Разлика между версии на „Качествата на здравия човек“

Версия от 12:58, 28 февруари 2009

КАЧЕСТВАТА НА ЗДРАВИЯ ЧОВЕК

„Верен, истинен, чист и благ всякога бъди!"

Размишление

Четоха се темите „Едно от качествата на идеалния човек".

Нека вземем тема за разискване тази вечер „Качествата на здравия човек". По какво се отличава здравият човек от болния? При всички обяснения ще имате положителните и отрицателните качества на здравото и болезнено състояние. Има две обяснения. Първото обяснение – че болният човек не яде, а здравият яде повече. Болният няма апетит. Но някой път и апетитът на здравия човек – и това е едно болезнено състояние. Българите казват: „Когато ядеш, да ти пращи стомахът." Всякога здравият човек се отличава по следното нещо. Щом яде, има пълна хармония в стомаха му, не се образува никаква тежест. Щом яде, намира се в приятно разположение на духа и стомахът му е нормален. Здравият човек никога не преяжда, всякога ще остави място за двайсет хапки, всякога свършва, преди да е преял. Един природен инстинкт има. А щом преяде човек, има едно болестно състояние. Щом започне да преяжда човек, клони към ненормално състояние – апетитът е възбуден повече, туря повече храна, отколкото стомахът в дадения случай може да смели. После в здравия човек има пълен ритмус в него и от дишане и приятно е да слушаш онзи здравия човек как диша. Няма никакво хъркане, никакво запушване на носа или стягане на дробовете. При това здравият човек не знае какво нещо е главоболие. Мозъкът му с тъй свеж, той може да работи без голямо напъване. Ние говорим за нормално здравия човек.

Сега приложението – да знаете качествата на здравия човек какво приложение може да има. Кой от вас по този начин е здрав? Всички сте здрави вие. Вие сте всички здрави, но имате зародиши на болести, може някой след година, две, три, четири, някой след няколко месеца, някой след няколко седмици, такива малки болести може да имате. Ще ви дам един признак да изучаване, да знаете кога сте в болестно и кога в здраво състояние. То е само за вас. Само за себе си ще го имате. Щом почнат да се появяват бели петна на ноктите – на лявата имат едно значение, на дясната друго, то е един симптом на едно болестно състояние. Българите смятат – късмет. Какъв ти късмет. Късмет на изгубените пари. Туй всякога показва едно пресилено състояние на нервната система, което води към заболяване. В такъв случай ще гледате туй напрежение да го измените, да внесете някоя хубава идея и да се премахнат тези петна. Ноктите ви да бъдат чисти. Тези петна се явяват някой път при големи душевни сътресения. Те са предупредителни знаци. Те не са нещо лошо – който разбира тези симптоми, ще вземе мерки. Има други симптоми. На охтичавите има на ноктите отбелязано, има симптоми, по които може да се определи в коя фаза са, колко ще живеят. Ако ви се каже един симптом за охтиката, вие ще я създадете у вас.

Само на вас казвам. Тези петна, те са ветропоказатели. Щом се появяват тези петна на ноктите, показват, че скоро ще се яви буря у вас и вие трябва да вземете мерки. Ще претърпите някоя криза, ще станете нервен, упорит, не може да ви се угоди, казвате: „Не съм разположен духом." Не духом не си разположен, но в нервната система има натрупана излишна нервна енергия, която трябва да се освободи. Тъй ще клякаш с левия, с десния крак, докато се освободи. Славяните играят от зор казачок, другояче ще се пръснат, от зор играят. Те са песимисти, това е едно качество вътре. Затуй играят. Българите играят на ръченица. Някой път вие употребявате свиването или изтягането. Ако тази енергия се приема повече отгоре, приемете я, а излишната трябва да я дадете.

