Разлика между версии на „Блаженствата“

Текуща версия към 16:31, 16 януари 2014

Съборно слово - 1943 г.

КНИГА: Вечното благо

Блаженствата

Матея 5 гл.

В пета глава от Евангелието на Матея се говори за блаженстватa. Тя представлява само част от това, което Христос е говорил. Добре щеше да бъде, ако имахме цялата беседа на Христос. Като се говори за блаженствата, някои ги разбират буквално. В същност, те крият в себе си вътрешен, духовен смисъл. Който разглежда нещата материално, казва: Човек може да прави добро с пари. Не е така. Доброто не е материално. Да мислите, че доброто се крие в материалното, това е все едно, да мислите, че в буквите се крие силата на словото. Много неща определят силата на словото, не само буквите. Буквите са външен израз на словото. Както словото не е в буквите, така и доброто не се изразява в даване на пари. Парите са азбука, външни знаци, чрез които се изразява само едната страна на нещата. Често се говори за сетивата, като средство за запознаване с външния свят. Значи, и сетивата са особен род азбука. Пет сетива имаме, значи, разполагаме с пет метода, чрез които се домогваме до пет различни свята. Зрението ни запознава със светлината, слухът – със звука, обонянието – с миризмите, носът – с вкуса, осезанието – с различните промени на температурата. Всяко сетиво е на мястото си. Следователно, страшно е, когато едно от сетивата се развали. Обаче, от всички сетива най-нужен за физическия свят е вкусът. Когато вкусът се изгуби, човек престава да яде, а с това заедно и животът му се прекратява. Ако човек изгуби зрението или слуха си, все още може да живее. Изгуби ли вкуса, и животът му се изгубва.

Много от съвременните хора се занимават с несъществени работи, а пренебрегват същественото. Те разрешават въпроса за яденето – какво да ядат и как да изкарат прехраната си, без да се интересуват за същественото в живота. Животните са разрешили по-добре въпроса за храната от хората. Месоядните се хранят с месо, тревопасните – с трева, птиците – със зърна, с мушици. Само човекът се блъска около въпроса за храната и се чуди, какво да предпочете – месо, растителна храна или плодове. Тази е причината, дето хората постоянно се тревожат. Ако хлябът им е недостатъчен, или ако няма мазнини, захар, те се безпокоят, стават недоволни и нещастни. Наистина, днес липсват много неща – война има. Преди войната всичко беше в изобилие, хората бяха задоволени. Въпреки това, бяха ли по-добри, отколкото са днес? Ако задоволите всички нужди на човека, ще стане ли толкова добър, колкото трябва? Вярно е, че храната прави човека добър, но не само физическата храна. Под „храна" разбираме онова, което човек възприема чрез ума, сърцето и стомаха си. За ума е нужна умствена храна, за сърцето – сърдечна, а за стомаха–физическа, материална. Следователно, който храни ума, сърцето и тялото си с чиста, доброкачествена храна, той става добър, разумен човек.

Казва се в Писанието, че когато Мойсей извел евреите от Египет, трябвало дълго време да се хранят с манна – друга храна нямало в пустинята. Те събирали всеки ден манна, колкото за деня; само в петък събирали за два дена, и за събота, защото съботата беше определен ден за Бога. Но, за да се осигурят, и през другите дни те събирали повече храна, отколкото им трябвало за деня. За неизпълнение на наредбите, трябвало Мойсей да ги наказва. Те често роптаели против манната и съжалявали за вкусната и разнообразна храна, която имали в Египет. Не само евреите, но всички хора разбраха, че осигуряването не помага. Ще вземеш хляб повече, отколкото трябва, но ще го хвърлиш. Ако го оставиш на влажно място, той мухлясва. Ще кажете, че опитахте вече, какво значи да живееш с 250 - 300 гр. хляб, и то не чисто пшеничен, но смес от ръж, царевица, соя и др. Сега разбрахте цената на хляба. Мнозина разстроиха стомаха си, разболяха се, изгубиха охота към ядене. Ще кажете, че е опасно да ядете хляб, направен от различни брашна. Опасен и вреден е, наистина, такъв хляб, но не по-малко опасности си причиняват хората, когато внасят в своето верую различни качества брашно. При това, едното качество е вгорчено, другото не е доброкачествено и т. н. Какво ще правите с такова верую? Или ще се откажете от него, или ще се принудите да го приемете. В края на краищата, стомахът ви ще се разстрои. И физическата, и духовната, и умствената храна трябва да бъде чиста, доброкачествена и прясна.

