Разлика между версии на „Общи и местни условия за възпитание“

Текуща версия към 20:08, 1 октомври 2012

ЕЛЕКТРОННА БИБЛИОТЕКА

Книги със спомени за Учителя

Акордиране на човешката душа - том 2

ОБЩИ И МЕСТНИ УСЛОВИЯ ЗА ВЪЗПИТАНИЕ

Стана въпрос за възпитанието на детето и Учителя каза:

Има общи и местни условия за самовъзпитание и възпитание и трябва да познаваме общите условия и да се съобразяваме с местните.

Хубаво е децата да се научат на вегетарианско хранене. То действа здравословно, а освен това дава условия за духовно и морално повдигане. За тази цел може да се проучи как действа месната и растителната храна, какви са разликите между тревопасните и месоядните животни и др.

Може да се създаде една възпитателна система на френологична основа. Когато правих своите изследвания, влязох в класа на един учител, който се оплакваше, че се намира в съвсем лоша среда, а пък аз видях в децата таланти и музикални заложби. Дадох му някои правила и му казах: „Наблюдавайте ги, поне да нямате скука в живота си“. Аз изучавах децата му: те бяха много досетливи, виждаха, че има нещо ново, и усещаха, че ги повдигам. При френологичните изследвания, когато някому кажа добрите страни, той пита и за лошите страни, но ако му ги кажа, той ще забрави добрите, затова по-добре е да не ги научава.

Въпрос: „Какво е значението на музиката във възпитанието?”

Ако в съвременното училище учителите внесат музиката, то много препятствия ще се отстранят. В училище трябва да се внесат музиката и новите гимнастически упражнения. Има нещо, което липсва в програмата, понеже е станала много механична. Няма нужда учителят да се оплаква от немирството на учениците, няма нужда да им казва: „Мълчете!“, но да вземе цигулката и да им засвири нещо. Те веднага ще млъкнат и той ще може да им говори, а те ще слушат това, което им говори. Употребете Божествената музика като възпитателен метод и в трите свята.

Ние има какво да дадем сега – окултните упражнения, т. е. нашите песни; с тях правете опити. Братските песни имат строго определени думи, които нямат две или повече значения.

Когато учителят влезе в клас, най-напред учениците трябва да изпеят една песен и после да почнат работата си. Учителите трябва да бъдат музикални. Не бий непослушния ученик, а го потупай по гърба, въздържай се. Идва ти едно несъзнателно желание да му удариш плесница; да, ще го пляскаш до известно време, но когато порасне? Изобщо, децата искат да ги обичат. Когато учителят ги обича, те са готови да направят всичко заради него. Учителите се изтощават по единствената причина, че считат едни ученици за глупави, а други – за умни, а пък те трябва да считат всички свои ученици за надарени, да гледат благосклонно към тях и да ги обичат. Това е доста трудно.

Въпрос: „Какво да правя, като учениците ми никак не са мирни в клас и това ми причинява големи неприятности и изтощаване?“.

Старайте се да храните добри чувства към учениците си и се отнасяйте разумно с тях. Вкъщи се молете и когато отидете в училище, пак се молете, но тайно. Обичайте учениците си, прониквайте в техните нужди и предизвиквайте любовта им. Щом влезете в класната стая, съсредоточете се и кажете в себе си: „Бог е Любов, Бог е Мъдрост, Бог е Истина!“ и същевременно помислете върху тях. Когато някой ученик не мирува, погледнете го мълчаливо, не бързайте да го мъмрите.

Във възпитанието трябва да се приложат Любовта, Мъдростта и Истината. Любовта е храна. Всички търсят новото. Новото е в Любовта и най-малкият подтик иде от нея. Тя дава свобода и носи изобилие. И от Любовта ще се дойде по естествен начин до Мъдростта и Истината. Учителят трябва да работи в училището само с Любов и да върши доброто във всекидневната си работа, защото се знае, че направеното зло се връща върху източника си, но и доброто се връща оттам, откъдето е излязло. Когато учителят влезе в клас, той трябва да се стреми да разбере душата на всеки един ученик и да стимулира и да насърчава всяка дарба, за да я подтикне към развитие. Учителят трябва да опознае всички ученици и да разбере коя е тяхната положителна черта.

Говорим за Доброто, но не можем да го конкретизираме. Трябва да имаме образ на Доброто. И преди всичко в училище учителят трябва да бъде образ на Любовта и Доброто. Ще води децата по планините, при изворите, при реките – Природата е предметно учение. Нека учителят да си служи не с отвлечено учение, а с реално и конкретно. Например двама ученици се карат, но той да им даде орехи и да им каже: „Вие нямате работа. Чукайте орехите и ги яжте“. Ще им даде ябълки и ще им каже: „Вие нямате работа и затова се биете”; после ще ги пита дали са ги харесали.

