Разлика между версии на „На видело“

Версия от 14:03, 26 март 2009

На видело

Което ви говоря в тъмнината, кажете го на видело. *)

"Кажете го на видело". – Кое трябва да се каже на видело? – Което се говори. – Кой може да говори? – Само разумните същества говорят. Значи, говорът е метод, с който си служат разумните същества. При това, те се стремят да говорят правилно. За да говори правилно, човек се нуждае от виделина. Щом има виделина, между думите и мислите му има тясна връзка. Ако не са свързани, те произвеждат шум, бучение. Запример, силният вятър, буйните води, падащите камъни произвеждат бучение. Пъшкането, стененето на болния също не е говор.

"Кажете го на видело". Сега и аз говоря на учениците, на които съзнанието е будно и живеят във виделина. Ученик е онзи, който учи и разбира това, което учи. Той не си въобразява, че знае много, че е силен. Каквото знае, той го прилага. Какъв смисъл има знанието, ако човек се дави и не може да си помогне? Какъв смисъл има знанието, ако те нападнат разбойници, а ти не можеш да им кажеш една дума, с която да се освободиш от тях. Разбойниците никога не обират умния човек. – Защо? – Той знае, как да се справя с тях. И жената никога не търси глупав мъж. Като дойде време да избира мъж, тя търси умен. Ако попадне на глупав мъж, тогава тя иска да бъде богат. И Христос слязъл на земята да изучава хората. Той се интересувал от техния ум и от тяхното сърце, като от богатство, което имало отношение, както към тогавашния му живот, така и към бъдещия. Христос имал отношение към хората като към души, които никога не губят цената си. Той знаел, че каквато е нуждата на хората от виделината, която им донесе, такава е и Неговата нужда от тях. Затова, именно, Христос не мечтаел за земно богатство и слава, но печелел души. Стремете се и вие към същото. Да спечелиш една душа, това значи, да си придобил богатството на целия свят.

"Каквото ви говоря в тъмнината, кажете го на видело". Това значи: каквото сте научили в тайната си стаичка, изнесете го на видело. Само по този начин ще придобиете дълбоко разбиране за същината на живота. Мнозина казват, че като има ред в живота, има и цел. Отчасти това е вярно, обаче, в живота има и безредие. Трябва ли тогава да мислите, че животът няма смисъл? Разумният знае, че неговият живот има цел, има смисъл, а глупавият не знае това и казва, че животът, изобщо, няма смисъл. Това е субективно схващане за живота. Глупавият не може да се произнася за живота, както и онзи, който има цигулка и не знае да свири, не може да се произнася за музиката. Само онзи може да се произнася за смисъла на живота, който е обходил и долините, и върховете му. Той има пълна представа за всички негови прояви. Когато великият цигулар вземе цигулката в ръка и започне да свири, всички се унасят в свиренето и казват: И музиката има смисъл, и животът има смисъл. Тъй щото, искате ли да намерите смисъла на живота, търсете го в себе си. Искате ли да намерите Бога, търсете го в себе си, а не отвън. Следователно, не отричайте Божественото нито в себе си, нито в своите ближни. Ако отречеш Божественото в себе си, ти отричаш и Бога в себе си, но това не значи, че в другите Той не съществува. Ако изгубиш всичкото си имане, ти ставаш сиромах, но не и другите хора; ако изгубиш властта си, ти ставаш слаб, но не и обкръжаващите; ако изгубиш дарбите и способностите си, ти ставаш нещастен, а не всички хора. Разумният има широко схващане за нещата. Той знае, че това, което е право за него, за всички останали е право. Благото, което е необходимо за неговата душа, също така е необходимо за всички хора. Запример, всички същества възприемат светлината по свой начин, но всички не я използуват еднакво, нито я разбират еднакво.

