Разлика между версии на „Качване и слизане“

Текуща версия към 19:48, 8 септември 2013

Общ Окултен Клас -ДВАДЕСЕТА ГОДИНА (1940–1941)

КНИГА: Прав път

КАЧВАНЕ И СЛИЗАНЕ

Отче наш. Духът Божи.

Пишете тогава върху: Защо човек се ражда млад и защо става стар? Но ако не знаете нищо, ще пишете: „Не зная”. Но ако ви дойде някаква мисъл, ще кажете: „Зная защо човек се ражда млад”. Ако ви дойде някоя мисъл, пишете. Човек остарява от седене, подмладява се от работа. За подмладяването трябва работа.

Имате посока на движение А и В. Старият, като се качва нагоре, полека върви, стръмно е. Раницата му доста голяма. Младият, като се е качил – изял всичко, той се подмладява и слиза надолу, даже без да ходи слиза надолу, търкаля се. От някой планински връх търколете един камък, кой и да е камък – той ще слезе долу. Казвам: Трябва да разбирате отношението, да разбирате отношението горе и долу. Надолу лесно се слиза, нагоре мъчно се качва. Ако ти на мъчното не се качиш, как ще слезеш на лесното? Запример: Вие всички искате да имате един учител да ви тури 6. Едно съчетание има. Ученикът трябва да бъде много способен, трябва да има богат език, да има израз, да се изкаже. Ако той се запъва като говори, ако се колебае тук-там – учителят ще му тури 3-4, 6 слага на най-способните. Някъде тури единица, някъде тури двойка. Там се създава вече неприятност. Всичките ученици, които имат единици и двойки, имат голямо неразположение, считат учителя виновен за това, казват, че той не е щедър. Представете си, че аз турям тази работа малко по-практично да се изяви бележката. Ако на всяко едно кило товар се плаща по един лев, пет кила носиш – пет лева ти плащат, десет кила носиш – десет лева ти плащат, на 15 кила – 15 лева, 30, 40. Казваш: „Защо на мене плащат пет лева, а на него 30 лева?” Много ясно. Как искате? Носи 30 кила, 30 лева ще му дадат. Ти искаш пет кила, а искаш да вземеш 40 лева. Питам: Справедливо ли е? Същевременно желанието не е право, понеже хората харчат много енергия, а много малко са свършили. Много им се плаща. Добре, има и друго сравнение. Добре, ако един кон пренесе една кола скъпоценни камъни, негови ли остават камъните? Колко плащат на коня, който пренесе скъпоценните камъни? Малко сенце, малко слама и в обора. Един кон, който носил цар на гърба си, де го турят? В обора го турят. Защо е сега така? Аз не искам вие да отговаряте, но мислете. Вие по някой път мислите, че сте нещо хубаво, че сте нещо. Но какво сте, и вие не знаете.

