Разлика между версии на „За съдба дойдох“

[[Неделни беседи - 1928 г.]]

[[За съдба дойдох, XI серия, том I (1928)]]

==1. За съдба дойдох==

''Беседа, държана от Учителя на 22 април [[1928]] г. София.''

Тия Христови думи имат отношение само към ония хора, у които се е пробудило възвишеното и благородното. По-добра дума в български език, която да изразява понятието „съдба, съдене" няма. Да съдиш човека, това се счита за голямо негово нещастие. Съдбата, обаче, има и друго предназначение: тя решава и благото на човека. Когато някой беден човек е онеправдан, съдбата, именно, решава да му се даде правото.  

Сегашният свят, в своята целокупност, е създаден върху едно велико начало, което показва, че между всички области на живота, или между всички негови проявления, далечни или близки нам, има тясна връзка. Когато се говори за връзка, трябва да се знае, че връзка се прави между разумни явления. Всяко явление има своя причина и последствие.  

Ние можем да разделим явленията на три категории: материални явления, в проявлението на които съзнанието не взима участие, но има малко съприкосновение с тях; духовни явления, в проявлението на които съзнанието действа отвън. Например, стрелката на часовника, която определя точно движението на земята, не съзнава това нещо. Тук съзнанието действа отвън. Часовникът върши работата си правилно, без да съзнава, какво върши, но неговата работа се оценява от други същества извън него, с високо съзнание. Третата категория явления са Божествени, при които съзнанието участва отвън и отвътре. Те представляват същинските явления. Този род явления обединяват и материалните, и духовните явления в себе си.  

Съвременната наука засяга само двата рода явления – материалните, в които съзнанието не участва, и духовните, при които съзнанието участва само отвън. Такова явление представлява работата на часовника, който действа автоматически: дрънка, буди господаря си. Де е неговото съзнание? – В господаря му. Въз основа на това, учените казват: всички хора са автомати, те извършват работите си автоматически и след като умрат, всичко се свършва с тях. Това казва и часовникът: "Ако не ме навиете, аз ще спра, няма да ви бъда полезен."

Днес светът се намира в същото положение, в каквото някога бе цар Навуходоносор, който сънува сън, но не можа да го запомни. Той извика всички мъдреци от царството си да му го изтълкуват, но никой не можа да стори това. И пророк Данаил се натъкна на същото противоречие, в което изпаднаха всички мъдреци на цар Навуходоносор. Обаче, у Данаила имаше мъжество, имаше вяра. Той се обърна към Господа, да му разкаже съня на царя. С молитвата си Данаил отиде да почерпи сведения от явленията на Божествения свят. Тия явления са от Божествен характер. Така трябва да постъпят и съвременните учени хора. Те трябва да направят крачка напред! Нека отправят своята молитва към Бога, да Го помолят да им обясни причините на днешните явления. Те се спират пред вратата на Царството Божие и философстват. Не, време е да се изтълкува съня на царя, да се изтълкуват новите явления, които стават в живата разумна природа. Цялата европейска култура, всички съвременни хора са се спрели пред материалния и духовния свят и не предприемат решителна крачка напред.  

Питам: защо стават земетресенията в България? Защо се вари месото на огъня? – Все трябва да има някаква причина затова. Защо колят вола? – И затова има някаква причина. Защо умират хората? – И затова има някаква причина. Някои казват: така е наредил Бог Не, това не е философия. Аз, като чета свещените книги, в които се говори за създаването на света, абсолютно никъде не съм срещнал да се говори за смъртта. В Божествения език думата смърт не съществува. Хората сами създадоха тази дума. Тя съществува само в човешкия език. В Божествения език не съществува и думата земетресение. И тази дума създадоха хората. Причината за земетресенията, в коя и да е част на земното кълбо, са всички живи същества. Те създават земетресенията. Чудни са хората, като търсят причината на земетресенията другаде, а не в себе си. Отрицателните мисли, чувства и действия на хората влияят върху земята тъй, както експлозивните вещества, които, като турят под някоя канара, тя се разрушава. Достатъчно е само да се тури запалка на тия вещества, и всичко над тях хвръква из въздуха. Така се произвеждат и земетресенията.

