Разлика между версии на „Всеки тон в музикалния свят е жив“

Текуща версия към 19:48, 22 септември 2012

ЕЛЕКТРОННА БИБЛИОТЕКА

Книги със спомени за Учителя

Акордиране на човешката душа - том 2

ВСЕКИ ТОН В МУЗИКАЛНИЯ СВЯТ Е ЖИВ

Няколко души братя и сестри музиканти бяха приети от Учителя.

Щом започнете една песен от до, тя ще има един строеж, ако я започнете от ре, ще има съвсем друг строеж, и така има седем строежа, които съвършено се различават. Различните октави се различават по своето действие: първата октава е напрежение, втората – движение, третата – оформяване, дава се формата.

Невидимият свят все още не иска да разкрие тайната на музиката, понеже хората ще злоупотребят с нея. Има и други тактове, които сегашната музика не знае. Всеки тон в музикалния свят е жив. До означава едно затворено яйце, което трябва да се разпръсне или да излезе от ограниченията. Ако искаш едно яйце да не се развали, ще туриш до бемол, а ако искаш да се излюпи, ще туриш до диез. До е набрана енергия, извор, който търси своя път, по който трябва да върви. Това е една накипяла енергия и когато едно същество усеща своята свобода, но не е свободно, то е до. То има вътрешни възможности, но външни няма и е като яйце, което се мъти. До не е прост тон, а цяла мелодия, ала вие го схващате само като един тон. А тонът ре казва: „Смело върви, върви, върви“. Ре е първата проява на Свободата. Тонът ми е съдържание. Ми означава, че почваш да мислиш – спреш се на пътя си и мислиш. Ми е мисълта; мисълта е един пункт, където се изменя направлението на движението и щом почнеш да мислиш, в същата посока не можеш да вървиш. Тонът фа означава богатство и знание. Невежият не би могъл да вземе вярно фа. Тонът сол е цъфтене и значи: „Бъдете свободни и цъфтете“, или: „Постъпвай добре и щом искаш да направиш нещо, не отлагай, не се съмнявай“. Тонът ла значи реализиране на нещата, той уплътнява нещата и е узрелият плод. Тонът си е човек, който се ориентира. Тонът си означава: „Вяра трябва да имаш! Вярвай, надявай се, уповавай“.

Една сестра поиска да разбере значението и влиянието на пръстите при свиренето на музика.

Ако вземеш тона до на цигулка в първа позиция, във втора и т. н., те имат съвсем различни значения, понеже зависят и от особените влияния на пръстите. Същото е и когато вземеш на пиано един и същи тон с различни пръсти. Ако един тон се вземе на цигулка с първия пръст, има особен нюанс на трептения; ако се вземе с втория пръст, има друг нюанс, защото всеки пръст е носител на особен вид сили. Когато свириш, не можеш да вложиш в тона благородство, ако не го вземеш с показалеца. Не можеш да вложиш справедливост, ако не свириш със средния пръст. Не можеш да вложиш красота, ако не го вземеш със слънчевия или безименния пръст. Не можеш да вложиш практичност, ако не го вземеш с малкия пръст. Не можеш да вложиш Божественото, ако не го вземеш с палеца. Когато цигуларят или пианистът свири, той трябва да знае с какви сили са свързани различните пръсти на ръката, а именно: показалецът – с благородството, средният пръст – с правдата, безименният пръст – с изкуството, с усета за красотата, с вдъхновението, малкият пръст – с науката, а палецът – с Духа.

Една сестра попита за интервалите в музиката.

В музиката кварта е мъжкият принцип, а квинта е женският принцип, или другояче казано, кварта е на волята и ума, а квинта е на сърцето. Някой път секунда в музиката не върви, защото двата тона могат да се сблъскат, тъй като са близо един до друг. Тогава тури терца и ще има укрепяване; а и кварта укрепява. Почне ли работата ти да върви напред към разцъфтяване, това е квинта. Щом искаш да си уредиш работите, това е секста.

Една сестра се заинтересува от гамите, разгледани в тяхното окултно значение.

В мажорната гама е победата, а минорната гама означава, че разсъждаваш по кой начин да победиш – там и сърцето играе роля. Мажорната гама е изпъкнала дъга, а минорната – вдлъбната и се характеризира с възприемане.

Гама до мажор е когато едно същество мисли да слезе от Небето на Земята. А когато позагази и срещне препятствие в пътя си, то вече е в до минор. После идва ре мажор – излюпва се пилето и ако срещне препятствия в пътя си и няма храна, става ре бемол. Щом ти дадат нещо, то е ре мажор, и щом ти вземат нещо, то е ре бемол. Фа мажор означава „Върви напред!“ и е зеленият цвят или материалният цвят, в който сме потопени. А фа минор означава: „Работата е вече закъсала”.

Един от братята каза: „Учителю, кажете ни нещо за бас, сопрано, тенор и алт“.

Бащата е бас, майката – сопрано, дъщерята – алт, а синът – тенор. Който иска от нищо да не го е страх, да бъде бас. Който иска да бъде свободен, да бъде сопрано. Който иска да стане красив, трябва да учи алт. Който иска да стане силен, трябва да учи тенор.

Има един тон, идващ от центъра на Слънцето към Земята – това е сопрано. А друг тон идва от центъра на Земята нагоре – това е бас. Тенорът е полюс на баса, а алтът е полюс на сопрано. Тоновете, които идат от центъра на Земята и отиват нагоре, увеличават трептенията си, а тези, които слизат от центъра на Слънцето, намаляват трептенията си. Тоновете, които слизат от Слънцето и отиват до центъра на Земята, стават бас, после се изкачват отново от центъра на Земята и когато се изкачат горе, стават сопрано.

Басът е магнетичен, а сопраното е електрично и се допълват. Двама ако пеят, единият трябва да пее бас, а другият – сопрано. Третият трябва да бъде тенор или алт, но ако дойде тенор, четвъртият трябва да бъде алт и обратно. Музикантите трябва да се просветлят, за да им се даде от духовната музика, защото днешните теории за музиката не съвпадат с истинските нейни принципи.

Една сестра запита: „Учителю, какво ще кажете за цигулката като музикален инструмент?”

Цигулката е доста хубава, но в бъдеще ще се усъвършенства. Между клетките на цигулката има пространства, пълни с етер, и те ту се пълнят, ту се изпразват. Когато се напълнят, цигулката свири по-малко. Горната дъска на цигулката е изсечена надлъжно и нишките се забелязват. И колкото повече тези нишки съвпадат с посоката на струните, толкова е по-съвършена самата цигулка. Цигулката има четири струни, а четири е хубаво, мощно число. Бих казал, че най-мощното число е четири. Ако цигуларят е благороден, цигулката се облагородява със свиренето му, а ако не е благороден, тя подивява. Аз съм давал цигулката си на някои хора да свирят, но тя отъпява и след това цяла седмица трябва да мине, за да се поправи.