумна сила, човек ще владее елементите, т. е. те вевкога ще му бъдат в услуга.
Добре е човек да разбира законите, на които се подчиняват елементите, да се ползува от тях разумно. Ако разбира законите на кислорода, горението в човешкия органи-зъм ще става правилно. Човек ще носи в себе си Божествения пламък, крепител на здравето. Ако разбира законите на водорода, човек ще има мекота и пластичност, ценно качество за него. Ако разбира законите на въглерода, човек ще знае, как е създаден ор! аническият свет. Въглеродът съдържа условия за организиране на живота. Без вж-глерод органическият свет не може да се организира. Като не разбират законите на природата, хората се запитват, защо съще-ствуват зло го и грехът. Не може ли без тях? Както растенията на физическия свет се нуждаят от тор, така и растенията в духовния свет се нуждаят от тор. Какъв е торъг за растенията в духовния
372
свет? Човешките грахове и погр^Ьшки слу» жат за наторяване на нивите в духовний свет. Там боравят с по-фина материя. В това отиошение, материята на човешкит' по-грътаки е по-фина от тази, с която торят нивите и градините на земята. Материята на земята е изгубила своята първоначална чистота и ефирност, каквато някога е имала. Спо-ред някои учени, първоначалната материя е била хиляди пхти по-лека от водорода, конто днес се счита за един от най-леките газове. По отношение на първичната материя, водородът е много гжст, като каша.
Ние говорим за елементите като за разумни същества, понеже естеството на човеш-кия дух е такова, че той борави с разумни сили. Ако се придържате в интуицията и следвате пътя, по който тя ви води, вие бихте имали повече знания, отколкото сега, Вие се страхувате да проникнете по-дълбоко в научните истини, да не изпаднете в заблуждения. Когато търси истината, човек не се страхува от заблуждения. Вие казвате, че трябва да имате водород, кислород, азот и въглерод в организма си, но защо ви са нужни тия елементи, не знаете. То е все едно, както казват някои, че трябва да имат пари. – Защо им трябват пари? – Да жи-веят добре. Предназначението на паритте, специално на златото, не е само външно. Не е достатъчно човек да знае свойствата на елементите, но той трябва да знае, каква роля
373
има всеки елемент в неговия организъм. Не е достатъчно да знае човек, какви храни подхождат на неговия организъм, но той трябва да знае още и условията, при които известна храна може да се асимилира от организма. При добре асимилирана храна само непотребните вещества се изхверлят на-вън. Обаче, ако храната не е добре асимилирана, заедно с непотр^вбните вещества се изхверлят и потребни.
Следователно, ако човек може правилно да се храни, да мисли, да чувствува, да постлшва и да говори, той се е натъкна л вече на условията за подмладяване. Някои искат да помислят само, и веднага да се подмладят. Това е невъзможно. Сегашният човек не е готов още да си служи с магическата пръчица, с която нещата ста-ват моментално. Ако говорите на някой човек само с ума си, вие можете да го убедите да повъфва в това, което говорите, но не можете да го заставите да направи нещо за вас. Той ще ви каже: Разбрах идеята ви, отлична е. но не е приложима. Обаче, ако проектирате ума си към слънчевия вжзел на човека, да събудите в него приятно, топло чувство към себе си, той може да направи н"вщо за вас. Това наричаме вътрешно говорене. Следователно, вътрешно говорене е това, според което нещата става т моментално. При това говорене не е нужно да убеждавате човека много, за да го на-
374
карате да направи н1зщо за вас. И тогава, ако отидете при н^кой банкер и му поискате една сума, той веднага ще ви даде. Колко лева ще искате от банкера? Ако сте разумен, ще искате само един лев. – Защо? – Защото разумният знае да посажда паритъч Като посади един лев, следната година ще има хиляда лева. Ако глупавият иска пари от банкера, ще поиска най-малко сто лева, с които, обаче, не знае, какво да прави.