Сега, в тия времена, ако ме слушате, най-добре е човек да мълчи, да наблюдава явленията и да ги проучва. От преди години още аз имах силно желание да избавя българите от страданията, които днес дойдоха. И земетресението спря до София. Обаче, ако българите не изменят поведението си спрямо небето, ако не се решат да служат на Бога, страданията и изпитанията ще дойдат. Трябва да знаете, че на първо място духовенството е отговорно за тия катастрофи в България. След това отговорността лежи върху управляващите, в широк смисъл на думата, и най-после върху всички останали хора: учители, майки, бащи, млади и стари. И ако всички тия фактори в света не изпълнят волята Божия, ние не сме отговорни за нищо.  

Питам: какво може да се очаква от един народ, поданиците на който се изтребват едни други помежду си? Какъв пример дават българите в това отношение? С какво могат да се похвалят те? Едно време турците ги клаха и изтезаваха, и те се оплакаха за това пред цяла Европа. Но какъв отговор ще даде днес българският народ пред Бога, като се изтребват и колят сами помежду си? Казвате: еди-кой си човек не поддържа държавата, обявява се против нея. Питам: как може този човек да се обявява против държавата, от която е един уд? Как може краката ми да бъдат мои врагове? Как може очите ми да бъдат мои врагове? Това не може да бъде, немислимо е! Българин на българин враг не може да бъде. Такъв е Божият закон! Всеки, който каже противното, не говори Истината. Въпросът не е само за българите, но и за всеки човек, който се обявява против цялото човечество. Такъв човек е негов враг.

Христос казва: „Аз за съдба дойдох в света." Христос е дошъл за съдба, да тури ред и порядък в света, да внесе разумно разбиране за живота. Някои хора мислят, че светът, както и цялата земя, е създадена само заради тях. Не, на първо место земята е създадена за Бога, на второ място – за ангелите и на трето място – за нас. Оттук ние извличаме три важни положения за нас, а именно: цялото е създадено за главата, главата – за дробовете, а дробовете – за стомаха. Главата е Бог, дробовете - са ангелите, а стомахът сме ние. Най-после има и друг един свят – светът на дебелите и тънките черва. Той е чистилището, адът. Всеки човек носи този ад в себе си. Червата съставляват ада у човека, дето живеят всички паднали и грешни духове, всички демони. Някои питат: какво нещо е адът и де се намира той? Казвам: адът се намира в червата на човека. Затова често казват за някого: проклет е в червата си! Ето защо, когато съвременната наука се заеме да лекува някого, най-първо очиства стомаха и червата му. Празни ли са червата на човека, лекуването му може да започне. В това отношение и всеки народ има глава, дробове, стомах и черва. И ако червата на някой човек или на някой народ се задръстят, трябва ли да се реже главата му? Чудни са хората със своята философия!

По същия начин и съвременните хора са се възгордели, не навеждат глава, и казват: ние сме разрешили всички въпроси в света, никакъв Господ не съществува, ние управляваме света, ние имаме право да сечем глави, затова всеки трябва да се подчинява на нашите закони. Но земетресението дойде, качи се на гърба на българина и каза: теглете го сега вътре! Какво иска да ни каже днес земетресението? – Да влезете през вратата на Царството Божие. Сега всички хора и народи седят пред тази врата и казват: обичай е да не си навеждаме главата, не можем да минем през вратата, ниска е за нас. Казвате: много пострадахме от земетресението. Не, още не сте пострадали. Ако София пострада, тогава ще бъде лошото. Засега страдат малко само краката и стомаха на България, но главата трябва да се пази. Пострада ли главата на България, тогава ще бъде най-голямото нещастие.  

И аз казвам днес на българския народ: нека цяла София излезе вън да се помоли на Бога. Защо чакат само на свещениците? Нека софиянци не чакат никакви православни свещеници, никакви евангелски проповедници, нека сами излязат под открито небе и да се помолят на Бога, да се обърнат към Него, да видят, как Бог ще ги послуша! А те седят и философстват дали има Бог, или не; дали ще ги послуша Той, или не. Те отиват да питат учените хора, ще има ли земетресение, или не. Казвам: ако грешите, ще има земетресение; ако не грешите, никакво земетресение няма да има. Когато евреите разпнаха Христа, стана голямо земетресение, и завесата на храма се разкъса. Едно трябва да знаят съвременните хора: избиването на добрите хора винаги произвежда земетресения.  

