Разлика между версии на „Причини за страданията“

Текуща версия към 14:03, 4 януари 2014

Утринни слова - Пета година (1935 - 1936)

Трите родословия, том 1

Причини за страданията

Често се говори за ангелите, за небесния живот. Какви качества има ангелът? Той се отличава с любов, интелигентност, доброта и разумност. Тези качества представляват основа на небесния живот. Без тях не можеш да се повдигнеш в по-висок свят от физическия. Има вярващи, които мислят, че и без знания може да се отиде на небето. Те разчитат изключително на вярата и на любовта. Обаче, истинската вяра и любов се основават на разумността, знанието, интелигентността и доброто. Без тези качества, ти ще вярваш, но вярата ти ще бъде сляпа. Ученият постепенно придобива знания, които почиват на опита. Като опитва нещата, вярата и знанията му се увеличават.

Човек се ражда с условия и възможности да бъде учен, но ако не работи, не развива ума си, той остава невежа. Той придобива знания всеки момент; от сутрин до вечер той складира микроскопически опити и знания в съзнанието си. Яде ли, спи ли, разговаря ли се, той все придобива нещо. Започне ли да мисли за миналото си, той спира развитието си. Миналото е зад гърба ви. Щом сте тръгнали на път, не се обръщайте назад, да видите какъв път сте изминали. Отправяйте вниманието си към това, какво сте срещнали на пътя си и какво сте научили, а не колко и какъв път сте извървели. Някои религиозни хора се спират върху въпроса, какво е направил Христос за човечеството. Те си казват: „Христос дойде на земята, пожертва се за човечеството и изкупи греховете му. Ние сме вече спасени, няма защо да се безпокоим и да работим“. Това е криво разбиране. Отсега нататък ще работиш и то повече, отколкото по-рано, преди да си съзнал това.

Следователно човек трябва да работи с постоянство и любов, без да морализира другите да правят това, което и той прави. Ти работи, без да мислиш какво трябва да правят твоите ближни. Един американец-милионер разполагал с фабрики, кантори, работилници, поради което имал възможност да дава работа на мнозина. Който се осмелявал да му поиска някаква помощ, той веднага му отговарял: „Мога да ти дам някаква работа, да свършиш нещо, но пари без труд не давам. Който иска да яде, трябва да работи“. Така посрещал той всички хора, които се обръщали към него за помощ. Един ден, като отивал на работа, последвала го една бедна вдовица, с молба да ѝ даде някаква помощ. – „Не давам пари напразно. Работи нещо, да си изкараш прехраната.“ – „Болна, немощна жена съм. Имам и малки деца у дома, няма на кого да ги оставя.“ Най-после, отегчен от нея, той ѝ подхвърлил един долар и казал: „Вземи тези пари и ме освободи!“ Дошъл краят на неговия живот. Той заминал за другия свят и се явил при св. Петър с надежда, че ще бъде приет в рая. – „Не бързай! – му казал св. Петър. – Къде отиваш?“ – „В рая.“ – „Какви добрини си направил?“ – „Цял живот подкрепвах бедните.“ – „Как?“ – „Давах им работа, да работят и да се прехранват.“ – „Но ти се ползваше от техния труд – спокойно възразил св. Петър. – Посочи ми едно добро дело, срещу което не си получил нищо.“ Американецът мислил много и най-после си спомнил, че някога бедна вдовица му искала помощ и като му дотегнала, той ѝ подхвърлил един долар, срещу което не получил нищо от нея. – „Виж, този случай е особен, ще го разкажа на Господа и ще чакам отговор“ – казал св. Петър. Като се върнал при американеца, св. Петър предал думите на Господа: „Дайте на американеца два долара за доброто, което направил на вдовицата, и го изпратете на земята, там да научи уроците на живота“. И тъй, който живее като американеца, ще отиде на онзи свят, откъдето ще го върнат на земята само с два долара. Кривите разбирания водят към страдания. Някои майки работят по цели дни, но щом стане нужда дъщерята да направи нещо, веднага ѝ забраняват. Майката мисли, че ако дъщерята работи, ръцете ѝ ще огрубеят. Тя иска ръцете на дъщерята да бъдат меки, нежни, да я харесват момците. Така ще я продадат по-скъпо. Това е криво разбиране, което ще донесе страдания и на майката, и на дъщерята. И в религиозния живот има подобно нещо. Както майката пази дъщеря си като писано яйце, така и някои проповедници пазят своите пасоми от работа на ума, за да не се натъкват на противоречиви идеи. Има ли нещо лошо, опасно в това, че мозъкът на човека работи? Колкото повече работи, толкова по-добре за него. Всеки човек трябва да работи за съществени, а не за несъществени и преходни неща. Щом яде, човек трябва да работи, да мисли, да чувства, да учи и т.н. Всичко това, в широк смисъл, наричаме работа. Като работи, човек развива ума и сърцето си. Следователно прилагайте любовта за развиване на сърцето, разумността – за ума. Прилагайте доброто за развиване на сърцето, а истината – за ума. Любовта, разумността, доброто и истината са качества на Божественото, което е вложено в човека. Който не прилага Божественото, сам се спъва и излага на страдания. Често хората се запитват защо страдат. Една от причините на страданията им се дължи на факта, че те не прилагат Божественото. Малцина прилагат онова, което Бог е вложил в тях. И животното страда, но причината за страданието му е друга. И да иска, то не може да приложи това, което човек прилага. Много естествено, животното е лишено от това, което е дадено на човека. Като се чувства ограничено, то страда и се мъчи. Следователно каже ли някой, че е лишен от разумност, това показва, че не говори истината. Само животното няма разумност. По естество човек е разумен, но понякога не прилага разумността си. Щом не я прилага, страданията естествено го следват. И Христос страдаше за хората, за това, че не приложиха своята разумност.

