Разлика между версии на „Когато страданията произтичат“

Версия от 15:10, 2 март 2009

КОГАТО СТРАДАНИЯТА ПРОИЗТИЧАТ

"Верен, истинен, чист и благ винаги бъди!"

Кратко размишление. (Дясната ръка на лявата страна на гърдите.)

Коя е най-важната задача за днес? Кой час имаме сега, коя планета господства? Значи имаме 20-ия час. (Сега започва влиянието на слънцето.) Кои бяха основните мисли на миналата лекция?

Правили ли сте наблюдения някога кои предмети ви влияят най-вече. Сутрин, като станете, кои предмети правят най-силно впечатление на вашия ум. Съзнанието трябва да се възпитава, така както окото на един художник. Да кажем, има човек дарбата да рисува. Да кажем, ако рисува той носа.

Прилича ли на нещо? Какво могат да образуват тези линии. Човек копира живата природа. Трябва да видите онези образци, които съществуват, да може да ги копирате в своето съзнание. Известни идеи много ясно се представят в ума ви, мислите, като седнете, ще бъдете един неизточаем извор. А като седнете да пишете, не текат мислите, така както вие искате. Напишете едно предложение, заличете го, пак ходите, ходите, напишете второ – същото. Съзнанието не е още така будно, силно, за да задържи истинските образи. Трябва да се упражнява човешкото съзнание. Щом се заличи образът от вашия ум, идеята изчезва сама по себе си. Както при морския бряг, когато дойде вълната, заличи всичко. Вие мислите, че всичко знаете, но дойде една такава вълна на някоя друга мисъл, и не можете да намерите нито помен от предидущото. Конкретно абстрактно не можете да мислите, не само вие – най-видните философи, който и да е, отвлеченото все трябва да има някаква форма.

Например вие говорите за красивото, това идеално красивото съществува, във вас имате идеал. Но срещали ли сте вие идеално красивото в света? Един идеално красив човек, който да отговаря на вашия идеал? Вие в ума си рисувате този идеален човек, но ако ви накара някой да го нарисувате, не можете. Тогава хората ги сравняваме с този вътрешния, идеално красивия, човек. Този образ съществува в съзнанието ви. Откъде се е появил? По кое време? Не помните. И после не всички еднакво схващате. У всички ви центърът за хубавото, красивото не е еднакво добре развит. У някои от вас този център е много слаб. Красотата - това е известно разумно проявление на живота. Ако погледнете едно музикално съчинение, в нотите има известна красота. Ако един музикант седне, може да напише едно съчинение, да гледа да образува красиви фигури с нотите, красиво съчетание. Той може да произведе външна красота. Има ли нещо музикално тук? При необикновената музика едно гениално съчинение се произвежда.

Трябва да има едно падане, контраст трябва да има, за да бъде чувството у вас устойчиво. Това чувство трябва да има някой висок връх, по-висок от Хималаите, и вие да бъдете в подножието на тази планина. Тогава това чувство е устойчиво. Ако се намирате в равнина, и вашите чувства са като нея, вашите чувства ще бъдат неустойчиви.

Такива хора са хора на настроението. Те са като една пустиня и като дойде вътре, и премества пясъците от място на място. Настроението, това е една пустиня от пясък. Чувствата аз уподобявам на един оазис, поле, обраснало с трева, появяват се малки буболечици. А когато вие вече говорите за обич, подразбираме долина и такива върхове. А щом говорим за идеалното, разбираме високи върхове - красиви, и съответстваща долина. Това е вече идеално.

При сегашните условия от силните контрасти ще видите какъв е животът ви. Някой път ще изпаднете в големи изпитания, ще видите дали тези изпитания произтичат от вашето естество и ако произтичат, трябва да запалите една голяма свещ, да благодарите на Господ. Това показва, че вие сте силна натура. Но ако това страдание произтича от това, че страдате заради други, не е от вашето естество, може само да съжалявате. Тогава то не е толкова голямо и може да запалите една малка свещица.

