Разлика между версии на „Произход и значение на светилника“

Текуща версия към 22:09, 7 октомври 2018

Неделни беседи

Постижимото (1933–1934) Том I

Произход и значение на светилника

Ще взема само една дума от 20-и стих, 20-а глава [на] Притчи – за светилника. „Светилникът на тогоз, който злослови баща си или майка си, ще угасне в дълбока тъмнина.“ Вие може да си прочетете сами цялата глава.

Всички сте запознати със светилника. Светилникът има едно общо приложение, едно старо произхождение. Във физическия свят се правят разни светилници: стъклени, дървени, железни, златни и прочие. Щом дойдеш до духовния свят, и там има светилник. И природата има светилник.

Сега аз ще ви говоря само за светилника, за свещите. Слънцето представя един светилник. Светилникът е емблема. Светилник може да има само там, дето има разумен живот! Светилникът е достояние само на разумните хора. Животните нямат никакви светилници. Казват за рибите, че имали светилници. Да, но рибите сами не си направиха светилници. На тях, като на малки деца, им ги направиха, за да ги употребяват. Но рибите никога не можаха да се възползуват от своите светилници, те ги изгасиха и досега си останаха риби. Светилници имаха и някои млекопитающи, но и те не можаха да ги употребят. Вълкът нощно време употребява своя светилник, но само когато отива да краде. Щом извърши своето престъпление, той загасва светилника си, за да няма никакъв помен от него. И влиза в някоя дупка, като казва: „Не ни трябва никакъв светилник.“

Разумният живот изисква разумно изяснение. Ако ние живеем тъй, както рибите живеят, ако ние живеем тъй, както растенията живеят, ако живеем както птиците живеят, ако живеем както животните живеят, тогава ние ще имаме същите резултати, каквито те имат. И тогава, като кажем, че нашият живот е по-висок от този на животното, човек трябва да живее не като животно. Иначе нашият живот би бил безпредметен, безсмислен. У животните има подтик да станат хора. У рибите има подтик да станат птици, у птиците има подтик да станат млекопитающи, а у растенията има подтик да станат поне растения. У животните има вечно недоволство. Всичките глупости, които сега хората вършат, се дължат на животинското естество у тях. В човека има едно животно, което постоянно е недоволно. Каквото и да му кажат, той казва: „Не го разбирам.“ Аз гледам, някоя муха се научила да влиза през отворения прозорец, но като се затвори прозорецът, започва да се блъска у него. Цял ден се блъска от един на друг прозорец, а вие, като гледате как се блъска, казвате: „Колко глупава е тази муха!“ Ами когато един човек се заблъсква в своите работи и се блъска, не е ли и той една муха, която се блъска от прозорец на прозорец? Щом закъсате някъде, вие сте такава една муха. Вие мислите, че сте човек.

Аз наричам човек в пълния смисъл на думата само онзи, който е завършен човек, който се е освободил от сиромашията, от болести, от всички глупости, които хората правят, и най-после, който се е освободил от греха и който може да прави само погрешки. Грехове той не може да прави, но грешки може. Тъй щото, човек, който греши, не е човек, но в развитието си човек може да прави грешки. Този човек може да бъде толкова умен, колкото е умна лисицата или змията. Змията е много умна. Христос я взимал като емблема и затова е казвал: „Бъдете хитри като змиите, а незлобливи като гълъбите.“

Сега ще се спра върху думата „светилник“ в положителен смисъл. Под „светилник“ се разбира човешкият ум. И онзи, който е писал тези притчи, казва: „Светилникът на този, който злослови баща си или майка си, ще угасне в дълбока тъмнина.“ Бащата и майката едновременно са вън от човека. Всеки човек има баща и майка, така е, но де е неговият духовен баща и неговата духовна майка? Ще кажете, че Господ е навсякъде, но в този смисъл, както хората говорят за Господа, още никой не Го вижда. Аз говоря за този Господ, за Когото хората определят, че е някъде горе и натам поглеждат. Ние виждаме само Неговите творения – Слънцето, звездите, растенията, но някъде да сме Го срещали, да сме се разговаряли с Него, не сме [Го] виждали.

Но в човека има представители на бащата и майката – това са душата и духът. Това е бащата и майката, които представят положения на светлината. Следователно светилникът в човека е поставен в неговите баща и майка. Умът пък е детето, което носи светилника. Ако детето не обича баща си и майка си, този светилник ще изчезне. Всяко явление в света трябва да се изясни. Ако някой човек страда от някаква болест, първо трябва да изучим причините. Ние няма защо да съдим човека защо е болен. Той може да се е заразил от тифус или от чума бубоническа, или от холера, или от проказа, или от някоя от съвременните заразителни болести, но човек не е виновен за това. Има ред причини, които седят вън от него. Щом човек се зарази, това показва, че неговата светлина не е толкова силна или неговата кръв не е толкова чиста. Зараза се явява там, дето има тъмни места. Здравето на човека, в каквото и да е отношение: физическо, умствено или духовно, зависи от светлината, която гори в него, от неговия светилник. Доколкото умът ни е в едно здравословно състояние, дотолкова и ние ще бъдем здрави. Това не показва, че умът може да боледува като тялото, но умът може да се помрачи. Там е опасността за ума. Щом умът на човека се помрачи, той е вече в едно болезнено състояние.

Досега почти всички хора в съвременната култура имат едно подобно състояние – те изпадат в помрачение на ума. Всеки човек, който е алчен за богатство, той има вече помрачен ум; всеки човек, който има алчност към богатството, той има користолюбив ум. Всеки човек, който завижда, който се гневи без причина, който се страхува от всичко в живота, той има помрачен ум.

Сега ние можем да намерим ред причини за това, да изясним нещата по разни начини, обаче само един начин има за изяснение. Може хиляди начини да поставим за изяснение, които да са прави, но всъщност има само едно изяснение. Противоречията в живота произтичат просто от безлюбието. Безлюбието е причина на всички противоречия, които се явяват в света. Те са в нашия индивидуален живот или в нашия семеен живот. Каквито и да са причините, всичко се дължи на безлюбието. Защото, ако душата на човека е пълна с Божествената, с разумната любов, той не може да изгуби светлината на своя ум.

Аз не говоря за онези временни чувства в човека, но според мене любовта е онова най-разумно нещо, което той може да носи в душата си. Тя е най-мощната сила, която действува в света. Тя е силата, която ти може да употребиш за своето въздигане или за полза на своите ближни, както и за своя полза. Нима хората преди хиляди години не съществуваха? Светът съществува от милиони години насам, но на тия хора даже и на ум не им дойде да изнамират такива газове, с каквито днес хората се взаимно унищожават. Аз взимам съвременните изобретения на техниката, задушливите газове, и оттук съдим за състоянието, до което човешкият ум е достигнал. Ако във времето на Римската империя или коя и да е държава по това време биха имали такива кораби или параходи, каквито англичаните имат днес, те биха внесли страх и ужас между хората. Те се наричат „дръндаут“, което българите превеждат „страхуват се не“, т.е. от тези безстрашните, които застрашават господарите на целия свят. Сега има такива 10, но пак светът е изложен на големи опасности. Тези параходи мязат на цели крепости, но и в това положение в половин час те могат да бъдат изпратени на дъното на океана. Значи, този светилник, човешкият ум, върви по обратния път на своето развитие. И това нещо има своята хубава, красива страна. Човек, който може да измисли тези разрушителни сили и да ги тури в действие за съсипването на човечеството, по същия начин той може да впрегне тези сили на човешкия ум за повдигането на цялото човечество и на личния живот на човека.