"Кажете го на видело". Човек трябва да говори на видело, защото виделината има отношение първо към него, а после към останалите. Човек трябва да говори първо на себе си, а после на хората. Ако и в двата случая той не говори на видело, това показва, че не е приложил метода, с който природата работи, поради което между него и близките му няма никакво разбирателство. Някой говори с часове на хората и после ги запитва, дали е прав. Няма защо да задаваш такъв въпрос. Ако говориш и сам не си убеден в правотата на думите си, слушателите ти още по-малко ще бъдат убедени в твоята правота. Най-малкото съмнение, което човек има в мислите и в чувствата си, се предава и на околните. Невъзможно е да се съмняваш в себе си, а хората да ти вярват. Хората са се заблуждавали в миналото, заблуждават се и днес по единствената причина, че сами не вярват в това, което поддържат. Заблуждението показва, че в мисълта им има нещо криво. Колкото и да е малка кривината, тя е подобна на семенцата на пеперудата, снесени в отворения цвят. Семенцето на пеперудата ще се развие и от него ще излезе червей, който ще прояде плода. И микроскопическата кривина в мисълта е червей, който, ако не днес, в близкото или далечно бъдеще, ще прояде плода, и ти ще съжаляваш. Това подразбира стиха от Евангелието, че няма нищо скрито покрито. Ти можеш да минаваш за праведен човек, но един ден кривата мисъл ще разруши живота ти, и ти ще понесеш последствията на своите заблуждения. – Защо става така? – Защото не си спазил закона, да си кажеш на видело всичко, което Бог е говорил на душата ти и написал в сърцето ти.

Днес всички спорове, недоразумения, заблуждения между хората се дължат на тяхното материалистично схващане за Бога. Днес думата „Бог" се е обезсолила. Всъщност, тя е единствената мощна дума във всички езици, но хората са я изгубили и не могат да я намерят. Тя е превод от истинската дума, от която почти нищо не е останало. Че думата „Бог" е далечен превод от оригинала си, познаваме по нейното безсилие. Всички употребяват думата "Бог", но никой не чувства нейната сила. Тази е причината, задето, въпреки изговарянето името на Бога, става нужда да изреждаме Неговите качества: Бог е любов, мъдрост, светлина, чистота, сила, живот и т. н. Можеш ли, като изговориш и напишеш думата "Бог", да получиш срещу нея всичко, каквото желаеш? Обаче, достатъчно е да имате подписа на някой цар или крал, за да получите срещу него това, което желаете. Ще кажете, че вярвате в Бога. Щом е така, напиши това на един лист и иди в някоя банка да получиш сумата, от която се нуждаеш. Не само че нищо няма да получиш, но ще ти се смеят. Може да се намери някой човек да ти даде някаква сума за твоята вяра, но тя ще бъде малка, няма да задоволи твоите нужди. Ти вярваш в Бога, но заболяваш и не можеш да си помогнеш сам, търсиш помощ отвън. Викаш един-двама лекари, но положението ти се влошава. Каква полза имаш от твоята вяра?

Сега ние говорим за непостигнати желания. Желаеш едно, не можеш да го постигнеш; желаеш друго, също не можеш да го постигнеш. Най-после се обезсърчаваш, губиш вяра в живота, в себе си, в своите ближни. Имаш син, дъщеря, заминали за другия свят; плачеш, не знаеш, къде са, не можеш да влезеш във връзка с тях. Питаш се, защо не останаха на земята. И на тези въпроси не можеш да си отговориш. Не съжалявайте, че не можете да си отговорите на въпросите, но признайте в себе си, че ви липсва нещо. Много трябва да работи човек върху себе си, за да си създаде положителни възгледи за живота, положително верую за Бога и за своята душа.

Вярванията и възгледите на съвременните хора са подобни на къщите, които си правят. Като си направи нова къща, човек се радва на нея и разчита, че тя ще му помогне, когато изпадне в трудно положение. Наистина, като изпадне в някаква мъчнотия, той си казва: Ще заложа къщата си. – Колко пъти можеш да я заложиш? – Един път. Получиш ли за нея 20-30 хиляди лева, втори път не можеш да я залагаш. При това, ако не я откупиш, тя остава на разположение на банката, в която си я заложил. В този смисъл, едно верую, един възглед е прав само тогава, когато може да разреши всички кризи и мъчнотии в живота. Щом разрешава само една криза, този възглед е преходен. Кризите, които човек преживява, не са нищо друго, освен израз на вътрешните процеси, които стават в него. – Как се разрешават кризите правилно? – Чрез новото, което иде вече в света. Новото се отличава от старото по това, че прави връзка между любовта и мъдростта. Досега са съществували само допирни точки между любовта и мъдростта, но сега се прави вече връзка, каквато съществува между доброто и истината. Без тези две връзки, никакви нови идеи не могат да се възприемат. Новите идеи подразбират минаване от Стария в Новия Завет не само на думи и на книга, но и на приложение. Като дойдете до старото, оставете го настрана, не правете връзка с него. Между старото и новото може да има допирни точки, но никаква връзка не се позволява между тях.