Най-първо ще знаете страданията ви произтичат ли от вашето естество. Ако страданията произтичат от вашето естество и ако радостите произтичат от вашето естество, трябва да се радвате. Това са два полюса. То са все едно и също нещо. Страданията, това са нереализирани радости. Може би вътре няма, но те са вътре във вашето естество, и пак ще ги реализирате. Някои студенти са ги късали 4-5 пъти, но в тези скъсани ученици се кали волята, той си каже – аз ще издържа, в моето естество има нещо по-благородно, аз ще го проявя.

Друга илюзия. Да не мислите, че страданията, които ще ви дойдат, са несъвместими с вашия ум или вашата воля. Те точно отговарят на силите ви. Каквото и изпитание да ви се даде – и радостите, и скърбите, те точно съответстват на онзи стадий на вашето развитие, не мислете, че те не са навреме.

Сега допуснете, имате такова изкуство, което се занимава с негативната страна на живота. Вземете изкуството медицина. Тя е една наука, аз я намирам отрицателна. Наука, която изучава само болестните състояния на организма. Един лекар, който се е специализирал, какво печели, като попита един болен, втори, трети, целият му ум се е напълнил с такива дисхармонични образи. След като практикува 10 години този лекар, какво е спечелил? Един окултен ученик не трябва да разрешава този въпрос като външните хора, като обикновените лекари – той съвършено ще се загуби. В такъв случай такава една професия е цяло наказание. Вземете друга професия, адвокатството. Този извършил престъпление, други, трети, извъртане на закона, криене, ще иска да го оправдае. Лекарят попипа пулса на болния, вижда, че няма да оздравее, но пипа пулса, у него има желание по този или онзи начин да спаси живота му. Какво печели лекарят? Свещеникът, и той се занимава с друга една негативна страна на живота. Той обръща грешните, и той има патологически случаи. Обръща един, ама не може да го обърне към Бог. И лекарят лекува, и не може да го излекува. Това са все болезнени състояния. Ако проповедникът може да обърне някого към Бог, да го свърже с Бог, той е спечелил – в този случай неговото реноме се повдига. И ако лекарят лекува някого, и той трябва да има тази подбудителна причина, да създаде нещо красиво в болния. Да покаже на болния защо той страда.

Например сега лекарите и свещениците нямат време да се занимават с хората, 5-10 минути ще се спре, ще си отиде. Ако лекарят остане при един болен един час, този лекар ще му се скъса шапката, обувките, както този доктор В., казват му: "Защо не лекуваш болните?" "Аз имам идея да оправя света." Тогава според вас кое занятие е най-положително? Съдията, и той има едно негативно изкуство, и той се занимава с болни хора. За учителя – и той е грънчар, той има работа с неоформена пръст. За учителя има друга опасност – здравите хора да направи болни. В отрицателните изкуства стремежът е да направим хората здрави. А тези, които имат положително изкуство, в тях има опасност, че може здравите хора да направят болни.

Допуснете, че вие сте учител. Вътре в живата природа умножението не става по механичен начин. Ако един химик прави умножение, химикът може да умножава, елементите сами се умножават, сами се делят, събират, изваждат се. Тези процеси стават, не е химикът, който прави, той сам дава директива, а молекулите се съединяват по един начин, по друг - във всеки химически процес стават четирите действия едновременно. Да кажем, химикът събира основа и киселина, след това се произвежда сол. Сега от тази сол?(Солта с друга сол може да стане взаимодействие.) При какви условия може да се умножава. Умножението става, когато се образува правилно едно съединение. Да кажем, правите съединение между кислорода и водорода. Отделните атоми като се съединяват, образува се течност, умножава се водата. В безпределното пространство отгоре съществува едно състояние, където Н и О (водородът и кислородът) се намират в друго едно състояние, едно свободно състояние. И когато тази вода тука изгуби своята жизненост, тези елементи слизат отгоре, за да обновят океана. Това обновяване става постоянно. От слънцето има грамадно електрическо течение, което върви от север към юг и се движи по цялата повърхност на земята. Това течение е, което върти земята около нейната ос. Това течение, като минава през океана, то е, което обновява водата и следователно тази вода, която е изгубила жизнените си сокове, задига я и отива към слънцето. Има едно постоянно прииждаане на този девствен кислород (О) и водород (Н), който обновява водата.