Учителите страдат по същата причина. Те преподават на учениците си, напътват ги, наставляват ги, но повечето от тях не прилагат това, което им се преподава. Който не прилага любовта, разумността, добродетелта и истината, неизбежно страда. Който ги прилага, той е щастлив. Ще кажете, че някога, в бъдещето, все ще ги приложите. Няма защо да отлагате нещата за бъдещето. Каквото имаш, приложи го още днес. – „Беден съм, нямам възможност да прилагам. Като забогатея, тогава ще приложа Божественото и ще изпълня Божията воля.“ – Не е така. Човек трябва да съзнава, че е богат, че разполага с големи възможности да прояви своите добродетели. Ако не ги проявява, това показва, че той е скъперник, не иска да дава. Ако не дава и не прилага, богатият ще страда и ще се чуди защо идат страданията. Жалко е, когато богатият страда. Друг е въпросът, ако си беден и лишен от добродетели. Обаче невъзможно е човек да е лишен от добродетели. Само животните са лишени от добродетели. Те не могат да се проявяват съзнателно. Ето защо, докато сте човеци, използвайте всичко добро и възвишено, което е вложено във вас. Не го ли използвате, вие изоставате назад в развитието си. Ако животното прояви доброто в себе си, и то се издига по-високо от положението, в което се намира. Ще кажете, че тези неща се нуждаят от доказателство.