Мнозина поддържат идеите на старите философи, като се основават на това, че и те са вярвали в Бога. Вярвали са те, но възгледите им за Бога не са били абсолютни, поради което и в тяхно време е имало толкова нещастия, недоразумения, мъчнотии, колкото има и днес. Какви вярващи са тия, които постоянно спорят помежду си? Ще кажете, че някои вярват в старите философски школи, а другите – в новите. – Защо спорят? Нали са вярващи? – Щом спорят, това показва, че те нямат връзка помежду си, поради което започват едни други да се обиждат. Хората могат да спорят, но да не се обиждат. Започнат ли да се обиждат, те приличат на деца, които си казват едно на друго: Ти нямаш право да мислиш така. Що се отнася до мисълта, всеки има право да мисли свободно, според строежа на своята мисъл, но между мисълта на всички хора трябва да има връзка. Има ли право ябълката да се сърди на крушата, че си е създала такава форма? Има ли право сливата да се сърди за същото на дрянката? Формите на мислите могат да бъдат различни, но да съществува връзка между тях. Красотата е в разнообразието на формите, а не в тяхното еднообразие. Всяко растение, всеки плод може да цъфти и връзва, както иска, това е негово право, но не може да се налага на другите, да изисква от тях да имат цвят и плод като неговите. Ще кажете, че вашите вярвания и възгледи са свещени. За вас са свещени, но не за всички хора. Те са верни и свещени дотолкова, доколкото могат да ви избавят от вашите нещастия и мъчнотии. Обаче, намерите ли се пред мъчнотии, които не можете да разрешите с вашите вярвания, те сами по себе си пропадат. Тогава започвате да търсите помощ отвън. Искате да дойде някое съвършено, напреднало същество да ви помогне. Понякога и тия същества, които имат големи знания, слизат при вас, но не могат да ви помогнат. – Защо не могат да помогнат? – Нямат такава опитност, от която да се ползуват. В края на краищата, все ще се намери някое напреднало същество, което може да ви помогне.

Като знаете това, пазете се от заблуждението да мислите, че всичко знаете, или че много знаете и като заминете за другия свет, ще ви посрещнат с вънци, музики и пъхни. Такъв прием се устройва само на онзи, който още на земята се е научил да пЪе и да свири. – На какво може да свири всбки човек?– На сърцето си. Най-усъвършенствуваният инстру-мент на земята е човешкото сърце. Следователно, ако човек не се е научил да свири на своя соб-ствен инструмент – сърцето си, мъчно може да разбира и да управлява външнит1з инструменти. Който не знае да свири на сърцето си, е нещастен; който знае да свири, е щастлив. Ако не знае да свири добре на цигулка, човбк не може добре да я настройва и постоянно вика този – онзи да му я настройват: един му скжева струнит; друг – развие лжка повече, отколкото тр-вбва; трети – пукне нЪкъде цигулката. След това всички се произнасят, че цигулката не свири, нищо не струва. Казвам: Не давайте цигулката си на другит"Б хора, да правят опити с нея. Това значи: не давайте сърцето си на хората, да правят опити с него. Само вие имате право да настройвате сърцето си и да свирите на него.

Когато се намерят пред мъчнотии, които не могат сами да разрешат, хората се запитват: Защо Бог създаде света така? – Как е създаден светът? – Както е писано в книгите на пророците, на учени-тъ% на философите. Питам: Тези хора бЪха ли във времето, когато светът се създаваше? Ще кажете, че

248

гб са били видни хора, говор-вли са с Бога.–Това са човешки твърдения. Има верни неща, казани от пророци и учени, но има и много, които не са верни. Н-Ькой пророк казвал, че говорил с Бога, че това и това му^казал, а след него иде друг, който сж-що казва, че е говорил с Бога, но изнася неща съвършено противоположни на първия. Кого от двамата ще слушате? Човек тр-вбва да бъде разумен, да се пази от заблуждения. Задачата на всбки пророк, учен, философ се заключава, преди всичко, в това, да научи хората да мислят, да чувствуват и да постъпват правилно. Щом имат права мисъл и прави чувства, тб сами могат да се произнасят, добре ли е създаден светът, или не.