Запример вземете религиозните хора. (Те) казват, че за каквото се помолят, Господ ги слуша. То е много общо казано. Някой път има едно съвпадение. Стотина-двеста души са се молили едновременно, а той мисли, че заради него Господ му дава. Пада му се едно на стоте, той мисли, че е заради него. Казва: „Аз се помолих, Господ ме послуша”. Ако не бяха сто души, Господ не щеше да го послуша. Вие представяте работата както не е. Един човек не може да свърши работа на сто души за един ден. Сто души може да свършат много. Един колко може да свърши? Тогава какво сте изработили? Да кажем – учили сте по пеене, но да ви изпитат по пеене, какво сте научили? Като бяхте млади, пеехте повече, по-хубаво. Като поостаряхте, гласът започна да става дрезгав. Тук имаше една сестра, много даровита по глас, и сега даже запазила гласа си, но я няма тука. Тя мислеше, че като не пее – гласът се разваля. Човек постоянно трябва да се въодушевява. Сега представете си, че вие сте певци, пък ви прекарват през циганско тръне* с модерни обуща. Обущата са тънки, с тънки чорапи, тръните ви набодат, нареждате се на сцената, как ще пеете? Ще усетите една болка в краката. Да допуснем, че пеете, но сте яли мъчно смилаема храна. Мъчите се на сцената. Как ще пеете? Може да пеете. Казвам: Какво трябва да прави човек, трябва ли да се наяде, като отива на концерт? Малко трябва да яде, малко водица или по-добре хич да не яде. Трябва да работи. Всякога, който работи, без изключение, се благославя. Не какво мислят хората. Вътре в себе си ще знаеш работиш или не. Ако съм художник, щом работя – ще излагам картините си. Правят хората забележки. Има карикатуристи. Той ще направи една линия. Ще направи едно лице. Колко ще му турите? Геометрически този човек не е умен. Толкоз любопитен, мисли, (че) като снесе едно яйце – целият свят е оправен. Когато се изучава физиономията, има работи, които се изучават, но има много работи, които не се казват. Не трябва да се знае всичко. Вие носите признаците на хиляди поколения, носите добрите признаци и лошите признаци. Те се пазят в тайна. Някой твой прадядо имал лоша черта и дядо ти турил на тебе. Някой път виждаш, че дойде, той имал глас – не го обичаш. Дразни се човек за нищо и никакво. /Някой път дали ли сте си отговор защо се дразниш? Върви някой човек, дразни ме. От лявата страна като върви – ме дразни, и от дясната страна като върви – пак ме дразни. Той обича от лявата ми страна да върви. Аз искам да го туря от дясната. Знаете ли защо? Отляво кои турят? – Грешните. Отдясно турят праведните. По европейски щом вървите, от коя страна турят дамите? Мъжете, като се разхождат, вървят отляво, жените отдясно. Защо? Защо туряте жените отдясно? То са порядки. Един порядък минава отдясно или отляво. Когато се говори, в речта може да се наведат много примери. Запример: един оратор говори някой път, намират, че речта не съответствува, намират, че не е съобразна с порядъка на нещата. Иска да се наруши порядъка. В турско време само бедните хора имаха право да ходят боси, които нямат нищо, от немай-къде. Казват, че е закъсал. Или ходи гологлав. Ако някой друг тръгне гологлав, мислеха, че е изфирясал. Сега всички ходят гологлави, без шапки. Ако се пренесем в турско време, това не е в реда на нещата, но сега намираме, че на гологлавите хора умът им е на място.

Тук има една сестра, която страда от крак. Аз я убеждавам, казвам: Ти сега вървиш по стария порядък, трябва да вървиш боса, ще хвърлиш галошите, боса ще ходиш. – ”Как? Какво ще кажат изгревци?” Сега по слънце ходят само по едни сандали, боси крака. – ”Глупавите ходят боси”. Сега започнаха да ходят без палта, само по жилетки. В турско време, като се напие, хвърли палтото, стане чакър-кефлия*.

Казвам: Има нещо, с което мъчно ще се справите, но трябва да се справите. Казвам: От чисто хигиенично гледище с галоши не е хубаво, с галоши. Галошите са лош проводник. Ако иска човек да боледува – да носи галоши. Всеки ще дойде да препоръча, че подметката е по-хубава от галошите. Подметката е кожа и е по-добър проводник между земята и тялото на човека. По-добре е човек да носи добри проводници. Само в крайни случаи. Казвам: Ако боса ходиш, ще стане обмяна между енергиите на земята и тялото, по-скоро ще оздравее кракът ти. Казвам: Кракът ти беше подут, поспадна, още малко остана и то ще мине. Сега другото, болестта като гледат, ще питат: „Как се поду кракът?” Подул се. “Как се подул?” Носила тесни обуща. Сега от подут крак кой не е страдал? Сега, щом те боли кракът, ще гледаш да станеш добродетелен, да мине кракът. Болят те краката – основата на твоите добродетели е разклатена. Болят те ръцете – основата на твоята справедливост е разклатена. Боли те глава – не си много от умните. Казва: „Глава не ме боли”. Глава не те боли, кракът те боли. Крак не те боли, глава те боли. Глава не те боли, ръце те болят. Когато престанат да те болят ръцете, краката, главата – вие сте в нормално състояние. Туй е общо казано. Ще дойде някой, заболял го кракът. Някой път кракът може да ви боли по симпатия. Ако обичаш един човек, хармонираш се с трептенията, ти ще приемеш половината от неговата болка. Сега мнозина, които не знаят да лекуват, мислят, че е лесно, искат с някакви треви, като сварят и да мине. Ако с треви се лекуваше, лекуването с треви е баене. Бабата ще ти бае, но излиза нещо от нея, тя трябва да даде нещо от себе си. Ако не излезе нещо, баенето не хваща.