Учителите ще развият у децата религиозното чувство и вярата, като ги подтикват да се помолят за нещо, към което се стремят и което силно желаят. А то когато се реализира, те ще осъзнаят, че е плод на тяхната вяра. Децата знаят за Бога повече, отколкото големите. На тях най-първо трябва да се даде образ на Бога от физическото поле – физическото изявление на Бога. Четири години ми трябват, за да приложа това в днешното училище.

Въпрос: „Как да се приучат децата на молитва?”

След като детето е направило някое добро, вечер да благодари, че е могло да го стори; така ще се свърже с Бога, с Доброто. Идеята за Бога детето носи в себе си. Децата могат да се възпитават, докато спят. Денем душата им е затворена, но когато заспят, душата им се отваря и тогава те слушат това, което им говориш.

Как ще възпитате грубото, неразбрано и недоразвито дете на добри и правилни отношения? Каквото днес го научите, утре то ще го забрави. Такова възпитание е дресировка, нищо повече. При възпитанието на детето нещата трябва да пуснат дълбоки корени в съзнанието му. Майката трябва да научи детето си да обича Бога. Щом детето обича Бога, ще се самовъзпитава. Духовният си живот детето трябва да започне с помощ към по-слабите. Така у него ще се яви готовност на самопожертвователност. Това трябва да стане като религиозно възпитание и когато детето срещне по пътя си бедно или болно дете, то няма да ги отмине, но ще помогне. У него ще се събуди религиозното чувство.

Това, което обичаме, не се забравя, а това, което не обичаме, лесно се забравя. Всеки помни онова, към което има любов. Например някой обича езиците и помни думите на чуждия език. Всички неща, които искаш да придобиеш, трябва да ги обичаш. Това, което обичаш, ще го придобиеш, но едновременно и ще работиш; не можеш да обичаш и да не работиш.

Когато отида при някое дете, аз участвам в игрите му и внимавам какво ми обяснява. Сега при възпитанието преждевременно правим децата на старци. А те трябва да преживеят детинството си; оставете ги, нека си поиграят и да се радват на тези крилати дни. После, човек когато стане на десет години, трябва да преживее юношеството, и по-нататък – според възрастта.

Учителят, когато влезе при децата, трябва да участва в живота им и тогава те си отварят сърцата и той може да работи върху тях и да ги учи. Един учител се намира в трудно положение, когато работата му е монотонна. Щом изкара с децата четирите отделения, той пак започва от първото и от това повторение му става тягостно. А пък то има много начини, за да се внесе разнообразие в работата на един учител. Например, след като изкара четири години с децата, после да работи няколко години над възрастни, които са неграмотни. Трябва да се внесе разнообразие.

В бъдеще цялата възпитателна система ще бъде построена върху това какво е било твоето минало. А сега безразборно те поставят на един друг път, не така специфичен за теб. Човек по отношение на Горните същества е като дете.

Един учител отсича: „Седни си, ти нищо не знаеш!“ и ученикът до обяд не може да дойде на себе си, не може да реши ни една задача. Какво трябва да направи учителят по математика в този случай? Нека да улесни ученика, като реши три четвърти от задачата и после да го насърчи.

Въпрос: „Имам ли право да пиша двойки на учениците?”

Вие можете да му пишете двойка, но не за да не минава в по-горен клас, а за да се учи повече, и му създайте условия да се поправи, да държи изпит и да премине в по-горен клас.

В часовете по химия, физика, география, биология и математика трябва да се дават нови научни факти, които да говорят за духовните основи на Битието и да водят към духовен мироглед. Чрез тези науки да се дойде до духовната страна на Природата, до целесъобразността и съобразителността ѝ. Да се види, че в Природата съществува велика разумност.

Учителят да не подтиква учениците си да блеснат външно, но да насочи вниманието им навътре. Да оцени техните заложби и дарби и те сами да се убедят, че чрез развитието на това богатство ще имат плодотворен живот. Учителят е за това – да насочи учениците си към едно правилно разбиране на Живота.

Учителят да наблюдава по какво се отличават даровитите деца от обикновените, каква е стойката им, жестът и поривите. Онези, които не са способни за задълбочено учение, от една дадена възраст трябва да усвоят професия, занаят. На някои Природата е дала по-широк кръг на дейност, условия за общо образование, и който е даровит, макар и беден, обществото трябва да му даде възможност да продължи своето образование.