Забелязва се, че от някое време водата на земята намалява. Горе остава повече вода, долу – по-малко. (Правилно ли е?) Не е правилно. Всички окултисти поддържат, че има три източника на живота, които са запушени сега. (Как да се отпушат.) Няма да се отпушват. Запушени са те, затова водата се намалява. И животът се намалява. Има известно отношение между водата и тези промени, които стават в земята, стават и в човешкото тяло, понеже голяма част от тази вода образува тялото. Това, което става в океана, става и в човешкото тяло. Много пъти хората боледуват от нямане на влага в организма. Влагата в организма образува топлината. Щом сте студени, показва малко влага, и обратното.

При сегашното състояние хората трябва да се научат как да живеят добре, за да образуват около себе си една такава здравословна струя. Защото това течение, което идва от слънцето, е едно разумно течение. Ако живееш добре, ще привлечеш туй течение около себе си. Щом го привлечеш, ще заприличаш на оазис, и ще ти върви всичко. Природата -разумен ли си, гледа с добро око на тебе, не си ли разумен, тъпче те безпощадно. Живата природа всякога се стреми да събуди хората. И страданията не са нищо друго освен събуждане на съзнанието. Тези хора са опиянени от предметите на външния свят. Някой казва – има известна идея, която ме занимава. Следете във вашето съзнание каква е идеята, която ви занимава. Не, тя е една глупава мисъл. Седите и си казвате: „Как ще прекарам аз живота си?" Какво подразбирате? Този въпрос буболечиците са

301

го разрешили. Ще го прекарате или като риба, или като птица, ще го прекарате просто като някое дърво, млекопитающе или най-после ще го прекарате като един обикновен човек или като разумен човек. Не е въпросът да се прекара животът. Тъй не разсъждавайте, животът не трябва да се прекара.

В песента, която ви дадох (Мисли, право мисли/), има думата „крепи". Какво означава думата „крепи"? Една мисъл може ли да се крепи? (Мисълта може да крепи човека.) Крепят се неща, които са от физически характер. Туй е външната страна на живота. Крепи се тялото. Или в какво отношение можем да употребим думата „крепи"? (Болният има нужда да се крепи, детето има нужда да се крепи.) Когато известна идея свещена се слага да се крепи отвън, думата „крепи", „крепение" подразбира условия, за да могат тези идеи да се проявят. „Свещени мисли ти крепи." Показва, че тези идеи не са укрепнали и трябва да се подхранват отвън, да се поддържа животът. Онези, които не разбират живота, казват „подхранвай". В думата „подхранвай" имате друго значение. Тя е дума, която има отношение към душевния, сърдечния живот. Крепи – той употребява волята, ръцете. Подхранва – то е на чувствата. Казваме „подхранва илюзии". Илюзиите могат ли да се подхранват? Може.