Вие искате всички да станете учени, без да дадете нещо от себе си. Сега запример: има някои увеличени неща. При-казват за оня свят. Оня свят е свят на голяма интелигентност. Там всеки е зает с сериозна работа. Там не е свят на развлечение. Ние се намираме в един свят, който Господ направил за развлечение. И най-великите същества, които работят хиляди години, приятно им е да дойдат тук, на земята, да си починат. На земята на курорт идват. Като кажат, че ще дойдат на земята, идват на курорт. Вие сте дошли на земята и сте се опретнали на сериозна работа. Там е вашата погрешка. Като дойдат хората тук, искат да направят един апартамент, учени да станат. Тук за учение не сте пратени, за курорт сте пратени. Вие искате учени да станете, философи да станете, това да станете, онова да станете, че нищо не ставате. После всички, които идат на земята, искате да се опознаете. Тук на земята никога не може да се опознаете. И Христа не Го познаха. В другия свят, като влезете, там ще се опознаете. Всеки си има по една особена маска. Хубаво е да сте свободни. Някой път вие мислите, че ви познават хората. Ако маската е сериозна, казват: „Сериозен е”. Ако маската не е сериозна, ако е смешкарска, казват, че е смешкар. Вие нито сте сериозни, нито сте смешкари. Приятно е като ги гледаш различни и ти имаш муцуна. Приятно ти е, че не те познават. Позволяваш си всичко да говориш, преправяш си гласа, няма да говориш естествено. Казвате: „Трябва да говорим тъй, както трябва”. Когато искаш ти да заповядваш, туриш друг тон. Когато искаш да ти услужат, ти ставаш мекичък. В единия и в другия случай има нещо неестествено. В единия случай си мек повече, отколкото трябва, в другия случай си повече твърд. Казваш: „Аз ти заповядвам”. То не е естествено. Какво ще заповядваш. Според мене ти не можеш да заповядваш, ако не заповядваш на себе си. Ти кажеш нещо на себе си и го направиш. Ти не може да заповядваш, ако не заповядваш на себе си. Ти като не можеш да го направиш, искаш другите да го направят. Това е невъзможно. Казвам: Трябва да има една подбудителна причина. Запример: вие имате една работа.

Най-първо дишането е една благородна работа. Тази работа вие не свършвате, както трябва. Всичките неприятности в живота произтичат от дишането. Вие имате най-културната работа -дишането, и вие не го свършвате, както трябва. Някой път дишате бързо, не се диша бързо. После по някой път поемате дълбоко въздух. Защо го приемате? Или някой път го приемате много плитко, не вземате достатъчно количество въздух. Кой плаща за въздуха? Нищо не плащате. Даром ви се дава. При това всеки ден половината от въздуха остава неупотребен. Питате: „Защо дойдоха болестите?” Не сте взели достатъчно количество въздух. Не сте приели достатъчно количество топлина. Не сте приели достатъчно количество светлина. Не сте приели достатъчно количество сила и в следствие на това има един недоимък в тялото ви, светлината ви е малка, затова се спъвате. Топлината ви е малка, затова движението ви е слабо, силата ви е малка, затова и работата, която свършвате, е малка.

Силният най-първо ще се качи, ще започне трудната работа да свърши. Онзи, който знае да пее, може да пее. На коя страница се намира “В начало бе Словото...”? – На 38. Сега може една песен да се създаде по православному, може да я изпея сега на един глас, но какво ще разберете от този глас? Да кажем да се тури един нов глас на песента – то е един проводник. /Учителят пее по църковному “В началото бе Словото”/. Може да ви направя цяла литургия с туй пеене, но с туй еднообразно пеене, какво се постига? Като не знаеш нищо, да не пееш. Защо така не се пее? /Пее по попски/.

