Разлика между версии на „Закон за действие и противодействие“

Версия от 19:41, 2 декември 2008

Закон за действие и противодействие

- Само светлият път на мъдростта води към истината.

- В истината е скрит животът.

Какво става с гумената топка, която се удря в една хоризонтална или отвесна плоскост? – Тя ще подскочи и ще се върне в първото си положение. На каква височина ще подскочи топката след удрянето си в плоскостта? – На по-малка височина от тази, от която е била хверлена. Може ли да се изчисли, колко пъти топката ще подскочи и ще се удари в плоскостта? Защо след падането си топката не може да стигне първоначалната височина? – Защото въздухът оказва известно противодействие. Ако топката се движи в безвъздушно пространство, след първия удар тя ще стигне същата височина, от която е била хверлена. Значи, ако топката не среща на пътя си никакво противодействие, нито от въздуха, нито от плоскостта, при отскачането си, тя ще запази една и съща височина. Ако хверлите гумената топка върху

368

водна повръхност, тя няма да отскочи. Защо?

–Защото съпротивлението, което среща на пътя си, е малко. Колкото по-голямо съпротивление среща топката, толкова повече отскача.

Ако топката представя едно живо, разумно същество, а плоскостта – условията, в които то попада, какво ще стане с нея?

– Ще се удари в условията и ще отскочи от тях. Отскачането на топката наричаме преодоляване на условията. За да преодолее условията, живото същество, наприм&р, човЬк, се нуждае от силна воля, или от характер. Волята действува, а характерът противодействува. За да разбие плоскостта, разумното същество трябва да познава големината на съпротивлението. Следователно, за даси пробие път в живота, човек трябва да познава голямината на противодействието, което му оказва плоскостта. Като знае големина та на противодействието, той взима предвари телни мЬрки, за да се справи с него. Тези мърки са в зависимост от условията, при които човек се намира.

Представете си, че разумното същество попада в други условия, по-мъчни и страшни от първите – - в гжета гора, населена с диви зверове – тигри, змии, леопарди и др. Какво ще изпита това същество, когато тръгне на път? То изпитва страх и колебание, не се решава да мине през.тази гора. Най-после то се престрашава и трътеа с силно желание да се изпита, как ще мине тежките условия.

369

То иска да изпита силата си. То лесно ще мине пж.тя, ако има крила, с които да хверчи нагоре. [Цом срещне нъкаква опасност, раз-перва крилет си и хвръква нагоре. Значи, то уповава на себе си. Ето защо, когато се намЬри в голями мъчнотии, човек трябва дс1 потърси начин да ги преодолее. Ако по един начин не може, ще потърси втор начин; ако и по този начин не може, ще потърси трети начин и т. н. Човек разполага с много възможности за преодоляване на мъчнотиит. От всякиго се изисква да познава условията, в които се намира, и възможностите, с които разполага, за да може лесно да се справя с мъчнотиите си.

Ако един студент се явява на изпите по висш анализ, ще се намъри в положението на гумената топка, която се удря в стената, или – в положението на онзи, който минава през гжста гора. Срещу него излиза мечка – професорът, който го изпитва. Пред-метът, на който се натъква, представя стената, в която се удря. Професорът му върви след него, дебне го да намъри нъкое слабо място, да го скъса. Много време сте работили върху материята, но още не сте придобили увереност в себе си, страх ви е да не ви скъса професорът. Обаче, като се приготвите добре, вие ще се явите спокойно на изпит; тогава професорът ви няма да бъде зад вас, но пред лицето ви, и няма да ви скъса. Предметът, по който студентът ще държи

370

изпите» е плоскостта, от която студентът отскача като гумена топка. Докато не е дошъл. до плоскостта, той е тих и спокоен, не се страхува от нищо. Щом дойде до нея, той започва да трепери, страх го е да не пропадне на изпита. Професорът седи зад него и слуша, как отговаря. Защо, докато слуша професора си, студентът е тих и спо-' коен, а когато професорът му го слуша,. трепери? Един и същ ли е професорът? – Не е един и същ, двама са: единият му преподава, а другият го изпитва. И студентът има две лица : едното лице, което слуша лекциите на професора си, а второто лице, което държи изпит. Коя е причината, че при изпита професорът прочъня отношенията си към студента, и студентът пром-Ьня отношенията си към професора? – Изпитът. Професорът иска да знае, достоен ли е студентът за знанията, които му е предал. Той се страхува, да не би студентът да не е го-тов да възприеме знанието и да злоупотрЬби с него в обществото. Студентът п ьк се страхува, да не би професорът да бмде много строг и взискателен, да изисква повече от това, което е предал, и да го скъса.

