Разлика между версии на „С огън и сол“

Версия от 07:59, 15 април 2009

С огън и сол

„Защото всеки с огън ще се осоли, и всяка жертва със сол ще се осоли”.*)

Всички хора се запитват, какво нещо е животът и, в края на краищата, сами си отговарят: животът е загадка. Вярно е, животът е загадка, но за кои? – За онези, които не го разбират. Който разбира живота, ползва се от неговите блага. Който не го разбира, страданията го следват. Ще кажете, че учените са определили, какво нещо е животът. Да се определи нещо, това не подразбира още, че го познават. Да определите, че даден човек е добър, учен, философ, това не подразбира, че го познавате. Съзнателните хора разбират правилно живота, поради което имат отношение към него.

И тъй, животът може да се разглежда от три становища: индивидуално, социално и общочовешко. Индивидуалното гледище има отношение към материалния живот на човека, т. е. към земеделието; социалното гледище има отношение към духовния живот на човека, т. е. към музиката и пеенето; общочовешкото гледище има отношение към умствения, идейния или Божествения живот, т. е. към поезията. Значи, земеделието, музиката и поезията представят живота. Който може да оре, да пее и да поетизира, той разбира живота и се справя с него. Ако не може да оре, да пее и да поетизира, той не разбира живота и гледа на него като на загадка.

Казано е в Писанието: „Духът на истината ще ви научи, какво да правите”. Като се спират на този стих, много религиозни и духовни очакват всичко от Господа. Те казват: Бог ще дойде и ще ни научи на всичко. Да се проповядва така на хората, това значи, да се забавляват, както залъгват младата мома, че ще дойде някой княжески син да се ожени за нея. Тя стане сутрин, облече се добре и започва да поглежда от единия, от другия прозорец, да види, иде ли. Тропне ли се вратата, тя веднага се вслушва и си казва: Дано е той! Дни, месеци и години минават, тя все го чака, но той не иде. – Защо? – Защото не е работила, не се е приготвила за княжеския син. Духът на истината ще дойде, но само за онези, които са работили и приготвили условия за Неговото дохождане.

Каква е разликата между княжеския син и онзи, който излиза от народа? Ако княжеският син е разгадал живота, разликата между него и обикновения човек е голяма. Ако не е разгадал живота, и двамата имат еднаква цена. Има случаи, когато един прост момък разбира живота по-добре от някои учени, философи, патриарси и поети. Тяхната философия и значение почиват на пясъчна основа. Истинска философия е онази, която разгатва правилно живота. Иска ли да разгадае живота правилно, човек трябва да бъде орач, да тегли разумно ралото; той трябва да бъде певец, да съчинява химни на красивия живот; той трябва да бъде поет, да възпява любовта.

И тъй, колкото и да се стремят към разрешаване задачите на живота, хората мъчно успяват.– Защо? – Защото не го разбират. Всеки има специфична теория за живота, която почива на пясъчна основа. По отношение на своите теории, хората приличат на пълни стомни, които всеки може да бутне и да ги изпразни. След това всеки се оплаква: Изпразни се стомната ми. – Какво представя празната стомна? – Умрял човек. – Какво представя смъртта? – Пропадане на изпит. Когато някой ученик или студент се яви на изпит и не отговори, както трябва, той пропада. Започва да плаче, но другарите му го успокояват, че за идния път ще се приготви по-добре. Така утешават близките на покойника, че пак ще се върне на земята. – Как може човек да отиде на онзи свят, когато не е издържал изпита си? Може ли ученик, който не е държал матура да следва по-нататък?

Съвременните хора се намират в положението на абитуриенти и студенти, пропаднали на изпит, но с тази разлика, че едни знаят, къде отиват, познават майка си и баща си, а други не знаят, отде са дошли и къде отиват, не познават истинската си майка и баща. Като питат никого, отде иде и накъде отива, той казва: Нищо не зная, освен това, че съм пътник в обширния свят. – Защо си дошъл на земята? – Да страдам. Дядо ми и баба ми, майка ми и баща ми страдаха, без да постигнат нещо; и аз вървя по техния път, страдам, без да придобивам нещо. Чудна работа! Ако дядо ти, наистина, не е придобил нещо, трябва ли и ти да вървиш по неговия път? Кой от двамата е по-учен? Ти имаш повече знания, по-голяма светлина, трябва да работиш върху себе си, да оставиш нещо на бъдещото поколение, върху което да гради своя живот.