Та, казвам: Сега поне духовните хора трябва да се занимават по-ревностно, да правят ред опити, да изучават въпроса за светлината, както и целият свят се занимава днес с този въпрос. Той се разглежда от много страни и от много гледища: от политическо, от социологическо, па и разните партии го изучават – всички се занимават с въпроса по какъв начин да употребят светлината, светилника. Те виждат, че всички ония, които се стремят за подобрение на обществото, на човечеството, създават всевъзможни благотворителни дружества. Всевъзможните идейни течения, които се явяват в света, имат за цел да подобрят човешкия живот. Всяко схващане има свои теории. Но всичко това трябва да се тури на опит, да се види доколко е вярно. Когато се разглежда един въпрос обективно, ние не трябва да се афектираме или да се боим от последствията. В такива случаи хиляди хора стават жертва. Например да вземем аеропланното изкуство – хиляди хора са платили със своя живот. Или вземете хората, които поддържат някаква идея. Преследват ги, затварят ги, но и това нищо не значи. Когато дойде християнството в Римската империя, нима не се дадоха жертви? Дадоха, и то милиони хора, но и това нищо не значи. Не е въпросът за жертвите, но въпросът е тези жертви, които ще дадем, имат ли постижения. Ако имат постижения, те са на място. Вземете, например, индусите, които поддържат прераждането, [те] казват: „Нищо от това, че тия хора са умрели, пак ще дойдат на Земята. И 10 пъти да са умрели, 10 пъти ще дойдат на Земята.“ За един европеец това е странно. Как е възможно един човек, който е умрял, да дойде пак на Земята? Европеецът свързва тялото с човека. И като умре, като се разруши тялото, той не може да си представи как ще дойде повторно на Земята. То е все едно да мисли, че като се разруши къщата, всичко свършва. Може да се разруши една и друга къща, но този, който е направил къщата, той остава. Неговата къща е свързана с него. Но неговият живот не зависи всецяло от тази къща. Временно само зависи, но не и всецяло.

Та, моята цел не е да ви заставя да вярвате, защото такива вярвания има и в света. Да вярвате в нещата, това не ползува човека. Могат да ви залъгват, но тези залъгвания не съставят истината. Аз бих предпочел един музикант да ми свири, отколкото да имам за цел аз да се науча да свиря. Докато се науча да свиря, това е дълга работа. Мене ми трябват 30 години да мога да изсвиря едно парче, което ми харесва. Като изсвиря това парче без погрешка, какво ще стане? Чудо ще стане! Всичко ще се изгори: и камъните, и дърветата, всичко да изгори, това разбирам аз свирене! На[д] 30 години ми трябват да свиря като музикант и никога в ума ми да не проникне никаква отрицателна мисъл. Само така той може да свири. Ако си един такъв цигулар, можеш да свириш, и в който дом влезеш, не ти трябва да говориш, но като засвириш още отдалеч, тези хора ще престанат да се карат. Ти ще бъдеш като един магьосник: ще отидеш при един банкер, който изнудва хората, който им взима по 45 на 100 лихва и като извадиш цигулката си и засвириш, той веднага ще скъса записите си. Това разбирам аз свирене. Като свириш, няма да аргументираш хората, че това не е по Бога, не е право, не е човешко, но ще свириш и ще кажеш: „Туй е животът.“ Аз съм свирил цели 30 години. Банкерът тогава ще каже: „От този ден аз се прощавам със своето банкерство.“ Тогава аз взимам една цигулка, продавам му я и казвам: „Вземи тази цигулка и свири. В твоето лице след 30 години аз ще имам един ортак.“ И аз обичам ортаците, но които свирят като мене. С онзи, който не свири като мене, ортаклък не правя.

Това на пръв поглед ви се вижда невероятно и казвате: „Не ни говори за такива работи, които не могат да се сбъднат.“ Като разглеждам сегашния живот, казвам: По-големи заблуждения от сегашния живот има ли? Срещам някой, оженил се за една красива жена, тръгнал с нея под ръка. Но след 3 деня, както американците правят, ще задигнат жена му и той ще се облече в черно, ще дава съобщения по вестниците, че жена му изчезнала някъде. Какво да прави? Този човек си носи своето нещастие. Защо ти е тази красива жена, когато ще бъдеш с нея нещастен? Ти си станал богат, но след няколко месеца друг някой ще задигне богатството ти, ще го секвестира, ти не си господар на положението. Ти си учен човек, имаш една хубава библиотека, но утре къщата ти се запали, изгори и заедно с нея ще отидат и книгите ти. Какво ти струва тогава тази къща? Ти минаваш за здрав, но утре дойде една болест като холерата и те осакати. При все това ние мислим, че животът е осигурен и можем да го ценим. Аз виждам хубавата страна в това нещо и можем да извадим една поука, но според мене това не е живот. Като поука това е така, но да се живее така и да се мисли, че това е живот, никак не е така. Като живея между тия хора, аз мога да се науча на много работи, но да мисля, че ще се науча добре да живея, това е едно самозаблуждение.

И после, проследете цялата съвременна литература, както и съвременния живот, и вижте в колко от вашите най-добри приятели вие не сте се усъмнили. Имате ли поне един приятел, в когото абсолютно да не сте се усъмнили? Имате ли един приятел поне, към когото да не е минала поне една съблазнителна мисъл? Питам тогава: Де седи красотата на вашия живот? Ако някой ваш приятел се облече с най-хубавата си чиста дреха и мине покрай един, втори, трети, четвърти свои приятели и всеки от тях направи по една резчица, като го срещнете после, ще го попитате: „Защо дрехата ти е така надраскана?“ Всяка резчица показва, че кой как е минал покрай него, е направил по една резчица на неговата нова, чиста дреха. И като наблюдавам съвременните хора, виждам, че цялото им лице е само с резки нашарено. Аз съм срещал много красиви жени, но тръгнали те с мъжете си и те са направили на лицето им много такива линии, надраскали са ги. Много линии има, теглени по лицето на красивата жена от нейния собствен мъж и на нищо тя не е заприличала. Като тръгне с мъжа си, тя се страхува, не знае де да гледа, като някоя шашава е станала, страхува се от мъжа си. Също така и мъжете се страхуват от жените си. Гледам, някой българин излезе на улицата, срещне се с приятели, не смее да говори, да ги не чуе някой шпионин и да ги арестува. Той се бои да не би шпионинът да го изкара някакъв комунист или анархист, или човек, който се обявява против държавата и не смее много да говори, предпазва се. Всички вървят и се озъртат. И това те наричат българин, свой събрат, от него се страхуват.

И в Америка навсякъде има такива шпиони. В Америка, ако стражарят ви подозира в нещо, той ще се приближи до вас, ще ви потупа по рамото и ще ви каже: „Хайде, елате с мене.“ Американските стражари не са толкова дребни както българските, те са много високи хора. Всеки американски стражар може да дига в едната си ръка около 70–80 килограма тежест. И ако някой му се противопостави и каже: „Какво право имаш?“, той веднага вдига дървото, което носи със себе си, удря го по носа и падаш на земята. И при това положение ти никому не можеш да се оплачеш. Там ще ти кажат: „Който не обича нашето управление, да си върви в Европа.“ Ти може да разискваш защо и за какво, но фактът е такъв. Щом стражарят те повика, ти трябва да тръгнеш след него без никакво съпротивление. Иначе стражарите в Америка са много учтиви. Вие можете да ги запитате де се намира нещо или търсите някоя улица, той веднага ще дойде с вас, ще ви придружи и ще ви покаже де се намира това, което търсите. Но нарушиш ли закона, по-лош от него няма, той веднага те боксира.