Казвам: Светът, в който живеем, е строго определен. Аз по някой път наблюдавам. Щом правя някаква бележка, защото светът не търпи никаква корекция. За да коригирам някого, трябва да пея. Не трябва да му казвам, че той не знае да пее. Аз ще покажа, пък той, ако иска да се ползува. Аз може да накарам всеки от вас да пее добре. Аз съм добре разположен, ще пея хубаво. Щом бързам, зная, че не мога да пея. Нямам търпението да ви чакам. Много учители по пеене има, като видят учениците, че не може да пеят, учителят е неразположен, той иска способни ученици.

Та казвам: Тъй както е написана песента “В началото бе Словото” – има разрешение. От какво започва тази песен? – Ла. Имате вече узрелия плод. Плод, който е пресен, този плод ще го опитате. Всякога, когато една песен почва от ла, трябва да имате същото разположение. Започва една песен с сол – вие трябва да знаете смисъла, красотата, какво нещо е красотата. Или започва от ми – вие трябва да знаете какво нещо е обхода. От ре – посоката на пеене трябва да знаете. Ако искате да предадете енергия в себе си, трябва да започнете с песен, която ще даде подтик за работа. Ако искате обхода, пейте песни, които започват с ми. Вие без музика искате да се изправите. Човек без музика не може да изправи характера си. То е един начин, за да нагласиш мозъка си – се трябва да излезеш из една песен. Той трябва да е нагласен. Не се ражда една идея, едно чувство лесно в мозъка на човека. Онези, които са били светии, те са прекарвали 30 години, работили са много усилено тия хора при най-големите неудобства на живота, преодолели са неудобствата и са станали светии.

Сега изпейте само думите: “В начало бе Словото”. В второто има нещо, което не е пълно. Изпейте “В начало бе Словото” музикално, изпейте го, като че всичкото ви щастие ще дойде от него, като че всичко ще ви дойде оттам. Сега вие го пеете, като че нищо няма да ви дойде. Представете си, че като го изпеете, веднага сто хиляди ще дойдат, като го изпеете, един апартамент ще дойде, яденето ще дойде. Болен си. Като го изпееш, ще оздравееш. Думите трябва да се разбират. /Учителят пее “В начало бе Словото и Словото бе у Бога”/. Сега може да вземем думите “Само Теб Господи аз обичам”, тогава ще дойдем до разрешението. “Само Теб Господи, Който всичко си създал, може да те обичам”. Има защо да Го обичам. Един лекар, който излекувал хиляди хора – може да го обичат. Един лекар, който изморил хиляди – не може да го обичат. Един учител, който бие и постоянно осакатява своите ученици – кой ще го обича? Но учител, който повдига всичките – може да го обичат.