Какво ще стане с човечеството, ако всяко ново поколение разсъждава като вас и нищо не работи? Ако всеки отделно не се заеме сам да уреди работите си, кой друг би ги наредил? Ето, Александър Велики дойде в света с големи идеи, да завладее народите, да ги покори, но не успя. Той стигна до Индия, но, в края на краищата, всичко изгуби. Хората очакваха от него много нещо, но очакванията им не се сбъднаха. Много философи дойдоха в света, донесоха свои философии, които проповядваха на хората, но нищо не постигнаха. Много учители дойдоха в света, донесоха различни религиозни системи, но и те не успяха. Светът не се поправя по външен, път, т. е. по механически начин. В края на краищата, животът си остава велика загадка, която всеки индивидуално ще разреши от три гледища: материалистично, духовно и умствено. Ще каже някой, че е материалист, че признава само материята. Друг казва, че е идеалист, разглежда живота от идейна страна и признава съществуването само на духа. Нито първият е материалист, нито вторият – идеалист. Сама за себе си материята не съществува. Затова казваме, че нито материя без дух съществува, нито дух без материя. Тъй щото, материализмът, сам за себе си, не съществува. Като говорим за материята, подразбираме духа; като говорим за духа, подразбираме материята. Как ще говорите за светлината, ако тя няма противоположно на себе си? Как ще говорите за живота, ако не подразбирате смъртта? Като говорим за живота, имаме предвид два важни момента: раждане и смърт. Животът се проявява и в двата момента, затова единия наричаме живот в раждането, а другият – живот в смъртта. Това са два диаметрално противоположни живота. Някой казва, че като умре, всичко се свършва с него. Свършва се само животът на земята, но, извън земята, умрелият влиза в друг живот.

Всички хора говорят за смъртта, но малцина са минали през този процес съзнателно. Едва сега човечеството се готви за съзнателна смърт, т. е за съзнателно заминаване от този в онзи свят. Смъртта е изпит, през който всеки човек трябва да мине, да разбере, какво нещо е животът в онзи свят. И Христос трябваше да мине през този изпит, но три пъти се моли да го отложат. Обаче, молитвата не се прие и Му отговориха, че непременно трябва да се яви на изпит. Колкото е научил до това време, с него ще се яви. Срокът за изпита е последен, и никакво отлагане не се позволява. Който не разбира вътрешния смисъл на живота, ще се намери в голямо затруднение. Обаче, Христос разбираше живота и каза: „Господи, на тебе предавам Духа си. Да бъде Твоята воля”. Като изрече тези думи, Той се яви на изпит издържа го отлично, и на третия ден възкръсна. Христос разбра живота като велика загадка.

„С огън и сол”. Под думата „огън” разбираме чувствения свят, т. е. светът на чувствата, на сърцето. Казано е, че всеки ще се осоли с огън. Значи, ако човешкото сърце, т. е. ако човешките чувства не се осолят с огън, с любов, те не могат да се развиват. Под думата „сол” разбираме материалния, организирания свят на земята. Ако телата не се осоляват, те не могат да се запазват, не могат да устояват на външните условия. Когато материята се осолява, създава се тялото на човека, което издържа на благоприятните и неблагоприятни условия в живота. За да живее на земята, човек се нуждае от тяло. Без тяло той не би могъл да се счита гражданин на физическия свят. Без органите, които са дадени на човека, никакъв контакт не би съществувал между него и външния, материалния свят. Значи, солта създава материалното тяло на човека, а огънят – духовното му тяло. Затова, именно, Павел казва, че човек има тяло естествено, има и тяло духовно. Естественото тяло се превръща в духовно. Физическото или естественото тяло е необходимо като лаборатория, в която физическите енергии се превръщат в духовни.