Ние можем да обосновем това нещо научно. Как, именно, се обясняват земетресенията? – Те са резултат на отрицателните човешки мисли, чувства и действия. Човешката мисъл е в състояние да измени лицето на земята. В това отношение, колективната мисъл на българите е много силна, много активна. У българите е складирана голямо количество разрушителна енергия. Ще ви приведа един пример, от който се вижда резултатът на тази разрушителна енергия. Преди години във варненската градина, край морето, бяха поставили железни пейки за сядане. Не се минаха и две години след това, тия пейки бяха разрушени. Хората, които седяха на тях, ги разрушиха без пила, без ни-какъв инструмент. Как стана това? – Благодарение на излишната електрическа енергия у българите, която е в състояние да развинтва бурмите. Сега, да оставим този въпрос настрана. Важно е, какво трябва да се прави днес.

Във втората глава от книгата на пророк Данаила се говори за съня на цар Навуходоносор, който бе възпроизведен и разтълкуван от пророка. Сънят, който царят видел, бе следният: „Велик образ, на който главата бе от чисто злато, гърдите и мишците му – от сребро; коремът и бедрата му – от мед; голените му – от желязо, а нозете му – една част от желязо и една от кал. След това се отсече камък без ръце и удари образа в нозете му, които бяха от желязо и кал и ги съкруши. . . Камъкът, който удари образа, стана планина голяма и изпълни всичката земя".  

Краката на образа, направени от кал и желязо, представляват европейската култура. Големият камък, който удари нозете на този образ и ги съкруши, представлява Божията съдба, разумното, което иде в света. Този голям камък ще съсипе всички съвременни стари разбирания и схващания и в науката, и в обществения живот и ще създаде нова наука, нови отношения, които ще почиват на здрава, положителна основа.  

В Писанието се казва, че когато земята не може да търпи съществата, които живеят върху нея, тя започва да набръчква кожата си. Кожата е нейната кора, нейните пластове, които с живи. В кората на земята действат ред сили, които учените хора наричат "силови линии."  

Христос казва: "Аз за съдба дойдох в света". Вие трябва да знаете, че ако между вас се намерят десет души праведници, те ще бъдат в състояние да спасят София. Ако тия десет души се намерят било в православната църква, било в евангелската църква, било в еврейската църква, безразлично от коя църква ще бъдат, ние ще им благодарим. За нас е важно София да се спаси, да има десет души богаташи, които да вложат своите капитали в Божествената банка, да кредитират за София. Да не мислите, че праведните хора са бедни. Не, бедният човек не може да бъде праведен. Праведните хора са дошли на земята да извършат някаква специална работа и да придобият опитност. Те са дошли от друга някаква система и разполагат с цялата земя – могат да живеят тук, колкото години искат и, като си свършат работата, ще си отидат, отдето са дошли. Богати са праведните хора, Синове Божии са те! Всеки човек, който е Син Божий, той има капитали, разполага с цяла слънчева система. Хората мислят, че праведниците, светиите са бедняци, които се уединяват в някои пещери или в някои гори и там прекарват живота си в пост и молитва, а от време на време се срещат с някои хора и им предсказват, колко души са в къщи, колко от тях има живи и колко умрели, богати ли са или бедни, колко от овците им са изгубени и т.н. Разказват им още за онзи свят, за наказанията и за благата в света и ред други неща. Казвам: това е лесна работа. Така могат да предсказват и всички врачки в България, които гледат на кафе, както и всички обикновени мъдреци. В София има двама такива видни гледачи на кафе. Те взели своите джезвета, спрели се някъде пред Витоша и предсказват, кому какво ще се случи. Обикновено този род гледачи могат да врачуват и предсказват на всички, но не и на себе си. Те не могат да предскажат, какво ще се случи на самите тях. Съдбата на българския народ предсказали, но своята не могли да предскажат. Доколкото зная от техните предсказания, съдбата на България не е лоша.  