И тъй, давайте съответна храна на удовете си, за да се развиват правилно. Очите ще храните с мека и приятна светлина. Учете се да разлагате светлината и да се ползвате от различните цветове, както това правят и растенията. В това отношение, растенията знаят по-добре изкуството да разлагат светлината и да се ползват от цветовете ѝ. Едни растения си правят червена дреха, други – жълта, трети – синя и т. н. Ако в човешкия живот преобладаваше червената светлина, хората щяха да бъдат войнствени. Ако преобладаваше портокаления цвят, всички щяха да бъдат крайни индивидуалисти; всеки ще мисли, че светът е създаден само за него. Ако преобладаваше жълтият цвят умът щеше да бъде крайно развит. Дето умът на човека е много развит, страданията му са големи. Ако преобладаваше синият цвят, човек щеше да се отличава с чрезмерно развито религиозно чувство. Той щеше да бъде голям догматик: каквото каже той, или в каквото вярва, думата му трябва да се изпълни. Неговото верую е истинно и право. Какво се иска от човека? – Да си изработи правилен възглед за живота и за природата. Това се придобива чрез опитностите в живота. Той учи, прилага и така придобива светско и религиозно знание. Като четете Библията, и вие се учите от опитностите на миналите векове. Така се запознавате с живота на древността и дохождате до сегашните времена. Съвременният човек се интересува от всичко, но най-много от това, което лично го засяга. Той се интересува главно от хляба, от жилището, от облеклото си и най-после от знанието. Той иска да знае езици, за да се съобщава с различните народи. Добре е да знаеш езици, да се запознаеш с добродетелите на всеки народ. Но наред с техните добродетели ти ще изучаваш и техните слабости и недъзи. Ако не знаеш френски, или друг чужд език, каквото и да ти се говори, добро или лошо, нищо няма да разбереш. Каквито обидни думи и да ти казват, ти ще гледаш спокойно, като че не се отнася до тебе. Езикът на съвременните хора не е още пречистен. Много думи имат лошо значение. Те не отговарят още на името „културни", което се дава на някои народи. Както източните, така и западните народи трябва да работят върху езика си, да го пречистят.

Доказано е, че съвременните хора се спъват от външни неща. Тази е причината, дето дават криви тълкувания на думите и ги изопачават. Те говорят за ада и влагат в това понятие нечувани неща. Кой е бил в ада и се върнал оттам, за да знае, дали е истина това, което се говори? Какъв е огънят в ада, за който се казва, че който попадне в него, вечно гори? В обикновения огън нещата се запалват и изгарят, а в огъня на ада вечно горят. Казва се още, че в ада ще има вечно скърцане със зъби. Един свещеник често казвал на слугата си: Стояне, вечен огън и мъчение, вечно скърцане със зъби ни чака в ада. Слугата погледнал спокойно господаря си и казал: Аз трябва да мисля за това, дядо попе. Ти нямаш зъби, няма защо да се безпокоиш. За тебе не е страшно, ти няма с какво да скърцаш. Страшен е адът за онзи, който живее в безлюбието. Който живее в любовта, не се страхува от ада и от вечния огън.

Човек се нуждае от светлина, която постоянно се усилва, но не от обикновената, механическа светлина. Като попадне в червения цвят на живата светлина, човек става активен. Тя е носителка на живота. Докато е под влиянието на тази светлина, той се радва на здраве и живот. Щом светлината го напусне, той започва да боледува и губи силата си. Колкото повече се намалява влиянието на червения цвят в човека, толкова повече се увеличават болестите в него. Жълтият цвят на светлината оказва влияние върху човешкия ум. Намаляването на този цвят предизвиква тъмнина в ума, неразбиране на нещата и противоречия. Синият цвят влияе върху духовното начало в човека. Той събужда в него любов към Бога и определя отношенията му към Божествените прояви. Следователно, без червения цвят човек не може да придобие живота; без жълтия цвят не може да бъде умен; без синия цвят не може да бъде религиозен или духовен. Всяка дума носи известен цвят. Кажеш ли на болния една дума, която съдържа червения цвят, той ще оздравее; кажеш ли на глупавия дума, която съдържа жълтия цвят, той ще поумнее; кажеш ли на нерелигиозния дума със син цвят, той ще стане религиозен. Често чувате да се говори, че трябва да живеете добре, да бъдете умни, да вярвате в Бога, но нито животът ви става по-добър, нито разумността ви се увеличава, нито ставате вярващи. – Защо нищо не постигате? – Защото думите, които изговаряте, не съдържат съответните цветове.