Сегашните хора са дошли на земята, великият университет, да се подготвят за влизането си в широк, обширен свят. Който не разбира задачите, които му са дадени, счита, че трябва да живее, да се ползува от благата на природата, без да мисли за никакви задължения и отговорности. Блага се дават само на онзи, който разбира дълбокия смисъл на живота. Който не разбира живота, той се ползува от укрухите на благата, но не и от самите блага.

Една млада, разумна мома срещнала един добър, учен, благороден момък и се влюбила в него. И той я харесал и намирал, че само с нея ще бъде щастлив. Един ден той й предложил да се оженят. Тя му отговорила: Готова съм да се оженя за тебе, защото по-добър човек не бих намерила, но чувствам, че никой не може да ми даде това, което душата ми желае. Реших да тръгна по света, да търся идеала на своята душа. Ако се оженя за тебе, нито аз ще те задоволя, нито ти мене. По-добре е да си останем добри приятели, и всеки да върви по своя път.

Какво заключение можем да извадим от този пример? – Човешката душа желае нещо, което никой не може да й го даде. Например, положението на момата и на момъка при родителите е най-добро. Каквото пожелаят, родителите им го доставят. Въпреки това, все има нещо, което им липсва. Като видят, че и родителите не могат да ги задоволят, те напущат бащиния си дом и тръгват по света, да търсят своето щастие. Това е безидейност. Ако майката и бащата не могат да дадат на децата си това, което им липсва, никой не може да им го даде. Друг е въпросът, ако те напущат дома си, за да намерят Бога. Човешката душа търси любовта, т. е. Бога. Домът представя условията за развиване на индивидуалната душа, а народът – условия за развиване на дома. Народът е по-голяма единица от дома и от човека. Хиляди хора и хиляди души образуват един народ. Такова нещо представя и човешкият организъм. Милиарди клетки, събрани в един голям народ – човешкото тяло, работят в единство и съгласие за благото на човека. От тяхната дейност зависи живота и благосъстоянието на човека; Един ден, когато клетките в организма разрешат въпроса за живота, те ще разрешат и въпроса за смъртта. Когато човек умира, клетките постепенно се разединяват, разпръсват се в пространството, дето продължават да живеят. Кое всъщност в човека умира? Ние казваме, че човек умира, когато връзката или отношенията между клетките се нарушава. Клетките се индивидуализират, и една по една напущат организма – своя господар. Те се отказват да го слушат, не го признават вече за господар. Кога се развалят отношенията между господаря и слугите? – Когато господарят им ги претоварва и не плаща добре. Не постъпва ли човек също така със своето тяло? Той обича да яде повече, отколкото стомахът му може да носи; при това, не му дава всякога чиста, доброкачествена храна. Ден след ден стомахът протестира, докато един ден се откаже да работи. Клетките се разделят, не искат да вършат работата си, и човек казва, че стомахът му се е разстроил. Щом се разстрои стомахът – главната машина в човешкото тяло – човек капитулира вече. Стомахът е капиталът на човека. Докато стомахът работи добре, човек има капитал, с който може да започва различни предприятия.

Ако разглеждаме стомаха и стомашната система в широк смисъл, те представят сложна машина, която е свързана с целокупния живот. В бъдеще, жената като бременна още, трябва да научи детето, как да яде. Храната, която употребява бременната жена, и начинът, по който я възприема оказват голямо влияние върху детето, което ще се роди. В това, отношение са правени много опити и са дошли до заключение, че храната е един от главните фактори за физическото и духовно благосъстояние, на детето. Значи, храната създава човека, тя го повдига, но и понижава. Пчелите разрешиха въпроса за храненето преди човека. Например, когато отглеждат царица, те я хранят със съответна храна. Работничките пчели също се хранят със съответна храна. Значи, има разлика в храните: царицата хранят с първокачествена храна; на работничките дават средно качество храна, а на търтеите – най-проста. Търтеите са певците, музикантите в кошерите. Когато годината не е медоносна, на есен, работничките изхвърлят търтеите навън – нямат достатъчно храна за тях. Обаче, ако годината е медоносна, те ги оставят в кошерите да си живеят. Пчеларите избиват търтеите, но пчелите постъпват по-благородно от тях – изхвърлят ги вън от кошера. Ако могат да живеят, да намират храна, ще се спасят; ако няма храна, ще измрат от студ и от глад. Понякога и в човешкия живот се наплодяват много бръмбари, търтеи, които са осъдени в повечето случаи на смърт. Ако годините са плодородни, те остават да живеят; обаче, ако годините са гладни, търтеите, сами по себе си, умират – никой не се грижи за тях.