„Аз за съдба дойдох в този свят". Казвам: във всеки едного от вас трябва да се пробуди истинско желание да добиете Божественото знание. Във всеки човек трябва да се събуди желание да има глава, т.е. да бъде свързан с Бога, с Мъдростта, да знае нещата, да изработи в себе си един сеизмограф. Сегашната наука не знае, какво има да се случи, тя не може да предсказва събитията с положителност. Божествената наука може да предсказва всичко. От две-три години насам аз постоянно говоря за земетресенията, за събитията, които предстоят да дойдат. Аз имам точни данни за тия неща, които станаха, както и за тия, които ще станат за в бъдеще. Казвате: не трябва да се говори на хората така, да не се плашат. Да, няма защо да се плашат хората, но казвам: има една наука, според която нещата са точно определени, но тя не е фатална наука. Според тази наука, при известни условия, някои страдания и злини могат да се отстранят, или да се отложат, а могат и да се ускорят – това зависи от живота на хората. Един дом може да се разруши, а може и да се съгради. Един народ може да се разруши, а може и да се създаде. Това е в ръцете на самия народ, в ръцете на неговите управници. Казвам: в света, обаче, трябва да има абсолютна справедливост! В България трябва да има идеална справедливост! В българските затвори не трябва да остане затворен нито един праведен човек. И най-после, Правдата трябва да се приложи в света, да не остане нито един беден човек, който да си въздъхва, да се чувства онеправдан и да се пита: няма ли Господ в света? В България не трябва да има бедни хора. Ние можем по десет пъти на ден да вдигаме ръцете и да се молим, но тази молитва не хваща място. Праведникът, като се моли на Бога, трябва да иска от Него да му покаже, да има някоя страдална душа, за да й помогне. Това значи молитва! Щом намерите такава душа, ще й кажете: не се обезсърчавай, има живот, има добри хора в света!

Следователно, когато ви дойдат някои малки нещастия, благодарете за тях, защото вие не знаете, какви по-големи нещастия би могло да ви се случат. Земетресението, което стана, в Пловдив на 18 април, 9 ч. в. беше определено да стане сред нощ, но това, което можахме да направим ние, беше да го ускорим, да стане 2 – 3 часа по-рано, за да се избегнат по-големите нещастия. Добрите хора в България предотвратиха големите нещастия. Ако имаше повече добри хора, те съвсем щяха да спрат земетресението. Казвате: голямо нещастие ни сполетя. Не казвайте, че нещастието е голямо. Благодарете и за него! Ако разбирате смисъла на страданията и нещастията, ще видите, че те са едно благо за българския народ. Философия е да разбирате смисъла на страданията. Благодарете, че Бог намали нещастието на България на 1/100 от това, което беше предвидено да дойде. Ако то беше дошло с такава сила, с каквато беше определено, щеше да помете всички хора: в Чирпан и в Пловдив нямаше да остане нито една жива душа. И всички села наоколо щяха да бъдат унищожени. Но Господ каза: „Засега тия хора нека се стреснат малко, те са още болни, не могат да издържат големи нещастия."

Та казвам: тия страдания, които дойдоха в България чрез земетресенията, са голямо благо за българите, да се стреснат малко, да престанат ежбите между тях, да се осмисли живота им, да изчезне различието между богати и бедни и т.н.. Днес си богат, но утре като дойде земетресението и ти изгубиш къщата си, парите си, де ще отиде твоето богатство? Какво ни показва земетресението? – Че българите трябва да бъдат демократични. Щом дойде земетресението, всички излязоха под открито небе, всички са под общ знаменател. Преди няколко години още казах на българите да излизат сутрин да се молят на Бога под открито небе, но те казаха, че това било идолопоклонство, нямало защо да излизат преди изгрев на слънцето и т.н.. Не, всички хора трябва да гледат нагоре, да отправят ума и сърцето си към Бога. Не казвам, че не трябва да ходят на църква. Нека ходят на църква, но след това да излязат под открито небе и там още веднъж да се помолят на Бога. Направят ли това, никакво земетресение няма да дойде. Но ако те се молят в своите църкви, както сега, още много земетресения ще дойдат. Аз не казвам на българите да съборят църквите си. Не, нека ги освещават, но поне 4 – 5 пъти през годината да излизат сутрин рано под открито небе да се помолят на Бога, да Му благодарят за живота, за здравето и за благоденствието, което им е дал. Такъв трябва да бъде техният идеал!