Като дойдете до закона на любовта, всички имате една погрешка. Вие искате да ви обичат. Вие сте обичани, няма какво да ви обичат. Вие търсите туй, което няма да дойде вече. Да ви обичат, не може отсега нататък вече, отсега нататък Бог не може да ви обича. Остава вие сега да обичате. Че вие още не сте се научили да обичате. Вие мислите, че обичате, но това не е любов. Вие очаквате да ви обичат. Че вие сте обичани. Туй тяло, което имате, умът, който имате, сърцето, което имате показват, че вие сте обичани. Вие какво чакате? Вие сте заровили вашия талант. Като дойде господарят, ще ви каже: „Какво направихте?” Сега някои казват, че не обичат. Но казвам: Цялата нова раса, която иде, трябва да има любовта. Тъй, както вие искате да ви обичат, обичайте вие. Досега Господ не се явил да ти каже: „Ти трябва да ме обичаш”. Днес говоря върху този предмет. Господ се е затулил и аз съм от онези, необичаните – времето е облачно. Затуй е облачно. Онзи не казва: „Аз, който съм направил толкоз много неща – не ме обичат”. Защото, когато обичаме Господа, времето е ясно. Той тогава от нашата необич превръща и помага на растенията. Когато ние не Го обичаме – работи между растенията, тях полива. Защото не може да ни изпраща повече. Ако от любов нахраниш едно дете, след половин час пак може ли да го храниш? Ако една майка на всеки половин час храни детето, съвсем ще го развали. Трябва да се минат три-четири часа. Три пъти като го храни – то са девет часа. Сега вие търсите любов-та. Най-първо имайте уважение един към друг. Ако е за критика, ако има един, който знае да критикува, то съм аз. Аз не се спирам върху погрешките. Аз зная защо хората правят погрешки. Вие искате винаги много да имате, вие искате да се осигурите на земята. Че ние сме осигурени. С въздуха аз съм осигурен, какво ще го турям в шишето. Може би като се качвам по високите планини да ми трябва повече въздух. Но тъй, както съм, заради мене, като се качвам по планините, на високите места не ми трябва да нося въздух. Колкото се качвам нагоре, започвам обедите да ги правя много редки. Трябва да знае човек как да ги прави. Ще дишаш полека и ще задържаш въздуха. Ако се качиш нагоре и започнеш да дишаш бързо – ти си слаб човек. Седиш в ума си и се смущаваш защо си беден. Беднотията е едно голямо благословение. Не го съзнаваш това. Забогатееш, радваш се. Богатството е голямо нещастие. Ти си изменил нещата. В нещастието ти си щастлив и в щастието ти си нещастен. Обърнал си знаците. Ще ги смениш – на щастието ще туриш плюс и на нещастието ще туриш минус. Сега някои от вас ще кажете, че здраве нямате. Ти не си здрав по единствената причина, че не обичаш. Всякога, когато човек престане да обича – боледува. Изопачената любов носи всичкото нещастие в света и не-разбирания. Ще обичаш някого, понеже е закон. Ако искаш да живееш. Ако обичаш баща си и майка си – животът ти ще се продължи. Ако не обичаш баща си, майка си, брата си – ще се съкрати животът ти. Този закон от памтивека е констатиран. Казва: ”Аз не може да го обичам”. Сега какъв е аргументът, че не можеш да го обичаш. Има да ти дава – не можеш да го обичаш. Понеже не си платил. Искал си нещо да направи, нещо за тебе. Не го направил – не го обичаш. Прав е поводът. Но тогава ще му платиш по следната причина. Отива един поет при един богаташ. Богаташът казва: „Кажете му, че аз не съм тук”. Поетът чува това. Слугата казва: „Не е господарят тук”. След време този богаташ имал нужда от поета, поетът да направи нещо заради него. Той (поетът) му казва: „Няма го тук”. – ”Как, казва (богаташът), чувам гласа му”. – ”Аз, казва, повярвах на твоя слуга, че не си в къщи. Ти на мене не ми ли вярваш? Тук съм, но не съм заради тебе”. Обич нямат хората. Няма закон, който трябва да определи как трябва да се обичаме. Нямате правило. Какво правило има да обичаш един човек? То е единственият закон, който произтича от първата причина. Никой не може да ви определи колко трябва да обичате. То е новото положение. И когато ти се откажеш от това подбуждение, усещаш една скръб. Ти изпълниш това вътрешно подбуждение, ти се радваш, ти си на добрата страна. Изпълняваш Волята Божия, имаме одобрение. Не изпълняваш Волята Божия, нямаме вътрешно одобрение. Кой каквото да ти казва, ако нямаш вътрешно одобрение, ти ще констатираш работата.

Сега аз нося два плода. Определил съм по-хубавият плод за себе си, другият плод искам да го дам на другите. Сега иде някой при мене. Как ще направите вие? Знаеш, колко мъчно се дава хубавото на другите. Аз правя обратното – това, което съм определил на другите, го давам на себе си и това, което съм определил на себе си, го давам на другите. Пък някой път оставам за себе си това, което съм определил за себе си. Казвам: Той не го заслужава. Те са философствувания. Всякога е хубаво ти, като делиш работите, за себе си да оставиш най-малкото, не оставяй най-голямото. Ако не искаш да се изкушаваш, като ти дадат кошница с грозде – остави за себе си най-малкото, ако искаш да бъдеш радостен. Ако оставиш за себе си най-хубавия грозд и на другите – малки, работата не е свършена. Хубаво е, ако ти си певец, всички да пеят и ти да останеш най-после, като няма вече кой да пее. Всички са изморени, тогава попей ти. Колкото да ти ръкопляскат или не, ти да бъдеш доволен. Ти искаш да излезеш на първо място, да кажат, че като тебе певец няма. Някои хора са по-одарени, работили са в миналото, имат хубав глас. Има сега едно съчетание на доброто, справедливостта и разумността. Ларингсът* е правен някъде, не е проста ципа. /Учителят пее “саааму”/. Какво ще разберете? Една дума е разбрана в тебе, когато даде един импулс. Ти вземеш, направиш едно усилие и след туй импулсът зависи от първия. Когато ти пееш, се усилва пеенето, тия думи са прави. Ако с всяко движение отслабва движението, проявата на мисълта не е правилна.