Един ден ме среща един англичанин, който се напил малко и ми казва: „Моля, извинете ме, напил съм се малко. Аз съм англичанин“ – казва той. Аз го разбрах какво искаше да каже. Той искаше да каже: „Англия се управлява по законите на природата. Това, че съм се напил малко, това е по английски, но не и по законите на природата, според които и Англия се управлява.“

В природата съществува един разумен закон, който изисква абсолютно правилни отношения на всички същества едни към други. Дали вие съзнавате този закон или не, но всички го обясняват. Едни го обясняват със закона на наследствеността, други – с някои социални закони, а на Изток го обясняват със закона на кармата. Както и да е, съществува обаче един закон, според който ти трябва да постъпваш правилно спрямо всички хора. Тъй, както го разбирате, тъй трябва да го прилагате. В човека има едно правилно, вътрешно разбиране, според което човек трябва да постъпва. А да постъпва правилно, това подразбира още от най-стари времена: твоята светлина не трябва да загасва, защото ако загасне, при един загаснал светилник ти не можеш да постъпваш правилно.

Сега, другото положение: Ние твърдим, че сме хора. Под думата „човещина“ в съвременния социален език... тя е една висока дума. Според мене тази дума е много съдържателна. Комуто и да кажеш „Ти нямаш ли човещина?“, той ще те разбере. Разбрана е тази дума. Тя има хубаво значение. Приятно е да кажеш на човека, че той има човещина. Под думата „човещина“ се разбира да схващате и разбирате копнежите на всяко същество, колкото и малко да е то. Да разбирате копнежите на всяко същество, колкото и малко да е то, но не в едно възбудено състояние, но в едно трезво състояние. Ако искаш да проникнеш в неговите копнежи и да дадеш подтик на красивото и хубавото в него да се развие, това разбирам аз под думата „човещина“. Под думата „подтик“ разбирам не да дразните човека, но да му дадете условие да се развие в него хубавото, красивото, то да се прояви. Запример, първите християни, които се занимаваха с християнската философия, не можаха да разберат, че са изпратени в света да дадат подтик на хората. Самата философия „Не противи се на злото“ не можа да се разбере от християните; пък и сам Толстой, който поддържаше тази теория, не можа напълно да я приложи. Защо? Защото въпросът не седи само в това да се не противиш на злото, но същевременно да въздействуваш на човека да се прояви доброто в него. Бъди активен, за да се прояви доброто в човека, а щом се прояви доброто, ти ще имаш един съработник или съидейник в това добро.

Та, сега, като говоря по този начин, не мислете, че аз говоря само на едного. Човек има двояко естество: едното естество е без светлина, без светилник, а другото е със светилник. И ако това същество в човека, което носи светилника, загаси своята светлина, тогава положението и на двете същества се нарушава. Сега мога да приведа цяла статистика за разните външни прояви, за разните външни обходи на хората, които, може би след няколко века, ще дадат своите положителни или отрицателни резултати. Запример, вие още не можете да оцените силата на едно хубаво проявено чувство от човека. Ако вие сте силно възбуден или раздразнен, или обиден нещо, но ако можете в дадения момент да се въздържите, вие не можете да си представите каква полза ще извлечете след време от това въздържание. Вие всякога сте готови да се защищавате и да казвате: „Какво право имаш ти да ме обиждаш?“

И понякога аз съм се спирал върху въпроса от какво произтичат противоречията в живота. Ще ви дам един пример за изяснение на една от важните причини за противоречията в живота. Влиза един българин в една баня, това било някъде в България, случило се преди 40–50 години. Този българин влязъл в банята да се къпе и като се видял гол, казал си: „Браво, това тяло досега никой не го е бутнал, никой не е посегнал да го удари.“ По едно време един от турците в същата баня отишъл на курната, дето българинът се къпел, и му казал: „Какво правиш тука? Я се махни от това място, аз ще се мия тук.“ Българинът веднага се поклонил на турчина, отстъпил и му казал: „Заповядай, ефенди!“ и отишъл на друга курна. Турчинът пак дошъл на курната, дето българинът се преместил, и му казал: „Махни се оттук, направи на мене място!“ – „Заповядай, ефенди!“ – и отишъл на трета курна. И тук турчинът го изместил. По същия начин българинът отстъпил. Като видял това нещо, турчинът казал: „Ха, браво, чорбаджи! Докато носиш този ум, никой не може да те удари. Днес аз научих един урок от тебе.“ Хванал го за ръка и му казал: „Отсега нататък ти ще ми бъдеш един добър приятел.“

Като ме слушаше един познат, той ми казваше: „Да бях на мястото на този българин, аз бих прострял турчина на мястото.“ Да, но този българин разбира и знае как да постъпва. Питам: Този свят, в който живеете, не е ли една такава баня, в която вие се къпете? Тъкмо се къпеш, дойде някой при тебе и ти казва: „Махни се оттука!“ Отстъпиш от тази курна, дойде друг, казва ти: „Иди на друго място, не знаеш ли, че тази курна е моя?“ – „Твоя ли е?“ – Веднага нарушиш равновесието си и настава в банята бой. Аз съм слушал от някои да ми разправят, че хората в банята се биели с пищимали. И затова в много модерни бани пищималите са забранени като опасни оръжия. Щом някой се обиди, извади пищимала, нагъне го и го употреби като камшик.

Сега, като ви представям света във вид на баня, у вас изпъква една лоша картина. Вие сте прави, това не се отразява добре на вашето морално чувство, понеже вие си представяте голи хора. Съгласен съм с вас, понеже този език не е толкова изряден и красив. Това е най-малкото, обаче. В света се вършат десет пъти по-големи безобразия от тия, които сега изнасям. Ако ти изнасяш една мисъл, която унижава твоята душа, тогава за предпочитане е гол да ходиш. Ти ходиш облечен добре, с ръкавици, а в главата ти се вълнува една от най-опасните форми на мисълта, едно положение, което те унижава и което след векове ще даде своите лоши последствия, ще те постави в положението на животно. Кое е за предпочитане тогава?

Казвам: Сега религиозните хора се забавляват и казват, че трябва да се молят на Бога. Прави са те, трябва да се молят на Бога. Светските хора пък казват, че те ще изправят света, ще разрешат социалните въпроси, ще възпитат хората. И те са прави. Но как ще възпитат хората? Опитали ли сте вие да видите как се изправя светът, колко мъчно може да се изправи едно престъпление? Престъпността всякога произтича от няколко неща: има престъпност, която произтича от половата деятелност, от неестествената деятелност на малкия мозък; има престъпност, която произтича от семейните чувства в живота; и най-после, има престъпност, която произтича от самосъхранителните чувства. Около ушите на човека има една област, която в едни хора е силно развита, а в други – по-слабо. Тия, у които е силно развита, са много разрушителни хора. Това чувство е най-слабо развито в миролюбивите хора. Затова именно те са миролюбиви. Тези хора не са придобили своето миролюбие, но така са се родили; а онези, у които разрушителността е силно развита, те трябва да употребяват големи усилия на ума си да се въздържат. Ако такъв човек е разумен, той трябва да си каже: „Аз трябва да употребя своята сила на друго място.“

Горчивите чувства в човека пък произтичат от онова користолюбие, което се заражда в полуинтелектуалния живот на човека: че той трябва да събира богатства и съкровища за този живот, който прекарва на Земята. У някои хора любостежанието е толкова силно развито, вследствие на което кражбата в тях е взела големи размери. Кражбата в човека може да се яви под влияние на две условия: първо, под действието на страха да не умре гладен и второ, при слабо развита съвест. Кражбата, значи, се явява при силно развито стяженолюбие, че той трябва да има достатъчно пари да осигури живота си. И онези физиономисти, които са изучавали човека в продължение на ред години, са дошли до заключението, че хора, у които съвестта не е силно развита, главата им отзад е тясна, шилеста. Когато съвестта е силно развита в човека, главата му отзад е широка, добре развита. Хора, у които чувството стяженолюбие е силно развито, те могат да се продадат, те винаги ще задигнат повече отколкото им трябва. У мравите, например, това чувство е силно развито. Мравята може цял ден да пренася. У катерицата също така е силно развито това чувство. След като се наяде, тя ще тръгне да търси място де да скъта останалата храна. В кокошката, обаче, това чувство е най-слабо развито. Турете ѝ цяла крина жито, тя ще го разкъшка. Тя казва: „Пет пари не давам за това жито! Ако огладнея след половин час, ще намеря друга крина.“ Защо е така? Ще кажете, че катерицата Господ я научил така. Добре, ами кокошката кой я научил? И нея Господ я научил, според вас. Ако искате един пример за щедрост, мога да ви приведа кокошката, тя е много щедра. Ако пък искате един пример за спретнатост и грижливост, мога да ви представя мравята.