Някои питат: какво е новото учение? – Новото учение изисква да имаш една възвишена идея, да живееш за Бога, за своята глава, да имаш здрав мозък, да бъдеш свързан с Бога, с това, което не виждаш. После, постепенно ще слизаш към това, което се оформя и най-после ще дойдеш до хората и ще ги обикнеш. Ти не можеш да обичаш хората, докато не обичаш Бога. Защо? – Понеже Любовта, като велика сила, иде отгоре. При това, за да обичаш някого, нужни са условия. Този, когото ти обичаш, не може да почувства и възприеме твоята любов, ако няма затова необходимите условия. Представете си, че главата и краката на този, когото обичаш, са свързани с едно менгеме. Как ще говориш на този човек за любов? Как ще те разбере той? Как ще може да те слуша? За да те слуша и разбере, ти трябва да освободиш главата и краката му от менгемето, да му прочетеш 5 глава от Исайя, да чуе, как се изразява злото.

И тогава, ако някой те пита, има ли Господ, или не, ще му кажеш: ела, аз ще ти покажа, има ли Господ, или няма. Болният как познава, дали има Господ, или няма? Ако си лекар, ще кажеш на болния: ела с мен, аз ще ти покажа, има ли Господ, или няма. – Как ще ми докажеш? – Ако вярваш, още сега ще бъдеш излекуван; Господ може да направи това. Тогава, бутнеш болния на 4-5 места, и в няколко часа той е здрав, изправен на краката си. – Сега вярваш ли в Бога? – Вярваме Как ще докажеш на бедния, има ли Господ, или няма? Ако си богат, ще му кажеш: ела при мен, аз имам цяр против твоята болест. Ще бутнеш тук-там, ще му помогнеш и ще кажеш: в името Божие аз ти давам това, от което се нуждаеш. Докато човек е сиромах, казва: има Господ! Забогатее ли, казва: няма Господ! Съвременните учени хора пък се срамуват да признаят, че има Господ. Аз не говоря за този Господ, който днес се проповядва. Ама имало някакви противоречия в света. Те са последствия от нашия живот. Ако в червата на хората се събират много нечистотии, природата не е виновна затова. Ние, които сме яли повече, отколкото трябва, сами сме виновни. Ние не сме се въздържали, вследствие на което става задръстване в червата, и лекарят като дойде, казва: "Очистително дайте на този болен!" Мислите ли, че в другите области на човешкия организъм не става задръстване? – Задръстване става и в сърцето, и в ума на човека, т.е. става подпушваме на неговите мисли и чувства.

Та казвам: първото нещо, което се изисква от всеки човек е да тури като основа в живота си великата сила – Любовта, и да може при най-големите изпитания в живота да издържа, без да губи доброто разположение на душата и на духа си. Да запазиш любовта си, когато си богат, това всеки може, но да я запазиш при най-голямата мъчнотия и при най-лошите условия – това е изкуство. Например, дойде някое голямо земетресение, всички хора бягат, крият се – само човекът на Любовта седи спокойно, не бега, не се крие. Днес хората бягат и без земетресения. Преди години, в една от варненските църкви, на Разпети петък се събрали много хора. По едно време се чува някакво бучение, като земетресение, и един от присъстващите извиква: „Земетресение!" – всички хора от църквата хукват да бягат навън. В тази паника били изпотъпкани и избити около 20 души. Излизат вън – никакво земетресение. Тази паника се предава по всички църкви във Варна, като по радио, и всички хора избягали вън от църквите.

Та тези от вас, които имат себе си свещената идея за Бога, да направят крачка напред! Ако любовта ви не се увеличава всеки ден с по един градус, вие не сте на правия път! Ако разумността ви не се увеличава всеки ден с по един градус, вие не сте на правия път. Увеличава ли се любовта ви всеки ден с по един градус, вие сте праведни хора. Мнозина се оплакват, че любовта им постепенно изчезвала. Това, което изчезва, което престава и се намалява, не е любов. Любовта, в своите прояви, е непреривна; тя всеки момент се усилва.