И тъй, на всеки човек е дадена работа: да се справи с материята, от която е направен. Милиарди клетки има той в своя организъм, които трябва съзнателно и разумно да управлява. Всъка клетка има свое разбиране, и човек трябва да съгласува живота на всички, да ги организира, за да се подчиняват на една обща, велика, разумна воля. Докато се организи-рат, някои клетки се проявяват толкова самостоятелно, че никого не слушат. Човек се вижда в чудо, как да ги укроти, да ги застави да изпълняват службата си. Тогава той вика на помощ известни сили в себе си, да спрат вътрешната революция. Някога успива, а никога не успива и в човека настава вът-решен разгром и разединяване. Тогава около него се събират близките, приятелите му и казват: Бог да го прости! Такава е била волята Божия. Бог го извикал при себе си. Докато човек е жив"бл на земята, Бог не е ли бил в него? Дали е на земята, или на небето, човек всъкога може да бъде при Бога – от него зависи, да бъде близо или да-леч от Бога. Ако думите ми не са истинни, не можете да разберете това, което Павел е казал: „Движа се, жив-бя и съществувам в Бога". Това е вътре-шен процес, а не външен, както мнозина мислят. Не е нежно. човек да седне отдъсно или отлъво на Отца, за да каже, че живъе в Бога и Богъ–в него. .^В една английска църква проповъдникът гово-;ри на слушателите си за онзи свет и за жителите му. Той казва, че всички заминаващи от този светъ

249

отиват на небето при Бога. Един от богатите членове на църквата, на когото дъщерята заминала за онзи свет преди няколко месеца, запигал проповедника; Можете ли да ми кажете, ктвде е моята дъщеря? – При Бога, отговорил проповЪдникът. В това време, един от лрисжтствуващите членове на църквата се обърнал към отчаяния баща с думит: Господине, вашата дъщеря е тук, заедно с вас се моли. – Възможно ли е това? Как ще ми докажете, че дъщеря ми е при мене? – Ще опиша дъщеря ви: тя е среден ръст, руса, със сини очи, правилни черти на лицето, свършила е колеж, интелигентна физиономия. Бащата слушал и се очудвал на точното описание. Някои ще кажат, че този господин е познавал дъщеря му, затова я описва толкова точно. Господи-нът продължил: Ще ви кажа друг факт, който не можете да откажете. Дъщеря ви иска да ви помогне, да изправите една своя погртзшка. Преди години баща ви се поминал и осгавил голямо наследство на вас и на брата ви. Обаче, вие сте използували положението си, като по-голям брат, и сте взели по-голЪ-ма част от наследството, поради което брат ви и досега не се е примирил. Дъщеря ви моли да изправите погрешката си и да се помирите с брат си. Верно ли е това? – Верно е. – Както виждате, това е факт, който само вие знаете. След това ясновидецът се обърнал към друг господин, пак член от църквата, който го запитал да каже нещо за сина му. – Вашият син е добре, често ви обикаля, съветва ви да изправите погрешката си към един от своите слуги, когото сте онеправдали и изпждили от дома си. Ако не намерите слугата си и не изправите погрт$ш-ката си към него, ще ви сполетят нещастия. Като чули тЬзи думи, присжтствуващите останали очудени, как може да се кажат неща, които никой, освен домашните знаяг. Не е важно, как се знаят тези работи; важно е, че са факти.

Колкото и да се изнасят факти от невидимия свет, мнозина ги отричат. те казват: За да повярваме в тия неща, ние искаме доказателства. Това е лесно. Бърните нтзща, истинните факти всъкога могат да се докажат. Казано е в Писанието, че свидетелството на двама души е истинско. Как ще докажете

250

музикалността на човека? Как ще докажете, че да-ден човек е голям музикант и виртуоз? Тртзбва ли с думи да убеждавате хората, че пред вас стои велик цигулар? Достатъчно е да отвори нотиттз си, да вземе цигулката си в ръце и да ви докаже своит-б знания. Не свири ли, колкото и да ви убеждава в своите дарби и способности, не можете да втурвате.