Вие казвате: „Какво ще се качваш горе?” После вървиш, вървиш, казваш: „Днес е много топло”. Като тръгнеш, да ти е приятно, че е топло. Като се качиш горе на върха, какво ще придобиеш? Ще придобиеш нещо, което никъде другаде не можеш да придобиеш. Като се качиш, какво ще чуеш? Ще чуеш това: „Така всякога постъпвай в живота си, качи се на върха, на най-високо място”. Така постъпвай винаги, качи се на възможно най-високото място. Станеш сутрин, бъди благодарен на положението, в което си. Ако си слязъл в долината, че станеш неразположен – зарадвай се, че си долу на работа. Поработи малко, пак се качи горе на върха. Не си доспал -нищо. Може да си починеш.

Та казвам:В мисълта си намерете един човек, който да се е научил. Винаги правете връзка с всички добри хора. Правете връзка с умните хора. Правете връзка с справедливите хора. Постоянно трябва да се прави връзка с добрите хора, умните и справедливите хора, за да стане една обмяна. Щом не правиш връзка с доброто – добър не можеш да станеш. Щом не правиш връзка с справедливостта – справедлив не можеш да станеш. Щом не правиш връзка с умните хора – умен не можеш да станеш. Да мислим за Господа тъй, както се проявява в цялото битие. Всеки човек, в когото Бог се проявява – направи връзка с него. Това е един от най-добрите методи. С най-малките разходи става. Сега се заражда възражението: „Нямаме условия”. В света условията ние сами си ги създаваме. Ако вляза в кладенеца и остана вътре, кой ме караше да вляза в кладенеца. Преди да вляза, трябваше да опитам въжето. Ако се скъса или ако оставя едно дете да ме тегли, детето не може да ме изтегли. Като влизам в кладенеца, ще направя така: ще взема единия край, ще го завържа и аз ще хвана единия край. Като вляза, сам ще се изтегля. Ако искаш да влезеш в кладенеца, свържи едното въже, прехвърли го през колелцето, то е най-сигурното, и сам започни да се теглиш. Ще излезеш. Няма да уповаваш на никого. Щом остане някой да те тегли, тогава работата е проблематична. Сам като се теглиш, трябва да бъдеш здрав.

Казвам: Най-първо уповавайте на себе си. Разбирам – уповавайте на Бога, Който е в вас. Той ви учи. Ако вие Него не разбирате, тогава как ще се разберем с хората. Най-първо имайте почитание един към друг. Естествено да произтича. Бог изисква всички ние да се уважаваме и почитаме. Ако ти почиташ еднакво зелената и узрялата череша, почитанието е на място. Ти почиташ повече узрялата череша. Но и зелената върви по процеса на узряването. След това ще дойде друг процес. За всички неща в Божествения свят трябва да имаме една и съща любов. В любовта не може да има различие. Ние се лъжем. Любовта е неизменна. Тя дава и си заминава. Любовта не остава. Тя ти остави нещо и си замине. Няма да те пита: „Ти доволен ли си?” Ако си доволен – доволен, но ако не си доволен – тя няма да те убеждава. Такова нещо няма в Божествената любов. Тя ти оставя точно онова, от което ти се нуждаеш. Ако право го употребиш – добре, ако не – втори път тя друго благо ти оставя. Тя остави трето, четвърто благо и най-после ние оставаме нещастни, понеже благата, които Бог ни дава, ние не сме ги използували.