Апостол Павел казва: „Кой може да ни отдалечи от Бога, от Любовта Христова? – Никоя сила не е в състояние да стори това. Ако вие се проникнете дълбоко от тази идея, животът ви ще стане щастлив. Например, сега, между хората се явяват ред противоречия, задават се въпросите, кого да обичаме и кого не? Казвам: може да се обича само добрият и разумният човек, а на глупавия и на неразумния може да се докаже закона, че чрез злото в себе си той препятства на своето развитие.

В прочетената глава на пророк Данаил се говори за съня на цар Навуходоносор, който Данаил изтълкувал по следния начин: главата на този образ, която била от злато, представлявала вавилонското царство. Гърдите му били от сребро. Това било асирийското царство. Коремът и бедрата му били от мед, това е царството на Александър Велики. Голените му били от желязо. Те представлявали римската империя. Краката му били една част от желязо, а другата от желязо и кал. Те представлявали сегашната култура – културата на европейските държави.

Всички, които ме слушат, трябва да пожелаят да дадат пример на сносен живот и да не чакат спасението да дойде отвън. Всеки човек трябва да работи усилено с мисълта си. И ако всеки човек е един от десетте мъдреци на Навуходоносор, щом се обърне към Бога и Го попита, какво трябва да прави, ще получи отговор. Това става по вътрешна свобода. Всеки човек, който е дошъл до новата област на живота, трябва да бъде едно възвишено, Божествено дете. Той ще бъде, в широк смисъл на думата, "човек", освободен от своя вътрешен егоизъм, със съзнание, че може да обича, може да мисли. Само такъв човек може да приложи правилно всичко, което му е дадено. Той може да прави погрешки, но никой няма да го съди за тях. Погрешки правят и учените хора, погрешки правят и разумните хора, погрешки са правили и светиите, но злото не е там. Злото е в отлагането, когато хората казват: ние не искаме да живеем, не искаме да работим и да се учим, животът няма смисъл.

Днес Провидението поставя цялото човечество, цялата съвременна култура на изпити. Ние сме в последната фаза на тази култура. Всички народи, всички хора, у които съзнанието е пробудено, са поставени на един вътрешен духовен изпит. И всеки, който има любов в душата си, ще има мир в себе си, няма да се смущава от условията, но ще се намира под великия Божи Промисъл.

Та казвам: в тия времена е потребно истинско, положително знание. Казват, че при сегашните земетресения много хора са полудели от страх. Да, ще полудеят, те са пред неизвестност, а неизвестността е страшно нещо! Щом дойде земетресението, човек се намира пред голяма катастрофа, той мисли, че е в ръцете на един разбойник, който го коли. От какво се плаши човек? – От неразумното. Човек се плаши от разбойника, от звяра – мечка, вълк и др., защото в тях няма разумност. Може ли да се плашим от разумния човек? – Не, на него ще имаме упование. Значи, в света има велик Промисъл, велика Божия Любов, която обединява хората. Бог ги обединява, злото ги разединява. Съвременните хора, като видят, че двама души се обичат, не могат да търпят и казват: какво са намери ли помежду си, че се обичат? Питам: кой човек, според вас, заслужава вашата любов? Допуснете, че имате две моми: едната бедна, скромна – простичко облечена, а другата богата – хубаво облечена, с накити и гирлянди. Коя от двете ще заслужи вашата любов? – Тази, която е богата с добродетели; тя може да бъде и бедната, и богатата мома. Всяка душа, в своето първично състояние, е едно богатство. Знанието, което душата носи в себе си, това са нейните хубави, скъпи дрехи и накити. Ако една мома е разумна, богатите дрехи и скъпите накити идват отпосле.