Следователно, и до днес още истината се проповядва на кората, но т-б казват, че не я разбират, затова нека се отложи за друг живот. Действително, ако истината само се говори, без да се прилага, чо-вък не може нищо да постигне, нито може да се усъвършенствува. ^Помнете: има нътда, които могат да се научат и придобият само на земята. В този смисъл, колкото и да е велика истината, тя се придобива на земята. Не я ли придобиете на земята, никъде не можете да я постигнете. Въпреки това, между съзнанието на земните жители и съзнанието на напредналите същества има известна връзка, известно съответствие. Ако не влъзете във връзка с напредналите същества на земята, никаква връзка не е възможна на небето. Ако не научите тбзи нъчца на земята още в сегашния си живот, кога и да е, пак ще слезете на земята да ги учите.

Често хората запитват, защо светът е създа-ден така, а не по друг начин. На този въпрос не може да се отговори. Да се задава такъв въпрос, това е все едно, да питате, защо един трен минава през балкана, а не по друг път. Не е важно през какъв път минава тренът. За вас е важно да си купите билет, да се качите на трена, за да ви заведе до цельта. Отде ще мине той, за вас е безразлично. П/Ктт, през който минава тренът, е опредЪ-лен от комисия, съставена от вещи лица, а не от невежи хора. В природата съществуват закони, които тр-вбва да се спазват. – Защо този закон е толкова строг? – Качи се на трена и не питай, защо минава по този, а не по друг път. Ти н%маш право да разискваш върху неща, които не знаеш и не можеш да направиш.

Мнозина очакват първо светът да се подобри, а след това и т-б самитъч Това е особено разбиране. Защо трябва чов^к да очаква на другите хора? Всб-

251

ки поотдълно трябва да мисли за своето оправяне. Щом се изправят частите, и цялото ще бъде изправено. Нито частите могат без цялото, нито цълото – без частит. В природата съществува закон на единство, който трябва да се спазва. Като имате пред вид това, не питайте, защо съществузат противоречията и злото. те са в самия човек. Лко минавате по пътя и се натъкнете на десетки и стотици здрави шишета, вие ще минете покрай тях, без да ви причинят никаква пакост. Обаче, представете си, че тези шишета са начупени на ситно и пръснати по ц-влия път. Който е бос, ще се набоде и ще нарани краката си. Цълият свет е пълен с надробени мисли и чувства, които причиняват безброй страдания. Когато страданията станат непоносими, хората отпра-вят зов към Бога, да им помогне. Как могат да очакват помощ от Бога, когато двама братя помежду си се онеправдават и не могат да се разбе-рат? Единият е господар, другиятъ–слуга. Господа-рьт се държи надменно със слугата си, не съзнава, че и двамата са братя. В служенето човек придобива един род знания, а в господаруването–друг. Да господаруваш, или да слугуваш, това са два метода, чрез които природата си служи, като методи за възпитание на човека. Като го направи господар, тя го възпитава по един начин; като го направи слуга – по друг начин. Не може ли да се ползува от положението, което заема, вмясто да придобива опит-ности и знания, той се натъква на изпитания и страдания. Ако разбира положението си, човек може да се ползува еднакво и от слугуването, и от господаруването си. Ако не го разбира и не може да го използува, той е нещастен и в двата случая.

Като е дошъл на земята, човек трябва да работи във всички области на живота, да развива ум-етеените си способности във всАко направление. Рече ли да се подаде на своята инертна природа, той става крайно пасивен. Вмясто да оформява главата си, той я деформира. Крайно пасивните хора имат дълги и тъсни глави, като краставица. Обаче, ако е крайно активен, той разширява главата си. Главата на човека не трябва да бъде нито много дълга, нито много кж-са, нито много тъсна, нито много широка. Като рабо-

252

ти съзнателно върху себе си, човек развива главата си правилно, да отговаря на онзи първичен образ, който природата е създала. Сегашният човек още не е дошъл до онзи образ, до онази красота, която никога е имал Днес човек е облтзчен в скромна дреха; тя не отговаря на тази, която Бог му е опред^лил. Красивото в съвременния чов"Ьк се крие в неговата мисъл. Който вижда мисълта му, вижда и красотата му. Следователно, искате ли да видите красивото и великото, което Бог е вложил в човека, ще го намерите в неговите възвишени мисли, чувства и постъпки. Срещнете ли такъв чов-бк, той е готов да ви помогне. В неговото лице виждате истински брат, който е готов да се отзове на вашите нужди. Това е човтзк, чрез когото Великият се проявява. Няма отзивчива душа в св+бта, чрез която Бог да не се проявява и да успокоява огорчените, страдащи и измъчени хора. Бог казва на всички страдащи: Не се смущавайте, всичко ще се оправи. – Лоши закони има. – Всичко ще се оправи. – Войни има.– И тази работа ще се оправи. – Безредие е настанало в св"Бта. – И това ще мине. – Голяма сиромашия ни е налегнала. – И тази работа ще се оправи, ще срещнете богати хора, банкери, които ще ви помогнат. Вярвайте във великото Начало на живота, и работите ви ще се оправят.