Един ден щурецът отишъл при мравите да им иска малко жито назаем. Те го запитали: „Какво прави през лятото? Не работи ли?“ – „Свирих и пях.“ – „Дето си свирил и пял, иди пак посвири и не яж!“ Та казвам: В тази басня има нещо пропуснато, а именно: когато щурецът засвири, мравята работеше. Той свири на нея да работи по-добре. Ако мравята беше умна, щеше да разбере щуреца. Отдето минаваше мравята, като събираше и носеше нещо в мравуняка си, щурецът ѝ се радваше и свиреше горкият. Той мислеше, че тя ще му даде нещо, но като се настани добре, тя му каза: „Дето си бил цяло лято да свириш и пееш, иди пак посвири и не яж!“ Онези, които са написали тази басня, изкарват щуреца глупав, а мравята умна и трудолюбива. Според мен, обаче, мравята е първокласен крадец.

И сега казват на хората, че трябва да бъдат трудолюбиви като мравята. Да, трудолюбие е това, но аз бих желал да имам характера на щуреца. Какво по-хубаво от това? Като излезе от дупката си, щурецът запя и засвири, казва: „Слава Богу, всичко в света е хубаво!“ А мравята цял ден ходи, обикаля, с този ще се скара, с онзи ще се скара, все военно положение. Като погледнете мравята, тя няма нито един мускул, всичко е сухо в нея. Какъв щеше да бъде нашият живот, ако и ние имахме структура като тази на мравята? Ако човек имаше главата на мравята, той щеше да мяза на страшилище.

Сега да се върнем към извода от тия животни. Съвременните мрави са резултат на една разумна култура, която е съществувала преди милиони години на Земята. Тези същества са оставили мравите и до днес на Земята като резултат на тяхната мисъл. Да, но ако ние днес живеем като мравите, всичко в света ще бъде свършено. Па, и тия същества, които са оставили мравите след себе си, и те не живяха като тях, но ги оставиха само като поука на човечеството. Тези същества, които още отначало създадоха растенията, птиците, рибите, млекопитающите, те и до днес продължават да работят. Един ден, като видят, че този живот, който сега създават, не съответствува на техните идеи и за тяхното постижение на Земята, ще напуснат и хората, както напуснаха мравите. Съвременните хора ще останат на Земята като остатък, както останаха и мравите. Черните хора, например, са остатък от една култура, която е съществувала преди хиляди години; след тях са съществували жълтите, а сега се явила бялата раса. Но и при тях положението на света не се подобри. Положението на човечеството ще се подобри във времето на шестата раса, която ще бъде по-съвършена от петата. Идеалът на тези, които сега работят в човечеството за неговото подобрение, е да се изявят в шестата раса. Казвате: „Какъв е смисълът на битието?“ Смисълът на битието е калната вода да се филтрира и в края на краищата да стане чиста. И тогава калта ще остане на една страна, а чистата вода – на друга.

Сега аз не разглеждам въпроса, че животът е кален. Това мене не ме интересува. Мене ме занимава въпросът може ли калната вода да се пречисти. Защо и за какво е кална, то е друг въпрос, станала е кална. Може би след време, когато сме по-свободни, да разискваме върху въпроса защо и за какво животът се е окалял, но сега въпросът е как трябва да се пречисти и подобри. Животът може да се подобри, тази кална вода може да се пречисти. Обаче това пречистване не може да стане изведнъж. Животът не може да се подобри изведнъж. В живота съществува следният процес. Всякога пречистването става и започва от дребните единици, цялото не може изведнъж да се пречисти. Ние няма защо да се силим да пречистим цялото изведнъж. Ако разгледате водата в океана, тя не е чиста. Водата в океана не е съвършено чиста. В океана има милиони тонове разтворена сол, милиони тонове разтворено злато и ред още съставни части, но това още не е истинският състав на водата. Питам: Защо ни е тази сол? Вие може да пътувате в моретата, но водата на моретата не можете да пиете. Защо природата е поставила толкова сол в морската вода? Солта е най-хубавата кал, която природата е поставила в моретата, за да не я заграбят, да не крадат тази вода. Водата е подложена на кражба. Ако солта не би съществувала във водата като едно противоречие, има същества толкова стяженолюбиви, които биха я ограбили. Има същества, които и досега още не знаят какво да правят със солта, която е във водата.

Казвам: Има едно противоречие, което е влязло в живота, но което не е грях. Запример, като разглеждам гнева в живота, аз не разглеждам човешката енергия. Гневът не е енергия. Казвате: „Човек не трябва ли да бъде енергичен?“ Човек трябва да бъде енергичен, но той не трябва да има енергията на една бомба, той не трябва да има енергията на едно взривно вещество, но неговата енергия трябва да бъде планомерна, той трябва да има енергията на едно горящо тяло, той трябва да прояви своята сила, своя огън в мисълта си. Силата на човека седи в неговата мисъл.

Казвам: Не полагайте силата си във вашата надежда, нито вярата във вашето богатство. Това не значи, че трябва да поставите вярата си в богатството, без при това да обезценявате богатството. Не поставяйте надеждата си даже и в знанието, понеже и там не е силата. Силата ви седи във вашия ум, как може в даден момент да го концентрирате, да работи. Контрол трябва на ума ви. Ако в дадения случай вие може да събудите в един ваш противник хубавото, красивото, вие сте постигнали целта си. Защо? Защото този човек, който днес е толкова енергичен, един ден ще ви стане съдружник в работата. Пък ако не знаете как да направите това, вие можете даже един ваш приятел да превърнете в неприятел. Вие можете даже и баща си да превърнете в един ваш неприятел. Вие може даже и майка си и братята си и сестрите си да превърнете във ваши неприятели. Това ние виждаме всеки ден в живота. Не само това, но вие може да опълчите и Бога против себе си. Това са факти из живота на хората. Вие можете да опълчите и природата против себе си, както можете и да я разположите спрямо себе си. В това седи нашето нещастие, че ние можем да опълчим природата против себе си. Тя е силната, а ние сме слабите. И какво можем да направим против нея? Но ние можем да направим природата наш приятел. И тогава кой ще спечели? Ние ще спечелим. Всички капитали, които тя има, може да ни гарантира с тях.

Сега вие търсите истината и казвате: „Как да се сприятелим?“ За да се сприятелите, светилникът ви трябва да свети. Правилото е такова. Не злослови своята душа, не злослови своя дух. Сега аз не взимам бащата и майката отвън, но казвам: Не злослови своята душа, своя дух. Казвате: „Човек няма дух.“ – Не злослови баща си! – „Той няма душа.“ – Не злослови майка си! Тъй щото, кажете ли, че човек няма душа или дух, с това той злослови майка си и баща си. Какво е майката? Душата. Какво е духът? Бащата.