Какво правят религиозните хора? Те четат Библията, Евангелието, без да разбират дълбокия им смисъл. Те не могат да възприемат цветовете на думите, които четат. Щом не възприемат цветовете им, думите остават неразбрани. Сега и вие четете пета глава от Матея за блаженствате, без да възприемате светлината, която те съдържат. Деветте блаженства представят девет метода за възприемане на Божествената светлина, която повдига човешкия ум, сърцето и душата. Говори се за нищия духом. Какво може да постигне нищият духом? Той е в състояние да превърне нисшата, необработена материя във висша. Дайте на нищия духом непрана вълна, той ще я изпере, изпреде, изтъче и ще даде на хората готов плат да си шият дрехи.

„Блажени кротките, защото те ще наследят земята”. ( 5 ст.). Значи, за да наследи земята, човек трябва да бъде кротък. – Кой човек наричаме кротък? – Който има добра обхода със себе си и със своите ближни. Той не влиза в стълкновение с никого. Ще кажете, че кроткият човек не прави зло. Не е въпрос да не прави зло; важно е да прави добро. Много хора се въздържат от злото, но и добро не правят. Който не прави нито зло, нито добро, все едно, че нищо не прави. Казано е в Писанието, че Бог забрани на човека да яде от дървото за познаване на доброто и на злото, но той не послуша. Първите човеци ядоха от това дърво. И до днес още хората ядат от забраненото дърво и продължават да правят зло: крадат, убиват, лъжат. Ще откраднеш хляб или пари от касата и ще ги задържиш за себе си. Хлябът ще мухляса, парите ще останат без обръщение и, в края на краищата, ти си направил зло. Защо не опечеш хляб и, докато е пресен още, не дадеш на ближния си да хапне от него? Защо не извадиш пари от касата си и да дадеш на ближния си да си услужи с тях? Това е най-малкото добро, което можеш да направиш.

„Познаване на доброто и на злото”. Думата „познаване" подразбира отношение. Да познаваш, какви са твоите права и задължения към къщата ти, това е закон за собственост. Имаш къща, която можеш да владееш само чрез крепостен акт. За да познаваш един език, трябва да го говориш. Като говориш френски или немски, например, ти познаваш едновременно и добрите, и лошите му качества. Всяко нещо има две страни: добра и лоша. Следователно, и съществата от духовния свят биват добри и лоши. Добрите същества правят добро на хората, а лошите им причиняват пакости. Добрите същества създадоха добрите мисли, чувства и постъпки; те създадоха добрите и полезни растения и животни, за да бъдат в услуга на човечеството. Лошите същества създадоха лошите мисли, чувства и постъпки. Те създадоха вредните растения и животни, да пакостят на хората. Това, което осакатява и изопачава човешкия ум, сърце и воля, е зло. Това, което подобрява състоянието на ума, сърцето и волята, е добро, Ако не можеш да различаваш доброто от злото, ти нямаш никакво знание. Отдалечаването на човека от Бога е зло. Приближаването му към Бога е добро. Това са два процеса, които се извършват постепенно, а не изведнъж. Можеш ли изведнъж да преместиш северния човек в тропическите места? Можеш ли изведнъж да преместиш човека от топлите места на северния полюс? И едното, и другото трябва да става постепенно. Стане ли изведнъж, и двамата ще умрат. Не е лесно да свикне човек на голяма горещина, или на голям студ. Не е лесно да стане човек духовен, умен или добър. Не е лесно да разбира, дали една мисъл е добра, или лоша. За да разбереш нещо, трябва да познаваш неговите качества. За да различаваш мислите, чувствата и постъпките, като добри или лоши, трябва да познаваш техните качества.