После като ученици – сега ви давам този метод – винаги когато ходите на екскурзия, не сядайте на какво да е място, научно е тъй, не от суеверие. Тези южните места, които са обърнати към слънцето, светлината пада под особен ъгъл. Северните склонове и южните склонове – там се намират две различни енергии. Повече заболяват хората, които сядат да си почиват на северните склонове. Където и да сте, избирайте южните склонове, които много хубаво да са огрети от слънцето. И после, като се спирате, гледайте мястото, на което спрете, да ви е приятно, да чувствате едно разположение. Като седнете на земята, не се захласвайте, съзнанието ви да бъде будно. Защото всички болестни състояния се явяват в прекъсване на съзнанието. Съмнението е прекъсване на съзнанието. Или съзнанието трябва съвършено да бъде прекъснато, или съвсем будно. Хора има, които не мислят, те не заболяват. Или съвършено трябва да бъде съзнанието ви будно, или съвсем трябва да се абстрахирате. Природата не търпи средно състояние – едното или другото. Когато съзнанието е будно, ти си на бойното поле, чакаш неприятеля. Когато рече да те нападне, ти всякога можеш да го отблъснеш.

Сега може да направите опит (в април или май) доколко съзнанието ви е концентрирано. Излезнете навън и се постарайте да прочетете някоя книга, да видите доколко сте в състояние да се противопоставите на външните влияния – съзнанието ви будно ли е, или се разсейва. Колцина от вас, ако дойдете на една разходка, бихте написали едно стихотворение или бихте решили някоя математическа задача, или от геометрията. При сегашните условия човек трябва да го затвориш в някоя стая, да го заставиш да учи. И колкото стаята е по-проста, никакви украшения, по-добре учи. Който иска добре да учи, стаята му трябва да бъде най-просто мебелирана, най-скромна обстановка – един стол, една бедничка соба, маса, шише с вода, книга, стените бели. Най-хубаво се учи, идеално се учи, щом погледнеш, няма какво да те отвлече, а щом имаш някоя картина, погледнеш натам, разсейваш се. И за музикантите е тъй, и за когото и да е. Някой от вас се считате нещастни, че стаята ви не е хубаво мебелирана. Може да е хубаво мебелирана, но не може да учите. То е за тези, които искат да учат. Ексцентричност да няма. Простота, но в тази простота да има известна красота.

Каква е разликата между тези две дроби?

От чисто материалистично гледище кои частици са по-дребни! Десет-милионните! Защо са по-дребни? Коя е причината, която е заставила хората да делят нещата? Запример делите сто лева за трима души, остава ви единица, след това и нея ще разделите на стотинки. Защо хората се занимават с дребните работи? Запример остават петдесет стотинки, искаш да делиш лева, защо не оставиш петдесет стотинки, а искаш да ги вземеш. Ако имаме едно цяло число, да кажем един килограм жито, ако житото е едро и хубаво, то има 16 000 зрънца. Една шестнайсет хилядна част ли е от килото? (Като величина, да.) Но туй едното една шестнайсет хилядна съдържа всички зрънца в себе си. Имате една мисъл, трябва да знаете цяло число ли е тя, или дроб? Когато дойдете да изучавате психологическите закони на тази наука, която сега изучавате, дробта, този знаменател отдолу 16 000, колко години се изисква на едно семенце, за да даде 16 000 зрънца? Следователно 16 000 е по-силно по време от числото едно. Допуснете сега колко зърна дава едно житно зрънце за година? Значи за това зрънце се изискват две години, за да се увеличи колкото 16 000 зрънца. Има закон, годината от триста шейсет и пет дена – всеки един ден представя условия за всяко едно житно зърно. Тези две години по триста шейсет и пет дена – седемстотин и трийсет дена, всеки един ден е допринесъл нещо за тези хиляди зрънца.

Следователно, ако вие искате да реализирате една ваша мисъл след две години, ще вземете в съображение всеки един ден. Той ще упражни известно влияние – и не само това, но и всеки един час вътре в деня, и той ще упражни влияние. И като вземете туй съчетание в природата, ще бъдете в много близко общение с нейните закони.