Съвременните хора са дошли до едно лгЬсто, дето влизат в стълкновение с своитъ4 стари разбирания. Който разбира закони г на новия живот, не говори много. Той разбира, как трябва да постъпва. При всЬ-ко неправилно отношение към хората, той изпитва болка в слънчевия вжзел и, вмт>сто да се извинява, бърза да изправи погрътпката си. ВсЬка болка, всяко свиване или пригЬсня-ване в слънчевия вжзел, е предупреждение от Божествения свет, с което му обръшат вниманието, че не е постъпил, както трябва. От Божествения свет го запитват: Ти прецени ли своята постъпка? Защото, вевка по-стъпка се връща към онзи, който я направил. Ако е добра, ще се ползуваш. Ако не е добра, ще носиш последствията й. Преди да напра-виш н-бщо, три пъти мисли. Ако правиш нещо добро, прави го; ако не е добро, мисли за лошите последствия. Помнете, че Бог жи-вее в всички д}ши, и Той се застъпва за гЬх. Що се отнася до дрехата на човека, мо-
375
жеш да кажеш, каквото искаш, но дойдеш ли до душата, до същността на човека, ти трябва да бъдеш много внимателен. Всички души трябва да се отнасят внимателно помежду си. Ако ти се отнасяш внимателно към душит-, и т ще се отнасят внимателно към тебе. Ако не се отнасяш внимателно към душите, и те няма да се отнасят внимателно към тебе. С други думи казано: ако работиш за душите, и т ще работят за тебе; ако не работиш за тях, и те няма да работят за тебе.
Сега, като говоря по този начин, това не значи, че вие н-вмате желание да изпълнявате волята Божия. Вие правите големи усилия в това направление, но има механически усилия, които са безрезултатни. Ти не можеш да повлияеш на човек, когото не обичаш. Ако го обичаш, той ще те слуша. Следователно, ако искаш да вл-взеш в връзка с една душа, първото условие е да я обичаш. Щом я обичаш, и тя ще те обича. Така ще се свер-жат всички души. Когато любовта сверзва душит-в, всички работи вервят добре.
Днес се явява въпросът, как може да се оправи светът. Много методи има за из-праняне на света. И окултните науки дават методи, но всички не са резултатни, защото не се отнасят до трите света. Един метод е сигу-рен. когато има приложение в трите света. За да бъде една идея втурна, тя трябва да се разглежда в Божествения свет като принцип, в
376
духовния свет – като закон и в физическия свет като явление или факт. Ако направите нещо и не съжалявате, че сте го направили, това действие има Божествен про-изход. Всяко действие, за което съжалявате, че сте го направили, няма Божествен произ-ход, Всвки, който изобличава хората, сам не е изправен в постъпките си. Често сж-дията, който съди хората, не е изправен в живота си. Според мене, когато съдят, сж-диите трябва да имат маски на лицата си, да не знаят хората, кой ги е осъдил. Ако знаят, кой ги е осъдил, ще му се сърдят. Нека се сърдят на маската. Често хората се обръ-щат към Бога, Той да ги съди. Съдбата на Бога е съдба на любовта. Когато съди нъ-кого, Бог го обиква първо и след това вика за свидетели любовта, мъдростта, истината, правдата, знанието си. Съдбата на Бога служи за повдигане на човека, а не за изобличаване и унищожаване. Христос казва: „Син Человъчески дойде не да съди света, но да го повдигне". Ето защо, и еждиите не трябва да съдят света, но да го спасят.
Ние говор им сега за вътрешната съдба на човека, а не за външното, механическо сж-дене. Ти имаш приятел, който направил една погрешка. Как ще го еждиш? Като обикновен еждия ли? Имаш един син, който направил една погръшка. Как ще го еждиш? Знаете ли, колко мъчно се възпитава човек? Хората са много прозорливи. Ти
377
говориш на един човек, а той те гледа, как му говориш – от любов към него, или от някакъв интерес. Кое е по-добре: да вземете една чужда картина и, без да знаете да рисувате, да преподавате на никого, как трябва да рисува, или да сге зна-мените художник и да учите хората да ри-суват? На теория ли трябва да преподавате, или на практика?