Както студентът пропада на изпита, така вейки чов^к може да пропадне в едно или в друго отношение. Например, слугата се изпитва от господаря си в различни посоки. Ако господарьт даде на слугата си една сума от петь-шест хиляди лева, да ги занесе

371

нъкъде, слугата може да постжли по два начина: или веднага да ги занесе на определеното място и да се вьрне при господаря си, или да ги задържи за себе си и да не се верне при господаря си. Тук се изпитва чест-ността на слугата. В първия случай казваме, че слугата е издържал изпита си отлично, а в втория случай не е издържал изпита си – скъсан е. Честният слуга не се колебае, не се бави. Той взима парит, занася ги на определеното място и веднага се връща. Така постлшва студентът, който знае предмета си. Професорът му задава въпроси, и той веднага отговаря. Нечестният слуга взима парит, мисли, колебае се, как да по-стъпи, да занесе парит, дето трябва, или да ги задържи за себе си. Най-после решава да ги задържи за себе си и пропада на изпита. В същото положение се намира и студентът, който не е учил добре. Професорът му задава въпроси, а той мисли, колебае се, не знае, какво да каже, и пропада на изпита.

Докато е на земята, човек се изпитва постоянно, сам да види, колко е устойчив в морално, или в физическо отношение. Когато устоява на изпита, той получава добри бележки; когато не устоява, поулчава двойка, единица или нула. Какво означава нулата? – Пълен фалит. При един турски ходжа, който постоянно живъл с мисълта да забогатява, се явил един мукалитин да иска пари на заем. – Колко искаш? – запиталъ'

372

ходжата? – 500 лири; готов съм да платя 100% лихва. Ходжата се съгласил, дал 500 лири на мукалитина. След шест месеца му-калитинът се явил при ходжата да плати лихвата на парите и го запитал, доволен ли си от тази лихва. – Доволен съм, но къде е майката на парите? – И тя ще дойде, казал мукалитинът, но повече не се явил .пред ходжата. Значи, последният не полу-чил никаква сума срещу майката. Дал 500 лири, а получил нула лири.

Какво се изпитва на човека? – Знанието, дарбит^, способностите, характера и т. н. Когато изпитват нъкого, колко знае, все едно, че изпитват силата му. Колкото повече положителни знания има, толкова по-голяма е силата му. Колкото по-голяма е силата му, толкова повече възможности има да сверши работит-в си добре. При това, силата трябва да се прилага разумно. Тя трябва да бъде производителна. Ако знанието е товар за човека, силата, която излиза от него, не е производителна. Какъв смисъл има вашата сила, ако, при минаването ви през някоя гора, не можете да се справите с звкровет, които ще срещнете на пътя си? Имате никакво знание, имате сила, но не знаете езика на звЬровет. При това положение, т ще ви разкъсат. В случая, вашата сила не е производителна. За да минете благополучно гората, силата ви трябва да се преверне в знание на езика на звероветй. Имате ли това

373

знание, ще се разговаряте с тях и ще минете благополучно през гората. Да знаеш един език и да го приложиш на време, това значи производителна сила.

Казано е в Писанието: „И рече Бог да бАде виделина, и стана виделина". Каквото Бог каже, става. На същото основание, казвам: Ако човек говори и не влага сила в думите и в мислите си, това не е говор. всяка произнесена дума трябва да се преверне в сила. Кажеш ли, че ще напра-виш нещо, направи го. Какво се ползува майката от децата си, ако всички обеща-ват да донесат вода, а никое не донася? Каква полза ще извлъчете от упражнението, което учительт ви дава, а вие не го правите? И вие, като децата, обещавате, че ще направите упражнението, а не го правите. Когато се възпитава, човек трябва да спазва правилото: Каже ли, че ще направи нещо, да го направи. Видиш ли някоя книжка, лист или камък на пътя си, не казвай само, че ще го вдигнеш, но веднага се наведи и го дигни. Както чистиш пж.тя си, по който вървиш, така ще чистиш мислите и желанията си от ненежните прашинки по тях. Като чистите мислите и желанията си, превръщайте ги в сила. Това значи, да ги приложите в живота.