Ако хората умират, как могат тогава миналите поколения да говорят? Ако хората наистина са убедени, че душа не съществува, че човек умира и нищо не остава от него, защо тогава студентите ходят всяка година на мястото, дето Ботев е паднал убит, и му споменават паметта? Защо турят венци на паметника на Ботев и държат речи? Нали той не съществува? Защо трябва да чествуват паметта на човека, който не съществува? Защо трябва да ходят всяка година да му се радват? Или това е за някакво забавление? Неразумно е да се прави увеселение на една статуя. Не, Ботев е една душа, един дух, който и сега живее и работи. Ботев сега работи по-усърдно, отколкото в турско време. Днес той е повече прогресирал, отколкото на времето си. Ботев, ако дойде днес в България, пак ще го подведат под някакъв съд, под някакъв закон. Ще кажат: „Ботев е анархист, той е такъв, онакъв...“ и веднага ще го повикат в обществената безопасност. Днес много малко се изисква, за да обесят човека.

Но сега ние гледаме само едната страна. Всеки народ има умни хора. Доброто и злото вървят паралелно в живота. Аз не вярвам в доброто и в злото, ако не приема едновременно, че те са еднакво силни и се регулират. Няма по-мощни сили в света от доброто и злото. Обаче любовта, която регулира и доброто, и злото в света, е най-слабата сила, но тя ги регулира. И злото търси любовта в света, и доброто търси любовта – тя ги направлява. Любовта седи над тях и затова се казва, че чрез закона на Любовта всичко може да се подведе под един закон, който подчинява и злото, и доброто. Когато злото работи, то не съзнава, че е заставено да работи заради любовта. И доброто е заставено да работи за любовта, понеже и доброто е поставено натясно. Не мислете, че работата на злото е лесна. Нито работата на злото е лесна, нито работата на доброто е лесна.

Злото и доброто се борят в света, а любовта е съединителната нишка, която ги примирява. И злото и доброто се примиряват само в любовта. При любовта едното стои от едната страна, другото – от другата страна. Едното казва: „Само да я няма любовта, аз ще ти кажа тебе!“ И другото казва: „Само да я няма любовта, аз ще ти кажа тебе!“ Вие виждали ли сте добрия и лошия човек как се борят? Белият човек е добър човек, а черният е лош човек. И двамата се боксират. Виждал съм в Америка как се боксират. Интересно е да видиш как белият се боксира и как черният. Някой път белият падне, някой път черният. Бият се и двамата.

Вие мислите, че добрите хора трябва да стоят със скръстени ръце. Не, трябва да се боксират и добрият, и лошият човек. Ако ти не можеш да дадеш един бокс на черния човек, да се прекатури пред тебе, той няма да има никакво уважение към тебе. И злият се боксира. Нали знаете онзи разказ от Гоголя за Тарас Булба, който изпратил синовете си в една семинария да учат, та като се върнали от учението си, той почнал да се боксира с тях, да ги изпита доколко са юнаци.

Нас ни се вижда смешно, но в живота все ще ни изпитат как трябва да се боксира човек. Има ли някой от вас, който да не се е боксирал в живота си? Когато двама души се оженят, още след един месец мъжът и жената се боксират. Някъде жената излиза силна, побеждава мъжа. Някъде мъжът излиза силен, подчинява жената. Някъде братя и сестри се боксират: или братът, или сестрата излиза по-силна. Навсякъде в света хората се боксират. Като видиш хората, ще познаеш, че се боксират. Те започват да спорят за известни идеи и ще видите, че в края на краищата се скарват. Това скарване произтича от известни сили, които не са под контрола на човешкия ум. Като се минат няколко часа, те казват: „Защо ми трябваше да се разправям? Не може ли по друг начин?“

Питам: Де е свободата на човека? Някой казва: „Аз нямам ли право да говоря?“ Имаш право да говориш, но аз ще ви кажа де седи вашето право. Когато на сцената едно дете излезе да декламира едно стихотворение, де е неговото право? Това дете изнася идеята на поета, но същевременно то ще вложи нещо и от себе си, което поетът не е вложил. Въпросът е как ще декламира, каква интонация ще вложи – това е новото, което детето ще вложи и за което ние ще му благодарим. Значи, не е само това, което поетът е вложил, но и това, което детето е вложило. Поетът казва: „Много хубава е моята идея.“ Да, но какво ще кажете за това, което детето е вложило чрез своята интонация? Запример, ако детето декламира стихотворението „Заплакала е гората“ с тих глас, то ще произведе един ефект, и ако го издекламира с висок глас, ще произведе друг ефект. Това е до интонацията!

Та, казвам: Вие проповядвате известен морал, който съществува. Но този морал е ценен дотолкова, доколкото вие влагате в него нещо от себе си. Ако вие не вложите в този морал нищо от себе си, той представя една обща идея за всички хора. Но този морал става ценен дотолкова, доколкото вие внесете нещо от себе си в приложението. Запример вие говорите нещо за любовта. Ако в това, което говорите за любовта, внесете една нова насока, едно ново ваше разбиране в приложението ѝ, дотолкова тя става по-ценна. Това, което вие сте внесли, особеното, то прави самата любов по-ценна, отколкото ако предавате само това, което от другите сте научили. Значи, като говорите за нещо, то става толкова по-ценно, ако вие можете да внесете в него нещо ново – било в приложението му, било в разяснението. В това отношение вие трябва да мязате на златар, който взима едно парче злато и му придава хубава форма – било във вид на игла, пръстен или друг някакъв хубав златен предмет. Ценното в скъпоценните камъни седи и в тяхната форма, а не само в материала, който те съдържат. Без тази форма скъпоценните камъни са изложени на друга една опасност.

Та, Божественото учение или учението на природата е дотолкова важно, доколкото ние можем да вложим в него нещо от себе си. В този смисъл всеки от вас трябва да работи. Ако се изкаже една идея, каквато и да е, тази идея по форма не може да се измени. Например идеята „Обичай ближния като себе си!“ се проповядва от 2000 години насам, но като кажеш тази идея, ти трябва да вложиш нещо от себе си. Или идеята „Да обичаш Господа Бога Твоего с всичката си душа, с всичкото си сърце, ум и сила!“ се преповтаря от 3–4000 години насам. Но важното е това, което ти ще вложиш в нея. Какво е мислил Моисей е едно, а какво е мислил Христос след 2000 години, е друго нещо.

Какво е писал Христос? Той казва: „Аз не дойдох да изпълня Своята воля на Земята, но да изпълня волята на Онзи, Който Ме е проводил.“ Вие какво казвате? И вие сте дошли да изпълните волята. Коя воля? Ако мислите да изпълните вашата воля, вие се лъжете. Никой в света не може да изпълни своята воля. Аз не съм виждал нито един човек, който може да изпълни своята воля. Вземете един цар, който е концентрирал всичко в ръцете си и на всички заповядва, но и той е обиколен от свои приятели, от които зависи. Един ден се направи заговор срещу него и го свалят от престола, друг турят на негово място. Ти си един философ, имаш известни теории, имаш своя философия, но един ден дойдат критици, съборят твоята философия, опровергаят я и какво правиш след това? Трябва да измислиш друга философия, ще се минат други 20 години, докато я докажеш, и най-после ще умреш. Ще умреш като философ, който нищо не е доказал и си е заминал разочарован. Ти си една красива мома или един красив момък, но един ден загубиш красотата си, здравето си и умираш разочарован. Питам: Кое е онова у нас, което ни радва? То не е нашата красота.