„Със сол ще се осолите”. – Какво представя солта в живота? – Любовта. Значи, с любов ще разрешите въпросите на живота. Любовта разрешава всички житейски въпроси. Наистина, какъв човек е този, който не може да приложи любовта при разрешаване загадките на живота? – Коя любов разрешава задачите на живота? – Една любов съществува в света. Хората говорят за някаква сляпа любов, но това е криво разбиране. Любовта е разумна сила, която отваря очите на хората, а не ги затваря. Който люби, той вижда нещата ясно. Само чрез любовта познавате хората. Любовта действа по един и същ начин върху всички живи същества; тя укротява и най-свирепите животни. Смисълът на живота индивидуално и обществено се разрешава само тогава, когато любовта се постави за основа на целокупния живот. Съвременният ред трябва да почива върху известни факти, фактите – върху известни закони, законите – върху известни принципи, а принципите – върху любовта. Ако човек не може да работи с фактите, със законите, с принципите, като с елементи, нищо не може да постигне. Ако химикът не познава свойствата на елементите и законите, които ги управляват, той не е истински химик. Ако не може да нагажда условията според правилата, по които стават химическите реакции, той не може да прави никакви опити. Който не познава елементите и условията за тяхното взаимодействие, не е химик.

Казват, че човек трябва да работи, сам да си нарежда работите, но, като се натъкват на мъчнотии, очакват на Бога, Той да нареди всичко. Това е криво разбиране на нещата. Бог е създал света, наредил е всичко, няма какво да урежда. Човешкият свят не е уреден, човешките отношения не са правилни. Следователно, задача на човека е да изправи отношенията си към земята, към слънцето, към целия космос. Докато е на земята, човек ще изучава земните закони и ще се съобразява с тях. Като отиде на слънцето, той ще изучава законите, които действат там. Законите на слънцето са закони на мъдростта. Според някои, животът на земята е материалистичен, а на слънцето – идеалистичен. Оттам хората се делят на материалисти и идеалисти. Материалистът признава съществуването на материята, а идеалистът – на духа. Материалист е онзи, който разглежда нещата от своята личност, т. е. от условията на материалния свят. Идеалистът разглежда нещата от условията и нуждите на цялото човечество. Обаче, човечеството е съставено от милиарди материалистични единици, които преценяват нещата от материалистическо гледище. Как е възможно тогава, цялото да бъде идеалистическо? Щом това е невъзможно, ще излезе, че е невъзможно да се приложат законите на идеализма. Едно се иска от човека: да приложи законите на любовта.

Съществуват два вида материалисти: едните са отвън материалисти, отвътре – идеалисти; другите са отвън идеалисти, отвътре – материалисти. И най-крайните идеалисти са отвътре идеалисти, отвън – материалисти; най-крайните материалисти са отвън идеалисти, отвътре – материалисти. Има хора, които отвън са материалисти, но като се обърнете към тях за помощ, веднага се притичат. Други хора, които отвътре са материалисти, ако се помолите да ви помогнат в нещо, веднага ще ви накарат да работите. Едни са осолени със сол, а другите – с огън. Които са осолени с огън, това са плодовете на дървета, които зреят на слънцето. Има и материалисти, и идеалисти, които са осолени със сол. Има и материалисти, и идеалисти, които са осолени с огън. Първите живеят само за себе си. Вторите са живите плодове, които живеят за цялото човечество. Те се жертват за повдигане на ближните си. Повдигането на човечеството включва повдигането на всички хора. – Кога се повдига човек? – Когато живее и с ума, и със сърцето си в по-висок свят от материалния; той се стреми към безсмъртието.