Всъка мисъл трябва да се тури в действие. На действието, обаче, отговаря противодействие. Това е неизбъжен закон.

374

Ако мисълта не срещне противодействие, не може да се изпита силата й. Ако чо-вт^к среща противодействие на евоите мисли и желания и отлага реализирането им, тяхната сила е малка. Днес отлага, утре отлага, докато изгуби добрите условия, които му са. дадени. Ако противодействието е голямо, отлагането не се оправдава. Трябва да се търси друг път, с по-малко съпротивление, но в никой случай да не се отлага реализирането на добрите мисли и желания. Дръжте в ума си мисълта, че силата на противодействието е равна на сялата на действието. Ако сте се натъкнали на го-лъмо противодействие и не можете да се справите с него, ще обиколите, да намъ-рите по-благоприятни условия, но няма да отлагате.

Съзнание се иска от хората При създаване на характера, съзнанието взима голямо участие. Тогава човек верши всичко доброволно, а не на сила. При сегашното възпитание на децата принудителният метод играе главна роля. Детето отива на училище по принуждение. Възрастният работи, учи, прави добрини, пак по принуждение. Време е вече, съзнанието да ръководи човека. Принудителният метод не е нищо друго, освен Мойсеевият закон. Обаче, дето участвува съзнанието, там работите стават с лю-бов и разположение. Ако някой учи от любов, за самото знание, резултатите са едни;

375

ако учи по принуждение, резултатите са. други. Като придобивате знания, вие трябва да ги превеждате, да проникнете в вътрешния им смисъл. Това значи, приложение на знанието. Ако не се прилага, знанието е мъртво. Мъртвото знание нищо не ползува. Напри-мтф, законът в физиката, че „всяко действие е равно на своето противодействие", придобива сила, когато се приложи не само на физическия, но и в духовния, и в умствения свет. Този закон може да се изрази с думит: .Привличането е равно на отблъскването".

Значи, две сили действуват в природата : едната привлича, а другата – отблъсква. С каквато сила се привличат нещата, с такава се отблъскват. Благодарение на закона за действието и противодействието, на привличането и отблъскването, в природата съществува движение. Знаем, че земята се верти около слънцето. Защо? – Защото слънцето я привлича, И земята, от своя страна, привлича слънцето. Луната се движи около земята, защото последната я привлача, но и луната привлича земята. Като резултат на взаимното привличане между пла-нетит, т- се движат в пространството. Хората се привличат едни-други, но и науката ги привлича. С това се обяснява, защо един човек изучава математика, друг – физика, трети – - астрономия, четверти – химия и др.

376

Първата задача на ученика е да учи закона за действието и противодействието, да знае, на всяка акция, каква реакция отговаря. Той тръбра да знае, с каква външна и вж-трешна сила разполага, за да се справя с противодействията. Когато минавате през гора, в която има диви зверове, трябва да разчитате на нт>що : или да сте въоржжени, или да сте духовно силни. Ако не разполагате нито с едното, нито с другото средства, ще предвидите нещо особено, което да произведе ефект на животнит. Ще вземете един тъпан и, докато минавате през гората, ще биете тупана. Звукът на тъпана, ще произведе особено действие върху животнит, и тт> ще се отег-лят в скривалищата си. Какво представя тъпанът? – Будната чов-Ьшка мисъл. Сле-дователно, докато' се намира в опасност, човек трябва да бие тъпана си. Щом мине опасната зона, тъпанът млъква.

Сега и на вас казвам: Когато се намерите в опасност, бийте непрекъснато тъпана си и смъло вервете напред. Щом минете опасността, свалете тъпана от рамото си и седнете да си починете.

- Само светлият път на мж-дростта води към истината.

- В истината е скрит животът.

24. Лекция от Учителя, държана на 22 февру-арий, 1929 г. София. – Изгръв.