Доказателство се дава на умния, на добрия, на онзи, който вижда и чува. Ако затваряш очите и ушите си, никакво доказателство не може да ти се даде. Следователно не затваряй съзнателно очите и ушите си, за да виждаш и чуваш ясно, без никакви доказвания. Освободете се от заблужденията, които носите от далечното минало. Само така ще виждате и чувате ясно. Защо трябва да си представяш нещата такива, каквито не са? Защо ще мислиш за себе си това, което не е? Искаш да си направиш голяма къща, с много етажи. Не е лошо това желание, но трябва да съградиш къщата си толкова здраво, че да не се събори и те затисне. Не е лошо желанието на човека да бъде богат, да има жена или мъж, да има деца, но трябва да знае как да се справя с всичко това. Мъжът трябва да знае какви отношения да има към жена си, жената – към мъжа си. Всичко, което човек има, е за добро, когато знае как да се справя с него. Не знае ли, то се превръща на зло. И ангелът му рече: „Твоите молитви и твоите милостини възлязоха на помен пред Бога.“ (– 4-ти стих.) – Този човек, на когото се яви ангел Господен, беше Корнилий. Ако на съвременния човек се яви ангел, той ще се усъмни и ще си каже, че имал някаква халюцинация. И каквото му каже ангелът, няма да го изпълни. На един свещеник се явил един белобрад, благочестив старец, който му казал: „Съветвам те да не колиш кокошки и агнета, и без тях можеш да живееш. Ако ядеш месо, ще страдаш“. Той се замислил и казал на жена си: „Не зная, истинско видение ли беше или някаква халюцинация, но видях като насън белобрад старец, който ми каза да не коля вече агнета и кокошки. Трябва да е нещо като сън. Може ли да ми се забранява да ям кокошка и агне, когато аз трябва да осветя това месо. Нали селяните си правят курбан? Кой ще чете и благослови курбана им? Като го осветя, все ще си хапна от него“. Така разсъждавал той и забравил думите, които старецът му казал. Обаче видението се повторило. Същият старец му се явил и му забранил строго да не яде месо. Явява се въпрос: Има ли нещо лошо в яденето на месо? Да се задава този въпрос, това е все едно да се пита защо човек не трябва да краде и лъже. Да отнемеш насилствено живота на кокошката, на агнето или на свинята, то е все едно, че лъжеш и крадеш. Кой е придобил нещо добро от кражбата и лъжата? Лошо нещо е лъжата. Тя е отрова, която руши организма. Ще излъжеш, а след това ще търсиш начин да се извиняваш. Погрешката си е погрешка, няма защо да се извиняваш. Човек прави погрешки и сам ще ги изправя. Що се отнася до изправяне на греховете, това е работа на Бога. Той е в състояние да помогне на човека и да заличи греховете му. – „Не мога да не правя погрешки.“ – Ако не можеш без погрешки, можеш поне да ги изправяш. Злото се заключава в неизправяне на погрешките. Защо ти е даден ум, ако не можеш да работиш с него? Сложи ума си на работа, да изправиш погрешките си. Който иска да не греши, нека прилага любовта, разумността, добродетелта и истината. И тъй, страдате ли, ще знаете, че сте в изобилието на живота. Човек страда от изобилие и пресищане, а животното – от лишения и глад. Какво прави котката? – Дебне мишките. Като хване някоя мишка, цяла я гълта. След това се чисти, грее се на слънце, но все котка си остава и в края на краищата ще умре от глад и лишения. – Защо? – Липсва – същественото – проява на добродетелите. Истински човек е онзи, който проявява любовта, разумността, истината и добродетелта. Този е пътят, по който човек може да стане ангел. Ако питате какви са отличителните качества на ангела, ще знаете, че той се отличава по това, че проявява великите добродетели. Той знае как и кога да ги употребява.

Ангелът е следвал Великата школа на живота и успешно я свършил. Като наблюдавам съвременните хора, по лицата им се чете тъга, недоволство. Всички се запитват: „Какво ще се прави в този свят? Болести, нещастия, беднотия ни налегнаха. Където се обърнеш, всеки иска да те обере. Не можеш да разчиташ нито на брат, нито на сестра“. Съвременният човек се намира в положението на фалирал търговец. Когато е бил богат, постоянно отварял тефтерите си и мислел кой има да му дава. Щом намирал имената на длъжниците си, казвал: „Този ще хвана, ще го дам под съд, онзи ще осъдя и т.н.“ Като обеднял, той роптаел, недоволен бил от живота, от хората и техните отношения. Не бъди жесток, за да не постъпват и с тебе жестоко. Защо, когато си бил богат, да не простиш дълга на своя ближен? Той е беден, нещастен, няма защо да го съдиш. Ако го съдиш, освен че нищо няма да получиш, отгоре на това ще плащаш разноските по делото. Твоята задача като човек не се заключава в това, да съдиш своите ближни, но да изправяш погрешките си. Написал си едно писмо. Провери, да видиш какви грешки си направил. Изправи погрешките си и върви напред. Постави всяка дума и всеки препинателен знак на мястото им. Така и ти ще бъдеш доволен от писмото си, както и онзи, който го получи. Кога се поставят запетая, двоеточие, точка, удивителен и въпросителен знак? Запетая се поставя при малки мъчнотии; двоеточие, точка и запетая – при средни мъчнотии, а точка – при най-големи мъчнотии. Когато искаш да кажеш на някого обидна дума, постави запетая, т.е. спри се за малко и помисли, да кажеш ли думата или да не я кажеш. Удивителен знак се слага, когато срещаш нещо, което те учудва. За да изразиш състоянието си, ти поставяш удивителен знак. Който поставя препинателните знакове на място, лесно нарежда работите си. Всеки народ, който се съобразява с тези знаци, има бъдеще. Каже ли някой, че не признава препинателните знаци, той е твърдоглав, упорит човек. Главата му ще страда много, докато узрее. Докато сте на земята, препинателните знакове са необходими. Всеки език се нуждае от такива знаци. Единственият език, който не се нуждае от препинателни знакове, е Божественият. Той е напълно оформен. Всички езици, с които си служат хората, имат нужда от оформяване и усъвършенстване. Затова в помощ им идат препинателните знаци. Ако мисълта ти е права, няма да се спираш, няма да слагаш никаква запетая или точка. Щом не мислиш право, ще се спреш, т.е. ще сложиш някакъв знак и ще почнеш да мислиш. Ако не се спреш и не мислиш право, непременно ще грешиш. След това ще започнеш да се оплакваш, да страдаш. Някой пише и често изпуща известни букви. Какво означава това? Този човек отвреме-навреме задържа парите на онези, на които дължи. Ако е господар, ще плати на слугата си, но все ще му задържи нещо. Не задържай на човека нито една стотинка! Колкото дължиш, дай му всичките пари. Ще кажеш, че „Ъ“ и „Ь“ нямат значение на края на думите. Значи един лев повече или по-малко няма никакво значение. Не е така. Вие знаете пословицата: „Капка по капка вир става“. Този вир може да те удави, но може и градината да ти напои. Ако искаш да бъдеш добър господар, плати на слугата си, колкото му дължиш. Не го заставяй да те търси, да ти напомня, че му дължиш. Който иска да върви в правия път, трябва да бъде справедлив. Като се говори на хората за добър живот, някой се противопостави и казва: „Не ме интересува този живот, няма да стана светия“. Какво означават тези думи? Ако не иска да стане светия, какъв ще стане? Хората имат крива представа за светийството. Те мислят, че за да станеш светия, трябва да се откажеш от живота, от яденето, от обличането с хубави дрехи. Значи светията трябва да ходи бос и окъсан, да не си дояжда, да живее като аскет, да гледа постоянно към земята, да не се изкуси от някоя жена. Това не е светия.