Аз казвам: Обичай душата си, обичай духа си! Или с други думи казано, никога не злослови майка си и баща си, понеже е казано: „светилникът ти ще изгасне.“ Всичката твоя умствена деятелност, всичката ти сила зависи от твоя дух. Всичката ти сила, която сега имаш, зависи от твоята душа, без разлика дали я познаваш или не. Всичко това, което си ти, се дължи на твоята душа, на твоя дух.

Сега някой ще каже, че има един Господ. Ти не вярваш в душата си, не вярваш в духа си, а искаш да вярваш в един Господ, Когото не виждаш. Най-първо ние трябва да започнем от баща си, който е близо до нас, ние трябва да започнем от майка си, която е близо до нас. И да научим характера на баща си и на майка си, на приятелите си. Трябва да започнем от близките си, от видимото и да вървим към невидимото стъпка по стъпка. Всичко е доказано. И туй, което поддържаме, трябва да го доказваме с ред доказателства. Нищо в света не е в състояние да го измени. Ако аз имам един баща, който е толкова благороден, толкова добър, и му напиша едно писъмце, няма да се минат няколко дни или един месец най-много и аз ще получа един хубав отговор от него: „Синко, изпращам ти нужните средства.“ Ако пиша на майка си, и тя веднага ще ми отговори.

Питам: Ако и вие имате една такава майка и такъв един баща, ще се намирате ли в нужда? Сега и вие, които вярвате в Бога, се намирате в нужда и казвате: „Господ не ми отговаря на молитвата.“ Че как така? Ако ти пишеш на баща си и той не ти отговаря, това показва, че той не те счита за свой син. Че, и чужд човек може да ти пише. Баща ти е, ако можеш да кажеш „Татко!“ Някой крадец, и той може да ти пише, но нито ти е син, нито ти си му баща.

Разправяха ми за един господин, как го изнудил един апаш – жена. Това се случило в България. Един господин по някакъв случай изгубил дъщеря си. Той я търсил цели 20 години наред, но не могъл да я намери. Един ден идва при него една красива млада жена и му казва: „Татко!“ Той се чуди отде е дошла тази негова дъщеря. – „Какво искаш?“ – „Имам нужда!“ – „От какво?“ – „Трябват ми 9000 лева.“ Той ѝ дава 9000 като на своя дъщеря. Но после се научил, че тя не била негова дъщеря. Дъщеря му и досега я търсят. Та, не всеки, който ти казва „татко“, е твой син.

Съвременният свят е пълен с такива примери. Сега ще ви приведа друг един пример, за един наш приятел, който живееше в Търново. Дошъл при него един ден един непознат човек, хванал го за ръката и му казал: „Аз съм твой пръв братовчед от Габрово.“ Започнал той да му разправя цяла история за дома, за близките му. Тогава той го хванал под ръка и го завел при жена си, като казал: „Този е мой пръв братовчед.“ Той веднага след това му поискал 3–4000 лева и си заминал. Наскоро след това се разбрало, че никакъв братовчед не е бил.

Сега да оставим настрана това. Туй са посторонни въпроси, това са странни явления, които аз наричам вметнати явления или наследствени черти, които са отклонили човека от неговото правилно развитие. Аз ви навеждам тези примери, понеже вие сами може да се отклоните от вашия път. Но онези, които вървят с параход по океана, те трябва да имат един уред, един инструмент или един барометър в хоризонтално положение, който да показва отклоненията на парахода. После, те трябва да имат инструмент, който да показва какво е налягането на котвата. Ако няма този уред, параходът може да се отклони. Всеки човек трябва да си има известни инструменти, с които да проверява дали посоката, в която върви, е права.

Та, при сегашното състояние, този светилник, който имате, трябва да бъде в състояние да премахне всички онези бури, противоположни бури и урагани, които влизат във вашите души. Освен обикновените, има и необикновени бури и урагани. В това отношение всеки дом е замязал на място на борби. Ти вървиш по улиците, но навсякъде срещаш препятствия, спънки, които те смущават. Ако си един чувствителен човек и живееш в Америка, ти пеш не можеш да ходиш. Трябва да хванеш непременно един автомобил. Там не може да се пътува тъй, както в България. Непременно трябва да хванеш автомобил, иначе ще те прегазят. В Америка има 45 милиона автомобили. Мнозина мислят, като отидат в Америка, че тъй свободно може да се върви по улиците. Не, даже и по шосетата не може да се върви свободно. Там, ако очите ти не са отворени, на всеки час може да те прегазят. Де ще отидеш тогава? Туй не е един, не са два автомобила. Трябва да се качиш на едно такси и тъй да пътуваш.

Та, при сегашните условия на живота ние се намираме в една трудна област на пътуване. Те са така преплетени, социални и други условия, че човек мъчно може да се ориентира в живота. И религиозните хора със своите вярвания мъчно могат да се ориентират в какво да вярват. И светските хора в социалните условия пак мъчно могат да се ориентират.

Сега аз говоря само за напредналите хора и оставям живота да си тече тъй, както си е. Аз оставям да мисля защо Земята има такава форма или защо оста ѝ се е наклонила на 23 градуса. Това е станало от преди хиляди години, но да ви казвам защо се е наклонила оста и как ще се изправи, това е друг въпрос. Въпросът е как ще се справим при това положение, както оста е наклонена. Въпросът е как трябва при това положение на Земята да възприемаме слънчевата енергия.

Аз мога да ви кажа какъв е сегашният строй, но как може да се измени този порядък, това не е лесна работа. В света съществуват два милиарда хора, които мислят. Всяка една нация е мощна сила в света и на тях именно се дължат тези промени, които стават със Земята. Няма по-мощна сила в света от човешките мозъци. Това са два милиарда материи, които действуват в света. В това отношение, ако тия 500 милиона християни, които съществуват на Земята, биха обединили своята мисъл в едно, те биха премахнали всички препятствия, които съществуват в света.

Има известни препятствия, които трябва да се премахнат. Ако аз бих се спрял да обяснявам причината, която е създала бедните и богатите и как мислят едните, как мислят другите, това е една дълга история, цяла лекция би трябвало да ви държа. Няма да се спирам, за да не се увлечете в идеята за богатството. Има опасност, като знаете истината, да не попаднете в тази трещка, в която са попадали хората на миналото. Защото не е въпросът ние да бъдем богати. Един ден богатството трябва да попадне в ръцете на разумните хора. И сиромасите трябва да бъдат най-добрите хора, да знаят как да носят сиромашията. Сега нито богатите знаят как да използуват своето богатство, нито сиромасите знаят как да носят своята сиромашия.

Вие се оплаквате от сиромашията, но трябва да знаете, че гениалните хора не произлязоха от богатите. Сиромашията е създала гениалните хора; богатството още не е създало гениални хора. Един ден, когато от богатите почнат да излизат гениални хора, тогава светът ще се подобри. От сиромасите хора произлязоха гениалните, но ето де е слабостта на тия гениални хора – че те наследиха от сиромасите желанието да станат богати. Когато от богатите хора почнат да излизат гениите, тогава те, като богати, няма да имат желание към богатство, но ще бъдат готови да се освободят от него и няма да имат желание да забогатяват. Та, ние трябва да вървим по обратния път. Значи от богатите хора трябва да излязат гениалните, защото ако излязат от сиромасите, както е било досега, тези гениални хора от сутрин до вечер ще мислят по това как да станат богати. Богатият пък от сутрин до вечер мисли и работи. Най-много, което ще помисли, то е да направи някаква спекулация. Един американец, без да вложи пет пари някъде, спечелил 12 милиона лева. Той имал няколко акции и като ги продавал, спечелил 12 милиона лева. Като го запитвали как е спечелил, той казвал: „Спечелих без никакъв капитал, без пет пари.“ – „Как спечели тогава?“ – „Като продаваха акциите.“ Някой казва, че трябва да има капитали човек, за да спечели нещо. Но аз не мога да ви препоръчам този начин за забогатяване, понеже той е изключителен случай, това не става всякога. Това се случва само в Америка. В България и хиляда чифта цървули да скъсаш, пак няма да забогатееш. В България не можеш да спечелиш 12 милиона долара както в Америка.

