Разлика между версии на „В посока към екватора“

Версия от 19:40, 22 септември 2012

ЕЛЕКТРОННА БИБЛИОТЕКА

Книги със спомени за Учителя

Акордиране на човешката душа - том 2

В ПОСОКА КЪМ ЕКВАТОРА

На 16 юни 1941 г. небето се издигаше над Витоша ясносиньо, без нито едно облаче. Всички се събрахме около Учителя и той започна разговора с една приказка:

Едно време дядо Господ минавал, срещнал един говедар и го попитал къде е пътят. Говедарят, както лежал по гръб, отговорил. Дядо Господ си казал: „Ще го отуча от този навик да се изтяга!“. И пратил стършела, воловете пощръклели, разтичали се, а после говедарят ги гонил, догдето ги намери. Така че говедарят не се излежавал вече.

Брат Н. помоли Учителя да изпее някоя песен, която досега никога не е пял пред нас. И Учителя изпя следната песен:

           Странник съм в този свят.

           Никого аз не познавам, освен Тебе.

           Ти, Господи, Боже мой,

           си създал всичко за мене.

           Аз отправям своята благодарност към Тебе.

           На Тебе, Господи, възложих своето упование.

           Да възлезе молбата ми към Тебе.

Някой път човек се превъзбуди; за да му мине, нека пее. Или някой път се сепне и за да възстанови своето предишно състояние, нека да изпее някоя песен.

Един богат човек срещнал един беден и му хвърлил един орех. Бедният, докачен, му хвърлил обратно ореха. Богатият на всеки беден хвърлял по орех. Десетият бедняк счупил ореха и изял съдържанието му. Страданието е черупка. В страданието е скрито едно богатство. Като отвориш черупката, ще намериш съдържанието. Това е изкуство.

Има красиви неща в Живота. Всяка минута, всеки час има толкова красиви работи, но някой път ние спим и не виждаме красотата на Живота. Ние не сме използвали нито една стотна част от възможностите, които ни са дадени. Дадено ни е много.

Ако човек живее по Духовния път, никой не може да го обере. Защото, докато го обират, торбата му сама ще излезе от мястото, където е скрита, и ще се върне пак при него. Един човек стои и е недоволен. Той трябва да обича въздуха, водата, земята, всичко, но мисли за неща, които не са реални. Ако хората се движат по закона на Любовта, те се движат към екватора, но не изведнъж. Под „екватор“ разбирам благоприятните условия. И колкото повече се приближават до екватора, толкова повече се увеличават плодовете и всичко друго. А хората, които живеят по закона на безлюбието, се движат към полюсите, където няма плодове, няма условия. При всяко добро, при всяка добра постъпка трябва да правим връзка с Божествения свят, да изявим Божествения свят. Един ден ще видиш на картина всичкото добро, което си направил, и ще видиш доколко картината ти е хубава или не.

От Духовния свят ни се притичват на помощ и ни избавят от много неприятности. И трябва да останем верни на онези, които ни помагат – на Божественото, защото всякога ще имаме нужда от него. В света, от който сме излезли, ни държат отговорни за това, което сме направили с онова, което са ни дали. Когато направиш добро, печалбата от него остава за теб. Хиляди хора трябва да правят добро, за да имат подбуда и другите да правят добро.

За физическата Любов съм ви говорил, и за духовната Любов съм ви говорил, но за Божествената Любов все още нищо не съм ви говорил. Умствената Любов дава простор и виждаш красотата на света, но това е още външната страна на Любовта. Картините, които гледаш около себе си, други са ги рисували. Мислите, които идват в теб, други са ги създали.

Ти имаш богатство – отличен ум, отлично сърце и отлично тяло. Употреби това богатство.

Небето постепенно се покри с облаци и заваля дъжд. По повод на дъжда Учителя каза:

Този дъжд е благословение. Всяка капка е пълна с магнетична сила. Този дъжд струва колкото двадесет курортни бани.

Скоро дъждът спря.

Днешният ден е устроен от нашите приятели.