Светията има право да се храни и облича добре, да има жена и деца. Не е забранено и на светията да се жени. Лошото не е в женитбата, но в скритите, потайни желания. Моисей беше светия, но въпреки това – женен. Аврам, Яков също бяха свети хора, но женени. Не може да се определи дали жененият или нежененият ще влезе в рая. Това се определя от живота на човека. Който прилага любовта, разумността, истината и доброто, независимо това, дали е женен или неженен, той е в рая. Който не прилага тези добродетели, той е в ада. Добрият живот определя мястото на човека, а не положението му като женен и неженен. Много неженени са в ада, и много женени – в рая. И обратно: има женени в ада и неженени в рая. И тъй, новото учение изисква от всички да прилагат любовта, разумността, истината и добродетелта, и като женени, и като неженени. Ако жената се омъжи и мъжът ѝ пречи да изпълнява Божията воля, по-добре да остане сама, неженена. Ако мъжът се ожени и жена му пречи да следва Божия път, по-добре да остане сам, неженен. Ако нежененият, мъж или жена, не може сам да изпълнява Божията воля, по-добре да се ожени и двамата заедно да служат на Бога.

Изучавайте нещата от гледището на възвишения живот, на живота на Духа, а не от физическо гледище, от гледището на плътта. Новото учение изисква свободни хора, служители на възвишеното. Следователно, който се ограничава, смущава и безпокои, не е ученик на новото учение. Който има мир в душата си, светлина в ума си и топлина в сърцето си, той е ученик на новото учение. Той лесно се учи и възприема, лесно придобива знания. Много езици, много науки знае той, но крайната цел на учението му е познаване на Божествения език. Знае ли този език, той знае всички земни езици. Ще кажете, че не е нужно да знаете светските езици.

Първо ще изучавате човешките езици, а после – Божествения език. Какво ще правите на земята без знанието на езици? Ще срещнете на пътя си дявола, който знае 12 езика. Как ще се справите с него? За да издържите на изкушенията, на които той ви поставя, трябва да знаете поне два езика повече от него. Колкото повече знания имате, толкова по-лесно ще се справите с него, лесно ще издържите на този двубой.