Каква беше основната мисъл? Откъде произтичат страданията – от нашето естество или отвън? Красиво е всяко разумно проявление на живота. Вие имате красивата идея, имате една мярка за красотата във вас, с която мерите нещата. Щом имате тази идея, имате разумност, тя е смешна, но разбирате тази идея. И тъй настроението съществува, понеже човек действа едновременно със своя ум и своето сърце, и своята душа, пътува. Знаете ли кога вие се обезсърчавате? Често правите екскурзии, естеството на човека е нещо обширно и когато ние посещаваме нашето естество, ще дойдем до някоя пустиня. Тогава идва лошото настро-

302

ение. Казвате: „Ние нищо не сме. Нищо не струва моят живот." Тази пустиня ще я заобиколиш, ще кажеш: „Тя принадлежи на мене." До нея трябва да има някой океан, море, ще кажеш: „Каква грамадна работа ми предстои." Можеш да я превърнеш в море. А вие като погледнете – аз съм бил пустинята! Не! Ще работите върху себе си! После, дойдеш до някой планински връх, забатачиш в скалите, казваш: „Какво е това, аз съм бил само скали, от мен нищо не става." Не, ти пази тези скали, благодари! Скалите, това е гръбнакът, оттам протича всичката енергия.

Най-после влезнеш в полето, една малка градинка (обикновения живот), зарадваш се, имаш разнообразни условия да се прояви индивидуалният ти живот. Индивидуалният живот, това е едно микроскопично проявление на човешкото естество. Тъй, като гледате по-широко на живота, няма да се обезсърчавате. Идва някой, казва: „Замота ми се главата." Казвам: „В пустинята си. Мини Сахара с автомобил, бързо мини, не с камили." Или качил си се на висок връх, стават бури, или зимно време – снегове към 10-15 метра. Не е лесно да правиш екскурзии зимно време, трябва да имаш всички приспособления.

И в живота е тъй, казват: то е лесна работа. Не, приятелю, изискват се много приготовления за живота. За една екскурзия необходимо е хубаво палто, шапка, здрави зимни дрехи. Тук, в София, преди време един гимназист ми разправяше своята опитност. Свършил и идва да го назначат. Никъде не намира служба. Взема най-после от един приятел 150 лева, купил си едно точило, закача дипломата си на него и почва да точи ножове. След три месеца изкарва пари и си плаща точилото. То е характер. Той сега отдавна е хвърлил това точило, това е един добър признак. Той казва: „Туй точило ще ми спаси положението. Пък аз не съм прост човек, свършил съм гимназия, мен не ме е срам." Преди 10-15 години беше много да си свършил гимназия.

303

То е много нещо, а сега, докато не си свършил университет, нищо не знаеш. В Америка има толкова много титли, докторати, че е нещо обикновено. Ако кажете „Ет-ш", то е вече много, ходил е в Европа, върнал се е, мнението му е меродавно.

Човек трябва да бъде смел, да се приготви и да си пробие път в живота. В живота има планински върхове, реки ще минете, мислите ли, че мостове са направени – много от тези реки са без мостове. По планинските върхове с автомобил няма да ходите, малки пътечки има. През пустинята ще минете. Тъй седи животът – дали ще ви е страх, или не, ще ви прекарат през там по кой да е начин. А щом ще минете, ще се вържете отсега, ще бъдете смели и решителни, тази е похвалната страна – в живота не се обезсърчавайте. Знаете ли защо богатите синове се обезсърчават повече от сиромашките синове? Богатият син, докато баща му праща 5-10 години хиляди левове, като спре бащата, не знае какво да прави. А онзи бедняга сам с труд си изкарва, и той минава по-лесно, извоюва, закалил се е.

Казвам, тогава богатият син е положил повече надежда в баща си, отколкото трябва. То е хубаво, че баща му е богат, но той трябва да има предвид, че баща му може да замине и той ще остане сам и ако го изкараш лице с лице с мъчнотиите, да е в състояние да се справи. И най-богатият син трябва да има едно изкуство, да знае да изкарва с честен труд прехраната си. Този труд е, докато се качиш на планинския връх. Трудът е, докато минаваш пустинята, мъчно е в пустинята – и гърлото ти ще засъхне, но на 3-4 дена в пустинята има оазис, изворчета, море, планински връх и като дойдеш до него, има замък – ще те поканят на гости, ще те угостят, и ще се върнеш пак.