Сегашните хора са дошли вече до опита и трябва да им се преподава на практика. И теорията е на място, но без практика нищо не се постига. Когато учительт преподава на учениците си, не трябва да мисли, че т нищо не зваят. Т слушат учителя си и претеглят всяка негова дума. Т-б разбират много неща. Т всичко провяряват. Ако учительт говори нев-врни работи, в скоро време ще изгуби дов-врието и уважението на уче-ниците си. Учительт трябва да говори истината, и то онази истина, която е в полза на учениците.
Сега нека остане в ума ви мисълта, че пие не се занимаваме с погряшките на хората. Погрешкит-в, това са старите теории и разбирания на хората. Човек може да верва, в каквото иска, но не трябва да лъже. Човек може да прави, каквото иска, но това, което прави, не трябва да вреди нито на него, нито на другит. Човек трябва ла бъде внимателеи към постъпките си, да знае, защо постъпва така, или иначе. Щом направи
378
нещо, което е логрешно, било към него, било към другите, той трябва да го изправи. И аз като говоря, нтекои се насърдчават от думитъ1 ми. а н^Ькои се обезсърдчават. – Защо се обезсърдчават? – Защото думите ми влизат в стълкновение с тяхните вярвания и разбирания. Аз нямам право да руша това, в което хората верват, но казвам: Не туряйте Божествени табели на вашитъ* стари разбирания и вярвания. Божествено е само това. което носи в себе си любовта, като мощна сила. Божествено е това, което носи в себе си знанието. Божественото носи в себе си истината, която защищава и освобождава човека. Ще каже някой, че говори истината. Той говори истината, а при това умира. Който говори истината, никога не умира. Щом умира, човек говори факти, но не говори истината. Че някой изнесъл погр-вшката на нъко-го, това е факт, явление, но не е още истината. Някой нарисувал една карикатура. Не е лоша тази карикатура, но тя е отклонение от хармонията.
Следователно, време е вече хората да се освободят от он-бзи идеи, които имат ка-рикатурен характер. Ти се влюбиш в един чов^к и гледаш на него като на божество. Ти го считаш талантлив, гениален. Не се минава много време, ти казваш, че този чо-в"вк не е гениален, даже и талантлив не е, намираш, че си се излъгал в него. Къде е погрешката? Може да не си се излъгал в
379
неговата гениалност, но си се излъгал в времето и в разстоянието. Днес той не е гениален, но след сто прераждания ще бъде гениален. Съвременните астрономи изучават небето и звездите по него, от най-големата до най-малка величина. Когато говори за светлината на звездите, астрономът трябва точно да знае разстоянието, на което т се намират от земята. Ако не знае разстоянието им, той може да извади криви заключения. Кривите заключения са резултат на неговото незнание, на неточните изчисления, а не на самите звезди. Хората се намират под влиянието на различните планети, вследствие на което се проявяват различно. Ученият трябва да знае това, да не прави погрешки, да не вади криви заключения. Понеже хората се намират под влиянието на различни планети, т% се различават едни от други. Който се намира под влиянието на Сатурна, е подозри-телен. Който се намира под влиянието на Юпитера, има достойнство. По фигура той е широкоплещест. Земният тип пък е малко пригърбен, с поглед, устремен към земята. С една дума, всички планети са трансформатори на Божествената енергия в различните организми. Всички планети са населени с разумни същества. – Кой управлява тия същества? – Има кой да ги управлява. Не мислете, че животът се изявява механически. Красив е светът с своето големо разнообразие! Ако отидете на Юпитер, ще
380
видите същества с достойнство, с съзнание за себе си. Т% мислят, че много знаят. Р не са още съвершени. Горделиви са юпитери-анцитъч Те са огняри на слънцето. Там г минават за електротехници. Сатурновите типове пък минават за философи, понеже раз-глеждат нещата философски. Т са едни от най-старите жители на слънчевата система. Обаче, Уран и Нептун са излезли преди Сатурна. РЪхните жители са по-стари от тия на Сатурна.