За светските хора това може да е една цел, но за нас е важно друго едно обстоятелство, което вие можете да придобиете. Вие можете да повишите температурата, качеството на вашия ум. С такова едно качество човешкият ум струва не 12 милиона долара, но 12 милиарда долара. Ако ти можеш да развиеш една способност в себе си, тя струва повече, отколкото всичкото богатство в света. И Христос е казал: „Какво струва или какво се ползува човек, ако спечели всичкия свят, а изгуби едно качество на своята душа?“ Какво по-хубаво от това, ако човек спечели едно хубаво, благородно качество на своята душа? Това е важно за вас, защото богатството на човека не зависи от парите, но от това качество на душата. Кой може да мисли, че човешкият ум зависи от богатството?

Първите организми, които се явиха в най-малките си форми, богати ли бяха? Аз съм изучавал органическия свят и съм видял през какви неудобства се развиваха тия организми. Милиони жертви се дадоха, докато с малко нещо се подобри тяхното положение. И всичкият успех днес се дължи на този гениален ум, който от хиляди и милиони години насам работи в пространството. Казано е в Битието: „Земята беше неустроена и пуста и Духът Божи се носеше върх нея.“ Този дух е умът, гениалният ум, който мислеше, който работеше, за да може да приспособи целия живот, целия органически свят към условията на живота, да създаде един ред и порядък. Това не зависеше от материята. Ако вие мислите, че зависите напълно от външните условия, вие сте изгубени тогава. Човек може да се бори само тогава, когато той съзнава, че е независим от външната среда, от външните условия. Тази среда може да не позволява, то е друг въпрос, но човек трябва да знае, че той не зависи от външните условия и каквито и да са те, той може да ги преодолее.

Аз и друг път съм ви привеждал пример с един апаш в Лондон. Хванала го полиция и го турила в затвора. Стражарят вързал добре ръцете и краката му с въжета и като го оставил сам в стаята, дал му една свещ, да не седи на тъмно. Като се видял самичък, апашът започнал да мисли как да излезе от това положение. Изведнъж му дохожда мисълта да прегори по някакъв начин въжето. Доближил [се] по някакъв начин до свещта и поставил ръцете си над пламъка. Въжето, с което били вързани ръцете му, прегоряло и той почувствувал свобода на ръцете си. След това той взел свещта в ръце и я доближил до краката, да прегори въжето, с което били вързани. Въжето прегоряло и той бил вече съвършено свободен. Като се видял напълно свободен, с развързани ръце и крака, той почнал да мисли как да избяга вън от затвора. Като се огледал натук-натам, видял на леглото си един чаршаф. Взел чаршафа и го разкъсал на парчета, които свързал добре едно с друго, направил ги като въже и се спуснал с него от прозореца. Като влязъл сутринта в стаята, стражарят не намерил апаша в стаята.

Казвате: „Има ли право този човек да бяга?“ Казвам: Ако той не беше избягал, щеше да се [...] против своя ум. Той си казал: „Сега Господ ме е турил на изпит, да види дали ще може да избягам от тези ограничения.“ Ограничителните условия може да бъдат полиция, могат да бъдат болести или какво и да е друго. Ти трябва да превъзмогнеш тези ограничителни условия. Как? Прегори въжето на ръцете и краката си и излез в широкия свят да служиш на Бога.

Ще кажете, че този апаш е трябвало да си излежи определеното време в затвора. Казвам: Ако е глупав, ще излежи това време; ако е умен, ще излезе навън. Важно е да те не хванат, че да лежиш двойно повече време. Ако си уверен в себе си, излез вън от затвора; ако не си уверен, остани вътре. Ако си уверен, че няма да те хванат, излез навън и благодари на Бога, че те е освободил. Така правят и адептите. Един адепт могат да го затворят и по 20 пъти на ден, но в края на краищата той пак ще излезе, ще се преобрази и никой няма да го познае. Като го срещне полицията, ще го пита: „Не видяхте ли покрай вас да мине такъв човек?“ Той ще каже: „Не съм видял подобен човек. Какъв беше?“ – „Стар човек, на около 50 години.“ – „Не съм виждал такъв, може да е минал по друг път. Не съм го срещал.“

Казвам: Не мислете, че порядъкът, който сега съществува в света, е абсолютен. Той е порядък, който хората са създали. Аз съм за зачитането на порядъка, но на онзи порядък, който е създаден от природата. Той е валиден за мене. От този порядък произтича порядъкът в света. Аз съм за порядъка в природата, който има еднакви отношения към всички други същества. Аз съм за Божествения порядък, който казва: „Зачитай всичко онова, което съм вложил.“ Аз съм за онзи порядък, в който светилниците не изгасват. В паралел с 20-а глава на Притчите аз прочетох 5-а глава от Деянията на апостолите – за Ананий и Сапфир, които излъгали. Казаха им апостолите: „Това имане не беше ли ваше?“ – „Ние не го искахме.“ – „Защо трябваше да скриете половината от него и по този начин да лъжете? Ако искате, дайте; ако не – задръжте го за себе си.“ Като излъгаха, те изгубиха живота си.

Сега ние казваме, че човек трябва да умре. Веднъж да умира човек, разбирам; но с всеки живот да умира, това го намирам неестествено. Ако Христос дойде втори път на Земята, пак ли трябва да бъде разпнат? И Христос беше поставен на изпит. Нека се опитат втори път да го разпнат. Сега Христос не може да умре. Той сега няма да дойде на Земята, но ако дойде, ще се преобразява и полицията никога няма да Го хване. Ще Го търсят в Англия – няма Го. Ще Го търсят в Америка – няма Го. Навсякъде ще се явява и веднага ще изчезва. Той ще се явява в хиляди форми: като млад и като стар, с голяма брада и без брада, във формата на млада красива мома, в образ на млад красив момък, във форма на майка и на деца. Полицията ще се намери в чудо какво да прави с Него.

Сега аз искам да ви оставя една важна мисъл. Представете си, че вие ме срещате на пътя и ме питате: „Нямате ли нещо да ми дадете?“ Аз веднага изваждам от джоба си една кутия с кибрит и ви казвам: „Вземете този кибрит. Един ден той ще ви бъде потребен.“ Ако знаете как да използувате вътрешния огън на живота, в даден случай той ще ви принесе най-голяма полза, отколкото всичкото богатство, което бихте придобили на Земята. Ако ти можеш да носиш в себе си скрити кибритените клечки на Божията любов, на Божията мъдрост и на Божията истина и когато се намериш в мъчнотия, да извадиш една от тия клечки и да знаеш как да си я запалиш и да се ползуваш от нея, ти си човек, който всичко можеш да направиш. С една клечка ти ще можеш да запалиш целия свят да гори, без да изгаря. С такава една клечка ти можеш да запалиш огън, на който да опечеш своя хляб.

Та онези, които създадоха света, които създадоха Земята, Слънцето и всички останали планети, имаха само по една такава клечка от тези кутии и само драснаха и запалиха огън.