„Блажени нищите духом, защото е тяхно царството небесно". (3 ст.). Под „царство небесно“ се разбират всички благоприятни условия, при които човек може да постигне, каквото пожелае. В този смисъл, царете трябва да бъдат нищи духом, защото разполагат с благоприятни условия. Значи, тяхно е царството небесно.

„Блажени нажалените, защото те ще се утешат”. (4 ст.). Който иска да се утеши, трябва да бъде нажален. Това е първото условие. Утехата е проява на Божията Любов. Следователно, не можеш да бъдеш утешен, докато не те обичат. Може ли да те утеши онзи, който не те обича? Страшно е положението на човека, когото не обичат. Той минава през големи страдания. Като обичате някого, давате му най-хубавите неща. Ако не го обичате, давате му най-лошите работи. На онзи, когото обичате, давате голямо угощение: печено агне, кокошка или прасенце. Добре е за него, че ще си хапне печено агне, но питайте агнето, какво ще каже. Колкото и да го залъгвате, положението му е тежко. Ще го убеждавате, че като влезе във вас, то се повдига: от четириного животно минава в двуного. С това искате да кажете, че давате сто на сто от себе си за агнето. В същност, агнето дава нещо от себе си, а не вие.

Един турчин отишъл при един банкер да му иска 200 лири на заем. За да се домогне до заема, той казал на банкера: Готов съм да платя 100% лихва, само да ми услужиш. Банкерът се съгласил и дал 200 лири на турчина. След шест месеца длъжникът донесъл сто лири лихва на кредитора си и го запитал: Доволен ли си от мене? Доволен съм, но кога ще платиш майката на парите? – Остави тази работа. Вземи сега лихвите на парите, а за майката не мисли. След като дал сто лири срещу дълга си, той не се явил вече пред банкера.

Мнозина постъпват като този турчин. Те се молят на Бога да им даде знание, мъдрост, за да дадат и те нещо на хората. Те искат да се покажат добри, но така не се прави добро. Да направиш добро на ближния си, това значи, да му дадеш нещо от себе си. Ако искаш да дадеш плод на човека, не купувай от пазара, но му откъсни от дървото, което сам си посадил. Давай от плодовете на своя труд, на своите добри мисли, чувства и постъпки. Ако искаш да утешиш нажаления, не му цитирай стихове.от Евангелието, но посади в земята мисълта, която искаш да му кажеш, и, когато порасте и даде плод, предложи му да си хапне. Това значи, да даваш на ближния си от доброто, което носиш в себе си. Как ще предадеш вяра на човека, ако сам я нямаш? Как ще направиш човека кротък, ако сам нямаш кротост? Как ще обясниш безкористието? Нищият духом е абсолютно безкористен.

„Блажени милостивите, защото те помилвани ще бъдат”. (7 ст.). Как ще проявиш милосърдието, ако сам не си милосърден? Милосърдният слиза до нивото, дето живеят обикновените хора. Ако търсите милостиви хора, ще ги намерите между бедните, страдащите, болните. Достатъчно е да отидете в един от крайните квартали на Лондон и Ню Йорк, да опитате, доколко сте милосърдни. Там ще срещнете множество момчета и момичета, които не знаят майка си и баща си; те се намират в крайна мизерия: боси, окъсани, гладни, бездомници. Ако тук не се трогне сърцето ви, ще знаете, че не сте милосърдни. За да минеш от единия край на този квартал до другия, трябва да има стражар да те пази. Жалко е положението на тези хора. Мизерията е изопачила човешкия образ в тях.

Като изучава проявите си, човек дохожда до същите състояния, в които се намират жителите на крайните квартали в големите столици. Като не обичате някого, готови сте да се нахвърлите върху него, да го биете, да го задушите. Ако го обичате, готови сте да му дадете всичко, което имате: пари, дрехи, обуща и т. н. Коя е причината за крайностите, в които човек изпада? – Връзката му с два различни свята. Докато не познава и двата свята и не различава проявите им, човек всякога се натъква на различни влияния. Както не е все едно, дали химикът получава вода или някое експлозивно вещество, така не е все едно, с кой свят ще се свърже човек: с възвишения, или с нисшия. Някои думи, с които си служат хората, имат свойствата на водата – чистят, освежават, възрастват ; други думи са подобни на азотната киселина: дето паднат, всичко изгарят. За да не причинявате пакости на себе си, нито на своите ближни, служете си с думи, които приличат на водата, а не с такива, подобни на азотната киселина. Ако капне вода на дрехата ви, не причинява зло; капне ли азотна киселина, дрехата изгаря.