Въпрос: „Едни родители имат дете, физически добре развито, но психически недоразвито – не може да учи, лениво е, упорито е, своенравно е. Как да му се помогне?“ Учителя даде следните упътвания:

Детето да си напича гръбнака на слънце, за да се отпушат каналите и да протече енергията, понеже има дисхармония между симпатичната и мозъчната нервна система. Да прави сутрин гимнастика и дихателни упражнения. Да работи в градината: да копае, да полива, да сее и отглежда цветя и дръвчета.

После Учителя продължи по темата:

Хубаво е да се образува едно училище със светски деца и да се приложат в него новите методи, за да се видят какви са резултатите. Тези идеи са семена, които трябва да се заровят в почвата, и то нито много дълбоко, нито много плитко. Всички философски идеи трябва да имат малко препятствия и ако нямат такива, те са непроявени идеи. Заровени ли са дълбоко, и препятствията са големи – тогава работите не стават. В новото училище ще приложим метода на Природата, който е най-меродавен. Един англичанин е казал: „Законът на Англия е закон на Природата“, което значи, че англичаните искат да се водят по законите на Природата. Ако се отвори училище, в което да се прилагат новите методи на възпитание, то децата ще бъдат привикнати да наблюдават движението и растежа на дърветата, течението на реките, растежа на цветята. Така те ще видят великото и красивото. Могат да ни дадат едно начално училище с четири отделения, една прогимназия и една гимназия; две години са достатъчни, за да се видят резултатите. Без да се вдига шум, ще се приложи новият метод, по който може да се възпитава занапред. И така, след като се направи опитът, ако е добър, може да стане общ. Материалът, който ще се изучава, ще бъде същият, какъвто е в програмата за всички училища, но разликата е, че ще се преподава по нов начин.

Една сестра, учителка в едно радомирско село, разказа своята педагогическа опитност:

“Приложих в училище песните на Учителя, някои упражнения от Паневритмията и упражнението „Гамата“. Инспекторът, като дойде, констатира, че децата са преобразени и трансформирани, и писа в ревизионния лист: „Обичай децата си с велика любов и те ще ти отговарят със същото“.

И е точно така: когато вляза в клас, те реагират само с любов. Успях да събудя у тях интерес и уважение към всичко в Природата. Стимулирах тяхната любов към природни обекти. Ето един пример: едно птиче си строеше гнездо. Децата бяха пред училищната врата, готови да влязат на занятия, но видяха как птичето се опитва да хване една перушинка и все не успява, понеже тя се носи из въздуха. Когато перушинката се приземи, аз се наведох за едно камъче, привързах я към него и го хвърлих на покрива. Камъчето изтрака, но птичето взе перушинката и я занесе в гнездото си. На децата казах, че трябва да обичаме прелетните птички, понеже ни са скъпи гости от далечни страни. И всички започнахме часа с приповдигнато настроение.

Веднъж децата набрали букет теменужки, но докато ми го донесат, той поувехнал. Приех го, сложих го във вазичка и казах: „Теменужки! Това са малки дечица. Вижте как са си навели главичките, понеже са отделени от майка си. Стеблото и земята са техните майки.“ На децата им стана мъчно, че са ги откъснали.

Учителю, кажете ни още някои методи при обучението, чрез които да сближим децата с Природата“.

Когато вземете за изходна точка четири неща – земя, вода, въздух и светлина, ето ви един начин, който ще ви даде нескончаем занимателен материал. Ще изучите Земята в нейните форми, в нейното разнообразие – гори, полета, планини, растения и животни. Запознайте ги и с почвата, с нейните видове и с това в коя почва какво расте. Ще изучите водата в разните годишни времена – като лед, сняг, дъжд, градушка. Ще се спрете на изворите, реките, езерата, водопадите, моретата и океаните. При запознаване с въздуха ще се изучава лекия зефир, южния и северен вятър, бурята и урагана, значението на въздуха при дишането. Също ще изучите въздуха и светлината в разните им прояви. Това ще бъде придружено с екскурзии, описание, с изготвяне на дневници и рисунки от децата. С това ще започнете.

За да се изработят нови програми за възпитание и обучение, е необходимо да се образува една група от братя и сестри. Отначало групата може да бъде съвсем малка, от трима души, после – от девет и така да се разшири. В беседите и лекциите съм дал ред методи как да се преподава в училището. Идеалното не може да дойде изведнъж. Разбира се, че ще има ред преходни степени и състояния в училищата, докато се снеме възвишеното и идеалното.