Сега някой разрешава изведнъж. Вий искате да наложите на природата. Туй, казва, тъй да стане! Да кажем, искате да отидете във Варна. Колко пари ви трябват? Четиристотин лева, но нямате, отивате при един приятел, той няма, при друг – той има само петдесет лева, дава ви ги, колко време ще ви вземе, докато съберете парите, колко енергии ще изхабиш. Ще трябва да разправяш на всякого защо ви трябват пари, после ще обещаеш, че ще ги върнеш, а после я изпълниш, я не. Но ако не изпълниш, втори път, като идеш, вратата ще бъде затворена.

Природата обича във вземането и даването да се балансират нейните сили. Каквото тури от едната страна, ще дойде и от другата. Всякога има едно преливане вътре. Сега този закон навсякъде действа, във всички разумни същества действа. Запример вий искате да станете знаменит поет. Знаете ли колко ще платите? После искате да станете знаменит музикант, но знаете ли колко плаща знаменитият виртуоз? Вие ще платите толкова скъпо, че кървава пот ще потече от вас. Някой казва: „Да мога да свиря." Ама да свириш, у вас ще се увеличи чувствителността, вие ще чувствате неразположението на публиката – и тъй ще го почувствате, че казвате: „И хиляди да ми дадат, не излизам." Усещате неразположението на публиката. Казват, този иска да ни занимава с тези работи. Той го чувства това вътре, той не е от тези базиргяни, излиза с голяма мъка. Ще минат ден, два, три, седмица, докато се съвземе и почне да изправи погрешката. Великите неща в света всеки иска да ги придобие – ще платите съответстващата цена. Даром няма, не се дава. Ще платиш десетократно. Един прост цигулар евтино ще плати, но онзи, гениалният цигулар, десет пъти повече ще плати.

Затуй аз говоря за страданията. Природата оценява гениалните хора според страданията, които могат да носят. И ако някой определя гения по друг начин, нищо не разбира. Гениален човек е, който може да носи страдания. При най-големите мъчнотии и страдания, които среща в живота, той ги изнася, неговият ум, неговите гърди, казва: „Турете, още турете." И най-после хората, като няма какво да турят, казват: „Хайде, върви си." Туй е вътрешният смисъл на живота. Другояче вие ще се заблудите. Вие мислите, че страданията са едно пренебрежение в природата и че само глупавите хора страдат. Само гениалното дете, чистият, гениалният, възвишеният, разумният човек, само той може да страда. Аз давам на страданието неговото разумно изяснение. Затуй, щом дойдат страданията, ще кажете – да покажа своята гениалност, че и в мене има гениалност. А вие тогава какво казвате: „Защо се родих, защо да живея", мъчите се. Това не е никакво обяснение на живота. Щом един човек иска да тури своите страдания на гърба на другите, той не е гениален човек. Това е един закон. Вие искате да придобиете някои качества – ще използвате този метод. Този е правилният път. Има и други методи, но този е един от най-добрите методи при сегашните условия. Не да се дразните.

Трябва да знаете, че бурите в живота ще дойдат. Те засягат всички хора. Но туй ще помнете – само гениалните хора страдат. Може да ви съблазнява думата гениален. Тогава – само високо организираните хора могат да страдат. Страданието е един добър признак за организиране на нервната система. Такъв високо организиран човек не може да се умопобърка. Не смесвайте умопобъркването, изгубване на самообладание, те са анормални състояния. Високо организираният човек никога не изгубва присъствие на духа си. Онзи, който страда, има в него мекота и благородство, по туй се отличава. Онзи, който се ожесточава, вий питайте всички психиатри, които се занимават с лудите, колко са лукави, хитри и толкова находчиви, че всякога могат да те изненадат, всякога са готови да се разправят с побой. Туй състояние се дължи на отминалото. То не е отсега. Хора, които полудяват, това се дължи на далечни причини в техните минали съществувания. То само сега се изразява. Аз ще ви дам едно такова обяснение. Да кажем, на сто километра валял силен дъжд, минава се ден, два, а тук придойде реката, завлече къщите. Идете горе, реката си е нормална, но този дъжд отдавна е паднал там. Тези болестни състояния, които сега хората претърпяват, те не са отсега. Сега само повод се дава. Мислите ли вий – онова снесеното, мирното яйце, което седи, тези качества на орела или на змията сега се образуват? Те са образувани далеч в миналото. Само на туй яйце като се дадат условия, проявяват се неговите качества. Тъй и у човека, всяка една негова мисъл, всяко едно негово чувство си има далечен произход.