Под думата „безсмъртие” разбираме условията, при които човешкият ум, човешкото сърце, човешката душа и човешкият дух се развиват правилно. Под думата „любов” разбираме онези условия, при които Божественото в човека се проявява. Безсмъртието и любовта са духовни закони, а не физически. С физическите закони се занимава държавата. Тя създава тъй наречените материални или човешки закони. Чрез своите закони държавата има за цел да тури ред, порядък и законност навсякъде. Под думата ред и законност не се разбира равенство. Понеже в света съществува закон на развитие, за равенство, в буквален смисъл на думата, не може да се говори. За човека е важно да има условия да се развива – всеки според степента на своето съзнание. Всички хора не са на еднаква степен на развитие, както не са еднакво възрастни, и не са от един пол. Следователно, всеки човек се нуждае от специфични условия. Като има пред вид това, природата е разпределила справедливо благата и задълженията между хората. Въпреки това, хората са объркали реда и порядъка, който разумната природа е поставила, и, въз основа на свои заключения и разбирания, считат едни хора за полезни, а други – за вредни. Като се основават на своите разбирания, те считат, че сегашните научни и религиозни системи са разрешили всички въпроси. Ако това е, наистина, така, смърт и страдания не би трябвало да съществуват. Така ли е всъщност? Кой народ, кой човек досега е разрешил загадките на живота? Днес никоя държава, никоя религия не е разрешила загадките на живота, нито се е справила със страданията и смъртта. Въпреки това, всяка държава, всяка религия мисли, че най-право разрешава въпросите. Докато мислят така, те са далеч от разрешаване на въпросите. Защо не признаят, че работят в това направление, но още не са разрешили всички въпроси. Защо хората не признават Христа, който носеше в себе си разрешението на всички въпроси.

Днес всички хора задават въпроса, защо евреите разпнаха Христа. Богословите казват, че така било писано. Обаче, разумният свят изпрати Христа на земята, не да Го разпнат, но да покаже на хората правия път, да им покаже, как трябва да живеят. Христос казва: „Аз съм пътят, истината и животът”. Христос донесе на хората метод за разрешаване на личния, обществения и общочовешкия живот. Който не приеме пътя, истината и живота, които Христос показа на човечеството, в края на краищата, ще се превърне на риба, осолена и поставена в каци, да се пренася от едно място на друго. Ще кажете, че рибата живее и в океаните, и в моретата, дето водата е също солена. Солена е водата, но рибата не е солена и свободно се движи, дето пожелае. Така и човек е свободен, може да се движи, дето иска.

Един учител запитал учениците си: Защо водата в моретата и в океаните е солена? Един ученик отговорил: За да не се развалят рибите и да не гният. Значи, солта е необходим елемент на живота. Без сол няма живот, няма развитие. Въпреки това, има нещо, което липсва на солта. Един ден, когато тя придобие това, което й липсва, ще стане еднакво необходима, както за мъртвия, така и за живия организъм.

Сега се говори за възпитанието и самовъзпитанието на човека, но и едното, и другото ще дадат добри резултати, когато хората се върнат към първичните методи, т. е. към методите, с които разумната природа си служи. Ако майката, като бременна, не знае, как да се храни и каква храна да употребява, тя не може да роди добро и способно дете. Ако бременната жена не може да възприема само добри впечатления от външния свят и да се предпазва от лоши, не може да роди добро дете. Ако не прави избор на книгите, които чете, и ако не възприема само добри мисли и чувства, тя не може да роди добро дете. Тя трябва да бъде майстор-скулптор, да работи вещо с чука. Всяко удряне на чука да пада на място и да произвежда такъв ефект, че да остави само една линия. Всички линии, събрани заедно, трябва да образуват статуята.

Много теории съществуват в човешкия живот, но, докато не се приложат, нямат нужната цена. Светът се нуждае от нови хора, които не само да говорят за разумност, за любов и за безсмъртие, но да приложат разумността, любовта и безсмъртието. Безсмъртни хора са ония, които съзнателно напущат земята. Те живеят на земята, колкото искат и, като решат да си заминат, поканват приятелите си, сбогуват се с тях и отиват в друг свят. Те напущат земята доброволно, защото знаят, че има още много светове, по-красиви от физическия, който минаваме на земята. Не може да се нарече безсмъртен онзи, който насила се отделя от земята, или я напуща, след като изгуби смисъла на живота. Малцина знаят, какъв е онзи свят, но и да искат, не могат да го опишат. За да го разберат, трябва да имат съответни чувства, с които да влязат в контакт с него. Които не го разбират, не се интересуват от него. Тази е причината, дето мнозина минават за духовни хора, без да разбират духовния свят. За да влязат в отношение с този свят, духовните хора трябва да правят опити, да се свържат с разумни същества, които могат да им помагат. Колкото по-далеч стоят от тези същества, толкова по-големи са противоречията им. Противоречията и загадките на живота се разрешават само при Великия Извор. Идете при този Извор, там да пиете вода. Като пиете от тази вода, всички съмнения, противоречия и колебания ще изчезнат.