В ума си не трябва да държите изключително само мъчнотиите, то е крайност. Кажете, туй може да ми се случи. То е хубаво, философи може да станете, не

304

да мислите, че само хубавото може да ви се случи. Не, туй са крайности. Човек трябва да бъде смел, решителен и разумен в живота и да знае, че едните и другите са все негови спътници. Дойде ли настроението, ще кажеш – минавам през пустинята. Дойде ли полето, тук растат моите чувства. Може би има да цъфтят в полето магарешко тръне, няма да му [се] сърдиш, нека расте. Ама в мен има едно некрасиво чувство, остави го да си расте. Защо ходиш да го буташ. Едно некрасиво чувство има ли право да расте в нас? На десет красиви чувства едно некрасиво чувство трябва да расте. На десет богати ученици един беден ученик трябва да мине. Такъв трябва да бъде законът.

Този х2 какво означава? Какво означава х да го повишиш в квадрат? То е усилване на неговата сила, разширение. Щом кажем х2, това показва едно разширение на нашата деятелност, пространството в нас се е разширило, силите, с които разполагаме, се уголемяват. Трета, четвърта степен показват, че условията, при които живеем, колкото и малко да се увеличават, то е един грамаден процес.

По някой път, когато вие се обезсърчите, как лекувате вашето обезсърчение? Ще ви помогна да разрешите този въпрос. Да допуснем, че вашият брат, баща ви, майка ви все са ви давали златни подаръци, бисери, нанизи, часовници, пръстени, кесии злато. Намерите се в затруднено положение, няколко години не ви е писал баща ви, бутнете в сандъка, намерите ги, казвате: „Не мога ли да ги превърна, аз да ги използвам?" В какво? В пари. Питам, някой, който се е обез-сърчил, няма ли някой златни неща, които може да превърне. Ако вие сте съобразителен, имате туй научно проникновение, може да садите туй растение, от което се образува рициновото масло, продадете го на някой лекар, ще си изкарате разноските. Казваш: „Какво ще работя?" Ще обработваш рициново масло. Друг казва: „Какво ще правя?" Ще сееш фъстъци. Друг каз-

305

ва: „Е, обезсърчих се, какво ще правя?" Ще сееш жито, царевица, плодни дървета.

Много от изкуствата има, като за една година може да имате резултати. Във всичките си мъчнотии трябва да мислите какво може да направите сега. Представете си, намирате се в безизходно положение и трябва да намерите какъв занаят да наченете, да може в дадения случай умно да изберете едно изкуство – тъй подходящо и навременно. Един чиновник, уволнен, като нямало какво, започнал да прави мекици, присъединява се и жена му и правят ги хубави, по 100-150 лева на ден си докарва. Ето едно изкуство за една година. След една година може да научите друго изкуство.

Кое е по-хубаво, да правите мекици или да се отчайвате? Разбира се, да правите мекици. Ако ви предложа от всички изкуства, които съществуват сега, кое ще си изберете? Най-видната, най-благородната професия, коя е тя? (Доктор – смях.) Аз бих препоръчал на класа да направи един опит. Той е следният. Мнозина от вас се оплакват, че нямат работа. Сега ще съберете малко пари, ще накарате някой да почне да прави мекици, представител да бъде на класа, след като се прехрани, спечели пари или тури в касата, ще се сменявате, ще си предавате туй изкуство. Някой брат, някоя сестра, тъй ще дойдете в контакт с хората. Хубаво е да правите опити. После друго изкуство, сега малко череши, да направите опит. Продаването на плодове, череши, туй е хубаво. В една малка количка за един опит, да опитате хората. Един месец е достатъчно да правите своите наблюдения. Като продавате, тогава ще добиете една опитност, която сега нямате. Вие сега казвате: „Този череши продава." Опитайте туй изкуство, какво нещо е да продаваш череши. „Ама, ще кажете, аз не искам да продавам." Как тъй не искаш да продаваш, а знаеш да вземаш. Някой опитва да проси. Тогава, ако не обичаш да продаваш, не обичай и да

306

вземаш. А вземането, ти отслужваш някому, то е само една услуга. Може да му кажеш: „Колко оценяваш тези череши, вземал съм ги толкова, колко ще ми дадеш?" Най-първо, може ти да поставиш цената и второ, може вие да оставите те да турят цената. И в единия, и в другия случай вие ще фалирате.