Всяко нещо, което разваля добрите. мисли, чувства и постъпки, е азотна киселина. Под азотна киселина окултистите разбират човек, крайно самостоятелен, горд. Значи, гордостта се дължи на присъствието на азота в човешкия организъм. Като елемент, азотът е крайно инертен, неактивен, не влиза лесно в съединение с другите елементи. Обаче, съедини ли се с водорода и кислорода,той образува азотна киселина и става активен и опасен. Поотделно водородът и кислородът не са опасни елементи, но заедно с азота те образуват силната и разяждаща азотна киселина. Глицеринът е безвредно съединение. Внесе ли се в него азот, получава се нитроглицерин – силен експлозив. От него приготвят динамита. Първи, които откриха експлозивните вещества, са падналите ангели. Те живеят между хората, дето и до днес правят най-страшните експлозиви

Често се проповядва на хората да приложат любовта, като цяр против експлозивите. Всички болести, недъзи, скърби се лекуват с любовта. Затова е казано, че знанието възгордява, а любовта – назидава. Знание без любов носи нещастие; знание с любов носи благословение. Живот, в който гордостта се проявява, носи нещастие; живот, роден от любовта, носи щастие. Който търси щастие без любов, той е на крив път. Не можеш да бъдеш щастлив, когато окръжаващите живеят в безлюбие. Не можеш да бъдеш щастлив, когато окръжаващите са нещастни. Ако не знаеш, как да възприемеш любовта и как да я предадеш, не можеш да бъдеш щастлив. Да възприемеш любовта за себе си и да я запазиш чиста, както излиза от Бога, това наричаме „любов". Да предадеш любовта на ближните си така чиста, както си я приел, това наричаме „обич". Ако при приемането и предаването на любовта внесеш известна нечистота в нея, ти се натъкваш на нещастия. Обаче, ако и в двата случая я запазиш чиста, както си я приел, ти се ползваш от Божието благословение.

Днес всички хора очакват мира. Как ще дойде мирът? Защо се бият и карат хората? Защо водят войни? – За материални блага. Всички народи искат да спечелят повече земя, да станат богати. Вечният мир ще дойде, когато хората се научат да възприемат и предават любовта така чиста, както са я приели от Бога. Мирът ще дойде, когато слугите изпълняват заповедите на господаря си така, както са ги получили. Ако господарят даде на слугата си десет хиляди лева да ги разпредели между бедни, и слугата задържи половината от парите за себе си, мирът няма да дойде. Слугите трябва точно да изпълняват заповедите на господарите си. И господарите трябва точно да изпълняват волята на Бога, своя Отец. Тогава думите на Христа „Както ме е Отец научил, така говоря", придобиват смисъл.

И тъй, изучавайте блаженствате, като вътрешни процеси. Чрез тях ще научите доброто, което се проявява вън от вас и вътре във вас. Чрез блаженствата човек се пречиства и подготвя за възприемане на любовта. Блажени сте, ако възприемате и предавате правилно любовта. Блажени сте, ако вършите Божията воля. Който върши Божията воля, той е жител на София, т. е. жител на света, дето царува мъдростта. София е място на мъдростта. Който не върши Божията воля, той е вън от София, вън от мъдростта, в провинцията. Напуснете провинцията и влезте в София, в света на мъдростта, да изпълните Божията воля с любов. Това значи, да бъде човек добър. Истински добър е онзи, който няма нито едно престъпление в миналия и сегашния си живот. Следователно, ако имаш само едно петно в миналото си, непременно трябва да го изчистиш. Като изправяш сегашния си живот, ти оправяш и миналия. Докато не изправиш миналия си живот, не можеш да бъдеш добър. Изправянето на живота ви има отношение към любовта. Само любовта е в сила да изправи погрешките на човека. Да вярваме в Бога, Който ни учи, как да изправяме погрешките на миналото и как да живеем в настоящето.

11. Беседа от Учителя, държана на 5 септември, 1943 г., 5 ч. с. София – Изгрева.