Желая ви да срещнете този чов^к, който може да ви се усмихне, да ви насърдчи и помогне. Като срещне майката на някои деца, той й казва: Гледай добре децата си, направи от тях човещи, за да ка-жеш един ден, че си изпълнила добре предназначението си. Като срещне професора, и на него казва: Работи добре със студентите си, да ги повдигнеш в живота. Когото срещне, на всЬки казва по една сладка дума. Това значи, да говори чов^к на видело.

И тъй, изявяването на Бога между хората не подразбира само физическа промяна. Ре се промтзнят и физически, и духовно, и умствено, и между тт=х се създават правилни връзки. Такива връзки съще-ствуват само между добри и разумни хора. -»Не мо-жеш да обичаш глупав човт^к, нито глупав може да те обича. Любовта се проявява само между разумни същества. Задачата на всеки човек е да направи

253

връзка между духа и душата си от една страна, и между ума и духа си, от друга. Само при това положение той може да възприема и предава правилно лю-бовьта. Като знаете това, работете усилено, да се свържете с Бога като Любов, Мъдрост и Истина, за да влъзете в новия живот, който иде вече в света. Не влъзете ли в новия живот, противоречията ще ви следват навсъкъде. Като не знаят причините за противоречията, хората се мъчат, страдат и, вмясто да се учат от ттьх, т-б повече се объркват.

В царството на Соломон – Ра живъ\ли трима видни мъже, прочути със своите произведения. Еди-ният бил скулптор, наричал се Бенур Азри. Вто-рият бил прочут съдия – Бару Махилма, а третият – прочут поет, на име Бентам Мазру. Скулпторът Бенур Азри изработил една хубава статуя, която изобразявала великия човек. За да я видят виднит-б хора в царството, той я изложил на такова място, че всбки да я разгледа добре и да даде мнението си за нея. От двет страни на статуята си той поставил по един голям пергаментен лист, на който всбки да предаде мнението си за статуята писмено. Той искал да знае мнението на видните хора в царството, а не и на обикновените, които нищо не разбират от из-куство.дПръв видял статуята прочутият съдия Бару Махилма. Като я разглеждал, дошли при него няколко души да му съобщат, че видтзли един мхж и една жена да се целуват. Според тогавашните закони, не се позволявало на мъже и жени да се целуват, даже и законни съпрузи, освен на баща и дъщеря. Съдията изслушал възмущението на обвинителите и побързал да издаде строгата си присяда. Потърсил в джобовете си лист, върху който да напише при-съдата, но не могъл да намери. Погледнал към двата пергаментни листа и решил на единия да напише присъдата на провинилите се, които веднага турили в затвор. След съдията дошъл прочутият поет Бентам Мазру, да види статуята и да даде мнението си за нея. В това време покрай него минала една красива жена, която спръла вниманието му. Той се вдъхновил толкова много, че почувству-вал нужда да се излЪе, да напише едно стихотворение, в което да я възп-ве като душа, създадена по

254

образ и подобие на Бога. Понеже нямал лист, на който да напише стихотворението си, той използувал втория пергаментен лист пред статуята и бързо го написал и го предал на красивата мома. Значи, в бързината си и съдията, и поетът си послужили с пергаментнит- листа, оставени около статуята за друга цел, а не за тази, за която те ги използували. След тях дошли много видни хора, учени, които искали да напишат мнението си за статуята, но, по нямане на листа, тъ1 започнали да пишат върху самата статуя. В скоро време статуята била изписана от краката до главата и почти не се виждала.