Но само при един случай няма да фалирате -ако всеки, който дойде, го посрещнете любезно, пораз-говорите, ще се пълни продавничката ви. Но ако кажете: „Ако искаш да вземаш – вземай, знаеш ли, аз съм свършил университет." Аз ви казвам, едва ли в един месец ще имате един мющерия. Смирение трябва. Ще му дадеш и през деня, който мине, да остане една идея, че като се върне дома, ще каже: „Срещнах един млад момък, тъй весел, продаде ми череши, пак ще ида при него." Може вие да започнете някое изкуство, не за постоянно, да станете бакалин, един малък опит на вашия клас направете с череши, с мекици, двама-трима души. Но не като вземете всичко, че после да го изядете, не. Вий може да го направите, аз зная – между вас има много смели. Кое е по-хубаво, да чукате камъни ли, или да продавате череши и да продавате мекици? Всички занятия имат възпитателен характер.

Когато човек придобие туй, което му липсва, той трябва да промени професията си. Ученикът в цялото свое съществуване, като вземе, трябва да мине през всички професии. От най-ниското стъпало до най-високото. Не трябва да седите на едно стъпало. През всички стъпала, колкото и да са малки, не прескачайте. Да не се срамувате, като дойдете на долното стъпало. Вий може да си създадете някои свободни занятия. Онези, които са на работа, могат да създадат такава временна работа на някой, който няма. Пък като се разменяте 5-6 души, ще си почивате. Туй само като един проект. Зимъска – мекиците, сега през лятото – плодове. Мнозина от вас се оплакват: „Имаме колонисти на Изгрева, няма кой да им носи хляб."

307

Те мислят да си хванат някои хора от света да им носят хляб и зарзават. Сега някой от вас може да каже: „Ние ще ви донесем."

Човек на своите си не може да слугува, на чужди трябва да слугува. Казвам, мекици отвън, само да изучите света, своите вие ги знаете. Всички професии, за да се изучи външният свят, характерът на хората. Основната идея, която трябва да остане в ума ви -мъчнотиите произтичат ли от вашето естество, или не? И радостите, и скърбите. Като станете сутрин, да знаете кой предмет занимава ума ви. За една седмица, като станете сутрин, забележете каква реална идея изпъква. Някои близки предмети, които са занимавали ума ви, дошли са тъй произволно като добри гости. Отбележете 10-15 души – ще си кажете своята опитност. В понеделник, като са станали, каква е била първата мисъл, която е дошла? Запример един казва: „Да има една чаша чай да изпия." Друг му минава мисълта: „Да ида на баня." Трети: „Да имам някоя хубава шапка." И т.н. Интересно е кои идеи най-първо ще ви занимават. Кои идеи изпъкват в ума ви? Щом се събудите – първата идея! Първата мисъл, която прониква, отбележете я. Тя не произтича от вас, като гостенка идва в ума ви. Събуждате се сутрин, слушате: „Мляко, мляко... хлебаро, хлебаро!" То е първата идея. Или дете се е разплакало, или стряскаш се от сън, два котака се карат или чуваш птичка пее – кое е, което прониква за пръв път в съзнанието ви, ще го отбележите. Туй е един символ.

Верен, истинен, чист и благ всякога бъди!"

Тридесет и първа лекция

на Младежкия окултен клас

13 юни 1926 г., неделя, 19 часа

София – Изгрев

308