Ще кажете: „След колко години може да се постигне това?“ Не е важно след колко години. От вас зависи това. За вас има една кибритена кутия. В нея седи вашето бъдеще. Ще ви дам такава една кутия и ще я турите в джоба си. Вие може да си я вадите всеки ден, но да не драскате, не е още време да се драска кибрит, а да се цъка кибрит. Защо? Защото Христос е драснал вече. Светът е запален вече. Няма какво повече да го палите. Хората го палят и сега. Светът сега има нужда да се гаси, а не да се пали. Христос казва: „Аз дойдох да запаля огъня.“ И наистина, Той цъка и запали този огън.

Тъй щото, светът е запален вече, няма какво повече да се пали. Всичкото това богатство, което сега иде в света, показва, че хората вече са запалени. И сега едно от двете остава: или хората да вярват в Бога с разумната жива природа, или да измрат, всичко в тях да изгори, нищо повече. Това е правото разрешение на въпроса. Това е човещината. Всички хора трябва да вървят по закона на Бога. Това е казано в религиозен смисъл. Или, всички хора трябва да вървят по закона на природата, казано в идеен смисъл. Или, всички хора трябва да живеят за човечеството, казано на съвременен социален език. Родолюбците пък казват: „Трябва да се живее за народа. Този огън е в народа.“ Казвам: Този огън, който живее в душата на човека, е за него; този огън, който живее в дома, е за него; този огън, който живее в народа, е за него; този огън, който живее в цялото човечество, е за него. Този огън трябва да подкрепим! Щом този огън е за нас, обезсърчението няма да има място.

Сега вие ще кажете: „Какво трябва да прави човек?“ Аз да ви кажа какво трябва да прави човек. Не че вие не знаете какво трябва да правите. Вие сте го правили много пъти, но пак казвам: Когато дойде гладният при тебе, нахрани го; той само веднъж ще дойде. Когато голият дойде при тебе, облечи го; той само веднъж ще дойде. Когато дойде при тебе гологлавият, дай шапка. На босия дай обуща. Болния, изцери го. И хиляди работи има още, които вие всеки ден можете да правите. Като правите тези добрини, вие ще повдигнете и себе си, ще придобиете и знание.

Като дойде да си шиете дрехи, ето какво аз разбирам: сами ще си изработите вълната, сами ще си изтъчете, сами ще си ушиете и ще ги дадеш на онзи, който няма дрехи. Това значи да направиш едно добро. А тъй, че си дал 1000 лева някому да си купи дрехи, това още нищо не значи, това не е добро. Ако дадеш някому шапка, тя да бъде такава, която ти сам си изработил, да мяза на тебе. Как ще дадеш някому обуща? Не да отидеш и да ги купиш от пазаря, но сам да си направиш кожата, не да одереш някое животно. Тази кожа ти сам трябва да си я посадиш и от нея да направиш обуща.

Ще кажете, че тези неща са непостижими. Според мене пък постижимите неща носят в света нещастията. Непостижимо е онова, което дава радост на човека. Представете си, че вие дойдете до една граница, до края на света и оттам нататък няма накъде да вървите. Питам: До де ще дойде вашата идея? Хубавото в света е, дето ние мислим, че той е безконечен. Хубавото е, че хората не са милиарди, както вие мислите. От 2000 години насам в небесното пространство са разпръснати всички човешки разни форми. Това е неразбраното в света. И ние се радваме на тия полета, защото и там живеят същества, подобни на хората, някои от които са по-напреднали от хората. Казвате: „Какво има на небето?“ – Чудни работи има на небето! – „Кой знае дали е така?“ Казвам: Това, което не интересува мравите, нас интересува. Мравите не се интересуват за нашата култура. Но онова, което пък нас ни интересува, има същества, които се интересуват. Има една раса, много по-напреднала от хората, които се интересуват.

Сега да оставим въпроса за напредналите същества. Но вие трябва да схванете любовта в нейните нови форми. Тази любов, която досега сте опитвали, тя е любов, от която само кал се прави. С нея хляб не се замесва, къщи се правят. Всичко това е хубаво. Под думата „кал“ аз разбирам противоположните, противоречията в живота. И злото в света също така е произлязло от тази кал на любовта. И тъй, както е представено в Библията, казва се, че жената, която е била направена от тази кал, като видяла един хубав плод, пожелала да има повече знания, яла от този плод и съгрешила. Ако този плод беше чист, тя нямаше да съгреши. Де седи злото, де седи грехът в нейната постъпка? Грехът седи в това, че в плода, от който яла жената, имало зараза.

Казвате: „Де е тази кал?“ Вие виждате жената на вашия приятел, която е красива, млада жена. Не е ли тя този хубав плод, за който казвате: „Искам да опитам този плод.“ Вие пожелавате тази жена. Вие хващате тази жена, изяждате я и като излезете от рая, ставате нещастен. Вие виждате къщата на една нещастна вдовица и казвате: „Хубава е тази къща, мога да я взема, да направя една по-голяма!“ и изяждаш този плод. Ти си вече престъпник, извън рая си. Няма да хвърляш око на жената на ближния си, нищо повече. Така ще направиш, ако искаш да бъдеш човек. Ако пък искаш да излезеш вън от рая, можеш да ядеш колкото искаш. Опасността седеше в това, че първия път жената направи престъплението и това престъпление се пренесе и в мъжа. Днес опасността седи в мъжете. Жените вече не грешат. Това е според моите схващания. Сега мъжът се изкушава.

Казвам на мъжете сега: Мъже, пазете се да не ядете от забранения плод на онова дърво. Вие можете да кажете, че ви иронизирам. Не, казвам: Пред всички мъже, които представят един човек, седи днес едно голямо изкушение. Вие имате вече опитността на жената. И ако днес мъжът съгреши, ужасно ще бъде положението. Ако мъжът съгреши, грехът ще бъде двойно по-голям, отколкото грехът на жената. Затова именно сега трябва да дойде жената в света да царува, а мъжът трябва да стане слуга на жената.

Досега жените бяха слуги, понеже те съгрешиха първи. Сега мъжете трябва да станат слуги, преди да са съгрешили. Иначе, ако съгреши и после стане слуга, опасно е положението му. Мъжът трябва да стане слуга на жената, да се пази от греха. Той трябва да се ползува от нейната опитност. Когато жената види един мъж, в душата ѝ трябва да се породят най-хубави, най-чисти желания. Когато мъжът види една жена, той трябва да си каже: „Аз трябва да бъда внимателен, да не направя същата погрешка, каквато жената направи.“ Особено пък ако той срещне някоя жена, на която очите ѝ играят, той трябва да внимава много. Мъжът да си каже: „8000 години ние вече страдаме за твоята погрешка, затова аз ще гледам да не изпадна в същото положение, да направя същия грях.“ В това седи нашето спасение. Ако и мъжът съгреши, ще отидат още толкова хиляди години.

Та, мъжете трябва да внимават да не изгасят своя светилник.

Сега аз проповядвам и на мъжете, и на жените: „Не изгасяйте вашите светилници!“ На другарките ви, на вашите сестри казвам: „Не изгасяйте вашите светилници!“ На господарите казвам: „Не изгасяйте светилниците на вашите слуги!“ Господарят, това е светът, това е новото. Господарите не трябва да изгасват светилниците на своите слуги, нито да изгасват своите светилници. Бащите не трябва да изгасват светилниците на своите дъщери, нито своите светилници. Това е новото в света. Само при това положение вие ще опитате душата си, духа си и само тогава вие ще бъдете наследници на Царството Божие, което иде сега в света.

„Благословен Господ Бог наш“

Тайна молитва

8-а неделна беседа, държана от Учителя на 19.XI.1933 г., 10 ч сутринта, София – Изгрев.