Ще ви определя, какво нещо е този брилянт или този скъпоценен камък. Срещате един голям юнак, който носи на гърба си чувал със сто килограма злато, или със скъпоценни камъни. Вие сте слаб, хилав човек, но казвате: и аз бих желал да нося този чувал. Питам: за тебе ли е този чувал? – Не, ти можеш да носиш на гърба си чувал с десет килограма тежест. Този, който носи стоте килограма на гърба си, той е юнак, заслужава да носи чувала със златото. Но и вие, които носите десет килограма на гърба си, сте герои по отношение друг някой, който може да носи само един килограм. И той, като ви погледне, ще каже: герой е този човек! Има други същества пък, които носят само по един милиграм на гърба си. Като погледна към всички същества, намирам, че всички са герои – все носят нещо на гърба си, и то всеки според силата си. Това е специфичното за всеки човек; то е неговият брилянт, неговият скъпоценен камък.

Казвам: всеки човек има в себе си известна добродетел, известна способност, специфична за самия него, поради която, именно, той е ценен пред Бога, и пред хората. И ако вие заличите в себе си красивото, вашето специфично хубаво и добро нещо, за което Бог ви цени, небето – познава, а хората – обичат, това ще ви причини смърт, или най-малко ще опетни живота ви. Когато хората опетняват своята Божествена, своята свещена идея в себе си, животът им се помрачава и изгубва смисъл. Казвам: измийте тази кал, която сте поставили върху своята свещена идея, и животът ви веднага ще придобие смисъл. Обаче, всички трябва да знаете, че няма същество в света, което би могло да разруши основната, свещената идея, която Бог е вложил в душата ви. Душата може да страда, може да мине през ужасни страдания, може да гори в най-големия огън, но ще мине и замине, без да се засегне, и ще каже: минах през големи страдания, велика опитност придобих и пак излязох благополучно. Благодаря на Бога за благата, които по този начин придобих.

По същия начин и вие правите опити и казвате: Господ мене ли ще слуша? Щом Господ не те слуша, трябва да знаеш, че не живееш добре и ще се заемеш да изправиш живота си. Не те ли слуша Господ, това показва, че ти нямаш обработено сърце, нямаш светъл ум и ще се молиш на Бога, ще работиш върху себе си, докато придобиеш тия неща. Няма да разправяш на другите, че не си добър човек, но ще признаеш това само за себе си и тайно в душата си ще се молиш на Бога да ти помогне в работата. Работиш ли за изправянето на своя живот, Господ ще те слуша и ще отговаря на молитвите ти.

Та страданията и изпитанията в живота ни, това са тласъците, ударите от страна на Провидението, които ни подтикват към работа, към нов живот. Те носят известни блага заради нас. Вие казвате: това са заблуждения. Не, заблужденията са в сегашния живот на хората. По-големи заблуждения от сегашните няма. Заблуждения съществуват и в съвременната наука, и в съвременната религия. Обаче, има ред учени хора, които се отличават със своята искреност. Те изясняват фактите, говорят по тях, но дойдат ли до някои факти, които не познават, казват: тия неща още не съм разбрал, не ги познавам. Дарвин има тази отличителна черта на искреност. Дойде ли до някой непознат факт, той казва: "Оттук нататък не мога да вървя". После среща факти, които познава, разбира и продължава да ги обяснява. Така трябва да постъпват и съвременните учени. Като дойдат до факти, които не познават, трябва ли да спрат до тях, или като Данаил, да отидат при Бога, да Го помолят Той да им даде своите обяснения и тълкувания? По същия начин трябва да постъпват и съвременните хора. Дойдат ли до известни междини в живота си, да кажат: тия междини не познаваме, трябва да ги проучваме.

Казва Христос: "Аз за съдба дойдох в този свят!" Сега вие какво мислите да правите? Не е въпросът да ставате православни, нито теософи, нито окултисти, но да направите връзка с Бога, с Първата Причина на нещата. У всинца ви трябва да има желание да претърпявате всичко заради Бога. Страдате ли, страдайте заради Бога! Учите ли, учете заради Бога! Правите ли добро, правете го заради Бога! Аз не говоря за този Бог, за когото светът страда, но за Онзи Бог, Който разширява душите, Който дава светлина на съзнанието и освобождава човека от всички заблуждения и ограничения.