Като се говори за изучаване на езиците, мнозина ще се обезсърчат, като не могат да научат 12 езика. От човека зависи за колко време може да научи един език. Някой може да научи 12 езика за 12 часа, друг – за 12 дена, трети – за 12 седмици, четвърти – за 12 месеца, за 12 години, за 12 века и т.н. Има хора със силна памет, които бързо учат и схващат. Разказват за едного, че могъл да запомни 35 хиляди думи, прочетени една след друга, без никаква последователност и връзка между тях. Той ги възприемал веднага и ги повтарял в прав и обратен ред. Ако един светски човек има толкова силна памет и може да запомни много думи без смисъл и значение, защо духовният човек да не изучи няколко езика? Защо да не усили паметта си повече от светския човек? Той говори за Бога, за ангелите, за онзи свят, а не може да запомни какво е чел или чул. Това не е духовен човек. Светът е създаден за човека, да изучава природата, живота и техните прояви. Който не разбира предназначението си, очаква да слезе Духът върху него, както някога върху апостолите, и да го научи на всичко. Духът слиза само върху онзи, който учи, работи и прилага наученото. Духът слиза само върху онзи, който прилага любовта, разумността, истината и добродетелта. Не ги ли прилага, Духът остава далеч от него. Като се говори много на хората, те мислят, че нищо не знаят, и се обезсърчават. – Какво им е нужно, за да не се обезсърчават? – Да пречистят библиотеките на своя мозък и да сложат потребното на едно място, а непотребното – на друго. Те се нуждаят от съществено знание, а не от несъществено. Последното трябва постепенно да се изхвърля, да не се товари мозъка напразно. Ще кажете, че страдате от непознаване на хората, поради което влагате в човека повече, отколкото трябва, и се натъквате на противоречия. Лесно се познава човек. Достатъчно е да видите гори ли в него свещеният огън или не. Ако гори, той е човек, който проявява великите добродетели. Ако не гори, той е жив-умрял, той е изгасил Божественото в себе си. Работете върху добродетелите в себе си, да оживеете. Иначе ще бъдете човек с прояви на животинското начало в себе си. Това не значи, че сте животни, но животинското ще се проявява често и ще бъде в борба с човешкото и Божественото. Ето защо, който работи върху себе си, той дава предимство на Божественото начало, което лесно разрешава въпросите. Изучавайте себе си, изучавайте растенията и животните като символи в живота. Те представляват азбука на природата. Разумният човек изучава тази азбука и по нея чете законите, с които живата природа си служи. Всичко, което ви обикаля, е книгата на Божията Мъдрост. Разтворете тази книга и четете това, което Бог е написал в нея. Много хора четат книгата на Мъдростта, но малцина я разбират. Каква е разликата между онзи, който разбира и свободно чете книгата на Мъдростта, и онзи, който я чете и не разбира? Първият се ползва от всичко, което го обикаля, влиза в общение с живата природа, а вторият остава беден и невежа. Той вижда някое животно и казва: „Животно е това!“ Каже и отмине, без да му обърне внимание. Обаче първият влиза в разговор с всичко живо и обогатява речта си. За него всяко животно, мушица, растение е буква от свещената азбука на Мъдростта. Чрез тази азбука той осмисля живота си. Без нея всичко се обезсмисля. И тъй, свързвайте се с разумната природа, за да разширявате своя поглед върху живота и да се освободите от наследствените заблуждения. Злото, лошото в човека се крие в наследените неща, а доброто се явява като дарба. Божи дар, Божие благословение. Забележете, когато се говори за лошите прояви на човека, имаме пред вид онова, което е наследил той от майка и баща, от дядо и баба. Стане ли въпрос за доброто в човека, имаме предвид онова, с което Бог го надарил. Каже ли някой, че не може да обича всички хора, това подразбира прояви на ограниченото човешко естество.