След всичко това хората ще се убеждават едни други, че Бог не съществува, че няма друг свят и т. н. Кой каквото да ми говори, за мене е важно, в какво аз вярвам. – Вярваш ли в Бога? – Това е моя работа. – Вярваш ли в светиите? – И това е моя работа. – Кажи ми нещо за Бога, и аз искам да повярвам в Него. – Щом искаш да се убедиш в съществуването на Бога, ще ти дам препоръчително писмо, да отидеш при Него и да Го видиш. – Това е невъзможно. – Както всяка сутрин виждаш изгряването на слънцето, така можеш да видиш и Бога. Всяка сутрин Той излиза на разходка, обикаля земята, прави научни изследвания. Не Го ли видиш ти сам, никакви доказателства не могат да те убедят в съществуването Му. Бог не е нещо материално, което можеш да пипнеш, да видиш или да чуеш с физическите си очи и уши. Болният, бедният, невежият, отчаяният лесно ще познаят Бога. – Как? – Достатъчно е Той да влезе за момент в дома им, болният ще стане от леглото си, бедният ще забогатее, невежият ще стане учен, отчаяният ще се насърчи. Дето е Бог, там всичко се осмисля. Следователно, търсете смисъла на живота, за да намерите Онзи, Който дава живота. Единственото нещо, което свързва хората, не е нито знанието, нито веруюто им, само животът. Той е връзка между всички живи същества. Каквото и да правите, тази връзка не може да се разкъса. Докато не разбере живота и не се свърже с него съзнателно, човек не може да познае Бога.

Когато говоря за живота, имам пред вид всички негови форми, от най-малките до най-големите. Ще кажете, че това е предмет на материалистите. Не е така. Ако изучавате живота само от материалистична гледна точка, ще знаете една трета от истината. За тази цел, вие трябва да изучавате формите на живота от по-високо гледище, от духовно и от умствено. Само при това положение ще познаете живота напълно. Каквото и да правите, не може да се освободите от материализма. Материя съществува и в духовния, и в умствения свят. Каже ли някой, че всичко в света е материя, или всичко е дух, той е на крив път. Нито всичко е само материя, нито само дух. Светът е съставен от дух и от материя. Те се събират на едно място и разделят работата си на половина.

„Всяка жертва със сол ще се осоли”. Любовта е солта в живота. Следователно, всички болести, всички социални злини могат да се премахнат само чрез любовта. Само топлината на любовта е в състояние да премахне всички съмнения, подозрения, разочарования в живота. При един млад княз, сериозно болен, почти на смъртно легло, отишла една млада жизнерадостна мома и почнала да му говори. Той я погледнал и казал: Късно идеш. Разочарованията ми са толкова големи, че нищо не е в състояние да ме вдигне от леглото. Тя се приближила до него и му пошепнала една дума на ухото. Като чул тази дума, той скочил от леглото, изправил се на краката си и смело извикал: Заслужава човек да живее! Коя е тази дума, която вдигнала болния княз от леглото? Магическа сила се крие в нея!