Сегашните хора и днес още се питат, има ли живи същества на другите планети. Че има и на другите планети живот. това е факт за мене, а за вас – теория. Свъугът е населен. Дето е Бог, там има живот, който се изявява. Дето е животът, там е и ра-зумността. Даже и мухитъ% които минават за несъзнателни, имат известна разумност. Те предсказват, макар и несъзнателно, какво ще бъде времето. Когато времето ще се развали, мухите хапят силно; когато ще се оправи, те кацат върху човека, без да хапят. – Коя е причината, че мухата може да предскаже времето? – Причината е електричеството в въздуха. Когато времето се разваля, в въздуха се събира много електричество. Понеже електричеството се събира по острите части на предметите, то се натрупва на хобота на мухата и я безпокои. За да се освободи от него, мухата започва да хапе. Електричеството от мухата минава в чов^-
381
ка, съединява се с неговото електричество и отива в земята. По този начин мухата се освобождава от излишното електричество на хобота си. Когато времето се оправя, тя не усвща никакво напрежение и не хапе. Тогава тя каца върху носа, лицето или ръцете на човека, да си вземе нещо за ядене.
Като сте дошли на земята, знайте, че има много да учите. Като срещнете един чове-к, не мислете, че той нищо не представя, но гледайте на него като на Божествена книга, от която можете да научите нещо. Като погледнете носа на н^кой човек, вие казвате: Тъп е този нос. Вие мислите, че много сте разбрали. Това е поверхностно гледане. Всички носове са красиви. От вкуса на човека зависи. какъв нос харесва. Н1зкои хора харес-ват дългите носове, а други – кжеигк Срещ-неш ли чов'вк с дълъг нос, знай, че не можеш да го излъжеш. Обаче, хора, които имат кжеи носове, лесно се лъжат. Каквото им се каже, тъ1 вт>рват. Ако искате да ви се сверши никаква работа, търсете човек с къс и широк нос. Той ще обещае и ще сверши работата. Ако се обърнете за същото към човек с дълъг нос, той н%ма да ви се от зове. Хора с кжеи и широки носове са чувствителни и експансивни, а тия с дълги и сплеснати носове са нервни, сприхави. Тв лесно избухват. Ако искате да знаете, дали въздухът в някой салон е чист, вкарайте човек с дълъг нос. В това отношение
382
той е авторитет, веднага ще се произнесе. Обаче, ако искате мнението на човек с къс нос, той ще каже: Чист е въздухът. Той не може да го усвти.
В прочетената Притча се казва, че онзи, който посбл нивата си, се отказал на поканата, да присъства на вечеря. Който си ку-пил волове, също се отказал. Най-после, и онзи, който се оженил. отказал да присъства на угощението. Нивата, воловете и женитбата, с които чов^Ьк се ангажирал, са символи. Нивата е човешкото т^ло, което чо-в"Бк разорава и посвва. Воловете предста-вят живота, даден на човека. Женитбата пък, това е службата, която човек се е наел да сверши. Понеже тази работа отнема времето и силите на човека, както в времето на Христа, така и днес, хората не са готови още за Христовото учение. Когато Христос покани на угощение учените и достойнитъ-на времето, всички се отказаха. Тогава Той изпрати слугата си на улицата, да покани, които намери свободни. Ако днес дойде Христос, ще намъри ли готови хора, кои го да се от зоват на поканата Му. т. е. да приемат Неговото учение? Ония, които не приеха Христовото учение, б^ха сатурнови типове. Т казваха: Не е време още за това учение. Тези, които имаха кжеи носове, казаха: Време е за това учение. Те приеха поканата и приежт-ствуваха на вечерята.