Един ден царьт, Соломонъ-Ра, отишъл да види статуята, но останал изненадан от вида й. Той искал да отиде последен да я види, за да прочете мненията на видните хора в царството си за прочутата статуя. Възмутен от вида на статуята, която била зацапана от писаното върху нея, той веднага заповъдал да извикат скулптора. Като го запитал, защо допуснал да пишат върху статуята му, скупто-рът казал, че нищо не знае за това. Той оставил два пергаментни листа за написване на мненията, но сам не знаял, къде са листата. Веднага царьт из-дал заповъд да намерят виновницигк Пръв дошъл съдията и, на въпроса, къде е листът, той от-говорил: Царю честити, трябваше^да издам бърза при-ежда за двама души, които нарушили един от за-кониттз на царството ти, и по нямане на лист, използу-вах пергамента. – Добре си постъпил, че си издал приеждата, но не трябваше да бързаш толкова много. В бързината ти не си проучил въпроса и си нака-зал не мъж и жена, но баща и дъщеря. Сега аз ще издам решение да ги пуснат на свобода. След това дошъл поетът и обяснил, защо си послужил с втория пергамент. Като го изслушал, царьт му казал: Добре е, че си възп-бл красотата, добре е да сръша човек хора, създадени по образ и подобие на Бога, но, преди всичко, той трябва да ги изучи, да разбере, наистина ли те отговарят на онЪзи качества, които им се приписват. Тази мома, не само че не е създадена по образ и подобие на Бога, но нищо не знае за Него, нито Го признава за свой Създател.

255

Тя стои далеч от идеала, който ти носиш в душата си.

И тъй, една от причините за противоречията, на които се натъкват хората, се дължи на бързането им. те бързат в заключенията си, в мненията си за хората, в присъдите, които подписват. Като видят някой човек, веднага се произнасят, че е светец, морален човек. Не се минава много време, те се .разочароват, не виждат никаква светост в него.– Защо бърза човек в заключенията си? – Защото носи някакъв недостатък в характера или в ми-съльта си, остатък от миналото, или наследен от дъди и баби. Някой се отличава с голяма подозри-телност. Когото срещне, все ще се усъмни, ще започне да го подозира в нещо. За да се справите със своята подозрителност, не трябва да бързате. Затова, именно, българската поговорка казва: „Два пъти мъри, веднъж крой". Човек трябва добре да обмисля нъ-щата и тогава да пристъпва към действие. Само така той може да се справя с мъчнотиите си.

Често съвременните хора се запитват, какво да правят, за да подобрят живота си. Едно се иска от всеки човек: да приеме любовта и да я приложи между ближните си. Да приложите любовта помежду си, това значи, да се запалите всички и да светнете. Днес хората не светят, но димят. Дето има дим, горението е непълно, отделя се отровният газ въгле-роден окис. – Какво да правим с младото поколъ-ние, за да го освободим от този отровен газ? – Преди да помогнете на младото поколъние, помогнете на себе си. Всеки трябва да се замисли, как да си помогне. Щом помогнете на себе си, вие ще бъдете в състояние да помогнете и на другит. Само онзи може да си помогне, който има прави възгледи за живота и за отношенията между ближните си.

„Кажете го на видело!" Всеки тр-вбва сам да си каже истината и то на видело. Това не значи, че човек живъе само с криви възгледи. Много от въз-гледите на хората са прави, но все пак трябва да се преобразят. Казано е в Евангелието: „Ако житното зърно не падне на земята и не израсте, само остава." Следователно, ако вашите мисли, чувства и постъпки не паднат на земята и не израстат, сами остават."

256

Ако човек отиде на небето и живъе със същите противоречия, с които живъл и на земята, нищо не е постигнал. Като се намери в това положение, той ще пожелае отново да слъзе на земята. Щом слъзе на земята, ще започне да мечтае за небето. И така, той ще се качва и слиза, без да разбере смисъла на слизането и на качването, като неизбъжни процеси в човешкия живот. Обаче, слизането и качването имат смисъл, ако човек придобие истината. Щом придобие истината, той може вече да изправи погрешките на миналото си, да се ползува от настоящето и да гради своето бъдеще.

„Кажете го на видело." Всеки сам трябва да си каже, че е дошло време да направи вътрешна връзка с любовта, мъдростта и истината. Свържете душата си с любовта, сърцето си – с доброто и истината, умът си – със светлината и знанието. Направите ли тази връзка, всичко можете да си кажете на видело. Каквото кажете на себе си, можете да кажете и на другит^.

"Кажете го на видело".

35. Беседа от Учителя, държана на 4. май, 1930 г. София. – Изгрев.

• ) Матея 10: 27,