Един млад момък отишъл в Америка на работа и отсъствал цели 16 години от отечеството си. По едно време той силно се простудил и заболял тежко. Лекарите се произнесли, че положението му е безнадеждно и телеграфирали на майката да дойде да го види за последен път. Майката пристигнала, но го заварила в безсъзнание. Тя турила ръцете си на главата му и обърнала погледа си нагоре, към Бога. След няколко минути, синът, макар и в несъзнание, извикал: Мамо! От този момент положението му се подобрило, и в скоро време той бил напълно здрав. Кой помогна на този момък? Любовта. Мощна сила се крие в любовта. Тя прави чудеса. Заради любовта хората са готови на такива услуги, каквито без любов никога не биха направили. Казват, че огънят на любовта може да направи всичко, каквото човек желае. В него телата се топят, пречистват, светят, но не изгарят. Докато топлината на любовта е духовна, тя възкресява мъртви, лекува болни, повдига паднали, утешава страдащи. Превърне ли се на физическа, тя всичко изгаря и разрушава. Стремете се към духовната топлина на любовта, като процес на вътрешно осоляване, при което нещата запазват своята преснота и младост, своята красота и устойчивост. Да се стреми човек към любовта, да придобие нейната топлина, това не значи да очаква всичко наготово. Работа се изисква от всички. Не се влиза лесно в рая.

Всички говорят за рая, за онзи свят, но не могат да си го представят. Красив е онзи свят. И там има планини и морета, долини с красиви цветя и плодове; и там има градове добре уредени, чисти, добре планирани. Жителите на онзи свят са здрави, красиви, млади, най-много до 33-годишна възраст, с по-висока култура от хората на земята. Който веднъж само е влязъл в този свят, той има представа за него и го държи в ума си като идеал. Не е далеч онзи свят, благодарение на което хората се намират под неговото влияние. Христос казва за себе си, че не е от този свят. Значи, Той е дошъл от разумния, от възвишения свят. Много от съвременните хора не са от този свят. И те идат от по-висок свят. Животът в разумния свят се различава коренно от този на земята. В онзи свят няма болести, няма войни и страдания, нима мъчнотии. Ако някое същество от разумния свят пожелае да види, как живеят хората, пращат го на земята. Като слезе от разумния свят и види живота на земята, той се уплашва, но не може веднага да се върне назад. Той разбира, че, за да се повдигнат, хората се раждат и умират, минават през страдания, воюват помежду си и т. н. Като разбере живота на земята, той се връща отново в разумния свят.

Един индуски бог пожелал да слезе на земята между хората, да изучи техния живот. Той дошъл на земята във форма на прасе и започнал да живее като свинете: радвал се на свободата и безгрижието, в което живеел. По цели дни се разхождал в гората и ял жълъди. Един ден решил да се ожени. Намерил си добра другарка, която му родила няколко прасенца. Така прекарвал той живота си, радостен и щастлив, между добра другарка и весели дечица. Един ден другарите му изпратили делегация от разумния свят, да го поканят да се върне в отечеството си, но той не пожелал. – Добре ми е тук – казал той на делегацията – не искам да напусна земята. За да го освободят от захласването, в което изпаднал, другарите му решили да го лишат от дечицата му – радостта на неговия живот. Той поплакал за дечицата си, но най-после се утешил, като си казал: Добре, че другарката ми е жива, пак ще си имаме дечица. Като видели, че и това не помага, другарите му решили да вземат и жена му. И за нея поплакал, но пак се утешил с мисълта, че друга жена ще си намери. Най-после решили да вземат и него. Като се видял отново между другарите си, в разумния свят, той се засмял на себе си и казал: Чудно нещо, бях се забравил и увлякъл в земния живот. Ако не бяха ме взели насила, нямаше да ми дойде на ума, сам да се върна на небето.

Наистина, привлекателен е земният живот. Това не значи, че човек трябва да мисли само за земята. Следователно, всяко живо същество трябва да мине през земята, като през велико училище, да придобие знания и опитности, за да се приготви за по-висок и разумен живот.