383
Следователно, ако питате, кои хора ще оправят св-вта, ще знаете, че хората с кж-сите носове са призвани да оправят света. В миналото, хората с кжеите носове слугуваха на тия с дългите носове. Днес ще бж-де обратно: хората с дългите носове ще слугуват на тия с късит"Б носове. Не е лошо да слугува човек. Когато хората с дългите носове слугуват на тия с кжеите носове, между тях ще стане правилна обмена. Хората с дългите носове ще помогнат за израстване на кжеите носове. Само по този начин святът ще се оправи.
Светът ще се оправи, когато хората се намират под добрите влияния на планетите. Меркурий учи човека да не се товари повече, отколкото тр-вбва. Венера пък го учи да не товари сърцето си с любовни работи повече, отколкото тр-вбва. Луната влияе върху въображението на човека. Без въображение, т. е. без луната никакво изкуство не може да съществува. Марс предава на човека воин-ственост, см-влост, да защищава своето право. Без смълост човек нищо не може да направи. Той трябва да има нож, с който да се защищава. Ножът представя човешкия уу-. Вл-взе ли в умствения св-вт, човек трябва да има нож, или сабя, която да го ръководи. Без ум човек не може да се развива правилно. Юпитер влияе върху достойнството на човека. Сатурн е философът, т. е, старият човек, който е паднал от
384
личието, на което се намирал. На мгбстото на Сатурн днес седи Юпитер – новият чо-вЪк, който ще господарува. Сатурн представя св-вта на законите и на насилието, а Юпитер е представител на новия св-вт – светът на човечнкото достойнство. Юпи-1 терианците са хора, които ще служат на» Бога, на новото в евт/га. За да служи на но-; вото, човек трябва да се новороди. Затова,» именно, Христос казва: „Ако се не родите из-ново, не можете да влезете в Царството Божие". Ако човек не се роди от умна майка и от умен баща, не може да вл-взе в Царството Божие. Ако бащата не е гениален. а майката – талантлива, детето не може да вл-б-зе в Царството Божие.
И тъй, да се родиш изново, това значи, да вт>рваш в един Бог. Ти не можеш да въфваш в Бог а, ако не се родиш от Него. За да верваш в Бога, ти трябва да Му слугуваш. Едно време, когато Сатурн царуваше, хората вярваха в Бога, но различно от сегашните хора, които живЕят в епохата на Юпитер.
Казано е в Битието: „И направи Бог човека по образ и подобие свое". По образ и подобие, разбираме човек да обича това, което Бог обича. И да мисли, както Бог мисли. Погр-вшката на първите човещи се заключава в това, че те пожелаха, да направят нещо повече от това което Бог може да направи. Те искаха да станаг
385
по-големи от Бога. Това е невъзможно. В епохата, в която Адам жив-веше, невъзможно е било човек да бъде даже като Бога, а още по-невъзможно е да бъде по-голям от Бога. Обаче, въображението на Ева проработи в криво направление, и тя помисли, че може да бъде по-голяма от Бога. Вътрешно човек може да бъде като Бога, но външно – по никой начин. Да бъдем вътрешно като Бога, това значи, да обичаме като Него, да бъдем милостиви и снизходителни като Него. Човек трябва да се стреми да бъде поне търпелив, ако не може да бъде дълготърпе-лив като Бога. Бог гледа на всичко което става в света, без възмущение и оправя ра-ботит. Като дойде някой при Него да се оплаква, че отнели живота му, Той казва: Дайте му друг живот! – Изгубих парит1з си. – Дайте му повече от тия, които изгубил.
И тъй, подкрепвайте вашия ум, вашето сърце и вашето т-бло, които Бог ви е дал. Бъдете верни на вашите мисли, на вашите чувства и на вашите постъпки. Бъдете вернн на Онзи, Който ви е дал всичко. Това е новото, което иде в света.
Изправете миналото си! Изявете настоящето! Стремете се към бъдещето! Вярвайте в всичко онова, което Бог е вложил в природата, в човечеството и в вас!
23. Беседа от Учителя, държана на 1. септем-врий, 10 ч. пр. об. 1940 г. София. – Изгръв.