По плът човек е ограничен, не може да обича всички. По дух, обаче, той има възможност да обича всички. Възможностите на плътта са ограничени, а на духа – неограничени. И тъй, обичайте всички хора в ума, в сърцето, в душата и в духа си, без да се спирате върху въпроса, кой е праведен и кой – не; заслужава ли да бъде обичан или не. Казано е в Писанието: „Бог дава своето благословение и на добрите, и на злите“. Ако Бог търпи лошите хора и им помага, колко повече ние трябва да ги търпим. Бог търпи и вълка, който дави овцете, но не го освобождава от последствията на постъпките му. И лошият човек е свободен в действията си, но не е свободен от последствията. Ще каже някой, че не трябва да бъде добър с хората. – Защо да не е добър? – Да го не тъпчат. Който не иска да го тъпчат, трябва да прояви любовта, разумността, истината и добродетелта. Той е човек, който мисли право. Такъв човек никой не го тъпче, той е силен и свободен. Щом не мисли право, всички го тъпчат. Така постъпват и с животните, които не мислят и не проявяват любов. И животните понякога обичат, но главно своите малки или подобните от своя род. Котката обича другите котки, не ги предизвиква и мъчи, но не обича мишката, птичката и др. Ако кажем, че котката обича мишката, подразбираме, че обича да яде мишка. Щом я изяжда от любов, това не е истинска любов. Така тя обича и птичката. Да се върнем към основната мисъл – причини за страданията. Помнете: човек страда от изобилие, защото не проявява онова, което му е дадено. Животното страда от недоимък. Казвате: „Какво ще стане с нас, ако раздаваме всичко, което ни е дадено? Къде ще му отиде краят?“ Не мислете за края на нещата. Мислете за началото на нещата. Бъдете като изворите, които постоянно дават. Давайте от себе си и не се страхувайте. При това увеличавайте възможностите си поне мислено. Ако можеш да дадеш днес един лев, мисли, че утре ще дадеш десет лева, на другия ден – сто, после – хиляда и т.н. Така постъпва Бог. Щом и ти постъпваш така, ще се ползваш от Божието благословение. Бъдете щедри в даването. „Даром сте взели, даром давайте!“ „Давайте, за да ви се даде!“ Бог е дал хиляди блага на разположение на човека, но той ги е скрил, че нито сам се ползва, както трябва, нито на другите дава. Не бъдете като ленивия слуга, който заровил таланта в земята, да го върне на господаря си. Той не познавал господаря си, мислел, че е скъперник. Но като се върнал, господарят му казал: „Рабе лениви и лукави, като си мислел, че жъна там, където не съм сял, защо не даде поне таланта под лихва, да придобиеш нещо?“ Сега аз ви говоря, без да ви съдя. Съдят ли някого, той не може да учи. Искам да ви кажа, че не могат да ви обичат, ако и вие не обичате. Не можете да бъдете разумни, ако не мислите право; не можете да бъдете свободни, ако не обичате истината; не можете да очаквате добро, без да приложите добродетелта. Давайте от себе си, прилагайте добродетелите си, за да не ви заставят насила да давате. Вятърът, дъждът и слънцето се разговаряли кой от тях може да свали кожуха на овчаря. Вятърът казал: „Достатъчно е да духна, за да го накарам да свали кожуха си“. Засвирил, задухал вятърът, но овчарят все по-добре се загъвал. Не успял вятърът да свали кожуха на овчаря. Дошъл дъждът, придружен със студ, и безмилостно зашибал по лицето и тялото овчаря, дано му свали кожуха. Колкото повече шибал, толкова по-плътно овчарят затягал кожуха си. Дошъл редът на слънцето. То се усмихнало и кротко казало: „Ще се опитам и аз, да видя какво мога да направя“. Тихо и спокойно се показало то на хоризонта и постепенно се издигало все по-нагоре. Колкото повече се издигало, толкова по-горещо ставало. Овчарят не могъл вече да понася горещината му и се принудил да свали кожуха си.

И тъй, когато Божията Любов напече човека, той непременно ще свали кожуха от гърба си. Вложете любовта в душата си, разумността в ума си, доброто в сърцето си и вървете напред. Само така ще постигнете всичко, което желаете. И царе може да станете – царе на себе си, на своята вътрешна държава. Който може да се управлява, той е цар на себе си. Той отваря вратите на затворите и пуща затворниците си на свобода. Той е дал ход на Божественото Начало в своя живот. За него се казва, че не умира и вечно живее. Животинското, животното в човека умира, а той постоянно и вечно живее. Той минава от смърт в живот. Който е повярвал в Бога, вечно живее. Усъмни ли се в Него, смъртта неизбежно го следва. Казано е за Бога, че не гледа на лице, а на сърце. Той не се спира върху вашето минало, но гледа ставате ли по-красиви, по-богати, по-добри и по-разумни. Ако съзнанието ви постепенно се пробужда, казвам ви: Откажете се от свинете, вземете торбичките си и се върнете при своя Баща. Кажете му: „Отче, съгрешихме пред Тебе, съгрешихме на небето и на земята. Приеми ни като Твои слуги. Ние сме готови за приложим Любовта, Мъдростта, Истината и Добродетелта и да Ти служим с радост“. Това изисква новият живот от вас.

Това значи да бъдете ученици на новото учение.

БОЖИЯТ ДУХ НОСИ ВСИЧКИТЕ БЛАГА НА ЖИВОТА.

Утринно Слово от Учителя, държано на 29 декември 1935 г., 5 ч. сутрин, София, Изгрев.