„С огън и със сол”. Първият свят, през който човек минава, е материалният, т. е. светът на солта. Вторият свят е духовният – светът на огъня, т. е. светът на любовта. Всички благородни, добри, възвишени и идейни хора трябва да се стремят към любовта. Само чрез любовта човек може да разреши загадките на живота и да се освободи от всички страдания и мъчнотии. Има страдания, които някога са били нужни, но днес не са нужни. Човек трябва да се освободи от ненужните страдания. Например, сиромашията е едно от ненужните страдания. Какво се ползва човек от сиромашия, която го кара да страда? Сиромашията има смисъл само тогава, когато човек я разбира и използва като условие за растене. Като не разбират условията на живота, хората искат да бъдат богати, здрави, учени. Само добродетелният човек може да бъде богат; само разумният може да бъде здрав; само любещият може да бъде учен. Следователно, светът се нуждае само от добри земеделци, от добри певци и от добри поети, т. е. от добродетелни, любещи и разумни хора. От тях могат да излязат добри професори, учени, писатели, управници, свещеници, учители и т. н. Не е професор онзи, който няма любов, добродетели и знание. Каквото знание да има човек, ако не разбира физическия, духовния и Божествения живот, нищо не може да постигне. Каквото знание и да има човек, ако не разбира живота на децата, на възрастните и на старите, нищо не е; ако той не разбира живота на растенията, на насекомите, на рибите, на животните, нищо не може да постигне. Човек не може да разбере проявите на живота във всички негови форми, докато не знае, какво се крие в тях, какви сили носят в себе си. Това се постига само чрез любовта. Правете опити, да видите, как се проявяват растенията. Отгледайте в саксия едно цвете, да видите, как се привързва към вас. Докато го наглеждате и поливате с любов, то расте, цъфти, отговаря ви с любов. Нямате ли любов към него, колкото и да го поливате, то ще изсъхне. И насекомите се привързват към човека и проявяват любовта си. Даже змията може да обикне човека и да не го хапе. Няма форма в света, която да не се подчинява на любовта.

Следователно, ако искате да помогнете на човечеството, прилагайте навсякъде любовта като сила, като принцип. И най-жестоките престъпници, поставени на огъня на любовта, могат да се изправят. И в тях ще се събуди нещо благородно. Сега, не е въпрос за престъпниците, важно е, какво вие трябва да правите. Като говоря за любовта, аз не я разглеждам като еднократен процес, но като многократен. Когато любовта преобрази човека, той живее вече чист и свят живот. Христос помагаше на болни, лекуваше ги със силата на любовта, но после казваше: „Иди сега и повече не греши”. Значи, любовта може да ви подмлади, но ако не живеете в чистота, пак ще остареете. Любовта може да ви направи красиви, но ако нямате в себе си качествата на красивия човек, скоро ще изгубите красотата си. Красивият човек трябва да бъде добър и любещ, трябва да бъде разумен. Значи, красотата съдържа всичко добро в себе си.

„С огън и със сол”. Изучавайте огъня и солта, да знаете, какви сили крият те в себе си. Мнозина считат огъня за сила, която изгаря и руши. Изучавали ли сте животворната сила на огъня? Който има любов, нека тури разгорещен въглен на ръката си, за да изпита силата на своята любов. Ако изгори ръката си, любовта му е малка. Истински любещият държи огъня в ръката си, без да се изгори. – Защо? – Той е концентриран, мисълта му е свързана с Божественото Начало. Ако искате да знаете, носите ли истината в себе си, направете същия опит. Турете на ръката си разгорял въглен и вижте, какво ще стане, ще се изгорите ли, или не. Само онзи човек говори истината, на когото ръцете не изгарят от разгорели въглени. Има такива хора в света. Слушайте ги, когато ви говорят, не се съмнявайте в тях.

Съвременните хора живеят в големи заблуждения. Те виждат, че ръцете им изгарят от въглена, но мислят, че имат любов и говорят истината. Човек трябва да се осоли с огън. Това значи, да бъде силен, разумен и да разполага със знания. Няма ли тези качества, той лесно изгаря. Хване ли го някаква болест, и температурата му стигне 40 – 41°, той заминава за онзи свят. Силен човек ли е той, когато не може да издържа високата температура? Според мене силен, благороден човек е този, на когото мислите, чувствата и постъпките са прави. На такъв човек може да се разчита, от него излиза доброто.

Христос казва: „Аз съм пътят, истината и животът”. Пътят представя правата постъпка, истината – правата мисъл, животът – правото чувство. Който носи в себе си пътя, истината и живота, може да постигне всичко, каквото душата му желае.

40. Беседа от Учителя, държана на 1 юни, 1930 г. София. – Изгрев.

• ) Марка 9: 40.