Само гениалните хора, високо организираните хора могат да страдат. Аз бих желал вие да страдате, а не да се мъчите. Който се мъчи, гризе дъските. Тези хапещите мухи защо хапят? На острието на хоботите им се набира електричество, хоботите им ги дразнят. Тяхната вековна опитност ги е научила, че човек е добър проводник на електричеството, и по този начин, като хапят, оставят енергиите си в кръвта му, и тям е приятно. А когато времето се оправя, не хапят. И вие сега, когато времето се разваля, на върха на езика се събира енергия, по същия закон. И в такъв случай направете следния опит (ако вашето съзнание е будно). Като се набере туй електричество на устата ви, вие почнете да хапете с езика си. Спрете се, направете упражнението.

Дясната ръка нагоре изопната, лявата надолу, клякане бавно и със сила, концентрирано. Казваш: „Ти готов ли си да говориш още?" Повториш упражнението. Лявата ръка нагоре, дясната надолу (пусната), пак произнасяш: „Ти готов..." Три пъти като клекнеш, ще ти мине. По-добре е да говориш на себе си, отколкото да се караш на срещния. Тъй ще клекнете, пак ще му кажете: „Имам си упражнение, набира се електричество на края на езика ми, искам да направя опит дали може да премине електричеството през ръката ми и крака ми в земята, надолу." Той ще каже: „Как, на езика ли се набира енергия, кажи и на мене, и аз да го направя." Лековерен е. Даже учени хора, професори и лекари, каквото му кажеш, едно разположение има в него, готов е да вярва, и то е хубаво. В природата се балансира, той е държал едно отрицателно качество, болестта идва, за да въдвори естественото състояние на човека – и идва лековерието. Затуй безверниците могат да бъдат лековерни. Но един вярващ не може да бъде лековерен. Крайните състояния се сменят. Когато някога се набира електричество на устата ви, това не е лошо, но кажете: „Сериозна работа имам сега. Професорът казва, че между туй електричество и моите думи, които ще изговоря, има съответствие." Тогава изведнъж направете упражнението. Част от тази енергия като произнесеш думите „Ти ще говориш ли още?", ще се асимилира, част от тази енергия ще се препрати в земята. Като произнесеш, ще дойде едно успокоение, ще се яви една трезва мисъл вътре в ума ви. Ще видим от целия клас онези доброволци, които са набрали електричество до следующата седмица, до в неделя вечер. Десет души искам да направят опита, ако им дойде електричество в езика, направете този опит, да видим дали е сполучлив, или не.

Това са методи за възпитание на децата и на вашите приятели. Те са методи, които дават отлични резултати. Има някои хора, на които, ако поверите някое упражнение, ще си намерите бела на главата. Не на всички хора могат да се дадат едни и същи упражнения. (Коляното ще опре до земята, три пъти като направите упражнението, стига.) То е по-хубаво, отколкото да ти турят инжекция за сърцето или да ти отворят някой абсцес – с малко може да се освободите. Сега на езика ви се събира често електричество. По някой път се събира и на носа. Много лошо е, когато се събере на носа, да го не бутнеш – повече се събира на пръстите. Затова и при здрависването разните хора различно се здрависват. Най-първо ще вземем за езика.

Упражнението. 1. Лявата ръка – изопната надолу, дясната – право нагоре, при туй тежестта на тялото остава на левия крак (освобождава се десният). Спущане на коляно (лявото коляно опира до земята) със сила, съсредоточено, бавно, волево, вдигане.

2. Лявата ръка нагоре, освобождава се левият крак, същото.

Упражнението се прави три пъти.

„Верен, истинен, чист и благ всякога бъди!"

Двадесет и трета лекция

на Младежкия окултен клас

18 април 1926 г., неделя, 19 часа

София – Изгрев