"Аз за съдба дойдох в този свят". Всички хора искат да живеят щастлив живот, но въпреки това животът им е пълен с противоречия. Докато човек не си създаде едно положително верую в себе си, докато не си постави здрави основи в живота, той не може да бъде щастлив. Не е достатъчно само да вярвате в това, което ви говоря, но трябва да проверявате моите думи. Не се спирайте само върху моите думи, но четете и проучвайте свещената книга, четете книгите на разните философи, да видите, какво са казали и те. Четете всичко, но доброто дръжте и прилагайте. Всичко опитвайте, стига да намерите Истината. Търсете навсякъде скъпоценният камък и като го намерите, използвайте го! Аз не съм от тесногръдите, да ви налагам да се спрете само тук, но казвам: навред търсете Истината и като я намерите, извадете скъпоценните камъни от нея и ги вложете във вашата душа, във вашия ум, във вашето сърце и работете с тях!

За да си обясним всички прояви в живота, ние вървим от физическото към духовното. Животът, във всички свои прояви, е целокупен. Целокупният ни живот има смисъл, когато връзката ни с Бога е правилна. Аз разглеждам връзката с Бога като велик принцип, крито прониква цялата природа. Тогава всички принципи от материалния и духовния свят имат смисъл, защото са свързани помежду си. Ако ние прекъснем връзката си с Бога, с Божествения свят, тогава и материалният, и духовният свят изгубват смисъла си: личността изгубва своя смисъл; приятелите изгубват смисъла си; домът изгубва смисъла си – всичко изгубва своя смисъл.

Та казвам: ще поставите в ума си мисълта, че ще можете да постигнете всичко, което желаете. Вие сте живели хиляди години досега, и у вас има събрана, много енергия, много красиви мисли и чувства, но не смеете да дадете ход на тия неща, да се проявят. Вие постоянно се коригирате и казвате: не е време още да се проявя. Не, дойде ли ти някоя хубава мисъл посред нощ – стани и я изпълни. Не казвай, че сега не й е времето. Дохожда ти някоя мисъл да станеш, да излезеш вън и да се помолиш на Бога. Не отлагай, стани! Или нещо отвътре ти казва: иди в еди коя си къща, там живее една бедна вдовица, помогни й! Стани веднага, похлопай на вратата и помогни! И друг път нещо ти нашепва: прочети еди-коя си книга! Не отлагай, прочети я! Каквото хубаво и добро ти се нашепва отвътре направи го, не отлагай, то е разумно. В разумността всякога има плод. Когато запитват някой учен, какво ще стане с България, той нека насърчава хората, а не да ги плаши. Някои казват, че толкова и толкова къщи ще пострадат в София, толкова и толкова хора ще измрат и т.н. Казвам: всичко това не зависи от никаква философия, от никакви философи. Само Бог разполага със съдбините на София - Той я държи в ръцете си. Ако я остави в ръцете на друга сила, София ще изчезне. Но Бог казва: "Чакайте, не бързайте още!" Господ държи София в ръцете си на везни. Всички софиянци са под Негова защита. След земетресението всички софиянци започнаха да говорят за Бога, и Той ги пита: "Ще вярвате ли в мене, ще изпълнявате ли моя закон? Ако обещаете, ще изпълните, без да се отмитате". Сега Бог държи София на везни в ръцете си и я претегля. Той пита всички учени, професори, всички свещеници, всички управляващи, както и всички останали хора: ще вярвате ли вече в мене? – Господи, ще вярваме! Достатъчно е Господ малко да наведе везните, и всички софиянци отново ще се изплашат. Докато Господ държи София в ръцете си, никакво земетресение няма да стане. Остави ли везните на земята, земетресението ще дойде, и съдбата на София е решена. При това положение аз вече не отговарям, но засега още виждам, че Бог държи София в ръцете си и казвам на софиянци: обърнете очите си към Господа, Който сега ви говори! Не мислете, че само праведните хора и светиите трябва да се молят на Бога в тия времена. Не, всички ще се молите тъй, както и те се молят. Както те жертват своя живот, така и вие трябва да жертвате своя живот; както те се лишават от много неща, така и вие трябва да се лишавате. Всички трябва да бъдете праведни хора, всички трябва да бъдете светии и то не обикновени, а първокласни.

Христос казва: "Аз за съдба дойдох в този свят". Дето има съдба, има и разумност. Дето има разумност, там е Бог. Дето е Бог, там е вечното благо на живота.