Казвам: Сега трима души кандидати да се явят, да изпеят втория път “Сила жива” или “В начало бе Словото”. Или може да вземете “Един си ти, мой Мусала”. От де започва? От до – напрежение.

Как си представяте? Като идете в оня свят, трябва да знаете езика на оня свят. Ангелският език вие не сте го учили. На кой език ще говорите, като идете там? Точен език е той. Като идете там и ако говорите на български, трябва да намерите някой преводчик*. Докато намерите – ще чакате, докато ви разберат ангелите. Като се научат, че сте българин, ще кажат: „Викайте някой българин”. Тогава ще се осведомят. Ако сте французин, ще намерят някой французин. Ако сте българин, да говорите съвършено български.

Търпението е в качването към върха /чертежа/, слизането е лесно. Хората не вървят по един път. Казват: „По първия кой върви?” Оттам, отдето мъжът се качва, жената слиза. Оттам, отдето жените се качват, мъжете слизат. По това се отличават мъжете и жените. Отдето мъжете слизат, жените се качват. Затова не могат да бъдат на един ум. Искат сега да бъдат на един ум. Не могат да бъдат. Мъжете се качват, жените слизат. На другата страна пак ще се разменят.

Другото нещо, за което вие правите погрешка е, че вие искате сърцето на някой човек. То не се позволява някой да има сърцето. Не се позволява някой да залага сърцето. Сърцето няма да залагате. То не се залага. Сърцето ще бъде извор – да извира. Него няма никъде да залагате, нито да се оплаквате. Няма да туряте сърцето на показ, да го пипат хората. Сърцето надалеч трябва да бъде от човешките ръце. Сърцето не трябва да се пипа. Щом започнат да пипат сърцето, отиде и се не видя.

Няма никой право да ме пита обичам ли го или не. Аз зная сам. Щом го обичам – ще придобия живота, щом не го обичам – ще загубя живота. Щом го обичам – ще придобия знание, щом не го обичам – ще загубя знанието. Щом го обичам – ще придобия сила, щом не го обичам – ще загубя силата. Казвам: Най-първо обичта и необичта засяга мене. Та казвам: Вие, ако обичате или не обичате, сами ще се засегнете. Казваш: „Аз не го обичам”. Ти ще страдаш. Един човек, който не иска да го обичаш, мине-замине, остави ябълката. Сега ние искаме да накараме някой човек да ни обича, който не ни обича, ние искаме да му покажем, че го обичаме. Няма какво да му показваме. Няма какво да спираме Господа на мястото, нито да го извиняваме. По отношение на любовта никога не коментирайте. Кой колко обича – този е единственият въпрос, на който не трябва да се спирате. Някой искат да знаят колко ги обичам. Колко ме обичат хората – хич не мисля за това. Пък и аз колко обичам хората – и за това не мисля. Не е моя работа. Казва: „Колко ме обичаш?” Казвам: Не ви обичам. Какво ще разберете под думите “не ви обичам” или “обичам ви”? Какво разбирате, като казвате, че ви обича някой човек? Човек, който ви обича, като мине и види ябълката – я остави. Който не ви обича – ще вземе ябълката и ще я изяде, ще замине. Мине, ябълката седи на мястото – той ви обича. Мине, ябълката изчезнала – той не ви обича. Който ви обича, ще ви остави ябълката. Който не ви обича, няма да ви остави ябълката. Пише ви писмо – обича ви, не ви пише писмо – не ви обича. Има три вида писма – на физическото поле, в духовния свят и в Божествения свят. Най-лесно се пишат Божествените писма, духовните се пишат по-мъчно, а физическите – най-мъчно. Един-два часа ще вземе, докато напишеш едно любовно писмо. Понеже ще бъдеш критикуван. В любовта знаеш колко са прецизни.

ТОВА Е ЖИВОТ ВЕЧЕН ДА ПОЗНАЯ ТЕБЕ ЕДИННАГО И ИСТИННАГО БОГА И ХРИСТА, КОГОТО ТИ СИ ПРАТИЛ.

34. Лекция на Общия Окултен клас
4 юни, 1941 год., Сряда, 5 ч.с.
Изгрев